В човек не са балансирани механизмите на мисълта и желанието, и той не знае как да създаде баланс между тях. В това всъщност трябва да помогне на хората интегралното възпитание, което ни е нужно днес.

По-рано не изпитвахме някакви проблеми в тази област. До преди няколко десетилетия нямаше дори усещане за приближаващата се катастрофа. Нашите мисли и желания еволюираха в прости комбинации и се разбирахме един с друг. Обаче, с течение на времето, все повече се приближавахме до интегралните отношения – и започна разстройване.

Днес усвояваме един от друг от морето на мисли и желания. Светът се смеси: всички влияят на мен, и аз – на всички. И като резултат, не съм в състояние да изпълнявам курса, да запазя посоката, да се балансирам със собствени сили. Моят потенциал е малък, докато светът около мен излъчва цял поток от „флуиди“ върху мен. Чуждите мисли и желания оказват постоянен натиск, смазват ме вълни с различен диапазон и постоянно промиват съзнанието ми.

В резултат, човек го грабва вихрушка и той не знае как ще го бъде. Това е много сериозен проблем. Оттук произтича влечението към наркотиците, откъсването от света, с който не можеш да свикнеш. Според безнадеждността, хората развиват различни защитни модели на поведение, опитват се да се разграничат от обкръжението със стена от безразличие, лицемерие, презрение…

Виждаме го при младите хора и в много други сектори. Това е един вид бягство от света в определена ниша. Не мога да поддържам правилна, състрадателна, хармонична взаимовръзка с обкръжението, не мога да възприема всички външни влияния, да ги уравновеся в себе си и да ги доведа до добро, комфортно усещане. Напротив, те ме нокаутират и изнервят. Така че не правя нищо – просто включвам сериал или мач по телевизора и гледам в екрана, докато отпивам от бирата. Това ми е достатъчно.

По този начин, неспособността ми да огранича въздействието на широкото обкръжение като цяло, ме води до изолация, прави ме примитивен, прост, ограничава развитието ми и не ми позволява да се радвам на живота. Дори не искам да се женя и да имам деца. Просто търся някой ъгъл, в който да се скрия: „Това е мое, и нищо друго не ми трябва“. Приятелите ми  са в Интернет и не се срещам с тях, за да прекарам добре времето си. А ако изобщо излизам някъде – то излизам без тях.

Днес дори танците по двойки се изпълняват на един метър разстояние един от друг, без прегръдки и шепот в ухото… Танцьорите усърдно пазят дистанция – на това му се вика „дошли да потанцуват заедно“.

Човек повече не иска да се измъкне от себе си. Вътре му е по-надеждно. Не дай Боже, да се свърже с някого. Трудно му е постоянно да се изправя срещу този проблем – да сортира желанията и мислите си, да работи с външното влияние. Той не е способен на това.

И затова царува „уличната танц-култура“, замесена от “кварталните” нрави, таблоидните шеги и просташки лозунги. В този град сме просто минувачи – разминаваме се и не искаме да знаем един за друг. Освен това, правителствата трябва да се потопят в това общество, за да бъдат подкрепени на изборите. В крайна сметка, безсмислените отношения се превръщат в общ жребий и се разпространяват навсякъде чрез медиите.

Това е болестта на нашето време и тя засяга всички – та нали сме свързани помежду си. Това общо заболяване е причинено от високо патогенната атмосфера в обществото и затова е невъзможно някой да се излекува индивидуално, да се изградят мислите му, да се научи как постоянно да балансира себе си. Най-доброто, което можем да направим за отделния човек е да „го изправим на крака“, малко да го предпазим от външни влияния, които обикновено са отрицателни.

Но като цяло, съвременното обкръжение влияе на човек така, че трябва да се погрижим за равновесието на цялото общество. Друго решение няма.

В действителност, днес „най-здрав“ е този, който поставя себе си до нивото на „животинската“ степен. Гледам телевизия, говоря по телефона, сърфирам в Интернет, смея се и плача, а до мен котката спи, няма какво друго да прави. Само помръдва с ухо, когато наоколо стане прекалено шумно. Така че, ако искам да оздравея, но не се грижа за правилното въздействие на обкръжението, то ми остава само едно – да бъда като тази котка…

От 88-а беседа за новия живот, 24.10.2012

[91281]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Развиваме се в продължение на хиляди години и най-важното в нашето развитие е силата на мисълта. Това е най-високият от всички човешки фактори и именно той отличава човека от неживия, растителния и животинския свят.

