Entries in the 'Кабала' Category

Същност на науката кабала

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „NOI”, Рим, урок №1

Въпрос: Откъде в такъв малък човек като мен, може да има разум, разбиране, възприятие, за да съм свързан с всички части на природата, на всички нива, от различни страни, с милиардите нишки, излизащи от мен към всички нейни най-дребни детайли? Не съм способен за това!

Отговор: Вярно е. Но това не се изисква от нас. От нас се изисква само да пожелаем да се включим в тази система на природата. Възможно е, някои да мислят, че науката кабала е много трудна, че трябва да разкрием всички закони на природата, да ги осъществяваме. И ако всеки трябва да учи, то къде ще учи цялото човечество, защото мнозинството от хората в света, са все още по-малко развити, не желаят и не са способни да учат.

Работата е в това, че не е необходимо нищо да се учи! Тези закони действат. Трябва само да се уподобим на тях в своето желание, да разкрием истинската система от закони – законите за добрата взаимна връзка.

Затова, щом човек започне да си задава въпроса, как може правилно да се впише във всеобхватната природа, той разкрива науката кабала. Понякога, това се случва след много търсения в най-различни посоки, след криволичения по пътя. Разбира се, не само в този кръгооборот, но и в много свои минали животи, той вече се е намирал в съмнения и търсения – как да се развива и какво да прави.

В крайна сметка, открива науката кабала и намира мястото, където може да я реализира. Защото за тази цел, не трябва много да учи – важното е да намерим онази сила, която да  моделира от нас, като от безформено тесто правилната форма. Тоест не ние сами трябва да си придадем правилната форма, а да дадем възможност на тази обща сила на природата да я извае от нас.

Цялата сфера на природата е съвършена и пълна със светлина, и в нея има само едно празно място, което трябва да допълним със себе си. Необходимо е само да се поставим под въздействието на тези външни сили на сферата, за да ни придадат те правилната форма.

Всъщност, в това се състои цялата същност на науката кабала: дай на реалността, на света да направи от теб форма, подходяща за света – не само за този свят, а за всички сили, действащи в реалността, дори още да не са разкрити за нас.

Ако им позволиш да направят всичко, като напълно се анулираш – това означава, че си станал зародиш, отменяйки себе си като капката семе вътре в майката. И тъй като майчиният организъм не чувства тази капка като чужда, той я развива.

Обикновено, нашият организъм е много чувствителен към чуждото тяло и иска да го изхвърли, а към зародиша – не е, тъй като това чуждо тяло анулира себе си, желаейки да е свързано с майката и да получава от нея всичко, сякаш самото то не съществува. За сметка на това, възрастният организъм може да го развива, придавайки му правилната форма.

Така и ние. Ако влезем в обкръжение, в група, която ни управлява, развива ни и получим от нея системата от ценности, важността на целта – да се съединим помежду си, тогава групата ни развива, придава ни именно тази форма, като обезпечава точно онова напълване и развитие, които са необходими, за да запълним празното място. В това се и състои цялото решение.

От 1-вия урок на конгреса „NOI!”, Рим, 21.05.2011

[43737]

Кабала – чиста практика

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес „NOI“, Рим, урок №2

Развитието става чрез „електрическа” сила, която осъществява циркулацията в системата. Когато се свързвам със системата чрез двете си сили: егоистичната и алтруистичната – нейната сила започва да преминава през мен.

Тогава системата работи заедно с мен и аз чувствам „тока”, който изцяло я пронизва, разкривам програмата ѝ, целта ѝ – и все повече се включвам в нея.

Така ние се изкачваме обратно по духовните стъпала към единната Сила. Плюсът и минусът, позитивното и негативното се обединяват и ние разкриваме своята вечност, своята крайна цел. Такава е програмата.

Оттук ние можем да видим причината за кризата и нейните последствия. Ние разбираме, защо не сме получили науката кабала и не сме открили група, докато егоизмът ни не се е разрастнал до краен предел. Едва сега, ден след ден, ние чувстваме как всичко се променя. Колко събития се случват в света – и всички те са призвани да разкрият кризата, да проявят отчаяното ни положение, безнадежността и неразбирането, които царят в света. Ден след ден, много бързо ние ще правим крачки по този път.

И затова трябва колкото се  може по-бързо да покажем на света, че ние разбираме програмата на творението. Разбира се, не цялата – защото я постигаме, издигайки се по стъпалата на развитието. И все пак, ние знаем как да я осъществим, как да започнем реализацията ѝ ,  а останалото учим в движение.

