Въпрос: Осъзнавал ли е някога народът на Израел, че се намира под властта на егоизма?

Отговор: Разбира се. Групата на Авраам, Ицхак, Яков и неговите синове. Народът на Израел е изпълнявал огромна духовна работа по времето на тези поколения, започвайки от Авраам, с който е излязъл от Вавилон, и до влизането в Египет.

Днес не само народът на Израел, но и целият свят започва да разкрива, че пребивават в Египет. Но това не означава, че светът се е върнал назад. Без особено значение е какво се е случвало до сега, тъй като в Тора няма такова понятие ”по-рано” или ”по-късно”. Днес светът осъзнава, че се намира под гнета на егоизма, който ни разрушава, води ни към пропастта и към унищожаване. Светът вече усеща това: приключиха ”седемте сити години”, през които егоизмът ни опонираше.

Искахме да постигнем разцвет в обществото на потребителя и затова постоянно повдигахме процентите на всеобщия ръст. Всяка година празнувахме успехите, но сега всичко свърши. Започна спад, всичко започна да изчезва. Независимо , че банкерите се стремят всячески да запазят миналото, положението се влошава ежедневно. Хората разбират, че проблемът се крие в човека.

По-нататъшното ни развитие с желанието за придобиване и желанието да бъдем успешни става невъзможно, защото се променя самото желание. Омръзна ни модата, уморихме се от натрапчивата реклама, приканваща ни да купуваме ненужни стоки. Стоките за дълготрайно използване – хладилник, климатик, телевизор – бързо се чупят, защото производителят е заинтересуван от бързия оборот, да купуваме нови, позволявайки си да печелят от нас. С това ни вкарват в безкраен кръговрат, и ние работим по 10-15 часа на ден.

Постепенно става ясно, че този подход към живота става неприемлив. Нашият егоизъм ни разрушава и когато осъзнаваме това, усещаме, че се намираме в Египет, под робството на егоизма. Но това все още не е всичко. Не е достатъчно усещането, че егоизмът ме унищожава и не ми дава да живея. Трябва да мисля, как да се издигна над него и как да променя живота си – не да получавам, а да отдавам и да се свързвам с останалите хора. А доколкото тази връзка се проявява в света, трябва да се включа, иначе ще се окажа в противоречие с развитието на Природата.

Съединявайки се с останалите хора в света, които образуват единна, интегрална система, аз се вливам в нея и започвам да съществувам хармонично в нея. В противен случай губя и страдам от различни удари.

Но как да изляза от егоизма и да се съединя с хората, да осъществя добра връзка?

Стремейки се към това, аз започвам да усещам доколко егото ме спира и ме дърпа назад. И тук започва борбата между мен и моя егоизъм. Аз ставам като Мойсей, а моят егоизъм – като Фараона, и ние започваме да се борим за изхода.

От урока ”Кабалистите пишат: Изход от Египет”, 04.03.2013

 [103657]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Изследване: Когато една вещ стане наша, тя се преобразява. А ако някой поиска да я купи, я оценяваме по-високо от това, което човекът е готов да предложи. Веднага след като нещо стане наше, започваме да го оценяваме по-високо, отколкото другите хора. Затова ни е трудно да се разделим със старите вещи.

Затова някои магазини позволяват да се вземе някоя вещ „за малко” – те знаят, че в момента, в който почувствате една вещ своя, нейната цена ще ви се стори не толкова висока.

В обикновения живот търговията протича под натиск, защото продавачите са принудени да продават на, както им се струва, занижена цена – иначе продуктът ще се развали и няма с какво да заплатят наема. Но ако върху тях нямаше такъв натиск, щеше да им е трудно да отстъпят в цената, да се разделят със своята „вещ”.

Реплика: Така действа нашият егоизъм. Много по-болезнено се усеща загубата, отколкото пропускането на възможността за получаване на нещо равностойно. Това е така, защото егоизмът включва вещта в „своите” владения, а „своето” има по-голяма стойност от тази, която има „извън себе си”.

