До степента, до която искаш да видиш групата обединена и цяла, съществуваща в общо, вътрешно поръчителство, ти влияеш на цялата група и вливаш в нея своите сили, желания и свойства на отдаване. Ти искаш да проникнеш в своите другари, за да бъдат те изпълнени с това свойство. Това е значението на „обичай ближния като себе си”, тъй като ти се стремиш да ги напълниш както би напълнил себе си, та дори и повече, защото те са по-важни за теб.

Как може това да бъде неясно? Всеки един може да го почувства. Ти искаш да си представиш как твоите другари се обединяват заедно и как ги напълваш до самия край! Тук ти не мислиш за своята собствена полза или загуба, а само за другарите, за Шхина (светостта). И ако мислиш само за тях, ти няма да чувстваш някакви лични падения или подеми, а ще продължиш да живееш в техните желания.

Когато претърпиш падение, причината е в това, че твоите желания са заключени. Твоето его не чувства, че може да се напълни по някакъв начин. Няма никакви наслаждения за преследване и ти изпадаш в сън и чакаш докато състоянието ти се измени с течение на времето.

Този застой се случва, защото няма нови желания, които да се разкриват пред теб. Ако почувстваш нови желания, ти веднага би се пробудил и би желал да получиш целия свят. Всичко зависи от желанието.

Излиза, че ако пред теб се разкрие голямо желание, тогава си изпълнен с енергия; ако желанието е малко, тогава ти си спокоен, но ако изчезне, то ти умираш. Но това може да се случи само ако работиш със своите собствените желания.

Но ако работиш с желанията на другите, ти непрекъснато се обновяваш. Тези желания повече няма да зависят от теб, а ти винаги ще имаш желанията на другите. Затова няма да преминаваш през подеми и падения, а ще продължаваш да се изкачваш и изкачваш.

Тоест подемите и паденията ще бъдат с друга същност – определящи се не от желанията, а от светлината: какво друго можеш да дадеш, какво друго можеш да премахнеш от желанието за получаване и да използваш заради отдаване, какво да добавиш към отдаването на Твореца?

От урок по статия от книгата „Шамати”, 27.04.2011
[41629]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да правим, че всеки път все по-бързо да се пробуждаме за връзка с висшия?

Отговор: Нужно е да осъзнаем и да приемем с благодарност това, което се случва. А то зависи от мислите и желанията на обкръжението. Ако става дума за ускоряване на работата, за моето собствено участие, то то се състои в това, че аз се включвам в обкръжението, което през цялото време ме снабдява с «гориво» за напредване.

То ми позволява постянно да удържам връзката с висшата сила и да разбера, че изобщо не е важно как усещам в егоистичното си желание всичко, което получавам от Него: добро или лошо, приятно или неприятно.

Ясно е, че най-неприятните вещи са най-истинските, защото се намирам в егоизма си и чрез него ги проверявам и оценям колко са приятни или неприятни. Трябва да бъда готов да приема всичко, което се случва с мен, както е казано: «Дори ако остър меч е допрян до гърлото ти – не се отчайвай в Неговото милосърдие».

Тоест за мен не е важно какво аз чувствам – главното е да не загубя желание за Твореца. Защото «Няма никой освен Него – добър и носещ благо», а откъсването от Него е най-страшното нещастие, което може да се случи в живота ми. Няма нищо по-важно за мен – само да не се откъсна от Него и аз винаги проверявам всичко само относно това.

И даже, след като ми се е отдало да се хвана за Него, независимо от сложностите и проблемите, аз се опитвам да разглеждам всички препятствия и трудности като основа за нашата връзка. Тъй като именно от тази точка аз мога да я постигна.

Това означава, че аз вече се намирам в правилното състояние и го възприемам неправилно само поради своето несъвършенство. Така аз работя, докато не достигна до пълно оправдание на цялото това състояние и огромна радост.

Но най-главното е в каквито и големи страхове, тревоги, проблеми и беди да се намирам – въпреки всичко, не трябва да губя мисълта за Твореца. И в тази точка на връзка с Него, за която съм се захванал, аз започвам да строя правилно всяко свое състояние.

Това означава, че Творецът пробужда човека при всяка възможност, която му се предоставя. А на човек специално му е дадено да усети тези щастливи възможности като неприятни, за да може да ги обърне на обратна страна и именно тях да търси.

