Въпрос: Как  на Конгреса да подходим с вяра над знанието, да направим и да чуем?

Отговор: Конгресът – това е голямо събиране на хора, на хиляди участници, дошли физически и още стотици хиляди около нас.

Те създават за теб обкръжение, което в своята общност цени свойството отдаване и любов, разбирайки, че в това е бъдещето на света, а без него светът няма бъдеще.

Защото днес, светът ни се разкрива като интегрален и взаимосвързан в единна система. А ако всеки елемент на системата дърпа към себе си – разбира се, че тя ще се разпадне.

Затова, в условията на глобална криза, ние трябва да разбираме, че неговото поправяне е заложено в хармоничната връзка между хората.

И щом постигнем толкова мощно единство между хората, осъзнаващи това, във всеки се появява възможност да се потопи в общото чувство и да получи достатъчно сили, за да придобие свойството отдаване.

Трябва само да се отдадеш, да се постараеш да преклониш глава пред обкръжението, да се въодушевиш от него.

Неговото въздействие може да бъде толкова силно, че човек да почувства общото свойство отдаване, заложено във връзката помежду ни.

Тогава ще разкрием това свойство, обикновено невидимо за нашия егоизъм. Всички заедно, чрез старанието да се слеем в едно цяло, генерираме такава сила, че можем да извършим това разкриване.

Защото изучаваме трудовете на кабалистите, тоест на хората, които вече са достигнали свойството отдаване и са го описали за нас. Ние преминаваме именно тези раздели, които се отнасят до неговото въздействие върху нас. Изучаването и общият стремеж ще ни позволят да се свържем с тази сила.

В този ред на мисли, конгресът крие в себе си огромен ефект и полза за духовното развитие на човека.

От урок по статия на Рабаш, 19.10.2010

[24161]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: С помощта на книгата „Зоар“, ние желаем колкото се може по-силно да усетим нашата взаимна зависимост при поостигането на духовното.

Как можем с всеки изминал ден, до конгреса, да увеличаваме своята вътрешна потребност? Какво още можем да направим?

Отговор: Ние не можем през всичките 24 часа на денонощието да бъдем в постоянно, напрегнато изискване. Това е естествено. И така е заложено в природата, тъй като всички поправяния стават за сметка на влизането и излизането на светлината, както е казано: „От Сион (изхода) ще излезе Тора”.

Затова, от една страна въпросът е правилен: „Как можем всяка минута да чувстваме, че се издигаме?”.

Неслучайно е написано, че „ангелите на Твореца се издигат и спускат”. И в подемите, и в паденията е необходимо да се разбере, че това е начинът да напредваме. Затова процесът е правилен.

И ако човек не вижда, наблюдавайки себе си, че през по-голямата част от деня е слят с целта, с обединението с групата, и се стреми с цялото си сърце  да се съедини с другарите, да излезе от „себе си”, от своето его, да придобие любов към творенията и любов към Твореца – то така трябва да бъде.

Тъй като пробивите напред, подемите, съприкосновенията с Висшето, след това трябва да работят в нисшето и да променят в него множество системи. Затова  се получава така.

Само, ако  започнем да участваме в действията на Висшето вътре в нас – това значи, че  вече не се намираме на стадия зародиш (ибур) и дори на стадия кърмене (еника), а пребиваваме в голямото състояние (гадлут), където отъждествяваме себе си с Висшия и действаме заедно с Него като партньори.

Тогава можем да кажем, че и в паденията, и в подемите, във всяко състояние, те вече не са скрити от мен, и аз работя над тях по съответния начин  съвместно с Него, разделяйки тази работа помежду ни.

А сега, докато светлината работи над мен, аз не знам защо съм престанал да я усещам, да осъзнавам случващото се с мен. Внезапно, за няколко часа изпадам в безсъзнателно състояние, а после идвам отново в съзнание. Всички тези състояния трябва да приемаме като правилни.

Когато можем наистина да участваме в тази работа, ние ще стигнем до нея. Но страданието, желанието да се намираме завинаги в това състояние ни помага да напреднем.

