В началото на 70-те години, когато исках да емигрирам от Съветския съюз в Израел, се състоя особено заседание на правителството, решаващо: да се даде ли право на евреите да емигрират, или не. Американците настояваха много на това, издигайки го като задължително условие за търговията си с Русия. Всъщност те знаеха, че по този начин ще разрушат Съветския съюз. А руснаците знаеха, че с това ще разрушат страната си.
На проведеното тогава интервю с президента на Академията на Науките, той бил запитан: как да бъдат отстранени последствията от емиграцията на евреите. Точния въпрос бил такъв: „Кога ще успеем да се освободим от евреите в науката?“ А той отговорил много просто: „Ако ще се освобождавате от евреите в науката, ще се освободите и от самата наука!“
Въпрос: Ако всички разбират, че евреите допринасят много за страна, в която се намират, то защо тогава в Европа съществува толкова силен антисемитизъм? Защо е това противоречие?
Отговор: Така става, защото светът чака не  това от нас! Ние действително принасяме много полза за науката, промишлеността, финансите, и затова ни разрешават да живеем в други страни, докато сме нужни. Но всъщност, страданието, което светът чувства в живота си, обвинявайки за това евреите, е много по-голямо, от всичките успехи в културата, образованието, театъра, музиката, науката. Едното не заплаща другото.
В желанието си да запазят ползата от евреите, чуждите страни, не им разрешават да си тръгнат, но въпреки това, те не спират и да ги ненавиждат.  Светът сякаш казва на евреинът: „Ненавиждаме те, но не можем да се справяме без теб“. В това няма никакво противоречие. Можеш да не обичаш човека, и въпреки това да го използваш от безизходност, защото е незаменим.
Може би, заради това ни ненавиждат още повече.

От 499-а беседа за новия живот, 13.01.2015

[152110]

Filed under: Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→

Системно форматиране

Въпрос: Не за първи път наблюдаваме, как нов чoвек попада в политическата система с искрено желание за благотворни промени, но се оказва в порочен кръг.

За да постигне резултати, той трябва да действа по правилата на системата – и тогава тя започва да го „форматира“, докато духът на нововъведенията в него не се замени със застоялата атмосфера на старите рамки. Може ли да се избегне това? Може ли да бъде иначе?

Отговор: Не. В рамките на старата система ние нямаме никакви шансове. Попадайки тук, човек преминава през неизбежно „прекрояване“ и вече не поражда нищо качествено ново.

Въпрос: В последния, 19-ти Кнесет, (Израелското Народно събрание – б.п.) влязоха 53 нови депутати – почти половината от състава му. Първоначално те бяха мощна сила, стремяща се към промени. Но, в крайна сметка, принципно, нищо не се измени. Това е нелогично?

Отговор: В егоистично, развалено общество политическото ръководство е егоистично и развалено повече от всички. Нали лидерите са избрани по критериите на точно това общество като най-успели негови представители. Те са огледалото на народа. „Те” това сме ние, само че в прогресия.

Системата ги „поглъща“, подобно на машина за унищожаване на документи, и ги „изплюва“ вече други. Човек трябва да общува, да играе своята роля, да се занимава с дела, да се изказва в медиите, да заседава, работи, съблюдавайки всички съществуващи норми. Друг изход няма за него – така или иначе, той попада в много твърда система и е принуден да се адаптира към нея. Иначе тя „не го слуша“, не може да се съобразява с него.

Отначало го приветстват горещо, а после, когато повдигне дума за нещо конкретно, му казват: „Не, при нас редът е друг. Да, разбира се, нужни са промени, но трябва да се действа по правилата, да се отчитат различните интереси и сфери на влияния…“

В крайна сметка системата прави от човека това, което и е нужно, не оставяйки и камък върху камъка така, както са били по-рано. „Преформатират“, „смилат“ го, като дървена кукла: била една кукла – станала друга.

След половин година от такава аклиматизация в системата, човек забравя, какъв е бил по-рано. Той вече не е същия, вече не помни грандиозните замисли – да кажем, за поевтиняване на жилищата или хранителните продукти. Още повече, че му дават да управлява тези структури, в рамките на които може да намали цените и той, оглавявайки някое министерство, нищо не може да направи. Още

Filed under: Възпитание, Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→

Царственната йерархия

Въпрос: „Традиционният“ разрив между народа и властта напоследък се превръща в бездънна пропаст. Политическите лидери стават много внимателни към нас през предизборния период, но веднага след изборите ние сякаш изчезваме от тяхното полезрение.

