От лекция в Берлин

Живеем в доста неразбираем свят. И човек се пита къде живее, къде съществува. В продължение на хиляди години, не сме си задавали този въпрос. Мислeхме си, че света, в който живеем е този свят. Такава концепция се нарича „светоусещане според Нютон”.

После, напредвайки в изучаването на природата установихме, че другите същества, различни от хората, усещат света по различен начин: топлинни петна, като змиите или ароматни облаци, като кучетата или разделен на множество сектори, като пчелите и т.н. Тоест всяко същество усеща света различно и се ориентира съгласно своите усещания. И това изобщо не ни пречи за съществуваме в един обем, но абсолютно различно да възприемаме света.

А после възникна друга парадигма. Появи се Айнщайн и доказа, че всичко е относително: времето, пространството, движението и няма нищо абсолютно. Тоест нашето възприятие за света, са просто навиците ни и ние бихме могли да го възприемаме напълно различно.

Ако се движехме с големи скорости, ако се въртяхме около големи небесни маси, то пространство и времето щяха да се изкривят – и тогава щяхме да чувстваме, виждаме и усещаме себе си различно. Това е постигане на реалността по Айнщайн, т.е. теорията на относителността: всичко спрямо човека.

Друг учен, Хю Еверет е доказал, че светът, който възприемаме по отношение на себе си, т.е. зависещ от нас, практически не съществува – ние го изграждаме в своите усещания.

А после се появила науката кабала, която била скрита почти 6000 г. и в нейните книги винаги е пишело, че нито ние, нито светът като такъв, възприеман от нас, не съществува, а всичко това е само по отношение на нашите сетивни органи. Ако променим тези сетивни органи, то и светът ще се промени.

Тоест съгласно теорията на Айнщайн, има наблюдател и обект на наблюдението. Съгласно теорията на Хю Еверет има обект и наблюдател, които през цялото време се променят и ние можем да усещаме нещо средно между тях. А можем да усещаме и по поръчка, в зависимост от нашите вътрешни свойства – науката кабала говори и за това.

За какво са ни необходими всички тези премъдрости? Те са необходими, за да можем да разберем къде живеем, в какъв свят съществуваме.

Появяват се филми, подобни на „Matrix“ и „What the Bleep…“, в които вече се изказват предположения и догатки, че не съществуваме в  обема, който усещаме в нашите пет телесни сетивни органа.

Ние имаме зрение, слух, вкус, обоняние и осезание. Усещаме онова, което попадне в областта на тези пет сетивни органа. От това се изгражда нашата картина за света.

Но ако започнем да изключваме тези сетивни органи, то картината на света ще започне да намалява и изчезва. Тоест ние усещаме не това, което в действителност се намира извън нас, а нашите реакции, нашите вътрешни въздействия, така наречените смущения от нещо неразбираемо.

А ако се освободим от петте си сетивни органа, тогава какъв свят ще усещаме?

Ето тук идва науката кабала и разказва, как да се издигнем над тези пет сетивни органа и да започнем да усещаме света друг – допълнителен. В допълнение към този свят, в който сега съществуваме в нашето тяло, като всеки жив организъм, можем да започнем да усещаме природата, света такъв, какъвто съществува извън нашето тяло, извън петте ни сетивни органа.

И в нас съществува зародиш на такова възприятие – така наречената „точка в сърцето”. Това не е сърцето и не е точка в него. Просто така се нарича рудиментарния, дремещ в нас сетивен орган. И ако пожелаем, ще успеем да го развием и чрез него ще започнем да усещаме онзи свят, който можем да си представим извън нашето тяло.

За този свят, който се намира извън нас, извън нашите пет сетивни органа, не в този информационен поток, който влиза в нас, а в този, който съществува в действителност извън нас – за това говори науката кабала. Затова, тя се нарича „кабала” – „получаване”, как да получим истинско усещане за истинската реалност.

От лекция в Берлин, 27.01.2011

[33985]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Кабала е всичко. Няма нищо, което да излиза извън нейните рамки – това е и човекът, и целият негов свят, независимо къде се намира той. Но всичко това е именно във възприятието на човека, а всички растения и животни (зоология, биология, ботаника) изучаваме само така, както ги усеща той. Всичко това са някакви сили, които се проявяват по този начин спрямо мен.