[103186]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение: Съществуването на алтруизма, тоест безкористната и, бих казал, немотивираната помощ към ближния, дълго време поставяше учените в безизходица. Ако и на самия индивид не винаги стига ядене, храна и други ресурси, защо да ги дели с приятелите си? А дори и да стигат, защо да не се запаси за в бъдеще? Еволюционистите предполагаха, че помощта към ближния се е оказала полезна за груповото оцеляване на хората, и затова е започнала да се одобрява социално.

Но, може би, алтруизмът е заложен в мозъка на ниво рефлекси. Оказа се, че в нас има „център за помощ на ближния”, помощта на другите едва ли не е потребна на организма. Психолозите забелязаха, че хората обичат да се чувстват щедри и добри, и затова поддържането на ближните физически удовлетворява тяхната собствена потребност „да бъдат добри”. Неврофизиолозите откриха, че по време на алтруистични постъпки в мозъка се активира система, отговаряща за удоволствието.

„Алтруистичните” неврони не забраняват да се получава удоволствие от собствената полза – само предоставят алтернативен източник на това удоволствие във вид на добри постъпки.

За алтруизма несъзнателно допринасят мислите за смъртта. В близост до гробището желаещите да помогнат на другите са с 40% повече, близостта на гробище подсъзнателно настройва хората към съчувствие и помощ на ближния.

Реплика: Разбира се, това е само егоистичен „алтруизъм”, а не истински, когато човек въобще не взема предвид ползата, а действа въпреки нея. Това не е възможно, нашата природа не може да се измени освен с помощта на висшата алтруистична сила – светлината, свойството отдаване. То може да се привлече чрез специална методика, наречена кабала.

Тъй като свойството отдаване се явява основно свойство и сила на мирозданието, подхранва всички неща, ние не го откриваме явно, то се нарича Творец и е скрито за нас. Да бъде разкрито може само в тази степен, в която започва да се проявява в самите нас. Това се и нарича разкриване на Твореца.

В наше време това свойство все по-силно се изявява в нашия свят и затова се чувстваме изгубени, в депресия, не умеещи да управляваме живота. По този начин това свойство на отдаване ни подтиква към неговото разкриване.

[101428]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.1: Гледайки себе си, ние се чувстваме толкова порочни и нищожни, че никой не е така заклеймен, като нас. Когато гледаме Онзи, който ни е създал, излиза, че ние трябва да се намираме на върха на стълбата, която е достойна за прослава, като нищо друго. Тъй като от съвършен Създател трябва да произлизат и съвършени действия.

Наистина виждаме, че Природата е съвършена и всичко в нея е подредено много добре, по-добре, отколкото при нас. Отношението на човек към ближния се състои в това, да го принуждава, убива, граби, експлоатира, да го побеждава във всичко. И виждаме, че този подход е вреден. За нормален живот щеше да е по-добре, ако съществувахме на принципа на взаимната помощ и доброто, пазейки природата и себе си. Така учим и децата да не се бият, да не са алчни, а да играят заедно. Но става ясно, че децата не са способни на това, дори и възрастните не са. Излиза, че природата ни е несъвършена. Ето какво откриваме, гледайки самите себе си.

От друга страна, в природата всичко е изградено съвършено. Множество изследвания все по-добре ни обрисуват картината на хармоничното равновесие и взаимодействие. В крайна сметка, Природата е създала живота, което изисква координирани действия на сложни и деликатни механизми. Виждаме колко многолик и сложен е светът, колко мъдро е устроен. От къде се е появило всичко това? От някаква си мъничка ”точица”, създала Големия взрив?

Така или иначе, това сложно, хармонично многообразие, което виждаме, не може да не ни впечатли. Но когато погледнем човека, ”венеца на природата”, пред нас се открива само една наклонност – да разрушаваме всичко.

Това ни кара да се замислим, как е възможно това? Най-сложната и качествена част – и в същото време най-лошата?

