От антични времена и почти до наши дни кабалистите вървели успоредно с философската мисъл, докато огънят й не угаснал.

На протежение на цялата ни история се движим от желанието за наслаждение. То подтиква всяко поколение към нови постижения в лоното на егоизма.

Реализирайки своите желания, ние използваме здравия егоистичен смисъл, за да придобиваме, да намираме, да завоюваме, да развиваме и т.н.

Но днес егоистичното развитие завърши, настъпва времето на поправянето. В плоскостта на нашия свят егоизмът се е изчерпал, разкрил се е в пълния си комплект, който е бил необходим.

Сега, наблюдавайки света, затворен в тази „опаковка”, ние не намираме с какво да напълним живота си. А когато обновяването свърши, когато няма с какво повече да се наслади, човек попада в беда.

Това е днешното глобално положение на нещата. Накъде да се развиваме по-нататък? Да летим на Марс или поне на Луната? Защо? Да слизаме на дъното на океаните? Защо? Да търсим неизвестни на науката животни? Защо?

Вече нищо не ни е необходимо. Егоистичното желание се е проявило изцяло, в нас повече не се запалват егоистични пориви. Играта свърши.

Оттук произтича краят на философията, и въобще краят на рационално-потребителския подход, който гласи: ”Дайте да използваме разума си, за да напълним желанията си”. Желанията гаснат и разумът – прякото следствие от тях, сдава позициите.

Скоро ще видим, как човечеството пред очите ни „изглупява”. Разглеждайки това от кабалистична гледна точка, ние просто ще изпаднем в шок, виждайки, за какво говорят хората, какво пишат, какви сериали гледат.

Ще се стигне дотам, че те, като малки деца, ще си играят такива „игрички”, които 50-100 години преди това биха се смятали за замъгляващи разума.

Ето защо отмира философията, която през последните десетилетия се опитва само да спаси себе си, намирайки се в канавката на историята. С нея вече не се съобразяват, защото пресъхна запаса от желания.

Не са ни нужни вече никакви достижения,  и затова не е нужен и човешкия разум – болшинството напълно се ограничава с животинския. Цикълът е завършен и идва време да си дадем отчет „за извършената работа”.

И така, докато философите бяха „във вихъра”, кабалистите мълчаха и чакаха края на егоистичното развитие. Сега вече, когато той настъпи, ние стоим на преломната точка: старото свършва и ние трябва да разкрием следващия етап.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 24.11.2010

[27541]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала, Криза, глобализация, Наука, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как да дойдем до разкритие, за да видим духовния свят така реално, както сега?

Отговор: Аз не знам реалност ли е това сега или не – а може би спя и изобщо не мога да се събудя?

Струва ми се, че сега се намирам в някаква реалност, но откъде знам това – може би относително следващата реалност тази е просто сън? Може би там ме чака такова ниво на пробуждане, че всичко предишно ще ми се стори просто сън?

Защото в моята сегашна реалност също има такива периоди, когато аз се изключвам от нея и отивам да спя. Откъде да знам, може би и сега спя?

Тоест на мен ми е дадено да изясня как да премина от състояние в състояние и да получа ново съзнание. За това са ни дадени средства от кабалистите.

А докато не получиш това ново съзнание – ще оставаш в съня и даже няма да разбереш, че е възможно да се събудиш и да започнеш да живееш! Ние всички знаем какво е сън – аз съм спал, събудил съм се и сега се наричам буден. И точно по същия начин съществуваме по отношение на бъдещия, духовен свят.

Съществуват множество такива състояния – едно над друго. Кабала ни дава средството всеки път да се издигаме от състояние в състояние.

Ако в текущото си състояние правилно използваш дадените ти средства, ще съумееш да се издигнеш в състояние, което относно сегашното се нарича „живот”, а твоето сегашно ще се нарече „сън”. Както е казано: „Ние все едно сънувахме”.

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27688]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Често ме питат какво е  кабала и аз се опитвам да обясня нейната същност, нейната цел. В отговор, много признават: «Да, аз също усещам това. Да, аз разбирам за какво говориш».

Така че, какво е  «точка в сърцето»? С какво нейните притежатели се отличават от другите хора, които също търсят нещо?

Отговор: Точката в сърцето е част от Твореца. Тя се разкрива в теб, и тогава ти разпознаваш «призивния сигнал» зовящ те към Него.

