Въпрос: Какво представлява наказанието? Това страданията в този свят ли са, нежеланието за обединение или просто неприятно усещане?

Отговор: Това винаги зависи от човека. Необходимо е да се разбере, че четирите нива – неживото, растителното, животинското и човешкото, съществуват посредством светлината, която се излива върху желанието.

От тези четири вида желания, само човешкото може да откликва на светлината целенасочено.

С нарастването на желанието, кли започва да усеща доколко не съответства на светлината. Природата страда на всички нива, заради липсата на сливане и неспособността за неговото постигане.

И човекът, разбира се, страда най-много от всички. Първо, желанията му са по-големи и по-възприемчиви, второ, краят на нишката е в неговите ръце – той може да се движи към сливане и да повлече след себе си останалите нива.

Страданията на човешко ниво постепенно ще ни доведат до реализирането на нашия избор. И когато човекът е вече близо до разбирането, че проблемите са предизвикани от собственото му бездействие, тогава може да се говори за награда и наказание.

Всичко, което е било по-рано, няма отношение към това, защото истинските категории награда и наказание винаги се съотнасят с целта – поправянето.

Човек започва да разбира, че в света действа Висше управление, което използва наградата и наказанието, за го насочи правилно към целта и да го обучава чрез позитив и негатив – така, както родителите учат децата си в нашия свят.

Тогава, всичко случващо се започва да придобива целенасоченост в моите очи. Както наказанието, така и наградата – в действителност това е поправяне и от мен зависи, как ще го приема.

Аз обаче, ще мога да го приема правилно само в групата – мястото, където трябва да се осъществява Висшето управление.

Наградата и наказанието са неразривно свързани с моето участие в групата, с поръчителството. Аз ги проявявам възможно най-ясно и се отнасям с тях еднакво – и двете са ми необходими, за да мога малко по малко да коригирам курса и да вървя напред. Те двете всъщност са награда.

Като резултат, ние установяваме едно просто нещо: наказания няма и всяко състояние се дава, за да може максимално да бъде използвано за сближаване със светлината.

От урок по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Рабаш пише в статията „Обвинителите”, че състоянието ло-лишма е лъжовно и води към смърт.

Обаче ние знаем, че ло-лишма е задължителна, много важна степен, от която преминаваме към алтруистично намерение. За какво става въпрос тук?

Отговор: В състоянието ло-лишма моите намерения още са устремени към лична изгода – материална или духовна.

Това само по себе си е смърт. Аз не отивам към смъртта, а съм в нея – в желанието за наслаждение заради себе си.

По-ниско от това състояние аз се намирам на животинското ниво и не съществувам в духовен смисъл. От друга страна, ло-лишма – това вече е отношение към духовното: аз искам да спечеля от него.

Става въпрос за етапи на придвижване: този свят, подготовка (ло-лишма), алтруистично намерение (лишма) в категорията хафец хесед и, накрая, степента на любовта.

Намерението ло-лишма в периода на подготовката – това вече е хубаво. Ние го придобиваме, започвайки от нулата и до 100%, докато не се подготвим напълно.

Тук е нужно да разбера, че доколкото се оставям в зависимост от групата, дотолкова и напредвам към лишма.

Нито от самия себе си, нито от книгите, нито свише човек не получава нищо наготово, което би могло да го доведе до правилната молба.

Защото лишма – това е молитва за единство. И само в единението, от подобие на свойствата, човек моли за контакт със светлината, с отдаването, с Даващия.

Тук се крие възможност за ясна и точна проверка: дали ние гледаме на нещата през призмата на групата, обединението, поръчителството – там ние намираме Тора, тоест светлината, възвръщаща към Източника.

Именно там на всеки се дарява Тора и тогава човек влиза по-дълбоко, приближавайки се по свойства към Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 20.10.2010

[24293]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Със своите общи действия по обединението, ние създаваме енергия. Но също така ние сме длъжни правилно да я използваме – за сливането на всеки с групата.

Енергията, която се получава от групата, представлява награда за моята преданост към нея. Така аз ставам интегрална част от цялото, аз съм готов, те да направят от мен това, което считат за необходимо.

Това означава, че аз правилно използвам групата и мога да продължа да искам от нея енергия, за да се сплотя още повече с нея.

Аз се отдавам без да мисля, за да ме изпълнят те със своите ценности – и тогава, несъмнено, тази част ще се включи в поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство““, 15.10.2010

[24043]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Аз чувствам, че моята духовна цел, моето „дете”, е държано в плен от другите. Как да си го върна обратно?

