Въпрос: Какво трябва да направя с всички мисли, нахлуващи в мен?

Отговор: Трябва да стана независим, обективен съдия на това, което се случва с мен, без каквито и да е хитрини и емоции, като външен безпристрастен наблюдател.

Това означава, че се старая да се задържа в своята точка в сърцето, извън тялото си, извън днешното си ”Аз”. Всяко пробуждащо се в мен желание или мисъл възприемам, като идващо от Твореца, освен когото няма никой друг, като Негова игра с мен. А от друга страна, трябва да реша какво да правя с това и съответно да започна да работя.

Всичко, което се случва, ми се дава като пречка – друго просто не може да се случи, до махсом обикновено не се случват никакви хубави усещания. Затова първо трябва да благодаря за всичко случващо се, съгласявайки се, че всичко това ми е от полза и ми е дадено, за да работя. А след това, трябва да започна да работя и да се опитам на практика да изградя нещо над пречките.

При това, пречките остават, а аз се издигам над тях и изграждам противоположно отношение към тях. По такъв начин, чрез групата аз търся източника, от който съм получил тази мисъл или желание. Искам да обединя тази мисъл и това желание с този източник, от който съм получил това, така, че ”Исраел, Тора и Творецът да се съединят в едно”. Исраел – това съм аз, който работи над своите мисли и желания, за да обърна всичко, получено от Твореца, и добро, и зло – в материал, в площадка за нашето сливане, съединяване.

Това означава, че съм действал съгласно условието: ”Исраел, Тора и Творецът са единни”. И тогава очаквам, готов да посрещна новото препятствие: някой ми се кара, нещо се случва или ми е зле на душата без външна намеса – пряко или косвено Творецът ми въздейства, и аз отново трябва да работя над това. Тоест търся всякаква възможност да присъединя всичко случващо се с мен, всичките състояния към Твореца, за да мога в този случай с цялото си сърце и душа да приема всяка ситуация и да виждам в нея само едно: Неговото желание да ме прегърне.

Успехът зависи от това, дали виждам всичко това в такъв вид, благодаря ли на Твореца, бързам ли да попадна в Неговите обятия? Обятията означават моето пълно съгласие, чак до преданост на душата.

От урока по статия на Рабаш, 22.04.2013

[105864]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек се състои от две съставни: от „Аз“ и от своето съществуване. Можем да пренебрегнем съществуването, ако предоставим на егоизма си доказателства, че си струва. Виждаме, че светът се променя, изменят се неговите ценности, ставайки все по-малко приземени. Егоизмът се изменя не само количествено, но и качествено, и затова предпочита все по-фино напълване.

А освен това, съществуват много типове хора и всеки получава удоволствие от различни неща: музика, литература, които се смятат за „по-духовни“, отколкото чисто материалните професии. Но по същество, това са просто различни видове материални егоистични напълвания и всички те са равнозначни по отношение на духовното развитие. Разликата е в това, доколко човек предпочита личното занимание пред общото. С това се определя неговото развитие.

През всички времена е имало хора, които са обичали да работят за благото на обществото. Те са вдъхновявали народа за социална революция, предвождали са разни благотворителни движения, помагали са на бедните. Десет процента от цялото човечество чувстват себе си по-издигнати, уважават се, гордеят се със себе си, дори и никой да не знае за някоя тяхна добра постъпка. Това е особен вид егоизъм.

Но вече е невъзможно да се откажем от своето „аз“. Това може да бъде направено само с помощта на светлината, възвръщаща към източника, и то непряко, а по обходен път. Човек влага себе си в обществото, опитва се да се включи в него и тогава чрез това общество, светлината започва да му въздейства и да го променя.

Изменението е възможно само под такава форма. Това е особен патент, тъй като в действителност не искаме това да се случи. Невъзможно е това да се желае сериозно, но тъй като все пак сме способни да действаме така, в нас се извършва промяна. Това се нарича „приложил е усилия и е постигнал“. Имаме възможност да приложим определени усилия по включване в групата, уж с желание за отдаване, сякаш заради разкриването на Твореца и за Негово удоволствие.

