Принципът обичай ближния като себе си, обобщава и включва всички останали принципи. Изпълняваме принципа на страх и принципа на любов чрез обединение, анулирайки себе си пред групата, и чрез поръчителството, получавайки поправящата светлина. Светлината ни носи състоянието на страх, а след това и на любов.

Всички те се наричат „изпълняване на 613-те заповеди”. Става дума за поправяне на желанията. Всяко желание неутрализира своя егоизъм и придобива екран, намерението за отдаване.

Аз не виждам предварително стъпалата на стълбата. Аз сам ги изграждам чрез самоотричането, което ми позволява да се захвана за групата все по-силно и по-силно. Така в мен се формира едно кли, насочено към единствения Творец. За това е необходим принципът наречен „един съответства на един”.

Всички наши усилия и поправяния са насочени към изграждането на това обединение. Човек го различава, стремейки се към него и потискайки всичко останало. С кого се обединява той? С групата, която той оценява, използвайки само един критерий – целта. Той се присъединява единствено към тази точка на целта, която е заложена в групата, и към нищо останало с тези, които се намират около него. Прекланя се пред обединението, фокусирайки се на него.

Тогава той е един и се обединява с единната група, захвърляйки всичко останало в неговите желания, за да разкрие единствения Творец, добър и творящ добро – свойството на отдаване. Така, чрез любовта към ближния, човек придобива любов към Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 28.10.2010

[25156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Нашата работа се дели на части, които сякаш не са свързани една с друга – взаимоотношенията между хората, между човека и Твореца, между човека и другарите.

В съвършеното състояние, всички трябва да бъдат обединени помежду си – човекът с големия свят, човекът с групата, човекът с Твореца.

Цялата реалност трябва да бъде неразделно слята, за да няма някой, който има по-голямо или по-малко значение в сравнение с другите. Именно това е подобието на свойствата.

Но засега, ние все още не знаем как правилно да изградим всички тези видове взаимоотношения и каква значимост да придадем на всяко от тях. Винаги ще се объркваме и затова кабалистите ни обясняват, че най-надеждното средство е работата в група.

Защото Творецът е разбил общото кли именно, за да може всяка част да работи над своите лични свойства по отношение на другите и дори, когато е откъсната от светлината, взаимоотношенията с ближния да заменят тези на творението с Твореца.

Това ни позволява да работим, постоянно проверявайки правилно ли действаме.

В крайна сметка, от всички трудове на кабалистите трябва да извлечем главния принцип: няма Творец, творение, човечество, а има само група. Преди всичко, ако аз виждам група, в която мога да реализирам закона за поръчителството, тогава съм длъжен да се обединя с другарите и да направя това.

Нашето обединение трябва да бъде такова, че между нас да не останат никакви различия и разстояния. Ние сме единни по пътя към целта, в усещането на общата взаимна връзка. И разбираме, че само в тази връзка между нас ще се разкрие духовния свят.

Тогава, към същността на нашата връзка, аз присъединявам Твореца – именно Той определя как трябва да се обединим, за да не бъдем сборище на присмехулници, а истинска група.

Ние не знаем какво е отдаването, но искаме от Твореца, Той да бъде за нас свидетел, пример и свързващо звено.

Тогава човекът, групата и Творецът стават едно цяло и всички ние работим, докато заедно не поискаме разкриването на Твореца помежду ни.

От урок по статия на Рабаш, 27.10.2010

[25035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва групата, устремена към поръчителството да се отнася към учителя? Нали учителят ни съединява с общата система от души?

Отговор: Учителят е наставник, проводник. Той се нарича рав, което означава „голям”.

Всъщност, всеки приятел трябва да бъде за мен рав и разбира се Творецът също е рав, защото Той е велик. И наставник също така.

В какъв смисъл, обаче те са велики? Работата е там, че ако човек не възвеличава в очите си Твореца, приятеля, наставника, не може да се присъедини към тях, да получи нещо от тях. Той няма сили да се преклони пред тях, а само малкият може да се учи от големите.

Учителят, разбира се, трябва да бъде възприеман като „голям”. Ако той е повече от мен, значи говори по-важни неща от онези, които си мисля аз.

Става дума за важността на методиката за поправяне, която преподава наставникът. Той вече е минал по този път и говори основавайки се на опита. При кой друг мога да отида да уча, ако искам да вървя по същия път?

Ето защо, аз прекланям глава и приемам методиката от учителя, приемам съветите му, които са над нивото на моето разбиране. Иначе ще се лутам във всички посоки без да намеря пътя.

Духовният път е невидим и затова трябва да се разчита повече на учителя, отколкото на книгите, които всеки разбира по своему, съгласно своята логика.

Истина е, че и учителя, всеки слуша със собствените си уши, но общата работа в групата повишава шансовете за това, думите му да проникнат навътре. Увереност също няма, но това е възможно.

