Съобщение: Учените откриха преломен момент за разпространение на идеите: когато 10% от населението притежава непоколебимо убеждение, то болшинството от населението винаги приема това убеждение, убеждението на малцинството става мнение на болшинството.

Това правило работи при всякакви обстоятелства, в различни точки, няма значение къде и как това мнение възниква и се разпространява в обществото – точката на обрат винаги ще бъде 10%.

Реплика: Кабала говори за това, че обществото, подобно на съсъда (духовното кли), се състои от 10 части (сфирот) и затова десетата част на обществото се явява негова единица, а по-малко от 10% не се смята за част.

Ако тази част придобие единно желание – тя става и основната част на строежа (малхут), която абсорбира в себе си всички свойства на останалите, не свързани помежду си части (9 първи сфирот), притегляйки ги и използвайки ги за своето напълване.

[50764]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да се спреш и да не извършваш грешки, когато предварително знаеш, че си ръководен от чувствата си и не постъпваш добре? А от друга страна, сме длъжни да паднем, за да израснем?

Отговор: Наистина: „Хиляда пъти ще падне праведникът и ще се вдигне“. Само от опита на множество падения и разочарования, голяма мъка и неуспехи, за които трябва да си платим, накрая достигаме до крайния извод и разбираме, че трябва да се издигнем над цялата си егоистична природа. В края на краищата, ние осъзнаваме, че вътре в егоизма никога няма да ни се отдаде да съединим заедно разума и чувствата.

Такава картина виждаме днес в света, във всички страни. С разума си всички разбират, че влизаме в страшна криза – но не можем да се спрем. Егото тласка човека напред. Егоистичното чувство се оказва по-силно от разума и затова човек продължава да действа съгласно него.

Той не може да направи нищо със себе си. Колкото и да се обръщаме към света и да го предупреждаваме – никой няма да чуе. Но ние правим това само за да покажем на всички, че съществува методиката на поправянето (кабала). И когато после, пред лицето на фактите, човек практически се убеди, че на всеки ъгъл се сблъсква с проблеми: в икономиката, възпитанието и всичко останало – той ще разбере, че кабала говори за поправяне. А иначе, може да повтаряме хиляди пъти и никой няма да чуе.

Светът няма да приеме това решение, докато окончателно не се отчае и не разбере, че неговите разум и чувства се намират на два полюса, които никога няма да се съединят, а ще правят все нови грешки. Дотогава нищо няма да помогне. Единственият изход е да се издигнем над своя материален разум и чувства – заради духовната цел. И там ти ще можеш да съединиш своите разум и сърце – в средната линия и тогава ще успееш. Защото те ще започнат да работят заедно във взаимовръзка. Сърцето ще разбере!

А тук, в този свят, не се случва така и винаги трябва да се избира: или сърцето, или разума, разбирането. Едно от двете!

С всеки изминал ден все повече потъваме в кризата. Днес започва нов кръгооборот и скоро ще се забележи. Удар, още един удар и още – и в края на краищата човек ще разбере. Същият този фараон – нашето желание да се насладим, нашето его, по този начин ни доближава до Твореца, задължава ни да разберем, че трябва да се скрием от него.

Фараонът като че ли знае, че синовете на Израел накрая ще избягат от него. И защо му е да се поставя под ударите? Но той така е устроен, сам да се подлага на удари. Човек страда и не му остава друг изход освен да бяга от тази сила на злото.

Фараонът – това е обратното отражение на Твореца вътре в нас. Въпросът е в това, до какви размери ще му се наложи да порасне, за да решим да избягаме от него. Това вече зависи от разпространяването на кабала, от осъзнаването, от нашето обединение в групата.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 08.08.2011

[50651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (А.Овруцки, к. на пед.н): Глобалната криза е криза на свръх потребление. Свръх потреблението е деструктивен процес, масов феномен, характеризиращ цялото общество. В рамките на новия морал добродетел е не труда, а потреблението.

