Д-р. Ангелов, Бостън: По всички признаци бедата приближава. Какво да правим?

Първото, което правим, е да отхвърлим този факт, че бедата приближава. Дори и да има признаци, ние притежаваме способността да не ги забелязваме. Да направим паралел между диабета и кризата, която с бясна скорост приближава.

Пациентът с наближаващ диабет не вижда или не иска да види признаците на приближаващата беда. Сега ми е добре. Радвам се на живота. Толкова вкусно и блажено е в калейдоскопа на сладостта. А проблемът е в това, че именно нашето мирозрение и изгражда условията за това заболяване. Ако човек не ядеше толкова сладко, то и диабет нямаше да съществува, но това е толкова вкусно, а и отвсякъде ми рекламират разни сладки и вкусотии. А и как само са опаковани. И как ухаят. Как да се въздържи човек?!

Но ето че идва прегледът при лекаря, при който се забелязва наближаващата беда. Докторът се опитва да покаже на пациента всички възможни последствия в живота и да насочи болният към това, как да промени живота си – да се храни здравословно, да се занимава с физически упражнение, да се справя правилно със стреса . Дори рисува на пациента картината на кризата, в която болният може да попадне и то със всевъзможните усложнения.

Само че какво са тези празни думи за пациента?! Нищо! Той продължава да яде сладко – е какво, да спра да живея ли?! Минава време,  пациентът получава всички усложнения, предсказани от специалиста, преминава от таблетки на инсулин. Настъпва състояние на отчаяние и изведнъж той си спомня думите, казани му от доктора още в самото начало. И тогава заради това състояние на отчаяност, той започва да се храни по правилен начин, да се занимава с физически упражнения, променя начина си на живот и постепенно спира таблетките и инсулина, но вече е получил някакви необратими проблеми.

Днес човечеството стои пред точно същия избор. Ние можем да достигнем до хубавото и спокойно състояние или чрез кризата, която вече приближава, или по добрия път. Какво имам предвид? Днес всеки от нас потребява повече от колкото има нужда. Средствата за масова информация буквално ни бомбандират с това, че трябва да продължаваме със стремежа си да трупаме. Как още не си си купил това и това?! А още и това?! Или и другото?! Купувай! Имай! С това икономиката ни ще стане по-стабилна. И ето ние купуваме и купуваме… а за това трябва още повече да работим…

За какво ни говорят специалистите? Купуваме вещи, за да получаваме удоволствие… но още веднага след като си купил поредната вещ и  удоволствието угасва и трябва да купуваш нещо ново.

А къде можеш да откриеш удоволствие, което никога не гасне?

Отговорът е очевиден – в общуването с любимите ти хора! Но затова няма време, тъй като трябва да работиш, за да си способен да купуваш вещите, от които получаваш удоволствието, което гасне в момента на покупката или на другия ден.

Но в резултат на кризата, както казват специалистите, много скоро вече няма да можем да си позволяваме всички тези разкошни вещи. А ще имаме проблем дори и с най-необходимото! Това е същото както и с доктора, който вижда последствията от пагубния начин на живот, и така може да предскаже диабета.

Не вярвате? Ами тогава по трудния път чрез глад, разруха, грабежи и безпорядък ние все пак ще достигнем до това, че трябва да живеем заедно, да си   помагаме един на друг, да употребяваме само най-необходимото и да се грижим за всички, които ни обкръжават. Да учим законите на природата, за да живеем в равновесие и баланс с нея. Да намерим истинска радост в общуването с близките. Но трябва ли да преминем през всичките проблеми?

Какво не правим както трябва сега, че ни превеждат през криза?

Ние сме загрижени само за самите себе си, печелим незаслужено на гърба на обкръжаващите ни. По-рано ценообразуването се пресмяташе според стойността на изхабените време и материали. Да кажем, бутилка вода струваше на производителя 12 цента. Продаваха я за 25. Всички ние бяхме доволни и на всички им стигаше. Но днес бутилка вода можеш да си купиш за 2, 5 долара, въпреки че този, който ви я продава, е заплатил за нея същите тези 12 цента. Всичко обаче се диктува от търсенето.