Още по-странно става, ако отчетем, че съвременните технологии позволяват да се подържа пряка двустранна връзка между народа и всеки един от неговите „слуги”, а анкети в обществото се провеждат едва ли не ежедневно. Независимо от този „комуникационен пакет”, ние чувстваме, че власт-имащите „акустират” все по-далече от нас.

Не е тайна, че коридорите на властта и началниците на кабинетите сменят хората и издигат стена, отделяща ги от народа, дори ако по-рано те действително са поддържали връзка със своята аудитория. В какво състояние според вас се намира днес системата от взаимовръзки между народа и неговите избраници?

Отговор: Тази връзка е толкова нестабилна, че трудно се подава на определение.

За правилната работа на избирателния механизъм и народът, и неговите лидери трябва да бъдат добре обучени, за да разбират своите задачи, нужди и средствата за тяхното реализиране. Доколко лидерът е готов да оглави народа?

До каква степен народът или по-голямата му част разбират ролята на лидера и са готови да го следват? Защо народът е разделен на групи, всяка една от които предпочита своя лидер? Такова ли трябва да бъде състоянието на човешкото общество от гледна точка на природата и развитието?

Ние виждаме, че животните имат „цар” – предводител на стадото, на когото се подчиняват всички и всичко. Така е било и в първобитните племена. До днес съществуват племена, кланове, управлявани от шейхове, от вождове, старейшини и т.н.

Тази йерархия с главнокомандващ е действала във всички народи, във всички времена. По-късно се появили царете и кралете, които също са били „истина от последна инстанция”. Тя е могла да се харесва или да не се харесва, но е била неизменна и е изхождала от „представителя на бог на земята”.

С други думи, съществува определен стандарт, определена даденост, по отношение на която всичко се „нарежда”. Това разрешава много проблеми в управлението: този, който не се „вписва в рамките”, на него просто му вземат главата…

А от друга страна, ролята на „цар” може да се изпълнява от мъдрец или от съвет на мъдреците – например от Синедрион. Те разбират случващите се в света събития, познават нисшата и висшата материя, запознати са със силите в природата и чрез тях Висшата сила ни предава посланието си.

Крах на едновластието

По такъв начин, на народа, на обществото, така или иначе му е нужна „глава”, която е свързана с Висшата сила и, на която никой не може да противоречи.

Но проблемът е в това, че от поколение на поколение човешкият егоизъм расте и „царственната” конструкция започва да се подкопава. Множат се религиите и вярванията, откриват се нови насоки, обострят се раздорите между различните подходи и течения. Религиозни конфликти и войни е имало и в християнството, и в исляма, и в еврейството.

В следствие на това, предаността към царствените особи съществено е намаляла. Човекът е престанал да вярва, че в нашия свят има представител на Висшата сила.

В такива ситуации се появяват най-различни мнения и публиката се разделя на франкции, начело на които застават различни лидери. Отново започват раздори, сеещи разцепление и разбиващи дори семействата: бащата казва едно, майката друго, а децата гледат разтреперени този идеологически пожар в дома им.

Продажба на власт

Какво да се прави? Ако става дума за интелигентни, за умни хора, хора, проникнати от идеали, с определена философия, с определени възгледи за живота, с парадигма, основана на определен фундамент, то тогава е ясно.

Но ако става дума за масите, то те съдят за живота по цените на жилищата и стоките за потребление. Нищо друго не ги интересува – единствено състоянието на джоба им в края на месеца. Ако там остава по нещо – то правителството е добро, а ако нищо не остава и балансът е на минус, то правителството е лошо.

С други думи, ние не обучаваме народ. Нещо повече, лидерите нямат интерес от това. Нито в училищата, нито в университетите, нито на курсовете, нито в армията – места, през които преминават много хора – никъде няма „социално образование”.

Биха могли да се провеждат занятия за безработни и за работници, тази инициатива би могла да бъде прокарана чрез законодателството, още повече, че съществуват всички необходими средства за комуникация за всеобщо обезпечаване.

