На единия полюс се намира света на Безкрайността – това съвършено наслаждение във всякакъв смисъл: постижение, разбиране, усещане, вечност, съвършенство. А на другия полюс – този свят, в който трябва да се усеща недостатък във всичко.

Но за да ни дадат възможност да съществуваме някак в него, се прави скриване на света на Безкрайността и ние не усещаме  толкова трагично неговия недостиг в този свят  – именно защото Безкрайното изобилие е скрито от нас.

Светът на Безкрайността сякаш се смалява, стъпало по стъпало, създавайки си пет нива на скриване – пет свята. А ние се намираме под всички тези светове и затова не чувстваме колко много не ни достига!

Но, според степента на своето развитие, ние растем и се издигаме в егоизма си и постепенно все повече ни се разкрива светлината, от което чувстваме все по-голям недостатък, все по-голямо зло.

Затова, ако не направим себе си подобни на светлината, ще се чувстваме все по-зле през цялото време! Защо се учудваме , че в съвременния свят се случват такива катаклизми?  Егото расте и ни прави все по-противоположни на светлината.

Разликата (делта) между желанието и светлината става все по-осезаема и в резултат страдаме все повече. Ако не бяха скриванията на всичките тези светове, ние не бихме могли да се понасяме, тъй като бихме усещали себе си по отношение на Безкрайността.

Разликата би била толкова огромна, че такова страшно усещане не би могло да се понесе.

Може би вие вече сте преживели такова усещане, а ако не, то ще го усетите, тъй като всеки е длъжен поне веднъж в живота да премине през него – това се нарича «Светене на Малхут», усещане пред себе си на абсолютно непрогледна черна тъмнина, нещо ужасно страшно. Разкрива ни се делта между точката от нашия свят и Безкрайността, давайки ни малко да почувстваме тази ужасна тъмнина.

Но всички 125 степени на скриване, отделящи ни от Безкрайността, са създадени именно за да можем да понесем това свое състояние. Зад всички тези екрани-скривания ние се чувстваме уверени, като новородено с майка си, което само не е в състояние нищо да направи, но се чувства под нейна закрила. Така и ние усещаме себе си под защитата на  всички тези скриващи екрани. Иначе не бихме могли да изтърпим натиска на висшата светлина.

Светлината би се усещала като тъмнина! Така наречената «пулса де нура» – удар на светлината, когато светлината е повече, отколкото кли е в състояние да приеме. Това е много неприятно усещане, тъй като трябва да се намираме винаги в равновесие по отношение на всички въздействия – и добри и лоши. Дори ако доброто ни се дава в изобилие, превишаващо възможностите на нашето кли, ние не можем да го понесем.

Известно е, че всички предпочитат топлината пред студа, но когато е прекалено горещо – това вече не е хубаво и с нищо не е по-добро от студа.

Из урок по статия на книгата „Шамати“, 13.08.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

По време на четенето на книгата Зоар. Всички книги, написани от кабалисти, могат да ми донесат светлината, възвръщаща към източника. Но с най-голяма сила светлината идва към мен при четенето на книгата Зоар.

Само светлината въздейства, ако искаме заедно да достигнем поръчителство, единство, любов, да станем като «един човек с едно сърце», да се уподобим на висшето.

Доколко разбираме – не е важно. А ако не съм способен да се съединя, ще дойде сила свише и ще направи това.

Веднага щом се почувствам макар и малко свързан с всички останали, в тази връзка ще разкрия духовния свят. Това се случва вътре в нас, като човек, намиращ се в безсъзнание, който започва да идва на себе си и да усеща къде се намира в действителност.

Скриването изчезва – чувствам, че тук винаги е била и е съществувала реалност, която по-рано не съм усещал. И всичко зависи само от това, че искам да бъда свързан с останалите нейни части. В правилната връзка между нас аз разкривам истинската реалност.

От урока по kнигата Зоар, 13.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние нямаме  друга възможност да бъдем във връзка с висшата сила, която ни поправя, освен при четене на книгата Зоар.

Разбира се,че останалите книги също помагат, но Зоар притежава най-голямата сила да ни свърже.

