Въпрос: Написано е, че удоволствието е в достигане свойствата на Твореца. Оказва се обаче, че ние се наслаждаваме когато получаваме?

Отговор: Удоволствието е в това, че ставам подобен на Твореца. А самото действие – получаване или отдаване вече не е толкова важно.

Целта е сливане с Твореца и това е високата летва, която се стремя да достигна. Сливането се достига за сметка на това, че аз Му отдавам, а не Той на мен.

Но, за да отдаваме един на друг ние сме длъжни да получаваме един от друг! Иначе, между нас не може да има връзка.

А затова, за да има връзка между нас и взаимно получаване и отдаване, ни е необходима любов един към друг.

Любовта, това е средство. Получаването и отдаването е също средство. Всички те са средства за постигане на сливането.

А самото действие няма значение. Ако аз обичам някого и ме обича, то нима е важно дали отдаваме един на друг или получаваме? Ние просто се наслаждаваме един на друг.

Колко удоволствие създава бебето на майката, когато получава от нея! Разбира се тя му дава, но той й дава много повече.

Но какво то й дава?! През цялото време иска, плаче и цапа пелени. И при всичкото това й дава възможност за наслаждение… Това всички го разбират и не е нужно да се обяснява.

В духовното е същото, както в действия, които се случват в материалното, но целият смисъл е в намерението: за какво правя всичко това. А самото действие: давам или получавам, въобще не важно.

Още по ярък пример: човек взима нож и разкъсва корема на друг. И тук главното е с какво намерение го прави.

В интерес на ближния, действайки като лекар, или за собствени интереси – действайки като крадец и убиец. В това е цялата разлика.

Действието може да бъде оценено само според неговото намерение – поради какво е направено и с каква цел.

А вие обсъждате: получаване или отдаване… Каква е разликата?! Важно е заради какво го правя: за да създам с това наслаждение или, за да получа.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако ние сме отдавали на Твореца благодарение на желанието, което той е построил у нас, – може ли да има по-фалшива любов?!

Получава се, че аз Го обичам, защото Той ме е направил такъв, за да го обичам. В любовта не може желанието да не излиза от мен!

Затова не е възможно да ни е създал с готово желание за любов към Него. Това просто би било отвратително.

Любовта трябва да бъде съвършено искрена в своя корен, да възникне на съвършено пусто място, абсолютно безкористно, независимо от всичко, независимо от получаваните удоволствия.

А как мога да достигна толкова вечна, абсолютна, чиста любов, която не търси в отговор никакво възнаграждение, която да е съвършена и безкористна?! Да постигна точно такова отношение на творението към Твореца, каквото е на Твореца към творението?

Излиза, че това желание, тази потребност за отдаване, е необходимо да я построим сами и в това се заключава цялото наше развитие от тук и до света на Безкрайността – достигане на потребност от любов!

И този недостатък от любов не изчезва, защото ние сами го създаваме в себе си. Ние сами се държим за този недостатък и благодарение на него можем да отдаваме и да обичаме.

И затова този духовен съсъд никога не се препълва! Той не може да се напълни – ние само го покриваме отгоре, както е казано: „Всяко престъпление ще го покрие любовта!„.

И от това покриване – недостатъкът става още по- голям. Аз отново го покривам – той отново расте. Все едно винаги се разгаря все повече и повече.

Затова протичащият процес в нас не може да бъде различен – той излиза от крайния замисъл. Творецът иска да ни привлече към взаимната любов, такава каквато е неговата към нас, ние нямаме друг избор.

От върха, от крайната точка към нас, към началото на пътя, вече се разгръща стълбата на степените и ние сме задължени да извървим този път, както сега вървим.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряване на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „ВаЕра (И Аз се появих)”, п. 90: …”И ти ще обичаш Краля, твоя Бог, с цялото си сърце”,  означава с двете твои наклонения – Доброто намерени и  Злото намерение, така че лошите качества на Злото намерение ще станат добри… Тогава, със сигурност, няма да има разлика между Доброто намерение и Злото намерение, и те ще са едно цяло.

В нашия свят ние не знаем за качествената разлика между добро и зло, и затова не разбираме, че те се определят и подкрепят взаимно и едното без другото не може да съществува. Ние искаме незабавно да унищожим цялото зло и да оставим само доброто, т.е.  което смятаме за добро в този момент.

Духовността, обаче, се разкрива от контраста между противоположните качества, а не като се опитваме да премахнем или унищожим едното от тях. Двете качества съществуват, за да можем да ги разграничим, и духовното състояние се изгражда от двете – Светлината и Тъмнината заедно.

Първоначално, ние нямаме правилните вътрешни определения; не разбираме какво е светлина и какво е тъмнина.  След като ги идентифицираме и знаем какво е светлина и какво тъмнина, и след като изберем Светлината пред тъмнината, само тогава можем напълно да ги използваме, за да изградим духовното състояние.

