Въведение към коментарите Сулам, п.61: „Великият закон за времето и пространството“.

Знай, че всички описания на науката Кабала, отнасящи се до времето и пространството, не се отнасят към въображаемото време и пространство на земния свят, тъй като духовното е над времето и над пространството.

Но „рано и късно“ – означава причина и следствие … А „горе и долу“ и „издигане и спускане“- означават степента на грубост и чистота на желанието.

Тъй като „издигане“ означава, осветяване на желанието, а „спускане“– неговото загрубяване.

И, когато се казва, че висшата степен се е издигнала нагоре – това означава, че по-ниската степен се е осветила и е станала чиста като висшата и, затова се е прилепила към нея.

Защото подобието на свойствата свързва духовните обекти един с друг … И по такъв начин трябва да се възприемат всички думи – именно като духовни понятия”.

Кабала използва езика на клоните, като взима думи от нашия свят, и описва с тях какво се случва в духовния, висшия свят, в който няма понятия от нашия свят като време, движение, пространство, разстояние, посока.

Но същите имена, с които в този свят наричаме някои предмети и действия – с тях в духовния свят се обозначават сили, свойства и техните действия.

Затова, трябва със всички сили да се опитаме да си представим зад тези думи духовни действия.

Тези усилия са много полезни, защото създават молба (МАН), желание, потребност да се разбере и почувства висшия свят, да започнем да живеем в него. С тези действия, ние си помагаме да влезем в него.

Затова, в статията на Баал Сулам „Предговор към Учението Десет Сфирот“, стр. 155, е написано, че макар да не разбираме това, което учим, благодарение на силното желание и стремеж да разберем изучавания материал, привличаме към себе си светлината, обграждаща душите ни. Тя, в крайна сметка ни носи свойствата, които са необходими, за да усетим духовния свят.

Това не означава, че изведнъж пред нас се разкрива някаква нова външна картина. Но нашето желание ще ни донесе промяна на възприятието, на вътрешните свойства и в тях започваме да виждаме прочетеното.

Макар и да не знаете какво е осветяването на желанието и неговото загрубяване, повдигането и спускането на екрана, трябва да се опитате да си го представите под формата на желания и намерения.

Това е всичко, което се случва: налице е желание, намерение и светлина, която им действа. И трябва да се опитам да свържа тези думи с онова, което знам и да се впечатля от написаното.

Това вече е достатъчно, за да осъществя контакт с тази система. Дори да е неправилна – това няма значение!

Важно е моето усилие, желанието ми да се включа в тази система, макар и изкуствено. Разбира се, все още не усещам чувствена връзка с нея, но това е естествено. А свише – засега от мен и не очакват повече.

Откъс от урок по статията „Въведение към коментарите “ Сулам“, 06.10.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваигаш“, п.102: „Глас се чува от висините“. Гласът – това е Нуква, която се е издигнала и се чува в Бина, наречена висини, висш свят.

„Във висините“ – това означава, че Нуква облича лявата линия на Бина, както е казано: „И призова Всесилният, Богът на войнствата, в този ден да плачат и да се оплакват …“

Това се дължи на пробуждането на големите съдове, които се намират там. Те преграждат цялата нейна светлина, и това е второто поправяне. Тогава „реката пресъхва и се пресушава“ – т.е. разрушават се двата Храма.

Разбиването е необходимо за последващото поправяне, за да може в този процес, да се узнае замисълът на Твореца.

В науката Кабала изучаваме всичко, което се е случило във висшите светове, цялата подготовка за създаването на нашия свят. И само, започвайки от нашия свят, ние започваме поправянето, отдолу – нагоре.

Точно така трябва да гледаме и на нашата история. Разрушаването на Първия и Втория храм, всичко, изминато от нас в продължение на цялата ни история, е било само подготовка, осъществена отгоре – надолу. И едва сега започваме поправянето, издигането отдолу – нагоре.

Както е записано в „Учението Десет Сфирот“ и „Въведение в науката Кабала“, всичко, случващо се във висшите светове, включително разбиването на общата душа, се е осъществило отгоре надолу за сметка на висшите сили, без никаква намеса от страна на низшето.

