Желанието, над което трябва да се издигнем е  огромно, колкото създаващата го светлина, по големина, дълбочина, ширина, сила и мощност. Ние не сме способни да го поправим.

Затова Творецът го е разделил на множество части, за да може във всеки от нас да съществува възможност за поправка на своята малка частичка в това огромно желание. А след това всичките тези части да се съединят заедно.

Но нали така е казано в науката Кабала, че причината за нашето разделяне е да установим между себе си отношения на любов, издигайки се над ненавистта, за да може след това със същата любов да се обърнем към Твореца?

Т. е. причината за нашето разделяне на отделни души е да се създаде в нас различно трепетно отношение към ближния, а нали всичко е за това да ни стане по-леко да работим с нашите желания за наслаждения?

Вярно е и това и другото. Причина за разделянето е в това, че преди да сме достигнали Твореца, ние сме длъжни да постигнем любовта към ближния, както е написано: „От любов към ближния – към любов към Твореца”, и в това да ни бъде по-леко да поправим своето егоистично желание.

Нали Творецът може да сътвори вместо един Адам, двама и нека да нагласят отношенията между себе си. Щом „минималното множество” е от двама, стигат и двама, за да се научат как от себе си да се обърнат към ближния.

Но Творецът е разделил общото желание на цялото човечество, съгласно относителното тегло на егоизма, за да може всеки от нас да е способен да поправи затворения в него егоизъм, да му направи съкращение и да работи, поставяйки се над него и с негова помощ да отдаде на ближния.

Затова нашата работа по поправката на това желание се дели на множество части в съответствие с количеството души или хора в нашия свят.

И затова числеността на населението на Земята се намалява или увеличава в зависимост от мощта на егоизма, разкриваща се в дадения момент в света.

Но освен това, че тази работа се дели на много количество хора, съществуващи в света, тя се извършва постепенно с възвръщането в този свят.

И така ние всеки път поправяме себе си на малки порции от ден на ден, в продължение на целия си живот и множеството кръгообороти.

От 1-ви урок на Мегаконгреса, 23.07.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Рабаш, статия „Целта на групата – 1, 1984 г: Целият свят е създаден само поради трепета пред Твореца.

Има възвишена цел, която е трудно възприемана в нашите егоистични усещания, в стремежа всичко „ за себе си”. Изходът „от себе си” и грижата за „извън мене” – се нарича духовен трепет (ират Ашем).

Сега, аз съм в тревога как да се напълня и да предпазя себе си – това се нарича трепет за себе си. Подсъзнателно ние постоянно сме загрижени да привлечем полезното и да отделим вредното от нас, егоизма.

Духовният трепет означава, че изпитвам трепет от това, което се намира вън от мене, аз се тревожа за другите, като майка, която се тревожи за малкото си дете и всичките и мисли са насочени към него и за него.

В този трепет, грижата за ближния, извън себе си (своя егоизъм), аз усещаме висшата реалност.

от 1-ви урок на Мегаконгреса, 23.07.2010г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Никой не е очаквал бурния и неочакван пробив, който стана при разпространяването на науката Кабала в Израел и в целия свят. Каква е вашата прогноза за следващата година?

Отговор: Не си струва да правим дългосрочни прогнози. Просто трябва да работим и да се стараем да направим всичко, което зависи от нас.

А как ще реагира светът, вече не е наша работа. Оставете това на висшата сила, на висшата програма.

Ако съм направил всичко възможно, тогава ще се разкрие следващото състояние. Какво ще бъде то в моите усещания – ако мисля за отдаване, не е необходимо да си правя сметки.

Трябва само да мисля как по-добре да разпространявам Кабала – методиката за поправяне.

Може би в отговор на нашите усилия ще дойде труден период, период на застой. Но откъде можем да знаем какво се подготвя вътре в него, кои народи по-рано от други ще започнат своето поправяне. Всичко може неочаквано да се промени.

Затова няма да правим никакви прогнози за години напред. Нека днес да се осъществи всеобщото поправяне!

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 26.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: По време на Мега конгреса 2010 много нови участници ще срещнат силата, желанието, наречено „Световна група” (Световно Кли) за първи път. Защо някой, който учи Кабала в Украйна или в Нова Зеландия, да е важен за мен?

