Въпрос: Има ли разлика, когато ученикът изучава кабала индивидуално, заедно с учител кабалист, и когато като нас – учи в група?

Отговор: Ние също учим заедно на урока. Естествено, че е различно от индивидуално учене с учител, но аз не мисля, че сега тази наука може да се предаде някому индивидуално.

В наши дни това е възможно само чрез учене в група и чрез интернет в най-широка форма, когато няма значение къде се намира ученикът. Тогава той ще напредва, а предишният индивидуален метод вече няма да работи.

Не трябва да се съжалява за онова, което не е дадено – трябва да се използва всичко, което имаш. Над всеки съществува управление свише и Творецът управлява целия процес. Там, където имаш свобода на избор, реализирай я и толкова.

За мен няма по-близки и по-далечни ученици – самият ученик всеки път установява колко е близо и така напредва. Близък ученик или далечен – това се определя само по това доколко той иска да възприеме моето вътрешно послание и да го усвои, да го реализира.

И то не зависи от това дали човек се намира непосредственно в клас или живее далеч и учи по интернет, дали е мъж или жена. Всичко зависи само от ученика, от това как той използва онова, което се дава на всички.

Освен това е много важно да не забравя, че не може да съществува положение, при което той почита учителя и пренебрегва групата. Защото учителят е най-вътрешната част от групата, посланник, който се намира вътре в нея. И затова няма как човек, пренебрегвайки групата, да почита учителя – нейният вътрешен заряд.

Групата, това е нашето общо място с учителя, мястото на нашата среща. Това не е съществувало в миналото, когато ученикът е работел с учителя лице в лице. И когато ние се срещаме вътре в групата, всеки ученик сам за себе си определя дали ще се съедини с учителя «пе ел-пе» (чрез общ екран) или «ми-пе ле-озен» («от уста в ухо» – както при обучение на обикновена наука).

И в края на краищата ние се срещаме с Твореца – защото всичко е съединено до света на Безкрайността.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 07.01.2011

[33080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - Няма коментари→

Времето за разпространяването на науката кабала не зависи от кабалиста. Той получава знак свише като разкритие: отблъскване от света в някакъв вид и подбуда да реализира своята мисия.

Тези знаци са абсолютно ясни и той ги разбира, тъй като пребивава в духовно постижение. Тъй като е свързан с висшата сила в духовната система, то вижда как тя ражда за него тези условия.

Той не избира методиката – няма няколко методики. Методиката е една, но във всяко поколение се проявяват нови потребности, а поради това той е способен да обясни повече, отколкото се е изисквало по-рано.

Кабалистите и в миналите поколения са знаели цялата методика – може би тя е била известна на Моше или на Рашби! – но не са могли да я изразят открито, а затова са я писали зашифровано.

В нашето поколение, както пише Баал а-Сулам, за кабалиста има не само възможност, но и задължение за разкриване. Дошло е поколение, което изисква духовно развитие и затова кабалистите го разкриват.

Видът и нивото на разкриването определя поколението, а не кабалистът, защото най-важно се явява потребността на поколението. Например, ако на урока пред мен няма ученици, ако аз не приема тяхното желание, то няма какво да кажа: постижението се намира в мен, но без разкриване и обновление.

Затова „насаме с камерата” аз мога да изразя само стандартни неща, но да не разкрия нищо ново, както правим на нашите ежедневни уроци. Това става, защото всеки ден в света се пробужда ново желание и чрез учениците, които са разпръснати по целия свят, аз чувствам общата потребност.

В нея са включени всички въпроси и желания: отсъствието на съвършенството, стремежа да се разкрият екраните, свойството отдаване, връзката между нас. Усещанията на хилядите мои ученици, присъстващи на урока, се събират в мен и аз ги приемам като майка, която чувства потребността да нахрани своите деца. И тогава, в процеса на нашето учене, аз виждам в текстовете и в моите усещания нещо ново, което не е било по-рано.

Така преминава всеки ден даже ако не всички забелязват това. Не е напразно казаното: „от всичките си ученици аз се уча”. Защо? Защото аз получавам желание от  учениците и мога по-дълбоко да поровя материала на творението.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[32766]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Рабаш пише, че човек трябва „да вярва”. Какво означава това?

Отговор: Преди всичко има понятие: „вяра на мъдреците”. Става дума за кабалисти, които са изминали пътя и са ни оставили методика.

Те ни я обясняват много логично и по същество, но на нас ни се налага все пак да вярваме на техните думи. Наистина, в нас има точка в сърцето и ние сме съгласни с тях – и освен това тук има място за вяра: аз се доверявам на разбирането на висшия, който вече е придобил опит.

