В изследване на Journal of Personality and Social Psychology пише: „Да делим света на „добри – наши“ и „лоши – чужди“ е вкоренено в човешката природа и се явява източник на много конфликти.

Маймуните съдят за чуждите представители от своя вид със същата степен на предубеждение, както и хората за непознатите. Маймунските популации образуват вътре в себе си различни социални общества. След миграция, маймуните са били по-чувствителни към формите на „свой“ или „чужд“, отколкото коренното население на групата. Маймуните, както и хората, са склонни към спонтанна положителна оценка на членовете на своите социални групи и на спонтанна отрицателна оценка на „чужденците“, т.е. те са склонни към предразсъдъци.

Изглежда, че коренът на предразсъдъците е по-стар от историята на цивилизацията ни и културата ни и затова не е възможно да се избавим от превзетото мислене, апелирайки към култура от страна на човека! Реалната причина за нетърпимостта лежи извън културните (националните, религиозните, политическите и т.н.) различия, а много по-дълбоко: в предразсъдъците, в нашият общ с животните поведенчески, инстинктивен стереотип, а не е следствие на културната еволюция на човешкия род.“ – край на цитата.

Реплика: Тези изводи показват още веднъж, че нито един проблем в обществото не може да бъде решен на нашето ниво, а само с издигане на следващата степен на развитие, което е възможно само посредством интегрално възпитание, защото то привлича висшата енергия на развитието (или светлина) от нашето бъдещо ниво, наречено „ЧОВЕК“, на нашето днешно ниво, което се нарича „животинско“.

Само подемът на следващото ниво на развитие ще ни избави от всички животински предразсъдъци, а всички останали опити да стигнем до съгласие, разбиране, равенство, ще са безполезни! Затова, нека по-добре трезво да погледнем на себе си, приятели.

[71476]

Filed under: Възпитание на децата, Кабалистични източници, Криза, глобализация - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам ”Свобода на волята” (конспект)

Прахът земен. В началото е сътворен човека в четири типа желания за получаване: неживо, растително, животинско, говорящо. И в това той е подобен на всичките части на творението, като ”праха земен”. Силата ”желание за получаване” се облича и действа в обектите, които стават желателни за получаване. А действието получаване се нарича ” живот”. До възникването в човека на човешки видове за наслаждаване, различни от другите създания, той се брои за лишен от живот, за мъртъв, тъй като в неговото желание за получаване няма място за получаване и проявяване на живота.

Душа.”И вдъхна в ноздрите му душа за живот” – човек получа ”формата за получаване”, свойствена за човека. Думата ”душа” – от думата ”вдъхнал”, предал, вложил (страдателен залог).

Живот. ”И вдъхна в ноздрите му” – т.е. привнесе в него душа – цялата съвкупност от форми, достойни да бъдат в ”желанието за получаване”. И тогава силата ”желанието за получаване” на отделните желания, намира място, за да се облече и да действа в новите форми за получаване (за отдаване), което е постигнала от Твореца. И това действие се нарича”живот”.

Жива душа. За нея е казано: ”и стана човека жива душа”, – доколкото желанието ”за получаване” започнало да действа в новите форми за получаване (за отдаване) , то в него се разтвори живота, и станал той жива душа.

Мъртъв. А по-рано без да вземаме под внимание това, че е била в него силата на ”желанието за получаване”, се е броил за мъртъв, за безжизнено тяло, защото нямало в него нови форми, място, което да се изяви в действие. И без да се взема под внимание, че основата на човека е ”желанието за получаване”, но се брои за половината на цялото, защото е задължено да се облече в каквато и да е реалност, подхождаща му – когато то и придобития образ образуват едно цяло. В противен случай то няма да просъществува и един миг.

Среда за живот. По такъв начин, когато егоизмът на човека, в съответствие на неговата генетична запис (решимот), достигне пълното си развитие, човек усеща в себе си ”желанието за получаване” в цялата му пълнота и сила, т.е. желае богатства, почести и всичко каквото вижда. Това се нарича среда на живота. А след нея започва спада, всъщност смъртта – неговото его постепенно угасва и заедно с него изчезват образите на онова, което е желал да получи. Той се отказва от много удоволствия, за които е мечтал в юношеството. Материалните придобивки губят своя смисъл.

