Издигайки се от степен на степен, преминавайки през различни състояния, човек е длъжен да не забравя, че има само една сила – не той самият и не обкръжението, а само Висша сила, всеобща Природа, Творец, организиращ му всички тези състояния и че той се намира във връзка с Него.

Вярно е, че трябва да се принизя пред обкръжението. Вярно е, че трябва да се уча от книгите, написани от мъдрите хора – кабалисти, всеки път построявайки себе си наново.

Но чрез всички тези средства, през цялата тази обвивка, в целият този театър, аз съм свързан с единствения Режисьор, който ми устройва всичко това по правилото «отпред и отзад Ти ме обгръщаш».

Тогава аз не просто преминавам степени и състояния, изграждам отношения с групата, а през цялото време се намирам във връзка с Него – чрез всички тези средства, които Той е поставил между нас в качеството на адаптори, с които разкриваме Него.

Постепенно, изучавайки ги, аз виждам, че всички препятствия, цялото скриване между мен и Него, са предназначени да ми помогнат да изменя себе си, все повече и повече да се уподобя на Него – Режисьора, който ми организира всичко това.

Тогава аз започвам да възприемам обкръжението, атмосферата, другарите, обучението, учителя като Негови представители.

Преставам да им предавам някакава собствена значимост и съществуване, и постепенно те изчезват в очите ми, като притежаващи собствени сили, власт и влияние.

Аз все повече ги съотнасям към Твореца, и в тази степен ги оправдавам, оправдавам и Твореца, който постъпва така с мен и придобивам връзка с Него.

Тогава обичам всички, та нали те са ми помогнали да достигна сливането с Него и целият свят се нарича «свята Шхина» – едно желание, в което светлината напълва всичко. И това желание е мое.

Откъс от 8-ми урок на конгреса „Зоар 2010“, Ню Йорк, 09.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава „Бехукотай“, п.5: …И както е нужно да се възбуди Висшата святост чрез действие и реч, така тези, които произхождат от нечистата страна, са длъжни да се възбудят от своя страна с действие и чрез произнасяне с уста.

И независимо от това, че Билам е бил най-големият маг в света, Балак е бил по-голям маг от него. В света на магиите Балак е бил най-велик сред мъдреците.

Какво значи това, защо трябва да пробуждам нечистата страна с действие и реч?! Нима не е по-добре да си мълча и нищо да не правя, за да не разлая тези кучета?

Но не, именно с правилните си действия и реч, пробуждайки ту страната на нечистотата, ту светостта – между тях аз се придвижвам към върха.

«Магьосничество» – това означава, да взема силата на Твореца и да я използвам с хитрост, т.е. да объркам човека, разкривайки му истинската, зла природа.

Това са сили, които се намират вътре в нас и без тях би било невъзможно да се разкрие нашият егоизъм.

Тези ангели от страна на злото, работещи над нас: Билам, Балак, Азазел, Аман и прочие, са сили на разбиването, части на нашата душа. Това не са някакви външни за нас сили – извън нас действа само Твореца.

До разбиването всички души са били свързани в една система и са се намирали в абсолютна хармония, слети в «Един, Единен и Единствен».

А когато се е случило разбиването, тези части на душата се оказали свързани помежду си егоистично, получавайки изгода от своята връзка, помагаща им да се ядат един друг.

Подобно на това, когато някой народ се обедини, за да нападне и завоюва друг народ.

Тази нечиста сила, от една страна, тази чудесна сила на единството, идва към нас от Твореца, а от друга страна ние я използваме с егоистична цел, във вреда на другите.

И ако умеем хитро да я използваме, то може за определен период от време много да успеем, макар и да ни е ясно, че накрая всичко ще рухне.

Но в началото всички злодеи и диктатори призовават народа уж към единство, взаимна помощ, социализъм. Злата сила не може да завладее човека, ако в началото не се маскира като добра…

Тя го подкупва с някаква част, която е правдива, но вътре се крие огромна лъжа. В това се състои магьосничеството.

