Виждам, че много от хората, изпитали голямо въодушевление на конгреса, сега, след него усещат умора и са депресирани.

Защо тогава те бяха в такова приповдигнато настроение? Защото ние се намирахме под силното влияние на обкръжението. А какво ни пречи и сега да се чувстваме по същият начин?

Сега ние трябва сами да работим, за да създадем за себе си силно обкръжение. На конгреса това стана от само себе си, благодарение на огромното влияние на силата на такава маса хора, които толкова се подготвяха за тези заветни мигове – трите дни на конгреса.

Сработи нашата подготовка, а също и голямата помощ, оказана ни свише (итарута де-леила).

Но сега всеки от нас е длъжен да приложи същите усилия и всички ние заедно – и тогава ще почувстваме, че напредваме със същата тази мощна сила както на конгреса! Ще успеем да направим огромни скокове по пътя – иначе ще разтегнем на година, или даже години това, което можем да придобием за седмица.

Ако човек чувства някакво падение, то това е знак, че той не е свързан с обкръжението и недостатъчно пробужда върху себе си неговото влияние! И самото обкръжение като цяло, не достатъчно се грижи за общото въодушевление, така че то да не е по-малко, отколкото на преминалия конгрес.

Защо трябва изведнъж да падаме?! Трябва през цялото време да оставаме в подем, ние сме способни да направим това! И не трябва да се съгласяваме с това, че сме загубили тази особена настройка.

От урока по статията "Тяло и душа", 23.11.2010

[27454]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Чувствам, че ние не извличаме възможния максимум от текста на книгата „Зоар“. Как да използваме кабалистичния текст?

Отговор: За начало си представи, че между теб и другите стоят всички светове: от точката, в която ти се намираш, до Безкрайността (Ейн Соф).

Ако стигнеш до някой друг и се обединиш напълно с него, значи си постигнал Безкрайността.

По този път, ти преминаваш през светове, парцуфим, сфирот, придобиваш и всевъзможни детайли на възприятието. „Зоар“ ги  описва образно  и  разказва за многобройните действия за установяване на взаимна връзка.

Започвайки да се сближаваш с това, което описва текста, ти ще усетиш духовния свят. Потокът на отдаване от теб към другите и от другите към теб – именно това е висшия свят, който искаш да разкриеш. Това е възобновяващата се връзка с другите, която  желаеш да поправиш.

Ако я наложиш в егоистичното желание – възможно е и да получиш за кратко добър живот. Например,  революцията в Русия – виждаме до къде води такъв път.

Ако се стремиш към отдаване, ако искаш да стане така, че твоята връзка да се поправи от светлината, от книгата „Зоар“, ако се опитваш да откриеш вътре онова, за което четеш, да го познаеш, да се обединиш с него, да го разкриеш, тогава текстът ти носи поправяне на връзката и ти извличаш възможният максимум от книгата.

Поддържайки постоянна нагласа, ти наистина ще усетиш как „Зоар“ разгръща твоето възприятие, изпълвайки го с нови краски и въодушевления. Лично ще видиш обновяващата се връзка и в нея ще започнат да се проявяват състоянията, които описва „Зоар“.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 23.11.2010

[27418]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Колко човека трябва едновременно да бъдат в намерение, за да се разкрие духовната връзка?

Отговор: Единствено аз. Ако аз разкрия собственото си желание да се обединя с другите, тогава ще разбера, че те вече са обединени. Но на мен ми се е струвало, че те не пребивават в единство, и че аз трябва да работя над тях, а те над мен. Но всичко това – е само относително мен.

Докато не съм поправен, аз разкривам в тях своята негодност, – и работя над тях, за да ми повлияят те и да ме укрепват. За сметка на тяхната поддръжка аз поправям себе си – и тогава забелязвам, как и те стават по-поправени. Защото всеки съди другите според собствените си грешки.

Излиза, че аз трябва де се грижа единствено за собственото си поправяне. А какво става с другите? Когато аз виждам, че светът е разбит, – аз съм длъжен да го поправям. Това значи, че аз изправям себе си.

В такъв случай, ако аз се отнасям към другите с намерение заради отдаване, аз не ги виждам в разбито състояние, а виждам в тях Шхина, разкриването на Твореца, изпълващ целия свят.

От урока по Книгата Зоар, 21.11.2010

[27298]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Съществуват два вида авиют (дебелина на желанието), който можем да придобием: авиют от страната на кли и авиют от страната на светлината.

