Въпрос: Как да увеличим силата на преодоляване при разкриването на по-голямо егоистично желание?

Отговор: Всички свойства на човек, без значение как му се струват, от най-добрите до най-лошите, се разкриват в рамките на общата система от души, които напредват към съединяване според програмата на творението. Затова не можем да припишем на човек никое от личните му проявления. Като зъбно колелце или като интегрална част на система, той трябва да разкрие в себе си определен набор от склонности, желания и състояния.

Независимо какво се случа в човек, той не трябва да прави никакви разчети, базирани на това. В крайна сметка, той не определя   какво да му се случва, защото е определено от общата система, която преминава през различни състояния. Затова спри да се тревожиш за сегашното състояние, защото нищо не можеш да направиш. То е изтъкано от хиляди фактори, които са извън теб. А що се отнася до бъдещото състояние – също няма смисъл да мислиш за него, защото  не зависи от теб, а е определено от нуждите на системата, която трябва да направи крачка напред.

По същество, единственото нещо, за което трябва да мисля, е как да направя тази крачка. Какво в тази крачка зависи от мен? Тя също се състои от неща, които не аз осъществявам, а висшата сила, и които не са открити от мен, а от висшата светлина. Човек преминава през анализи и достига момент, в който наистина може да реализира себе си. Тогава вижда много ясно и точно действие като натискане на бутон.

Това е задачата на човека: във всеки момент да разграничава единственото действие, което зависи от него и да го реализира. Докато прави този анализ, той разграничава и много други неща и в резултат, натискайки бутона, задейства системата и започва да я възприема, да я приема и да става част от нея.

С други думи, човек започва да постига системата като цяло. Затова той не е опитна мишка, която намира хранилката в лабиринт. Напротив, полагайки усилия в различни състояния, постига условията, причините и същността на това, какво се случва.

Когато достигне бутона, той несъмнено ще го натисне. Но цялото действие тук е в анализа; това е истинската придобивка.

От урока по статия на Рабаш, 12.01.2011

[32602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата ни работа се свежда до много тънка линия. Ние трябва да напредваме само по тази линия, защото иначе най-малкото отклонение ще ни отведе накрая много далече от целта.

Тази линия е описа с формулата: „Исраел, Тора и Творецът са едно”. Целта, тоест Творецът трябва изначално да бъде поставена още от първата стъпка. Но какво е Творецът като цел?

Това е наслаждение от отдаване на Него. Колкото повече енергия и усилия трябва да положим, за да доставим удоволствие на любимия, толкова повече се наслаждаваме. Наслаждението от отдаване е оценено от усилията, които полагате, за да придобиете нужното удоволствие и да го предаде на своя любим.

Тази цел се нарича „хляб на милостта” или „съвършена вяра”. Относно нея ние можем да оценим „египтяните” в себе си и „Исраел” в себе си. Ние все по-точно различаваме желанието да разкрием Твореца, за да Му дадем наслаждение и за да се насладим от това. Това означава, че ние трябва да придобием любов към Него, защото без любов е невъзможно да се насладим от това, да отдаваме на някого.

Затова аз трябва първоначално да различа целта, нейната причина, и способа за реализация, в зависимост от съсъдите и светлините. Как мога да я осъществя сега без да сгреша? С помощта на какъв уред аз мога да насоча себе си?

От какво оръжие трябва да изстрелям своя снаряд, за да попадне той в целта, която аз не виждам? Каква цев има това оръжие? Какво представлява снарядът? Кой съм аз и с какви желания осъществявам това?

Така в настоящото състояние ние по необходимост се озоваваме с някакъв уред, който може да ни послужи за тренажор, експериментална стойка, устройство, на което можем да извършим пълноценен опит. Ние не просто ще се упражняваме, за да се насочим, но със сигурност ще знаем, че нашите усилия достигат целта, въпреки че тя е недостъпна за нашите очи.

Това устройство е групата. Човекът поставя крайната цел в първоначалния план и се отнася към приятелите, групата и работата като към Твореца. Поставяйки групата на мястото на Твореца, той настройва себе си, полага усилия в нея и тя остава пред очите му.

