Въпрос: Написано е, че първият човек Адам е имал няколко тела и няколко „облекла”. Каква е разликата между „тяло”, „материал” и „облекло”?

Отговор: „Материалът” е желанието за наслаждаване. „Облеклото” е степента на отдаване, в която той може да се намира.

Цялата „история” на материала започва от разбиването на световете (швират а-келим), след което се ражда общата душа – Адам, която също се разбива, и именно нея трябва да поправим, защото сме нейни части.

За поправянето на общата душа е необходимо да подберем желания-келим, изяснявайки си, кои от тях можем да поправим, кои – не, и кои не е нужно да поправяме. Затова, те се разделят на три категории – на три тела.

Външното тяло – най-лошите желания, изобщо не можеш да поправиш. Вътрешното тяло не изисква поправяне, тъй като е поправено свише. Защото, ако не бяха го поправили свише, ние нямаше да можем да поправим абсолютно нищо.

От нас не се изисква да поправим всички последствия от разбиването – ние не сме способни да го направим. Трябва само да се включим в системата, с помощта на която да извършим поправянето. Затова, отдаващите желания се поправят свише. А същинските получаващи келим – „каменното сърце (лев а-евен), ние не сме способни да поправим.

Всъщност, ние абсолютно нищо не поправяме – само си изясняваме разликата между Твореца и творението! Не е необходимо да поправя своето желание за наслаждаване – то ми е дадено с цел изясняване, за да мога по пътя на анализа и синтеза да изведа от него „производната”, да синтезирам новото понятие!

Интересен е не самия материал – „непоправен” или „поправен”, а това, че с негова помощ мога да си изясня по-високото понятие.: „Кой е Творецът” – опознавайки го „по Неговите действия”.

И затова, не е необходимо да работя с желанията, които или не мога, или не е нужно да поправям. Необходимо е само да се ориентирам в онова място, където те са смесени.

Няма какво да изучавам и проверявам в „каменното сърце”. С най-високите желания – Г”Е, също нищо не мога да направя, защото това са свойства на отдаването, които не ми принадлежат. Мога да бъда само по средата – между едното и другото. Цялото ми поправяне се състои в изясняването, в разделянето на доброто от злото.

И с това нищо не поправям – то не е моя работа. Но, благодарение на факта, че си изяснявам и полагам усилия, на мъките и страданията, аз придобивам нещо, което е над желанията, които не се издигат по-високо от животинското ниво.

Това е целият материал на творението, на желанието за наслаждаване – неживото, растителното и животинското. А аз, трябва да разкрия стъпалото на човека, нивото на Твореца в себе си!

Сега, това стъпало го няма в мен, но изяснявайки си разликата между получаване и отдаване, аз започвам да разбирам Твореца. Това е цялата „печалба” от духовната работа.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 23.12.2010

[30641]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво се отличава осъзнаването на злото като нежелание да се съединиш с другите, за което пишат кабалистите, и това зло, което усеща обикновеният човек в този свят?

Отговор: За да се достигне до духовно усещане за злото, трябва доста да се поработи – тъй като духовното зло се разкрива единствено след махсома. А по-ниско от него няма никакво зло начало, сега в теб все още няма никакво его, както в малко бръмбарче!

Злото начало – това е сила, открито противостояща на Твореца – Фараонът! То се разкрива, когато искаш с всички сили да се съединиш с Твореца и с другите души, но откриваш, че в действителност това ти е ненавистно и те отблъсква. Фараонът стои срещу Твореца, злото начало – срещу доброто.

Двамата се намират в теб и се разкриват единствено противопоставени един на друг. Не може единият да съществува без другия.

А това че сега, желаейки духовно да напреднеш, преживяваш лоши усещания – това не е духовно осъзнаване на злото. Съществуват много хора в света, които се чувстват още по-зле. Нека ти се струва, че това е духовно преживяване, заради това, че не  чувстваш духовния свят и не разбираш – но всичко това все още е вътре в егоизма.

Разбира се, това вече не е обичайният егоизъм на еснафа, а страдания, причинени от неспособността да се съединиш с другите, от отблъскването, нежеланието дори да  мислиш за това, несъгласие да се поправиш. Защото за теб засега духовното е нещо привлекателно за егоизма ти.

