Мнение: Унищожаването на държавата започва с принудата към толерантност, в името на демокрацията и политическата стабилност.

Принудата към толерантност има за цел да разруши националната генетика и да дезинтигрира държавата, която е основна форма за организиране на социума, притежаващ социална отговорност.

В тази задача са включени още: превръщане на нацията в безотговорна към историята си и към културата на социума, представящ се като потребител, усвояващ онова, което е необходимо за провеждащите тази операция, за постигането на техните стратегически нужди и интереси.

Провеждането на такава операция разделя нацията на обекти и субекти, жертви на толерантността, което внася разкол между нацията и обществото, довеждаща ги до взаимна нетърпимост, подкопаваща националната идентичност и отслабваща обществото и държавата.

Такава операция включва в себе си няколко задачи:

– подхвърляне на идеята за ”толерантност” като основен фактор и критерий за ”демокрация” и неговото внедряване в общественото мнение;

– доминиране в сферата на националната и културна информационна мрежа;

– масово преобразяване на националното съзнание;

– информационно, идеологическо, етично, икономическо и накрая физическо поробване на лидерите на нацията, подменяйки ги с ”демократично” почистване на съпротивяващите се;

– формиране на симбиозата поробени лидери и търтеи, тяхното срастване;

– формиране на победа върху националните права, гарантираща им паразитен характер на съществуване.

А по-нататък могат да се формират различни по рода си  ”цветни революции”, преразпределение на собствеността и националното достояние, да се формира ”демократически” произвол, да се съсипе културата и силовите структури за национална сигурност и т.н., чак до ”концесиониране” от чуждестранни структури на отделни държавни територии, региони от национални пространства.

Външно това ще изглежда като нормално демократично взаимодействие между властите и гражданското общество, естествен подбор на ”най-добрите демократи и ефективни мениджъри” във властта, оптимизация на управлението на държавата и територията на страната – и всичко това, разбира се, „в името на благосъстояние на гражданите”.

На практика, това е смъртоносно, паразитно отравяне на нацията, което показва какво представлява паразитно да се зарази нацията, да жадуваш да забогатееш, да управляваш единствено за собствена облага, за преобразяване на властта, и унищожаване на държавата.

Независимо, че всичко започва с принуждаването за толерантност, политическа коректност и демократизация на една отделно взета страна.

Реплика: Това е само част от тактиката на съвременната война. На практика не може да и се противопоставим, това става ясно от случващото се с промени в държавите, как възникват конфликтите, оранжевите революции, арабската пролет и т.н… Единствена цел е управляване на света. Средствата са създаване на хаос с чужди ръце.

[125748]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение на Далай Лама: Ресурсите на планетата се изчерпват, все по-често се случват природни катастрофи. Това поставя пред хората все по-нови проблеми. За да се решат, ние трябва да се научим да възприемаме цялото човечество като единно цяло.

В съвременния свят на глобалните икономически и екологични проблеми държавните граници минават на втори план. Същото може да се каже и за религиозните различия. Глобалните предизвикателства пред нас излизат извън държавата и религията. Те се отнасят до цялото човечество и по тази причина ние трябва да действаме заедно.

С помощта на образованието можем да променим мисленето на хората, така че на първо място в тях да не бъде АЗ, а глобалното НИЕ. Всеки от нас е част от голямото НИЕ. И от друга страна, целият свят е част от всеки нас. Това означава, че в наш, собствен интерес е сериозно да се погрижим за благополучието на цялото човечеството и за охраната на околната среда.

В идеята на социализма е заложена грижата за благополучието на обществото като цяло, а не на отделния човек. И в марксистката икономика става дума за равно разпределение на материалните благата. А в капитализма всички се стремят само към собствената си печалба.

Не по насилствен път, а само с подкрепата на добрата воля на хората, и с помощта на образованието, ние можем да променим света. Мисля, че това е единственият начин.

Съвременната система на образование е ориентирана към материалните ценности. За духовните ценности: любов, състрадание, прошка говорят различните религиозни традиции. Ние трябва да научим децата на основите на морала. Но това е трудно да се направи, като се разчита единствено на религията. Имаме нужда от светска етика.