Тогава той може да бъде сигурен, че зад това устройство, зад това „огнестрелно оръжие”, съществува целта, Творецът. Тенденцията, намерението и отношението към групата довеждат работата на човека до Твореца.

Затова ние имаме всички възможности за изграждането на малко или голямо човешко общество, така че обеднявайки се в любов към ближния, както към самия себе си, ние ще постигнем любов към Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 11.01.2011
[32491]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако ние напредваме само благодарение на обкръжението, то кога нашият избор ще се прояви от алтруистичното ни намерение, лишма?

Отговор: Ние трябва да постигнем съвършенство, а то съдържа два параметъра:

1. От една страна, аз съм независим и равен на Твореца във всичко.

2. От друга страна, аз съм подобен на Него във всичко.

В този случай аз съм независим и съвършен.

Излиза, че тази независимост и това съвършенство трябва да се обединят и да ме доведат до крайното състояние. Но как могат независимостта и подобието да съществуват заедно? Как мога да постигна съвършенство чрез издигане на тези две свойства, които са противоположни едно на друго?

Затова Творецът трябва да добави трети фактор към вече съществуващите (Той и аз). Този трети фактор ще бъде мястото на нашата среща, мястото на разкритието. Там аз ще разкрия своята независимост и Твореца, противоположен на себе си.

Необходимо е да създадем „територия”, в която ние ще може да бъдем партньори, противоположни, но равни и обединени. Тази територия се нарича общата душа, Шхина, Малхут. След разбиването, ние и Творецът се намираме извън границите на общата душа и сега трябва да се срещнем там. Ние правим това до степента, до която можем да участваме в този процес и да се разкриваме един друг.

Затова творението е било разбито. Разбило се е на множество различни части, които представляват степента на независимост на творението, т.е. неговото отделяне и откъсване от Твореца.

Ние трябва да използваме тази ситуация и затова Баал а-Сулам пише, че трябва да съхраним уникалността на всеки. В края на краищата, тя никога не ще се повтори в някого другиго. Всеки човек трябва да бъде независим и особен.

Но от друга страна, ние трябва да дадем на всеки човек възможността и помощта да достигне до подобие на формата с Твореца. Имено посредством своята уникалност, притежавайки неповторимото съчетание на свойства и желания, човек ги развива, за да ги насочи към отдаване. Така той достига до подобие с Твореца.

Това подобие се осъществява чрез обединение с другите. Защо не е чрез обединение с Твореца? Това е така, за да може да се съхрани независимостта. Когато човек работи пред Твореца, той анулира себе си, а в отношението с групата, той може да играе решаваща роля, подобно на Твореца.

Мястото на нашата среща е територията на групата, която е била изкуствено създадена и разделена на части. Ние се събираме там в средната линия и се обединяваме. Там осъществяваме Зивуг на АВАЯ и Елоким – съчетанието на съд и милосърдие.

Но ако човек не мисли за тези три елемента: той и Творецът, обединение с групата, тогава той неправилно си представя реализацията на целта на творението, която го чака.

От  урока по статията на Рабаш, 12.01.2011

[32606]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кога започналият да се обучава човек вече може да каже, че поне малко работи с желанията си?

Отговор: Когато той започне да преминава през „подеми” и „падения”. От тези състояния започваме да учим  доколко сме зависими от вътрешните си изменения. И това е само началото, така отгоре си играят с теб, но засега в плоскостта на този свят.

Но когато започнат да те прехвърлят от свят в свят, ту повдигайки те, ту хвърляйки те надолу, тогава ще почувстваш колко е непостоянно всичко.

Представи си, че съвсем малко ти се променят сетивата и очите ти видят света в спектъра на рентгеновите лъчи, а вместо уши имаше локатори. Какъв свят ще почувстваш? Ти би полудял от изобилието на прииждащата информация, от различните диапазони на вълните, чувайки как разговарят и там, и тук, и във всички места едновременно, на хиляди километри от теб. Ти би виждал през стените всичко, което се случва.

И затова мозъкът и нервната система също трябва да са съответно развити, за да преработват такъв поток от информация. Бихме били съвсем други същества – дори ако само малко се разшири диапазонът на нашето възприятие в този свят.