Сред нас няма хора, който са достигнали края на пътя, а и това не би било възможно. Всъщност, ние се учим от кабалистите, които са ни разказали за целия този процес, за цялата наша човешка история – и при това са го разказали преди хиляди години, и думите им до ден днешен вярно се претворяват в живота.

И така, ние само трябва да чуем какви закони си струва да спазваме, за да станем много бързо част от интегралната система. Щом аз се разкрия като такава част, в мен се проявяват всички закони. Аз започвам да разбирам, да усещам, какво става в нашия свят. Аз виждам през него, виждам силите, които преминават през мен, установявам техните причини и същността на въздействието им.

Казано е: „По делата Твои ще Те познаем”. Науката кабала е чисто практическа методика, която аз осъществявам само върху себе си. Аз не изучавам някакви бръмбърчета под микроскоп, не правя външно наблюдение – напротив, науката кабала и изобщо цялото творение аз разкривам в себе си. Няма по-емпирична и практична наука.

Кабалистите ни казват какви закони трябва да изпълняваме, за да станем активна част от голямото цяло. Защото човечеството е едва малка част от огромната система на света на Безкрайността. Става въпрос за прости закони, които трябва да спазваме в групата. Ние трябва да я градим като мини-модел на общата, грамадна реалност – така, че в този модел да искаме, да търсим възможност и да се стараем да изпълняваме основополагащите закони на творението, което се отнася към нашия егоизъм и към позитивната креативна Сила.

Тогава, за мен, групата става „работна територия”, „лаборатория”, в която аз проверявам себе си и другарите, в която ние работим заедно и изграждаме помежду си, създаваме, формираме бъдещия свят, висшия свят, човечеството на утрешния ден. Ние действаме съгласно съветите на кабалистите, но по опитен начин, отново и отново проверявайки резултатите от своята работа.

От 2-я урок на конгреса „NOI!” Рим, 21.05.2011

[43710]

Изход от лабиринта на страданията

Световен конгрес „NOI„, Рим, урок №1

каббалист Михаэль ЛайтманНауката кабала ни се разкрива от дълбоката древност. Всъщност това е първата наука, разкрита на човечеството под формата учение за  устройство на света. Но както и днес, така  и в предишните поколения, повечето от хората не са се нуждаели от нея, тъй като нашето его все още се е развивало.

Ние сме преминавали през всичките тези кръгообороти, развивайки се от поколение в поколение, и като че ли, че ни е било добре. Постоянно сме се стремили към нови достижения, желаейки да напълним себе си с все по-големи наслаждения.

Науката кабала още преди хиляди години е говорила за това, че тази гонитба за наслаждения – е само гонитба за вътрешния двигател, който работи в нас и не ни доставя истинско напълване, всичко това е лъжа, ние само си играем с нашите желания, с тези мимолетни, мигновено изчезващи наслаждения. Каква е ползата от това?..

Но хората не искали да слушат това. Само единици са се замисляли за смисъла на живота: за какво е целия този живот, този бяг между раждането и смъртта. Те са развивали науката кабала все повече и повече. Те са разкрили, че в действителност това е игра, която нашето его, нашата природа играе с нас – просто убийствена игра, попаднали сме в месомелачка, която ни смила, подтиквайки ни през цялото време към нежелателни действия: или наслаждения, от които нямаме сила да се откажем, или страдания, от които бягаме от безизходност.

И така, под въздействието на тези две сили, аз постоянно бягам, като малко животно. Бият ме  и аз бягам, за да се отдалеча от ударите. Показват ми къде има наслаждение – аз се втурвам към него. И така завършвам целия си живот, изпълвайки дните си с гонитба.

Като са наблюдавали такова едно развитие на човечеството тези хора са търсели изход от тази безсмислена гонитба, докато не разкрили, че в целия този процес има край, че ние не живеем в безкрайния поток на живота, между двете сили – добро и зло, във вечната гонитба за наслаждение и бягство от безкрайните страдания, стараейки се да подобрим живота си и да избегнем злото. Те открили, че в крайна сметка ние достигаме до края на това развитие.

Този край става именно в наши дни, след едно толкова дълго развитие на човешкото общество. Ние сме първото поколение, което след многобройни кръгообороти, в резултат на развитието на всички предшестващи поколения, вече започва да разбира какво става с него.

