Днес ние се намираме в преходен период. А когато пристъпим към поправянето, жените ще бъдат съвършено равни с мъжете.

По духовния път жената трябва да поставя желание, да оказва натиск на мъжа и да го задължава към напредък. Както и в нашия свят жената притиска мъжа, за да работи и да ѝ носи заплата. А когато има дом и средства за съществуване, тогава ние раждаме деца и ги отглеждаме.

Така и в духовното: ако заедно работим върху поправянето на душите, то пораждаме нови души. За това е казано: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Разкриването на Твореца става именно между нас, когато ние всички сме заедно.

В тези действия и мъжете и жените трябва да внасят своя принос. Тук няма големи и малки. Невъзможно е да се родиш без жена. Да израсне нова душа, нов духовен парцуф е възможно само със силата на женското желание.

В процеса на поправяне няма по-голяма тежест, никой не е по-голям или по-малък. Без женското желание мъжът е безсилен, а женското желание без мъжкия екран също е безсилно.

Но кой все пак е първичен? Жената. Защото желанието за молбата за поправяне винаги идва от жената. Така и в нашия свят: макар на мъжете да им се струва, че те преуспяват със собствените си сили, в действителност всички техни действия – са само заради жените, само за това да придобият тежест в техните очи. Така сме устроени ние.

От беседата за жените, 06.03.2011

[37195]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

От писмо №40 на Рабаш: „Всеки от подаръците, който се дарява на другар, е подобен на куршум, правещ отвор в камък.

И даже, ако първият куршум оставя само незабелязана драскотина, то вторият, удрящ по същото място, вече го нащърбява, а третият – пробива отвор.

С помощта на много куршуми, попадащи в целта, отворът се разширява и става кухина в каменното сърце на другаря, където се събират всички подаръци.

От всеки подарък излизат искри любов, докато не се съберат всички искри в кухината на каменното сърце, и от тях се образува пламък”.

За да приближим себе си до истинското, съвършеното състояние, е необходимо да действаме заради сближаването с другарите в групата. И макар че, сега аз не чувствам никаква потребност от такова сближаване, то какво обикновено правят за хората, които  обичат? – На тях им даряват подаръци!

Така става по естествен начин – ако аз обичам някого, то искам да го зарадвам и се наслаждавам от това даже и в материалния свят. Както ние подаряваме подаръци на малките деца и се наслаждаваме от тяхната радост.

Точно същото действие е необходимо да извършим в състояние на ненавист, отблъскване, пустота и безразличие – да подаряваме на другите подаръци, които ще започнат да действат. Така аз изразявам своето желание да поправя отношенията между нас – заради това, да достигна отдаването на Твореца, при което ще възненавидя още повече другаря си, ако то ми се разкрие.

Затова аз изпълнявам указанието на кабалистите: „Купи си другар” и умножавам подаръците. И това е духовно действие, а не материално, защото с това аз изразявам своята готовност да се приближа до другаря, знаейки, че това е средство за приближаване до Твореца. Затова тук няма какво да се стеснявам – аз изпълнявам „заповед” и действам за достигането на връзка с Твореца, тъй като нямам други средства за това.

Не се изискват някакви материални подаръци, и ценността на подаръка не се определя от неговата стойност – важното е как аз изразявам своето желание да се приближа, независимо от чувството на отблъскване. Тази разлика и определя размера на подаръка.

Защото понякога нищо не струва да купиш скъп подарък, но е трудно да присъединиш към него своето отношение – а това е най-важното.

От урок по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37281]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От гледна точка на кабала, има ли място за игра между мъжа и жената?

Отговор: В себе си, аз играя на по-добрия – с намерението, че това действително ще се осъществи. Ето какво е игра в духовен смисъл.

Даже на животинско и на растително ниво, и още повече на човешката степен, в мислите и в желанията, когато някой желае да порасне, т.е. да стане по-добър – той играе на това.

По такъв начин той привлича „енергията”, обкръжаващата светлина от по-висока степен и се издига на нея – преминава в ново, по-поправено състояние.

Въпрос: В такъв случай как трябва да се играе в семейството?

Отговор: Трябва да се играе като в поправено семейство: да не спорим и да покриваме всичко лошо. Казано е: „всички престъпления ще покрие любовта”. Не се опитвай да ги поправиш – покривай ги.

Въпрос: А как е при разкриването на злото?