Ние не заличаваме нито едно от тях, защото ако го премахнем, то другото също би изчезнало. Изграждаме средната линия и от двете. В нашия свят тази структура не съществува. Този феномен – средната линия, е непознат за нас. Ние винаги се мъчим да премахнем всичко, което не желаем или чувстваме като неприятно. На нас ни се струва, че в света сякаш няма място за тях.

Обаче, в духовността има място за всичко и всичко трябва да остане завинаги. Само, когато двете неща се обединят едно с друго по правилен начин, има място за съществуването и на двете в света, и едното не съществува без другото.

Затова грешник и праведник, получаване и отдаване, вяра и знание, се изграждат едно друго. Следователно, те са еднакво важни за постигането на целта. Написано е „Човек трябва да е благодарен за лошото, така както и за доброто.”

Поправянето на злото се състои в използването му правилно – заедно с доброто. Тогава и двете участват еднакво, и заедно разкриват техния Източник, Твореца. Средната линия, душата е създадена от двете. Това е разкриването на техния Източник, Твореца.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всички задават един и същ въпрос: щом като Творецът може всичко, тогава защо, през целия този живот, Той ни прекарва през страдания, които могат да бъдат по-лоши дори от смъртта?

Ако Той се отнася към нас с любов, защо ни хвърля в такива ужасни състояния?

Ако няма никой друг, освен Него, тогава как е възможно Той да е направил такова нещо? Защо е трябвало да ни създаде в зла природа и да изисква да стигнем до доброто, по такъв дълъг път на страдания?

Работата е в това, че в Твореца няма недостатък, а ние трябва сами да стигнем до усещането за недостатък. А това е невъзможно без тежка работа.

И ти работиш тежко, не за да получиш изпълване, а за да усетиш недостатък! В това се състои същността на целия процес, който преминаваме.

Струва ни се, че се стараем да напълним себе си – но не е така! Ние работим само върху това да изградим, в себе си, отдаващо „кли”, т.е. желание за отдаване и толкова .

И колкото по-високо се издигам, толкова повече се увеличава, в мен, недостатъка на отдаване, т.е. потребността да отдавам.

Не е важно изпълвам ли себе си или не. Същността на действието се състои в това, че през цялото време аз увеличавам, в себе си, недостатъка на отдаване.

Когато достигна Безкрайността, това ще бъде безкраен, празен съсъд (кли), с безкрайно усещане за недостатък на отдаване. Това е най-голямото достижение на творението.

От тук става ясно, че не е възможно да се премине, иначе, през този процес. Защото в Твореца, първоначално, няма недостатък. Въобще не съществува такова понятие, че на Него нещо му липсва.

А ние трябва да стигнем до усещане за недостатък, именно, на отдаване.

Но нима, Неговото желание да наслади творенията е недостатък? Не! В Твореца, това желание изхожда от съвършенството.

Не сме способни да разберем това, защото нашето желание е следствие от недостатъка.

Затова, ние и Той, стоим един срещу друг, взаимно отдавайки един на друг, с еднакво желание, но нашите желания са коренно различни.

Неговото желание изхожда от съвършенството, защото Той, от самото начало, е съвършен, а моето желание – от недостатъка, който аз съм развил сам в себе си!

Затова този недостатък не ми е в ущърб, а се явява мое достойнство – аз съм го достигнал сам. Аз сам съм развил, в себе си, любов към Него, защото недостатъка на отдаване, т.е. желанието за отдаване – именно това е любовта.

От урока по статията на Баал Сулам „Даряване на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Как да не угасим в себе си потребността за отдаване?

Отговор: Потребност за отдаване, изхождаща от любовта, никога не гасне. Ти никога няма да можеш да кажеш: „Стига!”.

Точно обратното, колкото повече ще отдаваш, толкова по-голяма потребност ще усещаш да отдаваш.

Иначе това няма да се нарича любов! В любовта е невъзможно да кажеш „Стига! Само дотук, а по-нататък аз не обичам”. Ако казваш, че твоята любов има граница – значи това не е любов.

Ако на теб това не ти е понятно, попитай своята жена, и тя ще ти обясни. Жената усеща това със силата на природата си.

Мъжът иска да ограничи своята любов, та нали  неговия духовният корен – това е силата на анти-егоистичния екран, който казва: „Дотук, по-нататък не съм готов да вървя”.

А жената, която иска да усети неговата любов, не разбира как у нея може да има някакви граници. Така е заложено в нашата природа.

Но наслаждението никога не може да погаси желанието да обичаш – то пробужда още по-голямо желание. Нима когато ти даваш на своите деца, можеш да кажеш: „Стига, аз повече няма да ви дам!”?

Възможно е да не си способен да дадеш повече и да си ограничен от външни условия, но не можеш да решиш сам какво в отдаването на децата има граница.