Ако имахме възможност да сме в правилните намерения повече време, ние щяхме повече да четем Зоар.

Работата е в това, че още не сме способни да поддържаме правилни намерения при четене на Зоар повече от ¾ часа.

Но поне в течение на тези 45 мин. сме длъжни да се съсредоточим върху това, какво именно желаем и как си представяме бъдещото състояние, за което говори Зоар.

Това е много важно. Така детето взема пример от възрастните, желаейки да им подражава във всичко, което вижда.

За него нищо не е важно освен това. То иска да прилича на възрастния и това е. Той няма разбиране, постижение, няма нищо – то само повтаря  примера на възрастния.

Така и ние трябва да искаме да усетим картината на реалността, за която разказва Зоар и да си представим, че всичко това е връзката помежду ни.

Зоар през цялото време описва връзката между нас – Зеир Анпин, Малхут, трите линии и ограниченията. Всичко това разкриваме между нас, в общите желания.

Затова нищо не ни трябва, освен силното общо желание светлината да дойде, да разкрие връзката между нас, а в нея всички онези желания, за които четем в Зоар.

Самото действие е много просто, но не и осъществяването му. Това отнема време за постигане: да седна с книгата и да си представя, че става дума за връзката между нас, в която аз разкривам всички думи и действия. Всичко е във връзката между нас и там се разкрива Твореца.

Да се съвмести всичко заедно  не е  лесно. Но когато достигнем това, в теб  повече няма никакъв контакт с висшата сила – само в желанието да я разкрием  между всички.

И  нямаш друго средство, освен Зоар, която разказва за тези състояния, които ще  разкриеш.

Тогава ти, като малко дете, стремящо се да прилича на възрастен, желаеш да разкриеш и с всичките си сили се устремяваш към това.

От урока по книгата „Зоар“, 12.08.2010 г.

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Кабала казва, че причина за всичките проблеми е егоистичнoтo желаниe в човека.

Но каква връзка има между това, че аз съм егоист и съм противоположен на Твореца, и горещините в Москва и екологичната криза?

Отговор: Всички се намираме в затворена система (сфера), наречена „Творец”, свойството на която представлява пълна връзка между всички части на основата на взаимно отдаване. Такъв е законът на съществуване на цялата система и всяка нейна част.

Това можем да видим например в нашето тяло, екосистемите и т. н. Аз съществувам вътре в тази система, подобно на зародиша в майката, и в степента в която съм свързан – т.е. подобен по свойства със системата и  отдавам, подобно на нея – аз се чувствам добре. И обратно, според степента на отдалечаване от нейните свойства, се чувствам лошо.

Близост или отдалеченост, не в разстояние, а в подобие на свойствата. Ако притежавам малко егоистично желание, дори да се отличавам от системата, няма да усетя големи проблеми. Но ако моето желание нараства, то и усещането за дискомфорт расте.

Тъй като човек постоянно се развива в своите егоистични желания, то нараства и неговата противоположност със системата на Природата, с Твореца, и неминуемо ще се чувства все по-зле! Докато не започне да разбира каква е причината за неговото страдание (проблем).

Ще получавам ударите на съдбата от всички страни, докато не разбера, че това е системност, а не случайност! Проблемите с екологията не са случайни! Вече не бих могъл да не ги забелязвам.

А такива проблеми ще възникнат по цялата земя, във всякакви видове и ще разтърсят хората, за да ги заставят да се замислят „Очевидно има причина”.

Желанието, нараствайки, усеща страдание и създава разум, за да гo избегне. Човек става по-умен, по-хитър, научава се да прави връзка между причина и следствие.

Неминуемо ще започне да  пита: защо се случва така и откъде идват всички нещастията стоварили се на главите ни?! Както обикновено човек се пита: „За какво  е всичко това?!”  И това е вече подсъзнателен въпрос за Източника на случващото се (Природата, Творецът).

Хората ще разкрият, че действа общият закон на цялото мироздание. Можете да го наречете не ”Творец”, а „Природа”.

Но той изисква от нас постоянно и съзнателно да поддържаме равновесие с Природата, т.е. да се намираме в свойството на отдаване, както цялото мироздание, съществуващо във всеобща връзка и интегрално единство между всички части.