А тук става дума за свойства, които сега в нас въобще няма, за принципно различен подход.

Или си представи, че си започнал да усещаш чувствата на другите хора, въплътявайки се като призрачен дух вътре ту в един, ту в друг, ту в трети…

От урока по статията „Характерните особености на науката кабала“, 12.01.2011

[32648]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да изграждам духовните стъпала, ми е нужно всеки път да добавям материал от желание. Височината на всяко ново стъпало съответства на тежестта на моето текущо състояние, в което се проявява злото на егоизма.

Така става във всички състояния по духовния път: за да ме издигнат, ми добавят его – и тогава аз усещам злото.

След това, с помощта на обкръжението, аз осъзнавам злото, постепенно усвоявам  факта, че то идва не случайно. След това се старая да го отнеса към целта: то идва от Твореца, който е добър, и е предназначено за мое благо. След това аз започвам да свързвам своето състояние с отдаването – издигам отдаването над получаването.

А след това постепенно изграждам от това зло вектор, отношение. Над получаващото желание аз възнасям важността на отдаването и се издигам на следващото стъпало.

На новото стъпало се намирам само един миг, след което всичко изчезва. И ако в този миг аз не намеря в себе си следващото получаващо желание, то незабавно ще се окажа в падение. Най-груб, но верен пример е сексуалното удоволствие. В момента, в който завърши, аз съм съвършено опустошен и ми е необходимо да сложа началото на нещо ново.

И затова, с издигането на толкова желаната степен на любовта и отдаването, аз незабавно трябва да разкрия ново егоистично желание. То трябва да се разкрие заради подема на следващото стъпало. Това желание вече е заложено в мен във вид на решимот и аз трябва само да ги накарам да проработят. В противен случай те ще се разкрият след продължително време, примерно, след няколко месеца.

Но сега вече аз ги търся в мрака. Защото отсъствието на промени за мен – това е „нощ”. Даже най-хубавото състояние се обръща в нощ, ако то не се обновява. Затова ние трябва постоянно да изпреварваме събитията – не просто да поддържаме скоростта, а да ускоряваме.

И ето, аз търся своето ново, още по-голямо егоистично желание. Не „го изсмуквам от пръстите си”, а именно търся. И когато намеря, повтарям същите етапи на работа.

Така работя над „невестата”, докато, поправяйки я напълно, не идвам при „трапезата на жениха”. Методиката е проста: аз издигам отдаването над получаването, работейки с вяра над знанието.

Всяка ново стъпало „разваля” предходното, превръщайки вярата в егоизъм и отново започвам издигането. При това на мен ми се струва, че съм изгубил всичко, което съм постигнал, но всъщност аз поправям нова порция егоизъм – на принципа на прехода между стъпалата: „Кетер на нисшия става Малхут на висшия”.

От урока по статията на Рабаш, 10.01.2011

[32382]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В статията „Кабала и философията“ Баал а-Сулам споменава притчата за мъдрия цар Соломон, който чрез измама е бил изгонен от Ерусалим без пари и без вещи, който е тропал от врата на врата в своето царство и където и да е ходел, никой не е вярвал, че той е цар.

Пита се, как е възможно да не разпознаят в него мъдреца и защо той не е показал мъдростта си?

И отговарят, че съществуват три препятствия за разпознаване на мъдростта (кабала).

1. Вследствие на истинността на кабала, тя не трябва да бъде разпозната, ако не са събрани всички нейни части, ако не е изучена цялата. Без да се постигне това, невъзможно е да се открие нейната универсалност и всеобщност. А за постигане на това е нужно всеобщото разпространяване на нейната ценност.

2. Бес Ашмадай (егоистичният, обратен образ на истината, отдаването) се облякъл в дрехите на цар Соломон (Шломо) и унаследил неговия трон. Така философията е седнала на трона на кабала. И затова проблемът по нейното разкриване се усложнява.

Защото науката кабала е дълбока и изисква прилагане на усилия, а философията е лъжовна, лека за усвояване и приема всякакви измислици от всеки. И егоизмът, сърцето се склонява към мнението, че сякаш няма нужда от кабала, а напълно може да се удовлетвори от философията.