От урока по книгата „Зоар“, 18.10.2010

[24138]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Вие винаги сте казвали, че човек може да напредва, занимавайки се виртуално.

Защо в такъв случай, сега е толкова важно всички физически да се съберем на мястото, на което ще се провежда конгреса през ноември?

Отговор: Ние действаме в условията на огромен и многостранен свят.

Тоест по отношение на висшата сила, на Твореца, въздействащ ми чрез силата на отдаването, аз мога да се намирам навсякъде и в различни състояния: по-близо до центъра или по-далеч, един се включва в урока през интернет, а друг дори няма интернет и чете книги, един физически присъства на урока, друг се намира във външните групи, а трети изобщо няма група наблизо.

Тоест всеки се намира на мястото, на което го е поставило висшето управление.

Според мощността на въздействие, в центъра на кръга се намира физическото място на нашия конгрес, а всички се намират по-близо или по-далеч от него.

Аз трябва да разбера, че присъствието в централната точка през трите конгресни дни, осигурява максималното въздействие. Затова, ако имам свободата да избирам, да дойда и да се включа – длъжен съм да дойда!



Ако нямам възможност да дойда, длъжен съм да проверя къде мога да получа максимално силно въздействие: в регионалната група или, ако и дотам не мога да отида, то гледайки транслациите заедно с другарите, или пък сам на края на земята, а може дори да не мога да гледам, а само да слушам…

Но аз съм длъжен да намеря максимален контакт – това е моят единствен свободен избор.

Може да се намирате в същия град, където се провежда конгреса, да си останете в къщи и да го гледате по телевизията – това е ваш избор. Но трябва да знаете, че е невъзможно да се сравни впечатлението, когато се намирате в залата с това, когато сте извън нея.

А също така, и вътре в залата може да седиш като страничен наблюдател, а може с цялата си душа и сърце да бъдеш вътре – това също се отнася до твоята свобода на волята за „получаване на максимално влияние от обкръжението”.

А по-нататък решавай сам.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 19.10.2010

[24201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Всеки човек, дори начинаещият, може да участва в конгреса и да се присъедини към него. Трябва да разберем, че има обща и лична работа, и разликата между тях е огромна.

Личната работа, работата на личността в духовното е много трудна. Но ако тя трябва да бъде изпълнена колективно, в обществото – тогава е много лесно.

Например, ако те накарат да преместиш блок, който тежи един тон, ти няма да можеш да го помръднеш от мястото му, колкото и да се опитваш.

А ако доведеш 20 човека и всеки вземе по 50 килограма, тогава вече става възможно да бъде преместен. Вземи още двайсет човека и на всеки ще му бъде още по-лесно да го носи.

А в духовното, всичко се премества със силата на светлината! Ние, чрез връзката помежду ни, привличаме светлината, за да може тя да премести блока.

Това е напълно различен подход! Нужна е правилна връзка между нас и тогава големият блок, с един наш поглед сам ще се премести.

Творецът се намира в нас и ако искаме да се съединим, вътре в нас вече присъства светлината! И ако се съберат 6 000 човека, желаещи да се съединят – в тях също се намира светлината и тя действа.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[24151]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние определяме предназначението на Конгреса и неговата атмосфера като „противопоставяне на планината Синай”. Събираме се, за да се обединим.

Не, просто да отдадем заслуженото уважение на книгата „Зоар” или на нещо друго, а за да реализираме нашето единство на онова стъпало, на което ще разкрием Висшия.

На този Конгрес, ние поемаме задължение и то ни плаши. Но нека този страх да остане. Нека отидем там не, за да се развличаме с другите или  закачливо да си бъбрим прегърнати на тридневен пикник.

Не, събираме се, за да извършим много важна и отговорна работа. Ние отчаяно се нуждаем от това, затова сме „издигнати”. И най-важното – предварително поемаме задължението за поръчителство един към друг.

По същия начин подготвят лазера за пускане – чрез помпане. Тогава, в работната му среда протичат активни процеси и всеки път излъчването се усилва, умножава, докато навън не изригне изключително мощен фокусиран лъч.