Място има инфлацията от категория ”щастие”, която привързва към материалните фактори, а завистта става механизъм, иницииращ съвременния човек към вечна гонитба на постоянно изплъзващи се норми на живот и потребление.

Реплика: Но това е последният стадий на еволюиращия, растящ егоизъм, след който той не расте вечно, а излиза на хоризонталната линия на насищане и след това пада, тъй като човек открива в гонитбата за потребление не напълване, а опустошение, депресия.

Така завършва последният етап от развитието на егоизма, който предизвиква в човека усещане за смърт, защото без наслаждение, без напълване не може да живее. По този начин нашата цивилизация ще осъзнае необходимостта да измени своето отношение към заобикалящото я от получаване на отдаване – защото в отдаването може да се получава неограничено напълване и наслаждение.

[50495]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Пред нас са три етапа. Преди всичко, ни е необходимо да осъзнаем злото на своя егоизъм (1). Да го осъзнаем дотолкова, че да поискаме да достигнем свойството Бина, да се издигнем над егоизма (2). А след това достигаме Кетер (3), тоест използваме егоизма си заради отдаване.

Първият етап е период на подготовка. По-нататък, издигайки се на стъпалото Бина, усещаме духовния свят, включваме се в света Ацилут. А после започваме да се издигаме в него, като обръщаме цялото свое зло в добро, в отдаване.

Всички тези етапи сме способни да реализираме само с помощта на силата на светлината. Казано е: „Аз създадох злото начало (нашия егоизъм) и Аз създадох Тора, тъй като светлината, която се крие в нея, връща човека към Източника”.

Проблемът е в това, че за човечеството е неизвестно съществуването на сили, които са предназначени за поправяне на нашия егоизъм и затова е в голямо объркване и не знае какво ще бъде по-нататък.

Настъпил е критичният момент, след който следва вълна от проблеми, включително масови безредици, революции, войни между народите и страните. Науката кабала предупреждава, че може да се стигне до Трета и даже Четвърта световна война. Страданията ще нарастват дотогава, докато човечеството само не изнамери методиката за поправяне – лекарството, което може да даде само светлината.

И затова, още в зората на времето, преди 5771 години, когато егоизмът само е започвал да се проявява в човека, на хората се е разкрила кабалистичната методика. Постепенно се е развивала до сегашното време, до този етап, на който започваме да усещаме своя егоизъм като зло. И сега единици, които развиват за нас тази методика на поправяне, могат, накрая, да ни я дадат като средство за изцеляване.

Така че лекарят идва при болния и обяснява каква е болестта му, какво трябва да бъде здравословното състояние и как именно трябва да се лекува. Защото има лекарство.

И затова, ако побързаме и представим на света методиката за изцеляване, на хората няма да им се наложи да я търсят под натиска на бедствията и проблемите, които все пак ще ни заставят да намерим този единствен изход.

Последният пример: след като един човек в Норвегия уби повече от седемдесет човека, норвежката телевизия забрани предавания, които съдържат елементи на жестокост и насилие.

Защо се учим само от такива събития? Защо от по-рано не можем да направим всичко правилно? Нима сме толкова безразсъдни? Защо създаваме за нашите деца такова глупаво обкръжение и ги заставяме да се учат на противоборство и съперничество? Защо игрите, създадени за възрастта им, учат да убиват колкото се може повече или да печелят колкото може повече? Защо не им носим послание за единството? Защото всъщност стреляме в себе си, пилим клона, на който седим.

Нима ще ни разбуди само норвежкият сценарий или негов мащабен аналог, грозящ световна война? Нима само когато разберем, че е прекалено, че така повече не трябва да се прави? И все пак не виждаме реално придвижване. Човечеството не става по-умно. Какви ли беди трябва да го застигнат?