След реален, практически анализ в мен независимо от това остава „слабина”, нещо не очевидно и аз просто следвам висшия. Аз сякаш хващам за ръка по-старшия и вървя след него. Баал а-Сулам обяснява, че трябва да намерим учител и да се „прилепим” за него, за да може по действията, които той препоръчва да се постарая да го позная отвътре.

Тази вяра е нужна. Така детето вярва на възрастния. При това на вяра ти приемаш само препоръчаното от тях действие – и благодарение на тази малка, кратка крачка виждаш, че той е прав.

Това не е сляпа вяра – всеки път ти скланяш глава, за да се възползваш от неговата глава, да се повдигнеш малко и веднага да се убедиш в неговата правота. Въобще това е не толкова вяра, колкото обучение, упражнения, които се поддават на незабавна проверка.

А като цяло, понятието „вяра” в кабала означава сила на отдаване, докато „знание” е силата на получаване. С помощта на тези две сили ние се придвижваме напред.

От урока по статия на Рабаш, 12.01.2011

[32599]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Кабалистът страда, защото вижда изоставането на света в придвижването му към разкриването на Твореца, единението, постигането на съвършения живот.

Способни сме да направим това – имаме всички необходими условия, а пренебрегваме тази възможност,не я изпълняваме. По този начин, привличаме към себе си различни проблеми и причиняваме страдание на Твореца.

Кабалистът страда повече от всички, именно, защото е постигнал Твореца. Тъй като спрямо целия свят, той е като майката по отношение на децата си. Целият свят – това са негови келим, части на неговата душа. Докато не са поправени, кабалистът страда за тях повече, отколкото те самите.

Всеки човек чувства своя личен егоизъм и страда от това, че неговото кли е празно. А кабалистът включва в себе си всички, иска да се отнася към тях с любов и да ги напълни с абсолютното добро. Но хората не искат това – не са съгласни да се обединят и, макар и малко, да отменят своя егоизъм, за да създадат едно голямо желание/кли, което да могат да напълнят със светлината на Безкрайността.

Кабалистът не може да поправи света – само страда за него и чака, докато хората проявят минимална готовност да напреднат.

Разбира се, най-много преживява за своите ученици, защото техните страдания са целенасочени. Той не може да им помогне да напреднат изкуствено, защото това ще им навреди, ще попречи на тяхното развитие. Затова, говори с тях на нивото, на което съответстват.

Ние учим от първоизточниците и връзката ни с тях определя, колко можем да получим от тях всички заедно. Именно това разкривам, а не онова, което разбирам в своето желание. Аз работя с общата потребност, която възниква, за да се разкрие на всички.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[32196]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“. Статия 7, 1988/89 г. „Който не се е трудил в събота вечер …“: Основните усилия се прилагат в работа против знанието, когато човек не знае за кого трябва да работи. Това е много тежко.

Въпрос: Защо е толкова тежко?

Отговор: Защото напълно противоречи на всичко, което съм. Всъщност, то не е просто много тежко, а невъзможно. Няма как да успея със свои сили. Защото нямам никакви средства, за да извърша в разума или чувствата каквото и да е действие над знанието.

Винаги действам, изхождайки от собствените си мисли и желания. А как иначе? Какво друго има в човек?

А за да извърша правилно действие, трябва да се въоръжа с разума на Твореца, а не на творението. Значи ми трябва Неговата глава вместо моята. Как да се сдобия с нея?

Ето защо кабалистите ни дават съвети. Когато човек иска да служи на някой велик, на групата, на приятелите си, той се старае да се отключи от разума и чувствата си, и да приеме вместо тях, разума и чувствата на ближния. С помощта на тези упражнения след това ще изграждаме такова отношение към Твореца.

Тъй като на малкия винаги не му достига „глава”, разум. Самият той не знае как да се уподоби на висшия. Не го разбира. А след това трябва да получи, да приеме част от разума на висшия. Работата с разума на висшия, вместо със собствения е самата вяра над знанието.

Защо именно „вяра”? Нима не е трябвало така и да се каже: „разума на висшия”. Работата е в това, че нисшият придобива главата на висшия, отричайки се от собствения си разум, в свойството хафец-хесед, в свойството отдаване. Иначе не ще може да го направи, не ще може да види действията на висшия и да му се уподоби.

Най-ефективното средство, позволяващо да се придобие мъдростта и величието на новата степен е да се постарае да неутрализира в себе си разума и чувството, за да приеме разума и чувството на ближния, като по-високо, отколкото съм аз. Иначе нараствам само в своето животно – количествено, но не и качествено.

От урока по статия на Рабаш, 03.01.2011

[31584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Единственото, което ще ни помогне – това е самоотмяната в групата, пред учителя и Твореца. Което означава да се съединим с обкръжението и да възприемем от него всичко, което е възможно.