По същия начи, и ние сега се „помпаме” за атака. Изобщо не се отказваме от нея. Каквото и да се случи – готвим се да щурмуваме. Притежаваме всички необходими за това сили и цялата необходима подготвителна база.

Но закъснеем ли, ще стане само по-лошо и много по-трудно. Всички беди и страдания са предизвикани само от изоставането – ако не ускорим времето и оставим събитиятата да се случват, следвайки своя естествен ход..

Но, постигнем ли успех, изведнъж към нас ще се присъединят нови сили, ше се намерят нови средства за реализиране на нашето единство.

И затова, цялото, оставащо до Конгреса време, трябва да бъде посветено на подготовка, загърбвайки всички страхове, освен страха, който предизвиква отговорност – подобно на неизменната тревога на майката за нейното дете.

От беседа за поръчителството, 15.10.2010 г.

[24026]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво се случва, ако по време на Конгреса  аз съм дежурен в охраната по време на урока? Всички седят и слушат, а аз навън проверявам пропуските. Даже и да чувам радиосигнала в наушниците, вече не е същото…

Отговор: Това, всъщност, е твоята „печалба”. Защото ти обслужваш другите: всичко което те „прихващат” на урока, го организираш и усигуряваш ти. С други думи, те сега се напълват посредством теб.

Въпрос: Но по какъв начин, та до мен не долита нищо от техните впечатления?

Отговор: Напротив, всичките им впечатления идват отгоре чрез теб. Ти, все едно, получаваш възнаграждение от всеки един от тях. Нима е лошо?

Въпрос: Ами ако работя в охраната и изпитвам удоволствие от това, защото помогам да се разпространява науката кабала? Може ли да се получи такова напълнение?

Отговор: Получавай своето напълнение. А  като цяло – по-малко теоретични сметки. Действието си е действие.

Въпрос: Да допуснем, дошъл съм на Конгреса и не искам да работя в кухнята. А са ми поставили задача да почистя лук – някакви сто килограма (!), половин ден работа. Правя това без каквото и да било желание, неприятно ми е, не си намирам място, проклинам приятелите си, проклинам  целия този Конгрес и всяка секунда искам да избягам…

Отговор: Обърни внимание каква голяма работа  вършиш. Какви мисли за важността на групата и целта ежесекундно преминават през главата ти  докато работиш с този лук, колко пресмятания трябва да извършиш, за да прекараш тези часове в кухнята!

Толкова неща ще премислиш, ще изясниш своето отношение към приятелите и към Твореца, ще се бориш със себе си, ще се суетиш – и накрая ще видиш, че просто нямаш друго място. Къде другаде би преминал през всичките тези изяснявания?

В такива ситуации прецизността на анализа е много висока. Едва пристъпил към някаква работа – от най-приятната до най-неприятната – веднага те налягат мисли и съмнения. Това е прекрасна възможност.

Ако всички можеха да работят в кухнята и успоредно да слушат лекцията, аз бих си седял в стаята и бих предавал по радиото без телекамера. Нека, даже, в кухнята да няма нужда от никой – не е важно, да са налице пречки и преодоляване. Това е най-доброто условие за израстване!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Първата степен, поръчителството, това е началната степен на духовната стълба. Цялата тази стълба е реализация на условието в поръчителство: от 0 до 100%, на 125-те степени.

Затова на конгреса ние се опитваме от самото начало да достигнем началното условие на поръчителство, на най- обикновено ниво и дори временно да се задържим на него.

И това е възможно ако всички заедно страстно пожелаем това и се опитаме да предадем това стремление един на друг. Такова състояние съзнателно могат да достигнат само не голяма част от хората, а останалите ще се присъединят към тях.

Защото сме свързани помежду си в духовна схема „парцуф” във вид на пирамида, на която има връх (мъже от 20 до 60 години, с мощност 60х10000) и долни слоеве (така наречените старци, жени и деца) но в резултат се съединяваме заедно в една група (народ), „стоящ пред планината Синай”

И когато самата вътрешна част, „мъжете от 20 до 60 год.” приемат на себе си поръчителство, то всички останали, новодошлите ще се присъединят към тях.

