Намирайки подходящото обкръжение, човек е готов да се преклони пред него, да приеме всичко, което ще му кажат. В началото вижда величие във всичко – в учителя, в ученето, в другарите. Но след известно време започва да свиква. Предоставят му възможност да се включи в обкръжение и тогава започва спускането надолу: „Всичко е нормално, в своята компания съм – както и преди. Там, където трябва съм”.

И с това, човек слага кръст на себе си и се плъзва надолу. В своята глупост и гордост не разбира, че сега му позволяват да се приближи, за да възвеличи обкръжението в своите очи. За него, то трябва да стане още по-високо, отколкото е било в началото.

Но заради своята природа човек гледа света през материалната призма. Вече познава другарите и те не му се струват толкова велики като преди, когато се е чувствал като скромен гост сред тях. Учебният материал придобива свързаност, а и учителят загубва предишната си висота.

Така расте егоизмът, за да предостави на човека възможност, всеки път отново да извисява обкръжението. Но той не използва тази помощ по предназначение – за подем, а остава долу. И в резултат, вместо да се изкачи – се спуска.

По този начин хората, които заслужават подем и разкриване на Твореца, като не успяват да влязат в обкръжението, започват да се спускат, пренебрегвайки получените средства. Още на следващия ден те не гледат на него, както вчера. Учителят, групата и книгите губят ценността си в техните очи, макар това да се случва с различна скорост.

Затова моята работа е непрестанно да извисявам важността на обкръжението – на учителя, книгите и групата. Трябва през цялото време да се издигам. Не защото някой има нужда от моето признание, а просто по друг начин няма как да постигна величието на Твореца.

Обкръжението не изгражда от себе си нещо особено и затова е много трудно да се ценят другарите. Учителят също не изглежда голям човек. В кабалистичните групи винаги е било трудно да се задържи обкръжението на висота. И все пак нямаме друг изход – трябва да започнем да помагаме на другарите да осъзнаият важността на групата.

Това не означава, че трябва да важничим или изкуствено да парадираме с величието. Тук не можем да се преструваме, защото Творецът е скрит. Колкото човекът е по-високо, толкова по-малко се проявява това – а Творецът е скрит повече от всички. Такъв е духовният закон.

И затова трябва да увеличаваме важността на обкръжението, за да можем чрез него да постигнем важността на Твореца. Ако тази цел не гори в нас изначално, ако не изградим ясно тази схема – от величието на обкръжението към величието на Твореца – тогава нищо няма да постигнем. Напротив, пренебрежението само ще нараства.

Днес, организацията Бней Барух съществува, защото аз съм тук. Утре, мен няма да ме има и ще се случи същото, което стана с групата на Рабаш – разногласия по всички направления. Затова, трябва да възвеличаваме същността на нашето общество, неговата основа – неговото величие, произтичащо от стремежа към величието на Твореца.

Ако през цялото време се стермя да придобия важността и величието, напълвайки главата и сърцето на всеки, ако принадлежа към това, ако съществувам заради него, ако съм привлечен от величието на обществото, защото ме води към величието на Твореца, ако постоянно усещам това, ако то ме движи – тогава, безусловно ще постигнем целта в най-кратки срокове.

От урока по статия на Рабаш, 14.02.2011

[35283]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Разказват, че когато Раби Шимон със своите ученици създавали книгата Зоар, те са стоели в пещера, Раби Шимон е говорел, Раби Аба записвал, синът на Раби Шимон, Раби Елазар го слушал „уста в уста”, а всички останали слушали чрез сърцето си. Какво означават тези различни нива на връзка?

Отговор: Освен външният език на който могат да си общуват кабалистите – „езикът на клоните”, има и вътрешна връзка, която се нарича „ми-пе ле-озен” (от уста в уши) на степента Бина, когато учителят и ученикът са слети в малко състояние, и „ми-пе ле-пе” (от уста в уста) на степента Кетер, в голямо състояние. За такава връзка вече не е нужен език, те се разбират без думи, чрез вътрешно сливане, съединение.