3. Бес твърдял, че цар Соломон (Шломо) е луд, както и философията се надсмива и се старае да низвергне науката кабала.

Т.е., съществува трудност във възприемането на истинността на науката кабала. Когато искаме да я представим на хората, те отговарят, че тя не им е нужна и те си имат всичко.

Хората смятат, че те и така си имат мъдрост, а всичко казано от кабала за висшия свят е фантазия, а не реална истина, тъй като обикновеният човек не я вижда. Става така, че не е възможно кабала да бъде донесена до хората, така че те да разберат, че това е правилно, че там е истината, решението.

Защото те се намират в такова състояние, че не са способни да я разберат и да видят, че само в нея е спасението.

И затова, докато цар Соломон не дошъл до Върховното събрание на мъдреците (Санедрина), които са били кабалисти, а е ходел сред народа, както разказва притчата, никой не е могъл да разпознае в него царя, най-великия и мъдър от всички. Защото за да разбереш това, ти самият трябва да притежаваш такава мъдрост и постежение, както и той. А ако не – нищо няма да разбереш.

И само мъдреците – кабалисти от Санедрина са могли да открият подмяната. Но къде ще ги намериш днес…

От урока по статията „Кабала и философията“, 11.01.2011

[32542]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек, желаещ да се издигне по духовните стъпала, да премине от нашата реалност, усещана с петте сетива, във висшата реалност, трябва да измени себе си, своите свойства, и затова се нуждае от външна, допълнителна сила, която той  не притежава.

В него има само мъничка точка на желание за духовното, а всичко останало той трябва да получи отвън.

Цялата съвкупност от тези сили, издигащи го от текущото състояние към по-напреднало, се нарича „водач на магарета”. „Магаре” (на иврит „хамор” – от думата „хомер” материал) – това е нашият материал, желанието за наслаждение, всеки път претърпява изменения, и за сметка на това ние се издигаме, напредвайки по духовния път.

Силата свише въздейства на нашето желание, изменя го, и нашето „магаре” през цялото време се усъвършенства – за сметка на това, че „водачът на магарета” постоянно работи над него.

И когато ние достигнем края на пътя, нашето „магаре” действително става „бяло”, както е в разказа за Месията (Машиаха), който се явява на „бяло магаре”.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 11.01.2011

[32508]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това целенасочено наслаждение?

Отговор: Целенасоченото наслаждение – това е да се наслаждаваш от отдаването. А да се наслаждаваш от отдаването може само в този случай, когато ти обичаш този, на когото отдаваш.

Как да постигна любовта? – За сметка на поправянето, сменяйки ненавистта с любов.

Кой извършва това поправяне? – Висшата светлина.

Кога? – Когато аз помоля.

Кога ще помоля? – Когато групата ме задължи да помоля.

Кога тя ще ме задължи да помоля? – Когато аз се принизя пред групата и намеря в нея сила, която да ме задължи.

Кога в края на краищата ще се принизя пред групата? – Когато ние започнем да работим над това заедно с другарите.

И на това ние се препъваме…

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 11.01.2011

[32502]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Цялото мироздание се дели на 3 части:

1. Коренът на светлината, към който се отнася всичко, започвайки от света на Безкрайността, четирите стадия на разпространение на светлината, началната точка на творението – включително до Атик и Арих Анпин. Всичко това се нарича корен или източник на светлината мохин (Хохма).

2. Самата светлина мохин (Хохма), предназначена за творенията и за която жадуваме до смърт, се намира в Аба ве-Има на света Ацилут.

3. А ЗО”Н (Зеир Анпин и Нуква) на света Ацилут, както и всичко останало, което се намира по-ниско от него: всички светове БЕ”А (Брия, Ецира, Асия) и всички клипот, по своята същност също се явяват части на ЗО”Н – всичко това се отнася към творенията, получаващи светлината Мохин (Хохма).

