Entries in the '' Category

Ново напълване за новите потребности

Съвременният човек има всички блага в този свят, а ние все сме недоволни – още повече, отколкото по-рано.

В миналото, ако човек е имал половин килограм хляб на ден – за повече не е и мечтал.

А погледнете колко много му трябва на съвременния човек. Но нима той е удовлетворен? Не! И все пита защо?

Но удовлетворението въобще не се намира на човешкото ниво – няма да му помогнат никакви нови играчки.

Искаме да измамим себе си с вещите, но възникналата в нас пустота произхожда от съвсем друго – от несъответствието с Твореца. И затова не можем с нищо да я запълним, освен с усещането за Твореца!

Тази пустота постепенно се образува в нас и се натрупва до определена степен, докато се „взриви” – и тогава човечеството ще разбере, че не можем повече да скриваме тази пустота, а сме длъжни да я запълним, иначе животът ще ни се стори по-лош от смъртта.

Това желание не може да намери напълване в този свят, защото е потребност от разкриването на висшия свят, на Твореца!

Но защитните сили на организма ни принуждават да търсим, докато объркаме себе си. И човек приема наркотици, пропива се или запълва живота си с празни модни вещи или пътешествия – крием главата си от проблемите, като щраус в пясъка.

Така действа защитната сила на нашето Его, което иска да докаже само на себе си, че е напълнено, че желае да скрие тази празнота, която е невъзможно да бъде напълнена. Защо ни е да мислим за това, което не сме способни да си доставим и да тровим живота си?

Така не може да продължава дълго! Засега все още успяваме да се изхитрим и да объркаме себе си на ниво „животно”, така че да не чувстваме незапълнената потребност на степен „човек”. Но ситуацията непременно ще се взриви.

В различни периоди от историята подобни състояния са водели до революции, войни, до драматични и трагични решения. Да се надяваме, че в нашия случай изхода няма да бъде толкова жесток.

Тъй като в дадения случай ние трябва да се издигнем от нивото на нашия свят, от степента „животно” до степента на висшия свят, степен „Адам” или Творец. Това не е по силите ни и човечеството ще започне да полудява от безсилие.

На нашето егоистично ниво е било възможно да се издигаме от степен на степен благодарение на революциите, войните, новия ред, религиите, новите технологии, като например: книгопечатане, първия двигател, интернет и други….

Всичко това е давало напълване за определено време, но сега егоизмът е изчерпал себе си, а потребността от разкриването на Твореца изисква именно духовно напълване. В нас се разкрива ново желание, разкрива се Този, който ни управлява.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 02.09.2010

 

Ежедневен урок по Кабала на проф. д-р Михаил Лайтман – 07.09.2010 г.

Част 1: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 31, 1986 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 2: Избрано от „Книга Зоар“, глава „Ва Йехи“, п. 210

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

ТЕКСТ: англ.; рус.; ивр. ; pdf (ивр.)

Част 3: „Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)“, том 6, част 15, стр. 1718, п. 72.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Част 4: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 01, 1990 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Борба и единство на противоположностите

Състояние 1 (нашето сегашно състояние) – това е „отдаване” на самия себе си, в което са нашето наслаждение и желаното напълване.

Състояние 2 (което искаме да постигнем) – това е отдаване на Твореца, коeто за нас ще бъде наслаждение. И тук се съдържа противоречието.

В отдаването на самия себе си: и самото действие, и работата, и наградата са все в едно направление, в една линия.

Това се нарича пряка светлина и тук всичко ни е понятно: и началото, и края, и достигането на тази крайна цел – всичко е устремено в едно направление, към мен.

Ако искам отдаването на Твореца да е мое наслаждение, то възниква проблемът за противоположността на намерението и резултата, защото ми е необходимо поправяне на намерението, което е против моето желание!

Отдаването на Твореца трябва да се обърне за мен в получаване на наслаждение! И аз трябва да се наслаждавам, защото такъв е замисъла на творението – само че, за да се наслаждавам, трябва да отдавам. А това за мен е съвършено противоположно!

Целта на творението е наслаждение, а  поправянето на творението – отдаване. Но тези две условия противоречат едно на друго. В това е главното препятствие и трудност за нашето възприятие, което винаги ни прегражда пътя и ни лишава от възможността да реализираме замисленото.

Защото, от една страна сме длъжни да приложим големи усилия и да преодолеем огромна работа, а от друга страна – нейният резултат не зависи от нас, а се дава свише.