Низшият започва да действа едва след смесването на всички желания и последното изгнание, когато се появява възможност (пространство) за свободен избор, разкрива се Книгата „Зоар” и са създадени всички условия за развитие.

Откъс от урока по Книгата „Зоар”, 08.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз започна да усещам вътрешно, всичко което става в ежедневния ми живот, дали това е признак  за напредване, в резултат на четенето на Книгата Зоар?

Отговор: Не. Когато чета Книгата Зоар, никакъв ежедневен живот не съществува за мен.

Аз имам зачатък на душа. Това е точката в сърцето и сега с нея се намирам във висшата система, за която разказва Зоар.

Как да се съединя с тази мъничка точка, в която няма нищо чувствено и рационално, с всички тези свойства – трите линии, повдигането и спускането, духовните действия.

Именно това търся. Как да пребивавам в тях, как да ги усещам, как да ги изпитвам върху себе си там, в ЗОН на света Ацилут?

Аз нищо не искам от този свят – нито самия себе си, нито другарите, каквито ги възприемам с петте си сетива, и най – малко – целия свят. Защо ми е необходимо това?

Егото не съществува. Само вътрешно ми се представя моето его като желание да се насладя. Ако се повдигна на по-високо ниво – на отдаване, на вярата над знанието – то  виждам всичко, по друг начин.

Аз не желая да се занимавам с този свят! Искам само да се повдигна и да се слея с висшия свят! Отнасям се реално към това, а не напускам нашия свят.

Изучавам Книгата Зоар и Науката Кабала, за да разкрия за себе си висшия свят, а не да го притегля в нашия свят. Това няма никога да се случи! Никога духовният свят няма да се облече в материалния.

Напротив, материалният свят се повдига към корените си в духовния свят. Чрез материалния свят, впоследствие, аз виждам духовния. Но отначало е необходимо да се възприеме духовното.

Затова, преди началото на урока, се старая да се изключа от всичко, което имам в този свят. Тъй като сега изучавам съвършенството, духовното, Твореца.

От урок по Книгата Зоар, 10.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Творецът е добър и твори добро“. Трябва да приемем това като единствената аксиома в духовното. Свише не идва нищо лошо, проявява се абсолютното добро, светлината винаги се намира в абсолютен покой – целия проблем е само в съсъда, желанието на творението.

Т.е. всичко зависи от човека, от неговите усилия и подготовка. Самото действие може да бъде получаване или отдаване, намерението може да бъде „заради себе си” или „заради друг”.

Развитието ни започва с „получаване заради себе си”, с двойно скритие, с ло лишма. Действието е получаване, намерението – заради себе си. След това, благодарение на усилията, достигаме до степен „отдаване заради себе си”.

При прехода от „получаване заради себе си” в „отдаване заради себе си” се е изменило само механичното действие. Това сме в състояние да направим!

Над намерението ние нямаме власт, само светлината може да го поправи, но да изменим действията си от получаване на отдаване, ако е заради нас, можем!

И ние отдаваме, за да ни стане по-добре! Тази работа се нарича „купи си другар”.

Но за да преминем от „отдаване за да получим” към „отдаване заради отдаване” е необходимо да изменим намерението и затова е нужно въздействие на светлината, връщаща към източника.

Аз полагам усилия и извършвам действия, правейки всичко нужно в групите и обучението, но изменение в намерението се извършва само със силата на светлината.

И когато преминем към „отдаване заради отдаването”, степен на вярата, ли шма, възнаграждение и наказание, първо разкриване – по-нататък ние осъзнато издигаме себе си към степента „получаване заради отдаване” със собствени действия и чрез въздействието на светлината.

От урока по статията на Рабаш, 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С каква цел четем Книгата „Зоар”: за да развием нашата чувствителност по отношение на петте ни сетива или, за да развием нашето съзнание и виждането ни за света?

Отговор: Съвсем не! Четейки Книгата „Зоар”, аз забравям за този свят, не го виждам, нито го усещам.

Аз влизам в системата на висшето управление и надзор, чета за нея, изучавам я и се старая да я усетя, тоест да се свържа с нея чрез чувствата и разума.

Старая се, доколкото мога, да използвам всички имена и названия, за които „Зоар” разказва.

Защото, всъщност, цялата книга „Зоар” говори за ИШСУТ, З”А, Малхут и душите. Всичко се извършва между З”А и Малхут, но „Зоар” описва това чрез хиляди всевъзможни имена и ситуации.

