Въпрос: Как се подготвяте за обясненията по време на уроците или преподаването на лекции на конгресите?

Отговор: Да ви кажа истината, аз по-скоро бих дошъл на сцената и бих мълчал за час и половина, и това е. Междувременно вие бихте работили върху изграждане на намерение за обединение в един единствен стремеж, да разкриете помежду си свойството отдаване и любов. В момента, когато се обедините, вие ще се удостоите с разкриване, поправящата светлина и общото разкритие.

Защо трябва да „бърборя” за час и половина? Може би така ви разсейвам от изграждане на правилното намерение за светлината? Речта е нужна само за да бъдете свързани заедно все повече и повече, да добави още няколко думи за пробуждане.

Ключът е обединение, в което вие получавате всичко друго. Ако се разкрие, то вие не се нуждаете от уроците. Тогава душата работи в друг вид връзка…

[43320]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес ”WE!”, Ню Джърси, урок № 8

Въпрос: Вие казахте, че за да могат да изпълнят жените възложената им функция, те трябва да се обърнат към Твореца с молба. Какво означава това?

Отговор: Жените трябва да се постараят да се обединят, за да създадат голяма и обща сила и да предадат своето желание на мъжете. Но жените, не трябва да се съединяват помежду си –те не са способни на това. Те могат да се обединят в противовес на мъжете, ”да воюват” срещу тях. Това е в природата на жената, това тя го може, в добрия смисъл.

И когато вие започнете да се занимавате с това , то ще почувствате, че когато подтиквате мъжете в духовно отношение, и тогава не сте способни да се обедините. В материалния свят вие може би ще съумеете да планирате някакво съвместно действие срещу мъжете, а в духовното – вие нямате сили. Защо? Творецът желае, вие да Го помолите да участва в това заедно с вас, за да ви помогне Той да се обедините и правилно да въздействате на мъжете.

Ето че се получава така, че още в самото начало, изпълнявайки правилно духовното действие, вие ще усетите, че се нуждаете от помощта на Твореца.

От 8-я урок от Световен конгрес” WE!”, Ню Джърси 03.04.2011

[43540]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес”We!”, Ню Джърси, урок N 8

Въпрос: В последно време в нашата група не постъпват нови членове. Какво ние, като група, можем да направим за решаване на този проблем: може би да се преместим на ново място, близо до центъра на града, да увеличим разпространението или пък някакви необходими вътрешни изменения?

Отговор: Струва ми се, че ние все повече и повече се придвижваме към виртуално общуване. На човек му е трудно да дойде в групата, когато пътя в двете посоки е 3-4 часа, – той просто напразно губи своето време. Обаче ние живеем в този свят и човек трябва да работи, да прекарва време със семейството си, да прави още куп необходими неща и в добавка още да идва в групата- това е много сложно.

Това отнема много време, и при това трябват не малко парични разходи, нали на някои хора им се налага да се придвижват от далече.

Ето защо аз не мисля, че за в бъдеще нашите групи ще растат – аз мисля, че трябва да развиваме виртуална система на обучение, да създаваме виртуални групи и да се съединяваме виртуално. Но това виртуално обединение трябва да ни дава пълната илюзия и усещане за това, че ние сме заедно. И аз виждам, че целият свят се издига към такава форма на общуване.

Веднъж на няколко месеца, когато ние организираме конгрес, човек може да дойде даже от далече, за да се съедини с останалите, но да се изисква той да идва всеки ден и да участва в занятията- това е просто нереално. Той няма време за това. Ние губим този човек, и той престава да се занимава.

По-добре да си седи в къщи и да се свързва с нас виртуално. А ние ще го виждаме на екрана, ще почувстваме, че той е с нас, и всички заедно ще участваме в урока. Нали все едно по време на урока ние не се гледаме един друг, а на екрана. А, освен това можем да си пишем на електронната поща, да изпълняваме някакви съвместни действия.

Аз не съм за това, всеки ден да се ходи до групата. Това е нереално. Ние трябва да развием система на духовна виртуална връзка. В миналото ние няколко пъти се опитвахме да направим това, но нищо не излезе. Обаче не трябва да отпускаме ръце, нужно е да се продължи. Трябва да построим такава мрежа от връзки между нас, в която действително ще успеем да живеем, усещайки, че се намираме заедно един до друг.