Но властта няма интерес от това и в крайна сметка народите по цял свят спонтанно избират тези, които по-добре се продават, които по-силно викат, които по-широко се усмихват и т.н. По същество, изборите се превръщат в цирк или в „пазар за невести”. А в действителност всичко зависи от парите, вложени в предизборната агитация.

Да кажем, ако аз имам милиард долара, със сигурност мога да стана премиер-министър. Купувам вестниците, телевизията, сайтове, поръчвам филми и видео клипове за себе си и т.н. Навсякъде се перча, лъчезарен, решителен. Известни политици, учени и обществени деятели говорят с уважение за мен.

Изхитряване на властта

По такъв начин няма отношения между кандидата и избирателите, а има отношения между избирателите и средствата за масова информация. Кандидатът може да се занимава със собствените си проблеми – СМИ сами ще свършат цялата работа. Интернет в дадения контекст само изглежда като свободна площадка – в действителност той е същото това средство за пропаганда. Само да има пари.

И излиза, че обществото по никакъв начин не е свързано с властта, тъй като между тях лежат средствата за масова информация. И в крайна сметка става дума не за идеология, не за човека, който ще управлява страната и народа, а единствено за продажба на изборни инструменти. Те струват много скъпо, но от тях зависи всичко.

И затова с всеки изминат изборен период лидерите стават все по-невзрачни – чак до такива недостатъци, че е невъзможно да си представим как даден човек може да ръководи цяла една държава.

Не е изненадващо, че политиците все по-често попадат в затвора – тъй като им се налага по незаконен път да връщат средствата, които са заплатенени за тях. Освен това, всеки един от тях има интимни слаби места, които позволяват да бъде шантажиран.

В крайна сметка виждаме: няма цар – няма и управление. Който и да седне на високата позиция, той ще изглежда съмнително. Дори ако на власт дойде силен човек, няма да му позволят да управлява страната. Тук се намесва парламента със своите фракции и лагери. С една дума, проблемите на народа ярко и концентрирано се проявяват във властта.

От 474 беседа за новия живот, 16.12.2014

[151071]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: На израелския народ му липсва единство, обща цел. В какво се състои причината за това разединение? Възможно е да сме се поувлекли по западния стандарт на живот, когато всеки си има своя идеология и свои цели?

Отговор: Ние сме изгнаници и носим в себе си всички тези черти. Тогава защо сме се завърнали на тази земя, за да живеем като народ на Израел в земята на Израел?

Няколко десетилетия по-рано аз съм принадлежал на един народ, ти на друг, а той на трети. Живели сме в различни култури и в различни географски ширини. А след това сме се преместили в Израел, но нищо не се промени. Това е събиране на изгнаници, всеки от който е пристигнал със своя куфар и пази това, което се намира вътре. Или ще пожелаем да разтворим тези куфари и себе си отвътре и да се обединим в едно, за да станем един народ?

Силата на обединението е главната сила на природата, благодарение на която живеем. Но на нея и противостои силата на разединение. Тези две сили трябва да се намират в равновесие. Така е навсякъде и във всичко. Плюс и минус, топло и студено, свито и отпусната.

Двете противоположности сякаш през цялото време се борят помежду си, но всъщност те се обединяват. Животът е съединението между двете противоположности.

Но вътре в човека има само една отрицателна сила – егоистичната, и няма сила за обединение. Дори и да се обединяваме, то също е за сметка на егоистичната сила. Просто искам да използвам някого за собствена изгода и затова му правя добро, за да се сближим с него.

В нас няма нищо друго, освен отрицателната егоистична сила. Но е казано: ”Аз съм създал злото начало и средство за неговото поправяне, съдържащо светлината, която ни възвръща към Източника”.

Има сила, противостояща на нашето зло начало – светлината, особена, вътрешна, силата на природата, която се разкрива при нашето обединение.

Ако ние се обединяваме, за да потърсим тази сила, свързваща ни един с друг, то ще я намерим. Тя ще ни позволи да се издигнем над своя егоизъм и да го обуздаем. Тоест тази сила на единство трябва да се разкрие повече от нашия егоизъм.