Отговор: Защо? Нима можеш да го поправиш? Няма такава заповед – да разкриваме злото. То ще се прояви само, ако ти потеглиш към доброто. Ние се устремяваме към духовното единство – и тогава ни се разкрива злото, като все още непоправената част на следващата степен. А след това я поправяме.

Така е и в материалното: защо да будим лошото? Днес това е проблем на целия свят. Хайде да играем в добър свят – по такъв начин ще привлечем свише сили, които ще ни поправят. И тогава светът действително ще стане добър. Така трябва да се постъпва в семейството, със съпругата, с децата – навсякъде. Но, осъзнато, разбирайки принципа, по който действаме.

Въпрос: Но ако има проблеми, които е необходимо да се разрешат?

Отговор: Ние ги разрешаваме, но не на тази степен, където сега се разкриват ненавистта и любовта. Ние „отиваме встрани”, записваме проблемите и ги подреждаме. Главното е да ги изведем от нашите взаимоотношения и да ги преведем в разреда странични усложнения, които се нуждаят от решение.

А помежду си – играем само на добро. „Играем” – в смисъл: искаме да стане така. На нас постоянно ни се разкриват непоправености, дефекти, а ние се изграждаме над тях, още и още.

Така любовта „покрива престъпленията”. Не може да има любов, ако отначало няма спорове. Понякога хората даже искат да почувстват тези недоразумения, за да разкрият още голяма любов. Едното не може да бъде без другото.

Но правилният подход е непроменим: постоянно тегли себе си към единството. Не опитвай да откраднеш нещо, за да откриеш, че си крадец, а после да пристъпиш към самопоправяне. Всички „заповеди”, т.е. духовни повели, винаги са насочени към доброто, а по пътя към него, се разкрива част от злото.

От беседа за жената, 07.03.2010

[37322]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ние се намираме в система на действащи закони. Съществува висша сила, въздействаща на нас, чието желание е да ни даде блага. И затова тя е създала желанието да се насладим, което тя може да наслаждава.

А наслаждение за творението е да стане точно като тази висша сила – съвършено и вечно. Затова е необходимо да постигне същото усещане и ниво, същата дълбочина и сила, същия статус, като тази висша, първична сила.

Първата сила се нарича Творец, а втората – творение. Втората сила трябва да премине изменения, натрупвайки разнообразни впечатления – общо 125. Сама трябва да ги премине – благодарение на собствено търсене, разбиране, осъзнаване, усещане, усилие да се постигне всичко това, стремейки се да дойде до състоянието, което й е приготвено от висшата сила.

Затова в развитието на творението е необходим елементът на собствено участие – собствено чувство и разбиране, усещането, че аз съществувам, и аз сам постигам!

Но творението не може да направи нищо само – освен, да желае да се промени. Тъй като цялата сила за измененията, програмата и тяхната последователност, идва само от първата, даващата сила – Твореца.

Успехът на човека в работата се определя преди всичко от това, да се научи точно да разделя своето напредване на две части: тази, която е възложена на него, и тази, която изпълнява Висшият. Те са два партньора, но трябва да се разбира, как се разделя съвместната им работа: какво се отнася за човека, а какво – за Твореца.

Главно, да не се занимава с това, което се отнася към работата на Твореца, и да се опитва да поправи себе си и този свят. Задачата на човека е да желае да се измени! А тези изменения трябва да бъдат над моята природа – това, което се нарича „над моя разум“. Тоест, аз не разбирам, в каква посока се изменям, към какви свойства и вътрешни усещания, защото получавам нова природа.

И признакът на появяване на новата природа е точно в това, че човек не знае, къде и към какво върви! Ако той предварително знаеше и чувстваше, всички тези изменения щяха да стават според неговия егоизъм, неговата природа.

Когато расте вътре в своята природа, той примерно знае, какво може да очаква и избира, според разбирането на своята сегашна егоистична полза. Но в духовното развитие, когато искаме да придобием друга природа и да се уподобим на Висшия, ние винаги вървим към нещо неизвестно и неочаквано. Ние само привличаме към себе си силите на развитие.

Всъщност, има само една висша сила, но тя се разделя на няколко съставни, по това, как я използваме: нашето собствено желание, дадено ни за начало – „точката в сърцето“, силата на групата, силата на ученето, и накрая, тази сила, която реално действа и ни променя, наречена „обкръжаваща светлина“.