Ще разпознаем точката в сърцето, когато тя доведе човека в науката кабала – на това място, в тази мрежа, там, където са родени всички наши точки. Кабала не са книгите сами по себе си, а мъдростта, програмата на общата система.

Книгите на кабалистите довеждат до теб тази програма и с нейна помощ, ти задействаш първият духовен импулс.

Всъщност, ти не си излизал от «тази система на управление». Винаги си бил в нея, свързан си с другите и вашето общо тяло е живо. Това е Малхут на света на Безкрайността, която е реално съществуваща – но ти не чувстваш принадлежността си към нея.

Вместо в нейния основен прозорец, ти усещаш себе си в абсолютно друг «прозорец». Ти винаги си там, но възприемаш друг свят, лишен от всеобщи взаимовръзки.

И така, има два «прозореца»: единият е естествен, правилен, истински, дълбок, а другият е виртуален. Сега целият мой екран е зает от нашия мним свят, но наред с него има и вътрешен екран – там всички се намираме в състоянието на Безкрайността. Именно за него говорят кабалистите.

Аз се стремя към него с точката в сърцето си, искам да премина от виртуалния екран към истинския, там където съм съединен с всички. И ако моята точка действително се е пробудила, аз се оказвам в група.

Откривам книги, разказващи за този вътрешен екран и когато ги чета, привличам от там светлината, която започва да ме движи напред.

Ако на човек не му е до кабалистични книги, до обединение в група, ако не усеща тази вътрешна потребност, то в него няма точка в сърцето. Той търси духовност в Индия, в религиите и вярванията, в медитациите, в ню-ейдж и т.н. За разлика от него, човекът с точка в сърцето, вече не може да се отклони от пътя. Той може да си вземе «пауза» поради някакви проблеми, но да промени точката в сърцето си в нещо друго – никога.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 22.11.2010

[27430]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Цялата ни история е развитието в този свят, в материално тяло, но сега ни е необходимо да изградим своето духовно тяло и да го изградим сами!

В нашия свят са ме родили баща и майка, възпитали са ме, дали са ми образование, докато не съм станал възрастен и съм започнал да живея самостоятелно.

В духовния свят е необходимо да се направи същото – имаме духовни баща и майка (Аба ве-Има), духовно обкръжение, което ни развива. Но ние трябва да изпреварим това със собствено желание.

Проблемът е откъде да се вземе такова желание?! За това ни се дава духовната искра (точката в сърцето), малкото желание към духовното. А за сметка на него можем да се развиваме благодарение на обкръжението – кабалистичната група и висшата сила, която се нарича Аба ве-Има (баща и майка).

Имаме ги и все още ги разкриваме. Може да ги назовем също така Творец, който ни въздейства с две сили: Хасадим и Хохма – силата на милосърдието, която ни помага, и силата, утежняваща нашия път, както ние учим детето, давайки му упражнения.

Тези две сили ”помощ” и ”помощ срещу нея” идват при нас и ни учат какво трябва да правим, придвижвайки се напред. Ако организираме така своето развитие, то можем да се издигнем със скорост, която зависи само от нас – нали в духовния свят няма време!

Започваме да разкриваме тези сили, действащи в природата – Баща и Майка, положително и отрицателно. Когато се издигаме на самата първа духовна степен, то вече започваме да се усещаме вечни и съвършени.

Наистина ние повече не зависим от своето тяло! Ние започваме да възприемаме всичко в отдаване, извън себе си. Аз се свързвам и се съединявам с всички и те стават моите духовни съсъди.

Ако в материалния свят съм получавал всичко само вътре в себе си, колкото е влизало в мен и като се напълня, съм преставал да чувствам наслаждение, то духовното наслаждение се определя от това, колко аз ще предам на другия! А другия – на третия.

И така ние всички предаваме това напълване един друг и затова това е безкрайно течение от непрекъсващи се наслаждения. Това се нарича усещане на вечния живот.

Във всеки от нас влиза цялата светлина на Безкрайността, а човек взима от нея само необходимото за своето съществуване и предава тази безкрайна светлина по-нататък. Ако съществуваме в такава форма, то усещаме себе си в света на Безкрайността като неограничени и напълнени с цялата светлина на Твореца.