За да не ги дочакаме, сега вече трябва да се обръщаме към хората – да се обръщаме с добро, без нетърпение, както към болен, който все още не разбира от какво му е лошо. Само болката закрива очите му повече и запушва ушите му. Ние общуваме с него меко, с разбиране. Въпреки че той, напротив, ни проклина и не желае нищо да чува, ние все пак трябва да се стараем да търсим приближаване с любов и в същото време решително, обяснявайки, че няма друг изход.

Ние не отричаме никакви други методики, не отиваме срещу каквото и да било. Защото, в крайна сметка, не противостоим на егоизма направо и затова не се каним да съкрушаваме каквото и да е движение, какъвто и да е подход, каквато и да е партия. Това е невъзможно, да, и не ни трябва да разрушаваме тези егоистични структури, както не трябва да разрушаваме егоизма в себе си.

Трябва само да ни тегли единството над всички разногласия. И тогава всевъзможните егоистични форми в нас и във външния свят, културни и други различия ще се обърнат в отдаване, в любов, в обединяване. Всеки ще внесе своята лепта в това единство – но не за противодействие, а меко и оптимално.

От 3-ия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50730]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (М. Зайцев, аналитик  ”Норд Капитал”): Интеграцията в ЕС се явява като преимущество, но и като проблем – единната валута дава много преимущества на страните със силна икономика, но усложнява положението на слабите държави, тъй като отсъства възможността за девалвиране. В такава икономическа система ЕС следва да измисли механизъм за взаимопомощ, която да позволи да се избегне рухването на икономиката на някои от членовете на Съюза.

Реплика: Тоест, независимо че ни се струва, че например Германия помага на слабите страни, но с това тя фактически им връща дължимото, онова което е спечелила и заграбила от тях.

Разбира се такова егоистическо образование няма да просъществува дълго, особено сега, когато нищо индивидуално в света вече няма да има успех, защото общият закон на природата, интегралността на всичките и части, в това число и ние, става все по задължаващ за изпълнение.

[50453]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Х. Солан, бивш Генерален секретар на НАТО, президент на глобалния икономически център ESADE): Доколкото взаимозависимостта се разпространява върху всички нас, управлението на глобалните проблеми са призив към човечеството.

Тук се отнасят: изменение на климата, риск от използването на ядрената енергия, риск от разпространението на ядрени оръжия, икономически последствия от финансовата криза, епидемии, внезапно възникване на панически настроения, взаимозависимост, всеобща зависимост.

Нищо не може да бъде изолирано, „чуждестранни работи“ вече не съществуват – всичко стана национално, дори лично. Проблемите на другите хора сега са наши проблеми, вече няма да гледаме на тях с безразличие или да се надяваме да извлечем от тях лична изгода.

Трябва да изучим новите закони за власт в света: всичко се състои от общи блага или обща беда, а не от личен или национален интерес. Те не са изчезнали, но не можем да ги защитим извън международната система, способна да се справи с общите световни заплахи и да използва общите световни възможности.

Стара игра (с позиция на силите в защита на собствените интереси, без отчитане интересите на другите) ни принуждават към взаимен обмен на рискове, развиване на колективни методи, обмен на информация и стратегии, ефективно глобално управление.

Реплика: Милиони умни аналитици в света правят днес правилни изводи – светът може да бъде управляван, само ако отчитаме неговата пълна взаимосвързаност. Но как да я отчитаме? Кой е в състояние да поведе обществото и света към поправяне, към интегрално (взаимно свързано) състояние. Самият човек или групата от хора трябва да се намират в такова състояние, т.е. да бъдат поправени. Когато светът има нужда от такива водачи, той ще ги намери….

[50789]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - Няма коментари→

Скоро по целия свят ще се сблъскаме с противодействието. Засега ние все още сме малко забележими, но по-нататък ни чака съпротивление. Защото светът не разбира, че злото се разкрива за подем над него.

Той просто иска да ликвидира това зло, когато ние, напротив, трябва да го поправяме. За това е казано: „Герой сред героите е онзи, който превръща своя ненавистник в приятел”. Тогава змията, ангелът на смъртта, става свят ангел.