Коментар: Заключенията са правилни, но не са решение, а само пожелания. Но и това е добре. Ако бъде чуто! Обикновено хора като Далай Лама кимат в знак на съгласие и забравят. Но е необходимо да  чуят и след това, при съответните страдания, ще си спомнят не само пожеланията, но ще изнамерят и решението – интегралното възпитание.

[124760]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Filed under: Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако постоянно се случва обезценяване на човешкия живот, то докъде ще стигнем?

Отговор: Ценността на човешкия живот се състои не в количеството живеещи на Земята, а в нашето отношение към всеки човек. За съжаление, ние не усещаме никакъв недостатък от това, че човек си отива от този живот. Дори собственият си живот ценим много по-малко, отколкото би трябвало, защото не виждаме неговия смисъл.

Някога животът е бил уважаван. Уважавала се е и смъртта. Хората ги оплаквали. Тъй като това се цени само от човека.

Сега, когато имаме възможност да осигурим на всеки човек дълъг и относително здрав живот, да бъде добре възпитан, да бъде здраво стъпил на крака, да направим от него задоволен и познаващ живота човек, ние загубихме желанието да живеем. Ако можехме да поговорим откровено с много хора на Земята, то те биха казали: ”Ние живеем по неволя. Разбира се, страшно е да се мисли за това, да си легнем и да не се събудим. Но ако ни бяха предложили такъв безболезнен край, бихме се съгласили на това.”

Много хора си мислят за своето безсмислено съществуване, не им се иска да преживяват и да усещат онова, което сега се усеща от тях като живот. Това говори за преоценка на смисъла на живота.

Днес страдащите от депресия преминават от антидепресанти на леки наркотици, които постепенно се легализират, за да се поддържа човек в добро състояние на духа. Намиращ се под наркоза, той няма да тежи на ръцете на обществото, няма да има нужда от наглеждане и от някакво цивилизовано убиване. А с помощта на наркотиците ти го убиваш красиво.

За елита, това е най-добрия, евтин и прост изход. Те вече са си разделили промишлените гиганти за производство на тютюн и цигари, и решението за легализиране на наркотиците вече е взето на по-високо ниво.

Реплика: Но това не е поправяне.

Отговор: Властите нямат никакви инструменти и средства за поправяне на човека, а и в името на какво?! Те нямат такава цел, нямат никакво виждане за бъдещето. Те ще достигнат до необходимостта от поправяне само тогава, когато няма да имат друг изход.

Изход за тях също е и войната, която ще почисти Земята, оставяйки на нея един милиард жители и нормална екология. За тях това би било идеалното решение, и те биха направили това, защото за тях основното е да властват в нормален и благоустроен свят. А да се седи горе и да се управлява това безумие  няма смисъл.

Но проблемът е в това, че днес, в света на разкриващата се глобална взаимовръзка нищо не може да се предвиди и всеки ден се разкрива, че им остава все по-малко и по-малко време да управляват.

Те не могат да осъзнаят, че ние се управляваме от Природата, която е абсолютна любов и отдаване и проявява своята противоположност, за да ни привлече към себе си, да ни отблъсне от сегашната ни егоистическа природа. Те нямат това, затова не разбират причината за сегашната криза.

Силните на деня смятат сегашната криза за криза на свръхпроизводството и не разбират, че тя е предизвикана от спускащата се над нас висша сила и нейното приближаване към нас. А тя е абсолютно добро и любов и затова се проявява в нашите егоистични желания като сила, противоположна на нас. В крайна сметка това трябва да предизвика в тях осъзнаване на необходимостта за поправяне. Но това осъзнаване те могат да получат от Висшата сила само чрез нас, а нас засега не ни чуват.

Висшата сила постепенно спускаща се в нашия свят ни кара да виждаме, че има едно управление, една цел, един път, едно, целенасочено движение в природата. Но в мнозинството този въпрос все още не възниква: ”Къде е тази целенасоченост? Към какво ни води? По какъв начин?”. Но днес вече се усеща, вече схващат, че това е една сила, една идея, че това е зададено свише – всичко това е разбираемо, само още не е ясен самият процес и осъзнаването на неговата цел.