И дори Твореца аз изучавам само така, както се разкрива спрямо мен – аз разкривам Него, чрез цялата реалност, нейния корен. Постигането на този корен е и целта на цялото изследване. Цялото мироздание се е развило само за да може човекът да разкрие Корена. Цялата реалност е средство за установяване на връзка между човека и Корена, Твореца.

Творецът не е някакъв религиозен символ, а коренът на всичко, управляващият всички, първопричината и източникът на всичко съществуващо, а също и целта. Както е казано: „Аз съм първият и Аз съм последният”.

Корен означава, че от него започва всичко и Той определя как ще стане всяко действие – и с Него, в крайна сметка, завършва всичко. За Него е казано: „Един, Единен, и Единствен” и „Няма никой освен Него”, „Добър и Творящ добро”.

Но не е възможно да изследваме реалността, ако първо не променим себе си. Само кабалистът може да бъде изследовател в тази наука, защото я разкрива на самия себе си. Невъзможно е да я изследва в качеството си на външен наблюдател, както се прави в другите науки.

Например, някога изучавах металознание. Ние вземахме образци от метала, нагрявахме го, охлаждахме го, изпитвахме го под натиск, проверявахме влиянието на различните добавки, на сплавите. Но аз си оставах все същия човек, който изследва метала. После изхвърлях образеца, а на другия ден вземах друг.

А в кабала трябва да се намираш вътре в образеца, който подлагаш на изпитание! Трябва да приемеш неговите свойства. Не просто да се научиш малко да ги разбираш и усещаш отвън, както обичайно проникваме в онова, което изучаваме. В кабала трябва да се намираш вътре в самия материал, да приемеш същата форма и съгласно това съответствие ще можеш да го разбереш.

Когато построиш вътре в себе си този пълен модел, само тогава ще можеш да проверяваш и изследваш. Ти ще изследваш самия себе си! Творецът (Боре) означава „иди и виж” (бо-ре). Аз не виждам нищо отвън – Творецът се намира вътре в мен. И в зависимост от подобието, което ще постигна, казвам: „Ето това е Творецът! Това е моят Бог.”

И всеки трябва да знае това – „от малкия до великия”. Но за тази цел трябва да бъдем готови да променим своята природа и да я заменим с природата на Твореца.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 23.01.2011

[33953]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява науката кабала?

Отговор: От висшият корен (замисълът на творението), отгоре надолу, през всички светове, към нас, се спуска някакво въздействие, достигайки накрая крайната точка, този свят. То включва в себе си външната част и вътрешната: 5 висши светове и творения.

Цялото мироздание това са светове и души, които се намират вътре в световете. Науката кабала изучава всичко, с изключение на самият корен: как това се е разпространявало отгоре надолу, а после се връща отдолу нагоре – и всичко относно постигащия това човек.

Вътре в тази система се намира някой, наричащ се „човек” (ние засега не знаем кой е той) – и това, което се разкрива относно него, се нарича наука кабала.

Аз сега се намирам в реалността на този свят и усещам всичко чрез пет сензора – петте органа на осезание: зрение, слух, вкус, мириз, осезание. С тяхна помощ аз разкривам и възприемам нещо, случващо се отвън.

А какво се случва всъщност там – аз не знам. Физиците ще кажат, че ни въздействат вълни и няма нищо друго освен вълни. Химиците ще кажат, че тези реакции са между някакви вещества, молекули. Но главното е, че аз улавям някакви въздействия и реагирам на тях. Това е моето вътрешно възприятие, някой друг може да реагира по друг начин.

Ние всичките сме устроени еднакво и затова възприемаме приблизително същото. Някакво друго създание ще усеща съвсем друга реалност. Всеки усеща света в зависимост от своите свойства, характер, информационни гени – хора, животни, насекоми, растения, дори камъните – всеки по различен начин усеща себе си и своето обкръжение.

Но кабала говори само за това как човекът възприема света. Въпреки че и тук има различия, все пак имаме някакво общо възприятие. Ние все пак се разбираме един друг! На неживо, растително и животинско ниво нашите впечатления дотолкова съвпадат, че ние сме напълно солидарни един с друг относно тях.

Само на човешко ниво, там, където започва психологията, индивидуалните особености на възприятията и усещанията – там започва сложността в разбирането.