Смъртта. А през старостта, когато над него витаят сенките на смъртта, настъпва времето, което той не желае, тъй като неговото ”желание за получаване” е угаснало, изчезнало е. И не остава нищо, освен мъничка, незабележима за окото искрица, още облечена в нещо, което поддържа човека в неговия животински живот. Но вече няма никакво желание и надежди за получаване на каквото и да било.

Причина за смъртта. Виждаме, че ”желанието да получаваш” заедно с ”образа на желаемото” представляват едно цяло. При тези две съставни, техните проявления, величина и време на съществуване са равни. Разликата при отказа за насищане и при отказа за угасването – е в това, че при пресищането човек не изпитва съжаление от прекратяването.

Отказът е в следствие на отчаянието, пълен със съжаление и болка и затова се нарича ”частична смърт”. Но причината за отказа на човека от живота (от което той умира), не е в пресищането, както при сития, отказващ се от храна, а от отчаяние. Егото се свива, усеща своята слабост и смърт, усилва отчаянието и човек се отказва от младежките си надежди.

[57069]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Някога писахте, че думата криза означава обратното, но как това се съотнася на практика с кабала, тъй като ние не виждаме, че самата криза ни поправя, а трябва за това, както пишете вие, да разкрием учението кабала?

Отговор: Вижте какво пише Баал а-Сулам: „…неправилните действия в поведението, обичайни за човечеството, се явяват причина за добри състояния, т.е. сами ги създават. И всяко добро състояние не е нищо друго, освен плод на труда на предходното лошо състояние.

И действително, оценката за добро и лошо трябва да се дава не като оценяваме състоянието като такова, а в съответствие с общата цел на творението, когато всяко състояние, приближаващо човечеството към целта, се смята за добро, а отделящото го от целта – лошо. Само на това се основава „закона за развитието“, в съответствие с който, непоправеността и грехът, заключени в състоянията се явяват причина за възникване и процес на построяване на доброто състояние.

И времето за съществуване на всяко едно от състоянията е строго определено, необходимо за нарастване на големината на злото, заключено в състоянието до степен, в която обществото не ще може повече да се намира в него. И тогава обществото ще бъде принудено да се сплоти, да го разруши и да премине в по-добро от гледна точка на поправеното за дадено поколение състояние. И времето на съществуване на новото състояние също продължава дотогава, докато искрите на злото в него не се издигнат и не съзреят до такава степен, че да не бъде то повече поносимо. И тогава отново ще трябва да разрушат това състояние и да построят на негово място по-удобно.

И така, едно след друго, се редуват състоянията и се проверяват едно с друго, степен след степен, докато не настъпи състояние, което е дотолкова попарвено, че в него няма да има и една зла искра.

По такъв начин откриваме, че същността на всички семена и зърна, от които ще ирастнат и от които водят началото си добрите състояние, не са нищо друго, освен самите непоправени състояния. Тоест цялото злодеяние, разкриващо се и излизащо от ръцете на грешниците в поколенията, се събират едно към друго и се измерват, докато не придобият такова тегло, което обществото не е в състояние да издържи. И тогава се дигат и го разрушават и създават по-желано състояние. Оттук е видно, че всяко отделно зло става условие за възникване на неприятни сили, за сметка на които се развива праведното състояние“.

[56552]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Криза, глобализация - Няма коментари→

Защо Творецът е сътворил душата в съвършено и вечно състояние, а след това е трябвало да „опустоши съсъда“, оставяйки го без светлина, и да скрие Себе си?

Баал а-Сулам. ТЕС, ч.1, “ Вътрешно съзерцание“, гл.1, п.6: Ако намерението за сътворение на света е било да се насладят Неговите творения, то защо е потрябвало на Твореца да създава този материален свят, мрачен и пълен със страдания? Изглежда, че и без това Той, разбира се, може да наслади душите колкото пожелае? Защо Той е довел душата в това мрачно, замърсено тяло? И отговорили на това: който получава милостиня, той се срамува да погледне в очите дарителя.

