Има две състояния в напредването към духовната цел:

Първото състояние е  когато човек има усещането, силата и подкрепата на групата и на Твореца. Човек усеща важността на свойството отдаване и това го кара да върви към Твореца.

Той има усещането и желанието, Творецът му показва, че си заслужава да работи за духовната цел. Човек усеща, че има награда, тоест, че не зависи от вярата: свойството отдаване в него. Усещането събужда любов към приятелите и към Твореца.

В такова състояние човек сключва съглашение за любов към приятелите и към Твореца завинаги, за в бъдеще. С кого сключва това съглашение?

Не може да е с Твореца, защото в състояние на падение, когато  се отдалечавам от Твореца и няма да усещам Неговата близост,Той няма да ме обвърже.

Ето защо съглашението трябва да бъде направено с групата, която може да се усеща и в състояние на падение. Чрез групата ние сключваме съглашение с Твореца: винаги да вървим по пътя на отдаване на Твореца и на групата. Групата е гаранция за съглашението. Сключвайки съглашение – цялата група се задължава да се подкрепят един друг и постоянно всеки да бъде в намерение за отдаване. Те получават помощта на Твореца в зависимост от силата на тяхната връзка.

Второто състояние – идва след известно време, когато състоянието на въодушевление и обединяване е заместено от безразличие, неспособност да усетя важността на целта, Твореца или наградата за добро отношение към приятелите и Твореца. Човек е неспособен да мисли за любов, обединяване и отдаване.

А) Ако човек не получи подкрепата на групата, той пропада, мислейки, че Творецът не е важен и че няма никакво напълване или награда. Той може напълно да напусне пътя.

Б) Ако връзката с групата го пробужда и го привлича, той не може да захвърли всичко и си спомня за съглашението, което е сключил. В състояние на падение важността на отдаването изчезва, защото наградата изчезва. И тук взаимното поръчителство, съглашението и връзката с групата трябва да дойдат на помощ.

По този начин човек се връща към съглашението, към доброто състояние, към любов и съединение. Като си спомня, че трябва да върви с вяра над знанието, над своето сегашно състояние на безразличие – все едно, че усещането, което му е давало сили съществува и е дори по-силно!

Така човек иска да върви с „вяра над знанието” (отдаване над наградата). Тогава той разбира, че може да получи сили от Твореца. И това го води до молитва.

От урока по статия на Рабаш – 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Творецът е създал творение, което да достигне Неговото ниво, да разбере всичко, което Творецът е направил, и да усети всичко, което усеща Творецът. С други думи, това творение ще стане точно като Твореца!

Но за да стане подобно на Твореца и да остане творение, без да се разтваря в Твореца, творението трябва да съгласува в себе си две противоположни сили: получаване и отдаване. Освен това, как може някой да разбере нещо без да го сравни с неговото противоположно? Ако съм създаден така, че да съществувам в пълна хармония с обкръжаващата среда и в пълно сливане с всичко, тогава аз не осъзнавам това и не го усещам.

Появява се усещане само като резултат на някаква противоположна сила, когато съм притеснен или ми липсва нещо. Такова противоречие усещам. Не осъзнавам, че имам глава докато тя не ме заболи. Ако ухото ме заболи, тогава усещам, че имам ухо. Същото е и с чувствата отнасящи се за света около мен. Докато всичко е наред, ние не мисли за него, защото не усещаме това, което е около нас.

Затова, ако творението трябва да постигне реалността (както духовната така и материалната), то трябва да бъде в противоречие с нея. Във всичките му усещания, свойства, мисли, желания и цели творението трябва да е противоположно на Твореца. Така сме сътворени, точно както Творецът е искал.

Той е висшата сила, а ние сме черната точка на желание, напълно противоположни на Него. И все пак, невъзможно е да се развиваме само от тъмнината, която е противоположна на светлината. Това създава непоносима болка и не позволява напредване. Затова Творецът е създал особена реалност: Малхут на света на Безкрайността и цялата система на скриване (световете). Това е направено, за да можем постепенно да се отдалечим от Безкрайността, където ние съществуваме в сливане и в светлината, и тогава да се спуснем до нашето сегашно състояние на съществуване.

Цялото това пътуване е направено за нас; не трябва да страдаме и да го усещаме, защото предварително (преди ние да се появим в картината), системата на управление е била създадена: световете АБЕА (Ацилут, Брия, Ецира и Асия). А ние се появяваме в последния етап на развитие на системата и усещаме себе си като идващи на този свят и живеещи в него. И не усещаме себе си като противоположни на нещо и като нуждаещи се да открием какво е то.