Като цяло, умственото ни развитие трябва да съответства на физическото. Ако интелектът надхвърля физическите възможности, значи организмът е болен от нещо. И обратно, ако човек е физически развит, но няма силата на мисълта, той може да бъде опасност за обществото – например, когато телесната сила се комбинира с разум на двегодишно дете.

Възрастта е неизменен критерий, по който проверяваме физиологичното и интелектуалното развитие. Тези две линии трябва винаги да съвпадат, да корелират помежду си. Силата на мисълта не трябва да превишава физическите възможности, а физическите възможности не трябва да преобладават над силата на мисълта. Ако е изпълнено това условие, човек е в хармония: той може да изпълнява своите желания и едновременно с това да разбере кои от тях може да реализира и кои не.

По този начин, зад силата на мисълта стои разбирането: какво искам, кои желания мога и кои не мога да съживя, и кои от тях не си струва да въплъщавам. В крайна сметка, мисълта служи на желанията, които са в основата на моето „Аз“. Именно силата на мисълта разкрива същността на всичко, което искам. Тя сортира желанията, проверява ги и ми представя резултата: „Ето тези желания си струва постепенно да реализираш: част от тях – веднага, друга част – по-късно, а трета – в по-далечно бъдеще“. А някои желания тя „бракува“: „Това е много опасно. Не трябва да се заемаш с тях – ще си навлечеш нещастие, срам и други проблеми, та чак до болести и смърт“.

Мисълта подрежда всичко на мястото му: лесни и трудни желания, дългосрочни и краткосрочни, желания, затворени в мен, и такива, които зависят от обкръжението – неживото, растителното, животинското и човешкото…

Накратко, мисълта не действа сама по себе си – тя се извисява над желанията и ме насочва към правилна реализация на полезните й части. Невъзможно е да разглеждаме мисълта като такава, откъсната от реалността. Напротив, силата на мисълта е предназначена да ми помага в управлението на моите желания, които са точно моето „Аз“.

Освен това, силата на мисълта ми позволява да упорствам и да подхранвам, което и да е желание, за да може то да укрепне, да се отличи, да придобие важност, да ми оказва по-голям натиск. И обратно, мога да отслабя силата на мисълта, да „убия” желанието, като се убедя, че то не е продуктивно.

По такъв начин, въпреки че мисълта е продукт на желанието, чрез контролиране на мисълта, мога да контролирам желанието. Става дума за много сложна система. Всъщност, човек да се научи да използва мислите и желанията си правилно – после да оформи себе си. В края на краищата, всичко останало е пряк резултат от дейността на този механизъм.

Оттук виждаме дългосрочни последици. Например, ако искам да спра да пуша, мога да го направя, като се убедя със силата на мисълта, колко вреден е този навик. Аз показвам на себе си всевъзможни нагледни илюстрации, вслушвайки се в мнението на лекарите, цитирам на желанието си такива доказателства, които всяват страх в него – и по този начин го неутрализират. По същия начин мога да контролирам всички сфери на живота. Не е тайна, че хората могат мислено да убедят себе си към положителни промени или обратно, към заболявания и дори смърт.

След като заговорихме за здравето – разбира се, аз мога да събудя в себе си такива сили, които да ми дадат жизненост и издръжливост. Изведнъж ще се почувствам силен, мощен, сякаш в мен са се проявили свръхестествени сили. А от друга страна, дори и напълно здрав човек може да се „зарази“ с такива мисли, че да се почувства като пред смърт и действително да умре. Силата на умствената издръжливост, упоритост може да убие и да върне към живота.

В такъв случай, как трябва да се справяме със своите състояния? Как да се грижим за психическото и физическото си здраве?

Преди всичко, причините, които го определят, могат да бъдат съвсем различни: отношения с близките, с колегите, със себе си, с когото и да било. И всичко тук зависи от умственото постоянство, което се получава чрез специални упражнения. За тази цел се препоръчва провеждането на семинари. Тъй като близкото общуване е най-убедителния фактор. Седя в група от десет човека, които общуват съгласно указанията на водещия, и по този начин се утвърждават в правилното мнение. За мен това е прекрасно средство за самостоятелно убеждение.

Има специални случаи, когато човек въздейства сам на себе си. Но основният въпрос е: как му въздейства обкръжението? Тъй като всички сме взаимно свързани, всички сме чувствителни елементи на природата, намиращи се под влияние на околните, които така или иначе ни убеждават в нещо. И тук има както позитив, така и негатив. Ако мисля за някого лошо, дори без да разговарям с него – моята мисъл вероятно му оказва влияние. Някои достигат големи успехи в това, благодарение на специална техника, на която се обучават в службите за сигурност и в други институции. В тази сфера се води скрита за очите война, за която не се говори на глас.

