РАБАШ, том 3, статията „Различните състояния”: „Мъжът и жената се удостоиха – между тях цари Шхина”

Следва да попитаме: „Нима те не се противопоставят един на друг? И как е възможно между тях да има мир?”

Но именно тогава, когато човекът е достоен, т.е. превръща получаването в отдаване, което се нарича получаване заради отдаването, между тях ще се възцари мир.

Иначе, между тях няма съгласие: просто единият се подчинява на другия, а категорията подчинение не се отнася към любовта и съвършенството, защото подчиняващият се винаги очаква да си върне властта.”

В науката кабала, женската част олицетворява получаването, а мъжката – отдаването. Във всяка душа има мъжка и женска част – сила на получаването и сила на отдаването, желание за наслаждаване и екран, и те трябва да бъдат балансирани помежду си.

Желанието за наслаждаване, женската сила е основна сила, творение, но над него трябва да има екран, а екранът – това е мъжката сила.

Ако тези сили са уравновесени помежду си, това се нарича мъж, жена и Шхина – силата на Твореца между тях.

Те работят с висшата светлина, с Твореца и Той ги напълва с помощта на ударното сливане. Възниква съединение между тези три сили: на мъжа, на жената и на висшата светлина, напълваща кли.

Но в нашия свят, силата на Твореца е скрита и мъжът и жената съществуват отделно един от друг – никой не ги задължава да се съединят и ние не можем да намерим връзка между тях.

Ако търсим светлината, силата на Твореца, това ще ни накара – мъжете и жените – да се обединим помежду си, защото без правилна връзка между нас, няма да можем да разкрием Твореца.

„Мъжът и жената – Шхина” (присъствието на Твореца) между тях” – по такъв начин ще ни се наложи по неволя да стигнем до правилната връзка между мъжа и жената, за да могат те да разкрият помежду си висшият свят.

Въпрос: Какво означава да се стигне до правилната връзка?

Отговор: Мъжът и жената трябва да са равни по ниво, по значимост и всеки трябва да допълва другия, както е било преди грехопадението на Адам.

Преди Адам и Хава (Ева) да се разделят, те са били като „едно тяло” и точно така, ние трябва да се съединим отново.

Въпрос: Защо Адам и Хава (Ева) са се разделили?

Отговор: За да почувстваме, доколко всеки от нас, поотделно е несъвършен и че само в съединението помежду ни, ще можем да постигнем ниво, което е наравно с Твореца. И именно за сметка на това осъзнаване ще разкрием Твореца – ще Го принудим да се разкрие в нас.

Ако не се съединим, Той няма да се разкрие – това е условието на поръчителство между нас тримата.

От предаването „Кабала за начинаещи”, 14. 10. 2010 г.

[24516]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява наказанието? Това страданията в този свят ли са, нежеланието за обединение или просто неприятно усещане?

Отговор: Това винаги зависи от човека. Необходимо е да се разбере, че четирите нива – неживото, растителното, животинското и човешкото, съществуват посредством светлината, която се излива върху желанието.

От тези четири вида желания, само човешкото може да откликва на светлината целенасочено.

С нарастването на желанието, кли започва да усеща доколко не съответства на светлината. Природата страда на всички нива, заради липсата на сливане и неспособността за неговото постигане.

И човекът, разбира се, страда най-много от всички. Първо, желанията му са по-големи и по-възприемчиви, второ, краят на нишката е в неговите ръце – той може да се движи към сливане и да повлече след себе си останалите нива.

Страданията на човешко ниво постепенно ще ни доведат до реализирането на нашия избор. И когато човекът е вече близо до разбирането, че проблемите са предизвикани от собственото му бездействие, тогава може да се говори за награда и наказание.

Всичко, което е било по-рано, няма отношение към това, защото истинските категории награда и наказание винаги се съотнасят с целта – поправянето.

Човек започва да разбира, че в света действа Висше управление, което използва наградата и наказанието, за го насочи правилно към целта и да го обучава чрез позитив и негатив – така, както родителите учат децата си в нашия свят.

Тогава, всичко случващо се започва да придобива целенасоченост в моите очи. Както наказанието, така и наградата – в действителност това е поправяне и от мен зависи, как ще го приема.

Аз обаче, ще мога да го приема правилно само в групата – мястото, където трябва да се осъществява Висшето управление.

Наградата и наказанието са неразривно свързани с моето участие в групата, с поръчителството. Аз ги проявявам възможно най-ясно и се отнасям с тях еднакво – и двете са ми необходими, за да мога малко по малко да коригирам курса и да вървя напред. Те двете всъщност са награда.

Като резултат, ние установяваме едно просто нещо: наказания няма и всяко състояние се дава, за да може максимално да бъде използвано за сближаване със светлината.

От урок по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Рабаш пише в статията „Обвинителите”, че състоянието ло-лишма е лъжовно и води към смърт.

Обаче ние знаем, че ло-лишма е задължителна, много важна степен, от която преминаваме към алтруистично намерение. За какво става въпрос тук?