Ако се разглежда само въздействието върху петте органа на чувствата, неизкривените особености на психологичното възприятие, то всичко, което усещаме в тях се нарича възприемане на този свят – върху което още не са наложени твоите нерви и мисли. Ако по този начин постигаме всичките 5 духовни свята, то това се нарича науката кабала: цялото спускане отгоре надолу, от началото до края и от края отново към началото, всички цели и системи, причини и следствия, всичко, до последния детайл.

По такъв начин кабала обяснява: какъв е човекът, за какво е създаден, защо е било необходимо спускането отгоре надолу и какво ни чака в края на подема.

Тази наука включва в себе си всичко – включително физиката, химията и живота на човека в този свят… Всичко е там, вътре!

Кабала това е разкриването на цялата реалност вътре в постигащият я човек.

Човек се издига в световете и постига реалността в някакъв неин срез: 1-во стъпало, 2-ро, 3-то… Когато той се издигне на следващото стъпало, то е ясно, че всички предишни са вече включени вътре в него.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 23.01.2011

[33956]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Докато практически не постигнем всяка дума, за която говори науката кабала, съгласно нейното стъпало в духовното, няма да можем нищо да разберем.

А дотогава, просто жонглираме с думите – абстрактни форми, които не са облечени в материя. Но ако кабала се разкрива като методика за поправяне на света, тогава защо идва в такава абстрактна и неразбираема за обикновения човека форма?

Отговор: Кабала не е изкуствена и абстрактна методика за поправяне, а най-естествената. И ако тя се разкрива в такава форма, значи именно в този вид трябва да я получим, и това е най-подходящото за нас лекарство.

Тоест, аз трябва да го приема и да не споря – да не се оплаквам, че е горчиво, неразбираемо и че има именно такива правила за приемане. Предварително трябва да се отнасям към това средство като към абсолютно съвършено. Тази „дреха” е ушита специално за мен.

А аз недоумявам, как ще е предназначена за мен, ако не е ясно къде може да си напъхам ръката или главата, как се облича тази дреха?! А ми казват: не се притеснявай, тя е нагласена точно по твоите мерки – нито повече, нито по-малко!

Затова е необходимо само да се придвижа към нея, да я изследвам и видя как мога да се облека в тази дреха. Защото тя е ушита и готова именно за мен.

Възможно е обясненията малко да се адаптират, да се приближат към хорта, за да се облекчи възприемането на тази наука. Но по същество, тя вече ни е представена в най-съвършения за нас вид. Можем да се оплакваме, че не я разбираме, защото там има много неподходящи от наша гледна точка примери, абстрактни (за нас) имена, а книгата „Зоар” е пълна с алегории, които ни объркват.

Но ако човек гледа на всичко това като на спасително лекарство, изпратено му свише, той трябва да го приеме като съвършено, ефективно специално подбрано за него средство.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 26.01.2011

[33781]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Кабала се разкрива, както на всеки човек лично, така и на цялото човечество, за да даде отговор на неговия въпрос.

Човек не се вълнува от цялата тази теория, колко ангела има на небето и колко висши парцуфим, той знае едно: той трябва да напълни желанието си. И тогава ще почувства, че в кабала очевидно има отговор.

Човек засега и сам не знае какво иска, но разпространявайки кабала трябва да му обясним, къде може да намери, това което иска. Това е както майката, която вижда по детето и чувства, какво му е нужно, какво е полезно за него и какво  – вредно. Тя знае защо  плаче то, какво иска и къде го боли.

Така и ние трябва да чувстваме човечеството и предусещайки разривите, малко преди да започнат да развиват това растящо желание по степента на неговото нарастване, така че да го насочим към добро и да избегнем страданията.

Не трябва да чакаме времето, когато ще се разкрие страшен глад и ще ни застави да страдаме – трябва по-отрано да дадем на хората напълване. Нека опитат и да видят! Трябва да им обясним, към какво е насочено тяхното желание, в това се състои разпространението на кабала.

Ако човек е все още доволен от живота си, трябва да го ставите на мира. А на всички останали трябва да се обясни, къде може да бъде намерено напълване за усещаната от тях празнота.

Човек трябва да разбере, че в него сега се разкрива особено желание. То засега е съвсем неоформено.

Трябва да се „оформи“ и „да му се включи“ нова програма или система, точно като диск в компютъра, който засега е само мъртво желязо или пластмаса, а ние трябва да го „оживим“, за да се научи да работи с програмите и данните и тогава ще може да се възползва от тях според желанието си.