Любовта отменя всички граници. Ние не разбираме какво е това истинска любов и мислим, че то е да напълним собствения си стомах.

Но любов – това е напълване на чуждото желание, стремеж да напълниш другия.

Аз усещам, че някой е чужд и между нас има дистанция. А от друга страна, в мен има потребност да го напълня.

Става дума за духовното кли и науката кабала, а не просто за целувки и прегръдки. Цялата природа действа на този принцип: недостатък и напълване, и всичко се управлява от любовта.

На този принцип всичко в природата се съединява и се протяга едно към друго или се отделя. Единствено тази сила действа, та нали Творецът – това е силата на любовта. Затова няма нищо друго, освен любов и ненавист (т.е. любов със знак минус).

Любовта към ближния – това не е красив лозунг, а закон на природата. Да напълниш желанието на другия означава да почувстваш себе се над времето, движението и пространството, всичките ограничения на нашия свят, т.е. да излезеш в духовния свят.

С това аз достигам вечен живот. А без него живея като животно, ограничен от своето материално тяло в този свят.

От урока по статия на Баал Сулам „Даровете на Тората”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Зоар, глава „Eмор“, п.129: Отвори Ми входа с размер на иглено ухо и Аз ще ти отворя висшите порти. …

Затова Давид, когато искал да влезе при Царя, казал: „Отворете ми портите на справедливостта „. Това са портите към Твореца. „Портите на справедливостта“ – Малхут, това е предверието на входа към Царя.

Това са портите към Твореца, за да Го намеря и да се слея с Него, и затова: „Отвори ми, сестро моя, възлюблена моя“, за да се съединя с тебе и да пребъда в съвършенство с теб завинаги.

В едно от своите послания Баал Сулам пише за входа в духовното: пред нас има стена, ние вървим покрай нея, търсим вход и не можем да намерим.

Но в мига, когато човек стане подобен на намиращия се зад стената, в стената се появява вход.

Така се влиза в духовното: пред тебе – глуха стена, и няма в нея никаква пролука. И изведнъж пред тебе се открива вход.

В материалния свят ние знаем, че на това място има врата, тя е затворена, но тя може да се отвори.

В духовното няма врати, нищо не се вижда предварително, всичко е напълно скрито. Дори е невъзможно да си представиш, че тук може да се открие нещо.

И изведнъж входа се открива. Всичко става съгласно подобие на свойствата на човека, стоящ пред стената, и на Твореца – зад нея.

Ако между тях има подобие на свойствата, макар и само един процент, човек може да влезе вътре – при условие, че той желае да влезе само на този процент, а всичко останало да остави навън ,тоест, да се свърже с Твореца само в съответстващите на Него желания.

Тогава пред него се открива вход и той попада в духовното.

Поправянето на нашите желания, в крайна сметка, ни довежда към такова желание, което се нарича „порти към Твореца“.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 30.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: След няколко дни започва кабалистическият конгрес в Съединените Американски Щати.

Във връзка с това, много хора пишат за възникващи пред тях препятствия, пречещи им да дойдат, и за своя страх и внезапно нежелание да пътуват. Какво да правят с това?

Отговор: Аз мисля, че ако човек има възможност да дойде на нашата среща – няма такава причина, която би му попречила.

Даже, ако му се наложи да изхарчи за това пари и да пожертва отпуската си. Но аз не мога да си представя, какво може да бъде по-важно, от това да бъдем заедно няколко дни – това е чисто духовно вложение.

Ние не разбираме до колко такова съединение между хората подпомага за тяхното израстване.

Аз разбирам, че сега става ожесточаване на сърцето и ни се добавя егоизъм – но това е хубаво! Тъкмо това е състоянието, в което ние трябва да действаме.

Затова човек е длъжен да си направи само отчет – по каква причина не може да дойде. Тук се намира неговата точка на свободния избор – да се предвижва или не в духовното.

Само при условие, че е в затвора и не може да излезе – тогава, това се подразбира.

Мен ме питат: а ако изучавам кабала от три седмици и нямам група наблизо – не ми ли е рано да участвам?

Но даже, ако човек за пръв път е чул за кабала, и разбрал, че се провежда такъв конгрес – все едно има смисъл да участва.

Кой знае какво може да ни се случи утре? В крайна сметка той може да спечели в този живот, докато му се дава такъв шанс…

От урока по статия на Баал Сулам ”Даряването на Тора” 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз дойдох в науката кабала – наука за получаване, за да получавам. И изведнъж виждам, че в нея се изучава как да увеличим желанието си. Къде е тук получаването?

Отговор: Това всъщност е получаване. Ако аз получавам от Твореца особена сила, наричаща се „любов”, за която ние нямаме никакво понятие, то с помощта на тази сила присъединявам към себе си всички желания, съществуващи в реалността.