Това е вече време за подготовка за навлизане в духовния свят, но докато не владееш правилните духовни понятия – всичко това не е духовно. Духовно може да бъде единствено „за” или „срещу” самия Творец, за Негова полза или за моя. Но трябва да се намирам срещу Него!

Духовно – това е или Фараонът или Творецът. А аз се намирам по средата между тях в Клипат Нога и избирам: добро или зло, „за” или „срещу” Твореца.

Друго няма! Този свят, който сега виждаме около нас, в духовното не съществува. Това е нереална реалност – живеем във въображаем свят. Неживото, растителното, животинското и човека в този свят съществуват единствено вътре в нашите егоистически желания.

Защо този мой свят е въображаем? Защото в него няма никаква връзка с Твореца! Той живее от малка искра светлина, която някак си го оживява. Затова тук няма нито добро, нито зло.

Усещането за зло, което изпитваш, е единствено от недостатъчното животинско, егоистическо напълване. Всички твои възвишени мисли и желания, фантазии и мечти са измислици на развитото ти и раздуто его, което си иска своето и те принуждава да страдаш.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30630]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да намерим сили да напредваме? Тъй като с течение на времето усещаме все повече съпротивлениe и все по-малко сили…

Отговор: Това е прекрасно! Ако чувстваш всe по-малко сили – това е помощ свише, за да не си мислиш, че можеш да направиш каквото и да било.

Ако усещаш все по-силно съпротивление – това също е помощ свише, за да видиш, че никога няма да можеш да преодолееш преградите сам.

Това е помощ! Фараонът, египетският Цар, егото, злото начало – това е противоположността на Твореца, Неговата обратна страна – Творецът, специално ти създава този образ.

Защото твоята природа, твоят егоизъм – това е обратният отпечатък на Твореца.Творецът се въплътява в теб и действа, за да те спре. Всичко е от Него! Няма нищо освен Твореца.

Когато говорим, че „Няма никой друг освен Него”, това не означава, че аз съществувам и някой съществува срещу мен. Аз също не съществувам!

Тъй като всички сили в мен, действащи „за” и „срещу”, злите и добрите – всичко това е Той. А кой съм аз? Аз съм точката на изясняването, аз само изяснявам, кое е за и кое е против. От двете Негови форми аз изяснявам с кого желая да бъда.

Творецът – актьор, играещ всички роли, последователно се преобразява ту в добро, ту в зло. Така ти играеш по различен начин с малкото дете, за се научи то да различава едното от другото, да разбере какво си заслужава да бъде. Защото то ще се запознае с доброто само в степента, в която ще опознае злото.

Затова, ако сега усещаш тежест, това го прави Творецът. Ако чувстваш, че не си способен да направиш нищо сам – Той ти дава това усещане. Защо? За да се обърнеш към Него.

Ако искам да науча малкото дете, че трябва да се объща за помощ към мен, аз специално ще правя  нещо да не му се отдава и да се нуждае от мен. Така ние постъпваме във  взаимоотношенията помежду ни.

Да приемем, че искам да ми станеш приятел, да ме уважаваш. Тогава предприемам нещо зад гърба ти, за да почувстваш, че дори и да не искаш, без връзката с мен не можеш да успееш.

Изведнъж разбираш, че аз съм велик, че си длъжен да ме уважаваш, да ме молиш, вече знаеш, че съм велик и че ти зависиш от мен. Аз съм ти създал такъв живот, че ти нямаш избор – идваш при мен и молиш.

Така Творецът постъпва с нас. Разбира се, Той се ръководи не от егоистичното намерение да ни накаже, а от желанието да ни научи и да ни издигне на Своето ниво, в най-доброто състояние, защото Той е наречен „Добър, Творящ добро”.

Но Той действа именно по този начин, създавайки ти всевъзможни беди и проблеми, безпорядък и объркване – постоянно, в света, във всички сфери на живота и във всички светове – за да може накрая ти да поискаш да отидеш при Него, да поискаш помощ и по този начин да се сближиш с Него.

Тогава ще пожелаеш да станеш такъв, какъвто е Той. Защото, когато виждаш че някой е велик, мъдър или притежаващ власт, ти искаш да станеш като него. Не ти е достатъчно просто да получаваш от Него – ти искаш  да си на Неговото място. Именно това прави Творецът с нас.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2010

[26698]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Видението на раби Хия”, п. 52: „Щастлив е този, който идва тук без срам”.