От урока на тема „Чудотворната сила на ученето“, 08.03.2011

[37441]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: В съвременния шовинистичен свят мъжът бива оценяван по парите или по ума, а жената – на конкурсите по красота. Какви критерии ще приеме обществото, когато се развие?

Отговор: Ако обществото започне да цени духовната цел – или защото не вижда изход от лошото състояние, или благодарение на предварителното осъзнаване на злото, тогава човек ще гледа и на себе си, и на другите, като на другари, като на партньори по пътя към тази цел.

Аз и сега преценявам всеки човек, предмет, всяко състояние според това, колко голяма е неговата помощ за моето егоистично съществуване. По същия начин и в бъдеще ще оценявам всичко в нашия свят, от неживото до човешкото ниво по това, доколко ефективно е за моето напредване към целта.

Ако се окаже, че кралицата на красотата е най-полезна в този смисъл, тогава ще я взема за жена. А ако най-полезна от всички, за мен се окаже продавачката на пазара – ще се оженя за нея. Целта определя всичко.

Освен това имаме пример как е постъпвал еврейският народ преди разрушаването на Храма, а в ортодоксалните форми – почти до ден днешен. Богатството никога не е било предмет на уважение. Оценявали са младия човек само по онова, което знае. По-добър е този, който е научил наизуст повече страници. И е нямало никакви други критерии – в продължение на цялата история.

А девойката е била оценявана по нейното семейство, по възпитанието, което е получила.

Като решението за това кой на кого подхожда, са вземали родителите, а не хормоните – след случайна среща в дискотеката. Защо? Според духовните закони. От Атик идва светене, подбуждащо Малхут на света Ацилут към единение със Зеир Анпин. С други думи, решението идва свише.

За това е казано, че Творецът обединява съпрузите, а не те самите. А в нашия свят, родителите на младите хора са тези, които решават какво е най-добре за тях.

Така са постъпвали винаги, за да неутрализират всяко влияние на външната красота. Както казваше Рабаш, младежът и девойката трябва да се срещнат, да поговорят и да се убедят, че не са си противни един на друг. Ако не изпитват природно отвращение един към друг – повече нищо не е нужно. Всичко останало се гради върху взаимни компромиси – и между тях ще има любов.

Между другото, същите обичаи са присъщи на културата на всички народи. Никой не е питал младите – по-възрастните са съчетавали по-младите.

От беседата за жената, 08.03.2010

[37473]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Ако групата е достигнала до задънената улица на взаимната ненавист, по-добре тя да бъде разпусната и да се даде възможност на другарите да видят истината. По-добре всеки да си постои у дома и да помисли за своя живот. Ненавистта няма вече да замъглява очите, и той ще види това състояние, ненавистта между другарите, като че отстрани – ще внесе в чувствата малко разум.

Тогава ще се замисли: какво да прави с тази ненавист, откъде е дошла тя и с каква цел е дадена. Той ще си спомни, че именно тя се явява средството за възвишение, тъй като Творецът е създал злото начало и нарочно ни пробужда с ненавист, така че да Го привлечем и разкрием. Науката кабала това е – средството за разкриване на Твореца, и именно сега ти имаш възможност да го разкриеш.

Творецът се разкрива именно над нашия егоизъм, а докато ние се чувстваме добре – няма да го позовем. Трябва да разберем веднъж и завинаги, че всяко движение произхожда само вследствие от лошите усещания. А когато на човек му е добре той няма сили да се помръдне от мястото си, така е устроена нашата природа.

Затова да работим над любовта с другарите може, ако ние си представим всички процеси и състояния, които ни предстои да преминем , ако ги различаваме в себе си и осъзнаваме, записваме, завръщаме се към този анализ по няколко пъти на ден, добавяме в него разум и чувство. Така ние започваме да управляваме всяко такова състояние – и лошо и хубаво, използвайки го като необходимо средство, като лост, позволяващ ни да го превърнем в следващото състояние и да напреднем.

И ако всеки от нас, път след път, се старае така да разбие своето его, своето “каменно сърце“ – това означава, че той навлиза в сърцето на другаря. И накрая ние разкриваме единственото съществуващо състояние, което нашия егоизъм е скривал от нас.

