Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Принципът на любовта към ближния, както към себе си, е невъзможно да се изпълни в самота. Затова е необходимо предварителното съгласие на целия народ. И затова делото е продължило до излизането от Египет, когато те станали достойни да изпълнят този принцип.

Необходимо е в човека да се прояви докрай цялото му желание и докрай неприемането на другите. Величината на желанието му – това е Фараонът, степента на отблъскването му – това е планината Синай, границата на стремежа му направо към Твореца – това е Моше. Така в душата на човека се очертава целият библейски сюжет за изхода от Египет.

А до този момент той не се нуждае от кабалистична методика, не се нуждае от поправяне. Не се стреми към реализация, не е готов да стане заедно с всички като един човек, с едно сърце, не се нуждае от помощта на Твореца.

Този вик още не се е родил в групата и ние сме длъжни да стигнем до него. Тогава ще забележим, че пред нас действително има методика, средство за поправяне на желанията.

Отначало ги попитали: съгласен ли е всеки от народа да приеме за себе си този принцип? А после, когато се съгласили, им била дадена методиката.

Що за въпрос е това, обръщение към всеки? Защото Творецът ги пита. И що за съгласие е това?

Казано иначе, в човека трябва да се яви желание, потребност, насочена имено към поправянето. ”Искаш ли да поправиш природата си за отдаване или не? Уверен ли си, че искаш това? Готов ли си да се обединиш с другарите? Не си способен на това, но искаш ли единство или не?”

Тук е необходимо усещането за бягството от егоизма, от Фараона, на всяка цена, даже ако се изисква от нас да пресечем  Червено море. Само да избягам – ето какво трябва да усеща всеки. Ако това е така, тогава ние ще бъдем готови да се обединим и да получим силата на обединение под надслов ”светлина, възвръщаща към Източника”. Това е и даряването на методиката, даряването на Тора на Синайската планина.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.07.2011

[49114]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, глава „Трума (дарение)”, п. 432: …всички хора на света знаят, че ще умрат и ще се върнат в прахта и затова много се разкайват и се връщат при техния Господар, заради този страх. Страх ги е да прегрешат пред Него.

Въпрос: Какво е значението на „да умреш”?

Отговор: „Да умреш” или „да живееш” говори за желанието. Според „Зоар” „жив” означава отдаващ, а „мъртъв” означава получаващ.

В духовното няма живот или смърт. Ние говорим за живот или смърт в нашия свят, защото възприемаме само от формата на съществуване и виждаме, че тази форма сякаш изчезва от нас. Мислим си, че животът е тялото, когато то диша, а смъртта е, когато то спре да диша.

Но за човек, който започва да усеща духовното, това различие става много странно: как е възможно това да бъде индикаторът, според който определяме разликата между това, кое съществува и кое не, какво е живо и какво е мъртво? Това е, защото този човек започва да възприема различна форма на съществуване и земните понятия за живот и смърт изчезват от него.

Ако човек премине към по-важно възприятие, където отдаването се счита за живот, а получаването – за смърт, тогава той се издига над нивото на животно до нивото на човек и тогава за него „живот” означава съществуване на човешко ниво, а „смърт” – на животинско. Той не свързва живота и смъртта със съществуването на животинското тяло.

Тогава това животинско тяло изчезва от неговото усещане, губейки значението си за определяне на състоянието му – живот или смърт. Дори ако тялото умре, човек, по отношение на духовното, вече е на различно ниво на желание в усещането за живот и смърт и той е обединен с тях.

Затова този свят вече не е причина за това, човек да спира развитието на душата си.

От урок по книгата „Зоар”, 08.07.2011

[47531]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Вътре в желанието ни за наслаждение има различни нива – такива желания, които още не са окончателно оформени за егоистично получаване на последната четвърта степен и се намират на стъпалата 0-1-2-3. В тях ние усещаме различни възможности с нещо да се насладим – това са нашите егоистични ”първи девет сфирот”. А след това, последната степен – това съм аз, желаещ да се насладя чрез тях, Малхут.

Но в желанието си да отдавам, пред мен се разкриват други възможности – за отдаване, а не за получаване. Ако аз направя съкращаване на моето желание да се насладя и започна да мисля как да отдам на ближния, то виждам пред себе си различни възможни варианти за отдаване, относно моето съкращаване на егоистичното ми желание.