Из 8-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[43453]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Дори намерението ми да е егоистично, ако започна да мисля за ползата за другите, за благото на света, може ли да се каже, че това вече е действие?

Отговор: Разбира се. А може би смяташ, че раздаването на хляб на бедните е действие? От това в света ще се появят още повече бедни.

Твоето действие се състои в това да привлечеш светлината. Именно тя връща към Източника – и нищо друго. Така че, за какво още има да мислим? Още повече, когато целият свят се намира в беда и положението му става опасно. Необходима ни е само светлината. Нейният недостиг е причината за всички войни, кризи, катастрофи и за останалите проблеми.

Именно недостигът от добрите действия на светлината предизвиква беди в четирите стадия на развитие – нежив, растителен, животински и човешки. Злото, с което се сблъскваме, е проекция на недостига от светлина.

Наказанието не идва свише. Ако трябва да стигна до определената награда – до разкриването на Твореца, до подобието, до сливането с Него – и не го правя, тогава създалият се разрив се усеща от мен като наказание, като недостиг на добро. И обратно – постигайки това, аз чувствам наградата.

По този начин усещам наградата и наказанието в едни и същи желания. Ако съм поправил и напълнил своето желание – това е и наградата, а ако не съм успял да го поправя и напълня – това е наказание. Няма никакво възмездие свише – не ми изпращат и троха повече от онова, което сам си причинявам. Аз създавам сам своето наказание. Затова имаме само една работа – да привличаме светлината. Още повече днес, отчитайки всичко, което се случва и акумулира в света. Няма други средства.

Аз поддържам постоянни контакти с компетентни хора, чета различни статии, посещавам сайтове, следя пресата – никъде няма решение. Те не могат да предложат нищо и дори не искат да мислят за това, защото са лишени от каквато и да е връзка с поправянето.

Вчера разговарях с известен писател – той не каза нищо, изплъзна се от отговора. Това свидетелства за нечувствителността, за неразбирането на поправянето.

– Светът е кръгъл – казах аз – и трябва да се обединим.

– Да, да, ние също действаме в тази посока…

Хората не осъзнават, че всъщност вървят противоположно. Защото всеки в крайна сметка само укрепва своята партия, своето движение и т.н. Няма с кого да се говори.

И затова в нашата среда трябва да създадем условия за възникване на позитивната сила. Само тогава нейните вълни ще се разлеят по целия свят. Нищо друго няма да помогне. Ние не зависим от другите, но трябва да им помогнем, за да могат след това хората да уловят тези вълни, да разберат тяхното послание и да почувстват, че идват от нас.

Необходимо е материалите да се разпространяват предварително, но всъщност, източникът на тези вълни сме ние самите. И затова най-важно е да се обединяваме, да се спояваме един с друг – още и още.

Възлагам големи надежди на предстоящите конгреси, посредством които трябва да дадем живот на единството, сплотяването, взаимната грижа за света, на нашето поправяне, което ще помогне на света.

Дойде време Творецът да се разкрие в творенията. Средството е просто – и то е в нашите ръце. Необходимо е само да се възползваме от него. Искаме от света да се пробуди – а дали самите ние се пробуждаме?

От урока по статията „Мир в света“, 17.05.2011

[43306]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да очакваме от идващите конгреси? Какво намерение  да изградим?

Отговор: Ние достигаме до много мощни промени поради нашето обединение и аз се надявам, че идващата поредица от конгреси ще ни помогне да задържим заедно  намерението през целия месец без да го оставяме. Работа, семейство, деца, лични проблеми – въпреки всичко това, подсъзнателно, в някой ъгъл на своя разум, аз оставям място за най–важното нещо и непрекъснато се грижа за нашето обединение, за това, как напредваме от един конгрес към следващ, от ден на ден? в нашите намерения и вътрешна сплотеност – докато там, вътре, не разкрием Твореца.

Учим това теоретично вече дълго време. Така че нека наистина да пожелаем Той да се разкрие. Чували сме за това хиляди пъти – така че нека да положим усилието.