Това ще означава, че аз се издигам над егоизма си, над лошите си усещания към сливане. И тогава няма да възприемам тази ситуация като неприятна, а като условие, което ще доведе до нашето съединение. Аз чувствам, че именно в него са се заключавали всички приготовления и предпоставки, които са ме разбудили и са ми дали твърдост в стремежа, всичко включено в това високо състояние.

А как иначе, издигайки се от егоизма си, мога да достигна първата точка на контакт с Твореца?

От урока по писма на Баал Сулам, 01.05.2011

[41943]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е духовна нужда?

Отговор: Духовна нужда е усещането в мен за недостиг на стремеж към другаря, към Твореца. Това е усещане за това, до колко аз все още не съм свързан с вътрешната система, която си представям като наше общо желание, обединено сърце „като един човек с едно сърце”.

Измъчвам се от това, до колко все още съм отдалечен от това състояние и от разкриването на Твореца в това общо сърце. Точно за това трябва да бъдат всичките ми страдания. И аз трябва винаги да се опитвам да проверявам и да виждам доколко се стремя към това и доколко желая по-бързо да го постигна.

Очевидно, обкръжението трябва да ми помогне да го направя. То трябва да се пропие от атмосферата на общото духовно търсене, където ние всички просто се погубваме за тази цел. И това няма никаква връзка с това, което се случва в ежедневния ни живот в нашия свят. Това е много дълбок вътрешен стремеж и вътрешен начин да проверим човека и групата.

От урок по статия на Рабаш, 28.04.2011

[41670]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато чувстваме, че изпадаме сякаш в зимен сън и е трудно дори да си мръднем ръката, трябва да разберем, че Творецът нарочно ни устройва такова състояние. Той иска вместо лично пробуждане, да ни доведе до общо, да започнем заедно, взаимно да се безпокоим един за друг и да разбера, че ако не пробудя останалите, сам няма да се пробудя.

Защото доколкото мога да пробудя другите – това се и нарича мое «Аз». Не моята лична персона – тя все едно е животно, а това допълнително пробуждане, което мога да привнеса в общата мрежа – то и ще се нарича мое духовно «Аз», мой духовен съсъд (кли, желание).

Тази степен на пробуждане, която ще внеса там, вътре в тази система, а не вътре в себе си! В себе си аз нищо не чувствам.

Тоест сега аз напредвам към създаване на своя духовен съсъд. Творецът специално е организирал за мен това състояние, дава ми усещането, че ако остана сам, нищо няма да се получи. Той сякаш говори: Не вярваш – тогава опитай! Десет пъти, сто… Аз имам време, Аз ще почакам, докато не «завият синовете на Израел от тази работа».

Само ако окажа нужния натиск върху останалите, ако настоявам и общото желание/съсъда се вдъхнови от това – това ще бъде и мое желание, в него ще почувствам духовния свят – това духовно напълване, което те цялото са го получили от мен.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 27.04.2011

[41850]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „We!“, Ню-Джърси, урок №8

Шамати, статия 34 „Преимуществото на земята е във всичко“: …всяко състояние указва на неговото противоположно духовно състояние и затова всички падения, които човек е усетил като отделяне от Твореца, от единението с другите, а вътре в тях – от единението с Твореца, са му дали възможност да разбере и това и противоположното отделено състояние.

Тоест от паденията човек трябва да получи понятие за подема, за сближаването. В противен случай човек не би могъл да оцени важността на това, което свише го приближава и му дава подем, както е казано: «Преимуществото на светлината е поради наличие на тъмнина».

Защото ние можем да оценим единението между нас, постигането на единение като постигане на Твореца, Висшата сила, само от състоянието на разединение.

Ние трябва са се стремим да дадем правилни определения: разделението между нас е падение, а единението е подем, докато не усетим в разбиването, т.е. в падението липсата на светлина, а в единството, т.е. в подема – присъствие на висшата светлина, светлината на отдаването и любовта.

Трябва винаги правилно да тълкуваме за себе си духовните свойства, духовните определения, тогава постепенно ще привикнем към тях и ще започнем да виждаме в тези ненавистни ни днес думи – «единение», «любов», «сливане» – висша духовна ценност.

Тоест само тогава човек може да оцени близостта с Твореца, с помощта на който може да постигне доброто и наслаждението, заключени в замисъла на творението «Да наслади сътворените».