А ние в своята работа само разкриваме в себе си желание, придобиваме не самата цел, а кли – съсъда, който може да я вмести.

Затова се съединяват тези две противоположности: отдаване на Твореца и наслаждение от това – само за сметка на сливането с него. А към сливането може да ни доведе само висшата светлина, изменяща нашата природа.

От състояние, в което сърцето властва над човека и затова в термините на кабала то се нарича „грешник”, ние сме длъжни да преминем в състояние, където човек властва над своето сърце и затова се нарича „праведник”.

А за постигането на това има само едно решение – кабалистична група, която се явява за нас образец, пример, рамка, модел, в който ние можем да проверим себе си и да видим доколко съответстваме на тази цел или не съответстваме…

Групата е способна да ми внуши, че по-скъпо от отдаване на Твореца за мен няма! Но от друга страна, си изяснявам, че не съм способен на нищо и само Творецът може да ми помогне. Така аз идвам към нужното желание, молитва.

Но сега нямаме тези две полярни противоположности: Кетер и Малхут, пряка и отразена светлина, обратното съответствие на светлината и желанието – всичко това се съдържа само в поправеното кли, където има намерение срещу желания.

Този модел трябва да го построим  в себе си за първи път, първите 10 сфирот. И тогава в нас ще стане вътрешно изграждане , както първата клетка на новия организъм, от който по-нататък се ще се развие зародишът на душата.

От урока по статията на Рабаш, 31.08.2010 г.

 

Радостно е, когато грешниците се разкриват

„Учение за Десетте сфирот”, част 7, Въпроси и отговори, п.7: ”Долната част на Нуква (Ахораим), нейната НеХИ, е мястото на притегляне на нечистите сили (клипот), желаещи да получат светлината Хохма.

Доколкото тя се намира по-близо към клипот и в нея завършва светлината в света Ацилут, а от нея и надолу се намира областта на нечистите сили, както е казано: „Краката нейни се спускат в смъртта”…

В Нуква завършват всички анти-егоистични екрани, които съпровождат желанията от Света на Безкрайността в тяхното слизане надолу до нивото на Малхут на света Ацилут.

Там екраните завършват и затова егоистичните желания се „притеглят” към Нуква, защото чрез нея има вероятност да уловят светлината.

Със своите долни девет сфирот Нуква се спуска в световете БЕА (Бриа, Йецира, Асиа) и няма сила да противостои на нечистата сила (клипот). Но тя се намира с тях в особено „равновесие”.

Когато висшият се намира вътре в клипот и те могат да сграбчат нещо от него, то за сметка на това висшият може да улови клипа, да проанализира това желание и да го поправи.

Това се случва през цялото време с Малхут на света Ацилут и разбитите души – доколкото те искат да се прилепят към нея и притеглят към себе си нейната светлина, дотолкова тя може да ги притегли към себе си за поправяне.

И без тази взаимна работа, когато всеки се опитва да притегли противоположната страна към себе си, не би имало никакво изясняване и поправяне. Затова цялата наша работа (съгласно разказа описан в Тора) се състои от грехове и поправяне и така отново и отново.

Всички тези колебания насам – натам, от святост в нечистота и обратно, се случват между Нуква и разбитите души, които трябва да разкрият своето разбиване.

И разбитите части се разкриват именно за сметка на своето присъединяване в Нуква, иначе те не биха разбрали, че са разбити. И тогава се пробужда Творецът (Зеир Анпин) и за това говори Тора, казвайки че Творецът говори с Моше, укорявайки народа за поредния грях…

Нуква разкрива в душите, че тяхното желание е егоистично и това е тяхната част, която е способна да включи в себе си и може да я повдигне в Зеир Анпин.

И идва ЗА, Творецът, и изкрещява: „Какво сте направили!” Това е правилната реакция на желанията, които ще бъдат  поправени след това.

Ние просто не разбираме Тора – тя не разказва за някакви прегрешения, а само за разкриване на желанията, идващи, за да бъдат поправени.

И в този миг, когато те се разкриват, ”радваме се на разкриване на грешниците”, както пише Баал Сулам. Защото в тези „грешници”, в които не са разкрити, няма никаква надежда да се поправят.

От урока по ”Учение за Десетте сфирот”, 21.07.2010 г.

 

Кога ще дойде Машиахът (Месията)?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако АРИ е бил Машиах, син на Йосеф, то кой ще бъде втория Машиах, син на Давид и кога той ще се появи?

