Въпрос: Защо на човека му дават прекалено много разум свише, така че неговите разсъждения превишават неговите дела и ги отменят, лишавайки го от възможността да се предвижва?

Отговор: На човек му се дава толкова много разум, за да не бъде животно! Животното има разум точно толкова, колкото му е необходим за живота и то не греши.

А на човек му се дава разум в излишък, за да греши, за да прави планове за бъдещето, за да има егоистични намерения и наред с това разум, за да се стреми към по-висока степен, да се развива и да страда. Защото страданията ни тласкат напред.

В човек се пробужда допълнително желание – точката в сърцето пробужда в него неудовлетвореност: «Кой съм аз? Защо живея? Какво са животът и смъртта?» – животното не пита за това.

Ти нали не се оплакваш, че са ти дали всичките тези въпроси, вместо да си живееш спокойно, като животно?

Проблемът не е в излишъка на ум, а в това, дали човек позволява на земния си разум да властва над него и да не му разрешава да действа.

Ако действието не се съгласува с разума, то разумът печели и преустановява действието.

Ние трябва да се включим в групата, да установим добри отношения, да си «купим другар» – това се нарича действие, както е казано: «ще направим». А след това «ще чуем» – ще постигнем степента Бина.

Защото с действието, ние привличаме светлината на поправянето Бина и тя ни влияе, и ни дава свойството отдаване.

Но, ако разумът възпира човека да действа – той не може да се промени.

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистичната група това е висшият АХАП, Малхут включващ в себе си много други души, чужди за мен. Аз съм нисшият, който трябва да се присъедини към тях със своята точка в сърцето. Ако отменя своята точка относно Висшия, тя се обръща в моите Галгалта ве-ейнаим и получава форма за сметка на Висшия.

Висшият дава всичко за нейния растеж – всички души, целия свят на Безкрайността, целия съсъд на общата душа.

Искате ли да станете духовен обект (парцуфим), прилепете се към Висшия. Неговият АХАП ще стане светът, който ще разкриете. Доколкото съм се прилепил към висшия АХАП, дотолкова моята точка започва да расте, за сметка на частта на АХАП. Да се прилепя означава да приема неговата власт над себе си, както обяснява Баал Сулам в статията „Свобода на волята”.

Висшият АХАП е моята среда, към която се прилепям и получавам от нея като зародиш от майка си всичко: кръв, кислород, минерали, така че от моята точка в сърцето израства духовният организъм. Този организъм ще е подобен на това, което съм получил от висшия АХАП, от групата, но въплътен в моята точка, моят духовен ген, т. е. той ще е общ за нас двамата. Така детето в нещо прилича на баща си и майка си, а своята основна рамка получава от Твореца.

Аз анулирам себе си пред групата и я задължавам да се грижи за мен. Така е и бебето спрямо майка си, за да получи от нея цялата грижа и храната, то я задължава да направи всичко това.

Аз предавам себе си на Висшия като внасям в него своето желание, искане да стана тази част, в която се съединяват дясната и лявата линии и реализират действието отдаване.

И колкото повече аз правя това, колкото повече семето се анулира пред майката, и я задължава да го отгледа, толкова и тя в отговор се грижи за него.

От урока по статията „Въведение в коментара Сулам”, 14.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Краткото съдържание на неделната глава „Хукат”, ч.1: Народът на Исраел продължава своите странствания из пустинята и пристигат в Кадеш, намиращ се в пустинята Цин, където народът започва да се оплаква от липса на вода.

Моше и Арон се обръщат за съвет към Твореца, и Той им указва: пред очите на всички, да поискат от скалата да им даде вода. Но вместо да поискат от скалата, те удрят по нея.

Това предизвиква гняв у Твореца, и Той произнася своята присъда и тя е, че те трябва да умрат в пустинята и да не бъдат сред онези които ще въведат народа в земята на Исраел.

Въпрос: Ако Творецът ни дава точка в сърцето, и сам ни превежда през всичките тези състояния, тогава защо се гневи?

Отговор: Разбира се, Творецът от самото начало ни създава всичките тези проблеми.

Той ни подлага крак на всяка крачка, и няма никой друг.

По най-жесток начин, в началото Той извършва зло, след това крещи, наказва ни, после ни предлага: „Добре, направете го по-друг начин, на вас ще ви бъде по-добре”. Но и в това „по-добро” състояние, отново ни прави нещо още по-лошо – отново ни наказва.

Защо се гневи Той? Този гняв е поправянето. Това означава, че човекът усеща вътре в себе си поведението на Твореца, тъй като така е устроен човекът.

Ние не можем да съотнесем това с Висшата сила, с произтичащото в Нея. Защото в Твореца не се случва нищо, Той се намира в абсолютен покой.

