На изминалия Мегаконгрес получихме искри Бина. Бяхме изпълнени с усещането на отдаване, общо съединение и усещане на обществото. Сега нямам нищо от това, но е останала нуждата, празното желание.

Това ми причинява страдание и трябва веднага да възстановя връзката си с другите, да привлека светлина, да действам заедно с всички и да изградим цялостен механизъм за изпълнението на тези неща .

Всичко това е усещане на моето първо духовно желание! За първи път аз получих духовен съсъд. Преди просто имах животински, „общочовешки“ желания, а сега получих празнотата на Бина – усещане за ближния, изградено изключително върху отдаването. Усетих, че има още някой освен мен в света, а не просто обект, който да използвам! Това усещане дойде при мен от Бина.

„Желанието за наслаждение” не чувства това. Лъвът, който иска да улови елен не се отнася към него като към индивидуалност. Той вижда сто кг. месо пред себе си и се нуждае от него, за да оцелее. Той разглежда всичко пред себе си от тази гледна точка,  няма лична връзка с околните и не желае да навреди на никого.

Но Бина, която се намира в нас, е част от висшето,  свойството на Твореца и тя  разкрива в нас отношението към „хората“. По време на  конгреса, аз придобивам такова отношение към ближния. Аз осъзнавам неговата важност и получавам наслада и напълване чрез него.

В края на конгреса се чувствам зле. Това не е просто защото моето желание е нараснало, усещането сега идва от различна област, от духовното.

Това е част от бъдещия свят! Затова то може да се напълни само оттам, с помощта на групата, ученето и общите действия.

Това е лекарството, наречено „да вървиш по пътя на Светлината”:  сами да построим в себе си желание и да се погрижим предварително за неговото напълване. Да напредваме като старец, който върви прегърбен и предварително търси нещо, сякаш го е загубил.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““,16.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Според това, как ние ще се обединяваме и ще участваме в общи действия (конгреси, вечери на единството, общуване в системата на „стимулатора”), през нас ще започнат да преминават общи вълни от висшата светлина, които постепенно ще ни приближават към брега на висшия свят.

И тогава ние ще открием, че заедно, много хора се включват на една вълна, извършвайки общо духовно действие!

А тъй като висшата сила действа синхронно на голямо количество различни хора, то мощността на това духовно желание и намиращата се срещу него висша светлина, която се разкрива в това съединение,  започва да влияе на цялото човечество – ето това въздействие се нарича разпространение на кабала!

Хората ще започнат подсъзнателно да усещат това явление, благодарение на това, че ние всички сме свързани в една душа. И даже тези, които не са видели и не са чули, ще започнат неизбежно да се настройват на тази вълна и да усещат присъствието в света на духовното движение. Светът ще стане по-чувствителен към въздействието на висшата светлина.

Така ние разлюляваме целия свят чрез вълните, които заедно създаваме: повдигаме  целия свят и го спускаме. Повдигаме искрите на отдаването и  спускаме  егоистичното зло. Все повече искри на отдаване  са отгоре– и хората ще започнат да питат за смисъла на своя живот. Така ние ще ускорим процеса на поправяне.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””,19.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Символът на нашия предстоящ конгрес е съюз, свързване, взаимно поръчителство и обединяване на цялото човечество около Висшата сила, която ние разкриваме помежду си. Това ще ни доведе до равенство, спокойствие, мир и безкрайност. Чрез това ще отменим смъртта! Ангелът на смъртта се ражда от омразата, която ни разделя. Но, ако вместо това ние привлечем духовната сила, силата на отдаване, ще заслужим безкраен живот. Точно омразата между нас прекъсва живота и води до смърт. Убива нашите тела и ни дава усещането за този свят.

Този свят е отражение на нашата егоистична връзка помежду ни. Обаче, всеки един, както и целият свят, трябва да достигне до различна форма на връзката, когато вместо този свят усещаме духовна връзка, наречена Аися, Брия, Ецира, Ацилут, Адам Кадмон и свят на Безкрайността. Всички тези светове са форми на връзката между нас; нищо друго не се изменя! Ще продължим да живеем в телата си както до сега, само нашето отношение ще се промени и ще ни даде усещане за нова реалност. Ще усетим, че съществуваме в света на Безкрайността и ще спрем да усещаме телата си, защото целият свят ще се издигне в Безкрайността.

Различните отношения и връзки между хората (от най-заплашителните до най-неутралните и добрите) пораждат спектър от цветове и сенки около нас. Те варират от черно до доста по-светли и прекрасни цветове, като небесно синьо и накрая – чисто бяло.

