Мнение: Учените твърдят, че за да се чувстваш щастлив, трябва да имаш петима доста близки приятели. Такива, с които не само поддържаш тесен контакт, но и споделяш душевните си преживявания, несгодите, а също така споделяш приятните жизнени моменти, имаш общи интереси и еднакво хоби.

Но възможно ли е това в съвременните реалии на сивия и агресивен мегаполис? Разпространена е ситуацията, когато съседите по етаж не се познават помежду си и не си знаят имената, но не само това, дори не знаят как изглеждат живущите във входа. Равнодушието е продължение на безотговорността. А безотговорността е причина за различни социални беди – от бардака пред входа до бардака в страната.

Защото общество, което е лошо съединено във връзките помежду си, където съседите не общуват, а понякога се отнасят враждебно един към друг, лесно може да бъде разрушено отвън или отвътре. В такова общество хората могат лесно да бъдат манипулирани, тяхното съзнание и енергия да бъдат насочвани в неправилна посока.

Самотни, без другарска подкрепа, водени от страх и поддаващи се на паника хора лесно извършват неадекватни действия, на които при други житейски ситуации никога не биха се поддали. В такова общество ценността на човешкия живот рязко пада. Защото това е животът на непознат за мен човек, дори може би и настроен враждебно към мен. Недоверието и страха, както знаете, водят до агресия.

Такова общество може лесно да бъде доведено на границата на гражданска война. В такива моменти хората не само физически, но и емоционално стават беззащитни, дезориентирани и затова лесно управляеми. Това е много опасна ситуация, когато до теб няма другар, съсед, към когото да се обърнеш за съвет, за помощ, просто да си поговорите и да се усетите в безопасност, да се усетите като част от добросъседския свят.

Реплика: Само системното интегрално възпитание, основаващо се на подобието ни с Природата, е способно днес да създаде връзки между хората, усещане за общност, да ни доведе до нова връзка, до едно единно желание, в което да се пробужда усещането за висшия свят.

[128122]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: По Източното крайбрежие на САЩ се наблюдава безпрецедентно търсене на хероин – започва “епидемия“ от наркомания, която води до сериозни демографски проблеми. Причината е в относителното благополучие на района, където силно успокояващите лекарства са станали навик. Някои от тях превръщат хората в нарко-зомбита!

В Щата Вермонт се наблюдава хероинова криза – броят на наркоманите, регулярно употребяващи този толкова силен наркотик, стремително расте.

Според последни данни, в САЩ броят на употребяващите хероин е скочил на 700 000 души. Много от тях стават бездомници, заразяват се със СПИН, живеят от кражби, обири, проституция.

Причината за всичко това е в привикването към силно действащите аналгитици, съдържащи наркотични препарати.

Реплика: Елитът е заинтересован от “болкоуспокояването“ на масите, както физическо, така и психично. Предназначението на наркотиците е да приспят масите, да ги направят зависими, а това означава, да поставят в своя власт продажбата на наркотици. Новият вид робство.

 [128040]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Два важни фактора влияят върху икономическото развитие: войните и политическото устройство на страните. Но да се оцени реалният икономически ефект от военните разходи е невъзможно, докато не е започнала войната. Това означава, че не е необходимо да се взимат в разчет.

Икономистите са освободили бюджетите на 11 развити страни (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Нидерландия, Италия, Испания, Канада, Австралия, Япония и Южна Корея) от военните разходи.

Оказва се, че дефицитите на техните бюджети са достигнали най-високата си стойност в съвременната история. Бюджетите бавно се плъзгат в пропастта от 50-те години на 20-ти век. Ако насоката на движението не се измени, светът го чака бюджетна катастрофа от невиждани мащаби.

В болшинство развити страни, Великата депресия е предизвикала постепенно разширяване на ролята на държавите в икономиката. Но политиците от развитите страни, без да се съобразяват с взривния ръст на бюджетните разходи, не са могли да създадат ефективни и устойчиви системи на социална защита.

Дълго време тази поразителна неефективност е “връзвала ръцете им”, понеже реалната стойност на социалните програми се е държала в тайна. Разточителните политици са поощрявали многобройните икономисти, отричащи дългосрочните негативни последствия от дефицитното финансиране. Когата икономистите и политиците разбрали, как на практика стои ситуацията, било късно: снижаването на социалните разходи означавало отлъчване от властта и следователно, станало неприемливо.