А ето защо към всички трудности и противодействия трябва да се отнасяме креативно, търсейки възможност именно от тях да изградим зданието отдаване и вечен живот. Цялото различие между разбит свят и поправен свят се състои в това, как използваме своето желание. Необходимо е само да променим намерението от егоистично на алтруистично.

Трябва да обясняваме това на всички, като показваме същността на разбиването или, казано на съвременен език, криза: става дума изключително за разкриването на злото в нашата природа. И да го поправим може само по пътя на подема над егоистичното използване на желанието за любов. Само в това имаме свобода на избора, а във всичко останало човекът съвсем не е свободен.

Колкото по-последователни сме в това, толкова повече ще имаме настройката и увереността, толкова по-бързо ще разберем, че се намираме във войната на Твореца с Амалек, която се води във всички поколения. „Амалек” е цялата основа на злото, тоест нашият егоизъм, това е истинската му същност. И войната се води „във всяко поколение”, тоест на всеки етап от съществуването ни, от кръгооборот в кръгооборот.

Затова е така важно да се съберат научни сведения за кризата от целия свят. Учените изобщо не са свързани с кабала и ние представяме данни от техни изследвания, съгласно които, кризата е резултат от човешкия егоизъм и само единението може да послужи като лекарство за тази болест. Единението между всички нас – над егоизма.

На достъпен език ще обясним на света кабалистическия поглед за състоянието на болест и на здраве. Тогава остава само „да се предпише лекарството”, да се допълни междинното звено. Обозначаваме болестта със знак минус, а поправеното състояние – със знак плюс. Проблемът е в това, че хората не знаят решението. Лекарството за тях е големият въпросителен знак.

Днес вече е ясно, че нашето его е причината за болестта и че оздравяването ни е съпроводено с отдаване. Кога ще съумеем да излезем от кризата ли? Когато бъдем обединени. Следователно, задачата ни е да постигнем поръчителството, за да сме споени всички заедно.

Но светът избягва това решение, защото егоизмът не желае единството. Докато не започнем да се задушаваме, той няма да ни остави. И той трябва да е точно такъв – за да ни отведе точно към целта, към необходимостта от единение. Егоизмът ни разкрива своето зло дотогава, докато той стане непоносим за нас. Само тогава ще можем да завършим бягството от своето его към свойството отдаване, а после да преобразуваме в отдаване и самия егоизъм.

От 3-ия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50510]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Поръчителство, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Източникът на духовния ни път се крие в разбиването. Своят егоизъм, отчуждението и ненавистта между нас, трябва да разглеждаме като правилна, подготвителна база за поправянето. Когато раби Акива видял пустошта на мястото на Храма, той се разсмял и се зарадвал. А той бил най-мъдрият човек в поколението на най-великите кабалисти.

„Как може да се радвате на разрушаването на светостта? – го попитали. – Нали е съборен стремежът към отдаването, потъпкан принципът на любовта към ближния като към себе си. Нима сгромолясването на всички надежди може да бъде повод за радост?”

Той отговорил: ”Никога не съм вярвал, не съм знаел, не съм усещал, че можем да достигнем общото поправяне. Но сега, когато е разрушен духовният ни строеж, когато любовта, царяща между нас е разбита, а народът е изпаднал в безпричинна ненавист, аз съм уверен, че от това окончателно разбиване ще пристъпим към всеобщо поправяне, към пълно освобождаване”.

И затова всичко, което ни се разкрива във всеки миг от живота е разбиване, което трябва да поправим. Всичко, което се случва с мен, от съществените въпроси до най-малките неща, в семейството, на работата, с мен самия, със самочувствието ми, с взаимоотношенията с роднините и законите, с народа и света, с цялата реалност – всичко се разкрива само за целите на поправянето.

Ден след ден пред мен се очертава нова картина, проникваща все по-дълбоко в егоизма ми. В тази картина трябва да видя резултата от постоянното въздействие на светлината, която всъщност и ще задейства в мен все по-дълбоки пластове.