Но постепенно, чрез малки смущения и хиляди години на развитие, Творецът събужда в нас желание за Него. Завършвайки нашето земно развитие, ние заставаме в началната точка на духовното ни развитие: появата на въпроса за смисъла на живота. От този момент нататък ние започваме нашето издигане в духовния свят.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.09.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Да вървим по пътя на кабалистите

Но въпреки, че притежава душа, самият той не е в състояние да се устреми към разкриването на Твореца, докато не се спусне върху него „дух” свише – тогава (и само тогава), това ще го задължи да се вслуша и да следва указанията на мъдрите (как да се отрече от своя егоизъм) и напълно да повярва (на техните указания, анулирайки себе си).

Баал Сулам. Писмо 19.

А тъй като във всяко поколение са развити отделни личности, то когато (дойде време) мнозинството (по неволя) осъзнае необходимостта да се избави от невероятните страдания, започвайки (духовно, с отдаване и любов) да се развива по своя воля и по собствено желание (а не насила по пътя на страданието), тоест по пътя на кабала, тогава те (масите) ще бъдат длъжни да подчинят себе си и своята физическа свобода на индивида. И да изпълнят неговите (на духовния водач) разпореждания и да приемат безценния дар (методиката за поправяне на егоизма), който той ще им предложи.

Баал Сулам. „Свобода на волята“.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Да вървим по пътя на кабалистите

И само, сближавайки се с мъдреците (анулирайки себе си пред тях), човекът може да получи подкрепа. Тази помощ може да му окаже само мъдрец (постигнал своите поправени свойства, Твореца) и никой друг. Защото колкото и велик да е той в (обичайната) Тора (а не в кабала), все едно се нарича просто земен обитател, ако не се удостои да се учи (на подобието на свойствата на отдаване) от самия Творец.

Затова човекът е длъжен да принизи себе си пред мъдреца, за да приеме онова, което мъдрецът ще му даде (ще му посочи как да постигне свойството отдаване), без каквито и да е спорове и съмнения (потискайки във всичко егоизма си), над своя разум и разбиране.

Баал Сулам. „Шамати”. 105. „Незаконно роденият ученик на мъдреца е за предпочитане пред първосвещеника, земния обитател”

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек не съществува отделно от останалите, то защо във всеки един съществува усещането, сякаш цялата реалност съществува заради него и Твореца се отнася към него лично?

Отговор: Това е мярка за изключителност, свойствена за всеки човек. Тя е вложена от Твореца във всеки от нас, в нашият корен, отличаващ всеки човек от останалите.

Това задължава всеки да реализира своята изключителност, тъй като действително: «За мен е създаден целия свят!» – и всеки е длъжен да каже така и да го утвърждава. Само че не за сметка на другите, а заради другите.

Аз поправям света, а всички останали части са само част от мен – това задължава да се отнасям към всички, като зависещи от мен. Длъжен съм да се присъединя към тях в силата на своята любов – това се определя от мен.

Когато моята точка се съединява с другите, аз ставам «глава» за тях, за тялото, което се нарича «обща душа».

Тъй като аз решавам и създавам връзки, и напълвам всички със светлината на Твореца, т.е. за тях аз съм източник, Творец.

А съществуваш и ти, който прави същото, и присъединява към себе си останалите, включително и мен.

И ти също ставаш глава за общото тяло, за другия, защото то се определя от твоите правилни отношения към останалите.

И така, всеки от нас е индивидуална личност, но нито един не пречи на другия, а го допълва.

Ти чувстваш, че Творецът се отнася лично към теб само чрез групата. И точно така, чрез групата, ти се отнасяш към Него.

Творецът – това е, което се разкрива във ръзката между всички. Именно там ще се възцари висшата светлина – в желанието да отдава, в съединението между всички души.

Когато всички свойства отдаване се съединят заедно, открива се съсъд за разкриване на Твореца – мрежата на отдаването.

А на самото желание е било направено съкращение Ц“А, за да не получава нищо. Да получи може само чрез връзките, съединяващите желанията, там, където се намира екран и отразената светлина.

От урока по писма на Рабаш, 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Когато се връщах от лекцията в Бер – Шева, си мислех, докато гледах как работи GPS навигатора, показващ ми накъде да карам и предупреждавайки ме за скрити камери по кръстовищата: защо в духовната природа няма такъв навигатор, който би ни подсказвал пътя, а сме длъжни да се осланяме само на указанията на кабалистите и предупрежденията на пророците?

Отговор: В духовния свят такъв навигатор няма. Тъй като в нашия свят ти през цялото време «караш» към едно и също егоистично желание – повече или по-малко.

И затова можеш да правиш някакви предположения за това какво ще стане, а също и да се опираш на опита на другите хора.

Те дори създават за тебе прибори, показващи пътя. Могат да ти опишат целия процес и всички степени на този път, за да можеш по-отрано да видиш какво означава да станеш голям и възрастен – като малко дете, мечтаещо да порасне и да стане летец.