Авиют от страната на кли – това е липсата на неговото напълване – хисарон, глад, апетит. А авиют, който идва от страната на светлината – това е осъзнаване на важността на Твореца, разкриването на Неговото величие.

Светлината слиза и разширява твоето кли, извисявайки Даващия светлина в твоите очи. Именно за сметка на този авиют си струва да се издигнеш.

Да кажем, ако някой ме е поканил на гости и ме е нагостил с чай и сладкиши, аз не виждам в това нищо особено. Но изведнъж узнавам, че той е много важен и влиятелен човек. И тогава тази визита придобива за мен съвършено друго значение!

Премиер-министърът на Великобритания, Б. Дизраели, е описал в своите спомени, как веднъж кралицата го е поканила в двореца на чай. Дотогава е беседвал с нея много пъти, но именно на тази „чашка чай” той е придал такова голямо значение.

С други думи, на човек винаги му прави впечатление не какво, а от кого той получава.

Въздигайки благодарности на Твореца, ти разширяваш своите духовни съсъди. Ти още повече се приближаваш към Него, признаваш Неговата важност и величие. В твоите очи нараства излизащото от Него светене и това създава в теб допълнителни келим.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 19.11.2010

[27285]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Четейки „Зоар”, ние се стараем да си представим нещо, което засега не възприемаме – общата душа Адам Ришон, обединението.

Не означава ли това, че престъпваме заповедта на Тора – „не си прави идоли”?

Отговор: Не. Защото аз не си представям нещо от образите в нашия свят, нищо материално, а искам да усетя своята връзка с другите.

Да, засега тази връзка се рисува в моето ограничено въображение под формата на обичайни образи на отношенията, но тук става въпрос за чувство, а не за материални картини.

Макар и егоистично, ние все пак се опитваме да се приближим към духовната форма. Човек се изгражда от това, което има.

Главното е, да искаме да намерим своята взаимовръзка с другите. Тя съществува, но е скрита от мен. Аз я напипвам в тъмнината, и чакам „Зоар” да разбули пелената, покриваща моите усещания, и да прояви в тях истинската картина.

Аз ще видя тази картина не с очите си, а със сърцето си, и тогава действително ще усетя всичко това, за което се разказва в книгата „Зоар”. Сега, все още не знам как ще стане това, но при всички случаи ще бъде под формата на взаимна връзка.

Защото няма нищо, освен видовете връзки между частите на духовното желание, което се нарича „душа”. Между тези части тече светлината НаРаНХаЙ, която като цяло е и Твореца.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.11.2010

[27415]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

На последния конгрес  разкрих, че не мога да се свържа с другите или да отменя себе си, и че дори не съм способен да се сближа с някого! Какво да правя, ако това е моята природа?

Затова има средство, наречено Висша светлина. Светлината се съдържа в групата, но тя е скрита от нас и ние не я виждаме. Това е място, където и се намира Творецът, свойството отдаване. Как можем да предизвикаме това влияние върху себе си?

Ако започнеш да учиш истинските първоизточници в групата: книгата Зоар или Талмуд Есер Сфирот, тогава това ти позволява да привлечеш светлината и да я пробудиш отвътре. Защо? Защото, когато четеш тези книги, ти четеш за твоите вътрешни състояния и по този начин ги приближаваш, пробуждаш и привличаш към себе си.

Пробуждаш влиянието на този скрит, вътрешен свят върху себе си и то те осветява. Постепенно това те поправя като ти позволява да се свържеш с другите, и тогава, омразата, отхвърлянето и разделението изчезват. Започваш да разбираш важността на това свързване и желаеш то наистина да се случи. И изведнъж се получава определено „щрак” – твоето първо свързване с другите.

Ако си представиш нивата на това свързване във формата на скала (от 0 до 125), тогава това означава, че ти си се придвижил от нула на едно. И това е основа!

На конгреса ние усетихме тази нулева точка, фактът, че не можем да влезем в свързване един с друг. Сега имаме цел пред нас – да изискваме поправящата светлина с помощта на ученето и на правилното намерение.

В момента, в който постигнеш първото ниво на свързване, ти ставаш „син на бъдещия свят” (бен олам аба). Разбираш и усещаш какво е това. Лека полека започваш да се ориентираш в него и вече получаваш първото впечатление от духовния свят.