Затова няма избор – човечеството е  раково заболяване вътре в самата природа и е задължено да се излекува!

Под натиска на всички проблеми ще дойдем до такова осъзнаване. Това вече е съвсем близко.

От урока на тема „Актуалност в светлината на кабала , 10.08.2010 г.

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Основни положения в неговото учение.

Фундамент на учението на рав Кук е кабала. Нея той видял като основа за създаване на ново общество и държава в Израел, основани на закона „Възлюби ближния, както себе си”.

Народът представлява единен организъм и чрез съединение трябва да разкрие това състояние. Така ще стане близък на Твореца.

Всеки член на обществото е длъжен да разбере своето предназначение, и да бъде, не въпреки, а благодарение на своята индивидуалност, част от цялото – от народа, а след това и от целия свят.

Само тогава човек изпълнява своето предназначение, ставайки подобен на Твореца.

Човек не може индивидуално да бъде свързан с Твореца, а само чрез съединение със себеподобните: „От любов към ближния – към любов към Твореца”.

Народът на Израел съществува само като единно цяло, устремено към взаимно отдаване и любов, и от нея към сливане,  чрез  подобие на свойствата, с Твореца.

Такъв е бил създаден от Авраам във Вавилон, и общата любов се явява условие за неговото съществуване.

В изгнание (противоположност на Твореца), извън земята на Израел (Ерец Исраел- желание за подобие с Твореца), народ не съществува.

За възстановяване на връзката с Твореца, народът се връща в земята на Израел и създава държавност – възможност да поправи себе си като едно цяло.

Затова създаването на Държавата Израел означава начало на поправката на народа на Израел, а след това и на цялото човечество и тяхното общо издигане до нивото на Твореца.

Спазването на религиозните закони е важно само за обществените и културните рамки на обществото.

Създаването на държава позволява да се постигне общонационална отговорност за поправяне, отначало на народа на Израел, а след това и на цялото човечество.

В наше време човечеството е развито и е готово да възприеме правилно кабала – методиката за разкриване на Твореца.

Дошло е време народът на Израел да се завърне от духовното изгнание, а след това да стане светлина за народите на света, по техния път към разкриване на Твореца.

Само в този случай  строителството на Държавата Израел ще получи поддръжка от народите на света.

При неизпълнението на мисията – народът на Израел да донесе методиката за поправяне на народите на света – държавата ще бъде унищожена и народът отново ще отиде в изгнание.

Макар че ционизмът не осъзнава това, което се случва, той ще е принуден постепенно да разбере необходимостта да приеме кабала, методиката за разкриване на Твореца, на Висшата управляваща сила, като конституция на страната и света.

Мисията на народа на Израел е да бъде в служба на човечеството по пътя на неговото поправяне, да бъде „светлина за народите на света” (пророк Исайя).

Подробно е написано за рав Кук и неговата връзка с Баал Сулам в моята книга  „Две велики светила” (на иврит).

От 13.08.2010 г.

Filed under: Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава обща духовна дейност между съпрузи?

Отговор: Духовна връзка – това е, когато жената е като „половината от тялото” на мъжа. Мъжът без жена е непълна част на желанието.

Именно тази част на „животинското” съществуване – семейният живот, която ни се струва, че не е свързана с духовното, на практика е много важна.

Още не е дошло времето, но ще достигнем до състояние, когато и мъжете и жените ще почувстват необходимост да разберат, в какво се състои смисълът на живота. За какво живеем?

Този проблем може да се реши само при условие, че се намираме в подобие с природата,с Твореца. И затова сме задължени да се свържем в семейна двойка.

Това и ще бъде наша съвместна духовна дейност. Ние ще почувстваме, че без духовна връзка не можем да съхраним семейството. А без да създадем семейство – не сме способни да се занимаваме с духовното и да го постигнем!

Затова сега семейството се намира в такава криза, „разбиване” – това е като „цимцум” (съкращение).

Целият минал живот и психология, цялото досегашно разбиране за семейството, цялата минала семейна парадигма – всичко е свършено! Тоест, достигнало е до „разбиване”.

