Въпрос: Защо природата ни е устроила така, че да се заразяваме с болести един от друг?

Отговор: Заразяваме се не само с болести, а с много неща. Това е материалното изражение на нарушените отношения между нас. Предаваме си един на друг „духовни вируси“ – лоши мисли, лошо влияние  и като резултат, се сблъскваме с материалните вируси. Не ви чета морал, наистина всичко идва от висшите системи. А в нисшите системи няма свобода на волята и възможност да осъществят нещо самостоятелно – те просто се задействат свише.

Ето защо, трябва да се изкачим обратно до мястото, където имаме свобода на избор и да направим това ниво отправна точка, за да се устремим от него нагоре, а не надолу. Тъй като надолу процесите „се движат“ сами, според нашия избор, за добро или за лошо, в зависимост от успеха или провала.

Ако действаме погрешно на нивото на системата, която ни дава възможност за свободен избор да се обединим помежду си, и с Природата, тогава недостатъкът непременно прониква във всички по-нисши системи. И има ли значение как ще се прояви: в епидемии, в сърдечно-съдови заболявания, цунами или нещо друго? Можем, разбира се, да изучим тези механизми в опита си да прогнозираме последващите събития. Но мен сега ме интересува съвсем друго – как да предотвратим проблемите? А можем да ги предотвратим само от нивото на взимане на решения, където придобивам способност да влияя на събитията, а също и от по-високи нива. Най-малкото, трябва да се издигна над „праговата“ висота, за да придобия свобода на волята.

Оказва се, че в нашите интегрални, глобални времена, когато всички зависим един от друг и се потапяме в световна криза, няма никакъв смисъл да се занимаваме с частни следствия пред лицето на универсална катастрофа.

Разбира се, хората са загрижени за своите заболявания, тъй като не разбират къде е ключът към изцелението. Всеки се пита: „Как мога да се излекувам? Как да се предпазя от инфекция?“ И отговорът е: „Вие не можете да си осигурите сигурност, да се предпазите от болести, да се отървете от тях или да ги предотвратите, ако не сте на нивото, от което те произтичат“.

Да, имаме медицина, но тя просто се опитва „да запечата дупките с кръпки“. Това не е решение, защото постоянно са ни нужни нови кръпки, а и старите се влошават. И въпреки това, проблемът може и трябва да бъде предотвратен при неговия източник.

Човек не иска да чуе за това, той влага все повече и повече пари за лечение, взима болнични, лежи по болниците, измъчва и себе си, и близките си… Защо да развиваме повече това чудовищно медицинско „махало“, ако виждаме, че въпреки всички усилия, болестите стават все повече? А освен това, те се и „модернизират“ – за да могат в крайна сметка страданията да ни подтикнат да се погрижим за главната система, в която грешим, предизвиквайки болка и вреда.

Нашите болести са неизбежно, „автоматично“ следствие на този проблем. И затова не трябва да се справяме в изолация с истинската причина. Време е да се изкачим на това стъпало, където да ги „изтръгнем от корена“.

От 81-а беседа за новия живот, 10.10.2012

[90436]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Свобода на волята - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Мир в света“: Всеки индивид в обществото е подобен на зъбно колелце, свързано с други зъбни колела, които образуват единен механизъм.

Една предавка сама по себе си няма свобода на движение, а е включена в общото движение на предавките, устремена в зададената посока, за да може механизмът да изпълнява общата задача. Ако зъбното колело се счупи, неговото счупване се разглежда и оценява не по отношение на него самото, а според неговите функции и значение за механизма като цяло.

Да речем, че ти си винтче в двигател и си се строшил. Тогава заедно с теб се поврежда целият двигател. В резултат на това, автомобилът заедно с пътниците остава на едно място, а дори блокира пътя на другите коли, където също има пътници. И всичко това – заради един малък винт.

В английската армия е имало такъв случай, когато кралят е загубил битката заради счупена подкова. Конят му започнал да куца, това внесло объркване в редиците на войските и определило изхода на битката. След това се изяснило, че един счупен пирон е станал причина за разгрома и гибелта на хиляди хора.

Каква е цената на гостоприемното винтче? То струва само щети, които могат да причинят счупване или неизправност. Оказва се, че по своята ценност ти си равен на целия свят – заради теб страдаме всички ние. И обратно, ако вършиш своята работа, всички достигаме до края на поправянето. Така че ти си ни неимоверно скъп, защото всичко зависи от теб.

С други думи, всеки струва колкото целият свят – както по отношение на неговата полезност, така според вредата, която може да причини.