Но, тъй като ние, още не се намираме в напълно поправено състояние, нашата реалност се разделя на „Аз” и „извън мен”, „Аз” и „заобикалящият ни свят”, „Аз” и „духовния свят”, „Аз” и „Творецът”.

Но, като че ли всичко е външно за мен – а в същност това съм Аз, само че, засега ми се струва, че то се намира отвън.

Затова, цялото поведение на Твореца, което се проявява в мен, в различни форми – това са моите свойства, чрез които си представям Него.

Ако аз поправя себе си, тогава ще видя, че от Твореца струи само любов и нищо друго освен любов.

Но засега, моите външни желания не са поправени – те ми дават усещане или за злия свят, или за злия Творец.

От урока „Зоар” от неделната глава, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец, Тора - Няма коментари→

Има психологическа бариера по пътя към духовната цел. Ако искам да постигна отдаване, не трябва да питам за нищо – само как да отдавам.

И това е отдаване – не в определенията на егоистичния ми разум и днешното ми желание.

Тоест, не бива да искам нищо от онова, което ми е понятно сега, защото то ще бъде противоположно на истинското отдаване, на духовното състояние.

Когато премина в това състояние и получа това духовно свойство, там вече ще започна да проверявам себе си с новия си разум и новото си сърце – да чувствам и разбирам в желанията за отдаване.

Но, ако искам да знам за отдаването, намирайки се в егоистичните си желания – това няма да стане. Затова първият етап се нарича „преминаване на махсома“ (бариерата пред духовния свят).

Това означава, възприемане на свойството отдаване като отделяне от всичко, което се случва сега в моите желания.

Затова, искам свойство над своя разум: искам да знам как да получа това свойство, но не зная какво представлява то.

Нямам никаква връзка с него, никаква допирна точка, никаква проверка – приемам го такова, каквото го дадат свише.

Като че ли, такова отношение не подхожда много на сериозния, развития, умния човек. Напротив!

Именно хората с развито чувство, разум и разбиране на всички процеси, през които преминаваме, проверяват своя егоизъм и виждат, доколко изцяло сме в негова власт и робство. Затова разбират, че нямаме друг изход, освен да се издигнем над него,напълно откъсвайки се от своите сегашни желания и от егоистично ограничените чувства и разум!

Затова по време на урока, аз моля само за въздействие на светлината върху мен – не е важно, какво ще направи тя с мен.

Аз съм като новородено, което не разбира нищо, намирайки се в ръцете е на своята майка, и е съгласно с всичко, което тя прави с него.

Такава преданост към висшето и самоотдаване трябва да постигна: моля, излекувай ме! И освен за това – не моля за нищо повече.

От урока по Книгата „Зоар”, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Проблемът е в това, че човек винаги се стреми към познание и не може да разбере, че успехът идва само тогава, когато е над  знанието – в духовния съсъд на вярата, отвъд разума. Само там ще се разкрие истинското знание.

Дори изучавайки сега статиите на Рабаш за групата, стараейки се да построим по тези принципи нашето интернет – общество, ние желаем хората, да се занимават колкото се може повече с тях.

А какво ще разберат – това не е толкова важно. Важното е през деня човек да ги прегледа още веднъж.

И нека да се  обърка, да не  разбере нищо, да проклина всичко това и едновременно да го желае – важното е, през цялото време, той да е с прочетеното.

С това той ще привлече светлината, възвръщаща го към източника, която ще промени неговите желания, и тогава той ще разбере!

Разбирането – това не е самата цел! Целта е да извършваме правилните действия, който ще ни приближат към отдаването.

Ние не се учим за да придобием знания – ние се учим как да се променим! Иначе това щеше да е много лесно, както му се иска на нашия егоизъм – да захапе още и висшия духовен свят.

Но цялата Тора (кабала) ни е дадена само за да поправим нашето егоистично начало – тя работи обратно, срещу него.

Не ти да напъхаш ръцете си в духовното, а духовната сила на поправянето влиза в теб. И  ти трябва да желаеш и да чакаш тази поправяща сила. Тя се нарича твоят Машиах.

Разбира се, трябва да се работи с тези статии в групата: да се прави план, да се правят кратки конспекти, да се извеждат закони и определения, принципи, на основата на които ние ще изградим своя устав.

Но главното е самият труд. А резултатът ще е следствие от тази работа, а не просто от разбиране.

Всичко ще зависи от това, доколко ние ще поискаме това да се случи. Това се нарича молитва (МАН) .

Затова работата по статиите се явява необходимост – но работа не за придобиване на знания, а работа за тяхната реализация.