Ние не работим над приятеля или групата, ние само изменяме своето възприятие, своето сърце, усещането ни за реалността. Проблемът не е в другарите и не е в групата – съществува единствено моята душа, която аз трябва да събера в едно.

От урока по писмото на Рабаш, 07.03.2011

[37288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо мъжете и жените като че ли предават в различни диапазони?

Отговор: Защото ние сме – два свята.  Силата на мъжа (гевер), в поправен вид, идва от Бина, от преодоляването (итгабрут), от втория стадий на разпространение на висшата светлина. А силата на жената идва от Малхут. Тези две сили са противоположни една на друга.

Те двете са потопени в егоизъм в нашия свят, затова ние не виждаме тяхната взаимна полярност. А в духовния свят и двете са алтруистични.

Но така или иначе самият поглед на природата у мъжът и у жената се различава напълно в своята основа. Ти не можеш да видиш реалността така, както я вижда жената. Ние не осъзнаваме всичките степени на различие на нашите вътрешни светове. Привикнали сме да играем на взаимно разбиране, външно всичко изглежда еднакво, но в действителност това съвсем не е така.

Ние не можем да се облечем един в друг. За жената светът изглежда съвършено различен. Просто е невъзможно да кръстосаме нашите два свята, те не се пресичат.

От беседа за жената, 07.03.2010

[37319]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо е много по-лесно да се издигнем над отблъскването един от друг именно на големи конгреси?

Отговор: 1. На конгресите човек не е в своята групата. Той се разтваря в океан от хора, с които не е бил в близък контакт, и затова не е разкрил своето зло към тях.

2. На конгресите не работим върху разкриване на злото в себе си, а пробуждаме доброто. Но това добро идва въпреки разкритото зло и за да придобием сили за бъдеще.

Затова хората, които не работят върху себе си в групата, не чувстват пробуждане да дойдат на конгреса. Те не виждат това, като възможност за напредък: „Какво ще правя там? Ще скачам? Ще пея? Аз просто мога да го гледам на телевизора или чрез интернет във време, в което е удобно за мен!”

В действителност съществува голяма разлика между виртуалното и физическото участие на конгреса, когато човек влага сили, пари и големи усилия, за да участва в него. Преди да влезем в усещанията на висшия свят, ние не можем да отменим важността на материалния контакт. Затова конгресът е предназначен за хората, които желаят да дойдат там в осъзнаване на злото, което отпреди са натрупали, а също и за тези, които желаят да получат от него силите да преодолеят осъзнаване на злото в бъдеще.

Тора говори много за това, как в древността хората са се събрали около един кладенец, общували са и са установявали връзка. Така трябва да се чувстваме на конгреса: като хора, които са се събрали около живителен кладенец в пустинята, и от него могат да получат живителната силна на Бина (водата е свойството отдаване, свойството Бина).

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 07.03.2011

[37307]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Всички групи трябва да помислят как да изградят себе си, за да направят от всеки другар Човек. Как групата въздейства на всеки? Как се подлагам на нейното влияние? Постоянно трябва да се грижа само за това.

Ако осъзнавам, че светлината, Творецът действа върху мен чрез обкръжението, ако поставя обкръжението и себе си в такава позиция, която ще прокара за светлината път към мен, за да може със своето въздействие да направи от мен друг „образ”, за да промени моите свойства и да ги изгради по определен начин, за да ме „извае” – в такъв случай от мен ще излезе онова, което трябва да излезе.

Тогава началната точка на корена на моята душа действително ще нарасне и от мен ще израсне онова, което е заложено, записано в корена ми – в общия „конструктор” ще заема точно онова място, което трябва, за да се допълва все повече безкрайното кли.

Такава е нашата работа в групата. Сама по себе си, тя се разделя на различни компоненти – мъжка и женска част, деца и възрастни, стари и нови, нашата група по отношение на Исраел като цяло и Исраел по отношение на народите на света… Всъщност, тяхното искане по наш адрес е предизвикано от това, че не претворяваме в живота своето предназначение – да бъдем „царство на свещенослужители”. Както пише Баал а-Сулам в статията „Поръчителство”, именно тази функция трябва да изпълним по отношение на тях.

И доколкото не изпълняваме своето предназначение, своя дълг пред народите, дотолкова в отговор от тях получаваме съответното отношение. И затова все пак сме длъжни колкото може по-бързо да изградим система на възпитание за целия свят и да бъдем готови да приемем всички.