И затова аз усещам, че съм изграден от ”първите 9 сфирот” и Малхут и практически започвам да работя, за да реализирам себе си чрез разкрилата се възможност за отдаване. Това означава, че Малхут работи с 9–те първи сфирот.

А ако разглеждаме връзката между нас, то всеки от нас – това е Малхут, а 9–те първи сфирот е онова, което ме свързва с останалите. Разстоянието между мен и другаря ми ми се разкрива като 9–те първи сфирот, ако аз искам да му отдавам. И доколкото успея да ги реализирам вътре в себе си, за да им предам тези девет сфирот със силата на отдаването, доколкото присъединявам към тях своята Малхут – с това аз обръщам разстоянието между нас от ”главата” ( рош ”парцуфа“ – от предвиденото) в неговата вътрешна част (”тох”, където се разкрива светлината).

Това определя доколко аз съм могъл да повдигна желанието си и да го присъединя към връзката между нас, за да реализирам на практика тези първи 9 сфирот. И сега между нас се образува ”вътрешно тяло” на моя духовен парцуф. А неговото ”окончание” – това са моите желания, оставащи под съкращение, което аз за сега не мога да използвам.

А след това условията се променят и аз отново работя както преди – и така изминавам 125–те стъпала, докато не използвам всичкото си желание по цялата дълбочина. Основното е в това, че работи само моето желание. А деветте първи сфирот се променят съответно на него.

От урока по статията ”Въведение в науката кабала”( Птиха), 25.07.2011

[49227]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителство“: Народът на Исраел е призван да бъде проводник, чрез който ще потекат искрите на очистването към всички люде по света.

Хората, получаващи тяга или импулс, насочен направо към Твореца, са малко на брой. В Тора е казано: „Вие сте най-малобройни от всичките народи“. Така и ще си остане. Това са тези хора, които получават пробуждане свише и се устремяват направо към Твореца (яшар-Ел), докато мнозинството получава не „сигнал за събуждане“, а само нарастващи тегоби на живота.

Тези, които наричаме „Исраел“, съобразно вектора на тяхното устремление, се поправят и се подготвят, тъй като са получили свише и пробуждането, и методиката, съдържаща всички етапи на пътя. И затова се подготвят да помогнат в поправянето на всички останали хора, които не са получили нито пробуждане, нито методика, нито учител – нищо.

Човечеството се нуждае от един вид представител, свързан подобно на дръжчицата, която прикрепя плода към дървото, един вид проводник, адаптор, преходно звено, съединителна част, за да свързва хората с Източника. В нея има част от Източника и част от хората. Тази част ще се нарича «Исраел».

Хората, спадащи към народа Исраел, са дължни да се чувстват представители на Твореца и да работят в съответствие с това. Но освен това, благодарение на разбиването, те включват в себе си свойствата на народите на света и заради това са длъжни да поддържат връзка с останалото човечество.

Редът е такъв: отначало, частта на човечеството, сформирана от Авраам и наречена „Исраел“, изживява духовен подем и установява връзка с Твореца (1) – това се случва във времената на Първия и Втория храм. След това тя пада, както се казва, „в народа“ (2).

По-нататък се случва смесване (3), в процес на което в народа поетапно се изявява частта Исраел. Тази част се поправя (4) и се връща обратно нагоре, но вече имайки връзка с народа. И тогава Исраел може да се обърне към народите на света (5), за да ги поправи и всички заедно да дойдат при Твореца (6).

От урока по статията „Поръчителство“, 24.07.2011

[49120]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: По принцип, мъдростта на Кабала ни дава много ясно техническо описание на етапите на духовния път. Тогава защо кабалистите представят това описание в редица истории, притчи и названия, сред които е лесно да се изгубиш? Защо не даде ясни инструкции с упътване за последователността на действията?

Отговор: Да кажем, че аз ти напиша: „Вземи желание № 28, както желание № 35, смеси ги с желания № 43 и № 62, след това ги умножи по коефициента и от получения резултат построи намерението, състоящо се от някакви си компоненти. След това преодолей съпротивлението, осъществи преодоляването и т.н… „

Това е като да получим химическа формула от непознати думи с цифрови обозначения. А сега се опитай да намериш всички съставки, така че крайният резултат да е сливане.