Затова, аз съм длъжен да склоня напълно своето его пред учителя. Иначе нищо няма да чуя, а друг реален източник няма. А критерий се явява реализацията.

От урок по статия на Рабаш, 27.10.2010

[25026]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Как можем на Конгреса да съчетаем вътрешната атака с грижата за новодошлите и за целия свят?

Отговор: Първо, аз не се съсредоточавам върху целия свят, а върху участниците на Конгреса. Всеки човек, който е там и на когото сърцето му е там, участва заедно с нас.

Конгресът е събиране на всички сърца, които са готови да се обединят, за да постигнат подобие на формата с Твореца. Ние изграждаме и съединяваме желания, за да станем подобни на Твореца,  за да Го разкрием.

Всички наши желания са насочени към обединението в едно, за да достигнем до взаимно отдаване. В това отдаване, ние ще разкрием висшата светлина, Твореца, в съответствие със закона за подобие на формата.

Аз мисля само за хората, които участват в това. Даже ако някой не участва много, като малко дете, той въпреки това е част от Конгреса. Междувременно, целият останал свят остава извън моето полезрение.

Разбира се, ние ще разпространим информацията чрез масовите медии, но аз чувствам само онези, които искат да бъдат част от тази задача. Конгресът е действие на вътрешно разпространение между нас. Това е нашето взаимодействие, нашето споразумение, нашето поръчителство, приемането на Тора. Ние не го правим, за да кажем нещо на света. Нашите действия са насочени навътре – ние не се разсейваме, обръщайки внимание на външното.

На Конгреса заставаме пред нашата обща задача сякаш заставайки около планината Синай. От Египет излизат „племена от роби” и те бягат в тъмнината, нищо не знаейки или не разбирайки. Те дори не знаят накъде бягат. Вместо почест, има бягство; вместо увереност, има страх и безпомощност. Но това усещане е правилно и хубаво.

След това те достигат до планината Синай, разкриването на омразата и вземат решение да атакуват, да се изправят срещу нея, защото нямат никакъв друг изход. За никого няма изход; той трябва да реши тук и сега и да желае това да се случи. Всеки човек трябва да иска това да се случи с всички сили. Как ще се случи? Това не е мой проблем. Творецът ще завърши започнатото от мен, но аз трябва да го искам.

Дори ако не съм съгласен в дълбината на сърцето си, дори ако съм изплашен, аз ще крещя като дете, сякаш действително не мога да оцелея без поръчителството.

От урока по статията на Рабаш, 22.10.2010

[24895]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да чувстваме, подготвяйки се за атака?

Отговор: Трябва да чувстваме, че „това е нашия последен и решителен бой”. Ние вървим ва-банк, до край – не оставяме нищо зад себе си за по-късно.

Човек е задължен да се включи в това с цялото си сърце и душа. Жалко ще е, ако вътре остане нещо неизползвано. Защото ние имаме шанс.

Баал аСулам пише, че живеем в дните на идването на Машиаха, в последното поколение. Остава само да разпространим науката кабала, тъй като поколението вече е готово. Решаващото действие зависи само от нас.

От урок по статия на Рабаш, 22.10.2010 г.

[24899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите, че пред нас лежи единствено психологическото препятствие. В какво се изразява това?

Отговор: Ние не сме в състояние да разберем, че огромното, вечно наслаждение, което дори не можем да си представим е заложено в отдаването, а не в получаването.

Като пример, слагат пред теб чаша с отрова и ти казват: „Изпий я, умри и се наслаждавай!” А ти не можеш да сложиш тези три неща заедно. Ето какво е това психологическо препятствие.

Трябва да помним, че втората част на всяко действие винаги принадлежи на Твореца. Ние работим над желанието, а Той го изпълнява. „Искам това”, – казвам аз подобно малкото дете. И Той ни дава, отново и отново. А това означава, че ние през цялото време сме длъжни да търсим най-важното в живота – знаейки, че ще го получим.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.10.2010

[24584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Група – това не е съюз на индивиди, това е съюз с Твореца. Иначе, това не е кабалистична група.

Аз идвам в тази група именно затова, защото вътре в нея се намира Творецът, а иначе за какво са ми нужни всички тези хора?

Хората винаги се обединяват по интереси, а какво може да ни даде кабалистичната група? Тя може да ни даде Твореца! И само заради това аз идвам тук, само за това , за да разкрия Него в съединението между нас.

Това се нарича: „Исраел (аз, устременият към Твореца,Исра- направо, Ел-Творец), светлината на поправянето (Тора) и Творец (коренът на всичко) са единни” и всичките три компонента трябва да се обединят, за да мога да ги постигна.

Това е причината, поради която пристигам и това определя всички действия, които върша в групата, определя моето отношение към другарите – въобще всичко!

Получава се, че се отнасям към самото понятие група, както към Твореца, защото Той се намира там вътре! Но не мога да фокусирам погледа си на Него, Той през цялото време се разтваря и аз не знам къде е Той. Не мога да Го поставя на прицел!