Това е разбиване на цялата ни предишна философия, отношение към живота, семейството, обществото. Всичко това е дошло до своя край, затова днес ние преживяваме криза.

Ние сякаш отрязваме от себе си миналото отношение към живота и встъпваме в нови отношения.

На мен отново ще ми трябват семейство, деца, работа, общество, но за да постигна отдаване, разкриване на Твореца,а не егоистично  да ги използвам и да си устроя удобно гнезденце само за спокоен материален живот.

Затова протича рязък преход, когато трябва да се откъснем от  своя предишен живот и от миналото си отношение.

От ежедневния Кабала урок – 10/08/2010

Filed under: Криза, глобализация, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава казаното в „Зоар” (глава „Лех леха” п.359): „В часа, когато човек лежи и спи, душата излиза от него”?

Отговор: Душа се нарича светлината в желанието. Тъй като ние можем да поправим нашето желание само в сфирот Кетер, Хохма и Бина, а в сфирот Зеир Анпин и Малхут – само частично, то пълната, голямата светлина, която зaсега може да се появи у нас е светлината „нешама”, а светлините „хая” и „ехида” са само  малки допълнителни светлинки отдолу нагоре.

Затова нашето общо желание се нарича „душа” (нешама) – по името на най-голямата светлина, която то може да побере в себе си до края на нашето поправяне.

Ако желанието се намира в такова състояние, в което е способно да достигне светлината „нешама”, то се нарича душа (нешама), защото ние наричаме желанията с имената на светлините, които могат да ги напълнят.

Ако желанията не могат да поберат в себе си тези светлини, да се напълнят с тях, поради отсъствието на екран, то няма душа. Защото   екран и отразена светлина се нарича напълване, т.е. свойството отдаване.

Душа се нарича не моето получаване на светлина свише. Душата (нешама), както и цялата вътрешна светлина в желанията, се образува от това, че аз отдавам тази светлина някому, пропускам я през себе – и с това се напълвам.

Това се нарича моята светлина, която получавам. Аз получавам възможността да отдавам и това ме напълва.

Затова през „нощта”, когато още не мога да поправя своите желания, да ги овладея с помощта на екрана и свойството отдаване, получавам отрицателно впечатление в желанието – тъмнина.

Какво означава „тъмнина”? – Аз не мога да отдавам и затова определям това състояние като „нощ”, липса на отдаване от моя страна. Съжалявам за това и се подготвям за поправяне на своите желания.

А през „деня”, който съм постигнал чрез своята работа през „нощта” – станал съм  на разсъмване за урок, съединил съм се с другарите, направил съм поправяния и съм придобил нови желания и екрани – във всичките тези екрани и желания аз създавам нова форма на отдаване, която ме напълва. Това означава, че за мен е настъпил „ден”.

Затова „нощ” – това също е духовно състояние, подготовка на желанията. А ако човек няма желание да постигне отдаване, за него няма и „нощ”, защото „ден” и „нощ” аз определям според своите състояния.

От урока по книгата „Зоар“, 05.08.2010г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Откъси от моята бъдеща книга „Пътеводител към книгата Зоар”

За да ни подготви към духовно развитие, Твореца пробужда в нас две усещания. Първото е пустотата на този свят, а второто – стремежът да постигнем източника на живота – пробуждането на  „точката в сърцето”.

Точката в сърцето ни води като заряд, движещ се в електрическо поле към място, в което можем да я усетим и напълним. Тава място е групата.

И действително можем да видим, че хората, в които се пробужда точката в сърцето по естествен начин се привличат един към друг, както се случва обикновено и в човешкото общество: притежаващите сходни желания се сближават един с друг и се събират в групи.

Групата – това е мястото, където хората на практика реализират връзката с ближния на основата на новите принципи на любовта и обединението, вместо ненавистта и разединението.

И затова  работата в групата е необходима и задължителна, за да достигнем разкриването на Твореца. Тя позволява на човек истински да оцени своето отношение към ближния и да не изпада в илюзии относно духовното и неговата лична връзка с Твореца. Понеже Творец – това е свойство на любов и отдаване, царящи в поправените връзки между нас.