Отговор: Мъдростта трябва да се разпространи на цялото човечество, както е написано „И те всички ще ме познават от малки до големи,” Тора е дадена, за да се поправят всички души. „Народът на Израел” е само свързващо звено, както Баал Сулам пише в неговата статия „Арвут (Взаимно поръчителство)”. Поправянето трябва да се случи в целия свят, но Израел е първата линия. Поправянето започва с Израел, разкрива се първо тук и тогава се „разлива” извън границите му върху останалия свят.

Събирания като този Конгреса, показват, колко приемащ е метода на Кабала за всички народи, тъй като това е единствената мъдрост, която може да доведе хората до единство независимо от техни материални, земни разлики в националност, раса, пол и манталитет. В духовната система ние поначало сме свързани чрез нашите „точки в сърцата”. Сега ние само добавяме към тях нашето желание да подсилим тази връзка. Аз не избирам с кого да се обединя. Моята „точка в сърцето”, моята душа е вече свързана. Всъщност нашата връзка е прекъсната единствено в нашето възприятие. Не искаме да сме свързани, но  вече сме. Трябва само да видим това и да станем доброволни участници.

Затова трябва да пробудим всички по целия свят. И конгреси като нашия показват колко близо сме до истината. Всъщност, ако  разпространим метода на поправяне, човек, който има тази „точка в сърцето” ще разбере и ще почувства истината. Той ще се присъедини на равно с нас във всичките ни действия. По този начин всички народи ще се съберат в общо поправяне.  Това е, което се нарича пълно поправяне или „пълно изкупление” (Геула Шлема) от духовно изгнание.  „Пълно” означава не само за народа на Израел, а за всички народи.

Мъдростта на Кабала е написана за нашето поколение и историята на човешкото развитие е в края си. Народът на Израел трябва да завърши това поправяне първо и да предаде светлината на другите народи. Ако ние не се стараем да изпълним нашата мисия и да поправим себе си и света, нас ще ни намразят.

Разпространението на мъдростта на Кабала се нарича „гласът на рога на Месията”. Когато излезем пред света с този метод на поправяне, ние веднага ще получим съчувствен и мил отговор на любов вместо омраза.

От ежедневния Кабала урок – 21.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Именно защото ние избираме свойството отдаване – „уродливата красавица” в представата на нашия егоизъм (тшува ми иръа), след живота с нея у нас се заражда състояние на любов (15 Ава), получаване заради отдаване (тшува ми ахава). Тъкмо завърши Мега-конгреса, на който благодарение на нашите усилия ни се откри „невестата” – прекрасна за разкриването на Твореца и уродлива за нашия егоизъм.

Но сега, както се случва в живота, когато сватбата приключи, се разкриват проблемите (егоизмът постоянно нараства и се променя) и се изяснява, че си се оженил за грозна и злобна жена, която не я задоволява нищо от онова, което и даваш.

Всъщност тя се нуждае от отдаване, а ти под въздействието на егоизма и неговият ръст, губиш въодушевление и желаеш напълването на твоя егоизъм.

На теб ще ти се наложи да работиш с „вяра по-висша от знанието” (с отдаване срещу егоизма), за да разбереш, че всъщност именно безкористното желание за отдаване – и красивото и богатото и знатното – притежава всичките тези достойнства, само че ти не ги забелязваш!

Ще се надяваме, че ние ще преминем този нов етап от ръста на егоизма, ще достигнем поправяне и вместо да виждаме „бедната и мизерна” малхут, ще открием в нея цялата и красота, която се разкрива в свойството за отдаване – това състояние се нарича „Ден на любовта” (15 Ава).

От урока по статия на Рабаш, 26.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да се подготвя за Мега Конгреса този уикенд (23-25 юли), така че, да дойда на него сякаш на Царския пир?

Отговор: Като се събираме заедно на Конгреса, ние можем да направим усилие да усетим духовния живот поне за кратко. Духовният живот е обединен в изграждането на духовен съсъд. Това е връзката между нас, в която  изживяваме духовния свят. Това е единство между противоположни части. Между тези части има противоречие и несъгласие, но върху това ние постигаме съюз, защото го желаем и се стремим към него.

Желанието привлича Светлина. И дори, и да не сме готови да я задържим за постоянно, поне за кратко можем да задържим усещането на духовността. Няма проблем и да усетим падение после. Може да се случи, може и да не се случи. Може да не усетим падение, а вместо това да се издигнем по-високо, започвайки от първата духовна степен.

