Въпрос: Какво е това светлина, ако всеки човек я открива по свой начин? Това не е ли някакво по-общо усещане или е субективно?

Отговор: Светлината – това не е субективно усещане, а енергия. Както е електричеството в нашия свят, което в зависимост от устройството, в което работи, може да дава и студ, и топлина, да привлича и да отблъсква. Всичко зависи от съсъда, който получава тази енергия и усещащите я.

Всичко зависи от твоите желания. Ти не знаеш какво е това самата светлина и никога няма да узнаеш. Можеш само да подготвиш съсъдите / желанията, за да и се наслаждаваш във всевъзможните форми.

Но самата светлина няма никаква форма – енергията няма форма. Това е като електричеството – вътре в проводника се предават движещи се електрони – това е също вече форма, която е облечена в материал, а не е самата сила.

Всичко, което чувстваме – това са само усещанията вътре в нашите органи за възприемане.

От урок по статията „Кабала и философията”, 30.12.2010

[31295]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как вътрешно да се обърнем към групата?

Отговор: Обръщението към групата е търсене по какъв начин мога да представя цялата реалност намираща се в мен, а не отвън.

Възприемането на реалността е не главоблъсканица, която може да заинтересува и да обърка другите. Става дума за състояния, които можем да достигнем в действителност. Всички неща, които виждам като отвън съм длъжен да проявя като свои вътрешни части.

Като пример, Тора описва всевъзможни случаи от живота на различни персонажи, случили се тук или на други места. Истински театър. Всичко това трябва да наложа на желанията си, на детайлите от възприятието си. Няма външен свят, тогава къде е това в мен? В какви части от мен живеят и извършват действия тези персонажи?

Такъв подход строи правилно отношение към собственото му кли, към действията, които Твореца извършва в мен, към състоянията, които трябва да измина. Затова всяка секунда от своето себе усещане трябва да се стремя да намирам „външните” образи в себе си. Аз живея в душата си и всички те са нейни части: сили, действия, елементи на възприятието.

Нищо повече няма. Всичко се намира в това кли. Така се стремя да си представя цялата реалност.

Кой ми устройва всичко това? Кой разделя, кой отделя, сближава и свързва всички части на моето желания: „мъж” и „жена”, „животни” и „растения” и т.н.?

Тогава усещам Кетер, който строи в мен неживото, растително, животинско и човешко ниво – Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут.

И аз живея в душата си, която е единствена и извън която няма нищо.

И затова трябва да видя и групата, преди всичко като своя интегрална част. Това е и самото вътрешно обръщане към нея.

От урока по статия на Рабаш, 30.12.2010

[31248]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че ние трябва да развием нашата чувствителност. Може ли да обясните защо това е необходимо и как да го направим?

Отговор: Пътят на духовното постижение се състои в увеличаване на чувствителността. Навикът става втора природата. Ние развиваме такива свойства и способности, които не сме използвали преди и дори не сме разбирали, че тези възможности съществуват в нас – да чувстваме явление, което не сме долавяли до сега. Те съществуват в обкръжаващата ни природа, защото висшият свят е тук. Но къде е той? Той съществува на различна честота, в различно свойство, което не съществува вътре в мен и затова не го разпознавам.

Затова всичко зависи от това, до колко ще увеличим нашата чувствителност към свойството отдаване. Съгласно това, аз започвам да усещам не мрежата, която поглъщам в себе си, която действа между творенията на неживо, растително и животинско ниво, а мрежата на отдаване, действаща между душите на човешкото или „говорящото” ниво. Това трябва да постигнем. Затова всичко зависи от нашата чувствителност.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 29.12.2010

[31156]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 4, „Потоп в духовната работа”: Ние сме длъжни да приемем върху себе си вярата в мъдреците…

Да допуснем, че аз съм готов да повярвам в думите на мъдростта, но какво означава това? Аз разбирам ли думите на мъдреците? Какво е тяхното послание?

Преди всичко, в науката кабала ние не се занимаваме с телата. Няма тела, а само души. Представящите се пред мен тела са образи на един илюзорен свят.

Аз съм в желание, което се проявява в различни форми: неживо, растително, животинско и човешко. „Мъдреците” са поправените души, които се намират в разбитата система Адам Ришон. Те могат да ми помогнат и да ми дадат подкрепа; те могат да бъдат наставници и възпитатели на моята разбита душа.