На повърхността ни се струва, че ни се предлага нещо много хубаво, а вътре се крие лъжа, с която искат да ни излъжат и използват.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.03.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да опишете своето първо духовно преживяване, Вашата първа среща със Светлината? Какво е само по себе си това усещане?

Отговор: Първото духовно преживяване е общо за всички, тъй като по принцип хората минават през еднакви състояния.

Най-напред при срещата със светлината, човек усеща, че целият свят е изпълнен с любов. Това е една топла сила, действаща без всякакви граници.

Човек живее, вижда хора, целият свят и заедно с това усеща, че въздухът е станал по-плътен, топъл и нежен.

Такова е първото духовно усещане, което достига човек. Като правило той забравя за него.

Но във всеки случай то става, за да даде на човека някакво доказателство, поддръжка, да изгради в него нови съсъди на възприятие (келим), за да може да се придвижи.

След това първо духовно преживяване, дадено му свише, човек е длъжен да приложи много усилия и сам да достигне тези усещания, а след това и в милиарди пъти по-силни.

Но той вече ще властва над тях, ще ги разбира и работи с тях.

Всички тези впечатления, започвайки от най-първото и нататък, човек усеща вътре в развиващата се точка в сърцето, вътре в духовния съд на възприятие (кли), а не в рамката на физиологичните и психологични явления

От 8-ми урок на конгреса „Зоар 2010”, Ню-Йорк, 09.05.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Четем Зоар и си представяме като на екран някаква картина от този свят, с всевъзможни предмети и образи, материални думи и действия – та нали желанието ни все още е толкова земно.

Но молим, с помощта на книгата Зоар, към нас да дойде светлина и да ни постави вътрешен екран, като в компютъра, когато прозорците се крият един под друг.

Затова трябва да се стараем зад всяка дума да виждаме духовно свойство, доколкото това е възможно.

Но когато придобием това духовно зрение, то по прост и естествен начин започваме да виждаме зад всяка прочетена дума съвършено друга картина: сили, връзки, отношения, свойства, качества.

И тя по никакъв начин не е свързана с това, което сме виждали по-рано. Предишната форма просто изчезва – преминаваме на по-вътрешен екран и там вече се намират всички наши усещания, разбирания, нашият живот. Към това трябва да се стремим.

Тоест чакам светлината, силата, която получавам при четенето на книгата Зоар да ме вземе и да ме издърпа на малко по дълбоко, на по-вътрешен екран – и така все по-дълбоко и по-дълбоко.

И ако аз преминавам от екран на екран, вече започвам да живея там! Там се намират чувствата и разума ми, това става мой живот!

И тогава всички думи придобиват друг смисъл. Макар и да ми се е струвало, че четейки съм ги разбирал и съм се привързвал към всевъзможни предмети и действия от този свят.

Но когато преминавам на по-вътрешен екран, виждам, че всичко това е означавало съвършено други неща, по-вътрешни, а именно моите вътрешни свойства.

Трябва да очакваме от Зоар да ни измени именно така.

Из урока по книгата Зоар, 13.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Днес човечеството не знае накъде и как по-нататък да се развива и да решава възникващите проблеми, които все повече се усещат като объркване и удари на сляпата съдба.

В 21-и век средствата за комуникация са пълни с предсказания за бъдещето, гадаене, хороскопи. Действително се намираме в неизвестен за нас свят.

Но днес ни влече към предсказване не в сляпата вяра, свойствена на миналите поколения, а вследствие осъзнаването на своето безсилие пред природата!

Вярата във висшите сили, управляващи света, е дошла до нас след вярата в науката, в покоряването на природата. Вследствие на научното развитие ние разбрахме, че нямаме никаква власт над природата и собствената си съдба и започнахме да търсим Източника, от който зависим.