Нищо и никаква си мравка или бръмбар не причинява зло на никого, действа съгласно законите на Природата и помага на другите в общата взаимосвързана система. В нея всеки живее само за да подсигури останалите, всеки си има своя ниша и честно ”отработва” своите взаимни връзки с хилядите останали създания. Всички те образуват съвършена мозайка, неразделно сплетените щрихи на общата картина. Махни само един детайл – и веднага всичко се изкривява, разрушава се цялостта.

А между другото, тъкмо с това се занимава човек като правило. Неговата дейност е противоположна на природното съвършенство. Всички животни и растения, всичко съществуващо е пропито от пълно съгласие, и главното – от взаимно напълване. Всички са взаимносвързани, взаимозависими и се нуждаят един от друг. Всичко в природата е изградено на основата на равновесието, където на нито едно ниво не може да се добави или отнеме каквото и да е – това е един ”пъзел”. Но идва човекът и го разрушава, и то по малко се приближава към катастрофа. Досега не сме осъзнавали, че цялата природа около нас е съвършена, а нещата, които ни се струват несъвършени, са свидетелство за ”кривото огледало” на нашето възприятие или за резултатите от нашата разрушителна дейност.

Човек не е способен да се включи в съвършенството, защото той е непоправен. Това е единственото създание, което е противоположно на Природата. А това означава, че ключът за поправянето на ситуацията се намира в нас самите.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 26.02.2013 

 [101422]

Filed under: Без категория, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Статия по завършването на Книгата Зоар“: В духовното времето за даряване е отделено от времето за получаване. Отначало Творецът дарява нещо на получаващия, но с това му предоставя възможността само да получи.

Въпрос: Как да забележим тази възможност и как правилно да я използваме?

Отговор: Тази възможност има няколко признака и първият от тях е, когато не ме оставят на мира. Защото ако аз не се пробуждам, то каква е тогава тази възможност. Пробуждам се обикновено само в кафенето, в бара, или когато гледам футбол по телевизията… Нима аз мога да се пробудя поправен, ако цялата ми природа е егоистично желание за наслаждение? И затова ме пробуждат с помощта на бедите – насочени, точни, особени, качествени.

Просто човечеството, за хилядите години развитие, е получило предостатъчно удари от съдбата. Ако всички те се бяха събрали в едно поколение от дълголетници, можеш ли да си представиш какво жалко зрелище биха представлявали? Ето защо се прераждаме от поколение в поколение – за да достигнем до качествените удари.

Днес аз имам храна, облекло, жилище. Всеки от нас живее по-добре от царете живели преди 500 или хиляда години. Хладилник, климатик, кола, микровълнова печка, обществен транспорт – такива са атрибутите на съвременния живот. Целият свят е пред мен. А още неотдавна, в исторически мащаб, дори Европа е изглеждала иначе: хората са живели при ужасни условия и са практикували немислими за днешното време социални отношения.

Е, излиза, че сме относително обезпечени. Но нещо все пак не ни достига. Какво?

Радост, цел в живота? Поражда се такъв парадокс: имам всички блага, но не получавам никакво удоволствие от живота.

По-рано всичко беше тъкмо обратно: дайте на човек килограм хляб за деня и той не би поискал нищо друго. Имайки това ”щастие”, той би прекарал целия ден в бездействие. А днес хората лежат опустошени от изобилието. Ето какво са качествените удари. Изоставени кърмачета, разбити семейства, страхове и вълнения, бъркотия – какво само не прави човек, за да избегне всичко това, но няма къде да избяга.

А от друга страна, целият свят днес е ”стегнат” в една мрежа, и ми се налага да преживявам за Ню-йоркската фондова борса, за реколтата в Европа, за дъждовете в далечните райони, за конфликтите в чуждите страни…

Бъдейки свързан с всички и зависещ от тях, аз постоянно изпитвам натиск и безпокойство, просто съм принуден да се грижа за онова, което се случва с другите хора.

В крайна сметка, всички ние изпитваме особени, насочени нещастия, които формират в нас въпроса: ”Защо страдам?”. Баал а-Сулам е формулирал този въпрос малко по-различно: ”Как да се наслаждаваме от текущото или кого аз наслаждавам?” И отговор няма – ето в какво е бедата.