От урока по статията „Мир в света“, 10.09.2012

[88079]

Filed under: Древен Вавилон, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Къде е онази точка, откъдето започва моят свободен избор? Какво трябва да включва тя в себе си? Как виждам света през нея? Как разделям всички неща на важни и неважни, скъпи и незначителни, как построявам скалата на приоритетите?

Отговор: Свободата на избора започва от точка, която се нарича основа на душата. И затова търсенето на тази точка  е основното, през което преминаваме, и с което се занимаваме в процеса на подготовката.

Можем да си изясним точката на свободата само след като достигнем първото, най-малко стъпало на свойството отдаване. Тогава започваме да разбираме какво да избираме и откъде. Тъй като изборът е винаги между две алтернативи.

Ако ни дадат за избор две абсолютно идентични неща, ние няма да можем да изберем. Ще се колебаем между двете и няма да стигнем до решение. Трябва да намерим някакъв недостатък или преимущество в едно от двете.

Затова свободният избор е възможен, ако избирам свойството отдаване в сравнение със свойството получаване. Ако мога да различа такива свойства, и реша, че свойството отдаване е за предпочитане пред свойството получаване, то мога да подходя с такава мярка и да започна да избирам какво е добро и какво е лошо във всяка ситиация.

Тоест преди всичко, за свободния избор трябва да бъда свободен от желанието си да се наслаждавам, да зная, че избирам свойството отдаване и да мога да го избирам във всеки един миг. Това и определя нивото ми, моето стъпало. Затова, всеки път избирайки все повече свойството отдаване пред свойството получаване, аз напредвам. Това е единственото, което трябва да направя.

Но най-първата точка на свободния избор, в която излизаме от изгнанието и ставаме ”свободен народ в своята страна (арец)”, т.е. в желанието си (рацон), свободни от своя егоизъм, се появява в онзи миг, когато човек минава махсом, границата към духовния свят. А до тогава – това е времето за подготовка.

И след махсом вървим по оскъден път, преминаващ през пустинята, и избираме земята на Израел, т.е. искаме да постигнем желанието, насочено направо към Твореца (Исра-ел) и постоянно отдаващо. Но за сега от това не усещаме никаква полза и правилен напредък. Това са ”40 години странстване из пустинята”, независимо че ни се струва, че може да бъде прекосена за една седмица, като Синайската пустиня. Защо трябва да се обикаля 40 години?

Това време е необходимо, докато човек не получи всичките си вътрешни изяснения и за да може да избере желанието за отдаване, наречено земята на Израел, заменяйки егоистичното желание, наречено Египет, в такова състояние, което за него означава пустиня. Засега още нищо не го привлича към отдаване.

След това, когато стъпи на земята Израелева, той се сблъсква с още по-големи проблеми. Тъй като там желанието за наслаждение започва да получава духовни наслаждения и той трябва да ги преодолее, за да получи отдаването.

Накратко казано, свободата на избор означава доколко човек, независимо къде се намира, предпочита вярата над знанието, т.е. свойството отдаване пред свойството получаване.

А в материална форма се изразява в това, че каквото и да е състояние да виждам пред себе си – аз го възприемам като проява на Твореца. Тъй като Той ми е дал това, тези вътрешни усещания и Той ми показва целия този свят около мен. Той си играе с мен и от двете страни: вътре и извън мен, оставяйки ми само една свободна точка на избор, за да мога вярно да определя своето отношение във вътрешния свят, който Той е отпечатал в мен, относно външния свят – Неговото проявяване.

И в крайна сметка, трябва да съединя себе си с външния свят, за да постигнем една форма, която се нарича ”Няма никой освен Твореца”.

От урок по книгата ”Шамати”, 27.07.2012

[84360]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: 99% от населението искат да знаят какво реално трябва да направят, за да настъпят социални промени в обществото? Как да им предадем усещането за увереност, безопасност, единство в процеса на разпространение?

Отговор: Струва ни се, че правим нещо в този свят: управлявам чрез банките, предприятията, международната търговия, военната техника; въртя всичко, което става в нашия свят – всичко това става пред очите ми, давам разпорежданията и движа тази машина. Единственото, което не разбирам, е, че движат мен.

Имаме клип, на който едно дете си играе с количка в супермаркета, бутайки я: „буууу“.

Ето така не разбираме, че всъщност ни движат, че сме изпълнители на Висшата воля на най-ниско равнище.