Мисля, че това е работа на близкото бъдеще. Ние трябва много да се постараем да обясним на масите, колкото се може по-бързо. Това е много по-важно, отколкото да покажем, че можем нещо да поправим. Затова ние се занимаваме основно с това.

Главното е да разпространяваме.

От ТВ програмата  ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[125754]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще правят милиардите хора в интегралното общество, без постоянна физическа работа? Или ще измислят някакви облагородяващи Земята действия, които да я превърнат в разцъфтяваща градина?

Отговор: Хората ще се занимават със своето духовно развитие, ще се самовъзпитават и ще възпитават децата си.

Въпрос: За какво да възпитаваме децата, ако те знаят, че в бъдеще за тях няма да има  работа?

Отговор: Нима човек трябва да работи през цялото време? По време на първобитното общество хората не са работили толкова много, те са седели около огъня, пели са песни, танцували. Защо ние трябва все да работим?!

Аз живея в богат район, всичките ми съседи са заможни хора: бизнесмени, летци, адвокати. Всеки ден те излизат в шест часа, водят децата си на градина, отиват на работа, а от работа се завръщат в къщи към 7 – 8 часа вечерта. Тоест 13 – 14 часа те са извън къщи, в офиси, учреждения, в производство. Децата им почти през целия ден са на училище в детските градини, където атмосферата не е особено подходяща. Всички те съществуват от само себе си, въртейки се в нещо изкуствено създадено от самите тях или от обществото. Те взаимно се обслужват.

Човек щастлив ли е от това? Не! Той сякаш се намира в каменоломна, която постоянно се върти и го смила. Нима това е живот?!

От ТВ програмата ”Глобалната криза”, 15.09.2013

[125698]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Навлязохме ли вече в прехода към интегрално общество?

Отговор: Не, сега той се осъществява под формата на криза. Виждаме само една част от него, въпреки че самата криза все още е такава, че особено не тревожи нито човечеството, нито елита.

Но властите вече започват да се притесняват за това, как ще се осъществи преструктурирането. Това може да се види, например, в Америка, която ясно взе курс към стоящия пред нея етап. Тя излиза от всички страни, причинявайки хаос в тях, възстановява само себе си. И няма значение, ако тя загуби хегемонията в света.

Съвсем ясно е, че не може да има друг начин, освен да си осигуриш нормално вътрешно развитие. Днес никой не може да оказва натиск върху всички, да бъде водеща сила в света – това е само в негов ущърб. Вече сме преминали през този етап.

По-рано, много страни имаха свои колонии, които развивайки се до определено ниво, получиха независимост: „Правете каквото искате !“ Това е било изгодно, удобно, необходимо, до определено време, а след това – не. Същото е и сега.

 Детето порасва – то трябва да бъде освободено . В противен случай, това вреди на него и на теб.

Реплика: Но все пак, това преструктуриране, в действителност, все още не е преструктуриране.

Отговор: Ако се съди по това, което властите правят, те правят всичко по силите си, с изключение на едно нещо – те не разбират, че заедно с картите и ваучерите на хората трябва да се даде основата на интегралното взаимодействие. Те се надяват да успокоят хората чрез леки наркотици, които малко по малко се разрешават във всеки щат, най-малкото, тяхното разпространение вече не се разглежда като криминално престъпление.

А какво да правят с хората? Ето това те не разбират. Затова трябва да им се даде интегралното възпитание, иначе ще се получи същото, което се случи в Детройт: поради липса на работа градът приказка се превърна в град призрак. Всичко наоколо е празно, заковани домове, по улиците скитат безработни, пушат, грабят.

Но ако на хората се даде правилно напълване, те няма да позволят това. Не трябва да мислим за това, как да построим система за взаимно управление между нас, да създаваме складове за взаимопомощ, да откриваме групи за деца, да ремонтираме един на друг водопровода или електричеството. Само трябва да обучим хората да си взаимодействат правилно  и те ще свършат останалото.