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Сега дори не ви трябва интернет връзка, за да четете постовете от този блог. За ваше удобство има нова текст версия на блога (подредена по теми от началото на блога през 01.06.2010). Плюс това може да очаквате обновявания всеки месец.

Как можете да използвате текст версията на блога?

1. Можете да принтирате тези текстове, да ги подвържете или просто да ги сортирате и да ги четете като книга.

2. Можете да ги четете на монитора без да влизате в интернет.

3. Можете лесно да намирате информацията, от която се нуждаете като използвате командата „търсене” във файла на текста.

4. Можете да ги качвате на други сайтове, блогове или форуми под формата на статии или бележки (можете също да ги използвате за създаване на книги при условие, че източникът е посочен и съдържанието не е променено).

Свалете текстовата версия на блога на английски или руски.

Filed under: Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да  проверя, че се придвижвам по пътя на светлината, а не по пътя на страданието?

Отговор: Признак за това е радостта. Написано е, че „радостта е следствие от добрите дела”.

Ако съм свързан с другите,  винаги съм част от здравото общо тяло и получавам от него сили и вдъхновение. Те постоянно циркулират в нашия общ организъм, преминават от един в друг и затова никога не падам и не се разочаровам!   Дори не се чувствам уморен. Разбира се, че мога да почувствам  физическа умора , но не и душевна.

През цялото време получавам от останалите нови желания и нови допълнителни напълвания, които протичат без да спират от тях към мен и от мене към тях. Затова в такова състояние човек спира да усеща какво е това падане или подем. За него всичко се превръща в едно цяло.

Всъщност денят започва от вечерта, но аз не усещам товакато тъмна нощ. Чувствам го като подготовка към следваща степен. Нужно ми е сега да се запася с апетит, да погладувам, за да мога след това да съм по-възприемчив към постиженията.

Тази нощ не е толкова тъмна, както си мислим. Тази тъмнина вътре в егоизма  е времето за изграждане на духовния съсъд (кли). Ако в земния живот през нощта спим, то в духовния – през нощта усърдно работим. Ние творим, сътворяваме и строим себе си! Това е както през нощта да направиш колата, за да пътуваш с нея на сутринта.

Не мислете, че в духовното „нощ”  това е сън откъснат от реалността. Аз се откъсвам от предишната реалност, за да придобия нова. И аз я строя с вярата във висшето знание.

В „полунощ” се извършва сливане (зивуг) на „аба ве има“ (ивр. – „баща и майка“), за да се създадат нови желания (келим). Аз трябва да работя в тъмнина, защото тъмнината скрива от мен старите желания (тъй като аз повече нямам нужда от тях и трябва, от тях да се издигна на нова степен). Тя скрива и новите желания, за да започна да ги търся, да ги присъединя към себе си и да разбера къде са и защо.

Както играем със своето дете, приготвяйки му играта, но после то само трябва нещо да направи! Играчката трябва да е на части (като лего, кубчета), а не предварително цяла. Тъй като то само трябва да я събере  –  такава е и нашата духовна работа „през нощта”.

Затова този, който е здраво свързан с обкръжението, не усеща при падане откъсване от духовния път. Обратно, чувства, че му е дадена възможност за работа и увлекателно приключение, както на дете, което природата тласка към развитие и затова то обича такива игри: да може да събира и строи.

И ако обкръжението ни тласне към такава игра, както децата ги тласка природата, то ще се чувстваме като на вълнуващ поход. Но ако обкръжението не ни дава такова вдъхновение, не ни се иска да играем, както е при болно дете, което не е получило такова желание от природата и затова изостава в развитието си.

От урока по книгата „Шамати”, 11.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това творение, за което през цялото време се говори в кабала? Ние творения ли сме или не? С какво започва творението – това особено желание ли е, особено състояние? Например кравата, котката, кучето творения ли са или не? В крайна сметка те съществуват, но не притежават свободна воля, в такъв случай могат ли да бъдат наречени творения? Но ако е така, един къс желязо също е творение? А ако творението е само това, което притежава свобода на волята, то ние можем ли да се наречем творение? Може би творение е само този, който познава Твореца, общува с Него, взаимно отдават един на друг? Тоест творението е мярка за подобие на Твореца?

Отговор: Творецът и творението съществуват заедно в едно желание. Творението отдава на Твореца, а Творецът на творението. И двете страни взимат решения. Творението съществува ако възприема Твореца и е повече или по-малко такова съобразно степента на подобие на свойствата с Него. Творението не е управляем робот, който е изцяло във властта на Твореца.

Затова творението започва със съединяването на Малхут с Бина, когато Малхут се издига в Бина и я принуждава да се отвори или затвори. Това показва, че има още някой, освен Твореца, който извършва действия.