И така, какво би направил с това? Още повече, че самият термин „сливане“ не ти е много ясен. Думата е позната, но смисълът – не.

И затова кабалистите предоставят своето послание в различни форми, така че да го разбираш. Те имат само един вариант – да го доставят до теб на езика на аналогията с думи, които съответстват на духовните корени. Този език се нарича „език на клоните“.

Получил техническите инструкции, ти няма да срещнеш никакви спънки. Добре, объркан си, но поне полагаш усилия и разкриваш верния път, водещ към светлината извън бъркотията на нашия егоизъм. Именно егоизмът те обърква, сякаш изобразявайки външния свят. Но от друга страна, именно заради тази бъркотия ти вървиш към истината, да покажеш от нея истинската, вярната картина. Отначало си задаваш въпроси, а след това започваш да се доближаваш до отговорите.

Всъщност, чрез езика на кабала е трудно да се разбере истината, но без него е невъзможно да се достигне до истината. Едва по-късно разбираме цялостността на този подход.

От урока по статията ”Поръчителство”, 24.07.2011

[49107]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

В този свят ние нямаме никаква свободна воля – той е свят на следствието. И в това е неговата огромна разлика от духовния свят. Когато човек се издига в духовното, достигайки духовно стъпало, той получава свободен избор в мислите си, в решенията и действията си. Защото там се намират всичките сили, а в нашия свят са единствено следствията.

Тука вече ние получаваме готови картини и не можем нищо да променим в тях. Ако искаме да действаме сами, то трябва да се издигнем на духовно ниво – на стъпалото на свободния избор, на стъпалото на силите. И когато разкриваме в себе си тези сили и ги усетим (всичко се разкрива само вътре в човека), то тогава може да действаме със своя свободен избор и сами да решаваме какви сили да задействаме: тези или други.

Такава работа се нарича работа на Твореца. С това, че човек получава възможност за правилен избор за всички действия, той постепенно замества Твореца в управлението на силите на природата. И така постепенно той стига до това, че цялата реалност минава под негова власт.

На него през цялото време му се откриват нови сили, като че ли в свободна форма. Понеже има само две власти: властта на отдаването или на получаването. Тези две сили идват от Твореца, но къде е тук човекът?

А човекът стои между тези две сили, които му действат съвършено балансирано. Той се озовава в неутралната зона, независещ нито от силите за отдаване, нито от силите за получаване. Силата за отдаване се нарича ”святост”, а силата за получаване – нечистота, защото тя е егоистична. А неутралната част не се отнася към никоя от тях и се нарича Клипа нога. В това състояние, където човек точно не знае ”с кого е истината”:  с егоистичната сила (клипа) или със светостта (отдаването) , и открива себе си точно по средата между тях – той получава свободен избор.

Но се пита как може да се избере, ако се намираш точно по средата, ако имаш равен шанс: 50 / 50 и това е точният и верен разчет? Тъй като човек не усеща, че е някак си подкупен или че се самозаблуждава. И как да избере по кой път да поеме, за сметка на какво да се предвижва в живота: за да се старае да получи за себе си все повече и повече или все пак да постигне някаква духовна форма на отдаване.

Този избор го изясняваме, работейки над своето обкръжение. Защото човек сам не знае какво да избере и си остава с този въпрос. Но ако той действително иска да направи правилния избор, то е задължен да си подсигури вярното обкръжение. И тогава обкръжението ще му помогне да открие истината.

От урока от статия на Рабаш, 22.07.2011

[48980]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Виждаме на екрана нашите приятели от Лос Анжелос – представители на различни народи. Доколко разбират библейския ни език?

Отговор: И ние, и те трябва да интерпретираме този език според термините на желанията, да го трактуваме във вътрешния ни прочит.

Аз си имам своя вътрешна правда. Да допуснем, в този свят аз по произход съм евреин, а редом с мен седи моят китайски другар. Аз съм отделен от своята истина с объркване от първи порядък, а той с объркване от втори порядък.

Хайде да се абстрахираме от този материален свят. И в него, и в мен има определено егоистично желание. Съгласно неговото ниво на желание той се нарича „китаец“, а аз съгласно моето ниво на желание се наричам „евреин“.

По такъв начин и той, и аз трябва да извършим определен обем работа, за да се доберем до истината. За това говори и понятието „70 народа“. Всеки един от тях има своя работа, но в част от нея тя е абсолютно еднаква за всички.