Мисля, че можем да го направим. Имаме всичко необходимо: знание, материали, подготовка, външната система и връзката между нас. Всичко е готово. Сега трябва да го използваме! Зависи единствено нас. Ние ще можем да усетим духовното, ако силно желаем да се свържем един с друг и да намерим духовния живот в съюза между нас, в отдаване, над нашия личен егоизъм.

Много важно е, че ние трябва да почустваме духовното, без да получим наслаждение от това. Ако получим наслаждение, ние със сигурност ще паднем. Обаче, ако  го усетим и продължим да го използваме само, за да отдаваме един на друг, пазейки себе си да не го използваме егоистично, тогава светлината ще ни се разкрие.

От ежедневния Кабала урок – 18.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Световния Зоар Конгрес току що приключи. На него ние видяхме повече от хиляда човека от различни раси и националности, много, от които носят исторически стереотипи. Неочаквано, в някакви си 20-30 часа всички тези разлики изчезнаха, давайки път на обединението и любовта. Какво ни липсва, за да сме в това състояние постоянно?

Отговор: На Конгреса хората почувстваха обединение, вдъхновение и важността на целта. Обаче, 20 часа са минали от събирането и сега трудно можем  да си спомним как беше там. Всичко изчезва от нашите сетива и памет. Защо не можем да продължим по този начин и винаги да сме в това състояние?

Това състояние, както всичко друго в нашия живот, не може да трае дълго.  Вдъхновението и ентусиазмът на човек достигат своя връх и тогава човека се успокоява. Невъзможно е да останеш вдъхновен завинаги. Това идва от закона за обратната връзка между Светлината и желанието: В един момент Светлината трябва да се увеличи, а в друг – желанието. Те се редуват в увеличаването и чрез това ние напредваме, сякаш ходейки на два крака покрай средната линия, която свързва две други линии – лявата и дясната.

Двете линии се свързват само с цел движение напред, и след това започват да се движат отново.  Ние първо вървим в дясната, където получаваме важността на целта, връзката и желанието да продължим и да вървим. Тогава от лявата идва „тежестта в сърцето”, така че ние имаме нещо, с което да работим и да се върнем отново в средната линия. Това е как ние напредваме.

Ето защо това състояние не продължава дълго: То би било срещу природата. Дори бих казал, че не състоянието е по-нежелано, от колкото да си в постоянна еуфория. Човек трябва да чувства, че напредва, работи и преодолява някои вътрешни съпротивления, вместо да бъде постоянно „в облаците”.

Нашата работа е да почувстваме силно, че даваме и получаваме нещо, и тогава пак даваме и пак получаваме.  Трябва да чувстваме съпротивление, действия и постижения.  Това е причината да има толкова много удоволствие в трудната работа и подготовка, която кулминира при такова страхотно събиране, където  виждаме резултатите от нашата работа и се наслаждаваме на това, което сме постигнали за два или три дни. Обаче, след това ние отново трябва да се върнем в състоянието на бреме, на преодоляване, търсения, изяснявания и поправяния, така че накрая да постигнем друг красив резултат.

Това е така, защото Твореца и творението стоят противоположно един на друг, като две противоположни свойства: желанието да получаваш и желанието да отдаваш. Равенство между тях може да се постигне само чрез взаимни действия. Напредъкът е невъзможен по друг начин. Не можем да останем в малкото състояние (Катнут)  или Хафец Хесед: ние трябва да се движим напред.

Filed under: Зоар, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако някъде по света се случва някакво зло, това означава, че засега не успяваме да внесем поправяне в света.

Ако хората все още замислят войни, разруха и терор, пренебрегват се един друг, лъжат се по между си , стремят се с всякакви средства да печелят за сметка на другите, то това значи, че ние не изправяме света.

Защото ако светлината светеше повече, всичко това не би могло да се случи. Човек би бил неспособен да постъпва така и природата на неживото, растителното и животинското нива не биха ни поднасяли такива нежелателни „изненади“.

Ние съществуваме във всеобхватната природа, но равновесието ни с нея зависи от самите нас, т.е. от нивото ‘човек’.

Затова сме длъжни да построим, между изучаващите кабала, огромен духовен съсъд (кли), като се съединим в крепка връзка, така че всички хора по света да почувстват тази мощ и да бъдат принудени да се обединят между себе си.