След това нещата ще станат по-лесни. Най-важното нещо е първата революция! Всички останали нива просто ще стават по-големи и по-големи. Разбира се, разликите между тях са огромни и колосални по своята мощ. Но нищо не може да се сравни с влизането в първата степен. Така е, защото, когато това се случи ти буквално преминаваш от нашия свят в духовния. И това е коренна промяна.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 17.11.2010

[26938]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Изучавайки науката кабала, трябва да разберем, че се намираме на животинско ниво, както е написано «всички са подобни на животни». В нас се намират неживо, растително и животинско ниво. А нивото човек, който трябва да построим в себе си в степен подобна на Твореца.

За сега все още не знам кой е Твореца, доколкото в мен няма свойства подобни на Него, чрез които да мога да Го разпозная, да си представя кой е Той.

Затова аз все още се намирам на животинско ниво. На ниво «човек» означава «подобен на Твореца» («човек» – «адам» произлиза от думата «подобен» – «адаме»).

Творецът е свойството отдаване, силата на отдаване, а аз съм напълно получаващ. Затова в мен няма нищо от Него, освен малка «искра свише», заложена по рождение във всеки човек. Ако тя се пробуди, аз започвам да усещам някакво неясно безпокойство, желание към нещо над моето животинско ниво.

Тогава идвам в група изучаващи кабала и започвам да слушам за това, че съществува такава възможност, да стана човек, подобен на Твореца.

Това изменение, което можем да извършим е много съществено. Представи си разликата в нашия свят между животното и човека. Доколко живота на човек е по-сложен, отколкото на животното – да кажем на котката!

Освен общите животински потребности от храна, сън и възпроизвеждане на потомство, в човека има още възпитание, култура, всестранно развитие. А котката нищо не знае за това.

Но за да се развие в нас нещо подобно на Твореца, на нас ни е нужен разум, усещане и сили, които в нас няма. Тъй като разликата между животното и човека в нашия свят е само малка разлика в развитието на две егоистични същества.

Тогава как аз и Твореца – тези две противоположни една на друга форми, в мен няма никакво понятие какво още ми е нужно, за да стана като Него. Не мога дори да си представя, как да бъда подобен на Него, да се повдигна над времето, движението, пространството, цялата наша реалност.

Излиза, че трябва да придобием някакви сили, разбиране, разум и усещания, които нямаме в себе си. За сега съществувам като животно. Но в мен има «искра свише» и аз мога така да я развия, че изведнъж да разкрия в нея всевъзможни нови свойства, разум и усещания – вече принадлежащи на ниво Творец или Човека в мен. Тази искра се развива с помощта на висшата светлина.

От урока по Книгата Зоар, 08.10.2010

[27075]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

На Конгреса, ние придобихме ново усещане, което сега трябва да развиваме. Чувстваме, че пред нас има стена и, че трябва да я разбием с помощта на висшата светлина, на Твореца. Именно Той не ни достига. Нека каже: „Да отидем при Фараона”.

За тази цел е необходимо да разберем, и най-важното – да се съгласим, че разбиваме стената, за да доставим удоволствие на Него, а не на себе си. Ние забравяме за два основни момента по пътя:

1. Можем да напредваме само посредством Неговата сила.

2. Ние напредваме към отдаване на Твореца.

Това все още ми се изплъзва. Засега, вместо за отдаване на Твореца, аз мисля за себе си. Пробивайки махсома, аз се опитвам да направя това със своите, а не с Неговите сили. Както целта, така и средството, все още са затворени в моя егоизъм.

И все пак, това е добро състояние, защото по този начин започваме да разбираме основните принципи на духовното постижение. Пред нас възниква преграда и с нея трябва нещо да се направи.

Сама по себе си, тя не съществува – това е психологическа бариера вътре в нас. И ако се прицелим правилно – тя изчезва.

Мисълта за благото на Твореца е чужда на моята природа и в другарите също липсва – тя е заложена в нашето обединение. Затова трябва да работим върху три момента:

1.  Аз съм свързан с групата.

2. Трябва заедно с другарите да определя верния стремеж, благодарение на който ще преминем през махсома – сплотявайки се, ние призоваваме силата на Твореца.

3.  Ще направя всичко това, за да Му доставя удоволствие – с други думи, да постигна сливане с Него.

Общата непрестанна грижа и тревога трябва да пробужда всички. Това е поръчителството, групата – не лицата на другарите, а духовната общност, пронизваща всеки с мислите за целта.

Ние изведнъж започваме да мислим за това, да го искаме. Когато всеки се старае да изгради като линия своето желание, то неограничавано от никакви прегради и разстояния, ще се разпространи кръгово по целия свят.