Съответно ние трябва по такъв начин да приемаме техните съвети. Например книгата „Зоар” ни разказва за десетте мъдреци от групата на раби Шимон, а така също и за пророците Елия, Мойсей, Аарон, цар Давид, цар Самуил и прочее. Ние не трябва да ги възприемаме като хора, живеещи в нашия свят, а като поправени желания или души. Те се намират в разбита система, която постепенно започва да се възвръща към живот. Тези души са вече поправени, от части или напълно, и те участват в поправянето на цялата система.

Аз чета в книгата „Зоар” неща като: „Казал раби Шимон… казал раби Аба…”. За мен те не са хора, които постигат висшия свят и ми казват за него, а са имена на степени на постижение. Чрез тези думи аз изучвам стълбата на духовните степени: на една степен действителността се проявява по този начин, а на друга степен – по този начин. Изглежда сякаш кабалистите ми разказват за това, но за мен те са сили или съсъди за възприемане.

За мен всеки мъдрец олицетворява духовно понятие, мощ, сила или свойство. Аз не гледам в имената на исторически личности, а в имената на духовни явления и степени. Това е „вяра в мъдреците”. Аз искам да постигна същото отдаване, както на степента, за която чета. „Вяра” – това е отдаване.

По време на урок човек трябва да се настрои на това и да се стреми да разбере как ще въздейства това. Няма значение какво описва книгата, аз искам да проникна вътре в духовната същност на всяка дума. Това означава, че аз вярвам в думите на мъдреците.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31115]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: За да не се губи от духовната цел, човек трябва да се държи за нещо, необходими са му закачвания, „засечки” на пътя. Така че, за какво да се държим?

Отговор: Може да се приведе такъв пример: всеки се чувства като изгарящ елемент на електронна система. Такъв е и неговият живот. Струва му се, че чувства другите, а в действителност той усеща наоколо своите прегарящи свойства: неживи, растителни, животински и самия себе си.

Когато пристъпваме към поправянето на системата, човек започва да чувства програмата на творението, силата на творението, токовете, пробягващи в поправената система. Сега нейните елементи са споени един с друг и отлично функционират, съгласно общия замисъл, който и е Творецът. Човек започва да усеща своя живот в системата и нея цялата като единно цяло.

Защото ако аз не съм съединен с другите и се чувствам като изолирана от системата част, ако ”живея за себе си” – тогава моето възприемане се ограничава с този свят, с реалността, която се рисува на моя вътрешен екран в задната част на мозъка, както пише Баал а-Сулам.

Ако се измъквам от самия себе си и виждам външния свят, то ще премина към същинската реалност. Тя ми се показва като разбита, не поправена, зависеща от моето отношение. И само аз, сам самичък, съм способен да реализирам връзката между всички.

При това вече си представям другите не като тела, а като свойство на отдаване. Всеки от тях фактически е поправен, но за да ги свържа един с друг, не достига връзка, свойството отдаване от моя страна. И тогава всичко ще заработи.

Казано по друг начин, общата система вече е пронизана от правилните взаимовръзки, а за нея аз съм като захранващ блок, батерия. Без моята енергия системата стои. Задължен съм да стана източникът на тока и тогава всичко ще оживее.

Подобни картини човек трябва през цялото време да удържа в себе си – като че ли действително всичко е така. Всеки по малко ще свиква с тях и изведнъж пред нас започват да се очертават контурите на системата. Защото навикът става втора природа, което позволява реално да усетиш дори това, което преди по никакъв начин не те е докосвало.

От урок по статия на Рабаш, 29.12.2010  

[31135]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои нашата свобода на избора, когато четем книгата „Зоар”?

Отговор: Ние четем „Зоар”, за да реализираме нашата свобода на избора. Иначе от книгата „Зоар”, както и от цялата наука кабала, няма никаква необходимост.

За какво ми трябва тя? За да знам, колко ангели има в небесата? И какво от това, че ще мога да ги изброя по имена? Но, аз не знам какво е  „небеса” и кои са тези „ангели”, а може би ще ги нарисувам с крилца.

Затова, към четенето на книгата „Зоар”, към изучаването на науката кабала, към работата в група като цяло, аз пристъпвам, за да реализирам своя собствен свободен избор – за да мога, с помощта на всички тези средства да получа „чудесната сила” (сгула).

Книгата, лежаща пред мен е някакъв изкуствен апарат, свързващ ме с духовния свят, който не осъзнавам и нямам никакво понятие за неговите свойства. Но кабалистите казват, че имам някакъв адаптер, който може да ме свърже с неизвестен за мен свят.