Баал Сулам в статията си „Изгнание и освобождение“ в главата „Съгласуваност и единство на науката Кабала, сляпата съдба и развитието на човешката пресметливост», говори за растящото разочарование на човечеството в решаване на проблемите и приемането на науката кабала като изпратено ни свише знание за поправяне на себе си и света.

Из урока по статията на Баал Сулам „Изгнание и освобождение“, 14.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правя, ако след урока, в течение на деня на мен не ми се удава да остана настроен духовно?

Отговор: Човек преминава през различни периоди. Случва се да му се иска да се занимава с кабала с часове и да не се откъсва.

А после настъпва момент, когато той сякаш се отдръпва и не му се занимава с нея. 

Но в крайна сметка вижда, че всичко е устроено грижливо за всеки от нас, и ако човек правилно използва свободното си  време, то Творецът му дава такива часове за работа, за да може в тях да реализира онова, което е научил. 

На него му изпращат всевъзможни проблеми – и в работата, и в мислите, и в желанията, но той чувства, че именно с всичките тези проблеми на него му е необходимо да остане в духовно единение, и през цялото време да се удържа във връзка и в усещане с него.

Него го отвлича работата с всичките и проблеми, началници, чуждото обкръжение. Та нали след урока той излиза в големия свят, който веднага изтрива впечатленията от духовното и го обърква.   

Но тъкмо тези условия са най-ефективни за напредване, ако човек се опитва да бъде свързан с духовното и да помни откъде идва всичко това, кой изпраща тези пречки и защо, с какво той трябва да бъде свързан и защо, и какво означава „Няма никой, освен Него – добрият и творящия добро’’.

Той е длъжен постоянно да чувства вътрешната връзка с Твореца, както с някой любим и скъп.

Опитайте се да оставате в такова състояние през целия ден и вие ще почувствате, че всичките тези условия ви създава Твореца в някакъв въображаем свят, през всичкия този фалш, тази илюзорна картина, за да търсите постоянно връзка с Него.  

И тогава ще видите, че всичкият този измислен свят е външна обвивка – това са формите на вашите желания, които през цялото време се променят във вас. 

Именно тези желания е нужно сега да присъедините към Твореца, и тогава те ще се превърнат в духовни форми.

От урока по книга Зоар, 13.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

До сега нашият егоизъм е бил развиван от силата, която управлява този свят. Тази сила е увеличавала нашия егоизъм от поколение на поколение през хилядолетията. Но сега този процес е завършен и нашият егоизъм вече не вижда на къде да продължи. Той е достигнал крайните граници на сферата, в която се е развивал и напълно я е запълнил.

Сега ни влияят по нов начин, който ни показва колко взаимосвързани сме един с друг в тази егоистична сфера. Силата на натиск винаги ще ни тласка близо един към друг, затваряйки ни вътре и показвайки ни колко сме неспособни да се скрием един от друг.

Сега природата показва напълно ново отношение към нас и затова се чувстваме по-зле с всяка следваща година. Това е причината всички държави и правителства да са в смут и да не знаят какво да правят със света. Единственият начин да поправим света е да привлечем сила, която ще ни поправи, което ще се случи в степента, до която го желаем. Така че, трябва да го желаем!

Всеки човек ще е принуден да се свърже с другите във връзка на доброта. Това ще се случи или принудително, или чрез осъзнаването, че това е нужно. Чрез учене, събиране заедно с приятелите, пеене и канала Кабала ТВ, се свързваме със системата, от която тази сила идва при нас и ни поправя.

Всеки човек трябва да разбере това и да разкрие Твореца. По същия начин, както сега чувстваме себе си, света, хората и природата, така ще трябва да разкрием още едно ниво на реалността, още един свят.

От третата част на Дневния урок по Кабала – 28.04.10, Матан Тора

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Сега към занятията по кабала се присъединяват много хора от цял свят и в различни градове възникват нови групи, като гъби след дъжд. Как е нужно да се грижим за тях?

Отговор: Просто сме длъжни да им покажем пример, и ще растем всички заедно! Аз не виждам никаква трудност в това.