На нас ни се струва, че това не е така, а в действителност, работата е само малко по-различна по своя външен характер, но е напълно идентична по вътрешната специфика, по относителната дълбочина и по етапите на пътя. Всички ние имаме една и съща работа.

На мен ми се струва, че на някой му е много тежко, трети въобще не се справя, а четвърти сякаш се е родил ангелче и както си върви достига до целта. Но в действителност аз нищо не знам, аз не виждам общата картина, в която всички работят по равно.

И така, голямото егоистично желание е разделено на „70 народа на света“ и Израел. Не си мисли, че на Израел му е по-лесно от другите. Просто всеки прилага усилия според своя пласт на общото желание.

А истинската работа на Израел се състои в това, да излезе от всички „70 народа“ към истината. Защото той е включен в тях посредством разбиването. За това е и казано: „Вие ще бъдете за Мен царство на свещенослужители и свят народ“. И затова към него идват представители  на разни народи – желания, устремили се направо към Твореца от общото желание за получаване. Те се проявяват като Израел и сега се наричат именно така.

Всички останали, които не се пробуждат, се наричат „70 народа на света“ и трябва да се поправят в последствие. Но така или иначе, всички свойства и възможности на всеки са точно „оптимизирани“. В духовното няма отдаване на предпочитание към нито един народ.

Тук ти можеш да възразиш: но нали в общото „тяло“ Адам Ришон има по-важни и по-малко важни органи?

Вярно е, но това се отнася до порядъка на поправянето: отначало към него пристъпват по-чистите желания, а след това – „по-грубите“. Но съвършенството изтрива всякакви диспропорции. И затова е достатъчно малка раничка, отсъствие само на една клетка – и цялото тяло е лишено от съвършенство. В този смисъл – всички са равни, според принципа на общото и частното.

От урок по статията „Поръчителство“, 24.07.2011

[49103]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Когато човекът започне да придобива формата на светлината, вижда, че целият свят, който му се е струвал външен – това са неговите собствени желания, които е необходимо да присъедини към себе си с любов.

Защото ще узнае, че те са се отделили от него в резултат на разбиването. А присъединявайки ги обратно, той разкрива в тези желания свойството отдаване и тогава в тях се разкрива Творецът, светлината.

И сега той вижда как светлината играе с него, „води” диалог, пробуждайки се ту повече, ту по-малко. А в съответствие с това, за човека е необходимо да се научи какво е свойството отдаване.

Когато получава повече светлина, той трябва да благодари, че Творецът се е разкрил. А когато светлината стане по-малко – трябва да благодари, че има възможност да бъде в по-голямо отдаване и, получавайки по-малко от преди, да не намалява своята благодарност и да се отнася към Твореца без каквато и да е промяна, независимо от това, колко светлина, яснота, разкриване получава.

Благодарение на тези подеми и падения, той започва да се учи как да остане в отдаването, независимо от това, доколко силно се разкрива в него светлината, което се нарича: „да благодариш за лошото като за добро”. И дори нещо повече – той благодари, че го изхвърлят от духовното, защото именно „от тези излизания ще излезе Тора”, и благодарение на тях напредва.

Егоистичното желание расте и дава на човека усещане за отдалечаване от Твореца – тоест възможност да се приближи към Него. Вместо да напредва за сметка на усилването на светлината, сега той може да напредне за сметка на нарастването на своите отдаващи желания.

Така човек разкрива висшата светлина и постоянно се намира „в разговор” с нея, в различни отношения, докато не разкрие напълно целия свой духовен съсъд.

От урока по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48260]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

(„Получаване заради отдаване”)

Въпрос: Що за разчет е да получиш заради отдаване?

Отговор: Това не е просто – първо, трябва да се прилепиш към висшия и да съкратиш себе си. Получаването заради отдаване – това е вече голямо състояние.

Когато се свържа с друг човек, преди всичко, е необходимо да отменя своите желания, за да не ми пречат да се съединя с него. Превръщам се в чисто отдаване, в Бина (хафец-хесед). Тоест готов съм да почувствам всички негови желания и притежавам защитна сила, за да не ги използвам за напълване на своите собствени – защото вече съм съкратил своите желания. Ти сякаш ми разрешаваш да вляза в теб и да бъда там. Така прониквам в желанията на другия човек.