Всички те стават мои желания, и аз ги получавам вече напълнени.

Това и се нарича наука кабала – как да се получат желания, напълнени с всички блага. Всички те са твои. На теб само не ти достига да усетиш към тях любов.

Тогава ще откриеш, че те пребивават в края на изправянето, и всичко това е твое.

Намирайки силата на любовта, ти започваш да усещаш желанията на ближния по- добре, отколкото той самият. И тогава ти го напълваш съгласно своите усещания. Та нали майката усеща какво му трябва на детето?

В духовното висшият знае по-добре от какво се нуждае нисшият. Нисшият просто вика, разкривайки на теб своето желание. Но ти знаеш всичките съставни на неговото желание, а не той самият. Та нали ти си висшият!

Ако ти си отдаващият, ако го напълваш, тогава си неговият висш и знаеш за него повече, отколкото самият той.

Такъв е висшият закон на любовта, нямащ нищо общо с онези представи, който ние свързваме с думата „любов” в нашият свят.

От урока от статия на Баал Сулам „Даряването на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Отначало в света Некудим малхут се включва в бина – възниква малкото състояние (катнут).

След това бина се включва вътре в малхут, и това означава, че бина и дава сили и и се струва, че може да достигне голямото състояние (гадлут). Такова действие осъществяват Аба ве-Има на света Некудим.

Но в малхут има и такова желание – „малхут де-малхут”, което е неспособно да включи в  себе си свойствата на бина, и остава проста малхут.

И от това всички се разбиват, та нали във всяка частица, във всяко желание има част от това желание  „каменното сърце” (далет де-далет), неспособно да се смеси с бина.

Отмяната на второто съкращение (цимцум бет) довела до разкриване на такива желания, които са неспособни да възприемат бина, отдаването.

Невъзможно е да се знае предварително, че в малхут има такива желания, които винаги остават егоистични. Само разбиването може да ги разкрие!

Затова след разбиването се образува светът Ацилут, който вече знае какво трябва да се избере за изправяне: бина в малхут, малхут в бина, чиста бина, а чистата малхут да не се използва. И всичко това е благодарение на разбиването.

Затова ние сме длъжни, вървейки по нашия път нагоре, да получим впечатление от разбиването – т.е. човек се „пречупва”, вижда, че тук нищо не може да се направи.

Той се опитва да се съедини с другите, да им отдава, да ги обича, да приеме тяхната любов, но вижда, че е неспособен на това. Това свойство ние трябва да разкрием в нас, което означава, че ние разкриваме онази същата малхут, която не може да включи в себе си бина.

И тогава човек се разбива и плаче – и именно от тук трябва да дойде изправянето. Та нали всичко останало не е проблем да се изправи?! Главното е да се отдели малхут де-малхут от всички останали желания, поддаващи се на изправяне.

Този анализ на разделянето ние трябва да направим най-напред. А след това да изправим онова, което е възможно.

От урока от книга „Бейт Шаар Каванот”, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Най-важното за човек желаещ да разкрие духовното е – да се старае всеки път да му е като за първи път.

С една дума все едно, че съм се родил сега и започвам на чист лист. Не знам в какъв свят се намирам, кой съм аз.

Сега аз чета някаква статия – и понятие си нямам, за какво става дума там. Все едно не знам нищо за това.

Аз изтривам всички предишни мнения. Все едно съм паднал от някаква звезда и нищо не разбирам от устройството на света. Аз искам да възприема това като нещо ново.

Защо? Обучавайки ни кабалистите желаят да ни покажат, че в нашия свят съществуват такива явления, които се наричат духовни.

Само че те са скрити от нас. Ако в нашия свят нямаше духовно, той нямаше да се нарича скрит.

Затова ние трябва да се стараем да разпознаем духовните явления в нашата реалност. Но как?

Каква особена светлина, какви лъчи трябва да излъча, за да мога вътре в светлината да видя духовното в нашата действителност? Аз не знам. На това трябва да се науча.

Кабалистите казват така: ако искаш да разпознаеш духовното, скритото тук, в този свят, ти можеш да го възприемеш в новата връзка между теб и обкръжението.

Именно там се крие входът към духовния свят и ти можеш да пробиеш.

През този процеп, който откриеш ти ще започнеш да виждаш новия свят. Входът към него се намира в твоята връзка с обкръжението, но в нова връзка, която ти внезапно ще разкриеш.

Изведнъж ти ще видиш, че от обкръжаващия те свят има вход в друг свят. Никой не го разпознава. Ти сякаш вървиш по улицата и изведнъж зад завоя попадаш в духовната реалност.

Този вход се отваря, когато гледаме на нашия свят по друг начин, все едно, че ние съвсем не се познаваме с него и възприемаме реалността „аз и обкръжението” за първи път.

От урока по статия на Рабаш, 30.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→