За да направим всичко това е нужна особена сила, която получаваме благодарение на нашите усилия – в групата, обучението, слушайки учителя си. И така, постепенно  ние „преформатираме“ самите себе си и според това, колко сме успели започваме да усвояваме нова, духовна информация, която ни дава напълване и помага да се сортира.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 24.01.2011

[33594]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Днес науката кабала трябва да се разкрие на света. Сега всички трябва да знаят, какъв е смисълът на живота и как да достигнат корена на битието. Постигането на корена може да се сравни с плодове, а духовния живот на човека, духовното развитие – с грижата за плодоносно дърво.

В едно от своите писма Рабаш разказва, как трябва да се „обработва” желанието – аналогично с грижата за дърво в нашия свят. Ние го развиваме в четирите стадии АВАЯ, докато не придобием даващо желание, а след това започваме да използваме получаващото желание за отдаване. И това са „плодовете” – краят на поправянето, неговата зрялост.

А засега, задавайки си въпроса за смисъла, човек намира науката кабала, там, където я реализират хора със същите въпроси. Започва период, наречен „ло-лишма”: подходът на човека е егоистичен както преди, само че сега той иска да придобие духовния свят, да откъсне висшите плодове и по този начин да си отговори на въпроса за смисъла на живота. Той по своята природа не разбира как може да се постигне нещо по друг начин.

Така ние полагаме семето в земята и то започва да се развива. Отначало човек, както обикновено, върви по утъпкана егоистична пътечка, разчитайки на собствените си сили и виждайки розови перспективи. Но след време, понякога след няколко години, в него се поражда усещане, предизвикано от светлината, възвръщаща към Източника: той започва да чувства, какво представлява антиегоистичната природа.

Тогава става ясно, че духовният свят не може да се постигне с обичайните чувство и разум. Той се постига противоположно на това, което се е случвало досега. И човек все едно губи крилата си: той вече не може, както по-рано, решително да върви напред, отваряйки със замах вратите. Сега трябва да се заеме със себе си отвън навътре, тоест чрез обкръжението: чрез групата, учителя и книгите.

Трябва да насочим усилията си извън себе си и само тогава, извършвайки кръг, човек ще съумее да се отнесе към себе си като към семе, положено в земята. Той ще се научи да се грижи за това семе, за да може то да прорасне, а не да изсъхне в пясъка. Той ще му усигури хранителна среда: минерали, влага, топлина – всичко, необходимо за израстването. И само тогава семето му ще покълне.

От урока по статията на Рабаш, 21.01.2011

[33332]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Върху какво се концентрира кабала и какво може да даде тя на човек?

Отговор: Когато свършва детството, човек постепенно си отваря очите и разбира, че се намира в някакъв свят.

Може да живее в него, без да се замисля много, просто „като всички”, гледайки другите. Но e възможно да му се иска да разбере малко повече за живота. Всичко зависи от вътрешната потребност, която тласка човека.

И тогава му се иска да разкрие обкръжаващата го реалност: в детството – своята стая, след това – своя двор, град, страна, света, цялото земно кълбо, след това поглежда към космоса. Но в крайна сметка разбира, че всички тези опити не му носят удовлетворение.

Днес човечеството е загубило интерес дори към космическите изследвания, останало е само с едно меркантилно използване, за да управлява мобилния си телефон от спътник или да шпионира.

Нас вече не ни вдъхновяват космическите полети в далечни галактики – вътрешното желание на човек е променено и не се стреми към далечните космически разстояния, а обратно – повече навътре.

Пита се: откъде е дошло това, за какво? За пръв път в човешката история ние се стараем не просто да направим „повече”, а първо искаме да разберем: защо го правим?! Това е въпросът за своя корен: „Откъде идва всичко? И къде ме води?”

От година на година хората продават все по-трудно нещо ново – вече всички са се преситили от всичко. Това не означава, че нямат желания – но ти не можеш да им дадеш онова, което те искат! И затова те остават неудовлетворени, разочаровани, и започват да приемат наркотици, за да потънат в забрава.

Те имат нужда от отговор за смисъла на живота – а не само как да устроят за себе си сито, комфортно съществуване, приятно за животинското тяло.

Това се вижда дори по модата – колко тя е станала по-проста и свободна. Това говори за това, че човек се освобождава от материалните ценности, в които вече не вижда напълване, смисъл. Той просто иска да му бъде удобно и да не чувства недостиг от нещо материално. Но не иска да се концентрира върху това и да се тревожи излишно.