Т.е. ние може да се разбираме един друг:

след дълги разговори,

или с половин дума,

или започваме да се разбираме без думи,

или толкова се сливаме в едно цяло, че даже не е възможно да се каже, че ти ме разбираш, а аз теб, защото ние не сме разделени и не е необходимо нищо да си предаваме един на друг.

Такива нива на духовна връзка съществуват.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 14.02.2011

[35328]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

Откъде идват думите в нашия свят? Защо някакъв си селянин, живял някога си около Ерусалим, погледнал към Маслинената гора и ѝ дал такова название – на него просто му се сторило, че ѝ отива такова име. Такова желание е възникнало в него от природата, а природата идва свише.

Тоест в думите от нашия свят няма нищо случайно, всички те са достигнали до нас свише. Затова кабалистите могат да ги използват за описване на духовните корени, което се нарича „език на клоните“. И когато вземаме названия от този свят и обясняваме какво се крие зад тях, съгласно техните духовни корени, ние виждаме разликата между световете. Така ние ще узнаем какво стои между нас и духовните светове.

Камък от този свят и камък от духовния свят, дърво от този свят и дърво от духовния свят, мъж, жена, дете, огън, вода – така аз изучавам разликата между двата свята и каква форма трябва да постигна.

Но езика на клоните не е предназначен за обикновения човек – той е за тези, които усещат духовния свят. Само на тях ще им бъде понятно, какво се случва между клоните и корените и те си предават знание един на друг на този език. Когато един кабалист разкрива някаква връзка между корените в духовния свят и иска да предаде това знание на друг, той разказва за него на езика на клоните.

А ние за сега говорим не на езика на клоните, а на разговорен език. Когато усещаш духовното, то слушайки думите на учителя, разказващ ти за духовния свят, ти ще разбереш за какво говори той. Или той ще те учи, като малко дете, което учат на думите.

Представете си, че се намирате с учител в духовния свят и той ви показва някакво явление и ви казва с каква дума да го наречете. И виждайки духовното явление и чувайки неговото название вие ще можеш да ги свържете заедно – да прилепите тази дума от нашия свят към духовния обект. Това се нарича да се учи езика на клоните. Младенец, родил се в духовния свят учи езика на клоните така, като и младенеца от нашия свят се учи да говори на земен език.

А след това ти ще можеш вече да говориш с учителя, ти ще имаш речников запас.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 14.02.2011

[35334]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Ако е невъзможно да се разбере за какво говори кабалиста, докато не навлезеш в духовния свят и не видиш корените, то защо вие се опитвате да ни обясните „разбираемо“?

Отговор: Опитвам се да пробудя във вас желание за духовно постижение и тогава ще разберете за какво съм ви разказвал.

Баал а-Сулам пише в статията „Същност на науката кабала“: И само след като сам постигне висшите корени, той може гледайки на клоните, които чувства в нашия свят, напълно да разбере всички количествени и качествени съотношения между всеки клон и неговия корен във висшия свят.

И само след това той ще има общ език с неговия учител – „езикът на клоните“, с помощта на който мъдрият кабалист ще може да му предаде всички нюанси на своята мъдрост за случващото се във висшите духовни светове…

Но ако ученикът е още недостатъчно умен и не разбира сам този език, т.е. по какъв начин клоните указват на корена, то е съвършено очевидно, че за неговия учител няма никаква възможност да му обясни нито една дума от тази духовна мъдрост, тъй като те нямат абсолютно никакъв  общ език и са като неми.

В кабала „не трябва“ означава „невъзможно“. Само в нашия свят забраняват нещо да се прави, защото при желание може да се направи дори забраненото. Но така може да се постъпва само в „грехопадението“ и по-ниско от него. А в духовния свят, ако не трябва, то означава че е абсолютно невъзможно да бъде направено.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 14.02.2011

[35321]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че преди да започнем да изучаваме кабала, трябва да разберем какво представлява тя. Как може всеки да научи нейния език, ако е толкова сложен?