Сега навлизаме в нов период, когато Висшата сила не ни диктува непосредствено какво да правим, а се отделя от нас, дословно флиртува с нас: с това тя желае да ни привлече към себе си. Отделяйки се от нас, тя предизвиква недоумение, неразбиране, какво става, как да се устроя в този свят; изведнъж не искам нито семейство, нито деца; не ми е ясно какво да правя с живота си; наркотици, отчуждение, и от тук – огромна криза. Когато Висшата сила се отделя, не ме управлява, и изведнъж чувствам , че не знам накъде да вървя, какво да правя – не знам нищо, не искам нищо. Тази криза е призив към нас да се устремим сами напред, на среща с тази сила. На среща – това е по-голямо подобие с нея.

А хората мислят, че още могат да действат по старому: „Ще управлявам всички!“ Е, и какво могат да направят правителствата? Днес нищо няма да могат да направят. Единственото, което могат да направят, е да напечатат още малко пари, но и това вече нищо не дава. Те само пускат печатната машина и сякаш имаме повече пари, а всъщност – пак е същото. Разбираемо е, че покупателната способност на всеки не се променя от това, само раздават хартийки на населението и това е всичко.

Затова нито политиците, нито икономистите, нито социолозите, нито психолозите, нито родителите – никой на никого не може да окаже никакво влияние, нищо не може да направи.

Разбира се, хората още не са дозрели до такова състояние, че да почувстват всичко върху себе си, но светът се движи към това. И виждаме, че мнозина учени в своите изследвания разкриват това.

Това е проблем за света. Той ще трябва да се съгласи с това, защото е физически закон, проявяващ се в това, че силата, която по-рано ни е управлявала отвътре и ни е диктувала всички наши желания, всички наши мисли – и в сърцето, и в разума, сега тихо се отдръпва. Тя иска всеки сам да поеме тази роля, да се поучи от нея и сам да управлява себе си. И това е проблемът. Трябва да се запознаем с това и да го реализираме.

А ако разни умници все още говорят: „Трябва реално да направим нещо…“ – е, и какво правим реално? Те просто не усещат как все още Висшата сила ги командва.

От беседата на трапезата в Торонто, 19.06.2012

[82041]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Kаква е все пак моята свободна воля, ако над всичко доминира предопределението, съдбата или Божията воля?

Отговор: На нивото на нашия свят, човек спокойно може да бъде фаталист, защото не извършва никакво свободно действие, нито с желание, или мисъл, или физически. Но ни е дадена свобода на волята само в едно: да получим специална среда (група) с неестественото желание да постигне свойството отдаване и любов към целия свят. Това е специално желание и се нарича Човек, а всички други наши желания се наричат Животно.

[80321]

Filed under: Въпрос-отговор, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: „Аз съм Господ, твоят Бог“ – е написано в Тора. Строго погледнато, какво означава това?

Отговор: Това означава, че Творецът властва над теб – във всичко, без изключение. Ако си приписваш някои мисли, желания и действия, то е защото си объркан и оставаш с илюзия за независимост. В действителност „теб“ не съществува.

Въпрос: Кога ставам себе си?

Отговор: Според степента на това, как се уподобявам на Твореца, ние с Него „звучим“ в унисон.

Моето Аз всъщност не съществува. Моята свободна воля, моята самостоятелност е в това, съзнателно и по свое желание да правя това, което прави с мен Творецът.

Аз съм просто „зомби“, но са ми дали възможност да си развия „главата“ – механизъм за разбиране и осъзнаване на това, къде съм, Кой ме е създал, Кой изпълнява всички действия. Дават ми го, за да се съглася или да не се съглася с Неговите действия, да Го приема с ума си, да Го усетя добър, да се отъждествя с Него и да пожелая само Неговата единствена власт. И тогава виждам как Той се отдалечава на заден план, не желаейки да властва над мен – защото сега сам искам да властвам над себе си точно така, както по-рано Той е властвал, и по никакъв друг начин.

Това означава, че се сливам с Твореца. Той ми освобождава място според това, доколко съм съгласен с Него. Той ме е създал, аз съм в Неговата пълна власт и Той иска само да създаде за мен „глава“ – разбиране и осъзнаване, за да стана подобен на Него.

За тази цел Творецът ми дава възможност за игра: постоянно ту се съгласявам, ту не се съгласявам с Него – за да Го разбера чрез тези промени и в крайна сметка да пожелая само Неговата власт с цяло сърце и душа.

Във всеки случай, ние никога не сме отделени от Твореца: Той е първи и Той е последен, няма никой освен Него. Липсва ни единствено осъзнаването на тази Сила, която властва над нас.