От 8-я урок на конгреса „We!“, Ню-Джърси, 03.04.2011

[41832]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От книгата „Вратата на намеренията”, глава „Песах и изхода от Египет”: В нощта на Песах Зеир Анпин пораства до най-голямото състояние  и затова в тази нощ се разкрива толкова огромна светлина, която е по-голяма от светлината на Шабат.

Всичко, което е в Зеир Анпин на света Ацилут, се предава надолу към душите. Ако ние, тук долу, не поискаме и не пробудим ЗА, той остава в своето постоянно малко състояние – ВАК, а Малхут е само малка точка. Когато в ЗА е само светлината на ВАК – Хасадим, Малхут няма нищо, тъй като тя има получаващи желания и не може да се напълни само със светлината Хасадим.

Затова това е подготвително състояние, което все още няма нищо общо с каквото и да е духовно действие. Всички други състояния се определят от това, до колко високо ЗА може да се издигне (по наша молба) над малкото състояние.

Процесът, през който преминаваме по време на изхода от Египет, от това да сме роби на желанията, които се намират под Парса, не е прост и не съответства на обичайния ред на работа: шест „делници” последвани от седми „ден”, Събота. Събота е устроена „в подобие с бъдещия свят” и, в съответствие с духовната работа, която се изпълнява през шестте „работни дни”, ни носи „пробуждането свише” и неговия резултат – поправени желания.

Но изходът от Египет е „нощ”, а не ден като Събота. Това е знак, че се разкрива много голяма светлина Хохма, без да е покрита от светлината Хасадим. Затова това се усеща не като светлина, а като „Египетска нощ” – огромната светлина Хохма, която не може да ни освети.

Ние непрекъснато се намираме в океан от светлина и или не можем да изградим връзка с нея (и тогава просто не я чувстваме, точно както сега), или можем да се приближим към светлината и да придобием точно същото свойство, което тя има. Тогава, според закона за подобие на формата, ние ще можем да я усетим. Ако аз също съм в отдаване, както светлината, то между нас се появява общо усещане, което се счита за разкриване на светлината, на Твореца пред творенията.

А може да има и обратно състояние, в което аз не чувствам, че се доближавам до светлината, до отдаване, а напротив – чувствам, че се доближавам до получаване, моята противоположност на обединение. Това не се отнася до просто материално получаване, а точно до липсата на обединение на душите, което ме кара да чувствам тъмнина. Това има духовно значение.

Ние винаги се занимаваме с това, което е над животинското ниво, тоест с вътрешната работа, която дава „положителен” или „отрицателен” плод, и човек усеща промени или като разкриваща се светлина, или като разкриваща се тъмнина. Но в най-лошия случай човек въобще нищо не чувства, което означава, че той изобщо не работи. Същността на историята на Песах е необичаен ред (седер) на получаване на светлините, които ни пробуждат и ни извеждат от Египет.

От урок по книгата на Ари „Вратата на намеренията”, 21.04.2011

[41131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Всички наши намерения ли отиват направо в устата на Фараона, напълваме ли го?

Отговор: Всичко зависи от намеренията. Фараонът е особена сила – егоизмът, който се разкрива срещу светлината. Това е резервоарът за егоизма, желанието за получаване, което трябва да построим.

В мъдростта кабала няма „Фараон” без „Исраел”, т.е. стремежът към Твореца в човека, който работи, за да се обедини с другите и да достигне до отдаване. Така, в зависимост от големината на стремежа към отдаване, човекът изгражда Фараона, развива неговите желания (келим) в себе си, от които по-късно той бяга, а след това и поправя, получавайки по този начин възнаграждение.

Цялата работа в Египет се състои в изграждане на Фараона, правейки го велик, властен и богат, т.е. израствайки своя егоизъм от малката точка на своя естествен егоизъм до статуса на Твореца. В крайна сметка, какво ни дава целият този егоизъм? Дава ни желание за храна, секс, пари, слава и знания, малкият егоизъм в нашия свят, материалното его, което няма никаква връзка с духовното. Земното его дори не се нуждае от поправяне.

Започвайки работа върху нашето обединение, ние откриваме съпротива, отчуждение, безразличие към нашето единство. Всъщност това е разкриване на злото, но само ако човек го вижда по този начин. В крайна сметка, той може да каже, че не може да се обедини с останалите и че тази работа не е за него преди дори да я е започнал. А някои я започват, но отслабват, падат и „умират в земята на Египет”.

