Световен конгрес в Москва, урок №1

Върху нас действат две сили: тласкаща ни отзад и дърпащи ни отпред. Съответно, и в нас има две възможности да постигнем целта, казва науката кабала.

1. Ако направим така, че силата, устремяваща ни напред е по-голяма от силата, която ни тласка отзад – то ще се придвижваме комфортно, бързо, с разбиране и желание.

Тогава пред нас се разстила много приятен и кратък път към поправяне на себе си и към разкриване на съвършеното ни състояние. И в такъв случай ще видим сегашното състояние като повратен момент, като трамплин към много добър, хубав скок нагоре.

2. Ако не се устремяваме напред сами и не помагаме на всички останали, на цялото човечество, тогава отрицателната сила ще ни подгони напред чрез страдания. И разбира се – те могат да станат много големи, глобални, отчитайки цялата наша взаимосвързаност в съвременния свят.

По такъв начин, хората, усещащи днес влечение, устрем напред, трябва да разберат също, каква отговорност е възложена на тях пред целия свят. И тук се крие тяхното възнаграждение: да се устремят към целта, да водят напред – това е огромна, благородна задача.

Ето защо сега създаваме в интернет специален портал и събираме за него огромно количество материали. Ние поддържаме връзка с много социолози, политолози, учени, които се занимават с текущото състояние на обществото, на света в различни негови области. И виждаме колко са озадачени от това, което става.

Учените разследват сегашното състояние на ресурсите на човечеството – това, което е останало на наше разположение (газ, нефт, вода, въглища, метали, почва – всичко онова, което Земята ни дава) и те са в ужас, доколкото ние се намираме на самата граница на изтощение на нашите ресурси. Затова излязоха и продължават да излизат много статии, които сега събираме. Това е огромен материал.

Има също и огромно количество материали по възпитанието. Тъй като достигнахме до това, че не можем да възпитаваме човека. Да му дадем каквото и да е образование можем, макар и да не е ясно ще намери ли след това работа.

Но не умеем да създаваме човек, т.е. от малко дете, „от малко животинче“, каквото то се ражда, да възпитаме Човека, който пребивава в хармония, в добра връзка с останалите, както иска от нас глобалния свят. Трябва правилно да обясним на хората, какво означава „глобален“ – с други думи, напълно взаимосвързан свят.

Аз започнах обучението си и работата по изучаване на биокибернетичните системи, т.е. системите в организма: как той поддържа себе си, как съхранява вътрешното равновесие, хомеостаза с обкръжаващата природа и вътре в себе си. Това е потресаваща система. На нейната основа е построена медицината: с помощта на анализи и изследване, лекарите проверяват различните параметри на организма: кои от тях се намират в равновесие между себе си и кои не.

Съставени са специални таблици, които показват как съществуват, в какво състояние се намира нашата вътрешна система: поддържане на налягането и всевъзможните температури, съответствието на всевъзможните електролити, киселини и т.н. Става дума за огромен блок от взаимосвързани данни.

Точно такова е днес и нашето световно общество. Няма как да го разделиш вече на отделни страни по стар навик. Но ние психологически още не сме готови за това, не го разбираме.

Трябва да се развиваме и да разберем глобалната система, да разберем равновесната връзка в която тя трябва да поддържа себе си. Това равновесие ни дава усещането за нормален живот.

Веднага щом някоя част излезе от общия организъм на човечеството, от правилната взаимовръзка с другите – веднага се появяват болестите. При това те могат да възникват в най-различни системи и да се проявяват под най-различна форма. Ние все още не разбираме това, учените едва сега започват да изследват глобалните механизми.

За поведението на аналоговите системи, на глобалните системи, на затворените системи, ние знаем от техниката. А ето човешкото общество, ако започнем само да си представяме това – ще се прояви ужасяващо несъответствие с това, което е днес. Но Природата помалко ни придвижва към глобален поглед върху света.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45449]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Кабала е методика, която говори за това, че трябва да се обединим помежду си, че такъв е планът на Природата – на единната Сила, която държи цялата вселена, всички нас, цялото мироздание.