Отговор: Да разбереш какво е науката кабала, означава да придобиеш екран, за да се издигнеш по-високо от своя егоизъм и да видиш духовните действия. Тогава ще разбереш учителя-кабалист и ще научиш от него какво да правиш по-нататък. Ще разбереш всичко, което ще ти каже и ще можеш да го потвърдиш на практика тук, на място – както правят обикновените ученици в този свят.

Но докато не се родиш в духовното, как може нещо да ти се обясни? Все едно, да разказваш за нашия свят на още неродено бебе, намиращо се в корема на майката.

По същия начин, кабалистите разговарят с нас от другия свят. Ние се намираме в този свят, вътре в неговата сфера – като в мехур, а ни разказват за онова, което се случва зад неговите предели.

Затова, кабалистичните текстове работят за нас само като „чудесно средство” (сгула). Статиите са предназначени за начинаещите, но „Учението за Десетте Сфирот” е написано за този, който вече се е родил в духовното, който вече е „духовно бебе”. На него може да се обясни нещо за висшия свят и благодарение на това ще напредва, ще усвоява новия свят, в който се е родил.

А за теб, който засега се намираш вътре в корема на майката, това е само дразнител, стимул да се родиш по-бързо.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 14.02.2011

[35312]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да разбере, че пред него стои истински кабалист?

Отговор: Откъде можеш да знаеш, че пред теб стои истински кабалист? Той не може да ти покаже някаква особена диплома или чудесни действия, които биха ти се сторили духовни – защото, откъде изобщо ще знаеш, какво е духовното?

Затова, можеш да се ръководиш само от своите усещания – допада ли ти това, свързва ли те с корена на душата ти. Аз учих на 5 – 6 места, докато не намерих Рабаш. Напусках ги не, защото намирах нещо по-добро, а просто защото виждах, че повече няма какво да правя там, няма какво повече да науча.

И ставаше така, не защото искаха да ме излъжат, но всеки имаше своя методика, свои представи и заблуждения. А аз търсех, къде мога да изучавам кабала като наука. И когато попаднах при Рабаш, веднага видях, че при него се учи по истински първоизточници: Зоар, Ари, Баал а-Сулам – по най-основните книги по кабала, и се дават дълбоки определения на понятията, в логична форма, без външни религиозни действия или медитации.

Тоест при него имаше строг научен подход, без уклон в една или друга посока, защото тогава, вече бях разбрал, че всичко останало няма отношение към истината. Почувствах, че там, където говорят за някакви действия, свързани с физическото тяло или с фантазии – няма отношение към духовното.

Имах напълно ясното усещане, че тук трябва да има някакъв вход в по-вътрешния свят, който не зависи от тялото или въображението – от всички онези свойства, които имам сега. Усещах, че трябва да бъде разкрит някакъв по-вътрешен пласт в човека и търсех начин да го разкрия.

Когато отидох при Рабаш и започнах да уча, видях, че той говори именно за това.

Баал а-Сулам пише, че искащият да получи духовно знание е задължен да си намери учител – истински мъдрец – кабалист, който му се струва подходящ. Но ако чувства, че се намира на място, което не му подхожда, не трябва да престава да търси, защото времето изтича.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 13.02.2011

[35227]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Когато напредваме духовно, то през цялото време изпитваме различни въздействия, преминаваме всевъзможни изменения.

Ето защо този процес се нарича „убар” (зародиш), от думата „овер” – преминавам, тъй като ние постоянно преминаваме от едно състояние в друго. И този преход става по такъв начин: Висшият спуска своя АХАП, нисшият се прилепва към него и се издига на по-високо стъпало.

Там той преминава от неговия АХАП към ГЕ – към неговите отдаващи келим, за да се улови за АХАП на висшето, който сега, на това стъпало, се намира в него. И така се изкачваме по духовните стъпала, като през цялото време се залавяме със своята „глава” за „краката” на висшето.