Прилагайки тези усилия за обединение помежду ни все повече разкриваме тази вътрешна сила на единство. В крайна сметка тази сила на обединение става все по-силна, отколкото отблъскващата сила и започва да властва. По такъв начин, ставаме носители на тези две сили: вътре действа силата на разединение, а отвън силата на обединение.

Човешкото общество ще заживее с особения нов живот, тъй като ще притежаваме тези две сили, а не само едната. За сметка на науката кабала ние ще постигнем особено съединение и ще придобием истинската сила на единство. Тази сила вече няма да е егоистична, както при бандитите терористи, а ще ни издигне над нашето его. Тези две сили ще съществуват едновременно и ще се самоуравновесят, което ще ни издигне на ново стъпало, в новия живот.

От 427-а беседа за новия живот, 27.08.2014

[142877]

Filed under: Възпитание на децата, Израел днес, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако висшата сила е добра, то защо тя ни се разкрива по неприятен начин и оказва натиск върху нас?

Отговор: Висшата сила оказва натиск свише, стремейки се да ни се разкрие. А ние се намираме отдолу – разделени, разпръснати, отблъскващи и ненавиждащи се един друг. Натискът на висшата сила усилва проблемите ни, тъй като тя иска да се разкрие, а не може.

Всички проблеми възникват поради приближаването на Твореца към нас. Ако не съответстваш на Него, то Неговото приближаване пробужда отрицателни реакции.

Въпрос: Не мога да разбера как така приближаването на Твореца може да се възприема негативно. Не трябва ли да е обратно – това приближаване трябва да предизвиква определено добри последствия?

Отговор: Представи си, че си дете, към което идва майка му и пита: „Научи ли си уроците?“ А ти още не си ги научил и затова мама те заплашва: „Виж, аз ще се върна след един час да проверя как си научил уроците си!“ И след един час, вече започваш да се страхуваш, че тя ще дойде, а ти така и нищо не си направил.

Как чувстваш нейното приближаване, като добро или зло? Ако не съответстваш на нейните изисквания, то усещаш нейното приближаване като неприятно – ти не искаш тя да дойде и да те проверява. Нима не е така?

И с нас сега става същото – не изпълняваме тези действия, които трябва да направим – не искаме да станем като един човек с едно сърце, за да може целият Израел да станат другари, свързани с взаимно поръчителство. Ние не ставаме такива, каквито трябва да бъдем и затова приближаването на Твореца пробужда в нас и в нашата среда нещастие, катастрофи, войни.

Всичко това е следствие от приближаването на Твореца. И Катастрофата на еврейския народ е била резултат от Неговото приближаване. Така се проявява приближаването на висшата сила, ако не ѝ съответстваме.

Затова трябва да предотвратим удара с лекарството, да започнем да се сближаваме един с друг, да се съединим, за да съответстваме на приближаването на Твореца. Тогава ще възприемаме това приближаване все повече като добро, до там, че висшата сила съвършено ще се облече в нас. Няма по-добро състояние от това!

Въпрос: Не е ли висшата сила като метеор, приближаващ към земята?

Отговор: Висшата сила не се приближава към нас със скоростта на метеор – трийсет километра в секунда. Това е постоянен процес, който е започнал отдавана. Но в действителност този „метеор“ е вече близо и неговата скорост нараства. Вътрешното и външното напрежение расте.

А след това може отново да настъпи период на затишие. Но дори и да има такъв период, той е много кратък. Спокойните периоди ще стават все по-кратки, а напрежението ще расте по възходяща линия, тъй като ние се намираме в предверието на общото поправяне и Творецът ни задължава да го извършим, т.е. да се съединим между себе си.

Ние трябва да достигнем до любов към ближния като към себе си, колкото и нереално да ни се струва. Висшата сила ще ни принуди за това. Но желателно е да започнем да изучаваме науката кабала, тъй като от нея ще узнаем как да достигнем сами преди висшите сили да са ни принудили с всичка сила. Можем да достигнем до това съединение сами, без принуда, по добрия начин.

От програмата „Кабалистите пишат. Да подготвим народа на Израел за светлината“, ч.3, 20.08.2014

[142264]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Физическите сили: електромагнитните, гравитационни и ядрените, въздействат върху живата материя. Може ли да се каже, че висшата сила, Творецът, действа подобно на тях и движи хората?