От времето на Древния Вавилон, тази наука е скрита за човечеството като цяло. В нея е казано само, че ще се предава чрез малко „ручейче”, от учител на ученик, в продължение на много хиляди години, от древния Вавилон до сегашното време, докато нашият свят не стане съвременен Вавилон – не се превърне в едно цяло.

Това означава пълна взаимовръзка, независеща от граници, страни, континенти, народи, раси, групи, религии, които са възникнали по пътя. Между нас ще се появи такава взаимна зависимост, която ще премахне всички тези прегради.

Но от друга страна, нашият егоизъм ще се запази и развие, в резултат на което още повече ще се ненавиждаме, ще се отблъскваме един от друг, автоматично, подсъзнателно, инстинктивно ще мислим само за себе си, без изобщо да приемаме под внимание другия и само максимално ще го използваме за своя изгода. Такава ще бъде нашата природа след 3700 години – пише в кабалистичните източници.

Ще стигнем до огромен егоизъм и той ще бъде естествен за нас. Дори няма да разбираме, че е особен – просто, това сме ние и такъв е нашият живот. И все пак, този егоизъм, заедно с нашата огромна интегрална връзка, с комуникацията, която сме създали помежду си, в крайна сметка отново ще се превърне за нас във Вавилон.

А освен това, на последния етап от развитието на огромното егоистично общество, когато то става вече и глобално, ние на практика изтощаваме всички ресурси на Земята и източниците на енергия – водата, изкопаемите, металите, нефта, въглищата, газта. Всичко това идва към края. Дори ако искаме да продължим да увеличаваме още своя егоистичен потенциал, това вече е невъзможно.

Обществото на потреблението, което се разви през 20-ти век, само изтощава себе си, опустошавайки всички земни ресурси. В резултат, дори физически не можем да продължим да живеем по този начин. Стигнали сме до такова противостояние един с друг и със заобикалящата ни природа, че това ни принуждава да предприемем нещо.

Нашето общество става друго – неуправляемо. Виждаме, как в различните страни, особено в последно време, стават непонятни на пръв поглед революции, как комуникацията, връзката между хората ги кара да искат социални промени. Но ние, все още не разбираме как и защо се случва това: днес – там, утре – вероятно тук и на всяко друго място. Не виждаме към какво води това.

И ето в такова състояние на обърканост, на неразбиране на следващия етап, виждаме как на света отново се разкрива науката кабала. Помня, че когато учех при моя учител, двамата посетихме особени кабалистични места и седяхме там заедно, един срещу друг. И в тези вечери, той се опитваше да ми разкаже, че ще настъпи такова време, когато кабала ще се разкрие.

Какво значи „ще се разкрие?

„Ще се разкрие” означава, че няма ти да започнеш да говориш, а ще започнат да идват хора, които искат да слушат. Защото това не зависи от теб, а от това дали ще те слушат. И ние виждаме, че времето настъпи – по количеството хора, които днес в различни страни, на различни континенти, на всички езици искат да чуят за онова, което изисква от нас Природата, Творецът, на който трябва да бъдем подобни, как трябва да променим себе си, на какво ниво да се издигнем, за да да влезем в съвсем различното измерение – на нивото на усещане на общата природа, на вечността, съвършенството – да почувстваме това сега, в нашия свят.

В науката кабала е казано, че такива хора ще се появят в края на 20-ти век. Аз не вярвах много в това, не виждах предпоставки да се случи. Но действително, към края на миналия век, хиляди хора започнаха да се интересуват от кабала – подсъзнателно, инстинктивно да усещат привличане към нея, благодарение на развилите се в тях желания, които са стигнали до финалното си съзряване. Именно в това окончателно узряло егоистично желание се заражда следващото стъпало – новото измерение.

От 1-вия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45317]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Запознати ли сте с трудовете на кабалиста Ицках Слепия (Ицках Саги – Наор, 1160-1235, Прованс, Франция)?