Те сами ще поискат да се отнасят един към друг с доброта и да се грижат един за друг. Изхождайки от своите вътрешни подбуди, от своето развитие, те ще пожелаят да направят всичко сами и от това ще получат самочувствие и вътрешно напълване.

Да допуснем, че се изправя някоя жена и казва: „Аз съм учител по математика, готова съм да давам допълнителни уроци, да водя групи с деца.“ Става мъж: „Аз съм учител по колоездене. Ще организирам кръжок за деца и ще бъда техен ръководител.“ И така нататък. Това означава, че в човек се появява желание да работи за другите.

За това, правителството не трябва да се намесва в това – всичко се случва автоматично, в нужната степен. Единственото, което е необходимо, е да се разработи мрежа за интегрално възпитание.

Въпрос: Няма ли да се получи някаква хаос, например, да имаме треньор-колоездач, а да нямаме специалист- пекар?

Отговор: Това не е наша грижа! Нека хората да се движат и да намерят за себе си това, от което те имат нужда. В тях трябва да се появи желание взаимно да се допълват, да служат и да си доставят удоволствие един на друг.

От ТВ програмата на „Интегрален свят“, 24.10.2012

[124064]

Filed under: Криза, глобализация, Образование, Общи - Няма коментари→

Filed under: Клипове, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Върховният съд на Великобритания е отменил „Акт за регистрация на местата за поклонение“ от 1855 г., считащ за религия само групите, които почитат божество. Тоест, сциентологията и будизмът – забранени, по причината на отсъствие на централно божество, заело място в редица други религии.

Съдът обяви ново определение за религия: отсега, това понятие не принадлежи, изключително на вярванията, предполагащи ”висше божество” и не е необходимо да бъде ограничавано с храмове. Да се предполага, че за религията е необходимо божество, означава да се устройва религиозна дискриминация, неприемлива в съвременното общество. Плурализмът заставя църква, да станат течения, които признават правото на съществуване на други течения.

Религиите не могат повече да разчитат на традиционното паство, не могат да разчитат на държавата, налага им се да примамват хора към себе си, пораждайки религиозен пазар: едната църква обещава на своите поклонници, че заедно с тях в рая ще попаднат техните любими кученца, а другата – може да възразява, че животните нямат душа. Това е пазар и енориашите ще се насочат там, където предложението е по-добро. Догмата тук, отдавна е проядена отвътре и е изхвърлена, като непотребна, затова празната обвивка е надута и накичена с всички измислени краски.

Контурите на пазара са започнали да се оформят при активното участие на Ватикана. Засега, има най-доброто капитализиране, но наглите, млади конкуренти започват да придърпват клиентите и „де факто“, вярващи католици са останали само в Латинска Америка, Полша и Хърватска. Европа демонстрира рекордно отпадане от вярата и в същото време взривен ръст на преход към исляма. На фона на плуралистичната позиция на католиците, твърдите и традиционалистични устои на исляма се оказват привлекателни за хората с духовни стремежи.

Традиционните религии изискват подобие на човека към висшия трансцедентален идеал, изискват от човека постоянно да работи над себе си заради доближаването до тази вечна Истина. Този път изисква мъжество, дисциплина, самоотричане, което никак не се вписва в съвременния свят от инфантилни егоисти.

Възможен е междуконвенционален диалог – обсъждане, коя Истина е действителната, какъв е правилният път към нея. В света, където всички религии са еднакво истински, няма Истина в нито една. Цялото, възможно обсъждане се свежда до чисто естетичната страна на въпроса – някакви облекла да се нахлузят, някакви по-забавни обряди, където обещават голям рай и повече девственици и по-малко работа над себе си. При това се предполага, че комплексът от ценности под тази люспа е един и същи, либерално-демократичен или общочовешки.

А по качество на съдържанието, тази система е способна да избере само следване на нисшите прояви от човешката природа, т.е. деградацията. Развитието винаги е стремеж към по-добрия образ, вечното развитие е стремеж към идеалния образ. Отказът от висшия идеал е отказ от стремежа да се развива, тоест, пълната и окончателна гибел за човечеството, неговото превръщане в цивилизацията „зеленчук“.