Към това иска да ни доведе науката Кабала, която затова така и се нарича (”кабала” означава получаване). Тя ни учи как да получим напълване и да усетим вечния и съвършен живот тук и сега, в този живот.

От 1-ия урок на конгреса, 09.11.2010

[27252]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние – първото поколение (което също така се нарича и „Последното поколение” на егоистичния свят), което трябва да реализира науката кабала и да извърши порив в духовния свят.

Ако стотици хиляди хора (или дори няколко милиона) занимаващи се  с кабала по целия свят се обединят, то ние безусловно ще достигнем до тази сила, която ще ни позволи да се промъкнем през границата между духовните светове, която се нарича „махсом” и да достигнем доброто.

От предисловието на статията „Последното поколение” на Баал Сулам: Съществува притча за хора, които са се заблудили в пустинята и са страдали от глад и жажда.

Един от тях намерил обител, пълна с всички възможни блага и тогава си спомнил за своите нещастни братя. Но той дотолкова се отдалечил от тях, че не знаел къде те се намират.

Какво направил тогава? Започнал силно да вика и да тръби в рог – може би нещастните гладни другари ще чуят неговият глас и ще дойдат и също ще влязат в обителта, пълна с всички блага.

Същата тази картина лежи и пред нас: ние сме се заблудили в ужасна пустиня заедно с цялото човечество и сега намерихме голяма съкровищница, пълна с всички блага. Става дума за кабалистичните книги в тази съкровищница…

И ето сега господа, пред вас на този шкаф лежи книга, в която е описана и разяснена цялата държавна мъдрост, а също и всички пътища на личността и обществото, които ще се реализират в бъдеще.

Отворете тези книги и там ще намерите всички добри разпоредби на живот, които ще се разкрият в края на дните и от тях ще получите добър урок за това как и днес да приведем всичко в ред.

Макар и кабала да се нарича наука и мъдрост и да ни се струва скрита, висша, тайнствена, може би дори плашеща (наистина в последните години тези митове вече се разсейват).

Ние сме длъжни да разберем, че цялата тя ни говори за съединение между нас. Ако хората се обединят, те ще започнат да постигат тук и сега във все по-голяма вътрешна връзка между себе си този поток, течаща енергия между нас.

Ние вече се намираме в него, като в облак, но не чувстваме своето реално, истинско състояние. Трябва да разсеем този облак, да се върнем в съзнание и тогава ще се почувстваме в свят, пълен със светлина, живеещ вечен и съвършен живот.

Ще видим всички светове и ще почувстваме себе си не само над всичко, което се случва в този материален свят, но ще получим и ново съзнание и усещане.

Все още ни предстои да направим това и всичко зависи от това, доколко се стараем да проникнем все по-дълбоко и да се прочувстваме от връзката между нас.

От 1-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[27249]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпросът „За какво живея” – това е началото на желанието за разкриване на Твореца.

Човек иска да знае. Кой го е родил, къде се намира неговият корен, кой го управлява?! Кой е сътворил всичко това и защо Той ме е създал в тази „обвивка” на този голям свят.

Какво иска Той от мен във всеки един миг, не давайки ми покой и тласкайки ме някъде напред, неизвестно къде?!

Когато всички тези въпроси достигат до нас, те започват да ни тровят целия живот и човек повече не може да съществува без разкриване на Твореца. Така сме устроени, та нали сме създадени от светлината, която е отпечатала себе си в нас, във всичките ни желания.

Всички наши желания са като отливка, обратен отпечатък на светлината. И докато ние не я привлечем и не напълним себе си с тази светлина – няма да се успокоим! До такава степен, че този живот ще започне да ни се струва по-лош от смъртта! Аз ще съм готов на всичко, само и само да получа поне капка от това напълване.

Затова нашата задача е да си изясним как да разкрием Твореца, светлината, и под каква форма можем да се напълним с тях. И това не е просто действие, затова и науката кабала се нарича така „хохмат а-кабала” („мъдростта на получаването”). Това не е като в нашия свят, където, за да утолим жаждата си, трябва само да отворим уста.

Духовното желание не може да бъде утолено директно. То трябва първо да бъде изяснено, защото Творецът не ми го дава наготово и приспособено към светлината.