Ние започваме да осъзнаваме, че сме достигнали до някакво насищане, много хора вече са се разочаровали от тази гонитба. И макар и да не осъзнават, че през целия си живот са били в гонитба за наслаждения и бягство от страданията, те усещат неудовлетвореност, потъват в депресия. Много хора вече разбират, че това е лудост, а не е живот, да дойдеш в този свят заради някаква си гонитба, а след това да си тръгнеш от него, сякаш си дошъл в казино, поиграл си и си тръгваш, без да си направил нещо, защото си бил принуден да бягаш от страданията и да тичаш след наслажденията.

Оттук те идват до разбирането, че очевидно,  не е така, тъй като в природата нищо не става безцелно, всичко е много отмерено, в порядъка на причините и следствията и видимо целият този процес е продиктуван от закона за развитието, който трябва да ни доведе до някаква цел.

И макар този процес да е много дълъг и да ни се струва нелогичен, всъщност в него се крие особена вътрешна логика: трябва да осъзнаем злото, заложено в нашата природа, за да постигнем от него благо. Възможността да достигнем това благо ще се появи сега, ако ускорим осъзнаването на злото.

Затова се е разкрила науката кабала, за да не ходим както по-рано, по дълъг или случаен път, в безкрайно люлеене между злото и доброто и сблъсквайки се всеки ден с проблеми, оправяйки се с тях и в бягство към нещо по-добро, а за да можем след много търсене, вече разочаровали се от предишния път, да пожелаем да видим какво ни предстои и да напреднем съзнателно.

На такива хора се разкрива науката кабала. В тях се пробужда точката в сърцето, която не им позволява да се успокоят и те идват тук – не по криволичещ, а по пряк път, съгласно закона на природата, като стават подобни на него и го използват правилно.

Всъщност с това не се удостояваме с чудо, не получаваме протекция, а просто знаем закона – и вместо да достигнем целта по зиг-заг, ние вървим към нея направо, ако искаме да изпълним този закон. Това е наистина по-къс и лек път, но в същото време и по-сложен. Тъй като ние трябва да изучим и реализираме този закон върху себе си – вместо силите на природата да ни месят като тесто, придавайки ни своята форма. Ние сами трябва да участваме в това, да изваем от себе си формата, която иска природата. Ако това ни се отдаде, то ние ще предадем на себе си същата  форма, която трябва да приемем в края, когато достигнем целта на творението.

От 1-я урок на конгреса „NOI!“, Рим, 21.05.2011

[43743]

Кабала – физиката на общия свят

каббалист Михаэль ЛайтманСветовен конгрес”Wе!”, Ню Джърси, урок №8

Науката кабала – това е физиката на общия свят. Какво, сам по себе си, представлява този общ свят – ние не знаем. Постигаме от него едва мъничка област, която можем да възприемем чрез органите на чувствата на нашето физическо тяло, така както и всички животни.

Само че за разлика от животните, имаме по-развит ум, повече желания, и затова малко по-добре от обикновените животни се вписваме в този свят, като се стараем, колкото се може повече да го използваме.

Но нашето чувствено възприятие, с помощта на петте органа за усещане – зрение, слух, вкус, обоняние и осезание – е много по-слабо развито, отколкото при животните. Те доста по-добре от нас усещат природата.

Само нашият разум и нашето его са по-развити, и затова повече от животните, с по-голяма жестокост и рафинираност, можем да използваме този свят, който те също възприемат. Но във всеки случай ние възприемаме само малка част от реалността.

Науката кабала ни обяснява цялата действителност, схващането за истинската реалност. Както казва науката кабала, главната разлика между ограниченото възприемане на нашата мъничка действителност и способността да се възприеме по-широката реалност, като че ли ще излетят от тясната клетка на нашия затворен микрокосмос в огромния и прекрасен външен свят, се заключава в това да не поставяме себе си в зависимост от множеството случайности, сили и действия, а да достигнем възприемането на една единствена сила.

Щом като цялото това огромно количество сили, действия, случайности, мисли, цялата обкръжаваща ни обърканост, започнем да насочваме към една единна сила, все повече и повече, това означава, че се издигаме по стълбата на световете, докато не достигнем света на Безкрайността, където действително има само една сила, в която се съединяват всички мисли, желания, възприятия, ситуации, действия – абсолютно всичко, което по-рано е било за нас така празно. Тогава ние постигаме, че „няма никой освен Него” – тази единствена сила, Твореца.

От 8-ия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 03.04.2011

[42437]

Наука за самопознанието

Кабала е наука за реалността. Човекът е такова създание, което се стреми да разбере защо и за какво съществува, как може да стигне до истината! Той има нужда да разкрива понятия като „истина”, „факти”, „цел”, „постигане на целта” – устроен е така, че се нуждае от такова напълване.