Отговор: Ние изучаваме три главни източника в науката кабала: книгата Зоар, произведенията на Ари като основно неговата книга “Дървото на Живота” и трудовете на Баал а-Сулам, великият кабалист на 20-ти век. Баал а-Сулам ни е предал цялата наука кабала в такъв вид, в който може да се разпространява и издава за всички.

Между всички велики кабалисти, от древния Вавилон и до днешни дни, във всяко поколение, е имало още много други кабалисти. Но част от тях се е скривала, а друга част е писала съвсем малко, така до нашето време, буквално още трийсет години назад, за всяко разкриване в науката кабала е трябвало да се получи разрешение свише.

И поради това кабалистите са писали съвсем немного, при което са излагали своите постижения в скрита форма.

И само през 20-и век, когато вече е дошло време да се разкрие науката кабала на широката аудитория, за да се поправи общото его, Баал а-Сулам е написал това, което е разрешено да се разпространява. Именно тази част от науката ние разпространяваме.

От лекции в Рим, 20.05.2011

[44767]

Filed under: Баал Сулам, Изучаване на кабала, Кабала, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

С вас живеем в първото поколение от хора, които се пробуждат, за да разберат смисъла на живота, да разберат за какво живеят. В предишните поколение сме живели подобно на животни. Имали сме само егоизъм – желание за наслаждение, което постоянно ни е тласкало напред – и чрез него сме се старали да се напълним с вечно благо – от едно удоволстие към друго.

Но никога не сме били напълнени – защото наслаждението е противоположно на нашето получаващо желание. По същия начин са противоположни двата полюса в електрическата верига.

Щом светлината се докосне до съсъда, желаейки да влезе в него, между тях веднага става унищожаване, „късо съединение” и те се анулират. Всеки път, когато искаме да се насладим от нещо, достатъчно е само да се докоснем до наслаждението и то изчезва. Ние чувстваме вкуса, но той изчезва. Виждаме нещо красиво, но очарованието се разсейва. Хубавото не остава при нас и не можем да си добавяме позитивни усещания ден след ден, натрупвайки ги е своята „касичка.”

Накрая виждаме, че нашето поколение стига до отчаяние. То няма с какво да се напълни, не чувства вкуса, наслаждението, стига до наркотици, приема успокоителни средства и антидепресанти… Защо?

Егоистичното ни желание, което е растяло в продължение на цялата история, е престанало да се развива. Хиляди години, то е набирало сила и винаги ни се е струвало, че в новите желания ще разкрием повече наслаждения. А в чувството за наслаждение – има и чувство за живот. Но днес, нашето получаващо желание е преситено и от безизходица изпадаме в отчаяние, без да намeрим възможност да мръднем някъде.

Това е особено време, особено състояние и затова Баал а-Сулам пише, че е радостен от факта, че е роден в таква епоха, когато науката кабала може и трябва да се обнародва. Защо това е станало възможно? „Кабала” означава получаване. Тя ни учи как да получим мъдрост, как да се напълним с безкрайно наслаждение, без да чувстваме как то изчезва, и не умира с изчезването на всички наслаждения. Така, науката кабала може да ни доведе до безкрайно наслаждение, което и означава вечен живот.

Нещо повече, кабала ни извежда на такова стъпало, където ставаме господари на живота си. Защото наред с преситеното получаващо желание, в човека се разкрива и „точката в сърцето” (•) – още едно свойство, желание за отдаване.

Плюс и минус, желанието за отдаване и желанието за наслаждения, се намират в човека – и той придобива възможност за избор. Сега, в него има две сили и развивайки ги една срещо друга, той започва да ги управлява – с други думи, да управлява себе си. Сам решава на коя страна да се обърне и от какво количество желания да се възползва.

Така се развива по три линии: създава средната линия от дясната и лявата. Тази средна линия, по същество се нарича „човек” (Адам) – защото той сам е свършил работата, сам е формирал вътрешната си същност и затова тя му принадлежи.