Така ние раздухме всички цифри и съвестта изчезна от нашите отношения. Собствениците на компаниите си определят баснословни заплати, докато в същото време работниците в предприятията страдат. Медицинското обслужване струва толкова скъпо, че в скоро време всички предприятия ще се изнесат зад граница, тъй като там никой не трябва да плаща за медицински застраховки, а и заплащането за труда е нищожно. Заставят ни да купуваме и да вземаме заеми точно както заставят и болните от диабет да ядат тези сладки вкусотии. Главната ни задача е да живеем за чужда сметка.

И така, какво трябва да знаем? Какви са законите на природата? Трябва ли да вървим срещу тези закони, така че след кризата и страданията отново да стигнем до изпълнението на същите тези закони? Съвсем не е задължително.

И така, сега ние увеличаваме нашето потребление, игнорираме близките и нуждите на другите, разделяме се и се отдалечаваме един от друг, конкурираме се и се стремим към превъзходство един над друг. Какво става след катаклизмите? Хората започват да бъдат доволни и от минималното, но при това се радват на живота, разбирайки неговата важност. Хората си помагат един на друг, понеже именно в това е залогът за преживяване в тежки условия и получават удоволствие от радостта на ближния, както майката се радва на постиженията на детето си. Конкуренцията се сменя със сътрудничество и по този начин прогресът се ускорява. Ако всеки е загрижен за обкръжаващите го, защото е разбрал, че от тяхното благополучие зависи благополучието на всекиго, то няма проблем в загрижеността за ближния.

И така, не е ли вече време да преминем през страданията и инжекциите инсулин, така че в края на краищата да променим стила си на живот? Наистина ли трябва да чакаме страданията, за да разберем, че трябва да живеем по законите на природата?

Изборът е за всеки от нас. Ако във фашистка Германия  нямаше информация за наближаваща заплаха и трагедия, то днес в интернет има и предупреждения за наближаваща заплаха, и лекарството, за да бъде предотвратена кризата. Изборът е на всеки от нас.

Бъдете здрави,

Д-р Ангелов, Бостън.

[44631]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Имам няколко въпроса към вас, но отнасящи се за една ситуация:

– Вие нееднократно говорите в лекциите си, че човек с психически заболявания не може да се занимава с Кабала. Как тогава да използва максимално живота си, за да си осигури възможността за духовно развитие в следващия си живот? Какви трябва да са неговите действия, поведение и отношение към живота?

– Ако човек се занимава с Кабала и изведнъж попадне в психиатрична клиника, получава там диагноза ”шизофрения”, то ще може ли той да се върне към заниманията с Кабала в случай, че след няколко години му отменят тази диагноза?

– Жена с диагноза шизофрения, трябва ли тя във всеки случай да се стреми да се реализира като жена (в семейството и с деца), ако протичането на заболяването ѝ позволи това и няма да бъде противопоказно за раждането на деца? Или по-добре да не рискува, да не обременява партньора си със заболяването си и да не подлага на опасност генетическото здраве на бъдещото дете?

Отговор: Аз ще ви предам отговорите на такива въпроси от моя учител, Б. Ашлаг. За всичко, свързано с неустойчивата психика, а още повече с психическите заболявания, той ги изпращаше на лекар и не желаеше да обучава такива хора. На въпроса за това, как може да лишава човек от духовно развитие, той отговаряше, че това може да бъде само при душевно здравите – а защо това се случва с някои хора/души – това е дело на Твореца. Забраната повече се отнася за преподавателя, а не за ученика. Така че, ако вие все пак желаете да се занимавате сами задочно, то това е ваша работа.

[39388]

Filed under: Въпрос-отговор, Здраве - Няма коментари→

Съобщение: Министърът на здравеопазването на Русия: „До 2020 г. психичните разтройства и депресията ще станат най-разпространените заболявания сред жителите на земята. Според Световната Здравна Организация (СЗО) днес от психични разтройства страда 25%  от населението- всеки четвърти жител на Земята.”