Отговор: Ти не трябва да си го връщаш, а трябва да бъдеш сигурен, че тези хора са лоялни с теб. Дай Бог, ако си загрижен за това, както за собствено дете. Например, ако твоят син бъде отвлечен от недоброжелатели, можеш ли да си представиш какво ще почувстваш? Сега той е сред жестоки неприятели и цялата им радост се заключва в това да му причиняват болка.

Въпрос: И те са мои приятели?

Отговор: Разбира се, че да. Затова ги наричаш приятели. Те са тези, с които трябва да се обединиш. Всъщност, ако сте обединени като едно цяло, то бихте почувствали, че сега сте в света на Безкрайността. Това са основните правила и не си струва да се опитваме да оцветим картината в розово. Нашият егоизъм крие много по ужасни стремежи.

Чувстваш ли сега, колко по-силна трябва да бъде твоята тревога? Твоето дете ще остане в плен на злосторниците и те непрекъснато ще търсят начини да му навредят, но така че то да не умре, а да страда все по-силно. Единственият ти изход е да превърнеш злото в любов. Следователно ти трябва да се тревожиш само за това как да ги направиш свои приятели и да ги накараш да те заобичат.

Помисли как да постигнеш това. В групата трябва да присъства и да се усеща тази тревога. Пробуди я в другите. Помоли за нея по време на учението, защото молитвата по време на четене на кабалистични текстове е най-ефективна.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23408] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Когато ние се намираме в кръга, това означава, че се намираме вътре в общата система на природата, която включва в себе си цялата нежива, растителна, животинска природа и душите на хората, т.е. в системата на Безкрайността.

А линия означава да поемем цялата функция върху себе си, за да приведем тази система в действие, вместо тя да се задвижва свише от природата.

Кръгът означава условие на пълно поръчителство свише, а линията – доколко сме способни да реализираме поръчителството от своя страна.

Ако ние изпълняваме закона на поръчителството, то живата, растителната и неживата природа също се присъединява към този процес, защото е включена в нашата степен „човек”. По такъв начин в поръчителството участва цялата система на всички си нива.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24129]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Всички наши закони и действия: „не прави на другия онова, което ти е ненавистно”, „възлюби ближния като самия себе си”, 613-те заповеди, са включени в общия закон за взаимното поръчителство.

Защото този закон е сложна система, състояща се от множество детайли, всеки от които трябва да бъде нейна интегрална част и да работи за благото на цялата система. Това ще бъде и нейния живот. Тази част трябва да изхожда от това, доколко носи полза за цялата система.

Такива системи, в които действа закона за взаимното поръчителство, съществуват дори и в нашия свят.

В неживата, растителната и животинската природа няма свобода на избора. Такава свобода няма и човекът.

Но, когато се издигнем над своята егоистична природа и реално, независимо от своето его погледнем тези природни системи, тогава ще видим, че те работят съгласно закона за поръчителството. В противен случай, природата няма да има право на съществуване.

И само хората, в които се е разкрила точката в сърцето, получават възможност да излязат от този всеобхватен закон за поръчителството, който изпълняват неосъзнато и да постигнат изпълнението му чрез своя свободен избор, със собствените си усилия. След това, тази възможност ще има и цялото човечество.

Както в човешкия организъм, най-важните, обезпечаващи живота системи се намират осъзнато в поръчителството като закон, съгласявайки се с него, така и цялото човечество постепенно ще стигне до неговата реализация.

Цялото творение, в пълна степен изпълнява закона за поръчителството. Единствено всеки човек се пробужда постепенно, съгласно определения процес и ред, за да може чрез своя свободен избор да реализира участието си в общата система, която се нарича „тяло на Адам”.

Затова, не е необходимо да мислим, че в света липсва някакъв закон. Просто, по отношение на нас, това се разкрива като възможност осъзнато да започнем да изпълняваме закона за поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство“, 15.10.2010

[24396]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

През цялото време трябва да проверяваме на практика, прагматично и без илюзии, от какво живеят нашите желания, с какви средства разполагаме, отчитайки степента на тяхната порочност и способността да се поправим.

При такова отношение към реалността ние откриваме, че се намираме между две дадености: „Аз – първи и аз – последен“, и че тук, по средата, имаме възможност за свободен избор – да привличаме поправящата сила.

Ние я привличаме на принципа „ще направим и ще чуем“, – с други думи, обединяваме се в група и чрез учебни занимания, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника.

Така откриваме, че всички наши състояния са първоначално програмирани свише, от замисъла на творението, от замисленото бъдещо сливане.