Не бива да се съмняваме: „Отново? За кой ли път?”. Ние сме на прага на пробива. И светът също изисква това. В крайна сметка, той няма ни най-малък шанс да намери някакво решение. В интернет виждаме какви „решения” се предлагат в отговор на модерните кризи, как хората се опитват да ги скрият и да ги потулят, защото не виждат никакъв изход.

Ние трябва да информираме света по удобен, ясен и близък до хората начин, че има решение и колкото по-бързо започнем да го реализираме, толкова по-малко страдания ще ни струва.

Затова нашето намерение на конгресите е „ да заживеем , да се влеем” в групата, която носи на целия свят решението на кризата. Няма нищо по-важно, което бихме могли да подготвим или да направим за света.

Точно сега сме в много важен момент: пред нас лежи болен пациент и неговата болест е почти фатална, а ние можем да създадем лекарство и да го излекуваме. Тогава той няма да бъде просто здрав, а ще се издигне на нивото на Твореца, в ново, вечно измерение.

Затова ние трябва да придадем възможно най-голяма важност на нашите усилия и на нашият статут – издигането, което започваме през тези дни.  Трябва да си дадем сметка за задачата, която изпълняваме. Кои сме ние за  да получим такава велика мисия – наистина да участваме в поправянето не само на света, но и на цялата действителност?

Трябва да бъдем малко по-горди; това ще ни помогне да се чувстваме по-отговорни.

От урок по статията „Мир в света”, 16.05.2011

[43215]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!”, Ню Джърси, урок №8

Въпрос: Как се усеща духовното?

Отговор: Духовното се усеща като свят без ограничения, защото ние ограничаваме себе си с получаването навътре, а духовното се чувства в отдаването/движението навън. Затова, нашият съсъд/кли не е ограничен. Ако е така, то ние не чувстваме началото на живота и неговия край.

Излизайки в отдаването, не усещаме нито времето (защото времето се определя от това, че нещо започва и завършва), нито пространството (защото пространството е ограничено), нито движението (защото неговите елементи се сменят и значи са ограничени).

Духовното се усеща като спокойствие и съвършенство. Но в това също има недостатък: аз съм постигнал своята духовност, съвсем напълнен съм и повече нищо не искам – на мен ми е хубаво! Аз съм като бебе в ръцете на майката –добре ми е и не искам повече да раста. Но в бебето се пробужда природната сила, принуждаваща го да расте.

Така е и при нас: докато не пораснем до пълното духовно ниво от 125 стъпала, ние се издигаме от стъпало на стъпало, чрез силата, която ни задължава да растем и дори в доброто състояние се проявява недостатък.

И все пак, всяко духовно състояние е съвършено.

От 8-мия урок на конгреса „Wе!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[43027]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №8

Въпрос: Какви сили препятстват подема на моята молитва към Вратата на сълзите?

Отговор: Преди всичко, ние няма към кого да се обръщаме, освен към общата сила на групата – там се намира Творецът. ”Вратата на сълзите” означава, че ние разбиваме своя егоизъм и се обединяваме заедно.

Това състояние се нарича ”Врата на сълзите” затова защото, когато го достигнем, не усещаме нито сили, нито желание, нито способност за обединяване. Чак тогава, – ако наистина достигнем такова състояние, ние придобиваме сили да плачем и да се молим, защото сме обединени като съсъди в едно общо желание. От слабостта и безсилието се поражда вик, който се нарича ”сълзи”, и тогава” Вратата” се отваря.

Това се случва само по време на обединение, а обединението изхожда от центъра на групата. Затова не е важно, къде се намирате – в Детройт или някъде на друго място. Състоянието, когато вие искате да се слеете в едно цяло, за да постигнете любовта, но не сте способни на това, се нарича Врата на сълзите.

От 8- мия урок на конгреса ”Wе”, Ню-Джърси, 03.04.2011

[43036]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок №8

Въпрос: Когато чета вашите книги, чувствам разкриването на новия свят. Но в момента, в който ги затворя, помня само себе си. Как да направя така, че да съхраня за по-дълго време усещането, което изпитвам при четенето на книгите?

Отговор: Не е нужно нищо да помните, необходимо е да забравяте. Прекрасно е, че забравяте! Защото ако не забравяте, тогава ще действате съгласно онова, което съм написал в книгите, в съответствие с моя разум и чувство.