Всичко това е „сякаш“, но в тази игра има условие, че всички тези усилия влизат в системата не като „уж“, а в действителност – сякаш действително го искаме! И системата започва да ви реагира. Макар човек и да не е молил, да не е питал истински, но изведнъж намира отговор. И намира винаги не това, което е очаквал, затова се нарича „находка“. Тя винаги се разкрива като изненада, внезапно, набързо. Така чрез външното поправяне преминаваме към вътрешното, чрез поправяне на съществуването в реалността поправяме самата реалност.

От урок по статия на Рабаш, 21.04.2013

[105784]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как ученик, изучаващ кабала, трябва да се отнася към света, в който проблемите нарастват: тероризъм (неотдавнашните взривове в Бостън), икономическата криза, екологическото неравновесие? Какво трябва да правим?

Отговор: Всъщност, светът е в много по-лошо състояние, отколкото мислим, поради своето незнание и неразбиране. Съществува определен период на реакция от страна на природата, която събира нашите отрицателни въздействия, разрушения, които извършваме в нея. И главното разрушение се случва на човешката степен – в нашето отношение един към друг, защото с това влияем непосредствено на самата система, на най-уязвимото място.

Някога сме нанасяли не толкова видима вреда, като пресоване в грубата механична част на природата. След това започнахме да разваляме нейните най-фини системи, сякаш електрически или електронни схеми, които цялата я привеждат в действие. И накрая се добрахме до самата й програма, където най-малкото нарушение води до страшни отрицателни последствия в цялата система.

Затова днес виждаме в света толкова много проблеми: тероризъм, стихийни бедствия, екологични катастрофи, финансова и икономическа криза, банкрут на цели държави. Америка изпитва тежки удари:  доколкото нейното влияние на света е по-голямо, толкова по-силно тя чувства своята непоправеност. И за да не се случи това, нашите приятели в Америка трябва да приложат много усилия, работейки заедно с нас.

И изобщо, това е задължение на всички наши световни групи, защото целият свят стои пред огромни удари, които можем да отстраним. Именно ние можем да помогнем в това, повече никой нищо не може да направи, нито един президент. Всичко зависи само от висшата сила и нашето съответствие с нея. Колкото повече поправяме себе си и достигаме подобие с нея, толкова повече уравновесяваме, оздравяваме природата.

По такъв път можем да превърнем всяко вредно въздействие в полезно. Цялото отрицателно влияние, което откриваме в този свят заради нашето несъответствие с природата, ще ни се зачете като разкриване на злото, което сме превърнали в добро. И тогава вместо катастрофата, която би дошла, ако не бихме успели да я подсладим, внасяйки светлина в нея, ще почувстваме обратното – огромен подем.

Сега докато се натрупва злото, в резултат на всички наши действия. И времето изтича все повече, става критично. Всичко зависи от това, ще успеем ли да привлечем светлината към натрупания от човечеството отрицателен заряд, за да го обърнем в положителен, или не? Тук и ще се решава, ще склоним ли целия свят от чашата на вината към оправдание.

Върху чашата на обвинението вече са се натрупани стотици хиляди тонове, които можем да пренесем върху чашата на заслугите, тоест да обърнем престъпленията в заслуги. Колкото е по-висш човек, толкова по-голям е неговият егоизъм. Главното е, да се обърне към страната на поправянето. Много се надявам, че за сметка на такива конгреси ще акумулираме достатъчно сили, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника, и вместо отрицателната енергия, натрупана в света, ще разкрием нейната противоположност – положителната енергия.

От урок по статия на Рабаш, 23.04.2013

[105883]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Може ли в групата да се получи реакция на моите усилия по самоотмяна пред другарите? Има ли някакъв индикатор, посочващ извършеното в групата?