А преди това, през всички кръгообороти, ние сме се развивали като животни, подтиквани от егоистичното желание и сме получавали все повече наслаждения по негова заповед.

Сега, все още не контролираме двете си желания – защото от второто, в нас има само една точка. И затова се събираме заедно и изучаваме науката кабала, която обяснява как да я развием, за да имаме две големи желания. Тогава няма да ни управляват свише само с едната сила на егоизма – вместо това ще държим в ръцете си двете сили и ще можем да се издигнем над този живот.

От 1-вия урок на конгреса „UNIDOS”, Мадрид, 04.06.2011

[44844]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Откъде първите учители в науката кабала са получили това знание – къде е нейният източник? Народът смята, че кабала е нещо близко до магиите и около нея има много митове.

Отговор: Първият кабалист е бил Адам, живял преди 5772 години. Той пръв от цялото човечество е разкрил, че съществува интегрална система на природата и е възможно да я разкрием.

И преди него са живели хора, но той бил първият в историята, на когото се е разкрил въпросът : „Защо живея? В какво е тайната на живота? Къде е нейният източник?” И затова е написал книгата, която е стигнала до наши дни и се нарича „Тайният Ангел” (Разиел а-Малах).

Ангелът е сила. Тоест, „тайният ангел” означава „скритата сила”. Това е неголяма книга от няколко десетки листа.

Следващата книга е била написана от Авраам преди 3700 години и се нарича „Книга на Творението” (Сефер Ецира). Там, за първи път в систематична форма се обясняват „сфирот”, 32-те спускащи се към нас сили, които се свързват помежду си.

В същото време, от няколко кабалисти съвместно, е била написана още една кабалистична книга, която се нарича „Голям Мидраш” (Мидраш а-Гадол), тоест голямо обяснение, тълкуване. След това, били създадени още множество книги, докото не се появи най-великата кабалистична книга – книгата „Зоар”, написана преди около две хиляди години.

След нея излезли още много книги – чак до времето на Ари, живял през 16 век. Най-важната книга на Ари била „Дървото на живота” (Ец хаим), която изцяло говори за сфирот и световете, и е пълна с рисунки и чертежи.

А от цялото огромно количество книги, излезли след нея, за нас най-важни от всички са книгите на Баал а-Сулам, написани през 20 век.

Всички тези книги не били известни на широката публика. Само някъде, понякога се промъква споменаване за тях, като че ли става „изтичане на информация”. И затова, около кабала възникнала такава тайнствена аура, сякаш тя се занимава с някаква мистика, с тайнствени сили и с нейната помощ могат да се творят чудеса, да се предсказва бъдещето с картите Таро. Но на практика, всичко това не се отнася до кабала!

Разбира се, в кабала съществуват символи, чертежи, графики, рисунки, гематрия (числово значение на думите). Кабала изучава душата и стадиите на нейното израстване. Но в това няма нищо мистично. Бих казал, че това е просто физика на висшето измерение.

И затова, кабала не е свързана с религията и с никакви мистични практики. Тя е наука за човека, желаещ да знае. Но бих сравнил това с настройката на радиоприемника, около който има много радиовълни, в различни диапазони. Ако настроя приемника така, че вътре в него създам вълна, която съответства на вълната, съществуваща отвън, то аз улавям тази външна вълна и чувам.

Ето така, науката кабала ни помага да създадем в себе си такива вълни, че да започнем да усещаме силата, намираща се извън нас, да я възприемаме и изучаваме. В нас се разкрива и вътрешен слух, и вътрешно зрение.

Вътрешният слух се нарича стъпало Бина (сфира Бина), а вътрешното зрение се нарича стъпало Хохма (сфира Хохма).

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44671]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Трябва да се издигнем над егоизма си, но колкото повече го подсилваме, толкова по-трудно е да се издигнем над него. Получава се нещо парадоксално, че процъфтяването на културата ни лишава от възможността да преодолеем егото си?

Отговор: Да, правелно. Но защо се развиваме в егоистична форма и, още повече, показателно? Това е за да усетим вътре в нашето его колко много то ни унищожава и все пак да го превъзмогнем.