И видял той раби Елазар и останалите опори на света, неизпитващи срам. Но самият раби Хия изпитвал срам.

Въпрос: Какво е срамът в духовната работа? Каква е неговата функция?

Отговор: Именно в духовния свят се проявява истинския срам. Той е приготвен само за висшите души, които се сравняват по свойства с Твореца.

В нашия свят, аз се срамувам да не узнаят за моя егоизъм. Страхувам се да не получа вреда за себе си, страхувам се да не ме унизят, да не ме отхвърлят.

От друга страна, духовният срам е страха от това, дали съм направил всичко възможно, за да доставя удоволствие на Твореца. Страхувам се, че не съм реализирал напълно всички предоставени ми шансове.

Творецът ми дава наслаждения, Творецът ми дава сили, за да ги преодолявам, Творецът създава за мен всички условия. Създал ли съм аз в отговор стопроцентова отразена светлина? Не съм ли изпуснал нещо? Не съм ли проявил слабост в нещо?

В нашия свят, срамът може да бъде ужасно усещане, ако човек е достатъчно развит. Но в духовното – това е просто истина, от която никъде не можеш да се скриеш, която не можеш да прикриеш.

Тук, ние оправдаваме себе си, крием се зад уговорки: „Всички крадат и аз крада”. Понякога, можем някак си да уредим ситуацията на място, а с времето забравяме първоначалната острота на момента. В този смисъл, нашият свят е много „лек”, в сравнение с духовния. Там срамът е съд на истината.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.12.2010

[30610]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Целта на творението, целта на всеобятната природа е да ни приведе към равновесие на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко.

На своето, човешко ниво разваляме природата, и това разрушение се рапространява от човешко ниво на всички по-долни нива. Ние вече чувстваме това върху себе си.

Тъй като принадлежим на животинското ниво, то и усещаме всички страдания на неживо, растително и животиснко нива.

А човешкото ниво трябва да достигнем по подобие на свойствата с Твореца. Пътят към това лежи в съединението между нас.

И затова в последно време, идвайки до развитието на човешкото ниво в човека, ние започваме да усещаме и в него страдания. Не само природата, но и човешкото общество с всички негови системи се намира в дълбока всеобща криза, която усещаме.

Разбира се, че природата е тази всеобемна сила, включваща ни в себе си, която ще победи и ще ни доведе към целта. Но ние можем да постигнем тази цел по осъзнат път, да развием в себе си човека.

Не можем да достигнем целта, ако някоя сила ни тласка напред или ни побутва отзад. Няма да се получи. Страданията във всички случаи ще достигнат такова ниво, че няма да ни позволят да останем равнодушни и бездействени.

Ще ни се наложи да действаме и да осъзнаем във всяко действие намерението на Твореца, Неговата цел и да я приемем по собствено желание, а не по необходимост. Всички сили на природата ще оказват натиск върху нас и ще ни задължат да се развиваме.

Затова имаме два пътя на развитие за постигане на целта: страдания или наслаждение, «беито» (в своето време) или «ахишена» (ускорявайки времето). Но това не значи, че можем да вървим по пътя «беито» и някога да достигнем до целта в своето време. Не, това няма да стане.

Тъй като да вървим «в своето време» означава, че всеки миг ще ми се наложи да се подлагам на огромни страдания и всеки път да се уча от тях. Честно казано, ние и до сега така сме се придвижвали.

Но ако е трябвало да вървим по такъв път, нямаше да ни се разкрие науката кабала. Но в програмата на творението е заложено,  с помощта на тази наука да преминем от пътя на страданието на пътя на светлината, пътя на поправянето и да не дочакаме ударите, които ще се сипят върху нас на всяка малка крачка.

Разбира се, че това не е лек път. Но когато придобием анти-егоистичен екран и с негова помощ вече можем да управляваме природата си, пътят ще стане лек, приятен и кратък.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30651]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Кабала взима всички свои определения от истинското творение – желанието да се насладиш, което стои срещу светлината и трябва да стане подобно на нея.

Ето защо трябва да оценяваме своето желание само по отношение на светлината, а не по своите днешни усещания.