Затова е налице цялостен процес, благодарение на който се ражда независимо, стоящо до Твореца, творение. Съвсем не е просто да се приеме силата на любовта и отдаването от Бина, или силата да се отрече егоизма. Също толкова трудно е да се издигнеш до Бина и да я съкратиш, казвайки: ”Не ми давай повече нищо, аз не съм в състояние безкористно да получавам!”

Аз искам да получа и не мога, тъй като това ще доведе до моята духовна смърт. Ако получавам ще престана да бъда независим, т. е. ще умра като творение. Във Висшето има всичко, за което жадувам, но аз моля да не ми се разкрива и да не ми се дава нищо. Съкращавам Го, за да не ми дава нищо.

И тогава, когато съм съкратил Висшия, започвам постепенно да му се разкривам. Аз сам регулирам приемането на светлината: как, колко и кога, и придобивам многостранно напълване, постигайки образа на творението в подобие на Твореца.

Това не мога да направя сам. Трябва да натрупам желания от групата и сила от светлината, която да ни върне към източника и да ни даде възможност да станем подобни на Твореца.

От урока по статията „Предговор към коментара Сулам (ивр. – стълба)”, 09.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това единство? Това вътрешно усещане ли е или разкриване на някаква тайна?

Отговор: Единството – това е нова реалност, за която ние нямаме никаква представа. Това е някаква нова материя, неосезаема за теб преди, в която свойствата не са от този свят – това са свойства на отдаване.

Когато се включваш в тази материя, живееш в нея, започваш да разкриваш нещо различно, ново измерение, все едно си попаднал на друга планета. Ти ще разкриеш това в свойствата на тази нова материя – в отдаването.

Поради това, единството не означава просто обединение между нас, добри взаимоотношения, увереност. Това е разкриване на ново свойство, несъществуващо в нашия свят.

Когато ние придобиваме това свойство, ставаме подобни на Твореца, всичко се разкрива в разума и чувствата, в единството с Него.

Ние нямаме нищо друго за правене – само да постигнем единство. А постигането на това единство е по силите ни. За това е написано: „Като направим – ще чуем”.

Тоест, ние можем да правим различни неща, да полагаме усилия, да правим всичко по силите си – заедно да учим, да се обединяваме, както съветват кабалистите, както пише Рабаш в статиите си.

Разбира се, това няма да ни се отдаде. Но ние трябва да стигнем до това състояние, за което е казано: „и възнегодуваха те от тази работа”, – към вътрешния кръг, който сме задължени да постигнем – и не можем. Тогава това ще се случи. Но трябва да има истинска молитва, наистина вик.

Ние вече сме поставили основата. Сега трябва само да достигнем свойството на единството. Новата материя, която ще се разкрие като съединяване с другите – това вече е духовна материя.

Това вече е духовен съсъд, съществуващ до разбиването – това е определена степен. Но щом ние разкрием това – веднага ще разкрием в него духовното съществуване на Твореца.

Поради това, през целия ден, всеки от нас и всички заедно трябва да се стараем, колкото е възможно, да се грижим само за това.

От урока по Книгата Зоар, 13.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да молим Твореца, да даде точки в сърцата на онези хора, в които те още не са се пробудили?

Отговор: Трябва да се молим цялото човечество по–бързо да стигне до истинска духовна потребност от целта на творението.

Но да се молим означава, самите ние да се стремим към вътрешното обединение, напрежение и сили така, че то да се усети от всички останали, като огън, горящ отвътре.

Представете си, че днес човечеството е почти безжизнено тяло, макар и не съвсем мъртво, но намиращо се в безсъзнание.

А ние сме неговите органи, които се опитват да се съживят и да възвърнат живота в общия организъм. И постепенно цялото тяло започва да се събужда. В това се състои нашата работа.

Главната работа по разпространението, не е дори във външните усилия (в количеството на книгите и материалите пуснати в Интернет) – а в обединяването помежду ни. С това, ние пробуждаме любовта, връзката и топлината в цялото световно обединение на хората, занимаващи се с Кабала.

Именно това влияе на всички останали, и те изведнаж започват да чувстват, че има нещо в него! А какво точно – и те самите не знаят, но неочаквано ни намират.

Защото сърцето на всеки, някак си, го е довело до Кабала – той, самият не е разбрал как. Просто веднъж, в него се е пробудила потребност, той е започнал да търси и внезапно е почувствал със сърцето си, че неговото място е тук. Защото желанието му вече е било насочено в тази посока.

Това е било много малко желание към духовното, точката в сърцето се крие дълбоко вътре, но ние сме запалили толкова силен огън, че хората го почувствали отдалече. Затова, всичко зависи от нашето вътрешно обединение – то е най-ефективното разпространение.

Откъс от урока по статия от книгата „Шамати“, 11.06.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→