В нас няма друг материал освен желание! Така, мъдростта на кабала се нарича „мъдростта на получаване” („кабала” на иврит означава „получаване”). Тази мъдрост обяснява как да реализираме нашето желание, а не да го унищожаваме. От нашата егоистична материя ние изграждаме формата на човека (Адам), „подобен” (Доме) на висшия, на Твореца.

Така от една страна, егоизмът трябва да порасне до момента, когато ние се разочароваме в нашата реална егоистична форма, която винаги иска да граби за себе си. Тогава аз ще започна да използвам своето его в неговата обратна форма и всеки път ще го обръщам в отдаване. До степента, в която мога да направя това, аз ще придобия сили за своята душа.

Днес ние сме достигнали някакъв „таван”, „насищане”, тоест максималния възможен егоизъм в получаване за себе си, докато не консумираме и последния плод на Земята. Това ще ни доведе до осъзнаване на злото ни. По добър или по лош път, ние ще разберем, че трябва да действаме по противоположен начин и да използваме нашето его за отдаване.

Лекция в Рим, 20.05.2011

[44667]

Filed under: Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Доколкото аз разбрах, ние трябва да развием шести сетивен орган, който ще ни позволи да разберем единството между всички нас. Тази възможност съществува ли за всеки човек? Всеки от нас ли може да развие този орган за усещане?

Отговор: Има хора, които получават устрем към това развитие, задават си въпроса: за какво живеят и защо, в какво е смисъла на живота, къде е неговия източник, как всичко се върти в тази реалност, какво се случва в нея. Без отговор на тези въпроси те не могат да се успокоят.

Тези хора идват да изучават науката кабала, защото усещат, че просто са задължени да я усвоят, иначе живота губи смисъл за тях, понеже те не са способни да живеят като животни. Но такива хора в света, не са много.

Човешкото желание се дели на шест желания. Три от желанията се отнасят за нашето тяло – това са желания за храна, секс, семейство. И три желания свързани с обществото – това са желания за богатство, слава, знание. Това са шестте основни желания. Ако човек може в тях да открие себе си, смисъла на живота, то го открива – и така живее.

Вие питате за много по-високо желание – да се познае източника на живота. Такова желание идва само при отделни хора в света, но напоследък те стават все повече.

Преди четиридесет години, когато аз започвах да се занимавам с науката кабала, такива хора бяха малко, единици. Но както е написано в книгата „Зоар“, от края на ХХ век и досега много хора започнаха да се питат за същността на живота – за какво те живеят, в какво е смисъла на живота – и започват да се занимават с изучаването на наука кабала.

И наистина, за 15 години количеството на нашите ученици нарасна до 2 милиона. Аз мисля, че броят им е много повече, все пак ние не разполагаме със списък на хората занимаващи се по интернет.

Аз мисля, че в света няма много хора, които да си задават такъв въпрос за смисъла на живота. Но на всички останали също ще им се наложи да се издигнат над своето его – не защото ще се устремят напред, към източника на живот, желаейки да разберат защо живеят, а само за да се спасят от страданията, подтикващи ги отзад. Затова те се присъединяват към нас от безизходицата. И така аз се надявам всички да достигнем до хубавия живот. Природата ще ни накара да образуваме интегрално общество.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44678]

Filed under: Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Лекция в Рим

По същество, кабала е методика за поправяне на човека, на човешката природа. И затова, в рамките на обучението, ние осъществяваме широко разпространение.

Имаме примерно два милиона ученици по целия свят, провеждаме обучение на 26 езика, в много страни. И виждаме, че различните хора, представители на различни народи проявяват потребност от това и започват да разбират, че без него светът няма бъдеще.

Освен това, обучаваме деца и виждаме, колко това ги отличава от училищния стандарт, колко повече се разкриват те. Издаваме книги, правим телевизионни предавания, активно работим в интернет. Ние сме за развитието.