Затова, четейки Книгата „Зоар”, аз се опитвам да вляза в тези духовни състояния, а не да ги привличам към материалния ни свят. Защо ми е необходим той?…

Аз трябва да разпозная себе си в духовното, да усетя, как се «обличам» в ЗОН на света Ацилут, като се отъждествявам и сливам с него във всички свои желания и мисли.

Трябва да се опитам винаги да виждам всичко, което се случва в единното тяло на общата душа, защото всичко това са мои свойства – Авраам, Ицхак, Яаков, Моше, Йосеф, Аарон, Давид, всички действия, за които разказва „Зоар”, клипа и святост, стъпалата ЗОН на света Ацилут.

А този свят, сякаш не съществува за мен. Аз не го разбирам и усещам – не ми е нужен този въображаем свят.

Написано е, че трябва да се издигнем на нивото на висшия свят, а оттам вече, разбирайки макар и малко за духовните си корени, можем да изучим техните низши клони в нашия свят.

А да се намираме в клоните просто така – изобщо не е необходимо. При това е забранено да се прикрепят висшите корени към техните низши клони.

Нарича се идолопоклонничество, когато вземаш наименования и действия от висшия свят и се опитваш да видиш техните резултати в този свят като точно съответстващи един на друг.

Това е забранено, защото е погрешно. Какво значи забранено? – Такова просто няма. Това се нарича „да си създадеш кумир“.

От урока по Книгата „Зоар“, 10.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Скриването и разкриването са в нас. Това са единствените неща, на които можем да влияем. В крайна сметка, ние съществуваме в постоянна и вечна вселена, която няма начало и никога няма да има край. И въпреки, че говорим за факта, че някога творението се е появило и някога ние ще достигнем поправяне и ще изпълним плана на творението като станем напълно включени в Твореца, и ние си представяме това в границите на времето – това е неправилно.

Просто ние, по силата на своята природа, не сме способни по друг начин да си представим случващото се. Случващото се не се случва, а съществува постоянно. Ние се намираме в уникална система, която се нарича „Природа” или „Творец”, където нищо не се променя. Само ние се променяме в нашите усещания! Как можем да започнем да се променяме съзнателно, по собствен избор, контролируемо, така че да не преживяваме никакви неприятни или нежелани изменения?

Съществуват такива изменения в моите вътрешни желания, които променят моето възприятие на реалността по такъв начин, че аз ги усещам като проблеми, войни и страдание. От друга страна, съществуват промени, които са добри, но кой знае как да ги управлява?

На това ни учи науката Кабала. Ясно е, че ако реалността е неизменима, тогава само чрез контрол над нашите собствени свойства можем да повлияем на нашата картина на света и да решим кой „сериал” искаме да гледаме под заглавието „Моят живот”. Обаче, това не означава, че аз съм свободен да гледам всякакъв филм от какъвто и да е жанр, който пожелая.

Вече има съставена програма и тя ме тласка към разкриване на истинската картина, където всички скривания ще изчезнат и аз ще разкрия вечното и съвършено състояние в неговата истинска форма. Тогава аз ще видя, че реалността е постоянна и неизменна. Ако разбера всичко това, аз мога да напредвам по добрия път. А ако не го разбера, тогава ще съм принуден да се движа напред по пътя на страданието.

Обаче, ние говорим само за промените вътре в човека, който съществува в някакво, все още непознато за него обкръжение. Това обкръжение се нарича Творец или Безкрайност. Не е по силите ни да променяме реда на нашите степени, този ред вече съществува в нас. И кои сме ние, че да знаем какъв е този ред?

Въпреки това, можем да ускорим процеса като се включим в него по собствено желание и като направим усилие. И скоростта на придвижването ще ни даде различно усещане. В крайна сметка, едно е да се движиш към фатално събитие без да си съгласен с него, но и без да можеш да го избегнеш, а друго е да се стремиш към желана цел! Тогава аз ще харесвам пътя и ще се движа по него с радост.