Отговор: Сулам нарича „тръбния зов на Машиаха” – разпространението на науката кабала сред всички народи. Машиах – това е сила, поправяща душите.

Дали това ще се изразява в действието на някоя личност или само на ниво управляващи сили? Това не е толкова важно, понеже целият този процес се нарича „Машиах бен Давид”.

Ние живеем във време, когато знанието за кабала се разпространява по целия свят, което води до всеобщо поправяне. Затова този период можем да наречем времето на Машиаха – това е неговото начало.

Светът трябва да разбере, че всички проблеми и катастрофи са предизвикани от нашето непоправено състояние.

Разбирането на причините за случващото се – това вече е разкриване на злото, произтичащо под въздействието на висшата светлина. Затова то се отнася към времето на Машиаха.

Духовното освобождаване (геула) – това е разкриването на общата сила за отдаване. Написано е, че „Машиахът ще доведе целия свят в Йерусалим” за да изучават Тора.

„Тора” – това е сила, пораждаща в нас свойството отдаване, а „Йерусалим” – желанието, чрез което ние достигаме контакт с Твореца.

Разкриването на светлината за поправяне на тези желания, докато не достигнем до пълно освобождаване, произтича със силата на Машиаха, със силата на светлината, постепенно разкривайки ни се.

Но Машиахът няма да дойде, докато ние не достигнем максимално разпространение на науката кабала в света. Той не може да дойде, докато целия свят като цяло не осъзнае необходимостта от поправяне.

От урока „Предисловие към „Паним Меирот””, 05.08.2010

Ежедневен урок по Кабала на проф. д-р Михаил Лайтман – 06.09.2010 г.

Част 1: Трудове на Рабаш, „Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)“, статия 10

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Част 2: Трудове на Баал Сулам, „Шамати (Чуто)“ , статия 42 – „Елул“

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Духовен свят или видения?

каббалист Михаэль ЛайтманЗоар, глава „Ваехи”, п.170: В часа, в който излезе душата на човека, всички негови близки и приятели във висшият свят шестват с неговата душа и и показват мястото рай и мястото на наказанието.

Въпрос: Хора, преживели клинична смърт разказват за своите видения и тези видения много съвпадат с описанията  в  Книга Зоар, макар че те нямат никакво понятие от кабала…

Отговор: Разбирането на кабала не помага на човека да види духовния свят. Усещането за висшият свят е възможно само в поправената душа. Дали човек изучава кабалистични книги или не, няма никакво значение. Важното е желае ли с това да поправи себе си.

Към преживяванията на хора, преживели клинична смърт може да се отнасяме двуяко. От една страна, когато човек попада в критично състояние, това е голям удар върху физическото тяло, което само по себе си не е нищо повече от желание за наслаждение.

Просто нашето тяло ни се струва материално, заемащо обем, но то е желание за наслаждение с определен вид напълване.

Ако това желание усеща пустота, достигаща до страдание, то естествено не желае да усеща мястото, желанието в което страда, иска да го намали, съкращава това място, по-малко да живее, отключва своите чувства, приема наркотици и прочее.

Всеки човек, усещайки душевни и материални страдания желае да ги съкрати, да съкрати своето възприятие за света, чак до нежелание да живее.

Но от това, че ти усещаш страдание и желаеш да се издигнеш, да се измъкнеш от това място на пълна тъмнина, скръб, удари, войни и болести и от огромните страдания, и искаш да се издигнеш над този свят, ти всъщност извършваш духовно действие не заради отдаване, не защото нещо духовно те привлича, а доколко страданията те притискат с такава сила, че те избутват като костилка от вишна и отскачаш нагоре.

Този път е на страдание, а не на придвижване, защото не се приближаваш към целта, не знаеш за нея и бягаш от страданията като подплашено животно от пръчка. Но така или иначе се издигаш над егоизма, над желанията за наслаждение, искаш да анулираш своето его: „Аз нищо не искам, оставете ме на мира!”.

Да допуснем, че аз съм откраднал милиард долара, хванали са ме и ме осъждат на доживотен затвор. В този миг аз искам само хляб, вода и да си бъда вкъщи. Нищо повече!

А защо съм искал милиард долара?! Желанието се е намалило, иначе казано издига се „вярата над знанието”, то е готово да бъде в отдаване, отказва се от себе си, съкращава се, само за да не усеща страданията от наказанието.