Човекът си е изградил цяла система от критерии за добро и зло, хубаво и лошо, приятно и неприятно и се ползва от нея. И сега ти четеш кабалистична книга, където се предполага нещо съвършено друго, но не искаш да разкриеш нейния истински смисъл. Ти искаш да я преобърнеш така, както е изгодно за твоето его.

Ние четем написаното от кабалистите и мислим, че сме способни да ги разберем, като гледаме с ”днешните си очи” – съобразно своите днешни понятия за: ”добро” и ”зло”, ”отдаване” и ”получаване”, ”горна част” и ”долна част”, ”повреждане” и ”поправяне”. Но на практика, ние съвършено нищо не знаем за техния истински смисъл.

В книгата е написано ”този свят” и аз мисля, че това е този свят, където сега се намирам. Но почакай, ти отначало трябва ”да се облечеш” в автора и да четеш с неговите очи! Например, в книгата ”Основи на намерението” Баал аСулам пише: ”И седем небосвода, които виждаме в този свят” – вие къде сте видели тук седем небосвода?

Тоест необходимо е да се разбере, че става дума за духовни понятия, обратни на нашите днешни представи! И докато не влезем в духовния свят, ние няма да ги разберем – но все пак трябва да се стараем да искаме някак си да се приближим до него.

От урок по статията ”Мир в света”, 23.12.2010

[30634]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да бъдем уверени, че повече няма да има разбиване?

Отговор: Ние се намираме на последната, най-ниска степен. Няма къде да падаме повече, няма по-лошо от нашето състояние.

Оттук и по-нататък може да има само подем. Не може да има разбиване. Какво още в нас трябва да се разбие, ако сме откъснати от духовното? Разбило се е духовното, намерението заради отдаване, екранът, съзнанието за Твореца.

Намираме се в състояние на пълна тъмнина, но понеже не усещаме духовното, не чувстваме и къде сме му противоположни. Докато само различаваме, че ни е лошо. Но лошо ни е не от това, че Творецът е скрит, че ние не можем да Му отдаваме. Лошо ми е лично на мен, а Той не ме вълнува.

Това състояние на разбиване и падение е във властта на клипот. И затова ако в теб и се пробужда някаква мисъл за Твореца, то е само за това, как да Го използваме, а не да Му доставим удоволствие. Ти предявяваш претенции: ”Кога ще ми бъде хубаво?!”.

Колко още може да се разбием от такова състояние, ако пребиваваме в такава летаргия без всякакво движение? Ние разкриваме нашето най-лошо състояние – по-лошо от клипот. Защото клипот – това е злото начало, което аз изяснявам чрез светещата ми светлина.

И тогава аз мога да различа какви желания в мен се отнасят към клипот – ”ураганен вятър” (руах сеара), ”голям облак” (анан гадол), ”всепоглъщащият огън”(еш митлакахат), където е клипат Нога, където е светостта. Пред мен ясно се представя строежа на моята душа. За да достигна такива изяснявания, трябва да се издигна на много високо духовно ниво.

А в нашето сегашно състояние ние нищо не сме способни да различим, всичко е блудкаво и празно. Ние четем какво пишат кабалистите и за нас това са само думи с различна последователност от букви. И какво от това?

Затова разбиване на нас не ни предстои, по-ниско да падаме няма къде.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 22.12.2010  

[30494]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако се намираме в най-низостното състояние и няма накъде повече да падаме, то за какво развитие на събитията говорят всички тези пророчества на Баал а-Сулам, в които той пише за възможност за трета или четвърта световна война и така нататък?

Отговор: Това е само разкриване на нашето състояние, разкриване на злото, а не падение. И ако нашето състояние може да стане още по-лошо – това е просто разкриване на «грешниците», разбитите келим/желания, все по – разбитите решимот (информационни данни).

След разбиване в света Никудим, ние се намираме в напълно разбито кли/желание, но решимот от него се разкриват постепенно, стъпаловидно. Отначало – най-тънките решимот, след това все по-грубите, докато не се резкрият последните, най-лошите решимот.

Сега се намираме в най-нисшия слой на това желание, където се разкриват най-лошите решимот. Тези решимот се отнасят към човешкото ниво – и те са много тежки. Затова се разкриват най-тежките състояния.

Но именно тези решимот могат да пробудят поправяне в нас. А ако не ги реализираме по правилен начин те ще ни доведат до огромни катастрофи. Но това не се нарича падение. Може би дори обратно, защото по отношение на духовното зло – това е разкриване, приближаване.