Това означава, че във всеки безплатен подарък има недостатък – срам. И за да може душата да избегне този недостатък, Той е сътворил този свят, в който се извършва работа. Сега за техния труд има бъдеще, тъй като те вземат от Съвършения възнаграждение за своите усилия и по този начин се спасяват от недостатъка на срама.

[54594]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Кръгооборотите на душите

Няма нови души, а определeно количество души в кръгооборота на изменението на формите, се обличат всеки път в нови тела.

Баал а-Сулам. Мир

Душите не изчезват в процеса на замяна на тялото, а преминават от тяло в тяло, от поколение в поколение, до своето окончателно поправяне.

Баал а-Сулам. Мир

От гледна точка на душите, всички поколения представляват по себе си един непрестанен живот от няколко хиляди години, от началото на тяхното сътворение до крайното им поправяне. И количеството на сменените от всяка душа тела няма значение.

Баал а-Сулам. Мир

Създадената една душа Адам, се е разделила на множество частни души, които във множество тела и време извършват поправянето и се съединяват отново в една душа.

Баал а-Сулам. Предисловие към Книгата Паним Меирот, п.22

[53043]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисъл. Движение. Време.

Духовното движение не е движението от място на място, а обновяване на свойствата, и всяко обновяване на свойствата ние наричаме движение.

Баал а-Сулам.  Учение за десетте Сфирот. Част 1. Вътрешното съзерцание. Глава 9

Времето се усеща в нас, в следствие на усещането за движения. Нашият разум представя и придава форма с въображаеми  последователни движения, и предава това усещане в представата за “време“. А ако човекът и обкръжаващото го се намираха в пълен покой, то понятието за време би отсъствало.

Баал а-Сулам.  Учение за Десетте Сфирот. Част 1. Вътрешното съзерцание. Глава 9

[52922]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисъл. Движение. Време.

Същността на душата  – това е единствено желанието за получаване. И цялото отличие между душите е в техните желания, които, на свой ред, пораждат мисли и знания в обем, необходим за удовлетворяването на тези потребности.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Зоар”, п.21

Духовното не зависи от пространството и времето и в него няма смърт.

Баал а-Сулам. От себе си ще видя Твореца

[52794]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисли. Движение. Време.

Желанието ражда мисълта. Затова човек мисли относно това, което желае, и не мисли за това, което не желае. Не мисли за деня на смъртта, а мисли, че е вечен, защото желае да бъде такъв.

Но разумът има особена роля – той е способен да увеличава желанието. Ако човекът има малко желание, което няма сили да се прояви и да застави да се достигне желаното, то мислейки за това желание, човек може да го увеличи, така че то да започне да изисква своето напълване.

Желанието е основа и същност на човека, а мисълта му служи. Голямото желание властва над малките. А ако човек желае да увеличи някое малко желание, то може да го направи чрез усилване на постоянната мисъл за това желание. И в мярата на усилието да мисли за това желание, това желание се увеличава.

Ето защо човек трябва постоянно да се занимава с кабала, тъй като от постоянните усилия на мисълта, той ще увеличи духовното желание дотолкова, че то ще започне да преобладава над останалите.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия.153. Мисълта е следствие на желанието

[52728]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Мисли. Движение. Време.

Желанието ръководи мисълта, а не мисълта – желанието.

Баал а-Сулам. Мир в света

Желанието се явява основата, същността на човека, а мисълта се явява следствието, породено от желанието.

Баал а-Сулам. Шамати. Статия 153. Мисълта е следствие от желанието

Разумът зависи от желанието и служи на желанието.

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата „Зоар”, п.21

[52612]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Всички изменения са в желанието, а няма изменения в светлината.

Всички образи и промени започват само във впечатленията на душите – и завършват в тях.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.33

В самия свят Ацилут няма никакви изменения, независимо, че точно от него нисшите получават цялото изобилие, а всички изменения се отнасят само към получаващите.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.32

Когато светлината малхут се спуска към човека, тя става видима за него, в съответствие с неговия облик, тоест не самата сфира малхут, а как я възприема разкриващият я.

Баал а-Сулам. Въведение в книгата „Зоар”, п.35

[52511]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Кабалистични източници - Няма коментари→