И тогава тези хора усещат истината, в каквато степен им се открива връзката с Твореца. Но само за кратко време и по такъв начин, че те не могат да възприемат и удържат това състояние, защото в тях няма собствени постоянни келим (духовни съсъди) и затова то преминава.

Но в 99% от случаите усещанията са странични, хората усещат само психосоматични преживявания. Доколкото те пребивават в страдания, обърканост, тъмни чувства, неправилно функциониране на системите, на тях всичко това само им се струва.

Целта на творението не е в това, човек в състояние на клинична смърт да усеща духовния свят. Аз съм длъжен да го усещам в здраво състояние, намирайки се в него като изследовател, притежаващ знания, разбиране, усещане и власт  да стана като Твореца.

От урока по книгата Зоар, 02.09.2010

Скриване заради спасението

На практика няма разлика между Творец и група – тя съществува само в нашето Его!

От мен се скрива само един параметър: източникът за наслаждение и затова вместо Твореца виждам групата.

Но това е направено заради моето спасение, за да мога да се отнасям към тях безкористно и да не бъда подкупен с идващите от тях наслаждения!

Затова от мен се скриват наслаждението и напълването, които съществуват в групата и аз мога да построя отношения с нея – свободно и независимо.

Ако Творецът изведнъж ми разкрие своята любов, тя би ме задължила във всичко и би анулирала възможността за свобода на волята!

А при скриването на Твореца, аз оставам съвършено свободен: ако искам – приближавам се към групата, ако искам – отделям се, ако искам – мисля за тях.

Скриването – това е голяма милост от Твореца за нас, то ни позволява свободно да се изграждаме.

Скриването ми помага да остана неутрален, да изграждам независимата си личност, своите ценности.

Понякога ми се струва, че групата са някакви хора, но това е моята собствена душа, моето духовно Кли!

От урока по статия на Рабаш, 01.09.2010г.

Направи ли сам нещо за своя живот?

Въпрос: Защо Творецът позволява на някои хора да извършват жестоки, престъпни постъпки?

Отговор: Във въпросите за възприемане на действителността, свободата на волята и природата на човека, науката Кабала обяснява, че в този свят човек няма никаква свобода на волята. И затова той не изпълнява никакви свободни действия.

Ако той постига свобода на избора, която може да се реализира само в кабалистична група, относително постигането на духовната цел, може да се каже, че той получава някаква свобода на действие, която може да бъде за негова сметка.

Но хората, които не са достигнали духовно постижение и не са съединили двете противоположности: намерение и действие – все едно нищо не правят.

Те завършват живота си, като че ли не са живели! Тоест те не са живели като „хора” – живяло е само биологическото им тяло, както при всички други животни.

Това е живот по изискванията на своята природата, а да се повдигне над природата си човек може само с вяра над знанието, когато той иска да придобие друга природа.

Съединението на тези две природи – висша и низша – се нарича човек. Само този, който постигне това, може да прави самостоятелни действия, за които да е наказван или оправдаван.

Тоест, за самостоятелни действия могат да се питат само кабалистите. А обикновения човек няма какво да го питаме, защото той действа подчинявайки се на природата си, в едно направление и сам нищо не прави.

Разбира се в нашият живот са необходими наказания, но ние ги получаваме не по наше желание, а защото от нас го изисква висшето управление – чрез съда, държавата, полицията – за да се ускори развитието!

Така действа висшето управление над всички хора – марионетки, за да ги приближи към момента на свободния избор.

 

От урока по статия на Рабаш, 31.08.2010г.

Усещането за грях – това е вече разкаяние

 

В статията „Кога става известно на човек, какво е това трепет пред Твореца” Рабаш пише, че грехът става именно по време на подем, когато Човек се е удостоил с любовта на Твореца и е решил да я вземе за основа на работата си, захвърляйки вярата.

Мислел е, че повече никога няма да падне, защото ще върви съгласно здравия разум. Но отново е паднал в любов към самия себе си – като наказание за това, че е загубил вярата си.

И това наказание е поправяне, което му помага да се върне на правия път за изкачване по духовната стълба.

Именно така трябва да възприемаме състоянията си. Състояние, в което ни се струва, че сме в падение и получаваме наказание, на практика е дадено за нашето поправяне.

Да усетиш своя грях – това означава вече да не грешиш. Грехът – това е всичко, което сме направили до сега! А усещането за извършен грях, това е вече поправяне!

 

От урока по статия на Рабаш, 30.08.2010