Изучаваме науката кабала в групи. Не става въпрос за обособено израстване – човекът се развива индивидуално, но той се намира в група, в обкръжение и постоянно се променя чрез съвместната динамика между него и групата.

По същество, човекът се адаптира към обкръжението, което всеки път трябва да му демонстирира необходимостта от издигането над егоизма, от излизането от самия себе си в любовта към ближния. И човекът се упражнява на това върху групата.

Нагласяйки контакта с обкръжението, човек усеща неговата потребност и се обединява с него. Тогава, между всички се разкрива свързващата мрежа, която се простира над личния егоизъм на всеки и човек усеща общите връзки, общата сила, която цари сред всички. Накрая, всеки сякаш излиза извън самия себе си и започва да се присъединява към тази обща сила.

Благодарение на това установяваме, че над реалността, възприемана лично, има по-висша реалност. Сегашната си действителност получаваме, възприемаме вътре в своя съсъд – и затова сме ограничени. Защото, ние искаме да получаваме наслаждение, а когато наслаждението влиза в желанието, те се неутрализират едно спрямо друго поради взаимната си противоположност.

Излиза, че опит след опит се сдобиваме с нещо, наслаждаваме се миг и веднага след това удоволствието изчезва. Тичаме към следващото удоволствие, докосваме се до него и то също се разсейва. Защото, още преди наслаждението да е навлязло в желанието, то веднага го неутрализира – късото съединение между плюса и минуса води до анихилация.

От друга страна, когато човек излиза от себе си и над своя егоизъм започне да се обединява с групата, с другите хора – по същество, той създава над себе си съсъд, външно желание. Сега и желанието, и наслаждението, той усеща извън себе си – и те не изчезват. Обратно, за него реалността се превръща в поток от вечен живот над времето.

За нас, времето се създава от наслаждението, което влиза и изчезва – отново и отново. Но ако наслаждението не угасва, ако чувстваме как тече без да свършва, тогава се издигаме над чувството за време и започваме да усещаме общата сила на природата, която ни заобикаля и изгражда – всички заедно.

А също така, започваме да различаваме връзките между всички части на реалността, които са подобни на преплетените конци на обратната страна на бродерията. Отвън виждаме „бродерията” на нашия свят, но ако погледнем зад неговата плоскост, отзад – ще видим конците, които свързват частите на тази картина. Ето какво разкриваме с помощта на науката кабала – връзката и взаимното въздействие между нас.

Това оказва голямо влияние върху човека и той се променя. Видял тази реалност, той разбира, че без връзка и разбирателство просто няма къде да се дене – защото вижда резултатите от загубата, която може да нанесе на другите.

И затова, на нас ни е нужна не вяра, а постигане. Така, човекът става свободен: започва ясно да вижда света и тогава, съгласно своето стъпало, определя за себе си правилния начин за действие.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44617]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала - Няма коментари→

Лекция в Рим

Науката Кабала говори за това, че всяка реалност се състои от желание, което постоянно се развива. От неживото ниво израства растителното, после – животинското и човешкото.

В човешкия род желанието продължава своето непрекъснато развитие, затова всяко следващо поколение се различава от предишното, а също отделният човек по време на живота си постоянно променя своето желание, своето его – постоянно се развива.

По такъв начин израстваме над животинското ниво, създаваме общество, промишленост, технологии, наука и т.н.

Но в това развитие е заложено пресищането. За първи път то се е появило в Древен Вавилон, когато се е създала особена ситуация: от една страна, хората са стигнали до голям егоизъм, пожелавайки „да построят кула до небесата”, а от друга страна, те се потопили във взаимна ненавист – до такава степен, че престанали да се разбират помежду си.

Тези две противоположни сили ги довели до нетърпимо състояние. Същите тези процеси протичат в семейството преди развод: съпрузите са свързани помежду си със здрава връзка: деца, общ дом, общо домакинство, общ живот – и в същото време изпитват непреодолима ненавист, нямат сили да се гледат един друг. Именно при такива обстоятелства във Вавилон се е разкрила науката кабала.