Отговор: Ти приемаш желанията и мислите на своите другари, но в същото време прекарваш черта – те не властват над теб. Приемаш техния съвкупен ”образ” – мисъл – желание – намерение – и започваш да сортираш получените данни:

”По какъв критерий, с помощта на какви инструменти съдя тях и себе си? Как съединявам, разделям или съпоставям детайлите? Съгласно каква програма? Как да осъзная своето възприятие? Как да се включа правилно към обкръжението? Как да съм уверен, че в резултат на този анализ, това сравняване на себе си с тях по мнения, желания, намерение, аз няма да изпадна в самозаблуда, няма да лъжа сам себе си? Как да стана експерт, истински майстор на оценките и анализа? С какво да осъществя индикацията? Защото главното е да запазя неутралитет в тази работа. Дори пред мен всичко да е фалшиво – трябва да съм максимално обективен в анализа и детайлите.”

И тогава, попаднал в безизходица, ти започваш да се нуждаеш от Твореца. Всичко е изложено пред теб, освен едно – не знаеш от къде да започнеш. Не си уверен във верността на ракурса, не можеш да разбереш какво те движи, какво те кара, подтиква към едни или други съждения…

Този въпрос за самия теб вече е добър признак. Независимо, че изпитваш много неприятно, объркано състояние, но пък от друга страна, вече не поглеждаш навън, не предаваш значение на външните обстоятелства, а обръщаш поглед навътре, опитвайки се да разбереш собственото си естество, което определя твоето виждане, решения и оценки.

А тази работа накрая се ”завършва от Твореца”…

От урок по ”Предговор към книгата Зоар”, 21.04.2013 

[105659]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои моята свобода на избор по отношение на мислите ми?

Отговор: Всички мисли, които са в мен сега, цялото разбиране и усещанията, всички данни, които сякаш “сканирам” и после обработвам: синтезирам и анализирам – това са параметри, дадени свише. Какво чувствам, как чувствам, какви решения ще взема – всичко това е вече предопределено отгоре, включително до този момент. Сега се питам: какво ще бъде от тук нататък? Ето в това “какво ще е нататък” съществува такъв параметър, който се нарича “моята свобода на избор”.

Свободата на избор по отношение на мислите се състои във външното желание и външния разум, принадлежащ на групата. След разбиването съм се разпаднал на две части. Едната част, с моето усещане се намира извън мен, а втората част възприемам вътрешно, като самия себе си. По такъв начин възникват моите вътрешен разум и сърце – самият аз, и външният разум и сърце, тоест групата. Всичко, което ми е необходимо, е да започна да съединявам тези две части заедно, в един съсъд.

И тогава започва борбата в мен, проблемите, в което се състои целият ред на работа и цялото поправяне. Тъй като се опитвам да се примиря с тази част, която през цялото време ми демонстрира своята съпротива и противоположност, аз чувствам потребност от Твореца – единственият, който може да съедини тези две части заедно. И колкото по-силно се нуждая от това, Той да примири тези две противоположности, в тази степен се съгласявам с Твореца, с Неговата природа, с Неговото съществуване, с Неговата власт, с това да ме управлява това свойство.

Колкото повече се старая да се отменя пред групата, толкова по-очевидно разбирам, че не съм готов да се преклоня пред другите. В резултат, до такава степен насилвам себе си, за да си изясня окончателно, че не съм готов да се склоня при никакви условия. Стигам до такава ненавист, която е като планината Синай (“сина” – ненавист). Но за сметка на това, че толкова много пъти съм се опитвал да се отменя, осъзнавам, че трябва да направя това и чувствам необходимост от помощта на висшата сила.

От урок по статия от книгата “Шамати”, 19.04.2013

[105639]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Знаем, че „почти“ в духовното не се зачита. Но в същото време, духовният път се дели на стъпала, всяко от които ни приближава към съвършенството. Как абсолютът се съчетава с поетапния напредък?