Тогава в работа пристъпили Централните банки. Вместо да действат в съответствие с пазарните механизми, те приели да съкращават процентните ставки и да изкупуват държавните дългове. Обикновените граждани се увлекли от живота в дълг. Частното кредетиране пораснало до опасно ниво. Сега държавите продължават да живеят в условията на огромни дефицити и не предприемат практически никакви усилия, за да решат този проблем. Да се измъкнат от този затворен кръг, ще помогне само голяма финансова катастрофа.

Реплика: Или осъзнаването на необходимостта от кардинално преустройство на цялото общество – неговото превъзпитаване. А то ще доведе до преустрояване на целия живот – икономически,  политически, обществен, семеен и др. Освен изменението на човека, в нашия свят няма друго средство да изменим нашия живот и да избегнем катастрофата.

[127707]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Джоузеф Е. Стиглиц, икономист, нобелов лауреат): Най-мрачните прогнози за дългосрочна стагнация и спад в стандарта на живот на хората в САЩ и Европа могат да се сбъднат от грешките на правителствата. Властите налагат програми за икономии, отказват да извършват реформи, намаляват разходите за образование и здравеопазване.

За политиците не представлява опасност: доходите на елита растат за сметка на фондовия пазар. Но обикновените хора страдат: стандартът им на живот спада, без перспективи за подобрение. Решение на проблема: обикновенните хора трябва да се вземат в свои ръце, у властта няма надежда.

Реплика: Нашата природа, егоизмът, е над нашия разум и ние сме в негова власт. Той ни принуждава да действаме ирационално, дори пред заплахата на нашата собствена смърт. Както е казано: ангелът на смъртта поднася капка сладка отрова на човека и той принудително отваря уста и я поглъща, за да напълни своя егоизъм, усещане за живот, въпреки че именно тази капка го убива. Така и елитът не може да ограничи себе си в експлоатирането на обществото, дори пред заплахата от въстания, войни и самоунищожение.

[127552] 

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Н. Рубини, икономист): В развиващите се страни има голям дисбаланс, инвеститорите започнаха да продават активите си – това събори рублата, песото, реала и други развиващи се валути. В близките няколко години ситуацията на тези икономики ще се влоши.

Кризата няма да им подари ”креативно разрушаване” – фундаменталните показатели на техните икономики са достатъчно силни, но ще измъчи властта, бизнеса и обществото. Трябва да се търси изход в революциите или в бързата смяна на правителствата.

Реплика: Новите правителства нищо ново няма да донесат – необходимо е ново общество, възпитано на основата на интегралното образование. Към това трябва да се насочат правителствата, още преди да бъдат сменени. В преобразованието на обществото е техният залог за спасение!

[127308]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Намаляването на едрите хищници като вълци, тигри, мечки, променя облика на екосистемата на цялата планета. Техният брой е около 75% и постоянно намалява.

Частично това е свързано със стопанската дейност на хората: изсичане на горите и усвояване на нови площи необходими за селското стопанство – при това не се съобразяваме, че навлизаме в чужда територия. И още повече, не мислим, че по този начин нанасяме вреда на самите себе си.

”Хищникът е враг на човека” е остаряло в корена си разбиране. Човекът се е заселил на чужда територия и със своите действия е нарушил веригата на естествения хранителен поток. Само с изчезването на хищниците разбираме колко важна е тяхната роля в природата.

Хищникът е регулатор на тревопасните животни, които се изхранват със зелените масиви. Това може да ни се вижда не особено важен фактор за мащабите на планетата, но не трябва да забравяме, че в природата всичко е взаимосвързано.

Реплика: Само ако хората се спрат в своето непрекъснато потребление и преминат към рационално потребление, т.е. според необходимото, а останалото време отделят за своето духовно развитие, за да достигнат още в този свят разкриването на вечния и съвършен свят – само така ще излязат от кризата. В противен случай ги заплашва ужасният път на страданията, водещ към същата цел.

[126297]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Всеки човек има своето предназначение, в света никой не е излишен.