Говорят ми, че ако гледам на Него чрез групата, то мога  да се прицеля точно в Него, така, че в резултат попадам право на Него.

И затова другарите са ми така скъпи, както Твореца, защото само чрез тях аз мога да Го достигна. И освен това е написано:”От любов към творението към любов към Твореца”, т. е. ако достигна любовта в групата, то в резултат без съмнение ще попадна на Него и ще постигна любовта към Твореца.

Аз не мога да работя над любовта относно Твореца, не виждам с кого да работя. Затова на всеки етап постигам любовта към Твореца, работейки над любовта към групата.

Иначе не мога да разглеждам Твореца, т. е. представям си Го, съгласно своето правилно отношение към съединението с другарите. Аз сам строя тази форма и я разкривам.

А иначе, за какво ми е да идвам в група? Само, защото те са избрани от Твореца, за да мога чрез тях да отида при Него. И затова ги обичам! В тях  е моето спасение!

От урока по статията „Свобода на волята”, 22.10.2010

[24549]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Светлината, връщаща към източника, – това ли е нашия компас в групата ? Или компасът е нашето съединение?

Отговор: Съединението не може да бъде компас, защото все още не съм го достигнал. Компасът ми показва точката, до която не съм стигнал. Тази точка е единението между нас, до което съм длъжен да достигна.

Затова всичко, което правя сега, полагайки усилия в обкръжението, в групата, впечатлявайки се от другарите си, получавайки от тях важността на целта и осъзнавайки собствената нищожност, – всичко е, за да чета сега Зоар с усещане и разбиране, че той ни описва истински, високи, духовни състояния, които желая да усетя и да достигна.

Забранява ни се да забравяме, че светлината – е явление вътре в желанието (кли), формата на желанието. Ние изучаваме, усещаме и обсъждаме само материята и формата, облечена в материя.

Материята – това е общото ни желание да се наслаждаваме, което искаме да съединим в едно и да му придадем формата на връзка между нас, наричана „поръчителство”.

Само по себе си поръчителството, ако се осъществи, ще бъде светлина. Защото става дума само за формата, присъща на желанието (кли). Аз не знам какво представлява електричеството сама по себе си, какво е светлината, аз знам само какви явления произлизат от него в материала.

Затова аз се стремя само към формата, облечена в материя. Тази форма е Твореца ( „Бо- Ре” – „Ела – Виж”), светлината, действаща в различни свои прояви – във вид на обкръжаваща или вътрешна светлина, на „некудот”(точки) или „таамим” (вкусове) и така нататък.

В крайна сметка аз трябва добре да се убедя, че няма нищо, освен нашите желания, свързани по правилния начин – и това се нарича „светлина”.

От урока по Книгата Зоар, 21.10.2010

[24420]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между „обичай другите като себе си” и „грижи се за другите като за себе си”?

Отговор: „Грижи се за друг катоза себе си” е нивото на безпокойство и загриженост, докато „обичай ближния като себе си” е напълване. Когато се намирам на първото, то се счита за „отдаване заради отдаване”, когато няма какво да дам.

Когато се издигаме по степените на духовно поправяне, от период на подготовка преминаваме в периода на страх (безпокойство и загриженост), в който човек се учи да се грижи за другите. Все още не може да ги напълни, а само се тревожи за тях. Създава се място, желание за загриженост. След това следва степента на любов, и тогава става ясно как да напълня другите.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 13.10.2010

[23816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Всички статии на кабалистите за взаимното поръчителство са резултат от техните усещания на висшата реалност. Така те ни предават нейните закони. Безусловно, тези  закони могат да се изразят чрез формули и графики, както и във всяка друга наука.

Но тъй като, в противовес на другите закони на природата, тези явления се усещат от нас, и е желателно, да ги почувстваме, а не да ги приемем като сухи знания, чрез разума, кабалистите се стараят да пишат за тях под формата на разкази, писма, притчи.

Но не трябва да се забравя, че това, за което пишат, – не са нравоучения или съвети, а неотменим закон. Само че, те ни  го привеждат във такъв вид, че да можем да го възприемем прочувствено и душевно, да настроим себе си в съответствие с него.

Така както и природата в този свят, във вида, в който я усещаме, представлява също закон. И когато въвеждаме в живота малките деца, ние ги запознаваме с този свят постепенно, полека – лека.

Постепенно откривайки света за тях, ние създаваме около тях защитни системи. В природата няма такива системи, не съществуват ограничения, – ние ги създаваме.

Точно така постъпват с нас нашите духовни „баща и майка“ (АВ“И), запознавайки ни с висшия свят. Там също има такива спомагателни системи, които те скриват от нас, като постепенно ни разкриват, че цялата действителност е един закон.

От урока по статията „Поръчителство““, 15.10.2010

[24576]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→