Ние вече се намираме в тъмнина. И ако тъмнината започне да става по-ясна, то светлината вече свети и я прояснява. А ако сега нищо не изясним – това е по-лошо от всичко.

Когато светлината започне да свети в нашето сегашно състояние, ние започваме да виждаме тъмнина. Усещането за тъмнина е вече обратната страна на светлината. На арамит «нощ» се нарича «орта» – от думата на иврит «светлина». Светлината е противоположна на тъмнината, но по този начин светлината сама осветява нашите пороци – и затова усещаме тъмнина. Това е вече разкритие.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот““, 22.12.2010

[30486]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да ни обясните, как е възможно заради страданията, човек изведнъж да поиска да стигне до отдаване.

Отговор: Действително, от земната, „здрава” гледна точка, не е възможно по този начин да се стигне до отдаване.

Защото, ако на човек му е зле, той ще мисли само за това как да се почувства по-добре, опитвайки се пряко да коригира проблема – да напълни празнотата.

Така работи човешката психология: зле ми е или нещо не ми достига – отивам при лекаря за лекарство, опитвам се да спечеля пари или да открадна, само, за да напълня появилата се празнота. Но след всички тези опити, след първия, втория и третия удар, аз започвам да питам: „Кога ще свърши това!”

И тогава, човек се отчайва, изпада в депресия или започва да използва наркотици – само, за да заглуши с нещо своето страдание! Защото вижда, че всички негови действия не му помагат.

Как, в такъв случай, е възможно да се премине към отдаване? За тази цел в нас има предпоставки, както на материално ниво, така и духовни гени. На материално ниво, човек започва да мисли за отдаването, защото вижда, че не му остава друг изход – готов е да отдава на другите, за да му отдават и те, за да е добре за всички – в противен случай, ние просто ще се унищожим като диви зверове.

Това са прости егоистични сметки на нивото на нашия свят, и те са възможни именно, защото не се намираме на животинското стъпало, а притежаваме опасно оръжие, което дава възможност  на всеки да унищожи всички. И тогава, по неволя ни се налага да стигнем до извода, че спасението се намира единствено в отдаването. Днес, вече мнозина го разбират и само безумецът може да иска войни.

Но, освен тази материална причина, която ни помага да разберем, че отдаването може да бъде полезно, в нас се пробуждат и решимот от разбиването – от най-леките към все по-тежките. И те ни принуждават да почувстваме, че не се движим в правилната посока и да се разочароваме от своето развитие.

Така започват да се сближават онези, които напредват под натиска на материалните и духовни решимот. Излиза, че кабалистите, занимаващи се със своето духовно развитие и хората, отчаяли се от обикновения си земен живот, които питат за неговия смисъл – започват да се сближават. Защото, макар и да нямат точки в сърцата, те задават подобни въпроси.

Мнението на масите започва постепенно да се приближава до това на кабалистите. Между тях, все пак остава стена, но обикновените хора, търсейки отговор, се приближават все по-близо до нея, макар и да не питат как да поправят себе си. Но в един момент, ще дойдат и ще попитат: „Какво да направим?!” И тогава, ти трябва да бъдеш готов да им покажеш как да постигнат съвършенството…

От урока по статията „Мир в света”, 22.12.2010

[30534]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо свойството отдаване е скрито от нас?

Отговор: Свойството отдаване се разкрива по отношение на моето егоистично желание! Ако свойството отдаване би се разкрило от само себе си, то, разбира се, аз бих го пожелал.

А защо не го искам? Защото има противоположност между желанието да отдавам и моето желание – да получа, да напълня себе си.

Ако бих могъл да видя света само през призмата на отдаването, то той би ми се показал забележителен, пълен с добрина, по-добре нищо не би могло да бъде! Просто Рай, свойството Бина!

Но ако гледам на него през своите егоистични желания, които властват над мен, то не мога да се съглася с такива определения.

А кога, все пак, ще се съглася? – Ако с помощта на силата, която получавам от групата, аз възвеличавам важността на отдаването над егоистичното получаване, то у мен се появява свободата на избора.

Но да направя това мога само с вяра над знанието – да поставя мнението на групата над своето.

От урок по статията ”Прякото и косвеното въздействие”, 22.10.2010

[24640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→