Днес, когато чета колко много хора загиват за едно денонощие в различни катастрофи, произшествия, сблъсъци, се учудвам на спокойствието на обществото.

Някога в Ленинград съществуваха така наречените народни дружинки, следящи за реда в града и ни задължаваха да бъдем нейни членовe. Там, в милицията за първи път чухме съобщението: “спешно излизане на адрес, където има извършено убийство“. За това никъде не се пишеше, не се говореше. Ние бяхме поразени: “Има убийство?!“ Сега всеки ден съобщават за това,че да допуснем в Ливан са убити 1000 човека, други 1000 – в Сирия и т.н., но кой ли се вълнува от това, което се случва. След няколко седмици на много масови сблъсъци и големи загуби ООН започва вяло и мудно обсъждане на фактите за вандализъм, случващ се в някаква страна. Всичко това ми напомня за „справедливия гняв на съветските хора“.

В света няма нито един излишен човек, всеки изпълнява своето предназначение. И когато Висшето управление премахва тези хора по такъв кръвен начин, това значи, че ние не можем да използваме правилно този живот и за това ни лишават, коригирайки пътя, принудени да загинем от ужасна смърт. Едновременно с това, човечеството се отнася толкова пасивно към това, че даже в медиите не се споменава, че някакви международни организации са излизали навън с искания да се спрат убийствата и масите да се успокоят.

Никой към нищо не призовава. Всички са спокойни. Ако правителството не трябваше да реагира по някакъв начин на тия факти в рамките на международно-джентълменска дипломация, то медиите изобщо не биха споменавали за това.

В древноста, между другото, човешкият живот е бил по-тежък. Робите са стрували скъпо и са заработвали за себе си. Трябвало е да са нахранени, облечени, но за това са работили от сутрин до вечер и са били ценени. За това се споменава в много книги. В частност, в Талмуда се описва как трябва да се грижиш за роба си. Защото той може да донесе на хазяина си по-голяма печалба, отколкото обикновеното животно. С други думи, преданният, добър роб – това са добри пари. Затова пленените не са убивани, а ставали роби.

Животът е бил ценен и защото в тогавашните времена не са имали такава социална опора както днес. Ако мъжът в семейството е убит, то жена му и децата са умирали от глад, защото не е имало никакви социални организации и системи, които биха могли да ги подкрепят. Затова обществото е имало интерес животът на хората да бъде съхранен.

От ТВ програмата  ”Тайната на вечната Книга”, 19.08.2013

[125758]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение (Проф. Я. Гилински, д. ю. н.): Немотивираният страх, апокалиптичните прогнози, депресията днес са най-често срещаните психиатрични диагнози. Усещането е такова, сякаш самолетът лети без екипаж към летище, което все още не е проектирано.

Най-добрите представители от рода Homo Sapiens винаги са се стремили да представят и реализират проект на идеалното общество. Но с осъществяването на надеждите за светло бъдеще делата на практика не са обнадеждаващи. Разрастващите се мащаби на насилие създадоха серия антиутопии.

Човечеството с бързи крачки върви към самоунищожение. Насилието съпътства човечеството през целия му път. То е елемент на обществения бит, носител на тотален характер (социално насилие, спортно, образователно, възпитателно…).

Реплика: Ако осъзнаем своето безизходно състояние, ще можем с негова помощ да преминем към вземане на решение, предлагано ни от кабала: да, светло бъдеще, но не с нашите ръце, а с висшата сила на природата.

[126217]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: Трансформацията, която през последните 10-15 години преживяха всички обществено значими жизнени явления, достигна и до спорта, преди всичко, до такова мащабно явление като футбола. Причините за тези трансформации са няколко.

Първо, физическите възможности на човека достигнаха до своя предел. Невъзможността да напредваме извежда на преден план не резултатите, а самия процес на участие, както при спортистите, така и при зрителите. По такъв начин, спортът (най-вече футболът) все повече се ритуализира.

Втората причина: спорът се превръща в бизнес. Играчите, както и всичко свързано с тях, става стока.