С други думи, всичко зависи от нашата подготовка за следващите състояния, които неизбежно ще дойдат. Обаче, моята подготвеност определя възприятието ми и бързината на моето придвижване. Затова ние се нуждаем от науката Кабала толкова много. Като учим Кабала ние ще можем да преминем нашето развитие по позитивен, приятен и кратък път, вместо по дългия път на страданието.

От ежедневния урок – 10/06/2010, Предисловие към учението за Десетте Сфирот

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Как от точката в сърцето, затворена в егоизма на всеки, да изградим духовен съсъд?

Как да издигнем тази точка от сърцето-егоизъм навън, да я издигнем и направим по-важна от всички свои егоистични желания, за да ни вълнува само това, което се случва в тази точка на духовен стремеж?

За това е необходимо влиянието на обкръжението: първо тези точки се извеждат навън от егоизма, на свобода, а после се съединяват.

Главното  е тяхното съединяване, точките в сърцето са средството за връзка между нас, в тази връзка аз ще почувствам Твореца. И колкото по-силна бъде тя – в нея ще се разкрие цялата светлина.

Тази връзка е като съпротивление, защото ние се съпротивляваме и не искаме да се съединим заедно! Но ако все пак се съединим, то чувстваме, как през това съпротивление започва да протича светлина, въздейства, нагрява го, в нея чувстваме проявата на Твореца.

Тоест, аз не унищожавам Егото си, както практикуват различни „духовни” методики, откъсвайки човека от действителността. Аз използвам егото си и именно с негова помощ идвам до постижение, затова „колкото по-високо се издига човек, толкова повече нараства неговият егоизъм”.

На следващата степен  ще ти бъде много по-трудно да се съединиш с другите. Питаш: защо, след като вече си извършил тази работа? Но изведнъж започваш да откриваш: с кого всъщност съм се свързал, кои са те?… Значи вече е започнала истинската работа.

Колкото по-голямо бъде съпротивланието между вас, толкова по-високо ще можете да се издигнете и да разкриете повече светлина.

Вместо светлината Нефеш – малката светлина, разпалваща малка лампичка от няколко вата, ти постигаш съединение през огромно съпротивление (R2, вместо R1) и разкриваш светлината Руах, която е милиард пъти повече от светлината Нефеш – като малко пламъче срещу огромен огън.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 11.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Егоистичното отдаване по-висока степен ли е в сравнение с егоистичното получаване?

Отговор: „Отдаване заради получаване” – това е по – висока степен, по – хитро получаване.

Ясно е, че с нейна помощ можеш да спечелиш повече и да нанесеш голяма загуба на другите.

Но главното е, че човек разбира, че отдаването е ценно свойство, което му донася печалба.

Директното получаване е ограничено по своите възможности, а отдаването може да даде много повече възможности и печалба.

Ако хората не правеха бизнес, за да отдават на другите, продавайки своите услуги и самите те да печелят от това, човечеството нямаше да се развива.

Всеки щеше да се затвори в себе си, като животните, които могат само егоистично да получават.

Само човекът с неговия развит егоизъм разбира какво е това да отдадеш за своя изгода, за да получиш, при това многократно повече.

Но кабала ни говори само за свързването помежду ни, затова даже първото стъпало – егоистичното получаване – ни говори за отношенията между другарите, а не за обикновения живот.

Всички тези степени се отнасят към моето съединение с другите души и към разкриването на Твореца вътре в това съединение.

От урока по статия на Рабаш, 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо, все пак – чак до наши дни, кабалистите са забранявали изучаването на Кабала?

Отговор: Кабала е била забранена за широко изучаване по няколко причини:

1. Душите на Израел, които са били в духовно постижение, а след това са паднали до нивото на този свят, се изравнили с останалите души, които не са се изменяли от времето на Вавилон, когато са се разделили, за да се смесят. Това е причината за падението на душите на Израел, защото чрез смесването, се открива възможност на всички души да се поправят.

2. Човечеството е трябвало да премине през всички етапи, докато не стигне до пълното разочарование от егоистичното си развитие, виждайки себе си празно, нищожно и намиращо се на прага на разрушение на всички свои системи, посредством които се е надявало да постигне щастие.

3. За това време, човекът се е развил вътрешно, интелектуално в своя егоизъм и това му е дало възможност да вниква в абстрактните форми, намиращи се извън времето, движението и пространството.