Реплика: Всичко е вярно, най-общо, с религиите винаги е било така – всяка религия е създадена от кабала, за нежелаещите да се поправят егоисти, които прикривайки се под смокиновото ”възлюби ближния като себе си”, усърдно ”възлюбват себе си”. В контекста на общата криза, естествено трябва да премине и кризата на религията – ”осъзнаването на злото”, по-вярно, от лъжата и от възнесението към истината, по пътя на страданията или на кабала, с поправянето на себе си.

[124268]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №5

В днешно време възниква голямо противоречие между елита и обедняващите маси. С всеки изминал ден се увеличава разрива между тях, придобиващ заплашителни размери. Нараства напрежението в обществото. Наблюдаваме, как в много от държавите постепенно възникват националистически, фашистки режими, явяващи се естествен отговор на случващото се.

Елитът не може да се раздели с действието си към обогатяване. С всяка девалвация те стават все по-богати, а в същото време масите обедняват все повече и стават безперспективни. В обществото възниква сериозен проблем: напрегнатостта и поляризацията достигат огромни размери и вече започват сериозно да се усещат в развитите страни.

Страните от третия свят, както и преди, живеят в нищета и едва ли, техните жители ще постигнат благосъстояние. Възниква въпросът за бъдещето на света: все пак, какво може да се направи?

Науката кабала е предупреждавала за такова развитие на събитията. Онова, което говорихме преди 10-15 години, днес започва да се сбъдва, при това се реализира с голяма скорост. Занапред ни очакват лоши състояния.

Хората усещат това. Усещането за безизходност се проявява в нежеланието им да създават семейства, да раждат деца. Преобладаващият брой от населението на западните държави и Америка (65 -70%) смята, че на техните деца ще им бъде много по-тежко, отколкото на тях и затова не желаят да имат деца.

В такова сложно време се появява науката кабала – скритата методика за изменението на света, която е чакала този момент и преди много години е предупреждавала за него.  Ние знаем, че Баал а-Сулам, специално е пътувал в Полша, за да убеди народа за необходимостта от промяна. Той е писал до много от ръководителите в света, опитвайки се да предотврати Втората световна война, тъй като, кабала казва, че в света може да има четири световни войни, съгласно четиристъпалното развитие на вселената.

Науката кабала започва все по-гръмко и гръмко да заявява, че тя има начин да помогне на света, защото освен това,  за света друго нищо не трябва. Виждаме, как намалява величието на учените, философите, как постепенно се изравняват ръководителите на държавите. И това е естественото движение на развитието, което е невъзможно да се спре.

От 5-я урок от конгреса в Москва, 15.12.2013

[124149]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение: Днес в света няма сили, които да поемат върху себе си отговорността по разработката и внедряването на решения. Няма нови концепции, няма ресурси, които да ги наложат и да наказват онези, които се отказват от тях.

Съвременният политически свят се състои не от политици, т.е. от хора, готови да поемат върху себе си политическата отговорност, а от чиновници от политиката, които са готови само безотговорно да оформят типови решения. Типовите варианти за такава политика се явява приемането на решения по колегиален начин, за да  не отговаря никога за нищо, нито един от чиновниците.

В условията на тежка криза, „този номер“ вече не минава и неминуемо ще доведе до ситуацията, когато „плъховете бягат от потъващия кораб“. Съвременният чиновник никога няма да се съгласи да поеме лична отговорност и затова, без съмнение, ни очаква завръщането на реалните политици, които ще започнат работа по разработката на новите ”правила на играта”.

Но тъй като, последните десетилетия никой не е подготвял тези хора, то поначало, качеството на техните решения ще бъде твърде далече от идеала.

Реплика: Проблемът е в това, че бъдещите ръководители е невъзможно да се подготвят по никакви съвременни системи, тъй като бъдещето ще се изгражда на съвсем новите принципи на интегралното взаимодействие. Да се подготвят такива управляващи, може  само с методиката на интегралното образование.

[123999]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→