Реплика: „Това разбира се ще бъде така, ако всичко продължава, както е в момента и не се появят никакви нови подбуждащи явления… Кабала предлага: „Да се хванем за ръце, приятели, за да не пропаднем поединично…”

[41910]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Вестник „Globes” публикува обширна статия за „индустрията на щастието”, която ни прави все по-нещастни. Мащабите на депресията на Запад непрекъснато се увеличават, като в същото време средната възраст на нейните жертви става все по-ниска.

По данни на Световната здравна организация до 2020 г. депресията ще стане втората най-честа причина за инвалидност и смъртност в света, изпреварена само от сърдечно-съдовите заболявания.

Съвременният човек се потапя в самота, а обществото не му хвърля спасителен пояс. С изключение на исляма, ролята на религията като фактор за подкрепа изчезва. Обществото се разпада, голямото сплотено семейство в западните страни става абсурд.

Премествайки се в пространството на виртуалните комуникации, мнозина погрешно предполагат, че отсега нататък ще могат да минат без реално, грижещо се общество. В резултат човек търси решение на всички проблеми сам, настанявайки се пред компютърния екран.

Животът на обществото, страдащо от дефицит на внимание, протича мълниеносно – хората чуруликат кратки трели, с надеждата да успеят да изкажат онова, което след минута вече няма да бъде чуто. Всичко, което изисква вътрешни усилия, упоритост и време, се отстранява в зародиш. Когато човекът е празен, когато няма истинска цел, в него се настаняват тревогата и депресията. Откъде да вземе тази цел? Къде да намери смисъл?

Днес всички сериозни изследователи заявяват, че щастието се крие в контакта с другите, в отдаването, и че реалният смисъл може да бъде намерен само във взаимната връзка помежду ни. Виктор Франкъл, известен австралийски психолог, казва, че човекът, който стои в дома си и се опитва да намери смисъла сам, сякаш се блъска в отворена врата, не разбирайки, че тя се отваря навън, а не навътре.

Няма да намериш щастието в ръковината, заяви в интервю с репортера на „Globes” един от анкетираните специалисти. Занимавайки се сам със себе си, вместо да протегнеш ръка към друг човек, само усилваш собствения си нарцисизъм и депресията.

[39435]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Въпрос: Каква е връзката между депресията и нашата природа?

Отговор: Депресията – това е усещане за пустотата в желанието. Има желания, но няма напълване. Това е най-яркото проявяване на нашата природа. Защото, по принцип, Творецът е създал желанието и това желание се стреми към напълване – такава е цялата ни същност.

Създаденото от Него общо желание, в което всички се намираме, или всяко частно малко желание, от които то се състои, иска напълване. Когато това напълване го няма вътре – въпросът е в това, къде се намира то. Ако то е някъде съвсем наблизо и желанието чувства, че то е редом, но не е в него, тогава възниква депресията.

Ако изобщо не би било това напълване, то не би се усещала и депресията. Малко ли има в мен някаква празнота? Откъде човек някъде в Африка знае за това, какво не му достига – лаптоп  или пералня машина? Но ако се появи в твоето виждане, в твоето усещане бъдещото напълване, което може да бъде в теб, но го няма – ето тогава и възниква депресията.

По такъв начин, депресията е свойство не на изостаналия човек, а обратно – на напредналия. И колкото по-далече се придвижваме напред, толкова повече ще бъдат депресиите, защото желанията растат и расте осъзнаването за отсъствието на напълване.

Ние виждаме как през последните четиридесет години депресията все повече и повече се разпространява в човешкото общество. Днес тя е проблем номер едно. При това, този проблем се счита вече за заболяване. Той ще расте и няма как да се обуздае.

В близко време ще ни се наложи да узаконим наркотиците и да ги даваме на всеки. Въобще, ние ще се съгласим на каквото и да е, само да не усещаме тази депресия. И въпреки това, не ще можем да я преодолеем. Ще достигнем до това, че човек ще вижда пред себе си „лекарството” и няма да може да го вземе, няма да може да употреби наркотика. Защо? Защото ще чувства, че това не е отговор на неговия въпрос, не е отговор на неговата празнота.