Ние знаем, че е невъзможно животът да спре. Всички са виждали, как дървото пробива камък и израства нагоре. Нищо не може да го спре – то намира своя път към светлината и израства.

И тук е същото. Ако дадеш на желанието на човека малко светлина от автентични кабалистически източници, то ще се провре и ще започне да расте. Хората сами ще си създадат учебни центрове и групи, вземайки пример от нас, и ще се развиват.

Трябва само това знание да се разпространи, колкото се може по – нашироко. А в какви форми ще се развива след това – ние не определяме.

Това е свободно развитие – трябва само да се спазват кабалистическите принципи за създаване на групи и развитие на човека. Ние само разпространяваме материала, а всичко останало прави висшата светлина.

Ние създаваме това съединяване с висшите светове – даваме на хората книги, които прокарват към тях светлина, възвръщаща към източника, и хората започват да растат.

Така ще бъде по целия свят. Да се надяваме, че този растеж ще тръгне рязко нагоре по експоненциална крива.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам „Изгнание и освобождение“, 14.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В живота ми има достатъчно проблеми. Понякога дори си мисля: омръзна ми всичко, загубих всякакъв апетит.

Всичко животинско и земно трябва временно да оставя настрани и да изясня за себе си главното: какви са сега отношенията ми с обкръжението?

Презирам го, нямам нищо общо с него, нека пропада в ада… Негативно обръщение към обкръжението, което е и моето зло начало.

То се е проявило от разбиването: някога сме били обединени, а днес напротив, намираме се в пълно разединение. Това откритие е изключително важно и точно то ми е нужно.

Аз не ги отхвърлям, а събирам тези отрицателни моменти, показващи колко ненавиждам другите. Колко е страхотно, че това се разкрива!

Да, ненавиждам ги и ги презирам, писнало ми е от тях, ние сме безкрайно отдалечени и това е забележително.

И ето, вървя срещу тях, прилагам старание, уча се и разпространявам, за да напипам някаква връзка, да отскоча където е възможно.

Ако чувствам, че днес не ми е възможно дори да гледам другарите си, то вземам каквато и да е механична работа, за да съм в полза, докато постепенно не върна в общия поток..

Всеки може да изпадне в такова състояние, от което сам не може да стане. И затова той трябва да получи поддръжка от своята група и от цялото световно кли, като загубил съзнание, нуждаещ се от помощ.

А групата трябва да яю разпознаете при такива случаи, когато веднага оказва на ”пострадалия” бърза професионална помощ, подобно на лекарите, спасявайки духовен живот.

С това ние не изтриваме „ злото в човека”, а му оказваме поддръжка, за да го пробудим и доведем до средната линия, която ще го изгради. И тогава цялото зло ще стане добро.

От 5-ти урок на конгреса „Зоар 2010”, Ню Йорк, 08.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо именно Зоар ме отвежда в непознати джунгли, където не разбирам какво ми се случва, помага ми да изключа материалния си разум?

Отговор: В теб просто няма избор! Ти попадаш в състояние, където твоята привична логика не работи.

И какво ще правиш? Точно обратно, ти започваш да виждаш, че ако продължиш да следваш своята предишна логика, то това може само да ти навреди.

Когато започнем да учим нещо ново, винаги е желателно да оставим всички предишни знания и като детето да започнем на чисто, като на бял лист.

А след това вече можем да съпоставим това знание и да търсим паралели.

Ние винаги така учим. Това се вижда и в съвременната наука, при изучаване законите на генетиката или квантовата физика.

На теб ти е нужно да придобиеш съвсем нов подход, тъй като не би могъл с принципа на Нютон да се подходи към теорията на относителността.

Но за теб няма откъде да се вземе нова логика, нея може да ти я даде само обкръжаващата светлина.

Затова при нас няма избор, само чакаме поправката свише.

От урока по „Предговор към книгата Зоар”, 16.02.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→