Но има и такива, които издържат, благодарение на разбирането, че няма друг изход. Те се придържат към пътя отново и отново, въпреки че виждат, че продължават да губят, опитват се с всички сили да се обединят със своите приятели, да подсилят групата, но въпреки своите усилия, те виждат, че нищо не сработва. А напротив, те изпитват желание да критикуват приятелите и въобще да ги премахнат от своя поглед. И отново те преодоляват този изблик на егоизъм.

Така всеки път всичко, което човек е спечелил, всички негови усилия са консумирани от неговото его, Фараона, който пораства и се радва. Самият човек изгражда тези свойства в себе си, но чрез свои собствени усилия. В крайна сметка той достига до състояние, в което не може повече да понася своя егоизъм – това е когато той получи всичките съсъди, желания, на Фараона.

С други думи, Египетското изгнание започва с работата на човек към обединение с приятелите. С какво се удостояват Исраел след бягството от Египет, когато Творецът ги освобождава от него? Те се удостояват с обединение на планината Синай (планината на ненавистта), всички като „един човек с едно сърце”, дори и да е само за един миг, докато изваят „златния телец” и отново паднат. Но тези падения са от различно естество сега в златото, което са носели от Египет, „Египетските съсъди”, които са взели със себе си, за да ги спасят и да ги поправят.

И все пак, какво са искали те по време на всичките тези години на изгнание? Те са искали да създадат единство между себе си, което най-накрая са достигнали в планината Синай. Без тези ежесекудни усилия да устоят планината Синай, „400 години на Египетско изгнание” не ще премине.

От урока по книгата „Зоар”, 21.04.2011
[41115]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Групата е мястото, където може да се разкрие Твореца. Защото Той желае да ни се разкрие и ако Неговото желание не се изпълни, това се нарича „страданията на Шхина”.

Но няма Творец без творение, а творението е това, което създаваме с нашата връзка помежду си. Малхут от света Ацилут е само точка. Тя, всеки ден се връща отново към изначалното си състояние, както е казано: „Малхут, всеки ден отново става девствена”.

А за да порасне, трябва да включи в себе си всички души „Исраел” (стремящите се към Твореца) и всичко това зависи от моите усилия (спрямо мен)! Или в зависимост от твоите усилия – спрямо теб или от неговите усилия, и т.н.! Докато всеки не я разкрие като „Събрание на душите на Израел” (Кнесет Исраел), включващо в себе си всички души.

Ако я виждам толкова поправена, означава, че съм издигнал в нея всичките си разбити желания от световете БЕА и целият съм се присъединил към Малхут. А ти, по същия начин правиш своята част, а той – неговата. Но ако съм изпълнил своята част, то Малхут се разкрива пред мен като Шхина – предал съм там всички свои разбити желания (решимот) и искам това място да стане място за разкриване на Твореца, за отдаване.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 27.04.2011

[41632]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистите съветват да се упражняваме в нашата малка „игрална зала”, в „балона” на този свят. Да се упражняваме дотогава, докато разберем, че нищо не се получава.

Кой ще ни даде това усещане? Висшата сила, която се намира извън нашето възприятие, извън нашия свят. Именно тя ни „препъва”. Именно тя, вместо към успех ни подвежда към провал.

Защо? За да ни раздразни, да ни възбуди. Творецът флиртува с нас, за да Го поискаме още по-силно, за да можем действително да развием, според възможностите си, потребност към отдаване, която се намира извън нашата природа.

Формирайки това желание да излезем от познатото егоистично кътче, ние вече разбираме колко малко и затворено е то. То е като черна дупка, от която светлината не може да се откъсне заради непреодолимата сила на притегляне. И ние се намираме в такава черна дупка без сили да се измъкнем на воля. Но ние можем да развием в себе си потребност да излезем навън –„желание без желание”. Способни сме на това.

Защо? Защото групата, ако я изградим правилно, задължава всеки. Така се случва и в обичайния живот. Навсякъде ми предлагат да закупя множество вещи, които никога не бих поискал сам. Хапчета за главоболие – това е насъщната ми потребност. А какво се случва ако всичко ми е наред – веднага ми казват:”Как така!? Нямаш най-важните неща! Ето съседът вече си ги е купил! Имаме такъв избор, който не си и сънувал!” Наистина, аз никога не съм мислил за такива наслаждения, но настоятелно ми предлагат да ги опитам и да се убедя.

Казано другояче, в мен формират желание, насочено към това, за което нямам желание. И така отново и отново. Така въздейства обществото.