Така че, борбата с депресията – това е основната борба на човека със своята празнота. И именно тя го движи напред. Затова по броя на депресираните можем да определим, доколко човечеството се приближава до осъзнаването на злото.

И нищо няма да помогне на човек освен ясното, твърдо, енергично включване в правилното общество. Само в него той може да потуши своята депресия – при това много интензивно: като отключи себе си, отключвайки своите усещания, хвърляйки се в обкръжението, както във водата – с главата надолу. Друго лекарство няма – само под въздействие на обкръжаващата среда. И тогава възниква напълване, което разбира се, мигновено унищожава депресията.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34202]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №3 (лекция), в Москва

Въпрос: Какъв е коренът на психическите и физическите човешки болести? И как може човек да повлияе на тези процеси, който не изучава кабала? Може ли да подскажете някакви действия, които човек да направи, за да реши тези проблеми?

Отговор: Коренът на всички болести е в резултат на промяна на егоизма – поради неправилна или непълна комбинация от егоистични свойства вътре в нас. Всеки един от нас съдържа 613 основни егоистични желания. Тяхното неправилно взаимно съчетание предизвиква недостатъци, които са източници на всички психични и други болести на неживо, растително и животинско ниво в човешката природа. Тоест нашите болести също се делят на тези четири нива.

Кабала не е средство за подобряване на нещо конкретно в този сват. Но ако я изучавате и напредвате по пътя съобразно корена на вашата душа – започвайки имено от точката в нашия свят, където сте в момента, до точката във висшия свят, която трябва да достигнете – постепенно навлизате в състояния, които ще променят вашата съдба. Но само вие лично може да ѝ повлияете и никой друг.

Това не е някакъв вид магия, хипноза или някакво друго влияние един на друг. Нищо от това не е абсолютно! Човек се променя само, когато променя себе си. Изучавайки кабала, вие се променяте – няма друг начин. Например, аз имам деца и внуци, но не мога да им въздействам по никакъв начин. Всичко, което съм постигнал, съм го постигнал. Това, което се случва вътре в мен, се случва само в мен. И така с всеки.

От лекцията в Москва, 16.01.2011

[33813]

Filed under: Ежедневен урок, Здраве, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Днес всички говорят за алтернативите, свързани с енергията и храната, търсят друга планета, на която може да съществува живот, друго възпитание и пр. Защото ежедневно се убеждаваме, че нашият егоистичен подход към света и обществото се е изчерпал и е показал своята пълна несъстоятелност и гибел.

Въпреки индивидуалния егоизъм и потребителското общество, ние откриваме, че светът е глобален и взаимосвързан, а ние не сме приспособени към него и не знаем как да продължим по-нататък.

Светът разкрива своята всеобща зависимост и ни принуждава да бъдем свързани с взаимност и добро, и затова постепенно, все повече осъзнаваме присъщия ни егоизъм като наш враг.

Но всички търсения, свързани с това как да излезем от егоизма, ни водят до методи за неговото намаляване, а това означава – до връщане на предишни нива на развитие. Всички методи предполагат потискане или намаляване на егоизма.

Но егоизмът на човека постоянно расте и неговото потискане е противоположно на природата – затова няма да можем да го намалим. Такъв подход е анти природен и е непонятно, как «алтернативниците» са го приели въобще.

И тук се появява истински алтернативната за целия наш егоистичен свят наука кабала. Именно с разкриването на егоизма като причина за цялото зло в света, кабала се разкрива и се предлага като метод за поправяне на егоизма и изграждане на нов свят.

Кабала действително е алтернатива, защото вместо егоистичен свят, предлага алтруистичен свят.

Тъй като в разкриващия се нов интегрален и глобален свят, ние по неволя сме задължени да спазваме както законите за връзка между хората, така и за равновесието на човека с природата. Ние сме длъжни да станем изцяло свързани помежду си  в системата „възлюби ближния като себе си”!