Той иска аз сам да проверя какво искам, какво представлява светлината и да разбера, че това е най-доброто възможно от всички възможни напълвания! За да опитам всички желания и всички напълвания, да проверя себе си и да кажа: „Не, аз искам само това!”

Творецът е много ревнив и придирчив, Той иска аз да обичам само Него и нищо повече!

И Той проверява това, откривайки ми всичко, което изобщо съществува, а аз трябва да кажа: „Не. Ти все пак си най-добрият от всички способи за напълване, от всички наслаждения! Ти си най-вкусният!“

Написано е: „Вкусете и се убедете колко хубав е Творецът” – затова и този вид напълване се нарича вкус.

От 7-ят урок на конгреса, 10.11.2010

[26423]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Устроени сме така, че постоянно да търсим начини как да се почувстваме по-добре и към това са насочени всички наши мисли и желания.

А Творецът, през цялото време ни разкрива нови желания и вътрешни пустоти и по този начин ни насочва към обратната страна, принуждавайки ни да бягаме от тази пустота.

Той ми разкрива нещо лошо и аз бягам от него на другата страна, към доброто. А там Той отново разкрива пред мен някаква пустота и аз бягам в противоположната посока – така ни управляват свише.

Всеки миг, в нас се появява някакво ново желание и ние инстинктивно се опитваме да го изпълним, доколкото е възможно. По този начин, Творецът ни води към целта – да станем такива, какъвто е Той.

И макар, че човекът е напълно противоположен на Твореца, защото Творецът е силата на абсолютната любов и отдаване, а човекът е силата на ненавистта и получаването, но постепенно, той ще успее да разкрие своята противоположност и да се поправи.

А като помощтно средство, на човека му е дадена науката кабала – методиката за разкриването на Твореца, на свойството отдаване в този живот.

По тази причина, Творецът избира хора, които иска да приближи към себе си – но не всички наведнъж. Макар че, в крайна сметка всички ще трябва да отидат при Него и всеки ще стане като Твореца – всеки от нас, който живее на тази земя!

Всеки от нас има една цел, но ние се приближаваме към нея индивидуално и постепенно – още преди хиляди години е имало хора, които са започнали да се приближават до Твореца, имало е и в по-късните векове, и днес, и още ще се появят в близките години.

Защото сега, ние се намираме на последния етап на развитие на човечеството, когато то цялото трябва да се върне към разкриването на Твореца и към духовния подем, за да се върнат всички в света на Безкрайността. Можем да кажем, че сме първата редица на последното поколение.

Човек живее с материалните си грижи през краткия отрязък от своя земен живот, докато в него изведнъж не се появи въпросът: „За какво ми е всичко това? Искам да знам, какво има „до и след”, има ли смисъл това съществуване, заслужава ли си да се живее?”

Този въпрос идва вече от висшите стъпала – оттам от където слиза животът в този свят. И затова, тези въпроси издигат човека над целия изминат път.

И той започва да търси отговори. А ако въпросите са действително над нашия земен живот, намира науката кабала, защото със своята духовна искра – „точката в сърцето”, той е като електрон в електрическото поле – частицата, носеща отрицателен духовен заряд.

Той усеща този „минус” и затова търси, къде да намери в заобикалящото го поле напълване на своето желание.

В нашия свят, човекът не може да го намери и това е причината за разочарованията, разпространяващи се сега в света.

Ние сме загубили надежда, вяра в „светлото бъдеще” (комунизъм или потребителско общество) и трябва да намерим отговор на въпроса за какво ни е живота, иначе целият свят ще потъне в наркотици, терор, отчаяние, ще премине на антидепресанти.

Човекът няма да знае какво да прави със себе си, защото тази вътрешна пустота ще погаси всяко желание за живот в него.

Но именно тези хора ще разкрият науката кабала, като единствена методика за постигане на висшия смисъл. На тях вече няма да им помагат религиите, вярванията, мистиката, „ню-ейдж”, медитациите. Защото те дават успокоение на нивото на този свят, а техният въпрос се отнася към по-високото измерение.

Затова ние сме получили разрешение да разкрием и разпространим науката кабала, и виждаме, как хората от всички краища на света вече са започнали да се пробуждат и да се стремят към нея.