Представете си цялото човечество, въоръжено с оръжия и ножове един срещу друг, където всеки иска да защити себе си от другите с крепост и да бъде щастлив в нея, независим от всички. А сега си представете точно обратното: напълно отворен свят без никакви граници, където аз и останалите сме като едно цяло и всички хора по света са мои деца, мои ближни, приятели; ние сме един организъм.

Ще започнем да усещаме, че без другите губим себе си. Започваме да учим това от природата малко по малко като разкриваме, че всички сме взаимосвързани и зависещи един от друг. Стигаме до този извод по необходимост. В последствие ще осъзнаем, че да бъдеш свързан с другите е всъщност хубаво. В крайна сметка точно заради тази връзка (ако я поправим) ще се издигнем над този свят към съвършенство и безкрайност.

Аз ще съм благодарен, че я има тази връзка, защото точно тя ми позволява да променя себе си и моето възприятие на реалността и да вляза в различно, духовно и безкрайно измерение.

От ежедневния Кабала урок – 10.08.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Език на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Днес ще се проведе вечер на единството в Беер-Шева – и всеки път се издигаме на още едно стъпало по-нагоре.

Даже ако самото събитие не е от голям мащаб, то винаги се добавя към предшестващото го.

Ние не усещаме акумулация на нашите усилия, но така се случва и в нашето земно развитие, когато трябва да изпълним множество действия, за да осъществим видим успех в израстването. Както бягството от Египет – неочаквано, в бързина и тъмнина.

Затова днешното събитие е толкова важно. Несъмнено всяко следващо събитие е още по-важно, опирайки се на предходните състояния и издигайки се над всичките тях.

Ако съединим всички предходни състояния заедно, всяко следващо ще е по-голямо, без значение дали ние чувстваме това или не. Действието се оценява не по нашето усещане.

Да се надяваме, че сме вече достатъчно подготвени и след това ще можем да преодолеем падението – като старец, вървящ приведен на две, който през цялото време проверява дали не е изтървал нещо.

Така и ние трябва сега да решим, че се издигаме и вече не падаме!

„Издигат те в духовното, без да те спускат!”

Трябва да бъдем готови незабавно да преодолеем чрез вяра над знанието цялата слабост, която ще се разкрие след срещата и обединението. Да усилим нашата връзка така, че да почувстваме себе си в онова състояние на единство, както по време на срещата.

Постигнатото състояние на срещата не трябва да изчезне! Неизбежно ще усетим празнота, защото сме се издигнали до някакво състояние на единство, а след това сме паднали още по-ниско, отколкото сме били – въпросът е в това какво ще направя с това падане?

Най-главното и ценното е отрицателната добавка, защото с нейна помощ ние можем да се издигнем още малко нагоре.

Тази добавка на егоизъм ни дава възможност да се издигнем над него „с вяра”- свойството отдаване, „над знанието”- усещанията. Силата за преодоляването на падането идва свише, ако съвместно се молим за нея.

В този случаи може да ни помогне само системата „стимулатор”, в която продължаваме обединението след отминалата вечер на единството, за да можем още по-силно да изразим себе си там.

С всяка среща ние натрупваме още по капка единство, или „Грош по грош, докато не стане голям капитал”.

А колко е спестено – на нас не ни е известно, докато не достигне определената сума, необходима да заплатим за входа във висшия свят…

Но това винаги се случва неочаквано, в бързина, като бягството от Египет –невъзможно е да знаем за него предварително.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””,18.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

През ноември в Тел Авив ще се проведе международен кабалистичен конгрес, на който ще се съберат всички изучаващи Кабала, както в рамките на нашата Академия в Израел, така и по целия свят. Това ще бъдат три дни, посветени на обединението!

Ние организираме такива конгреси преди всичко защото има указание, оставено ни от кабалистите, съгласно което трябва да провеждаме срещи и събирания, за да се обединим.

За това пишат Рабаш и Баал Сулам, можем да го прочетем в произведенията на Ари и Рамхал, та дори и в написаното от раби Шимон и Авраам.

Защото поправянето става само благодарение на съединяването на душите, а то започва от общуването.

Но в същността на общуването има една идея: да се постигне такова съединяване, което ще се нарича „Творец”, отдаване, духовен свят.

Вътре в това съединяване се разкриват световете (оламот), тоест от „скриване” (аламот) преминават в разкриване. И все повече и повече се разкрива Творецът, вместо да се крие зад световете/скриванията.

С други думи, във връзката между нас все повече се разкрива отдаването, любовта. И това се нарича разкриване на Твореца.