Изобщо, текущият период е ”обратната страна” на епохата на Месията. Преди всичко, трябва да разкрием желанието, необходимостта и след това светлината идва през задния вход, през ”черния вход”- а аз трябва да я обърна така, че тя да свети отпред. За това Рабаш пише в статията ”Включване на свойството милосърдие в свойството на съда”: висшият ми се струва с нещо отблъскващ и мрачен дотогава, докато не се издигна ”над знанието” и не започна да го разкривам, да се приобщавам към него. Аз се обръщам, ставам противоположен на себе си (или на него в моите очи) и тогава ние с него се обръщаме лице с лице.

Но засега светлината ми свети от обраната страна, и тя предизвиква бедите, от които аз постепенно преминавам към верния подход и изграждам в себе си съсъд. Така ние сме преминавали всички стъпала, всички исторически етапи. Всяко едно състояние, пише Баал а-Сулам, се съхранява, докато не стане нетърпимо – тогава ние го разрушаваме и изграждаме нещо ново.

Само че този път не трябва да разрушаваме и изграждаме нищо в плоскостта на този свят, а трябва да осъзнаем, ”да премислим” случващото се, да изучим текущата ситуация, да я разберем, да я постигнем, а основното – да разберем, че висшият трябва да осъществи всички промени. И не защото ние сме безсилни. И по-рано всичко е вършил Той, но без нашето знание. А днес от нас се изисква осъзнаване и затова трябва само да си направя отчет за всяко действие свише, дължен съм сам да го повикам, да помоля, да благодаря за него – и така постоянно да съпровождам всяка крачка на Висшия.

Това е ”да работиш за Твореца”: Аз Го опознавам, започвам да се сливам с Него. Такъв е последният период на нашето развитие: на всичките му етапи ние опознаваме Твореца, все повече и повече, докато не обхванем всичко. Казано по друг начин, в края ще видим, че изначално всички събития, включително и ”негативните”, Той е приготвил и осъществил, само за да Го познаем. Това опознаване е невъзможно без моето предварително участие – и относно това участие пребивавам в скритие…

От урока по ”Статия по завършване на книгата Зоар”, 11.02.2013

[100139]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съвременните проблеми се основават на взаимоотношенията ни. Няма съмнение, че изграждаме правилна система на човешкото общество и няма съмнение, че я използваме погрешно. И причината е в погрешното ни отношение един към друг.

Изглеждаше, че сме създали такива прекрасни и необходими за всички системи: здравеопазване, образование, национално осигуряване и пр. Но резултатите са мрачни. Например, колкото повече лекарства употребяваме, толкова по-добре е за здравеопазването и фармацевтичната индустрия. Печалбата расте, държавната икономика получава повече данъци. „Пожелаваме ти повече да боледуваш.“

Не остава назад и хранително-вкусовата промишленост: колкото повече ядем, толкова по-изгодно е за нея. А изобилието от нездравословна храна води до болести. „Така че бъди лаком и чревоугодник, купувай повече продукти, помагай на икономиката.“

Системите са хубави, но ги използваме във вреда на човека. Банките, на теория, трябва да движат „кръвта“ по цялата система, но вместо това те смучат кръв от системата. Военната индустрия осигурява работа и технологично развитие, но всичко това се прилага за въоръжаване, което все някога, в крайна сметка, трябва да се пусне в действие. В резултат – не спират войните и конфликтите.

Оказва се, че сме създали правилните неща, подходящи системи и оборудване, но ги използваме все по-опустошително. Има кръгове, които в действителност са заинтересовани от това, човек да страда, да е болен и да влачи мизерно съществуване. Сякаш самата система задължава към това.

– Необходимо е да се увеличи търсенето, иначе всичко ще спре! – ни плашат икономистите. Но човек не иска да продължава състезанието, вътрешно той е отчаян от такъв живот и не намира удоволствие в пазаруването, дори и ако има пари.

Егоистичното ни желание вече е преминало на следващата степен и тревата на моравата на съседа вече не ни изглежда по-зелена. Изменило се е желанието, макар и не във всички, но процесът върви. Мода, изкушения, стимули, стръв – всичко отминава.