Отговор: Естественно, че цялата нежива и животинска природа също се движат под управлението на Твореца, който удържа всички части на творението в една система. Но главното е Неговото отношение към нас, към човечеството, висшата степен на природата.

Важно е нашето човешко ниво – разумът, сърцето, човешките мисли и желания – да съответства на мислите и желанията на Твореца, тъй като неживото, растително и животинско ниво действат инстинктивно, в съответствие с висшата сила. Ние не сме властни над тях и не можем да управляваме системите, които функционират в нашето тяло, но искаме мислите и желанията ни да бъдат подобни на Твореца. Тогава всичко ще е наред.

Ние винаги работим единствено със силите, те ни обкръжават в ежедневния ни живот от всички страни. А Творецът е просто общата сила, която управлява всички и активира всичко. Вместо хора, правителства, държави – ние трябва да виждаме силата, която движи всичко. Няма нищо, освен висшата сила.

Виждаме, че сами нищо не определяме. Всичко се разиграва съгласно висшата програма и ние трябва да я опознаем и да се включим в нейната реализация.

Въпрос: Нашият разум способен ли е да усвои това висше знание?

Отговор: Ние трябва напълно да постигнем висшата сила и в нас са заложени тези способности. Сърцето и разумът ни се присъединяват към висшата система и могат да я използват в безкрайна степен.

Не е важно, че в мен има само един малък компютър, защото той е съединен с кабел към компютъра на Твореца и аз получавам всички Негови ресурси, а от своя компютър ползвам само клавиатурата.

Науката кабала може да направи такава промяна в човека. Тя му обяснява, обучава го, възпитава го чрез учителите си.

Въпрос: Какво ще помогне на човек да измени мнението си за висшата сила, да се освободи от стереотипите си и да разкрие себе си за сътрудничество с нея?

Отговор: Тук действат два фактора: от една страна, натиск от страна на бедите и страданията, а от друга страна, разпространение на кабала. Да се надяваме, че разпространението на кабала ще се разшири дотолкова, че няма да се налага бедите и страданията да ни движат.

От програмата „Кабалистите пишат. Да подготвим народа на Израел за светлината„, ч.3, 20.08.2014

[142279]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо е толкова тежко да слушаме, че нашият народ е особен и има специална мисия?

Отговор: Защото това задължава. А човек иска да се загуби между останалите и да стане, като всички останали. Той си мисли: ”В света има повече от 200 държави – защо Израел не може да е една от тях? За какво ни е да се делим и изпъкваме, каква ни е ползата от това?” Но, на нас няма да ни се отдаде да се скрием от своите мисли.

Въпрос: Има такова мнение, че евреите не ги обичат тъкмо затова, че те се открояват и се смятат за особени?

Отговор: Аз не мисля, че ние искаме да се открояваме, но така излиза от само себе си. Евреите вземат участие във всички важни начинания и разбира се постигат успехи. Невъзможно е да се скрие факта, че някакви си 13 милиона човека оказват влияние върху света и се открояват във всяка една от науките, във всяка една специалност, която и да посочиш. Относно света какво са 13 милиона, от които само половината са способни? Това е дори по-малко от населението на един голям град, но вижте какво влияние оказват те на цялото човечество. И разбира се, че на човечеството му е трудно да се примири с това явление.

Още повече, че тук присъства духовният корен, каращ света да усеща и възприема евреите като чужди. Всеки народ интуитивно усеща нещо срещу нас. Но и вътре в самите евреите по естествен начин живее негативното отношение към Израел, тъй като ние сме събрани в групата на Авраам от всички народи, живеещи по онова време във Вавилон. И във всеки евреин е останал корена от оня народ, от които той е произлязъл, като допълнение към духовния му корен който е получил, наричащ се Израел.

Докато този духовен корен се е откроявал и е действал активно, ние сме били народа на Израел. Но след това, когато сме паднали от висотата на този корен, сме станали такива, като всички останали народи на света и дори по-зле. Ако Израел пада, то пада по-ниско от всички.

По тази причина, изконните корени на народите на света се проявяват в нас повече от духовните корени. Затова искаме да се учим от народите на света и да станем такива като тях, съгласявайки се с тяхната критика по наш адрес. Това естествено явление е повече или по малко свойствено на всеки.