Най-голямата потребност на човека е да разбере, кой е той. Както е казано: „От плътта своя ще прозра Твореца” – защото, за да разбера кой съм аз, трябва да знам, кой е Творецът. Тази потребност ме подтиква към търсене.

Цялата наука кабала е посветена на изучаването на човека – защото освен него, не съществуа нищо. Цялата действителност се намира в човека и всичко се случва вътре в него. Аз не виждам в този свят нищо, освен самия себе си. Всичко, което става наоколо – това съм аз, картини вътре в мен. Нямам никакво понятие за ставащото отвън.

Тоест това е изучаване на себе си, самопостигане, самопознание. А всички останали книги ни разказват за някакви илюзии, сякаш около нас съществува външна реалност. Затова всичко, освен тези свети книги е пълна лъжа, измислена от човека – плод на неговото въображение.

Ние не разбираме доколко тези книги са уникални, освен това нямаме никаква връзка с истината – без тях бихме съществували в този свят като някакви малки бръмбърчета, които изживяват отреденото им време за съществуване. Само с помощта на тези книги, постепенно можем да се развием и започваме да проверяваме, измерваме, познаваме: „кой и какво си”.

Така разбираме, че включваме в себе си цели светове, парцуфим, сфирот, множество части, които ни се струват чужди – а накрая се оказват части от нашата собствена душа. Това е собственото ти желание, което се разделя на нежива, растителна, животинска и човешка природа. А на последното, четвърто стъпало, трябва да съберем всички тези части заедно – за да постигнем намерението „заради отдаване”, което е необходимо на този последен, четвърти стадий на творението.

Когато получа това отдаващо намерение във всички части на творението, тогава ще разбера кой съм и ще опозная себе си. Няма какво друго да се изучава в реалността.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 02.05.2011

[42014]

Мъдрост за продан

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, „Разкриване на педя – скриване на две педи“: Като правило, когато великите кабалисти възнамеряват да разкрият нещо, което има дълбок смисъл, те започват с думите: «Аз разкривам малкото, като при това скривам два пъти повече». Нашите предшественици са се предпазвали много от излишните думи, както са ни указали мъдреците: «Думата е сребро, а мълчанието – злато».

Кабалистите от всички поколения са се пазели изключително много «да не си отварят устата», за да не разгласят нещо извън пределите на позволеното. Те са били длъжни да получат «разрешение свише» в предаването на мъдростта. С други думи, от собственото постижение им е било ясно, че те постъпват правилно. Те винаги са предпочитали скриването и да премълчават разкриването и обличането в думи.

Очевидно, за това е имало причина.

Преди всичко възниква въпросът: защо е нужно да се скрива мъдростта? В «Предисловието към Паним мейрот» Баал а-Сулам привежда като примери Аристотел и Платон, които също са се предпазвали от масово разгласяване на научните знания.

Мъдростта можела да се разгласява само на този, който я обича, който е готов да се «сроди» с нея и грижливо да я пази, да не я предава на никой. Тъй като в ръцете на егоистите, на които науката е нужна не като такава, а като средство за удовлетворяване на всевъзможни страсти, тя ще стане предмет на покупко-продажба заради наслаждението в този свят и ще обслужва човешкото себелюбие.

Хората могат да искат пари, почести, знания. И само тези, които искат знание, може да се открие мъдростта, защото те ще я пазят и няма да я изтъргуват. Затова дори учените, изучаващи външните науки, са получавали знания от учителя при условие, че ще я разгласяват изключително само на тези, чието сърце жадува единствено постигане на мъдростта и нищо повече: нито пари, нито слава или разни такива въжделения.

Ако това правило са спазвали до наши дни, ние бихме живели днес така, както сме живели преди хиляда години – обикновен живот на земята. Разбира се, че щяхме да сме по-малко от 7 милиарда. Подобно на животните, населението на земята би варирало по естествен начин в зависимост от обстоятелствата.

Но в света има друга програма: по пътя на осъзнаване на злото той трябва да достигне до целта на творението. И затова напредваме през «пробойни», предизвикани от продажбата на външните науки.

Тези пробойни разбира се са целенасочени. Тъй като, когато недобросъвестен човек овладява тази или онази научна дисциплина, той не я отделя от съответните си желания. Над тях властва егоизма и ако днес жадува дори само за знание, утре вече ще го прелъстяват богатството, славата, властта. И тогава той продава своята наука за нещо, което е по-скъпо за него в дадения момент.