Третата причина: сакрализацията в спортната (и преди всичко във футболната) сфера, когато отново на преден план излиза процеса и опита на единение със средата, а не резултата. Изследователите правят сравнение между футбола и религиозните практики. Самооприличаването с футболен клуб или отбор е по-силно отколкото с религията или семейството. Най-силно се развива фанатичното движение в религиозните страни: в Италия, Испания, Португалия, Гърция, Турция и Русия.

Спорт, основаващ се на бизнес, окончателно изтребва националните отбори и извежда на преден план търговци, финансисти, собственици на клубове и т.н., които владеят технологията за насърчаване и продажба на зрелището, а в това време и играчите и играта отиват на все по-заден план и губят своята уникалност.

Фанатична среда, която превръща играчи в поп-звезди, неизбежно, рано или късно, ще застави играчите да разширят своето амплоа – те, освен своето основно занятие, ще станат модели, ще запеят, ще затанцуват, ще се снимат в киното, ще станат предприемачи, ще минат през иглено ухо или ще започнат да правят фокуси.

Процесът, а не резултатът от мача, ще направи още една крачка към превръщането му в цел. Тоест, спорта още повече ще се превърне в специална сфера на обществен живот, където ще може да се скриеш от проблемите на обкръжаващия свят, ще може да се развлечеш, да се раздвижиш, и където самият спорт вече не е важен.

Реплика: Рекордите нямат значение, ако са далече от възможността да бъдат повторени от обикновените хора; главното е зрелището и шоуто, а всичко останало – участници и зрители – не е важно, докато това не се превърне в най-обичаен „домашен спорт“, а професионалният спорт изчезне.

[126139]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Проучване: Времето, прекарано от едно дете в училище, качествено може да се сравни с времето, прекарано от престъпник в затвора. Всяко място, където човек е лишен от свобода, държан против волята му, е затвор. И училището е просто такова място.

Децата нямат избор: те са длъжни да ходят на училище, искат или не, в каквото и да е настроение и независимо от техните собствени желания. Ето защо, всички ученици толкова се радват на болестта, освобождаваща ги от училищната каторга.

Разбира се, между училището и местата за задържане има разлика: затворът е наказание за престъпление, а на училище са осъдени всички деца на определена възраст. Но в затвора има по-голяма свобода: не се изисква да прекарваш цялото си време върху точното изпълнение на това, което надзирателите изискват ежеминутно от теб. Въпреки че за неизпълнение на заповеди се наказват и учениците, и затворниците.

Оказа се, че повечето деца са нещастни, докато са на училище, и особенно в началото на новата учебна седмица. Образованието в този вид, в който съществува, довежда учениците не само до депресия, но и до самоубийства.

Децата са принудени по цял ден да изпълняват указанията на учителите, а вечер у дома да подготвят уроците за следващия ден. Тези ученици, които не се справят със задачите, получават наказание, лоша оценка, учителския и родителския гняв, често и обществено порицание пред целия клас, подигравки от по-добрите ученици. Напълно достатъчно за невроза, а в по-тежки случаи – за самоубийство.

Проблем на училищното образование е системата не толкова за обучение, колкото за идеологическа обработка и възпитание в лоялност към властта.

Оценката и поощренията само влошават ситуацията: поощренията вредят на обучението.

Децата се раждат с инстинктивна потребност да се учат на това, което ще им помогне за нормално функциониране в света, те искат да знаят, да се забавляват, да се запознават, изследването на нещо ново е вродено човешко желание за знание и любопитството не може да бъде задоволено.

Нараства процентът на децата, които са на домашно обучение, обучавайки се у дома, самите деца вземат решение какво да научат и с какво да се занимават. Скоро традиционните училища ще бъдат разглеждани като варварски, защото те правят деца нещастни, угнетяват ги и излагат на постоянен психологически натиск.

Реплика: Училището все още е вид институция, създадена за производство на хора изпълнители, които са били необходими по времето на Чарли Чаплин. Отдавна е необходима промяна на училището, но дори и тези, които се борят за нова система в образованието, нямат единно мнение. Проблемът е това, че никой не разбира структурата на новия свят – интегрален, единен, взаимосвързан, към която човек трябва да се приспособи, интегрално да влезе в структурата на света. А промяната на човека е възможно само чрез метода на интегралното възпитание.

[125675]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Образование - Няма коментари→