Въпрос: Но нима бащата не иска синът му да стане самостоятелен? Нима не пуска ръката му и не го оставя в даден момент? Или дори в отдаването не ще можем да действаме сами?

Отговор: Ако Творецът би ни оставил, то ние бихме изчезнали от структурата на битието.

Той ти дава илюзията за съгласие и несъгласие с Неговите действия, за да може като добавка към „корема“ да формира за теб „глава“. По-рано си се грижил само да напълниш желанията си, а сега Той ти дава съмнения – открива празно пространство, в което Него сякаш Го няма. Така Творецът те повдига – с малки дози въображаема самостоятелност, когато си доволен или недоволен от Неговата власт.

Така, за разлика от религиите, прибягваме до критичен преглед и анализ, в резултат на което стигаме до съгласие, а след това – до сливане, когато властта на Твореца става за нас изцяло добра, абсолютна. И това произлиза именно от първоначалното несъгласие и противопоставяне на Неговите действия. „Предимството на светлината се познава в тъмнина“: постоянно анализирам, през цялото време ме гризат съмнения, негодувам от Твореца и дори Го проклинам, преди да се слея с Него.

Затова е казано, че „мнението на Тора е противоположно на мнението на хората“. Човек, развиващ се чрез науката Кабала, би се сторил на някои едва ли не престъпник – защото той преминава през сериозни въпроси и съмнения. Но без това няма да достигне до сливане.

От урока по писмо на Рабаш, 25.05.2012

[79009]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Как ни принуждават да купуваме повече?

Открих съобщението: „Съвременните технологии по манипулиране на съзнанието са в състояние да вкарат в мозъка на човека всякакво желание. Тези технологии за манипулация активно използват супермаркетите за подобряване нивото на продажбите. И един от най-ефективните методи за манипулиране на съзнанието на потребителя е кодираната музика, т.е. методът за психотропно програмиране. Никой не следи каква музика звучи в супермаркетите, а тя може да бъде кодирана със специални фрази“.

Въпрос: Заради спасението на човечеството, което не разбира къде пропада, възможна ли е манипулация на съзнанието на хората, заради тяхното спасение?

Отговор: Всичко, което се случва, както учим и разкриваме за себе си от скрития план на природата (скрит поради ограничеността на егоистичния ни разум), се състои именно в това, да ни направи по-интелигентни, изискани, а не да ни зомбира и да ни издигне неосъзнато на следващото ниво на съществуване. В основата на нашите изменения трябва да бъде нашето решение и реализацията на свободната ни воля. Само в този случай ще станем подобни на Твореца – единствената управляваща, висша сила на отдаване и любов.

[78580]

Filed under: Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Докато се намираме от тази страна на махсом, не виждаме причините за нашите действия и ни се струва, че сме самостоятелни. Всъщност резултатът е предрешен и сам предизвиква действията.

Въпрос: Но е казано, че дори отплатата да е гарантирана, въпреки това, трябва да изпълняваш задълженията си. Това ли е всъщност независимостта, свободната воля?

Отговор: Да даде Бог да достигнем това и да видим, че целият свят на Безкрайността се разстила пред теб. И става ясно, че каквото и да направиш, Творецът ти дава цялото благо – но подобно на гостенина, седящ пред стопанина, си готов да получаваш от него какво ли не само чрез съкращение и екран.

Въпрос: И всеки път човек трябва да приема това решение: ”Сега ще стана и ще направя това, което трябва”?

Отговор: Разбира се. И тогава ти се разкрива отдаването от страна на Твореца. Искат да те научат да получаваш, за да отдаваш. От страна на Твореца няма никакви ограничения, но Той прави това, за да те изведе на Неговото стъпало, където придобиваш разбиране, осъзнаване, а не просто напълване, което е само средство. Дали ще получиш повече или по-малко – е само средство, а целта е да достигнеш сливане.

Сливането не е напълване, а наслаждаване от това, че съм подобен на Твореца. Той стои над игрите на светлините и съсъдите. Това всъщност се явява реализацията на точката в сърцето, висшата наслада.

От една страна, казваме, че целта на нашето развитие е сливането. А от друга страна, казваме, че целта на творението е наслаждението. Излиза така, че сливането е равно на наслаждението.

Всъщност винаги става дума за степен на наслаждение. Тъй като желанието е съсъд, който усеща единствено наслаждение. Наслаждението стои зад случайните детайли на моето възприятие. Например, различавам цветовете според това, в каква степен те ми доставят удоволствие.