Но при това нисшият трябва да анулира своя разум, за да вземе разум от висшия – толкова, колкото е способен да възприеме. Само така той може духовно да се издигне. Висшият – това са: групата, учителят, авторът на кабалистични книги – всичко това заедно.

Духовният растеж – това е винаги анулиране на своето стъпало и предпочитане стъпалото на висшето, защото то е по-голямо. В какво е по-голямо? Това, засега, ми е все още неизвестно. Със своите сегашни свойства не мога да определя това. Но способността да оценя това стъпало аз съм получил от обкръжението. Защото със своя разум аз не мога да се издигна дори на милиметър! И затова ми е необходимо да го анулирам.

Въпрос: Но ако аз не мога да използвам своя разум, как ще правя изяснявания?

Отговор: С помощта на Висшата светлина. Ако ти нещо изясняваш, използвайки своя разум, то ти си животно, тоест не растеш към своето следващото стъпало. И в това няма нищо унизително – това просто показва от какво се ръководиш в своята работа.

Ако ти анализираш всичко, което става с теб, като използваш главата на висшето – означава, че ти се развиваш от състояние към състояние. И тогава вече се наричаш „човек” – Адам, тъй като се стремиш да станеш подобен ( ивр. адаме) на Твореца.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 31.12.2010

[34111]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Ние се опитваме да приближим кабала до хората и да обясним, че тя е наука, обясняваща нашия живот, помагаща ни да решим проблемите с възпитанието, здравето и всичко останало. Но всичко това е само външно.

Всъщност кабала говори само за духовния свят и спира на ниво Бина де-Малхут де-Малхут на света Асия. Между тази Бина и нашето състояние в този свят – Малхут де-Малхут де-Малхут на света Асия, съществува разрив.

Ние не можем да прекрачим тази пропаст, да намалим разрива или да го запълним с нещо. Винаги, докато не се извисиш по-високо от този разрив, кабала ще ти се струва абстрактна наука, философия, мистика – т.е. нещо нереално. Защото като реално ти възприемаш само онова, което можеш да видиш и вземеш в ръце – а какво може да ти се даде, ако човек не продава червени кончета и „осветена вода”?

Този разрив между нашето сегашно състояние и най-близката Бина се преодолява само с усилена работа вътре в самия материал – егоистичното желание за наслаждение. Аз се опитвам да правя това с помощта на обкръжението, което на този етап е също егоистично. Но аз с всички сили, като малко дете се опитвам да порасна и да се издигна над себе си.

Кабала никога няма да може да се облече непосредствено в материала на нашия свят – винаги ще трябва да подскачаш към нея нагоре! Нищо няма да можеш да направиш с този последен АХА”П (долната част на висшия духовен обект) – ти не притежаваш Галгалта ве-Ейнаим, която би могъл да облечеш върху него.

Така са построени всички светове, цялата духовна стълба: Г”Е на низшия облича АХА”П на висшия и тогава може да получава от него. Няма значение, нека в АХА”П на висшия цари пълна тъмнина, но аз със своето Г”Е съм готов да приема тази тъмнина, да се съглася с нея, за да се хвана за висшия. Аз съм готов да предпочета тази тъмнина пред онази светлина, която имам сега в Г”Е.

Но аз не притежавам Г”Е за този най-последен АХА”П между Бина и Малхут де-Малхут де-Малхут де-Асия! Защото аз се намирам по-ниско от този АХА”П по своя егоизъм – аз няма с какво да облека висшия. Аз нищо не мога да направя и затова кабала за мен засега си остава абстрактно знание.

Духовното завършва в последната Бина, до тази червена линия. АХА”П на висшето за мен е пълна тъмнина. Но ако аз внеса в този промеждутък „групата, книгите, учителя” и започна да работа с тях, то аз получавам възможност да се свържа с тази Бина.