Отговор: На всеки етап, на всяка духовна степен, във всеки от нас има своя мяра – съобразно порядъка на реализация на решимот. Общият голям съсъд се е разбил на части и на всяка от тях е присъща своя граница, своя степен на свързване с другите, своя степен на поправяне, своя „чаша усилие“ – както по абсолютно значение, така и в частност.

А „почти“ в духовното наистина не се счита: ако на даден етап си поправил девет свои части от общо десет, то още не си постигнал успех. Само поправянето на последната част ще завърши работата.

Точно така и електронът не може да съществува отделно от атома. Изобщо, атомът се състои от множество частици и всички те трябва да бъдат на мястото си. А по-нататък възникват все по-големи образования: молекули, клетки, тела. И на всяко от тях е нужна своя мяра, макар и най-малката, но пълна, до последния най-малък фрагмент.

Въпрос: От една страна, всички трябва да бъдат като един човек с едно сърце, а от друга страна, е казано, че всеки човек може да наклони целия свят към оправдание или осъждане. Как може да се обясни това?

Отговор: На нашето ниво – никак. Това не се поддава на разбиране. Тук не действат законите на обичайната математика, в която едно плюс едно е равно на две. В духовното математиката е друга…

Въпрос: Какво е това „в пълна степен“? Какъв е критерият за съвършенство?

Отговор: В пълна степен означава преминаване към промяна на всеки етап според принципа: „постарал се – и намерил“. Аз прилагам усилие, още и още – и внезапно „прескачам“ в новото състояние. Само по тази реакция ми е ясно, че вложеното усилие е достатъчно. Преди това, не може да се види, няма никакъв „датчик“, никакъв предварителен признак, по който бих могъл да съдя за успеха.

Тъй като по духовния път вървим „над знанието“ – в отдаване. А няма как да измериш отдаването. Измерването винаги става в желанието за получаване, което съди при разкриването в края на всички старания: „постарал си се – и си намерил“. Тази „находка“ е крайната проверка.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 18.04.2013

[105446]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статия на Рабаш: Най-трудното в работата е, че тя включва в себе си две полярни състояния, противоречащи едно на друго. И трябва да се вярва, че Творецът приема нашата работа, колкото и противоречива да ни се струва тя.

И няма значение дали имаш някакво понятие или знание в тази работа, основното е да е насочена към Твореца, т.е. да се работи над намерението за отдаване. И дори да си изгубил духовното усещане и да си в най-ниското състояние, все пак си способен да благодариш на Твореца за това, че Той ти е дал някаква връзка с духовното, че това ти доставя радост.

Така от ”ло лишма” идва ”лишма”. Благодарността, усещана по отношение на Твореца, позволява на човек да се почувства съвършен и според силата на радостта си той може да се издигне на следващото стъпало.

Самото състояние не се променя, то е постоянно. Променя се само отношението, възприятието на човек към него дотолкова, доколкото си изяснява и тълкува това състояние правилно, своята реакция към постоянното състояние, в което се намира през цялото време.

В него се разкриват все нови решимот и той съди висшата светлина, степента на отдаване, която се разкрива пред него. И затова през цялото време преживява вътрешни промени, т.е. променя се неговата оценка за качества като отдаване, съединение, любов – всички свойства, отнасящи се към духовния свят и към Твореца.

Това се разкрива в разбитите или във вече слабо поправените желания на човека, и затова всички промени се извършват само в него. Затова всичко зависи от това, как ще поправи своите желания и ще ги приближи към светлината. Всичко се определя от подобието на формата – от това, доколко съответства на светлината, на проявяващите се всеки миг решимот. А да ги доведем до подобие със светлината можем само за сметка на обкръжението, което служи като адаптер между разкриващите се решимот и светлината.

Ако човек използва обкръжението и своите решимот правилно, то във всяко състояние може много бързо да се слее със светлината и тогава ще усети състоянието си като добро. Естествено, той прави това не заради приятното усещане, а с цел да се уподоби на светлината и да се отдели от собствения егоистичен разчет, да стане наистина отдаващ. Тук вече става подем по стъпалата на осъзнаването, разбирането, оценката на светлината.