Кабала учи хората как да се издигнат над егоизма към взаимна връзка, към единна хармония в интегралното общество. По такъв начин се уподобяваме с природата, която също е „кръгла” по своята същност – с други думи, интегрална, глобална и неразрушимо взаимосвързана във всичките си части.

Ако се присъединим по този начин към природата, тогава бихме стигнали до равновесие, а също бихме разкрили всички сили, които присъстват в нея и я управляват. Защото тогава бихме се приобщили към общата Сила, която управлява всичко. Все пак, човечеството в тези времена е предпочело да отхвърли пътя за поправяне и се е разпръснало – по примера на развеждащите се съпрузи.

Както е казано в науката кабала, 3700 години след случилото се във Вавилон ние отново ще стигнем до такова състояние, но този път няма да има къде да избягаме един от друг. Защото ще бъдем тотално взаимосвързани по цялото Земно кълбо, ненавиждайки се един друг и няма да бъде по нашите сили да можем да минем един без друг. Нашият егоизъм се разраства до мащабите на нарастваща мултикриза и както пишат кабалистите, това трябва да се случи в края на 20-ти век.

Когато започнах да изучавам науката кабала през 1975 година, не вярвах, че всичко това ще се случи. То ми се струваше като нещо съвсем далечно и неосъществимо. Нима светът може да стигне до криза в такива сфери като възпитание, култура, семейство, наркотици, тероризъм, технология, наука? Нима хората по целия свят ще се почувстват взаимосвързани? Тогава все още не се усещаше нищо подобно.

Но все пак, за няколко години то се случи. И ето, днес се намираме в същото състояние, което се описва в разказа за Вавилон – и затова за първи път оттогава науката кабала излиза на светлина.

Разкривайки се на света, тя приканва всички да се запознаят с общите закони на действителността, за да можем да се издигнем над своя егоизъм и да заживеем в обща взаимна връзка – както живее едно голямо семейство. Защото глобалната сила на природата ни обкръжава все по-плътно, създавайки такава компресия, която може да доведе до унищожаването на човечеството.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44621]

Filed under: Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Написано е, че всички прекосяват Червено море: мъже, жени, възрастни, деца, добитък и т.н. Ние също трябва да съберем цялата своя сила – всеки поотделно и всички заедно. Ако положим това усилие, непременно ще влезем в духовното измерение.

Никога не се е случвало и няма да се случи, човек да бъде готов за излизането. В действителност излизането от Египет е удар свише, който ни извежда от едно място и ни завежда на друго. Човекът не може предварително да определи това състояние и няма никаква възможност да го постигне самостоятелно. Това не може да бъде измерено или предвидено.

Просто трябва да сплотим силите си и да натискаме, и натискаме, докато това не се случи. При това, то ще се случи без предупреждение, стремително, „набързо”. Може да се случи утре, в други ден или след седмица – не е важно. Трябва само да очакваме спасението – и тогава ще го постигнем.

Нека се връщам отново и отново назад, в Египетския ад, без да чувствам напредване. Нека усилията, които съм положил преди миг да ми се струват напразни и отново да изпитвам отчаяние и слабост. Нека всеки път да се налага отново да събера сили, за да се устремя към обединението. Въпреки всичко, трябва да се старя още и още.

Баал а-Сулам пише, че истинското, закалено, непоколебимо желание се формира постепенно. Преодолявайки трудностите, ние най-накрая стигаме до такава сила, която изстрелва нашето желание като стрела – и то намира отговора. Това е единственият начин да излезем от егоизма.

И не си мислете, че сме работили напразно. Съвсем не. Просто нашите усилия се натрупват и накрая дават резултат. Необходимо е само да бъдем сигурни, че акумулираме всички свои усилия и накрая те се натрупват до определеното количество, отвеждайки ни по-близо до желания пробив.

Мисля, че той е много близо. Трябва само, всеки миг да го очакваме.

От беседа на трапезата, 22.04.2011

[41378]

Filed under: Кабала - Няма коментари→