Едва в 20-ти век започнаха да говорят за подобни неща. Макар, че в книгата Зоар, отпреди почти две хиляди години, е писано за това, че земята е кръгла топка (Зоар, Ваикра, 142), за такива думи, преди още петстотин години, хора са били горени на клада.

Трябвало е време, докато човечеството се развие в разума и чувствата, за да се приближи към разбирането на това, за което говори науката Кабала – за висшето измерение.

Това и сега не е просто за възприемане, но следващото поколение ще влезе в ново виждане за света, ако му подготвим основата.

А нали следващото поколение сме ние самите, в своето ново превъплъщение. В нас вече се появяват способностите за такова възприятие.

Днешното развитие е извело всички на едно ниво и може да се разкрие науката Кабала на всички едновременно. Изучаването ѝ привлича хора от всички народи.

Но за да можем действително да я разберем, ни е необходимо да се съединим. Отначало можем да разберем и да почувстваме за какво говори Кабала със своите егоистични разум и чувства.

Но по-нататък, се започва постижение, което се възприема само в обединението на душите. Обединението ражда нов орган на новото усещане – душата.

Ако се съединим, взаимното включване дава на всеки неговата душа за усещане на висшия свят.

Ако Баал Сулам не бе получил указание свише, той не би разкрил науката Кабала. Кабалистът се намира в контакт с Твореца и изпълнява Неговите заповеди, служейки като свързващо звено между Твореца и човечеството.

Затова решението на кабалистите да скриват или да разкриват науката Кабала следва от необходимостта, от очевидната за тях връзка между Висшия свят и готовността в желанието на хората за поправяне и възприемане.

И днес има ограничения. Отгоре има възможност да се разкрие по-широк поток от висша мъдрост.

Но хората все още не са готови за това. Аз чувствам, че някакво съпротивление възниква от новата информация, защото тя е противоположна на егоизма и ние не я желаем.

Затова в Кабала има закон: “желанието трябва да предшества напълването“. Главното е да се създаде духовен съсъд, а Висшата светлина вече е готова да се разкрие в него.

От урок по статията “Предисловие към ТЕС”, 07.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ако кабалистите са искали да ни разкажат за висшия свят, то защо в своите книги те дават описания с понятия от нашия свят и ни объркват?

Отговор: Кабалисите ни говорят на „езика на клоните”. Науката кабала е написана за този, в който има точка в сърцето – т.е. за желаещият да разкрие духовното, висшия свят. Макар той да не разбира какво е това, да се стреми към него.

Ако искаш, вземи книга и я чети така, сякаш се говори за този свят, но се стреми през цялото време да си представиш това, което се намира във висшия свят, където всичко е във вид на сили и свойства, където има само получаване или отдаване и нищо повече!

Затова Баал Сулам ни дава определение за всяка дума от нашия свят в нейния смисъла и в духовния свят.

Ако аз се стремя да видя тази картина, то къде се намира тя?! Не е някъде в небесата – тя е вътре в мен. Т.е. говори се само за моите вътрешни сили, за света, който се намира в мен.

И въобще книгата разказва само за мен – всичко е вътре в мен: хора и животни, слънце и луна, духовни парцуфи.

Но когато си представям всичко това в себе си, трябва още и да пожелая да дойде светлината и да поправи в мен тази картина, да ми даде да я видя и да я почувствам – тези сили на любов и отдаване.

И аз искам да разкрия не просто отдаването, а силата, която управлява всичко и която се нарича Творец.

И затова трябва да си представя, че обкръжаващите ме в този свят хора също се намират в мен. Освен мен никой няма – всичко това са вътрешни сили.

Започни още сега да си представиш, че се обединяваш с тях заедно, с всички тези сили вътре в тебе, и когато започнеш да работиш с книгата постоянно, това ще те постави в направление на отдаване.

А с това ти ще пробудиш и ще приближиш към себе си истинската картина. Това се нарича привличане на светлината, връщаща към източника.

Книгата само ни помага да разкрием това, което се намира във всеки от нас. Тя ни учи как да фокусираме погледа си, за да разкрием всички светове в себе си, цялото мироздание, цялата реалност.

А на повърхността няма нищо – затова кабала се нарича вътрешна наука.

Откъс от урока по статията „Предисловие към ТЕС“, 07.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→