И какво следва? Нима наистина светът ще спре? Не. Просто капитализмът свършва, той вече не работи и в следващите години ще видим това. Става дума за естествен, неизбежен процес.

Въпрос: Как е възможно това, че системата е изградена правилно, а ние я използваме неправилно?

Отговор: Казано е: „Творецът направи човека праведен, но хората се впуснаха в множество изчисления“. Прямотата се превръща в раздори във всички посоки. Все пак и това, разбира се, е включено в програмата на Природата – да осъзнаем злото сами, да „поправим“ себе си.

От урока по „Статия по завършване на книгата Зоар“, 07.02.2013

 [99906]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Изследване: Антрополог предложил на деца от едно африканско племе да играят игра. Той поставил до едно дърво кошница с плодове и обявил: „Който първи дотича до дървото, ще получи всичко“. Когато им дал знак, децата се хванали заедно за ръце и… започнали да тичат всички заедно, а след това всички заедно седнали и започнали да се наслаждават от вкуса на сладките плодове.
Удивеният учен ги попитал защо са постъпили така, та нали всеки един от тях би могъл да получи наградата еднолично. Децата му отговорили: „Обонато! Нима е възможно един от нас да бъде щастлив, ако всички останали са тъжни?“ „Обонато“ (или убунту) на техния език означава „Аз съществувам, защото ние съществуваме“.

Убунту е африканско етично учение, хуманистична философия, мироглед, основано на доверието между хората и тяхната взаимна връзка. Това учение е устно, него го живеят и не го дискутират в пресата. Думата „убунту“ може да бъде преведена като „човечност по отношение на другите“, „вяра във вселенската сила на участието, обединяваща цялото човечество. Трудно е да се намери еквивалент на понятието „убунту“ в западните езици. Когато в Африка казват, че „този човек притежава убунту“, това означава, че той е щедър, гостоприемен, дружелюбен, пълен с грижа и състрадание, дава всичко, което има.

Реплика: Това естествено (природно) отношение към себе си, обкръжаващите и света произтича от усещането на пълната взаимна връзка между всичко в света. Такова усещане са имали хората в света до проявата на егоизма в него, както е описано в Библията, до построяването на Вавилонската кула.

А след това хората са престанали да се разбират един друг, появили се различните езици. Егоизмът, който нараснал до небесата като кула, отдалечил хората един от друг и те се разпръснали и заселили по цялата земя.
Днес се случва обратният процес : същият този егоизъм ни е съединил толкова силно в течение на хилядолетията и ние сме принудени да го поправим, ако желаем да се развиваме по-нататък, иначе той ще ни погуби.

[97004]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Говорейки за интегралното състояние, имаме предвид обществото или съгласно кабала – единен духовен организъм?

Отговор: Това е едно и също. Ние говорим за обществото, което започва да се усеща като едно общо цяло. В него се проявява колективният разум, колективното чувство, колективните потребности, колективният поглед върху всичко. Тоест цялото общество става едно единно цяло и започва да чувства всички нива на природата напълно взаимносвързани. И когато човек включва в себе си цялата тази огромна природа, вижда я и я усеща вътрешно, той започва да разбира нейната програма.

Явявайки се част от програмата, той започва да я възприема изцяло. Той като че ли се вижда при зараждането си преди милиарди години и продължаващ своето развитие милиарди години напред, тъй като започва да се включва в този огромен организъм на интегралната природа. Започва да усеща всички сили, вътре в които се намира той самият, и разбира как работи това, как му въздейства, как той може да си самоповлияе, да повлияе на своята съдба, на своето бъдеще, като единствен активен елемент в природата – не инстинктивен, а съзнателен.

Но ще получи това само тогава, когато бъде интегрално включен във всички нива на природата. Тогава ще се издигне на най-високото ú ниво – на нивото на Твореца, ако може така да се каже. Творецът не съществува, самата природа се явява Творец. Но човек достига до това ниво.