И това дори не значи, че самата тази група трябва да се намира в духовното. Но тези средства (група, книги, учител) притежават такова чудесно свойство (сгула), че ако аз си представям, че те се намират по-високо от мен и искам да се включа в тях, прекланяйки своето его пред тях, то извличам от тях духовната съставляваща. От Г”Е на висшия чрез тях при мен достига светлина.

Аз от своя страна инвестирам желание (егоистично!), а в отговор към мен идва светлина и ние се срещаме с него в онази област, която се нарича „учител, книги, група”. Това е качествено понятие, а не физически хора или книги – онова същото място, където аз разкривам АХА”П на висшия, духовния свят.

Затова аз съм длъжен да си представям, че те са високи, велики и вътре в тях се намира Творецът. Само в такава форма аз мога да си представя АХА”П на висшия – по-високата степен, и да се хвана за нея. Защото у мен няма Г”Е, няма никаква друга възможност.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 26.01.2011

[34131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Когато човек, в действителност напредва духовно, той вижда, че нищо не зависи от неговия разум. Разумът му е необходим, за да разбере, че няма разум. Всичко, което имаме – са нашите егоистични желания да напълним себе си и разум, който е израстнал заедно с тези желания, за него.

Затова най-бързо напредва този, който отключва разума си и се вслушва в съветите на кабалистите. Защото, докато не придобие способност за правилно мислене, ще минат години.

Представи си, че сега трябва да се придвижа до махсома, ръководейки се от разума си. Това е все едно, ако да кажем, човек, живеещ преди милиони години започне сега да преминава целият процес на еволюцията, която е продължавала през всичките тези години!

Това означава, че вървя по пътя на страданието. Така се движи човек, който не може да отмени разума си. И този процес отнема в него много време, в най-добрия случай – десетки години!

Ако искаш да напредваш оптимално, трябва да отключиш разума си и като малко дете да растеш под ръководството на мъдреците, които са набрали вече опит и са достигнали високи духовни степени. И тогава, използвайки техния разум, ти ще приличаш, поне малко, на току що родило се дете, но дете, родило се в 21 век, а не преди милиони години.

И това е най-колосалната разлика!

От урока по статия от книга „Шамати“, 31.12.2010

[34114]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Трябва да се разбере, че нашите ежедневни учебни занятия – това не е получаване на знания, а развитие. Всеки урок, на който ти си присъствал – днес, вчера, онзи ден – това са етапи от твоето развитие.

Това не е изучаване на някаква статия или части от „Учението за Десетте Сфирот”. Като се изучава този материал, ти изясняваш по какви степени да се развиваш. И затова е много важно след това, през деня да оставате в това, което е учено на урока.

Целият ден трябва да се върти около тези часове, когато се срещаме на урока. Необходимо е да се работи над урока, да се обработва, да се стараете да не загубите, да четете моя блог – да се занимавате с този материал, колкото се може повече. Защото така ние вече се обединяваме с мислите и се оказваме на нашия общ определен етап от развитието. Това е много важно, вече се получава една обща мисъл.

Аз видях, че дори Рабаш е правил това и се е връщал през деня към този материал, който сме изучавали сутринта. И той е говорил за него с тези същите думи, спомняйки си прочетената статия.

Това е хубаво, това означава, че човек преживява това, като го пренася от главата в сърцето.

Всеки ден ние тръгвахме на разходка с Рабаш и ако аз отидех малко по-рано, то го намирах, да седи и да чете или да пише нещо, което се отнасяше до сутрешния урок. И по-късно, когато пътувахме в колата, ние говорехме само за статията, която изучавахме на урока или за частите на ТЕС.

А ако му беше необходимо да тръгнем на прием при лекаря, то той взимаше със себе си страниците със статията или том от ТЕС и ние седяхме там, на опашката, и говорехме за това, учехме. И обикновено това беше този материал, който ние току що изучавахме сутринта.

От урок по „Учението за Десетте Сфирот”, 07.01.2011

[33083]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→