Така науката е започнала да служи на човешкия егоизъм и е задействала научно техническия прогрес, който се е превърнал в ценна стока. Ако не я продавахме, ние и сега бихме живели патриархален живот.

От друга страна науката кабала е била пазена в тайна. Тук и там са станали отделни «изтичания» – като напримет книгата Зоар, но досега кабалистите са пазили знанията си, докато не са получили «разрешение свише».

С други думи, в своето развитие ние сме достигнали до такъв етап, когато е нужно с всички сили да използваме всички възможности, колкото се може по-бързо да разпространим науката кабала. Днес е дошло време да се възползваме от нея, за да поправим себе си и сега не трябва да чакаме повече.

От урока по статията “ Разкриване на педя– скриване на две педи», 26.04.2011

[41576]

Прозрението все още предстои

каббалист Михаэль ЛайтманКабала е наука за подобието на човека с Твореца. Във всичко! В хармонията с Него, във вечността и съвършенството. При това, земното ни съществуване не ни пречи да усетим такова „неземно“ състояние.

Нашето потребление също така трябва да бъде в хармония с природата – т.е. трябва да консумираме толкова, колкото е нужно, за да съществуваме. При това, независимо от населението на земята, ще обновяваме природата в спокоен, хармоничен цикъл.

Препоръчвам ви филма „История на вещите“ в 3 части: I част, II част, III част.

Но причината не е в неправилната консумация и не е в самия егоизъм, а в това, че егоистичната ни природа е създадена нарочно такава, за нашето поправяне, както е казано: „Аз създадох егоизма и създадох Тора (светлината, която предизвикваме при изучаване на кабала) за неговото поправяне“.

Човечеството не разбира капана, който Творецът ни е подготвил – егоизмът е създаден специално и само в човека, за да пожелаем да го поправим, за да станем подобни на Твореца – точно това е целта, а останалото са само причини!

Предлаганите решения няма да помогнат да установим здрав живот, защото егоизмът ни се изменя и няма да ни позволи да изменим каквото и да е. Докато не го поставим за поправяне под висшата светлина, която го е създала.

[41032]

Фараонът излиза от сянката

каббалист Михаэль ЛайтманВ нашия свят ние умеем само да получаваме. И затова без науката кабала светът би се самоунищожил.

Ако не съществуваше представата за Твореца и творението, взето от кабала, ако нямаше възможност да привлечем висшата светлина – силата, която ни поправя, ако пред нас стоеше само този свят, само Земята, въртяща се в космическото пространство и ние на повърхността й, движени от своята природа, тогава в близките десетилетия  бихме унищожили живота тук.

Това се подтвърждава от научните изследвания, на които, безусловно може да се вярва. Ресурсите на Земята са ограничени и ако ги изконсумираме бихме умрели от глад.

В нашия свят няма решение на този процес. Водени сме преднамерено до необратимо състояние, в което няма да остане никакво средство за спасение. Целта е да разкрием своя Фараон, своя егоизъм, който ни разрушава и не ни позволява да направим нищо. В края на този процес цялото човечество трябва да почувства необходимостта от Твореца.

Изследванията показват, че в близките години светът ще се изправи пред най – жесток недостиг на прясна вода и други необходими ресурси. Теоретично, към края на това столетие ние ще привършим, каквото е останало и ще успеем няколко пъти да умрем. И няма решение . Най-добрите умове на света не могат да го намерят. Те са достатъчно умни за да видят, че пътят е без изход.

И наистина, как да излезем от него? Ние не можем да ограничим  своето лошо начало. Не може да се предложи на хората да консумират по-малко поради безисходицата. Ако всички започнат да получават единствено минимална месечна заплата , то от утре никой няма да може да се мръдне от мястото си. А защо? Именно така се е случило в Русия след революцията. Изчезне ли стимулът – светът ще застине. Дори да се раздават медали за безкористен труд – това няма да помогне.

Необходимо ми е  да чувствам, че другият  е по-долу от мен в  нещо, че аз съм спечелил повече, че съм постигнал повече. А ако нямам това – каква компенсация можеш да ми предложиш? Ако съседът ми получава 5000, то аз трябва да получа поне 5001. Но ако всичко е по равно, човек просто не може да живее.