Ние трябва да разберем само, кои сме всъщност и защо това се случва с нас? Какво е заложено вътре в нас? Кой от процесите сме изминали и какво ни остава да изминем още? В какво се състои нашата мисия в този свят? Защо всички народи в света ни мразят и ни обвиняват? С това те сякаш признават, че са зависими от нас.

Ако те заявяват, че всички нещастия в света се случват по вина на Израел, това означава ли, че народът на Израел е толкова силен, особен, определящ, че може да влияе лошо на целия свят? Някакви си 13 милиона човека – колкото населението на една не особено голяма държава. Тогава как могат да произведат такъв ефект в целия свят, как се получава това?

С това те искат да кажат, че ние сме източника, кранчето през което преминава добрата или лошата енергия към свята. Ако ние се променим, то тогава ще станем източник на добро към света.

Доброто се състои в това, не да дадем на света нови открития и нови Нобелисти – а да им дадем светлина и спокойствие. Това не са някакви си технически изобретения, а сила идваща при хората, успокояваща ги, обединяваща и превръщаща в едно цяло. И тогава всички ще заживеят в мир и спокойствие, грижейки се един за друг. Всеки ще е осигурен със спокоен живот в този свят.

От 426-та лекция за новия живот, 14.08.2014

[141937]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Всеки евреин, живеещ в света е многостранно, сложно и противоречиво създание. И за да бъде то правилно стабилизирано е необходимо специално образование за целия народ. Тъй като след две хиляди години на изгнание, народът на Израел е забравил, кой всъщност е той. Това се отнася до всички: започвайки от най-умните и образовани хора до необразованите и не особено умните хора. Никой не разбира: ”Какво означава да си Израел? Кой е той?”.

Как е възникнал този народ? Какво се е случило с него? Как се е формирал? Какво се е случило по време на разрушаването на Храмовете, когато нашият народ се е намирал на духовното стъпало? Какво представлява тази духовна висота, която сме постигнали. Защо се причисляваме към нея?

Какво означава изминатото от нас разбиване, крушението на Храмовете, изгонването, което не се е случвало никъде и никому от народите на света? Защо народът на Израел и до сега се смята, че се намира в изгнание, та нали от онези времена са изминали 2000 години? Защо за този период от време нашият народ не се е претопил и изчезнал сред другите народи?

Защо и днес ни преследват толкова много проблеми, а така ни се искаше да се загубим между останалите народи, но не ни се отдаде? Защо продължава да живее антисемитизма в света в това просветено време? В средните векове, във варварските времена, това все някак си можеше да се обясни. Но днес, при тези развити технологии, връзки, култура, образование, как могат да продължават да живеят тези нелепи стереотипи спрямо еврейския народ?

Трябва да разберем, че на народа на Израел не му достига образование: израелско, еврейско образование, обясняващо на човека кой е той всъщност. Ние никога няма да можем да се освободим от това клеймо, свидетелстващо за принадлежността към народа на Израел, дори и да се скрием на другия край на света. Не е важно къде се намира еврея – той трябва да знае, какво се случва с Израел.

Но това днес никому не е известно! Колкото и да изучавахме география и история на еврейския народ, всъщност ние нищо не знаем за него. Защото истината се намира вътре в науката кабала, с която е свързан еврейския народ.

Народът на Израел – е духовен народ, подчиняващ се на духовните закони, които изучава науката кабала. Затова и ние сме свързани с тази наука и не можем да избягаме от нея. Еврейският народ се е събрал около Авраам, съгласно този духовен корен, задължаващ ни да се обединим и с помощта на това единство да постигнем висшата сила.

Това е причината за възникването на нашия народ. И затова законът за любовта към ближния като към самия себе си директно се отнася към народа на Израел и с негова помощ трябва да съществуваме. Ние нямаме възможността да живеем повече без да знаем истината за нас самите. А за целта трябва да постигнем духовния си корен, тъй като същността е именно в него, а не в земните, физически корени, както при останалия човешки род.

Народът на Израел – е като пришелец от друга планета. Дори антисемитите имат такава теория, народите на света ни чувстват толкова чужди, че ни различават от останалите. И ние наистина сме други, защото сме дошли от друга звезда – ”спуснали сме се от небето”. Нашият корен е небесен, от духовния свят.