Въпрос: Как да определим самото понятие общество, тъй като обществото и организма се възприемат като различни неща. Понякога сравняват обществото с организма, но това е метафора, образ.

Отговор: Тези понятия се възприемат като различни неща за общество, в което елементите не са взаимно свързани. Ако това е организъм, разпръснат на части, на парченца, като болен, намиращ се в лошо състояние, когато всичките му системи са извън равновесие, то тогава вие сте прави. В такова състояние се намира днешното ни общество, което се опитваме да спасим някак си от гибел, от пълно разлагане на всичките му системи. А когато всички системи се намират във взаимно поддържане, в равновесие, всяка от тях и всички заедно, подобно на човешкия организъм – то тогава това е интегрално общество.

Реплика: Тоест трябва да прекараме ясна граница между представите за обществото, които господстват в социологията. Там всичко е много просто: има обикновено, просто общество – първата община, племе и сложно общество, което трябва да бъде много силно диференцирано.

Отговор: Първобитните общини, както казват, са били интегрални общности. При тях това се е базирало на ниво инстинкт, както в света на животните.

Но ние се различаваме от животинския свят по това, че в нас егоизмът е пораснал. И сега започваме да се съединяваме на друго ниво.

Животните инстинктивно са обединени в интегрално общество. Така ги подържа природата, нейният общ закон. А след това, над нашето животинско тяло израства егоизмът и ние трябва да се интегрираме над него, заедно с него. Тоест егоизмът ни дава ново ниво за интегриране.

От ТV програмата ”Интегрален свят”, 26.11.2012

[96031]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ако имаме само желанието да се насладим и нищо друго, то действаме като роботи. В момента, когато ни проблесне някое наслаждение, веднага се устремяваме след него, но веднага щом почувстваме болка, се опитваме да избягаме от нея. Това е естественото поведение на всичко сътворено: неживо, растение или животно.

По това, обикновеният човек от нашия свят не се отличава от животните, тъй като в него също действа желанието за наслаждение. Само че неговото желание е по-сложно и заплетено, тъй като човек не разбира откъде идва изведнъж.

Животните се подчиняват на естествените си инстинкти и не се поддават по никакъв начин на външно влияние. Един човек е движен от качества като завист, похот, амбиция. Той се впечатлява от обкръжението, което може да му внуши всевъзможни ценности, които са против неговата естествена природа и които са разрушаващи за него.

Обществото работи не в полза на индивида, а в полза на цялото егоистично, разбито общество. Ако един човек е егоист, то той действа като животно, със своя личен, малък егоизъм.  Опитва се да получи колкото може повече от  този свят: да си построи по-хубава къща, с по-здравословни условия и комфорт. Той се опитва да направи това, което е добро за тялото.

Така са се развивали хората в древността. Но след като техният егоизъм е нараснал и ги е заставил да се обединят един с друг, за да печелят повече един от друг, това егоистично съединяване поражда феномена „мнение на обществото“. И това влияние на обкръжението става вредно за всеки отделен човек, защото от такова съединение егоизмът не само се е увеличил, но и придобил различни изкривени форми, които са далеч от природата.

Това не е естествено, а изкривено съединение на желанията. Тъй като, когато се съединяват много егоисти, техните желания си противоречат едно на друго и непонятно как могат въобще да се съединят. И така влиянието на обкръжението върху всеки е довело до такова извращение на естественото желание: като завист, похот, жажда за власт и слава.

Така се е развивало човечеството. От една страна, във всеки е нарсвало неговото его. А в резултат на изкривеното съединение на такива егоисти заедно и под отрицателното влияние на тази обществена система върху всеки, обществото се развивало по посока, обратна на духовната, на поправеното състояние, което в крайна сметка трябва да достигнем в бъдеще.

Ценностите на обществото вече отдавна са отчуждени от естествените човешки потребности на милиони светлинни години… В резултат, всички ние действаме в съответствие с тези изкуствени, егоистични ценности, които само ни вредят. Но сме принудени да се стремим към тях, защото се подчиняваме на закона за влияние на обкръжението върху човека.