Всички се включват в едно цяло и се наричат „един народ”, получаващи духовно разкриване. Както е казано, целият народ чува гласа на Твореца от планината Синай.

Но истинското условие на поръчителство отначало върху се бе си приема най- вътрешната група.

От урока по статията „Наука кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23550]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Има ли разлика между мъжете и жените в подготовката за конгреса?

Отговор: Няма никаква разлика. Ние сме длъжни да подготвим сърцето си.

Трябва от по-рано да знаем програмата на конгреса, темите на всички лекции, семинари, обсъждания, културните програми, да научим всички песни. Нека нас ни очаква духовен сюрприз!

Ако се подготвим в материалното и знаем всичко предварително- това е за добро. Ние ще разтворим сърцето си за вътрешния сюрприз, за разкриване на връзката между нас, и мъжете, и жените, и тогава между нас ще се разкрие Твореца. Амин!

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[23874]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Сега е необходимо само да работим усърдно – вече сме много близо до състоянието, от което можем да постигнем поръчителството. Може би е полезно да си представим образно колко много ще загубим, ако не го постигнем.

Представете си, че не успеем да направим от ноемврийския конгрес нищо повече, освен един красив фестивал и не внесем вътре действието на точката на единството.

Какво ще стане с нас, ако не успеем реално да напреднем! А ние решихме, че тази година трябва да постигнем единението. И трябва да помним това непрекъснато по време на подготовката за конгреса.

Няма никакъв проблем да постигнем единението, стига да се отнасяме към него с цялата необходима сериозност и всички заедно. То е достъпно за хора, които са много по-малко напреднали от нас.

Нашата група извърши огромна подготовка. Ние просто се намираме пред психологическа бариера. Основната трудност е, че не можем да си представим самото понятие, тази цел.

И така, трябва постоянно да мислим за това, да се намираме само в тази мисъл, за да стане очевидно за нас: каква е загубата спрямо печалбата и какво точно губя аз!

Ние вече се намираме във връзка с общата система, трябва само да разкрием това от собственото си състояние. Нищо друго по отношение на разкриването не се случва. Всичко това вече е тук! И същото се отнася за целия свят. Но ние имаме повече, защото извършихме огромна подготовка.

Духовната система ни е станала по-близка: ние сами се приближихме към нея и я привлякохме към себе си – тя вече е започнала да „изплува” от дълбините, да се приближава към нас. Сега трябва само да направим усилие, за да я разкрием.

А след първото разкриване, ще ни бъде много по-лесно да работим. Най-трудно е да се качим на първото стъпало.

От урока по статията „От плътта си ще съзра Твореца”, 08.10.2010

[23800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Очакваме на Конгреса  7500 души. Нужен е голям екип, за да ги обслужва.

Не всички,обаче, са готови да вземат участие в тази работа. Как да им помогнем да разберат, колко е важно това?

Отговор: Можете да вземете пример от нашите другари от чужбина. Те плащат хиляди долари за билети и за самия Конгрес, за да прекарат всички тези дни в кухнята. Ние не разбираме степента на тяхното величие.

Освен това, Конгресът започва от подготовката. Трябва да се осигури храна за всички участници, да се постави необходимото оборудване и апаратура, да се създадат павилиони и да се погрижим за още много неща. Над планирането им работим няколко месеца.

Вече много години вършим тази работа. Мисля, че не бихме се справили, ако не знаехме, каква голяма духовна полза носи тя. Тук се крие огромна изгода, и, даже разсъждавайки егоистично, струва си да вложа в това колкото се може повече усилия.

Въобще, всяко полезно нещо си струва изразходваните усилия, но тук става дума за духовна печалба в чист вид. Другарите от различни страни пристигат и се включват в тази работа, разбирайки, че именно там се крие единството, там е максималната изгода.

Да се надяваме, че все повече хора ще започнат да вземат участие в това. Не, че не можем да се справим без тяхната физическа помощ, но ако дойдат и пожелаят да  участват, ще се радваме да споделим с тях духовната печалба.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23680]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→