Накратко, силата на мисълта – това е една и съща сила на властта. Властта на човек над себе си, на човек над друг човек, на човек над природата. Чрез мисълта можем да имаме власт, контрол над отношенията ни с общочовешките, духовни сили на природата, които чрез своето въздействие ни поставят между живота и смъртта в целия възможен диапазон на състоянията.

Тази система е толкова велика, защото мисълта трябва да придружава всички желания. Както на детето е необходим баланс между физическото и умствено развитие, така и на мен ми е нужно всяко желание да бъде съпроводено от мисъл, а също така те трябва да бъдат уравновесени помежду си. Тогава, благодарение на тяхната хармония, винаги ще ми бъде приятно и комфортно, а всеки дисбаланс в себе си мога бързо да компенсирам. Точно това е психичното здраве: това, което искам, мога да направя; това, за което мисля, мога да поискам, мога да не искам повече от това, което е възможно и подходящо; и обратно, няма нужда да се ограничавам в това, което не излиза извън тези рамки.

Ако човек може да плува в този поток, който тече между невъзможно и непрактично – той живее прекрасен живот в хармония със себе си и другите.

От 88 беседа за новия живот, 24.10.2012

[91230]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Сърцето, като орган на тялото, се е развивало в продължение на милиони години. Първата необходимост от него е възникнала, когато клетките се обединили помежду си и станали многоклетъчен организъм. До тогава едноклетъчните нямали нужда от сърце. Какъв парарел може да бъде направен тук с човешкото общество?

Отговор: Именно в наше време достигаме до необходимостта от „сърце“ за човешкото общество. До сега не чувствахме нужда от него, защото не бяхме взаимосвързани. В действителност, ние самите представлявахме отделни клетки и макар и да печелехме един от друг, то не беше вътрешно, а външно, егоистично: аз на теб, ти на мен.

Обаче, от края на 20-ти век, цялото човечество се превръща в единно тяло, в едно семейство. И тъй като сме едно тяло, то между неговите клетки трябва да има връзка. И затова се нуждаем от общо сърце, от общ разум, от същите системи, които са характерни за тялото. В близко бъдеще човечеството ще трябва да ги създаде – в противен случай то просто няма да може да функционира.

Чрез страданията или по пътя на разбирането, съгласявайки се на обединение, то ще намери начин да се организира по аналогия с живото тяло, на което са необходими общи органи, такива като мозък, сърце, черен дроб, бъбреци, както и системи, които да осигуряват жизнената дейност на цялото… Без това, подобно на физическото тяло, общочовешкият, универсален организъм няма да може да съществува.

От 80-а беседа за новия живот, 10.10.2012

[90110]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо природата ни е устроила така, че да се заразяваме с болести един от друг?

Отговор: Заразяваме се не само с болести, а с много неща. Това е материалното изражение на нарушените отношения между нас. Предаваме си един на друг „духовни вируси“ – лоши мисли, лошо влияние  и като резултат, се сблъскваме с материалните вируси. Не ви чета морал, наистина всичко идва от висшите системи. А в нисшите системи няма свобода на волята и възможност да осъществят нещо самостоятелно – те просто се задействат свише.

Ето защо, трябва да се изкачим обратно до мястото, където имаме свобода на избор и да направим това ниво отправна точка, за да се устремим от него нагоре, а не надолу. Тъй като надолу процесите „се движат“ сами, според нашия избор, за добро или за лошо, в зависимост от успеха или провала.

Ако действаме погрешно на нивото на системата, която ни дава възможност за свободен избор да се обединим помежду си, и с Природата, тогава недостатъкът непременно прониква във всички по-нисши системи. И има ли значение как ще се прояви: в епидемии, в сърдечно-съдови заболявания, цунами или нещо друго? Можем, разбира се, да изучим тези механизми в опита си да прогнозираме последващите събития. Но мен сега ме интересува съвсем друго – как да предотвратим проблемите? А можем да ги предотвратим само от нивото на взимане на решения, където придобивам способност да влияя на събитията, а също и от по-високи нива. Най-малкото, трябва да се издигна над „праговата“ висота, за да придобия свобода на волята.

Оказва се, че в нашите интегрални, глобални времена, когато всички зависим един от друг и се потапяме в световна криза, няма никакъв смисъл да се занимаваме с частни следствия пред лицето на универсална катастрофа.