Това е много голяма разлика: аз имам нужда от кола, от дом, от хиляди различни неща, за да живея удобно. Но сами по себе си те не са ми интересни, аз просто искам да си обезпеча комфорт, а повече не ми е нужно. Те ми облекчават живота и това е прекрасно, но не е самоцел. Аз искам да разкрия нещо друго, по-високо.

И тук в човек се поражда въпросът за същността, за смисъла на живота. Тогава вече не му помага нито развитието на технологиите, нито на науката, нито философията, нито психологията – нищо не може да му даде отговор. Защото това вече е въпрос за неговият корен – откъде съм дошъл? Имам ли някакво висше предназначение, освен този животински живот?

Защото в този аз вече съм изчерпал себе си, какво още мога да получа? Още някаква супермодерна играчка или телевизор? Вие можете да си измисляте всякакви развлечения – но всички те са на това ниво, за което аз вече дори и не питам. И аз не съм виновен! Вътре в мен се събуждат такива въпроси, които се отнасят към друго ниво.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 24.01.2011

[33603]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние пребиваваме в противоположно на Твореца свойство – в егоистичното желание за наслаждение. По духовния път всички желания, които постепенно се разкриват в нас, от по-леките към по-тежките, трябва да бъдат трансформирани в намерение за отдаване.

За разлика от неживото, растителното и животинското ниво, когато ние хората се развиваме, нашият егоизъм също се развива. Цялата ни история е непрестанно развитие на желанието за наслаждение и верига от опити да го задоволим. Това е нашата природа. Затова ние винаги искаме това желание да бъде реализирано, напълнено.

Така продължава дотогава, докато в даден момент от развитието си, човек достига до въпроса: „За какво ми е това?”. Неговото желание завършва количественото стъпало на развитие и преминава в качествено. Сега човек не се нуждае просто от по-добра кола, по-голям дом и по-комфортен свят. Той започва да задава въпроси за това, защо нещата се случват по такъв начин: „За какво? Защо? Какво се случва с мен и какво ми дава това?”.

Над предишните нива на развитие се издигат нови въпроси. На човешкото стъпало ние започваме да оценяваме и да анализираме живота, да не се задоволяваме с ролята на човека, който се хвърля без да мисли след егоистичните си желания. В предишните поколения само единици са си задавали такива въпроси и са постигали Източника на случващото се, същността на процеса и неговата цел. Тези хора се наричат кабалисти, от думите на иврит „някой, който получава” (Мекабел), тъй като те получават разкриването на висшето управление и така напредват. А що се отнася до другите, те не са изпитвали нужда да отговорят на такива въпроси.

В мъдростта на Кабала, която помага на човек да намери отговори на въпросите, относно смисъл на живота (източника и целта) е написано, че ще дойде време, когато много ще искат да знаят за какво живеем. В своите постепенно проявяващи се егоистични желания, масите ще започнат да преминават от животинското ниво, от търсенето на добър живот, към човешкото стъпало, към въпроса за какво си струва да се живее.

Кабалистите са посочили началния момент на такъв преход: краят на 20-ти век. И наистина това така се случи. Днес „главните въпроси” се повдигат у много хора по света и в определен смисъл предстоят пред човечеството. Ние виждаме, по нарастващото отчаяние, употребата на наркотици, броя на разводите и изобщо по кризата на човешкото общество, че въпросите за смисъла на битието спират нашето нормално егоистично развитие и изискват от нас да търсим отговори. Само тогава в нас ще се намерят сили да продължим пътуването.

От урока по статия на Рабаш, 21.01.2011

[33335]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Откъде се взима в нас желанието за отдаване?

Отговор: Желанието за отдаване се пробужда в нас под въздействието на висшата светлина – „светлината, връщаща към източника”. Ние не знаем, какво е това желание за отдаване и отдаване извън нас.

Ние съществуваме в своята природа на получаване и изведнъж идва някаква външна сила и ни влияе. А ние не знаем що за сила е това. Ние съдим за нея само по нейните проявления, по резултатите от нейните действия. Аз започвам да познавам Твореца по действията на тази сила в мен.

Той – това са онези последствия, които Той предизвиква в мен. А Него самият аз не познавам. Аз не познавам дори същността на явленията в този свят: какво е електричеството, какво е хлябът, кой съм аз самият?! Аз не мога да постигна самата същност на нещата – на мен ми се разкриват само следствията от проявлението на тази същност.