Отговор: В състоянието ло-лишма моите намерения още са устремени към лична изгода – материална или духовна.

Това само по себе си е смърт. Аз не отивам към смъртта, а съм в нея – в желанието за наслаждение заради себе си.

По-ниско от това състояние аз се намирам на животинското ниво и не съществувам в духовен смисъл. От друга страна, ло-лишма – това вече е отношение към духовното: аз искам да спечеля от него.

Става въпрос за етапи на придвижване: този свят, подготовка (ло-лишма), алтруистично намерение (лишма) в категорията хафец хесед и, накрая, степента на любовта.

Намерението ло-лишма в периода на подготовката – това вече е хубаво. Ние го придобиваме, започвайки от нулата и до 100%, докато не се подготвим напълно.

Тук е нужно да разбера, че доколкото се оставям в зависимост от групата, дотолкова и напредвам към лишма.

Нито от самия себе си, нито от книгите, нито свише човек не получава нищо наготово, което би могло да го доведе до правилната молба.

Защото лишма – това е молитва за единство. И само в единението, от подобие на свойствата, човек моли за контакт със светлината, с отдаването, с Даващия.

Тук се крие възможност за ясна и точна проверка: дали ние гледаме на нещата през призмата на групата, обединението, поръчителството – там ние намираме Тора, тоест светлината, възвръщаща към Източника.

Именно там на всеки се дарява Тора и тогава човек влиза по-дълбоко, приближавайки се по свойства към Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 20.10.2010

[24293]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

На всяка крачка трябва да изграждам балансиран подход към случващото се и да не се залъгвам за това, как възприемам света (за да не възприемаме света по лъжлив начин).

Ако сега Творецът или Висшето управление не съществува в моите очи – това също е едно от задължителните състояния по пътя.

Защото Тора е практически метод, основаващ се на това, което виждам със собствените си очи. В своите усещания аз мога да видя или да не видя управлението, но от мен не се изисква да вярвам на чиито и да е думи.

Ако в човека властва ново егоистично желание, той поставя себе си на челно място, точно както Фараона: „Кой е този Творец, че да го слушам? За какво изобщо говори? Защото аз никого не виждам”.

Без да се залъгвам, аз съм длъжен да призная това състояние, а след това да проверя: кои са средствата, които в проявилите се обстоятелства ми позволяват да разкрия Висшето управление? Да разкрия с цялото си същество, така че поправеното ми желание да породи в мен образа на Твореца.

Тогава аз от първа ръка научавам, че управлението съществува и също че Творецът предварително ми е подготвил такова състояние, в което аз да не забелязвам друга, освен собствената си власт. По закона на подобието на свойствата ще ми се разкрие Висшата власт.

И ако благодарение на желанието в мен се прояви Висшата власт, то ние с Твореца се намираме в сливане.

Аз виждам, че Той е първият и Той е последният – и тогава съм уверен, че съм завършил действие, чрез което съм поправил своето погрешно желание, което, разбира се, не ми е дал никой друг, освен Той.

От урока по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24415]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Със своите общи действия по обединението, ние създаваме енергия. Но също така ние сме длъжни правилно да я използваме – за сливането на всеки с групата.

Енергията, която се получава от групата, представлява награда за моята преданост към нея. Така аз ставам интегрална част от цялото, аз съм готов, те да направят от мен това, което считат за необходимо.

Това означава, че аз правилно използвам групата и мога да продължа да искам от нея енергия, за да се сплотя още повече с нея.

Аз се отдавам без да мисля, за да ме изпълнят те със своите ценности – и тогава, несъмнено, тази част ще се включи в поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство““, 15.10.2010

[24043]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо Вие казвате, че участието в конгреса дава толкова духовно напредване, което е равно на половингодишна работа?

Отговор: Конгресът – това е място с висока концентрация на духовна сила и там попадаме под нейното въздействие. И разбира се, тя ни оказва огромно влияние.

А освен това, светлината там се намира „облечена в обществото” и, ако аз се отменя пред това общество, то получавам техните желания (духовни съсъди), въодушевление, стремеж към отдаване.

Затова светлината започва да ми влияе, чрез техните съсъди. Получава се, че аз напредвам, получавайки от другите и съсъди, и светлина.

Ще се надяваме, че това ще се случи с всеки. Аз самият го очаквам! От това ще спечелят всички: начинаещият ученик и големият кабалист – висшата светлина няма никакви ограничения.

„Творецът се намира вътре в народа”, и ако се събира такава голяма маса хора, желаещи да разкрият духовното, дори и да не са на високо духовно ниво, но ако са много – тогава всеки може да извлече оттук жизнена сила!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 18.10.2010

[24144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Кабалистите казват, че от една страна, всичко се намира вътре в нас, а от друга, че трябва да излезем извън себе си и да се обединим. Излиза, че има два Твореца: външен и вътрешен?

Отговор: Преди всичко, препоръчвам ви да погледнете едно от последните предавания за възприемане на реалността, в което говорихме точно за това.