И целият проблем е в това, че това обкръжение не е добро, а нашият общ огромен и извратен егоизъм е преминал мутации от поколение на поколение. И затова дори не осъзнаваме, че той влияе на всеки и ни води в посока, противоположна на природната, правилна форма.

От урока по „Предисловие към ТЕС“, 29.11.2012

[94386]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ако бяхме останали на нежив, растителен или на животински етап на развитие, то инстинктивно бихме изпълнявали всички закони на природата. Но в нас са заложени желания от по-висше ниво и в тях ние не чувстваме наложително насочване, предписващо ни да действаме именно така, а не иначе. Яснотата изчезва. И това е най-осезателно в днешно време. През цялата човешка история, хората, които живеят в общество, се издигат  по същите тези нива: неживо, растително и животинско. Развивали сме се постепенно, стъпка по стъпка без да се замисляме над това кои сме и какво сме, накъде отиваме. Различни желания са ни тласкали напред и всички те са довели до един прост анализ: как да извлечем максимална полза за себе си от сегашното състояние? С други думи, човек е изпълнявал законите на природата, макар и малко разхвърляно в сравнение с животните – заради по-сложните условия. Съответно, умните хора знаят как да използват тези условия в интерес на егоизма си, а други се задоволявали и „от малко разпределение”.

Днес, обаче, ние губим способността да напредваме напред по този път. Аз бих искал, както е обичайно, да избирам за себе си най-доброто от наличното, но тези опити системно се провалят. В моето виждане за света като че ли се появи още един фактор, засега скрит – като че ли някой невидим, постоянно ми поставя пръчка в колелото. Искам да изградя финанси, икономика, образование, семейство – но нищо не се получава. Рационален съм в най-висша степен, въоръжен съм с научни данни, използвам помощта на специалистите и консултантите – и не мога нищо да постигна. Какво става?!  

И това което се случва, е, че ни се разкрива една нова власт, нов закон, непознат до този момент. Би трябвало да го научим, но той е “обвит в мъгла“ и не се поддава. Освен това, тези негови граници, които постепенно се появяват, ние не искаме да приемем. Искаме, както и преди „да правим бизнес“ с всички и да преуспяваме – но вместо това ни принуждават да приемем условие, което е противно на егоистичната ни природа. А условието е такова: вие сте взаимосвързани и ако вземате решение, то трябва да бъде за благото на всички. Тук ние се спираме, не знаем какво да правим, вдигаме ръце.

Ето такава е ситуацията днес. Подобно на египетските изгнаници, над които „застанал нов цар“, ние чувстваме, че над нас се е установила нова власт. По-рано егоизмът ни поведе напред „от нещастието до звездите“, завладявали сме природата и космоса, обслужвали сме се по хиляди начина – и изведнъж сме се отчаяли от всичко това. Вече от няколко десетилетия старите цели не ни привличат. Защо? Защото някакво чувство ни казва: няма да има компенсация за егоистичното ни желание.

Сякаш се каня да спечеля милион, но на пътя ми стои човек с пистолет.

– Ще спечелиш милион, – ми казва той – но за себе си ще оставиш само хиляда, а всичко останало ще донесеш тук.

Ще трябва да положа усилия за милион, за да получа мизерните хиляда – „за покриване на разходите“. И тогава моето желание не ми дава достатъчно енергия за работа.

И какво да правя? Или страхът ще ме принуди или трябва да видя в човека с пистолета своя най-добър приятел, най-скъпия, най-близкия. Тогава ще съм готов да получа хиляда, за да покрия основните си нужди, а всичко останало с радост ще оставя на него. Нещо повече, аз ще му кажа:

– Благодаря ти! Без пистолета ти аз все така щях да продължавам да забавлявам своите интереси. А така аз достигнах до нещо ново и се радвам да ти предам заработеното – защото по този начин се доближавам още по-близо до теб и до новите цели, които ми се разкриват.

Човек трябва да премине много трудности, за да осъзнае тази ситуация…

От урока по „Предисловие к ТЕС“, 22.11.2012

 [93715]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→