Във всеки случай измерваме наслаждението и често се основаваме на неговата форма, защото имаме еднаква структура. Горе и долу, сила и слабост, топло и студено – всичко това проверяваме по този принцип, всичко произтича от реакцията на желанията за напълване или от тяхното отсъствие.

Нашето желание се дели на много страни и оттенъци, разпределящи се по петте сетивни органа, по съответните спектри и стъпала. Така или иначе, освен желанията, друго няма. За мен всичко се отчита от усещанията, дори най-неутралните неща. А което не докосва моите усещания, не го усещам, не го разпознавам. Към всеки детайл на моето възприятие се присвоява ”емоционална отметка” – това и отчитам. Зад всичките думи и описания стои чувството, състоянието, в което пребивава моето желание. На това е основан нашият език.

Въпрос: Познавам наслажденията, които ме напълват. Знам към какво се стремя. Но какво означава ”да бъда подобен на Твореца”? Какво е това напълване? Чувство за принадлежност към нещо велико?

Отговор: Ако вземеш съкровените трепети на сърцето си и се постараеш да ги вградиш в центъра на групата, реализираш точката в твоето сърце.

Въпрос: Това ли означава да бъда подобен на Твореца?

Отговор: Да. Тъй като центърът на групата е образът на Твореца. Такава картина се очертава в твоите съсъди. Не знаеш какво е това светлина сама по себе си. Светлината за теб е явление, разгръщащо се в съсъда – желанието. Когато нашите съсъди – желания са обединени, когато всеки се отрича от самотата и иска да спои всички точки в едно, това е всъщност образът на Твореца. И тогава сме слети с Него.

По такъв начин, ако съм слят с групата, значи съм слят с Твореца. Там, вътре, между другарите, са заложени всичките щрихи на Неговия портрет…

От урока по ”Предисловие към учението за десетте Сфирот”, 17.04.2012

[78128]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

В света не са много хората, в които се е събудила духовната искра – точката в сърцето. Те са малцинство, в сравнение с останалите хора, които са привлечени само от материалните неща на този свят.

Но ако хората, които се стремят да разкрият Твореца, се обединяват, то могат да постигнат мощност, превишаваща мощността на цялото останало човечество, защото притежават качествена сила.

Можеш да бъдеш велик от гледна точка на количеството и от гледна точка на качеството. И качеството има много по-голямо значение от количеството. Така че, ако се обединят десет човека, изясняващи целта и желаещи да я постигнат, то произведената от тях заедно сила, е много по-голяма от външната сила на голямото човешко общество, на всички милиарди хора около тях.

Тя е толкова по-значителна, че те не попадат под влиянието на широкото общество, което притежава силата на количеството. Ето защо, чрез създаването на неголяма група, те могат вече да напредват. Тъй като човек попада под влияние на обкръжението – неговата единствена свобода на избора е в това, да избере подходящо за себе си общество.

Ако той все повече отменя себе си пред тази малка група, то може да бъде уверен, че по този начин ще постигне целта. Според степента на отмяна на себе си и съединяването с другарите, с повишаване на концентрацията, той ще се приближава постоянно към целта. Тъй като целта е в сърцето на тази малка група.

От урока по статия на Рабаш, 20.04.2012

[75906]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Мнение (В. Ключарев, невробиолог, Университета в Базел, Швейцария): Човекът няма свобода на избор. Изучавайки дейността на невроните, невро-икономистите стигат до извода, че човек не е свободен при вземането на решения – те са предопределени. Ако на входа към мозъка се подаде определена информация, на изхода тя ще се превърне в напълно предвидим резултат. Съществува строго определен механизъм за взимане на решения.

Ако се придържаме към невронния модел, който натрупва информация, сравняват се алтернативите и въз основа на това се взема решение, то ще изчезне понятието „свобода“. В този смисъл, всеки човек е като марионетка, а представата ни за свобода – един вид социална илюзия.

Идеята не е нова. При Спиноза и Кант откриваме същите възгледи, но изложени от философска позиция. Спиноза: „Човек лъже себе си като говори за свобода. Той просто не знае истинските причини за своето поведение.“

Забележка: Кабалистите са писали за това още преди зараждането на философията, преди повече от 4000 години. Сега трябва да приемем техните възгледи. Но какво още следва от това? Тогава какъв е смисълът на нашето съществуване?

Спр. кабалистичните източници, а също и раздел „Свобода на волята„.

[70782]

Filed under: Свобода на волята - Няма коментари→