И когато това свойство се разкрие между нас, ние започваме да чувстваме, че живеем и съществуваме вътре в него, издигайки се над усещането за този свят.

Разкриването на Твореца може да се реализира при условие, че изпълняваме действия в рамките на този свят, започвайки оттук и продължавайки ги в духовното пространство, което се разкрива във връзките между нас.

Затова е необходимо да се срещаме и обединяваме, използвайки всички възможности, които позволява този свят: физически или виртуално – за да установим по-тесни връзки.

Ние искаме да дадем широка гласност на това събитие и да присъединим към него колкото се може повече хора, без каквито и да е ограничения.

Всеки човек от всяко ъгълче на света може да дойде и да вземе участие, ако се чувства привлечен от тази идея.

Задачата на тези, които учат в Академията е да подготвят Конгреса, а самият Конгрес е предназначен за всички желаещи!

От урока на тема „Въпроси за ролята на народа”, 12.08.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Много хора се оплакват след Мегаконгреса от усещане на тежест и „натоварване на сърцето”. В нас се пробужда Фараона – нашето его!

Ако сега използваме тази сила, която получихме по време на Конгреса, за да поправим изпратената ни тежест, то ще спечелим!

Цялата действителност трябва да се разглежда като едно единно цяло. И подемите, и паденията са етапи от един и същ път. Невъзможно е напредване, ако не действат две сили и едната не работи над другата.

Когато се намираме във въодушевление – това още не се нарича напредване! Това още не е крачка напред, а само получаване на сила свише! А после трябва да я реализираме долу.

Но ако ти получиш тази сила и не искаш да я реализираш, това прилича на запушена тръба, в която е създадено налягане, а тръбата не иска да го пропуска по-нататък.

И тогава следващия път няма да получиш нищо! Ще се наложи да оставиш този път и свише ще изберат друг за тази мисия…

Трябва да разберем, че сме получили сила и тя не се реализира сама – длъжни сме самите ние да работим с нея.

Ако не използваш това, което ти е било дадено, то повече няма да ти дадат нови сили и ти ще започнеш да ставаш все по-пасивен.

И обратно, всеки, който сега бързо вложи всички получени сили в разпространение на кабала, ще почувства как получава свише все повече и повече! Трябва да отпушим тази тръба, за да може през нея свободно да тече енергията!

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот““, 04.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Как по време на конгреса да не забравяме за това, че светлината действа в нас ако работим правилно? Че тъмнината е интегрална част от работата, а групата е това, което ни държи в периода на тъмнина?

Отговор: И преди такъв голям конгрес като този, който ни предстои след няколко дни да преминем и по време и след него – човек преминава всевъзможни състояния: подеми и падения.

И той трябва да се радва, че в него протичат изменения. И колкото са по-бързи и мощни тези изменения, толкова по-добре.

Трябва само да се грижим как да се съединим с останалите, а не да дълбаем вътре в себе си, анализирайки своите усещания.

През цялото време да се стараем да бъдем съединени в едно поле без излишни разсъждения и да поставим себе си под влияние на групата.

Оставете тези умни изяснявания, на конгреса няма време да се седи в ъгъла и да се проверява към какво се отнася това или друго състояние.

Иначе се получава, че „по-големи разсъжденията, отколкото работата”. Главното е работата, както се казва: „Да направим и да чуем”.

Всичко ще зависи от това, доколко ти се включваш в групата, като малко дете, което се намира сред възрастни и не разсъждава със своята глава, желаейки всичко от тях да приеме: те се смеят и то се смее, те плачат и то плаче, те слушат и то слуша, защото аз искам от тях да получа вдъхновение!

И тогава, няма да е важно кой е начинаещ и кой е знаещ и опитен, кой е малък и кой голям, просто постарай се да се включиш в обществото и тогава ще почувстваш как над своя разум ти получаваш силата на отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 21.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако изберем един от трите периода: преди Конгреса, по време на Конгреса и след него – кой бихте препоръчали, като най-ефективен?

Отговор: Не е възможен единият период, без другия! Ако по време на конгреса не съм получил голямо въодушевление и след него не се почувствам в падение, няма над какво да се издигна и няма да имам сили за подем. А нали това е издигане на следващото стъпало.

Всяко издигане се базира на:

1) Получаване на сили от обкръжението (от величието на целта, от Твореца – по време на Конгреса).

2) Разкриване на нови егоистични желания (падение – непосредствено след Конгреса).