Възприемаме света с егото си и затова трябва да го поправим. В какво се заключава поправянето? В това, че носим на хората единство. Особено сега, когато целият свят започва да осъзнава злото на сегашното състояние, помагаме му да почувства и разбере, че ”злото” – това е нашето зло начало.

Егоизмът ни е причина за всичко лошо. Виждаме го по това, което се случва: не е по силите ни да въведем ред, хората разрушават света, губят себе си, разкъсват взаимните връзки, унищожават природата… С това зло, което се крие в нас, не можем да преминем към добро, не можем да устроим добър живот.

От ден на ден все по-остро се проявява кризата, с други думи, оказва се, че егоизмът ни разрушава всичко и не позволява да се приведем в ред, да се уравновесим, да подобрим живота си. Но от друга страна, трябва да разберем, че той правилно ни води напред и ни позволява да поемем правилния курс към поправянето, към доброто. Така, както проявяващата се болест ни показва, как правилно да я лекуваме.

Осъзнавайки това, трябва да благодарим на егоизма си и да го обичаме затова, че ни показва мястото, нуждаещо се от поправяне. Казано е, че Фараонът е приближил синовете на Исраел към Твореца. Защото е започнал да им оказва натиск и в крайна сметка им се е  наложило да избягат от Египет. А иначе биха останали там.

Затова е и казано: ”Да вървим при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му”. Тук са заложени две противоположности и не бива да забравяме за това. Каквото и зло да ни се изпречи, трябва не да го разрушаваме, а да се стараем да го поправим.

От 3-я урок от конгреса в Германия, 06.08.2011

[50515]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Самите понятия глобализация, интеграция, единство на света, епоха на глобализация са метафизични, духовни, виртуални – нещо, което не трябва да е видимо и да не се усеща на „пипане“. Тези свойства се намират извън общоприетия материален свят.

Къде и кой ще ми покаже тези свойства, сили, процеси в нашия свят? Макар и да говорим за глобалния свят, за неговата реалност и глобални процеси в него, той все едно се усеща повече като виртуален свят. Тъй като явно не се въплъщава в никаква реална действителност. Самите ние във въображението си строим неговият виртуален образ, може би идеализирайки го, свързвайки утопията с реалността и с предположения. Доколко въобще е оправдан такъв подход?

Работата е в това, че без образ на бъдещето никога, нищо не строим. Трябва да си представяме бъдещето, но в същото време и да сверяваме с реалните предпоствки към въображаемата картина. Длъжни сме да вземем пример от Природата, в нейната глобалност и интегралност – и да строим по него бедещето ни общество.

Целият комплекс от проблеми, изправил се пред човечеството, говори за необходимостта от тяхното съвместно решаване. Днес няма нито един локален проблем. Природата ни подтиква към осъзнаване на пълната ни зависимост. Проявяващата се глобализация принуждава да се подтискат националните и регионалните интереси, предпочита решаването в началото на глобалните, общите проблеми.

Необходимостта от интеграция на интересите на цялото човечество изисква постоянен диалог между представителите на всички страни на равноправна основа. В единния организъм всички негови части са равноправни. Всяка една от страните представя проблемите, които смята за нужно да бъдат решени. Съвместно се притегля важността на всички проблеми – както в семемйство, когато се обсъжда какъв проблем трябва да се реши първо и в каква последователност да се решат следващите. Единственно приемането на факта за глобалната взаимовръзка като основен, ще определи правилния подход към решаването на проблема.

В противен случай по неволя ще се накланяме към война, като отказ от диалога. Не е задължително да са „горещи“ или „студени“ войни. Има централизирано, незабележимо информационно въздействие върху съзнанието на хората в определени страни, с цел нарушаване на тяхната картина за света, традиционните им представи и ценности. Проявата на такова информационно оръжие може да бъде усетено като емоционален дискомфорт и неувереност,  до дезорганизация на системата за обезпечаване на обществото с живот.