В историята са ни дадени множество такива примери. Например Иешуа Бин Нун, който се е удостоил да стане приемник на Моше. Това е вътрешната сила в нас, която довежда човека до последния етап на поправянето – любовта, приближава го до Края на поправянето (Гмар тикун), след силите на Моше.

Това е най-високата степен на получаването заради отдаване! А как се е удостоил той с нея? Докато е помагал на Моше, докато той е обучавал народа: почиствал е стаята, “подреждал скамейките“.

Тоест той се е прилепил към учителя, желаейки да стане неразривна част от него – а после получил от Моше цялата мъдрост. Именно той, а не учениците, които се учели! Той дори и не се учел, получил е духовното „пе-ел-пе“ (“от уста в уста“, чрез общия екран), прилепвайки се за учителя.

А тези, които се учели, са получили това всеки на своята степен (те също са били големи кабалисти), – но не на такава висота, както Иешуа Бин Нун.

Нима те не са знаели за този принцип?! Знаели са – но не са успели да го направят!

Всичко зависи от това доколко човек се стреми да отмени себе си пред учителя и групата. А аз бих добавил още и, че тук влияе и “щастливата съдба“ – т.е. допълнителните условия в помощ, за които ние не знаем, спускащи се, “капещи” свише (късмет/мазал от думата сълзя/нозел). Това много зависи от корена на душата – от нейното предназначение.

Но какъв смисъл има да говорим за това, което не зависи от нас? Просто трябва да изпълним това, което зависи от нас – а то е самоотмяната.

За това е писано навсякъде, за никого то не е новост. Но какво да правим ако то не се получава – по себе си знам, колко трудно е да направиш това. И обикновено човек се спира пред най-простите препятствия – които сякаш е невъзможно да не изпълниш, а той точно това не може да направи… И той дори разбира, че това е полезно във всеки смисъл, дори и в материален, – но нещо отвътре го спира.

От урока по статията „Кабала и философия“, 03.01.2011

[31619]

Filed under: Духовна работа, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Защо не се отдава на човека да се прилепи към висшия и да види в него причината за всичко случващо се, за да напредне?

Отговор: Това се нарича „от ума си тегли” – има в главата ни „блокаж”, който много ни пречи. Заради него, нищо не можем да направим. Всеки е убеден, че всичко разбира и може да направи с ума си. Човекът не може да анулира своя земен разум, своето „Аз”.

Законът за израстване и издигане от стъпало на стъпало изисква да се отмени предишното ниво, за да се придобие следващото. Дори растенията се развиват по същия начин от семената. Всяка клетка, преминаваща от едно състояние в друго, преминава през такива изменения. Само че, ние трябва да ги направим съзнателно, с разбиране, по собствено желание!

В природата, това става автоматично, инстиктивно – така расте зародишът в майката и всяко дете. А, ако искам да получа специалност и да се науча на нещо знам, че за тази цел, трябва да отменя своя разум пред преподавателя. Искам, той да ми разказва и да ми показва какво да правя – и повтарям след него.

Повторил съм след него веднъж, два пъти и съм схванал принципа, вътрешната основа. От това, че съм го направил няколко пъти разбирам, защо това е устроено така, а не иначе. Ако нашето егоистично желание поддържа това, то няма никакъв проблем да отменя разума си – и аз се уча.

А тук, егоистичното желание е против такава отмяна, и затова на нищо не можеш да се научиш! Ти настояваш на своето, като упорито магаре (магаре/хамор е съзвучно с думата материал/хомер) и не помръдваш от място, дори да те убият!

И нас, в крайна сметка, ни убиват! Завършваме живота си, без да сме постигнали. И наистина, колкото човек е по-умен, толкова за него е по-проблематично.

От урока по статията „Кабала и философия”, 03.01.2011

[31626]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че главата на низшия парцуф се облича в тялото на висшия парцуф. Какво означава това “облича се във висшия“?

Отговор: “Тялото“ на висшия – са неговите действия, работата над желанията, а “главата“ – това е взимането на решения.

Низшият не може нищо да направи на своя “глава“, на своята степен. Казано е: “По Твоите действия ще Те познаем“. Тоест низшият трябва да се включи в “тялото“ на висшия.

И когато на практика низшият се учи на това, което прави висшия, извършвайки го сам – само тогава той започва да разбира какво висшият е искал да му каже с това. Докато ти не направиш това, което висшият ти е казал да направиш,  няма да разбереш за какво говори той.

И  когато трябва да изпълниш нещо, което той е казал – това не е някакво тъпо животинско действие, а нещо, което трябва да извършиш, за да се научиш! Вижте как децата повтарят нашите действията, без да разбират смисълът им.