Този духовен корен е заключен в нас и ние сме задължени да го разкрием, да разберем, защо това е така, от къде следва и защо все ни преследват през цялото време? Ние се намираме на тази земя със специална мисия. И затова няма да се размине без изучаване на науката кабала. Това е сборник с нашите закони, системата ни за връзка, механизъм, благодарение на който ние съществуваме и функционираме. А без кабала ние не можем да разберем какво се случва с нас.

Затова не е важно, кой е настроен срещу Израел и кой го поддържа с цялата си душа, за ционизма ли е или против. Ние няма да разберем какво да правим с това, ако не постигнем своята основа, връзката между нас, крайната цел, целия процес, с какви средства да постигнем целта, какво правим в този свят – т.е. няма да разберем своето предназначение.

От 426-та беседа за новия живот, 14.08.2014

[141836]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между единството на народа на Израел и науката кабала?

Отговор: Кабала е тази наука, методика, която позволява да се реализира обединение. Вътре в това единство ние започваме да усещаме силите, действащи в творението, в природата, в реалността. Те ни довеждат до разкриването на една сила, която се нарича „Творец“ (боре), което означава „ела и виж“ (бо-ре).

Науката кабала включва в себе си всичко, което е в мирозданието. Тя ни обяснява в каква форма съществуваме и през какъв процес преминаваме, за това как от началото на творението да дойдем до неговия краен замисъл по най-краткия и добър път. Кабала ни обяснява целта на нашия живот – да достигнем една сила и ни дава средствата да реализираме тази цел.

Главното е да получим това знание. Ако ние вече знаем как да вървим към целта и да използваме силата на природата, то успехът е гарантиран. Тъй като се намираме в самата природа, която е равнозначна на висшата сила, Твореца, и се учим да използваме тази сила.

Науката кабала ни учи на това как да избягваме ударите и да се приближим към доброто, как да изпълним своите задължения на творение и да достигнем неговата цел по най-бързия и добър път. Нали ако тя ни обяснява цялата система на мирозданието и действащите в нея сили, то нищо повече не се иска.

Въпрос: И какво, съгласно системата за строежа на мирозданието излиза, че сега целият свят трябва да се обедини против Израел?

Отговор: Ако народа на Израел не изпълнява възложената му мисия, то няма съмнение, че целия свят ще въстане на страната на нашите противници. Виждаме, че всички световни новинарски канали показват арабско-израелският конфликт само от гледна точка на палестинското население в Газа и никога не го разглеждат от страна на Израел.

Даже не споменават за това, че на територията на Израел падат ракети и загиват хора. Това въобще не ги вълнува. Не скриват тези факти умишлено – те просто не го чувстват и не държат сметка за това. Гледат, че по едно и също време в Газа са загинали петстотин човека, а от израелска страна всичко на всичко около сто и застават на страната на палестинците.

Въпрос: Вие казахте, че това е война между доброто и злото, а не между Хамас и Израел?

Отговор: Разбира се, защото е казано, че „ сърцата на управляващите и царете са в ръцете на Твореца“. Хамас е само оръдие в ръцете на висшите сили. Истинската война, наречена от пророците война на Гог и Магог, е между доброто и злото. Тази война вече с всички сили се разгърна между Израел и Израел: материалният Израел и духовният Израел.

Това е нашата вътрешна война против собствения ни егоизъм, в която се изяснява действително ли искаме да се издигнем над него и да властваме над него или той ще ни командва. Това е война между силата на доброто и силата на злото.

В целия свят, в цялата природа действа само една сила, наречена желание за наслаждение. Но в народа на Израел, освен това желание за получаване на наслаждение има също и желание за отдаване. С това Израел се отличава от всички народи по света, по скритата в него сила на отдаване.

По-нататък всичко зависи от това, ще използва ли Израел тази сила на отдаване или не. Ако той използва силата на получаване и силата на отдаване балансирано, то се достига съвършенство в света. Ако силата на получаване е по-голяма от силата на отдаване, Израел усеща тази непоправеност съгласно своята степен.