Разбира се във всеки случай, развивайки се по лош или добър сценарий, все едно ще достигнем до интегрално взаимосвързано общество, защото то е цел на развитие на природата. Стремежът на човечеството към единство е естествена проява на живата система. Но този естествен процес не трябва изкуствено да се ускорява, той трябва да бъде осъзнат и доброволен – в противен случай се превръща в насилствено реализиран проект от властта.

Затова възпитанието на човека в разбиранията за новия свят, в който се оказваме днес се явява приоритетен. Реалната власт трябва да се строи като всеобща планетарна информационна възпитателна система, СМИ. Именно затова, че цялото формиране на ново общество, на човечеството ще се извършва през виртуални канали, е необходимо изначално да се реши въпроса за тяхното правилно използване.

[50690]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Много от икономистите предлагат да се направи завой вляво, в посока към социализъм и да се увеличат данъците върху капитала едновременно в целия свят. До каква степен това е реално?

Отговор: Това няма да помогне. Всяко твое действие, което не допринася за обединяване на хората, ще се превърне в унищожително. То ще ти разкрие, че си поел в неправилната посока. Полза ще донесе единствено действието, водещо към единство.

Днес всяко икономическо и държавно преобразуване изисква да се вземе предвид законите на интегралната система. Ти си длъжен да подтикваш света към интегралността, към единството – само така ще можеш да постигнеш успех. В противен случай нищо няма да стане.

Затова работата не се състои в данъците и законите, а в подхода. Като отнемаш пари от богатите и ги предаваш на бедните, укрепваш ли така единството? Да предположим, че разпределиш всички средства поравно, така че дори богатите да останат доволни. Обаче, още на следващия ден ще видиш какво си постигнал – пълен крах. На материално ниво  реформата ти бе мащабна и ефективна, но духовният й ефект остава нулев и тази нула ще се върне при тебе вече с отрицателните стойности.

Днес на света му трябва само обединение. Той трябва да стане подобен на Твореца. Помогнал ли си му по пътя към единството? В това е целия въпрос.

В най-лошия случай, ако няма да има друг изход, хората ще бъдат  докарани към сплотяване посредством бедите и катастрофите. По време на войната всички се обединяват – това е всеизвестно. Щом не искаш по добрия начин, ще ти организират по лошия.

Такова е изискването на силите на природата: днес си длъжен да бъдеш по-сплотен с другите отколкото вчера. Не си се обединил? Какво да се прави – ще те притиснат в съответстващата степен. Това притискане може да се прояви в сиромашия, а може и във война, епидемии и други подобни бедствия.

Ежедневният напредък се определя от прираста на единството, което сме достигнали. Това е единственият критерий. Самите действия не са важни. Дори действието да изглежда отрицателно, но ако то води към единство, неговият резултат ще допринесе за ползата и като следствие, ще придобиеш по-голямо съответствие с природата.

Природата ни връща към единството с помощта на страдания или по добрия начин, ако го поискаш. Тъй че данъчното облагане само по себе си не е от значение. Най-важното е да се поддържа взаимното поръчителство и сметката да се прави така, както това се прави в семейството. На нас ни е необходима всеобща грижа за благополучието вкъщи, в света и тогава всичко ще бъде наред.

От това следва, че най-напред ти трябва да стигнеш до такъв консенсус в народа, което включва богатите и бедните – всички, заинтересовани от съществуването на страната. И е необходимо да се действа само по пътя на възпитанието, без какъвто и да е натиск и принуда.

Всичко има своето място: религиите, вярванията, десните и левите възгледи. Нека всеки си остава със своето „наследство“, но той трябва да приеме само един принцип: ние всички сме едно семейство, един народ, и никой не смята да убива другия. Можеш да се разминаваш с мен във възгледите, но всички ние живеем в един дом, и имаме една „погача“ за всички. Така че, хайде да я разделим с максимална полза за всеки.

От урока по статията „Мир“, 08.08.2011

[50662]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→