Посредством светлината, те идват при  нашето желание за наслаждения и му действат последователно, от лекото към трудното, оставяйки ни винаги възможност за избор.

Понякога скриват от нас, че няма никой, освен Него, направо до пълно скриване, а понякога ние сами избираме  това скриване – и така се движим напред: от Него, първия – чрез себе си– до Него – последния.

При това трябва да разбираме, че всичко става само вътре във връзката, в обединението на душите. Там е станало разбиването, и там Творецът пробужда съответните решимот. Само на мястото на разрива трябва да извърша своето поправяне, за да разкрия, именно там, сливането.

По този начин, винаги се занимавам с практически работи, като се старая  да се обединя с другарите и да предизвикам общо единство. По този начин аз насочвам себе си и целия свят към добро.

Първия импулс към това ми е дал Творецът, а след това, според степента на моите усилия, идва светлината и осъществява действие, разкривайки Първия и Последния в самата точка на единството, където ние постигаме сливане.

Получава се, че целта на нашите усилия е да заобичаш ближния, като себе си, а последната стъпка по този път ни повдига на степен  любов към Твореца.

Любовта към другите – това е  подготовката на кли (съсъда), а любовта към Твореца означава, че Той идва последен и завършва действието.

От урока по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24412]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Целият Исраел са поръчители един за друг (Санхедрин, 27б, Шавуот 39).

(продължение на Как да престана да мисля за себе си?)…

7. Ако в групата, всеки мисли за другите, тя се превръща в съвършена система, която съществува в състояние на Арвут (взаимно поръчителство) – една душа. Всички приятели, в нея, се издигат над своите желания и встъпват в обединяваща взаимовръзка помежду си, ставайки поръчители в отдаването един на друг.

Всеки от тях, отделя своята „точка в сърцето” от егоизма си и я свързва с „точката в сърцето” на другите. По този начин, желанията остават „отдолу”, а съединението възниква между „точките в сърцата”.

В такава връзка на взаимно отдаване, вече действат други, напълно различни алтруистични закони. Пред човекът се разкрива един нов свят.

8. Веднъж издигнал се над своя егоизъм, човекът започва поправяне на своите връзки с останалите, посредством отхвърлените по-рано желания. Това първо се случва в „отдаването заради отдаване”, а след това в „получаването заради отдаване”.

Всички взаимоотношения са извършат само за това, просто, да насладят Твореца. Този общ дух, който присъства между приятелите, се проява във всеки един от тях. Те вече са способни да го разпознаят и насочат своето намерение единствено към него.

Възниква усещането на взаимодействие не със себе си и не с другите, а с обединеното цяло. Връзката с Твореца, който е бил разкрит в обединеното цяло, се поражда от това цяло.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23179]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да разбера, че не греша в преценката на своите желания?

Отговор: Не си струва да се заравяме в своите желания. Какво значение има какво става там и колко зле вървят нещата?

В края на краищата какво друго може да има там, освен себелюбието, което ме е завладяло и не ми дава да се издигна?

Полезно е да почувствам до каква степен не приемам мнението и целите на групата, единството и поръчителството на другарите.

Ако съм съединен с тях, тогава винаги ще виждам, че те са по-добри от мен. Ако не съм част от тяхното единство – този факт, сам по себе си говори, че те са над мен.

Не е важно в какво състояние се намират. Обединението автоматично ги поставя над мен, колкото и високо да съм се издигнал. Защото единството – това е кли, с което работи светлината. А онзи, който е сам – е нищо.

От урок по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24404]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Когато човек изучава законите на интегралната система, му става ясно, че нищо не може да промени.

Защото всичко, което се случва с него е резултат от това, способен ли е да приеме изпълнението на закона за поръчителството.

И ако не е способен, тогава разликата между това как работи системата, намирайки се в поръчителство и това, че той е трябвало да я приведе в действие самостоятелно, се усеща от него като страдание, като натиск, изхождащ от страна на тази система.

В това няма никакво милосърдие към частното, освен разчета на общата система.

Ако човек не съблюдава нейните закони, то в зависимост от степента, в която е трябвало да ги изпълнява, в отговор, той получава от системата отрицателна реакция.

Тя сякаш спира, очаквайки, че той сам ще я приведе в действие. И това той усеща като всевъзможни нещастия и страдания.

Но ако знае какво представлява тази система, тогава може дори да види под каква форма и по какъв начин възникват неговите проблеми и беди.

Това зависи от връзките между душите и от степента, в която той трябва да ги приведе в действие.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24279]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→