За нас е важно да разберем във всички детайли разликата между източника на светлината, Атик и Арих Анпин, и Аба ве-Има, за да можем наистина да се свържем с Аба ве-Има. Защото, в тях е заключен коренът на творението и трябва да ги постигнем. Те се наричат висши „Баща” и „Майка”, намиращи се в неспирно сливане (зивуг де-ло пасик).

Атик и Арих Анпин вземат за своето създаване такива части от желанието след разбиването, които нямат никаква връзка с него. Затова, те са се получили така безкрайно високи за нас и служат като източник на светлината Мохин (Хохма).

Атик взема Г”Е от Кетер на света Некудим, а освен това, „открадва” за себе си най-горните, най-добрите части от всички останали парцуфим, където се намира цялата светлина (ГА“Р де-Аба, ДА“Р де-Има, 7-те Кетера…). Той прибира всичко за себе си и остава независим от онова, което се случва долу с нас, творенията!

Излиза, че Аба ве-Има на света Ацилут, получават само долната част (ЗА”Т) на Аба ве-Има на света Некудим – онези части, които са довели до разбиването там. Това означава, че те са повредени от разбиването и са виновни за него! Наложило им се е да отменят себе си, макар самите те да не са се разбили – но са пострадали.

Сега, именно тези Аба ве-Има събират новите парцуфим от разбитите съсъди-желания на света Некудим и това много ни помага за поправянето! Защото, те постигат „неспирното сливане” (зивуг де-ло пасик) и „Светая светих” (ГА”Р на светлината Хохма), но всичко това е в желанията, които са пострадали, довеждайки до разбиването.

И сега, когато достигат „Светая светих”, са способни да се погрижат за нас, защото самите те, са преминали през всички непоправени състояния и са извършили поправяне. Готови са да се погрижат за нас и да ни предпазят от грешки – наистина да бъдат за нас висшите „Баща” и „Майка”.

Много ни е „провървяло”, че сега, начело на целия наш процес по поправянето, стоят такива високи желания.

От урока „Учение за Десетте Сфирот”, 10.01.2011

[32413]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да предадем на човек допълнителен подход към реалността, за да забележи той, че има още нещо освен неговия обичаен поглед?

Отговор: Докато човек окончателно не се развие, не опита всевъзможни философии и подходи, изхождащи от природния му егоизъм, нищо не може да се прави. Тоест преди всичко, необходимо е да се стигне до голямо разочарование и неудовлетвореност от света, в който се намираш.

1. Отначало се разкрива, че ми е лошо! – Този етап е задължителен.
2. А заедно с това, трябва явно да усещам, че вече няма да бъде по-добре!
3. И най-важното, че причината за цялото зло е моят собствен егоизъм.
4. А поради това, всичките ми действия само са ми във вреда, което се нарича, „по-добре седни и нищо не прави”. По-добре вече мълчи и дори не мърдай, защото всяко твое движение произхожда от твоя егоизъм и води до умножаване на злото в света.
5. Тогава човек започва да търси какво да прави и как да съществува по-нататък? Тези изяснявания трябва да включват целия минал извървян път и занятия, тоест религия, философия, наука. Тъй като даже науката сме развивали егоистично и тя не може да ни помогне да излезем от сферата на егоистичната реалност. Следователно, ние проверяваме всичко това и изясняваме, че нищо не може да ни донесе спасение.
6. И тогава, може би, ще бъдем готови да се вслушаме в гласа на кабалистите.

Ето, такъв е дългият път и разбира се по него е  необходимо съществуването на системата за разпространяване на кабала. Иначе ние никога не ще видим, че човечеството преминава този път на развитие и достига някакъв положителен резултат.

• Пита се, колко пъти човек трябва да почувства страдание, за да реши, че повече не го иска?
• И колко пъти той трябва да каже, че не иска повече да страда, докато накрая не реши, че действително е нужно нещо да промени?!
• И колко пъти той трябва да разбере, че е необходимо нещо да смени, за да започне наистина да действа в това направление!

Ето така, за да достигнем до някакъв резултат, от нас се изискват огромно количество действия, всяко, от които ни донася проблеми, болка и страдания…

От урок по статията „Кабала и философията”, 10.01.2011

[32424]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→