Така произтича това. А от къде ни идват всякакви мисли и желания? Ние не знаем как става това, но те изникват отвътре, преминават от един на друг по мрежата на връзките между нас.

Ние живеем в особено време. Баал Сулам пише, че сме длъжни да бъдем много благодарни на Твореца, че съществуваме в такова поколение, на което му е дадена възможност да разпространява науката кабала, която е дошла до нас от далечните векове.

Ние сме първото поколение, което може да я използва, за да достигне вечност, да се издигне над целия този живот, да излезе извън пределите на всякакви земни ограничения, в друго измерение – в духовния свят.

От 6-тия урок на конгреса „Зоар 2010“, Ню-Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Каква е разликата между света на Безкрайността и нашия свят?

В света на Безкрайността всичко съществува в единно затворено пространство, където всички ние сме заедно, всичко е общо, всичко принадлежи на всички и на всеки. Няма разлика между мене и другите, между принадлежащото на мен и принадлежащото на другите. Всичко съществува без всякакви граници.

А в нашия свят е обратно. Всичко е напълно разделено и човек – иска или не – през цялото време пази своите граници.

Той трябва да разруши тези граници, за да може поне малко да се сближи с другия, а след това, отново се затваря в себе си, като че ли природата го тегли обратно. И отново иска да се сближи с другите – и отново се затваря.

Затова, докато не сме достигнали Безкрайността, съществува един много важен принцип в нашата духовна работа.

На този принцип се основава работата на система за електрически трептения, състояща се от кондензатор и индукционна бобина, съединени в електрическа верига.

Ако подадем енергия на този контур, тя минава първо през кондензатора, а оттам – в бобината. После отново влиза в кондензатора и пак отново – в бобината. По този начин тя може да се върти в тях.

Този принцип важи не само за електрическите вериги. Защото това, което се осъществява в един механизъм в природата работи също в цялата природа и в различни нейни части, само че в различна форма в зависимост от типа на системите : физически, биологични, обществени /отношенията на човека с обществото/.

Затова, отношенията между мен и групата трябва да се строят на същия принцип: въодушевлението и важността на целта, които се създават в мен, аз предавам на групата, а когато аз се сривам, то получавам от групата това въодушевление, което съм вложил в нея при това умножено по мощността на групата. По този начин ние работим, въртейки се в затворена верига.

Откъс от 9-ти урок на конгреса «Зоар 2010», Ню Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Издигайки се от степен на степен, преминавайки през различни състояния, човек е длъжен да не забравя, че има само една сила – не той самият и не обкръжението, а само Висша сила, всеобща Природа, Творец, организиращ му всички тези състояния и че той се намира във връзка с Него.

Вярно е, че трябва да се принизя пред обкръжението. Вярно е, че трябва да се уча от книгите, написани от мъдрите хора – кабалисти, всеки път построявайки себе си наново.

Но чрез всички тези средства, през цялата тази обвивка, в целият този театър, аз съм свързан с единствения Режисьор, който ми устройва всичко това по правилото «отпред и отзад Ти ме обгръщаш».

Тогава аз не просто преминавам степени и състояния, изграждам отношения с групата, а през цялото време се намирам във връзка с Него – чрез всички тези средства, които Той е поставил между нас в качеството на адаптори, с които разкриваме Него.

Постепенно, изучавайки ги, аз виждам, че всички препятствия, цялото скриване между мен и Него, са предназначени да ми помогнат да изменя себе си, все повече и повече да се уподобя на Него – Режисьора, който ми организира всичко това.

Тогава аз започвам да възприемам обкръжението, атмосферата, другарите, обучението, учителя като Негови представители.

Преставам да им предавам някакава собствена значимост и съществуване, и постепенно те изчезват в очите ми, като притежаващи собствени сили, власт и влияние.

Аз все повече ги съотнасям към Твореца, и в тази степен ги оправдавам, оправдавам и Твореца, който постъпва така с мен и придобивам връзка с Него.

Тогава обичам всички, та нали те са ми помогнали да достигна сливането с Него и целият свят се нарича «свята Шхина» – едно желание, в което светлината напълва всичко. И това желание е мое.

Откъс от 8-ми урок на конгреса „Зоар 2010“, Ню Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→