Когато на детето дадат пластмасов чук и гвоздеи, то не знае какво трябва да прави с тях. Но щом види как ти забиваш гвоздеите и то прави същото – така то започва да разбира за какво е нужно това.

По друг начин е невъзможно да се учи. При изграждането на образователната програма ние трябва да отчетем, че да се научи нещо може само от примера. Виждаме, че картината е скрита в духовните корени, и е заложена при разпространението на парцуфим ( низхождането на връзката между душите) отгоре надолу.

Целият разум, който се дава на низшия, е нужен само за това, – той да успее да повтори действията на висшия. Главата на низшия трябва да работи само в такава форма.

Ако главата на низшия гледа нагоре, така че да взема пример от висшия и да извършва действия подобни на неговите, то низшия го чака успех. А ако низшият смята, че може на своя глава да осъжда, взема решения и нещо да изпълнява – чака го неуспех.

Той ще мисли, че се намира на такава степен, на която сам може да направи нещо. Но всичките действия се изпълняват в “тялото“ на висшия. Ако на низшият му стига умът, за да отмени своя разум, то той се издига и получава умът, разумът на висшия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 02.01.2011

[31512]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да вярвам, че кабалистите казват истината?

Отговор: Именно това е „вярата в мъдреците”. Защото нямаш друг изход, освен да вярваш на кабалиста – както по-малкия вярва на по-големия, за да порасне.

В нашия свят, детето също се доверява на възрастните – иначе как ще оцелее? Може ли то да постигне нещо, ако не ги слуша, ако не получава от тях необходимите инструменти, ако не се учи от делата им, подражавайки като маймуна?

Неслучайно, маймуната се смята за преходно звено от животинския към човешкия свят. Ученето „по маймунски” е средството, чрез което може да се стане човек. Детето гледа от възрастните и повтаря след тях отново и отново.

В какво се проявява неговият собствен разум? Именно в това, да гледа и копира външните движения. Благодарение на това, след това то постига тяхната вътрешна същност.

И затова е казано: „От действията Ти ще Те позная”. Ние нямаме изход – трябва да приемем съветите на кабалистите над нашия разум. Защото тези съвети идват от по-високи стъпала, следователно ти трябва да се държиши като дете пред по-възрастни.

Понякога е трудно, тези съвети дори да бъдат чути, защото в себе си, ти винаги изкривяваш думите на мъдреците. Нещо повече – доколкото ти се отдава да ги изпълниш, дотолкова и ще успееш.

Някои получават „от уста в уста” – те растат много бързо. Някои получават „от уста в уши” – те растат малко по-бавно. Но пътят е такъв: по-малкият се учи от по-големия. Главното е да направиш от себе си „маймуна” и да учиш от човека. Защото това са двете степени на развитие.

От урока по статията на Рабаш, 02.01.2011

[31483]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Конгрес в пустинята Арава, Израел.Урок 2.

От година на година се стараем нашите уроци да стават все по-близки до хората, до света и това е необикновено сложно. Баал а-Сулам пише в своето Пророчество, че е молел, умолявал е Твореца Той да му помогне да се спусне от своята степен, за да може да обясни на хората методиката за разкриването на Твореца.

В духовното е много тежко да понижиш своята степен, защото там всичко е разбираемо, съвършено прозрачно и ясно. Защото висшата степен – това е съвършенство и да се спуснеш от нея сам е „още по-невъзможно”, отколкото да се качиш на нея! А няма думи да обясниш едни усещания.

Все пак кабалистите намерили думи за предаването на духовната информация, но те ги предназначават един за друг в своите кабалистични произведения. За всяка дума, която произнасят: „екрани” (масахим), „характерни свойства” (авханот), „подем на Малхут в Бина” и т.н., за специалните изобразявания на увеличените заглавни букви стоят духовни понятия.

Всичко това за тях е сякаш „нотната партитура” за музиканта, който гледа нотите – плаче или се смее. Те за него са като живи усещания, те веднага пробуждат в него усещания.

Все пак, опитайте да вземете нотната партитура и да я преразкажете с думи. Разкажете ми за усещането на симфония – какво можете да кажете?

Но на нас ни е необходимо някак да предаваме своите усещания. И въпреки че те още не са духовни, до входа са в духовния свят, но въпреки това нашите ученици и обикновения човек от улицата ги разделя дистанция от много и много години развитие. И ако предаваме своите уроци в непригоден вид, никой нищо не би разбрал. Затова е много сложно да се спуснем от тази степен, но трябва да се постараем да направим това. На нас ни предстои в това още голяма работа.

От 2-ия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31432]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→