Кабала изучава цялостната система на мирозданието и обяснява, че поправяйки се, ние ще излекуваме не само себе си, но и цялата природа – нежива, растителна и животинска. Ще избавим всички от проблемите и болестите, защото всички страдания и болести са усещане за липсата на равновесие между нас и цялата природа.

Тъй като нашата природа е абсолютния егоизъм, то нямаме нито свободата да вземем решение, нито какво поведение да имаме и във всичко се подчиняваме на управлението на природата.

И само в едно човек може да стане свободен – да се издигне над егоистичното, зависимо управление. А това е възможно като създаде обкръжение. Защото в нашия егоизъм, мнението на обкръжението, за нас е по–важно от личното мнение.

Затова, кабала ни предлага да създадем общество, в което ще задължаваме всеки  „да играе на отдаване и любов“. Ние разбираме, че това е игра, но по този начин  задължаваме всеки да показва себе си такъв и навън.

Тези усилия ще призоват скритата сила на природата, която всъщност държи всички нейни части в равновесие, като живителна сила на организма. И тази сила ще промени в нас егоистичните намерения на отдаване и любов.

Така човек постига пълна връзка с всички части на природата: със себе си, с обществото, с цялата природа и нейната висша сила. Към това състояние, природата на подтиква чрез принуда, а ние можем да го постигнем осъзнато и леко.

[25140]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваехи”, п.170: В часа, в който излезе душата на човека, всички негови близки и приятели във висшият свят шестват с неговата душа и и показват мястото рай и мястото на наказанието.

Въпрос: Хора, преживели клинична смърт разказват за своите видения и тези видения много съвпадат с описанията  в  Книга Зоар, макар че те нямат никакво понятие от кабала…

Отговор: Разбирането на кабала не помага на човека да види духовния свят. Усещането за висшият свят е възможно само в поправената душа. Дали човек изучава кабалистични книги или не, няма никакво значение. Важното е желае ли с това да поправи себе си.

Към преживяванията на хора, преживели клинична смърт може да се отнасяме двуяко. От една страна, когато човек попада в критично състояние, това е голям удар върху физическото тяло, което само по себе си не е нищо повече от желание за наслаждение.

Просто нашето тяло ни се струва материално, заемащо обем, но то е желание за наслаждение с определен вид напълване.

Ако това желание усеща пустота, достигаща до страдание, то естествено не желае да усеща мястото, желанието в което страда, иска да го намали, съкращава това място, по-малко да живее, отключва своите чувства, приема наркотици и прочее.

Всеки човек, усещайки душевни и материални страдания желае да ги съкрати, да съкрати своето възприятие за света, чак до нежелание да живее.

Но от това, че ти усещаш страдание и желаеш да се издигнеш, да се измъкнеш от това място на пълна тъмнина, скръб, удари, войни и болести и от огромните страдания, и искаш да се издигнеш над този свят, ти всъщност извършваш духовно действие не заради отдаване, не защото нещо духовно те привлича, а доколко страданията те притискат с такава сила, че те избутват като костилка от вишна и отскачаш нагоре.

Този път е на страдание, а не на придвижване, защото не се приближаваш към целта, не знаеш за нея и бягаш от страданията като подплашено животно от пръчка. Но така или иначе се издигаш над егоизма, над желанията за наслаждение, искаш да анулираш своето его: „Аз нищо не искам, оставете ме на мира!”.

Да допуснем, че аз съм откраднал милиард долара, хванали са ме и ме осъждат на доживотен затвор. В този миг аз искам само хляб, вода и да си бъда вкъщи. Нищо повече!

А защо съм искал милиард долара?! Желанието се е намалило, иначе казано издига се „вярата над знанието”, то е готово да бъде в отдаване, отказва се от себе си, съкращава се, само за да не усеща страданията от наказанието.

И тогава тези хора усещат истината, в каквато степен им се открива връзката с Твореца. Но само за кратко време и по такъв начин, че те не могат да възприемат и удържат това състояние, защото в тях няма собствени постоянни келим (духовни съсъди) и затова то преминава.

Но в 99% от случаите усещанията са странични, хората усещат само психосоматични преживявания. Доколкото те пребивават в страдания, обърканост, тъмни чувства, неправилно функциониране на системите, на тях всичко това само им се струва.