И затова стоим пред проблем, който в нашия свят няма решение. Не е по силите ни да достигнем равновесие с природата. В крайна сметка всички ще разберат, какво означава глобален, интегрален свят, какво е хомеостаза. Има много филми и изследвания на тази тема. Всичко ни говори, че трябва да проявяваме умереност, но бедата е, че нямаме сили да се спрем.

От сянката в нас излиза Фараонът и пресича всеки опит да ограничим апетитите си. Скоро това ще се прояви: хората безсилно ще наблюдават самите себе си, крачещи към смъртта, без  да могат да се спрат. Баал а-Сулам описва това с алегория: ангелът на смъртта ти поднася капка отрова на върха на меча си, а ти отваряш уста, за да я погълнеш и да умреш. Безсилен да се пребориш със себе си, ти чакаш тази последна капка.

Ето защо е необходимо разпространението на науката кабала, необходим е образец за група, способна да продемонстрира на света истинско решение, необходимо е да бъдем „светлина за народите” и да излеем свише върху тях духовния разум и духовното чувство. Иначе светът няма шанс.

Така и в нашия частен случай също няма шанс, но ние самите искаме да усетим това безизходно състояние, защото знаем, че след това ще ни се открие висшата светлина, новата сила, силата на отдаване, която ще ни издигне на друго стъпало.

Същото трябва да направим и за света, макар хората да не са способни предварително  да се устремят към това.

От урока на тема „Подготовка към изхода от Египет“, 11.04.2011

[40379]

Основата на Кабала

каббалист Михаэль ЛайтманМъдростта на Кабала е противоположна на общоприетото мнение, защото духовното е противоположно на материалното. Духовното е насочено изключително към отдаване, докато материалното е изцяло получаване, в зависимост от съответното намерение. Въпреки че съдейки по действията на човек, не винаги е ясно.

Особено важно в духовното е никога да не разделяме творението на различни, противоположни, противоречиви сили, а по-скоро да определяме всичко като една сила: „Няма никой друг освен Него.” Това е основата на Кабала.

Ето защо, трябва да приписваме на една сила това, което  ни изглежда като добро или зло на всяка степен. Човек трябва да види себе си като държащ две юзди: силата на доброто и силата на злото. Творецът държи двете юзди Отгоре: доброто и злото, и чрез тях разговаря с човека, за да го научи.

Човек трябва да разбере, че отношението на Твореца към него идва в тези две форми, което означава, че същата тази Висша сила работи или с лицевата си, или с обратната си страна – Твореца или Фараона. Тогава човек расте с помощта на двете сили и е благодарен за лошото така както за доброто. В крайна сметка, и двете идват, за да го доведат по-близо до сливането с Висшата сила.

От урок по статия на Рабаш, 10.04.2011

[40228]

“Лекарство против смъртта“

Световен конгрес „We!“, Ню Джърси, урок № 2

Ние с вас обсъждаме темата за възприемането на реалността, с цел да ориентираме себе си, постепенно, в правилната посока. В крайна сметка, всичко зависи от това намерение.

Има много хора, изучаващи Кабала, но в частност, съществуват такива течения, които въобще нямат нищо общо с нея.

Науката Кабала е предназначена за поправяне на нашата природа и колкото повече ние коригираме себе си, толкова по-ясно усещаме Висшата Сила, разкриваме Висшия Свят – включваме се и влизаме в Него, като се извисяваме над своя материален живот.

Това се нарича „освобождаване от ангела на смъртта“, защото по този начин ние преодоляваме чувството на пълна зависимост от своето тяло! Повдигаме се над животинската си, биологична същност до степента на общата природа.

Аз не усещам болка, когато си режа ноктите или косата, тъй като моето тяло принадлежи към животинското ниво, а ноктите и косата – към растителното, т.е. са на по-ниска степен. И от височината на животното ниво, аз не чувствам загубата, протичаща в растителното. Аналогично, същото се случва, когато се издигна на по-висока степен от животинската – на степента на човека.

„Човек“ – това не сме ние – съвременните хора. „Човек“ (Адам) произлиза от думата „подобен“ (доме) на природата (Твореца, светлината). И когато стана такъв „човек“, то няма да усещам загуба от това, което се случва в този материален живот. Затова науката Кабала се нарича „лекарство против смъртта“.

Да се ​​надяваме, че ние ще достигнем това ниво и ще започнем да чувстваме този духовен живот, още днес. Всичко зависи, само, от нашите вътрешни усилия. Ще се постараем да свържем своите вътрешни точки и да оценим това особено състояние.

От 2-рия урок на конгреса „We!”, Ню Джърси, 01.04.2011

[40042]