Разбира се, хората са загрижени за своите заболявания, тъй като не разбират къде е ключът към изцелението. Всеки се пита: „Как мога да се излекувам? Как да се предпазя от инфекция?“ И отговорът е: „Вие не можете да си осигурите сигурност, да се предпазите от болести, да се отървете от тях или да ги предотвратите, ако не сте на нивото, от което те произтичат“.

Да, имаме медицина, но тя просто се опитва „да запечата дупките с кръпки“. Това не е решение, защото постоянно са ни нужни нови кръпки, а и старите се влошават. И въпреки това, проблемът може и трябва да бъде предотвратен при неговия източник.

Човек не иска да чуе за това, той влага все повече и повече пари за лечение, взима болнични, лежи по болниците, измъчва и себе си, и близките си… Защо да развиваме повече това чудовищно медицинско „махало“, ако виждаме, че въпреки всички усилия, болестите стават все повече? А освен това, те се и „модернизират“ – за да могат в крайна сметка страданията да ни подтикнат да се погрижим за главната система, в която грешим, предизвиквайки болка и вреда.

Нашите болести са неизбежно, „автоматично“ следствие на този проблем. И затова не трябва да се справяме в изолация с истинската причина. Време е да се изкачим на това стъпало, където да ги „изтръгнем от корена“.

От 81-а беседа за новия живот, 10.10.2012

[90436]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Свобода на волята - Няма коментари→

Изучавайки анатомията на човешкото тяло, все още не сме наясно с връзката между всички негови системи. Да вземем например мозъка: из целия организъм има негови „посланици“, без които той не би могъл да знае какво и как трябва да прави. Така, както и главата на държавата има институт от пълномощни представители и те са нужни за пълноценната му дейност.

Освен това, погрешно вярваме, че „централният микропроцесор“ се намира в главата ни. Но ако се вгледаме, можем да видим че той въобще не съществува в телата ни. При по-внимателно вглеждане човек става „по-ефимерен“: не е ясно, от къде той получава командите, къде е заложена програмата.

В действителност, решаващите данни постъпват от обкръжението – именно то ни води към действие. Надявам се, че в близко бъдеще ще открием това: животът на човек зависи от неговата връзка и готовност за взаимодействие с обкръжението. От тук мозъкът получава команди, които са резултат от това, доколко дадена личност е необходима на общността. И обратно, не получава, ако няма такава необходимост. В тялото ни всяка секунда умират клетки и на тяхно място идват нови.  Така е и в обществото: докато има нужда от теб – си жив, а когато няма – мозъкът получава команда и започват процеси, в резултат на които човек се разделя със своята материална роля.

От 80-та беседа за новия живот, 10.10.2012

[90171]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Проучване (7000 сътрудници от Великобритания, Германия, Италия, Дания, Турция, Испания и Франция): Всеки десети европеец взима по 36 дни отпуск заради депресия, повече от 30 милиона европейци страдат от депресия, 20% са диагностицирани с депресия. Изложени на депресия във Великобритания са 26%, сред тези, които страдат от депресия, най-често взимат отпуск германците – 61%, датчаните – 60% и британците – 58%, цената на депресията в ЕС през 2010 година е била  92 милиона евро.

Реплика: По принцип, депресията е най-честата болест на нашето време. Просто поради това, че тя не е фатална и протича скрито, е лесно да се скрие и да не безпокои обществото. Към кого да причислим и сегашните и бъдещите безработни…? Несъмнено с растежа на индивидуалния егоизъм и неговото превръщане в интегрален егоизъм, т.е. проявяващата се зависимост на всички от всеки, депресията ще расте и ще взема размера и формата на епидемия.

[89724]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато Творецът се разкрива на лекаря, какво открива той?

Отговор: С други думи, ако един лекар иска да помага на хората, ще му помогне ли науката Кабала да открие причините за заболяванията, да се предотвратят заболяванията, да се открият нови възможности за лечение?

Не. Лекарят ще може малко по-добре да разбира взаимовръзката на здравните проблеми и тяхната сложност, но като цяло не мога да кажа, че ще постигне някакви особени успехи. Напротив, ще бъде същият като другите лекари.

Творецът не променя първоначалното действие (маасе Берешит). Много кабалисти са се занимавали с лечение, поне на частично или на професионално ниво – например, Рамбам (Маймонид). Тази тенденция се обяснява с факта, че те са знаели общия порядък на нещата. И все пак те не „виждали през“ всеки пациент и не са правили „чудодейни изцеления“.