3) Усилия да се издигнем над получените желания, над получените сили (колкото е възможно по-бързо и интензивно да се сближаваме, да се включим в рутинната работа, да се готвим за следващия конгрес).

Преди конгреса, ние през цялото време се подготвяме за предстоящата среща. Готвим се да се обединим, да получим впечатление от толкова много хора наоколо така, че те колкото е възможно по силно да повлияят на всеки един от нас и всеки да трепти от въодушевление.

Защото единствената свобода на волята е в усвояването на сили от обкръжението. Влиянието на обкръжението е единственото средство за духовно израстване.

Колкото повече въодушевление съм поел от останалите по време на Конгреса, толкова на по-голямо стъпало ще мога след това да се издигна, реализирайки въодушевлението. И то трябва да стане мое собствено, постоянно усещане за принадлежност към общото желание (кли).

Откъс от урок по статията „Въведение в „Паним Meирот””, 28.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Като последица от нашата духовна работа  трябва да достигнем до състояние, в което:

1. 1. всички искаме да достигнем една и съща цел;
2. 2. всички сме обединени.

Обаче, се обединяваме, не защото това е нашето първоначално състояние, което идва „отгоре”, а защото това е нашата обща цел.

В най-добрия случай, когато поправим нещо в нашия свят, ние го връщаме в предишното му състояние.  Обаче, когато ние поправим разбитите връзки с другите души, добиваме много повече от това, което сме имали, преди разбиването на общата душа. Това е, защото разкриваме и даваме независимост на всяка част извън нас.

В моя егоизъм се отнасям към всеки така, все едно, че те не са независими, и че те трябва да ми служат. Когато започна да ги обичам,  искам да се отнасям към тях все едно, че всеки от тях е велик, независим и специален. Това е също, както искаме да видим децата си. Тогава, всеки от приятелите, които са около мен, изведнъж започва да притежава свобода на избор; всеки от тях заема своето място и ниво. И тогава, когато ние се обединим и аз присъединя всеки от тези приятели към себе си, се оказва, че всеки от тях се е развил и е станал велик като мен.

Като резултат, аз не присъединявам отново същите седем милиарда части към себе си, а присъединявам седем милиарда свята на безкрайно единство в едно.

Това означава, че увеличавам обхвата на моя духовен съсъд (Кли) с 620 пъти. Обаче, всичко това се случва само спрямо мен. В крайна сметка, всичко съществува в мен и зависи само от степента, до която аз се отнасям към моите приятели по правилен начин всеки път. Аз го правя само, за да увелича моето Кли, да го направя достойно за разкриването на Твореца.

Затова, аз ги виждам по „триизмерен” начин:

1. като по-висши от мен, за да бъдат велики в моите очи;
2. като по-ниски от мен, за да им отдавам;
3. като равни на мен, за да се обединя с тях.

Тогава добивам огромно, силно Кли, наречено моята истинска душа. То става седем милиарда пъти по-голямо от това, което е било преди поправянето. В крайна сметка, преди поправянето съм бил в света на Безкрайността като една точка. Сега се връщам там с „620” (Тарах) пъти повече усещане на съвършенството и безкрайността. Разликата между тези две състояния е като разликата между капка сперма и възрастен, който постига всичко.

От Мега Конгреса, урок 5 – 25.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво е преминаването на махсом?

Отговор: Преминаването на махсом е усещането на реалността в себе си.

Отваря се „точката в сърцето” и придобива минимален обем (10 минимални сфирот), в който аз чувствам новата реалност – светлината влиза и излиза, предизвиквайки различни усещания.

Отначало, всичко това се осъществява чрез минимални усещания и разбиране, но аз вече започвам да виждам какво се случва „вътре“. А нашият свят виждам на фона на новия свят.

Тази двойнственост не пречи, а по-скоро дава усещане и разбиране за взаимоотношенията между двата свята, между клоните и корените. Там вътре, в тази точка аз чувствам някакви действия, макар и още много малки.

Аз още не знам какво е вход и изход на светлината и само чувствам, как нещо идва и си отива, и отново идва и си отива.

Все още не осъзнавам какво е това, както малкото дете, което само чувства, как нещо се случва, но все още не знае какво.

Да допуснем че светлината угасва и се включва. То още не знае какво е светлина и тъмнина, а само вижда някакво явление.

Но то ми дава усещането, че това е висшата реалност, а нашият свят е само нейн отпечатък.

А по нататък, аз започвам все повече да се ориентирам в нея, в зависимост от моите способности да се уподобя по свойства с нея.

Откъс от 1-вия урок на Мегаконгреса, 25.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→