Светът се стреми към равновесие. Задължението на Израел е да донесе положителната сила на отдаването на целия свят, да стане „светлина за народите по света“, да научи всички на това, което се нарича отдаване, любов към ближния. Надявам се, че ние накрая ще се заемем с тази работа: да разберем в какво се заключава нашето предназначение и че цялото нещастие ни се изпраща само за това – да ни доведе към единството и да ни даде пример за обединението на целия свят.

Този свят чака от Израел. Още като заяви на света, че започва да изпълнява тази мисия и наистина желае да я реализира, народите по света мигновено ще го разберат. Те изведнъж ще видят, че е именно това, което са искали от нас. Пример за това е как да построим поправен свят, съединен с добри връзки, любов към другарите, за да се превърне човечеството в едно цяло.

От 425- та беседа за новия живот, 12.08.2014

[141700]

Filed under: Израел днес, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Силата на единството е силата на природата, преминаваща определен процес на изменения. В наши дни тази сила влияе на Земята и ни задължава да се обединяваме. Цялата система трябва да стане интегрална, т.е. да стане свързана с всичките си части. А също така, тя трябва да стане глобална – т.е. да се разпространява около цялото Земно кълбо.

Ние сме длъжни да достигнем такова състояние. Но от цялото население на Земята, единствено народът на Израел някога е пребивавал в такова състояние на единство и равновесие с природата: с нейното неживо, растително и животинско ниво и общата висша сила. А останалото човечество няма такъв опит.

Така се е случило преди две хиляди години, когато народът на Израел построил Първия и Втория Храм, живеейки на земята Израел. Тогава сме започнали да се наричаме народ на Израел поради своята насоченост ”Направо към Твореца” – ”Исра – ел”, ”яшар кел”, направо към единството, хармонията, братската любов към ближния.

Днес целият свят страда от външния натиск на приближаващата се Висша сила към нас. А народът на Израел не желае това приближаване, намирайки се в състояние на духовно разложение, изгнание, наложено от тази висша сила, поради несъгласието за обединение помежду си.

Затова цялото останало човечество, усеща, че народът на Израел не изпълнява своите задължения: не предава на другите народи тази висша сила, методиката за обединение, не става светлина за останалите, не ги учи да живеят свързани помежду си. Ние не реализираме своето предназначение ”да станем духовни служители и свят народ”, т.е. учители на цялото човечество.

Подсъзнателно, целият свят очаква това от нас. Светът ненавижда евреите затова, че те не му носят добрина и затова причиняват само страдания. Всички народи обвиняват Израел, че са източник на всичките беди. С това те искат да кажат, че Израел има възможност да стане източник на доброто за целия свят, но не го прави!

Антисемитизмът е свидетелство, че всички народи се чувстват зависими от Израел. Представете си какво тежко състояние е това. Сякаш си попаднал под пълната зависимост на съседа, който е събрал срещу теб пълно досие и има възможността да разкрие пред близки, роднини всичките ти тайни, лъжи и престъпления, които са изпълвали твоя досегашен живот.

Той държи това досие с компромати и по малко разкрива факт след факт: оттук – оттам, доставяйки ти с това страшно страдание. И това той го прави преднамерено, като умен и хитър престъпник, без да те оставя на мира нито денем нито нощем, измъчвайки те ден след ден.

Как би се чувствал в такава ситуация? Това може ли да се нарече живот? Твоят живот би станал по-тежък от смъртта! Той би се превърнал в едно непрекъснато страдание, обновяващо се всеки миг, когато не знаеш, какво да очакваш. Ето, така се чувстват народите на света и това усещане се усилва с всеки изминал ден.

Въпрос: Кое точно предизвиква именно такова чувство спрямо Израел?

Отговор: Причината е в това, че народът на Израел не е Единен. Ние трябва да се обединим и тогава през нас ще потече светлината, Висшата сила, която ще повлияе на света и ще наложи ред.

А със своето разединение, ние носим само вреда на света. И от нас не може да потече Висшата сила към света. Ние не обучаваме света, как да се обединява. Целият свят трябва да е организиран в една единна глобална система – хората трябва да се обединят помежду си и да станат като едно тяло, като един човек с едно сърце.

Народът на Израел със своето обединение трябва да стане за пример и да помогне на всички останали да се обединят като него.

От 425–та беседа за новото време, 12.08.2014

[141627]

Filed under: Израел днес, Разпространение на методиката - Няма коментари→