Ще получа такова разрешение при условие, че мога да съкратя себе си. И сега започвам изцяло да те чувствам – всички твои мисли и желания, сякаш си самият ти. Приемам ги такива, каквито са и правя разчет, доколко с моите сили и възможности мога да напълня твоите желания.

Но този разчет не е правилен! Защото правя оценка, имайки предвид своите възможности – а сега трябва да направя разчет, съобразявайки се с твоите желания. И тогава взимам твоите мисли и желания, разбирам какво искаш и изпълнявам в своите желания онези действия, които ти си искал да извършиш в своите.

Работя с моите желания, за да напълня твоите. И действието, в което по този начин създаваме нашите общи желания, се нарича „глава на парцуфа” (рош). „Главата на парцуфа” е състояние, в което аз, с цялото си сърце и разум, се намирам в теб, вътре в твоите желания и там правя разчет.

А къде се намира екранът? Той стои винаги между теб и мен, като на стража.

„Вътрешното тяло на парцуфа” (тох) е частта, в която ние се сливаме със своите общи желания и мисли. А „краят на парцуфа” (соф) е мястото, където не сме способни да се слеем, и аз съкращавам своите желания. И заедно с тях, там се намират твоите съкратени желания, които съм съкратил, защото не мога да ги удовлетворя.

Тоест духовният парцуф е степента на нашето сливане един с друг, заедно с всички разчети за възможно и невъзможно. Затова, ако няма сливане един с друг – няма духовно съществуване, няма парцуф.

От урока по „Учение за десетте Сфирот““, 17.07.2011

[48390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Хората в света искат пари, слава, власт. Как да се присъединим към тези желания в работата по разпространението?

Отговор: Ние обясняваме на хората, че ще получат всичко само при условие, че се обединят. Днес самата Природа ни показва, че сме взаимно свързани, и затова само според степента на обединяване ще можем да постигнем успех в каквото и да било, в решението на всеки проблем – на самия човек, на семейството, здравето, пенсията, жилището, цените на храната, световната икономика и т.н.

Няма и един проблем, който можем да решим, ако не променим своето отношение към света, ако не осъзнаем неговата глобалност. И самият ти ставаш малко глобален – подобно на света. Твоето възприятие, разум, начин на мислене трябва да станат други – в теб трябва да заработи друга програма, малко по малко обновяваща се и ставаща все по-интегрална версия. Лично ти трябва да се промениш, иначе няма да направиш нито един верен разчет: нито с децата, нито със себе си, нито в работата си – никъде.

Влизайки постепенно в тези рамки, все още не разбираме къде сме попаднали. Изведнъж въздухът става по-плътен, свързвайки ни с по-здрави връзки. И ако не съответстваш на този нов формат, тогава приличаш на чужд предмет, който е попаднал в организма. В отговор, тялото го капсулира – изолира го. И ти изглеждаш по същия начин – нещо, което е изолирано от целия свят.

Ние сме милиарди в света, но вече сме попаднали в общата мрежа и страдаме – откъснати, изолирани в нея, заради своята разнородност. Това засяга всички, включително правителствата, предприемачите и особено педагозите. Защото те са длъжни да възпитават човечеството на глобалност, да го обучават на единство – макар че и самите те не разбират случващото се. Днес Министерството на просветата се превръща в „Министерство на провала” – то продължава да залага в хората програма, чийто срок на годност вече е изтекъл.

Намираме се в нова свързваща мрежа и страдаме, защото не знаем как да съществуваме. Науката кабала ни обяснява, че светът е кръгъл, че всички са взаимно свързани. Започваме да проверяваме – и наистина, съгласно съвременните научни данни, светът е цялостен и един. Но какво да правим? Да променим човека в съответствие със системата, в която се е оказъл. Човечеството сериозно изостава от тази система.

Ние знаем това от първоизточниците, а учените започват да разкриват тези факти експериментално – от изследването на природата. Те имат знание, но нямат възможност да поправят човека. Не се досещат за тази необходимост, за недостига от усещане. А ние, благодарение на контакта с кабалистичните източници, имаме възможност да ги използваме за поправянето на човека.

Необходимо е само да се обединим помежду си.

От урока по статията „Поръчителство“, 21.07.2011

[48985]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→