Отвън няма нищо – всичко е в човека. Отначало, вътре в себе си  усещам липса –  не ми достига формата на отдаване. Това вече е желание, насочено към Твореца. А след това получавам формата на отдаване, ставам отдаващ – това означава, че Творецът се е облякъл в мен, напълнил ме е.

Отвън нищо не съществува. Във „Въведение в книгата „Зоар”, Баал аСулам обяснява, че светът, който ни се струва външен, не е нищо повече от една голяма илюзия. Защото творението е желание за наслаждаване, което усеща само това, което се случва в него.

Едни от неговите части стават светове, а други – създания. В крайна сметка, то се дели на много части и аз свързвам себе си само с една от тях, а всички останали ми се струват външни.

Защо? Защото съм преминал през разбиване. Някога съм бил цял, а след това съм се разделил. И сега, от своята малка точка, аз виждам останалите като чужди.

Именно тук трябва да формирам желанието за единство. Обединявайки се с останалите – според принципа любовта към ближния, като към себе си, аз ще върна вътре цялото това голямо кли, цялата реалност, която сега виждам отвън. Така двете капки вода се сливат в една, без да оставят дори и намек за това, че са били разделени.

И така, разбиването е било преднамерено подготвено за нас, за да разберем формата на небитието, която е предшествала битието, обединението. Важно е не самото обединение, а това, че вътре в него придобивам формата на отдаване – Твореца.

Изграждам Твореца в себе си. Затова, на иврит Той и се нарича на Боре, което означава: ела (Бо) – и виж (ре), т.е. направи – и ще усетиш, ще разбереш, ще постигнеш. Тъй като самият ти правиш това.

Нищо външно не съществува. Поправяйки всеки детайл от разбиването, аз постигам в себе си природата на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 22.10.2010

[24530]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Науките на нашия свят постоянно се изменят и на нас ни се налага през цялото време да ги поправяме и уточняваме.

Всичко, което днес ни се струва абсолютно очевидно, утре вече не е така безспорно и, възможно, дори това, което считаме днес за полезно, утре да се окаже вредно. Нашето желание през цялото време се променя и ние разкриваме в него нова наука.

И тъй като желанието за наслаждение може всеки ден да се сменя на противоположното, значи и полезното може да стане вредно.

Освен това, действайки чрез своето единствено егоистично желание, ние, използваме всичките открития, направени в природата в интерес на своя егоизъм – и затова резултатите от развитието на науката са ни във вреда.

Тоест ние винаги я използваме за зло. И виждаме, че науката се развива основно, защото ни е необходима за войните, за взаимно унищожаване. Ако не беше така, ние въобще нямаше да се развиваме.

Всички прекрасни научни открития обслужват нашия егоизъм.

Oт урока по статията „Кабала в сравнение с науките“, 21.10.2010

[24440]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Аз чувствам, че моята духовна цел, моето „дете”, е държано в плен от другите. Как да си го върна обратно?

Отговор: Ти не трябва да си го връщаш, а трябва да бъдеш сигурен, че тези хора са лоялни с теб. Дай Бог, ако си загрижен за това, както за собствено дете. Например, ако твоят син бъде отвлечен от недоброжелатели, можеш ли да си представиш какво ще почувстваш? Сега той е сред жестоки неприятели и цялата им радост се заключва в това да му причиняват болка.

Въпрос: И те са мои приятели?

Отговор: Разбира се, че да. Затова ги наричаш приятели. Те са тези, с които трябва да се обединиш. Всъщност, ако сте обединени като едно цяло, то бихте почувствали, че сега сте в света на Безкрайността. Това са основните правила и не си струва да се опитваме да оцветим картината в розово. Нашият егоизъм крие много по ужасни стремежи.

Чувстваш ли сега, колко по-силна трябва да бъде твоята тревога? Твоето дете ще остане в плен на злосторниците и те непрекъснато ще търсят начини да му навредят, но така че то да не умре, а да страда все по-силно. Единственият ти изход е да превърнеш злото в любов. Следователно ти трябва да се тревожиш само за това как да ги направиш свои приятели и да ги накараш да те заобичат.

Помисли как да постигнеш това. В групата трябва да присъства и да се усеща тази тревога. Пробуди я в другите. Помоли за нея по време на учението, защото молитвата по време на четене на кабалистични текстове е най-ефективна.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23408] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Когато ние се намираме в кръга, това означава, че се намираме вътре в общата система на природата, която включва в себе си цялата нежива, растителна, животинска природа и душите на хората, т.е. в системата на Безкрайността.

А линия означава да поемем цялата функция върху себе си, за да приведем тази система в действие, вместо тя да се задвижва свише от природата.

Кръгът означава условие на пълно поръчителство свише, а линията – доколко сме способни да реализираме поръчителството от своя страна.

Ако ние изпълняваме закона на поръчителството, то живата, растителната и неживата природа също се присъединява към този процес, защото е включена в нашата степен „човек”. По такъв начин в поръчителството участва цялата система на всички си нива.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24129]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→