Целта на творението не е в това, човек в състояние на клинична смърт да усеща духовния свят. Аз съм длъжен да го усещам в здраво състояние, намирайки се в него като изследовател, притежаващ знания, разбиране, усещане и власт  да стана като Твореца.

От урока по книгата Зоар, 02.09.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Здраве, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко минава през групата, то защо в случаи на материален проблем трябва да се занимаваме с него и да се стараем да го решаваме (разболял си се – върви на лекар), а не е достатъчно да се обърнем към групата, за да ни помогне на вътрешно ниво?

Отговор: Ние все още не се намираме на такова ниво, за да можем да решим всички проблеми с помощта на връзката с групата. Но всъщност това действително трябва да работи така.

Това е много справедлив въпрос: защо не можем да решим всички проблеми с помощта на светлината, възвръщаща ни към източника – да се обърнем към групата, да концентрирме там силно желание и да поискаме това да се случи, действайки директно на светлината, на източника на живот.

Аз имах силно възпаление на язвата и Рабаш ме накара да седя до него и да уча. А аз не можех да търпя болката, да седя и да се задълбочавам в текста и намерението, не можех да преодолея болката, не можех да привлека сила, която да я успокои, камо ли да я излекува…

Но без съмнение виновна беше само моята слабост, че не можех да се справя и да привлека светлината, бъдейки около него, когато седяхме заедно и учехме. Щом той ми е предложил да направя така, значи можех да го направя! Но в онзи миг не съумях.

Тоест при наличието на голяма група, за решаването на всякакви въпроси не са ни необходими никакви външни средства, лекарства! Лекарството действа само на телесно ниво.

А ние ще можем да действаме направо, и да напълним желанието, усещащо недостиг на напълване, както болестта и болката. И не просто да лекуваме тялото, а да използваме това като причина за лекуване на душата.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 02.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Здраве - Няма коментари→

Тъй като ние сме създадени от желанието да получаваме наслаждение, то цялата ни духовна работа се извършва през нощта.

Не усещайки наслажденията, ние можем да проверим себе си: способни ли сме да направим нещо, задвижвани от друго „гориво” така, че възнаграждението да не определя, колко ще работим, а да го прави работата сама по себе си. Не разкриването на Твореца, а само вярата в това, че можем да Му доставим удоволствие.

А да работим, за да доставим удоволствие на Него, а не на себе си, ние можем само „през ноща” – в състоянията, когато не чувстваме наслаждения.

Затова, всеки път в нашето желание да се наслаждаваме, специално пробуждат нови пластове на непоправеното желание, искащи за себе си награди, напълване.

Тогава, ние можем да работим с това непоправено желание, за да се появи в него стремеж за работа не заради наградата, а за да доставим наслада на Твореца. За да не бъде разкриването на Твореца наградата за нас, а награда да бъде самата работа при Него. Тогава тя ще изхожда от осъзнаването на величието на Твореца.

Когато човек открие, че не е способен на това, той иска помощ свише. А силата свише идва при него чрез групата. Защото човекът няма връзка с висшето.

Той започва да търси това „ свише” и след много такива опити да се закачи за нещо стига до отчаяние, докато не започне да разбира, че „свише” означава „чрез групата”.

Ако той се включи в група, чрез нея ще може да получи същата онази сила, която ще промени неговата природа от получаваща на отдаваща, и ще бъде способен да работи именно „през нощта”, благославяйки Твореца.

Тогава, човек работи не, за да запълни своите празни егоистически желания, изискващи напълване, а именно с помощта на тази „нощ”, той издига себе си към отдаването.

Човекът не иска „нощта” да отмине, защото денят му е необходим, за да работи за отдаването. Когато не чувства „светлината” в своите желания, а работи по-високо от тях, не заради напълването на своите потребности, тогава той усеща „деня”.

Затова, в усещанията на получаващите желания той се намира в „нощта”, а в усещанията на отдаващите желания, за него свети „денят”.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Здраве - Няма коментари→