От 7-мия урок на конгреса, 10.11.2010

[26426]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Доказателство за това, че нашето поколение вече е достигнало периода на Машиаха

Кой знае по-добре от мен, че аз не заслужавам да бъда пратеник на Твореца, да разказвам за разкриването на такива тайни, да не говорим вече и за това, че би трябвало да ги разбирам до самия им корен. Защо Творецът е направил това с мен?

Само защото, поколението е достойно на това, тъй като това е последното поколение, стоящо на прага на пълното избавление и заслужаващо първите звуци на рога на Машиаха, същността на което е – в разкриването на скритото.

Баал а-Сулам. Шофарът на Машиаха.

Радостен съм, че живея в поколение, когато е вече разрешено да се разкрие науката Кабала. И ако ме попитате от къде знам, че вече е разрешено, аз ще ви отговоря: тъй като ми е дадено разрешение да разкрия това, което до настоящия момент не е било разкрито на нито един мъдрец, как да работя публично с целия свят, и да обяснявам характера на всяка дума…

И това е, което Творецът ми подари в пълна степен. Както е известно на кабалистите, това не зависи от гениалността на мъдреца, а от състоянието на поколението, и затова заслугата ми за разкриването на Кабала, е определена от моето поколение.

Баал а-Сулам. Науката Кабала и нейната същност.

[26081]

Filed under: Баал Сулам, Кабала, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Къде е връзката между Квантовата физика и Кабала към която толкова често се отнасяте?

Отговор: Като резултат от множество експерименти Квантовата физика трябваше да включва наблюдателя в резултатите от проучването, за да приеме факта, че всичко, което се случва, зависи от него, както и от наблюдението му. Не се случва самостоятелно, а зависи от това, кой го наблюдава, как го наблюдава, и дали изобщо някой го наблюдава.

Наблюдателят е активна и съществена част от всеки процес. Ние не виждаме света без нашето присъствие. Светът съществува само във възприятието на наблюдателя.

Кабала познава този закон и го описва преди хиляди години. Обяснява, че всичко е разкрито, изследвано и описано само относно наблюдателя, и не може да кажем, че светът съществува извън него (виж „Въведение в книгата Зоар” от Баал аСулам).

Друг закон на квантовия свят (светът на светлината в нашия свят): една частица може да бъде на две места, по едно и също време. Това не става като се мести мигновено от едно място на друго, а е на две места едновременно.

Кабала определя, че „място” не съществува; обектът, който виждаме съществува само във възприятието на наблюдателя и той усеща себе си без границите (ограниченията), наречени време, място и движение, които не съществуват извън нас.

[21374]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Хора, които са нови в Кабала, са изненадани от думата „светлина” и я асоциират с нещо мистериозно.

Отговор: Висшата светлина е жизнена сила, която ни оживява като слънчевата светлина, от която зависят животът и здравето ни. Затова висшата сила също се нарича „светлина”. Както слънчевата светлина „съживява” нашия материален живот, така и висшата светлина ни предава духовното.

Цялата система, която работи в този свят (земята, слънцето, луната), съответства на работата в света Ацилут, от където произхождат всички влияния, и където светлината Хохма (мъдрост) се облича в светлината Бина и се спуска до нашите души. Това е причината, поради която духовните обекти имат такива имена – в съответствие с „езика на клоните”.

Висшата светлина, както слънчевата, ни носи живот. Но в този свят не сме заобиколени от истинската светлина. А сме обгърнати от светлината, която оживява нашата „белтъчна материя”, поддържа нашия метаболизъм, и по този начин ни позволява да останем живи приблизително 70 години.

Стремим се да получим истинската светлина, която осветява душите ни, и която е способна да ни даде вечен, съвършено напълнен живот. Мъдростта Кабала е метод за привличане и получаване на тази светлина от човек. Когато човек получи светлината, това означава, че той е постигнал мъдростта Кабала, която оживява онези, които са я овладели.

Нашият живот се спуска от светлината Хохма. Светлината Хасадим (милост) представлява поправяне, но всеки човек в този свят копнее да се напълни със светлината Хохма. Затова науката Кабала носи името „мъдростта на получаване”, тъй като тя ни учи как да получим светлината Хохма.

Забранено е да получим светлината Хохма пряко, а само в светлината Хасадим. Затова учим как да облечем светлината Хохма в светлината Хасадим, и да получим цялата светлина.

От урока по статията „Науката Кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[25377]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→