Ето и ние трябва да създадем рекламна фирма на духовния свят, за да ни обработва постоянно, формирайки потребност за това, което ни е необходимо. Аз трябва да работя в тази фирма, разбирайки, че по този начин, чрез външно посредничество, работя върху себе си.

И не е проблем, че аз искам да пробутам на самия себе си духовна стока по измамен начин. Аз прекарвам това послание чрез другите, чрез техните желания – и то се връща при мен в такъв вид, че вече не можеш да го разпознаеш. Резултатът е, че се въодушевявам и буквално по необходимост се устремявам към духовно напълнение.

Прекараното през другите вече не е мое. Моето първоначално послание се е просмукало с желанието на другарите и сега цялата група подема тази лъжа: „Знаеш ли там, в духовния свят колко е хубаво! Сравнено с нашия свят, разликата е от земята до небето!” Те ми промиват мозъка с послания, в които самите не вярват, искат да ми продадат стоката и печелят от рекламното си посредничество – а аз приемам думите им напълно насериозно и прилагам големи страдания, да си купя духовния свят.

Ето това не ни достига. Само това и нищо друго. В този „балон”, в тази „черна дупка” ни е подготвена възможност за изход.

От урока по статията на Рабаш, 21.04.2011

[41149]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал аСулам, Писмо 10: „Ако ученик е в изгнание, неговият учител също е в изгнание с него.” Но как може егоистичните претенции да затрупат ученика в ученето и работата му толкова много, че той да излезе от духовния път, въпреки връзката му с автентичния кабалистичен учител?

Всичко е поради факта, че през паденията ученикът мисли, че неговият Учител също е в падение. И това е истина, тъй като той може да получи помощ от Учителя само в степента, до която оценява величието на своя учител.

Ето защо, неговият учител сега е нисш и слаб, според това как ученика го вижда и това означава, че Учителят пада заедно с ученика си. Началото на Египетското изгнание започва с това „нов крал се издигна над Египет, който не познаваше Йосиф” – нова сила в съзнанието на всеки, който пада от предишната си степен (и така стана и с неговия учител).

Следователно, той „не познава Йосиф (праведния човек)” и си го представя подобен на себе си. И това е начало на робството, тъй като в противен случай праведният човек би ги предпазил от робство и изгнание.

Този откъс не разказва историческо събитие, а по-скоро за човек, който преживява своята „духовна история” точно сега. От момента, в който започва да търси смисъла на живота, той е воден до място, в което може да напредва духовно и да разбере целта на живота, да разкрие неговата тайна, което означава, че намира кабалистична група и учител.

И тогава, всичко зависи от това, доколко той оценя какво е получил: групата, Кабалистични текстове и учителя. И неговото „Египетско робство”, изгнание, разширяване на егото му, започва с неговото игнориране на учителя.

Преди всичко, учителят му показва пътя. В противен случай, човек от този свят никога не би постигнал истината, която е скрита от нас: няма шанс да я намери сам. Всички души са подредени според веригата: АХАП на висшия се спуска в ГЕ на нисшия и само придържайки се към предишния, можем да напредваме.

Следователно, Египетското изгнание започва, когато игнорираме учителя, което е естествено развитие и което той трябва да премине. Първо, изобщо не чувства какво се случва и че променя посоката, излизайки от пътя. Той мисли, че всичко е напълно наред: той напредва, разбира и чувства повече, и може да взима свои собствени решения и преценки, знаейки какви стъпки прави.

С други думи, има мнение за всичко, въз основа на „здрав разум” и „логика”, докато той забравя, че всичко е добро само по отношение на неговия собствен егоизъм, а не по отношение на „учителя, книгите и групата”, където човек винаги трябва да напредва чрез „вяра над разума”.

Казано е, че той повече не усеща Йосиф (праведника в човека), в смисъл, че човек вече не отразява своята точка в сърцето, която преди това го е свързвала с напредъка, духовния път и отдаване до определена степен. И той напълно премахва връзките си с духовния напредък, тъй като няма учител на когото да се опре, изчезнал е този, който го е водил по пътя.

Човек мисли, че продължава да се развива, докато това развитие само го бута по-дълбоко в робството, което той тепърва ще разкрива. Няма какво да се направи, това е необходимо състояние, през което човек трябва да премине.

От урок по Писмо 10 от Баал аСулам, 20.04.2011

[41106]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→