Трябва да съберем заедно тези две усещания, двата полюса, отричащи се един от друг, разкритото от нас противоречие, а това е възможно само за сметка на това, че се издигаш над себе си. От една страна, всичко е ”против” отдаването, а от друга страна, всичко е ”за”, и човек не знае какво да направи. Такъв е светът, такъв е и той самият отвътре, и как да свържем тези противоположности? Това е невъзможно, докато не дойде третият участник и не ги свърже помежду им. А това изисква учение, голям опит, за да разбере човек, че напредъкът е възможен само в такава форма.

От една страна, той усеща безпомощност, напрежение и не разбиране, как може да излезе от това състояние, да се спаси от преследването на Фараона. А от друга страна, разбира, че в любовта и при отдаването няма място за такива състояния, там всичко трябва да бъде прекрасно, светло съвършено!

Светът се разцепва на два лагера: силите на злото, раздора, ненавистта, разделянето стоят срещу добрите положителни сили на обединението и любовта, а по средата няма нищо.

И всичко това се случва, за да дойде третият Участник и да разреши този спор. Само Творецът може да примири тези враждуващи страни, ако ние Го привличаме и разкриваме, задължаваме Го да се разкрие, което се нарича: ”Победиха ме синовете мои”. Както е казано: ”Творящият мир на небесата, ще установи мир и между нас”. Това е вече работа в трите линии.

От подготовка към урока, 19.04.2013

[105552]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нас се плиска море от желания. Откъде е дошло това разделяне на множество части, степени, лица, форми и т.н.? Факт е, че светлината, която цялата е отдаване, влиза в желание, което по своята природа е получаване.

Светлината и желанието се свързват по между си с противоположни свойства по време на разбиването, и в края всички светлини се включват във всички частни желания, съставяйки безброй комбинации. Оттук произлизат различията, степента на разбиране, постижение и анализ, многообразието от цветове и звуци, вкусове и аромати… Всичко идва от различното съчетание, възникващо при спрягането между светлините и желанията.

И именно благодарение на това множество разкриваме Твореца. В противен случай, бихме се усещали на неживото ниво на Малхут на света на Безкрайността.

Многослойността ни позволява да сваляме слой след слой, за да се покаже същността, да се изгладят различията между всички възможни комбинации на световете и съсъдите. Така и започваме да разкриваме Твореца срещу творението – от ”нещо от нищото” преминаваме към ”нещо от съществуващото”, ”различаваме” съсъда и светлината, светлината и тъмнината. Такава е нашата работа. И затова във всеки момент в духовното извършваме милиарди поправяния, достигайки до най-дребните детайли.

Това е като да се раздели материята на нашата Вселена. Струва ни се необятна във времето задача – но не е. Тъй като взаимовключването ни позволява да работим веднага във всички направления, та дори едно малко действие като следствие поражда милиарди в цялата Малхут.

Днес тази картина все още е скрита от нас, но в бъдеще ще я разпознаваме и ще се явяват все по-деликатни, все по-дълбоки елементи. Такава възможност ще се появи, когато започнем да правим разлика между отдаване и получаване във всяка част.

Тъй като мога да възприема само поправеното желание в неговия духовен вид – като едно от 613 желания, на които се дели съсъдът. А до поправянето пред мен е ”егоистичното чудовище”- Фараонът, който не можеш да разделиш на части, в които нищо не можеш да разгледаш. Докато не дойде светлината, не мога да започна нито едно желание, не виждам как да го задействам към отдаване над своя егоизъм, не разглеждам неговите части. Максимумът е какво усещам в Египет – това са десетте наказания…

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 18.04.2013

[105460]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои свободата на нашия избор в работата ни?