Затова науката кабала (и изобщо всяка наука) изучава само онова, което е възможно да бъде изучено: материята и формата, облечена в материя.

И когато при нас идва тази особена, странична, външна сила – на мен не ми е известно откъде идва тя и Кой е той. Аз я извиквам по някакъв особен, непонятен начин, който се нарича „чудо” (сгула).

Защото в мен не съществува никаква възможност да разбера как именно ѝ въздействам, как се пробужда тя и започва да ми действа в отговор. Аз съдя само по нейните проявления, които усещам в своя материал, желанието.

Вътре в себе си аз чувствам изменения – като резултат от чуждото въздействие. Това следствие, породеното в мен – и се нарича желание за отдаване.

Това е много странно и особено свойство – съвършено непонятно и незнайно за мен. Когато то изведнъж се ражда, тогава разбирам, че никога преди не съм го изпитвал.

А ако поговоря с обикновените хора, то всеки ще каже, че прекрасно знае какво е това желание за отдаване и че отдава на другите. Той не разбира, че цялото това отдаване е само друга форма на получаването.

Да разбереш с какво се отличава получаването от отдаването можеш само, ако си получил вече тези две желания. Едното идва при нас отвън, а другото е заключено в нашата природа. Ето в такъв случай, човек може да различи едното от другото и тогава започва да разбира кой е той всъщност.

Сега ние даже не разбираме, че в този свят действа само един закон – на егоистичното получаване. Ние ще разберем това, едва след като се сдобием с желание за отдаване.

Чак когато излезем от Египет, можем да разберем какво точно е било Египетското робство, в сравнение със свободния живот! Всичко се познава и оценява само чрез своята противоположност.

От урока по статията „Свобода на волята“, 21.01.2011

[33345]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Свобода на волята - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Въпрос: По какво молитвата в кабала се отличава от религиозната молитва?

Отговор: Кабала принципиално се различава от всички други методики и изобщо от всичко, което съществува в нашия свят. Казано просто, тя е едно, а всички останали – нещо друго.

В какво се състои разликата? В това, че кабала е изградена на основата на промяна на самия човек. Не на промяна на нещо извън мен, не на промяна на обкръжаващата среда, не на това, някакъв дядо „боже” да започне да се отнася към мен добре, не на промяната на отношението на другите хора. Аз не моля Той да промени моето здраве, моята съдбата – нищо подобно. Аз моля Той да промени моя егоизъм – само това!

Цялата кабалистична методика е изградена на това, човек да промени себе си. От друга страна, всички други методики и религии са построени на това, че Творецът се изменя по отношение на човека: аз Го моля, Той да бъде милостив, доброжелателен, аз Го предразполагам.

В кабала няма такова нещо. По отношение на Твореца аз съм изменящият се човек, намиращ се в Абсолюта. И този Абсолют е неизменен. Ако Творецът е първопричина, първичното начало, ако Той е абсолютно добър, абсолютен, вечен, съвършен, то Той не може да се променя. Променя се само несъвършенството. Той не може да се променя.

И затова всички изменения стават само в човека. С други думи, аз, според своите сили, състояние и вътрешни свойства, усещам себе си повече или по-малко комфортно. Но това съм именно аз, защото аз съм променлив. А Творецът никога не се променя, Той е постоянната обща сила на Природата.

Съответно, всички молитви, за които говори кабала, представляват молба на човека за собствената му промяна. Към кого се обръща? Към стена? Ако Творецът е постоянен, ако Той е вечен, съвършен, то Той изобщо не реагира на тебе.

Но ти, обръщайки се към Него, ставаш друг и получаваш друга реакция, защото повишаваш при това своята чувствителност. Ти се намираш целият в същото това постоянно поле, което се нарича „Творец”, в същата тази постоянна Сила. Но ти се молиш, искайки да се промениш и тогава това поле ти въздейства с голяма интензивност. Ето, това се нарича „молитва”.

Думата „молитва” на иврит (леитпалел) означава съдя себе си, самооценям се, осъждам се. Това не е обръщение към някого, който да се смили над тебе или да те облагодетелства. Не, това е преоценка на себе си. Това е молитва.

И затова, макар религиите и да използват същата тази дума, в кабала тя, както и всичко останало, има абсолютно противоположен смисъл.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33395]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→