Тук е проблемът: когато кабалистът вижда свят, в който хората страдат от болести, може ли той сам да ги лекува или трябва да моли за това Твореца? А може би, той трябва да ги насърчава към молитва за изцеление? Или към разбиране на първопричината за заболяването и молитва за поправяне, което ще излекува и физическото заболяване?

Търсиш специално, духовно лекарство, което да лекува всички и с това да „заобиколиш“ Твореца, сякаш Той изпраща злото, а ти носиш добро. Но тук лежат много по-сложни взаимоотношения  и се разкрива друга работа. В крайна сметка, лекарят ще си остане лекар и духовното постижение почти не засяга неговата професия.

От урок по статията „Скритие и разкритие на Твореца“, 04.10.2012

[89502]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Здраве - Няма коментари→

Изследване (ун-тай Райс и Хопкинс): Ракът – това не е случаен комплект от клетки, те водят сложен социален живот. Раковите клетки се договарят помежду си, за да работят заедно, целенасочено, да поробват нормалните клетки, да създават метастази, да се противопоставят на лекарствата и да лъжат имунната система на човека. Те се противопоставят съвместно на атаките на антибиотиците, кооперират се, за да избегнат атаките на химиотерапията, действат като един отбор.

Някои разновидности на рака усещат присъствието на химиотерапевтичните медикаменти и подават сигнал на останалите клетки, за да преминат в покой. Подобен сигнал ги активизира, когато лекарството отсъства. Учените свидетелстват, че раковите клетки са способни да си сътрудничат, да общуват и дори да участват в колективно взимане на решения. Учените ще работят върху взлом на кодовете, посредством които се осъществява комуникацията на раковите клетки, ще се опитат да им изпращат сигнали, които да ги накарат да се обърнат срещу самите себе си и да се избиват помежду си.

Реплика: Ракът е организъм в организма. Нашият организъм представлява общество от клетки, свързани в една идея – взаимно да подържат живот. Но се появява болестта рак – една част от клетките, със своя пораснал егоизъм, се отделят от останалите клетки на тялото и започват да виждат в тях свой враг, странично тяло, което трябва да бъде нападнато и изядено. Ракът е срив в клетъчната програма, в нарасналия егоизъм, който не усеща тялото като свое. Подобно на нас – не усещаме природата като свой роден дом, а желаем да я унищожим за свое мимолетно благо. Както раковите клетки убиват тялото и след това загиват от липсата на среда за обитаване, която са унищожили, така и ние вървим към гибел, убивайки своята планета.

[87938]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съобщение (Списание „Архив по вътрешна медецина“): Група учени от Калифорнийския университет твърдят, че самотата е основен източник на страдание и значително съкръщава продължителността на живота – тези възрастни хора, които се чувстват самотни, умират два пъти по-често и най-вече от сърдечни заболявания.

Коментар: Човекът е създаден като социално същество и не е в състояние да се обслужи с всичко необходимо, особено в старческа възраст – това причинява безпокойство, което изпълва цялото му съществуване. Но можем да поправим това само като поправим своята природа, създавайки приятелско общество, което ще влияе на всеки така, че когато настъпи времето, човек ще се намира в здравословна старост, в сладък сън, заспивайки последния си сън.

[81536]

Filed under: Здраве - Няма коментари→

Изследване (университет Аалто и PET-Център, Турку): Преживяването на силни емоции синхронизира мозъчната дейност на различни хора. Когато всички членове на групата делят общо емоционално състояние, техният мозък и тяло обработват информацията за околната среда по еднакъв начин. Човешките емоции са много заразителни. Емоциите обединяват хората.

Съвместното преживяване на емоционални състояния синхронизира соматичната система, която събира информация за състоянието на организма и околната среда, и я предава на сензорните области на главния мозък. Този механизъм позволява автоматична синхронизация с другите хора, което облекчава социалното взаимодействие и изпълняването на групови действия.

Реплика: Последните изследвания поясняват мнението на кабалистите за това, че всички ние сме части на единна система. В днешно време тази система се проявява все по-отчетливо като всеобща интегрална връзка между всички хора и между частите на природата изобщо. Но нашият егоизъм не е интегрален и затова не можем да се държим правилно в разкриващата ни се интегрална връзка. Това противоречие между интегралната система на връзка между всички части на природата и обществото, и нашия егоизъм е причина за кризата. Решението е едно – да поправим егоизма – да го направим също интегрален. Това именно се явява предметът на интегралното възпитание.

[80025]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→