По време на цялата човешка история винаги са се създавали такива групи. Променяйки отношенията помежду си в групата на взаимно отдаване и любов, хората създавали условия, необходими за усещането на висшата, истинска реалност.

Четенето на книги, които те са написали за разкрилия се пред тях свят, ни позволява да използваме натрупания опит като най-кратък и ефективен път за достигането на новия живот.

Такава група се нарича група от кабалисти. Тяхната цел е да се обединят помежду си, както е написано в Тора „като един човек с едно сърце”, „не прави на другия това, което е ненавистно за теб”, „възлюби ближния като самия себе си”. С това те поправят себе си и достигат подобие с Твореца.

Filed under: Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо има толкова много проблеми в семейните отношения днес и толкова много хора се развеждат или изобщо не се женят?

Отговор: Егоизмът расте през цялото време. Вече не е така, както е било в предишните поколения, където почти е нямало разлика между едно поколение и следващото. Хората са продължавали да живеят на същата земя, в същото село и синът е наследявал професията на баща си: ако бащата е бил ковач и синът е ставал ковач; ако бащата е бил фермер и синът е ставал фермер. Било е обичайно да се живее по този начин. Хората са предавали дрехите си от едно поколение на следващото и т.н.

Днес човек е различен във всеки един момент! За да се промени, човек няма нужда да се преражда. И понеже човек е различен, той не може да понася онова, което е било вчера. Вчера съм се оженил за някого и днес я поглеждам и съм объркан. Мисля си „Това ли е наистина жената, за която се ожених?! Къде е жената, която познавах вчера? Къде са нейните качества?”. Не виждам тези качества днес. Аз не осъзнавам, че промяната е станала в мен. И я гледам, и ми се струва, че тя се е променила и аз вече не мога да живея с нея.

Никой не е виновен тук. Ако нашето развиващо се желание не бъде  поправянето, семейството неминуемо ще рухне. Каква основа трябва да имат хората, за да се съберат? Преди сме оставали заедно на „животинско-социално” ниво: общо домакинство, семеен живот, деца, задължения и натискът от общественото мнение. А днес, никой не го е грижа за нищо. Хората са се издигнали над всички тези ограничения; те не желаят нищо.

Затова са неспособни да създадат семейство и да бъдат в него, и не искат да имат деца. Проблемите в семейството се увеличават и е невъзможно да бъдат разрешени, ако двойките не са обединени общо в изучаване на духовното.

Никакви материални действия няма да задържат хората заедно. Само това може да спаси семейство, както е написано „Мъжът, жената и Творецът между тях.” Ние трябва да разкрием до каква степен искаме Висшата сила, по-висша идея, за да се обединим на нивото „човек”.

От ежедневния Кабала урок – 10/08/2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: По време на урок аз си казвам, че искам да усетя за какво говори Зоар, но виждам, че в мен няма истинско желания за това. Как мога да постигна такова желание?

Отговор: Това е проблем на общите ни мисли. Възможно е да не осъзнаваме напълно какво казва Зоар за нашите извисени състояния, но най-важното при четенето на тази книга е моето желание да ги постигна.

Какво представляват всъщност нашите извисени състояния? – Когато всички се съединим заедно и във връзката между нас разкриваме духовното, общото свойство на отдаване – Твореца.

Именно такъв стремеж съм длъжен да усещам при четене на книгата Зоар. Иначе цялото това четене е напразно и няма да ни ни помогне в нищо.

Обратното, ще получим от него усещане за тъмнина, отрицателно пробуждане. Тъй като нямаме избор, във всички случаи трябва да  напредваме – така ще напредваме принудително.

Всичко зависи от това, доколко можем, при четене на книгата Зоар, да си представим в себе си напредналото състояние по-правилно – като връзка между нас, в която разкриваме отдаването, любовта, поръчителството, съединението, царящо в цялата реалност, във всички светове.

Тъй като всичко се разкрива само във връзката между нас – цялата реалност, всички светове до безкрайността.

Колкото желаем да разкрием това състояние при четене на книгата Зоар, толкова притегляме към нас светлината на поправянето.

От урока по книгата Зоар, 12.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→