В крайна сметка за тази цел не е необходимо да отместваме планини. Виждаме че и малко количество хора, свързани с Твореца, са достатъчни, за да бъде предадена светлината от Него на целия свят. А ние имаме необходимата база и средства – става дума само за реализиране.

Много се надявам, че тази година ще организираме всяка наша група по отношение на другарите и децата, които я съставят, а също така ще сплотим всички групи в една голяма и така ще излезем за среща с народа на Израел, а със силите на нашите чуждестранни групи – срещу света.

Когато започнем да говорим за разпространението на методиката за възпитание,  хората веднага се заслушват. Знаете, че Израел не е от „любимците” на ООН, но когато им съобщихме за темата, която искаме да обсъдим, само след няколко дни ни поканиха на голям симпозиум на ЮНЕСКО, посветен на този въпрос.

Затова, цялото ни обучение и разпространение трябва да се разглежда като изграждане на Човека – на големия единен образ, на единната душа Адам Ришон, която е подобна на Твореца. Ето какво прави всеки от нас и всички заедно.

От 3-тия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37266]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Както показва опитът, във физическата група разкриването на злото става много по-бързо и е много по-осезаемо, отколкото във виртуалната група, чрез интернет. Но Вие казахте, че интернет ускорява разкриването на злото…

Отговор: Ние не можем да знаем какво се случва с душите, защо сме така разселени по повърхността на Земята, защо сме отделени физически един от друг и в същото време ни е дадена и виртуална връзка.

Вероятно, именно физическата отдалеченост работи по най-чудесния начин. Да предположим, че се намирам на хиляди километри от някого. Един път на ден или на няколко дни ние си кореспондираме чрез интернет или заедно работим над нещо. Но всеки се пази от по-близък контакт.

Ако се постараем да създадем между нас по-топли отношения, пожелаем да се съединим, да бъдем заедно, несъмнено чрез виртуалната връзка ще разкрием в отношенията помежду ни и любов, и ненавист, и пренебрежение, и отхвърляне един на друг – също като във физическата група.

Засега се разкрива равнодушие и даже някакво пренебрежение. Необходимо е да се работи над това и да се разбира, че всичките тези дребни прояви трябва да се умножат на разстоянието и тогава ще получим истинската им стойност. Защото ако аз малко те пренебрегвам, забравям за теб на разстояние от хиляда километри, то намирайки се до теб, аз бих те пренебрегвал и ненавиждал хиляди пъти по-силно.

Интернет позволява на нас, хората с различна менталност, чужди, неприличащи си един на друг, преодолявайки всичките трудности на съединението, все пак да започнем да се съединяваме, развивайки в себе си внимание и чувствителност. Защото разстоянието ни е дадено именно, за да можем да достигнем единение, а не да си оставаме „солидни и важни”, държейки се на възможно по-голямо разстояние един от друг, за да не пресичаме периметрите си.

Затова се стараем да създадем такава всемирна връзка между нас, за да може всичките ни приятели по целия свят да се усещат постоянно заедно. Макар всички тези електронни средства за връзка да са външни, но ние засега се нуждаем от тях – както ни е необходим и нашия свят за да се почувстваме близко един до друг. И макар това да е връзка между душите, нейната външна проява засега е в тази форма.

И затова сме длъжни да се стараем и във виртуалната връзка да работим над себе си, а не да се крием всеки зад екрана си, все едно има възможност да избяга. А ако все пак, човек бяга, той трябва да знае, че това бягство го изключва от духовния път.

Най-важното е, въпреки разстоянието, да желаем да разкрием близостта между нас. Защото физическото разстояние не влияе на духовното. Само недостига на чувствителност ни пречи да се усетим като във физическа група. Повече няма недостатък в нищо. Не е необходимо да се приближаваме физически.

Но засега, в дадения момент, ние провеждаме за тези хора конгреси и затова е изключително важно да се участва в тях и да се съединяваме. На идващия американски конгрес ние ще поработим над това, хората, получили там голямо въодушевление, да се постараят и за в бъдеще да съхранят същата връзка. Без това е невъзможно. Човек трябва да почувства какво значи да се съедини с другите и трябва да запази същото усещане на любов и топлина. Това усещане ще продължи да работи над него, докато не се превърне в обратната страна на неговото следващо стъпало.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 07.03.2011

[37304]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→