Но в духовното развитие преминаваме през състояния, които не могат да бъдат предсказани и които не можем да си представим отрано.

Затова тук не може да има никакъв навигатор! Ние не виждаме следващата картина предварително, защото в  нас няма инструменти за възприятия, с които да можем да я видим.

Вместо това  ни показват обратната картина, а не желаната. И ако ти разбираш, че твоето нежелание да се съединиш с другите е бъдеща форма, която трябва да те обърне в противоположната – това трябва да ти служи като духовен GPS навигатор.

Той съществува, но показва обратната картина – неприятна за нашето его, желанието да се наслади!

По-нататък всичко зависи от това, как ти приемаш всички тези състояния. Но обикновено, срещайки такова, се обръщаш и тръгваш назад, мислейки че целта е там.

Мислиш: духовната цел не е много лесна и приятна, защо ми е да ходя там – по-добре да се върна назад.

И едва свърнал в тази посока, тутакси се появява GPS, всички средства от този свят, всички те поддържат – мнението на обществото и всички останали ти помагат… и ето така човек пропада!

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Намираме се под 125-те степени на световете, на скриването. Скриване е за наше добро, тъй като не ни дава да видим колко нищожни сме в сравнение със състоянието на Безкрайността и виждаме само колко неспособни сме да се уподобим на по-висшата степен.

Във всеки случай ние сме длъжни да усетим страдание в нашето състояние, за да напреднем в поправянето си, но осъществявайки поправянето в групата, ние откриваме страданието, както малкото дете в игра, което иска да направи нещо, а не се получава, но то се старае с всички сили, като не престава с опитите си да се справи с непослушните играчки.

В тези усилия и страданието от неспособността да го направиш, ти изучаваш своята противоположност на светлината на една степен. Длъжен си да работиш противоположно на светлината, иначе няма да имаш усещането за разликата между теб и светлината и, от цялата съвкупност на тези различия, не ще усетиш какво представлява Твореца.

Да допуснем, че се намираш в царски дворец, в който нищо не знаеш и не чувстваш. И сега започваш да усещаш, да го изследваш. Трябва да опознаеш всички заобикалящи те предмети и състояния, в цялата тяхна противоположност, във всички връзки между тях. За сметка на това ти постигаш състояния, в които властваш над всички светове – като цар.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Да вървим по пътя на кабалистите

Най-ефективният път за стремящия се да изучи тази наука е да намери истински мъдрец – кабалист, да се подчини на всичко, което той ще му възложи, докато не се удостои да разбере (в своите поправени желания) науката за разкриването на Твореца с негова помощ, тоест като от първоизточника (от самия Творец), след което да се удостои с възприемане от уста в уста (в съвместен екран, в постигане, в сливане), което се явява втората съставна.

И само след това (вътрешно) разбиране на написаното, явяващо се третата съставна, той с лекота ще наследи от своя Учител цялата мъдрост и средствата, с помощта на които ще му остане само да разширява и развива (своите разкривания на Твореца).

Баал Сулам. „Науката кабала и нейната същност“.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Да вървим по пътя на кабалистите

И затова човекът има свобода на избора (и само в това, а всички други негови действия в живота му зависят само от реализацията на неговата свобода на волята) да отиде на място, където се намират праведници (желаещи своето поправяне, да оправдаят Твореца) и (въпреки своя земен разум) да се подчини на тяхното ръководство.

И тогава (ако анулира себе си пред тях), той ще получи сили от тях (на отдаването и любовта), които не му достигат от страна на неговата собствена (егоистична) природа.

И в това се състои ползата от намиращите се във всички поколения праведници, за да има към кого да се обърнем и присъединим във всяко поколение, и да получим от тях силите, необходими за издигане на стъпалото на праведника.

И благодарение на това (на обучението на праведниците да се отдава и обича), и самият човек после става праведник (и е длъжен на свой ред да предаде своите сили на учениците).

Баал Сулам. „Шамати”. 99. „Не е казано грешник или праведник“.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Да вървим по пътя на кабалистите

И затова говори Рамбам, привеждайки пример от живота: „Ако по пътя върви колона от хиляди слепи хора и начело на колоната има макар и един зрящ, то всички те са убедени, че вървят по правилния път и няма да паднат, защото са водени от онзи, който вижда пътя. Но ако начело на колоната няма зрящ водач, несъмнено ще се отклонят от пътя и ще се изгубят.

(Такава е ролята на духовния водач на поколението – да му помага да се придвижва напред към Твореца, по пътя на Тора. А задължение на масите е да се вслушват в духовно зрящия водач).

Баал Сулам. „Предговор към книгата „Зоар””. п.57.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→