Поръчителството означава, че аз отговарям за цялата система, в която ме е поставил Творецът. Ако не задържам правилната мисъл – в този миг всички са изхвърлени от нея. Изключвайки се, аз преставам да подсигурявам общия организъм. Нима черният дроб или бъбреците могат да излязат в отпуска?

Затова, аз моля световната група през цялото време да мисли за целта на творението, за отдаването на Твореца. Тогава и аз няма да губя връзката – където и да се намирам.

От урока на тема „Въпроси и отговори”, 19.11.2010

[27265]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направим, ако по време на четенето на книгата „Зоар” намерението отслабва, тъй като разумът се опитва да разбере текста?

Отговор: Не трябва да го вземаме под внимание. По време на урок, намерението трябва да се усилва все повече, защото другарите трябва да мислят за това всички заедно. И ако всеки от тях се намира в намерението, то няма как някой да изпадне от него.

Тук, ние всъщност се включваме в духовната мрежа на връзката между нас, а не в материалната.

Ако аз се намирам в намерението да свържа себе си в „Исраел (устремените към Твореца), Тора (светлината) и Творецът са едини”, така че аз, Творецът и групата да бъдем едно цяло и да разкрием само светлината, напълваща цялата действителност, ако всички ние се стремим да разкрием това състояние и за сметка на четенето на книгата „Зоар”, светлината трябва да ни го разкрие, тогава това намерение още повече ще „гори” в нас.

А ако чувствам, че моето намерение е отслабено, тогава на 100% завися от всички останали.

Тук наистина работим в духовна мрежа. По този начин влизаме в духовния свят и действаме в него – в зависимост от това, доколкото сме способни да удържим намерението и връзката „Исраел, Тора и Творец” заедно.

Ние вече действаме в духовния свят и само трябва да го разкрием за себе си. Това е причината, поради която искаме от светлината да ни го разкрие.

От урока по книгата „Зоар”, 22.11.2010

[27301]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Не е важно какво точно четем – книгата „Зоар”, „Вавилонския Талмуд” или Библията (Тора). Всички свети книги разказват за света, който не усещам, в който нищо не разбирам. А аз не разбирам нито един, дори най-малкия негов детайл.

Как работи разумът, „разбирането”? Когато в моя разум има модел на онова, което виждам, за което слушам или чета, тогава ще мога да събера и подредя в себе си картина, съответстваща на ставащото извън мен.

Но при изучаването на кабала, това е невъзможно. Аз нямам нито един подходящ детайл. Как тогава ще мога да съставя някаква картина?

Да допуснем, кажа, че З”А” е „10”, а „Малхут” – „5”. Колко е по-малък З”А от Малхут? 10 – 5 = 5. Прекрасно, значи ти знаеш! Но какво знаеш? Разбираш ли какво е З”А? Не. А какво е Малхут? Не. А какво е 5 – разликата между тях? Също не. Тогава какво знаеш?

Но ние изучаваме тези понятия, тъй като това са висши корени и те въздействат върху нашата точка в сърцето, разширявайки я. Това е единственото възможно действие от цялата наука кабала, извършвано върху нас – намиращите се зад границите на висшия свят.

И затова, както казва Баал аСулам в „Предисловие към Учение за Десетте Сфирот” (п.155), кабалистите са задължили всеки човек да изучава науката кабала, тъй като в това действие се крие светлината, връщаща към Източника, към Твореца.

Цялата Тора е била написана без запетайки, точки и разстояние между думите – от самото начало до края е имало непрекъсната последователност от букви. Буквите са желания/келим. Свойствата за отдаване и получаване, Хасадим и Хохма, намирайки се помежду си в особена връзка, изграждат формата на буквите.

А аз, трябва вътре в себе си, от своето желание да създам същите свойства, келим. Когато моето желание започне да пребивава в свойствата Хасадим и Хохма, тогава то ще приеме и такива форми на буквите.

Тези свойства ще бъдат в мен – като 22 набора от духовни щампи. От тях, аз ще мога да съставям думи – действия, а от думите – фрази, завършени програми.

Ти трябва да уподобиш своето желание на тези символи. Кабалистите са ни предали тази информация във вид на символи, за да можеш, от своето желание да направиш същите форми, както е написано в Тора, започвайки от първата буква „бет” (първата буква на думата „Берешит” – „В началото”) и до последната – „ламед”.

Вземи своето желание като тесто, моделирай от него тези форми и в резултат ще получиш себе си напълно поправен.

От урок по книгата „Зоар”, 23.11.2010

[27421]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→