Ако много четете, повтаряте прочетеното и го забравяте, вие натрупвате свои вътрешни усещания. Така трябва да правите – и това е ваше постижение.

Колкото повече забравите, толкова по-добре. Човек трябва да излезе от урока и нищо да не помни, защото науката кабала не е подобна на науките от нашия свят, които изискват да се помни. Занимавайки се в университета, аз трябва да запомня някакво знание, а след това да го демонстрирам на изпита. Тук, на изпита трябва да покажа, какво съм изградил в себе си в резултат на прочетеното и чутото.

Затова настоятелно препоръчвам всеки да има пълен комплект от нашите книги. Четете ги у дома, когато пътувате, в обедната почивка – всеки път, когато имате възможност да отворите книга. Чрез нея вие се свързвате с духовния корен!

От 8-мия урок на конгреса „We!“, Ню Джърси, 03.04.2011

[43033]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че виртуалното присъствие е равностойно на физическото.Затова ние, новосибирската група, сме решили да останем у дома и да се съединим с всички виртуално. Правилно ли постъпваме?

Отговор: Ето, такъв въпрос съвсем не съм очаквал! Ако имате възможността да се срещнете с мен и с всички други регионални групи, заедно физически да се включим в единството НИЕ, а вие не правите това – то губите.

Само ако човек няма възможност, защото така му е организирал Творецът, защото „Няма никой освен Него”, в такъв случай виртуалното му присъствие заменя неговото физическо присъствие на конгреса.

Но ако имате възможност, а вие не се възползвате от нея, това се смята за пренебрежение към възможността да се обединим – и вие губите!

Аз съветвам ВСИЧКИ от Източна Европа до Далечния Изток да се съберат на конгреса.

До срещата!

[42801]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос от Москва: Какво означава да желаеш да се обединиш? Какво представлява само по себе си усещането за единство?

Отговор: Видимо, тези въпроси възникват в московската група във връзка с предстоящия конгрес в Москва: ”Какво означава да се обединиш?” За какво? За какво провеждаме този конгрес? Въпросът е правилен.

За какво да се обединяваме? В действителност, това е невъзможно да се обясни. Ако в човека е заложено решимо (информационен ген), останало в него от единството в което той е пребивавал някога в общото желание, в което е разкривал Твореца и е загубил това усещане, а сега това решимо се пробужда отново, – то той желае да се върне в това състояние:”Аз желая!”.

Да речем някои хора обичат да ядат жаби. Какво да се прави… Аз нямам такова желание, а за тях това е райско наслаждение. Точно така възниква желанието към духовното, то се пробужда – и това е всичко. Какво ще направиш?… В един възниква желание към жабите, а у другия към духовното. То се пробужда отвътре и не зависи от нас.

Защо при някои възниква желанието да ядат жаби? – Защото той веднъж е опитал, усетил е приятния вкус, привикнал е към него, получил е съответствуващо възпитание – и желае това.

А друг някога е пребивавал в духовното, в него е останало решимо – и сега то се пробужда.

За това на хората, които нямат решимо от пребиваване в духовното е невъзможно да  се обясни, какво е това усещане за единство. Но може да им се покаже, че си струва да се обединят един с друг, с това ние ще излезем от общата кризата, и затова и на тях ще им е от полза да се присъединят към онези, които възнамеряват да поправят сегашното състояние на света. Защото и те ще спечелят от това.

Това трябва да казваме на хората. Тъй като те не разбират, какво означава духовно, Творец, сливане, единство, постигане на съвършеното, на вечността, хармония с природата, висшите сфери… Това не им говори нищо: «Остави ме намира!» Дай ми нещо сега в този живот – спокойствие, безопасност, здраве … И повече нищо не ми трябва!». Всеки говори изхождайки от своето желание.

Но трябва да се покаже на такъв човек, че не може да напълни желание си, ако не тръгне заедно с всички към всеобщо обединение, тъкмо това изисква от нас глобалната, интегрална природа. Ние имаме на какво да се опрем, как да му обясним.

Затова му казваш, че светът иска обединение, природата иска единство. Ти говориш с човека на неговото ниво, а не му разказваш за духовното и Твореца. Безизходицата ще го подтикне да се присъедени. Но към всички трябва да подхождаме съгласно тяхното желание.

От урока по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42754]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→