Отговор: Истинската свобода на избора, за разлика от цялата мнима свобода, е в подготовката, а не по времето на самото действие. Когато действието се случва, вече е невъзможно да му се повлияе: идва състоянието, дадено свише, а ние можем само предварително да установим в каква форма да го приемем.

Освен това, от нас нищо не зависи. Програмата на творението вече съществува и не можем да я променим. Можем само да ускорим развитието си. А освен това, ние все още не разбираме връзката си с огромната система: Как е възможно да напредвам по-бързо от останалите, щом се намираме в една система, всички части на която трябва да се развиват хармонично? Излиза, че сме зависими всички помежду си.

Но ако искате да знаете къде имаме свобода, то тя е само в подготовката. Трябва да отделя този единствен фактор, на който мога да влияя, и да работя за неговата промяна. А то зависи само от това, как ще възвися своята група, за да може за нейна сметка да ценим всяко идващо състояние, като дадено ни от Твореца с абсолютно добри намерения за мое благо.

Само от обкръжението, което съм си създал, зависи доколко ще ми се отдаде да се издигна над разединяващите сили, отричащи единството на висшето управление, и над тъмнината, поставяща под съмнение добрината на Твореца. Тогава ще мога да видя дали мога или не мога да оправдая всяко едно състояние: лично, вътрешно, и общо в цялата група.

Да допуснем, че се установи някакъв общ проблем, голяма неприятност – тук ще можем да проверим дали сме способни всички заедно да се справим с него, подготвени ли сме за това или не? И съответно всеки проверява себе си, доколко е въвлечен в общото преживяване и укрепва всички останали.

Всичко това зависи от подготовката и от осъзнаването на своето зло, от изясняване на своя егоизъм и от стремежа да правим добро. Тук човек се самопроверява, наистина ли не се намира под властта на своя егоизъм или в усещане на важността на обкръжението, групата, която е над всичките му лични, егоистични разчети. В това се състои нашата самоподготовка, т.е. свободата ни на избор.

От урока по статия на Рабаш, 17.04.2013

[105261]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как се изгражда правилното намерение в нас?

Отговор: Намерението се изгражда за сметка на извършената от човека работа, благодарение на светлината, която му въздейства в отговор на неговите усилия при включването му в групата, с желание да придобие намерение за отдаване. Само светлината може да му даде такова намерение, да му даде своята сила.

Когато светлината идва в центъра на групата, а всички се присъединяват към този център, с една дума, като към кладенец с жива вода, тогава всеки и всички заедно получаваме светлината, възвръщаща към източника. Така благодарение на намерението, ние поправяме желанието, поставяйки го под властта на намерението. Това означава да завоюваш земята със силата на народа на Израел, т.е. със силата на намерението.

В това се състои работата в групата и в учението, където всичко се насочва към привличане на светлината за поправяне. Тази работа се осъществява непрекъснато, за да се привлече светлината към центъра на групата, вътре в нашето обединение, към готовността ни да станем като един. А благодарение на идващата светлина, нашите получаващи съсъди се разширяват ”620” пъти. Тоест, поправяйки всяка своя крачка, всяко мъничко желание с намерение за отдаване, ние създаваме от него огромно желание, съдържащо в себе си множество детайли. По такъв начин всеки елемент набъбва до 620 пъти.

Центърът на групата е Шхина, нашето обединение като един човек с едно сърце. Това не е наша прищявка, а условие от духовния устав, изискващ от нас такова съединяване, което да съответства на светлината. Затова, в зависимост от приложените от нас усилия, светлината ни въздейства и ни помага наистина да се обединим.

А в мига, когато достигнем първото минимално съединение, започваме да разкриваме светлината вътре в нас. Това се нарича преход, махсом (границата на висшите светове), раждане в духовния свят, т.е. в състояние на пълно отдаване, всеки на всички, и Творецът на всички нас.

Поправянето се извършва от светлината, а нашата задача е само да прилагаме усилия.

От урока по статията ”Наследяване на земята”, 15.04.2013 

[105171]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→