В квантовата физика има понятие „микросвят” – свят на елементарните частици. Аз не ги усещам, въпреки, че живея сред тях. Но физиците казват, че може да се направи инструмент, с помощта на който, този свят може да се постигне, да се усети. Затова, те правят различни апарати, ускорители на елементарни частици.

Така разполагат със средство, с помощта на което от нашия свят, който ние усещаме, да се стигне до един много вътрешен, скрит свят на частиците, в който не може да усетим нищо, защото сетивните ни органи не действат в неговия диапазон.

В науката кабала, на мен също ми се дава средство – четенето на книгата „Зоар” – с помощта на което мога да стигна до скрития, духовен свят. И това работи! Използвай го – и това е всичко!

Но работата е там, че в науката кабала, използвайки даденото ти средство, ти самият се променяш и това средство се превръща в твой вътрешен инструмент. Докато учените, занимаващи се със земните науки, не се променят, а променят само своите средства с по-усъвършенствани и мощни. И затова, нещото, с което се занимават се нарича външен свят, извън човека.

А в науката кабала се занимаваме с вътрешния свят, защото така променяме своята природа. При това, изведнъж започваме да усещаме явления, които са били напълно извън нашите усещания.

Ние не повишаваме вече съществуващата в нас чувствителност, като музиканта, който малко по-добре усеща звуците, или като художника, много по-добре възприемащ цветовете. С помощта на науката кабала, аз стигам до такова състояние, че в мен се развиват свойства, несъществували преди това.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 29.12.2010

[31150]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако е трябва да гледаме на групата само като на нейното вътрешно поправено състояние, то с какво се различава тя от целия останал свят, който също ни се струва непоправен?

Отговор: Във вътрешен смисъл няма разлика, но когато гледаш на групата, ти виждаш, че и външното се проявява, как другарите се стремят към духовното, как идват всеки ден да се учат. Тоест, те желаят да постигнат духовното, само че още не са го постигнали.

Ти имаш външен екран, на който виждаш как те се стремят към отдаване, но засега се намират в егоистичната система с намерение да погълнат всичко заради себе си.

Все пак те вече знаят, разбират малко и дори чувстват, че е възможно да дойдат до обратно отношение към света – вместо поглъщане, към отдаване. Те знаят, че в мирозданието има две форми за усещане на живота:

1) Живот, когато инстинктивно се опитвам да погълна всичко в себе си, защото такъв съм се родил – което се нарича его, „зло начало”, с което се раждаме.

2) И има друго отношение – отдаване, излизане вън от себе си , когато моето „Аз” само по себе си не съществува – а само със своето включване във всички останали. И към този втори подход искаме да стигнем.

Получава се, че владеем двата подхода. Всеки засега съществува на 1-ия принцип, като поглъща всичко в себе си – това е, което чувстваме сега, „този свят”. Но ние мечтаем да достигнем другия поглед за света и да видим духовната реалност, съществуваща в отдаването.

А тогава какво  ще се случи с материалната действителност, тя ще изчезне ли? Не, тя ще остане  докато ти е необходима, според  нейното използване като необходима.

И тук трябва да разбереш, какво е това твое материално тяло – това е самата тази необходима мярка, която трябва да запазиш, за да се задържаш във вътрешно поглъщане, а не да отдаваш. А в действителност няма никакво тяло.

Но в тази степен, доколкото ти трябва да се задържаш в егоистичното поглъщане, ти оставаш да съществуваш в тази материална реалност. А доколкото излизаш от себе си навън – дотолкова ти влизаш в духовния свят.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 28.12.2010

[31024]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Цялата наука кабала говори само за действията на отдаване, които се реализират във връзката помежду ни.

Защото цялата реалност съществува в отдаване, освен нашият свят, представящ се пред нас в противоположно свойство, където всеки получава колкото може за себе. В тази тенденция да ”поглъщаме в себе си” ние усещаме нашата реалност.

Представете си малки желания, все едно разпръснати на плоскост. Ако всяко от тях има намерение колкото може повече да печели за сметка на всички, те образуват помежду си такава връзка, която се нарича „този свят” във всичките форми на неговата материя.

И тогава хората се съединяват помежду си в йерархия, женят се, раждат деца, обединяват се –  в зависимост от  намерението им да се наслаждават от другите. Така те се устройват помежду си.

Това се нарича „нашият свят”, „тази реалност”, на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко. Виждаме другите като близки или далечни, зависим от тях повече или по-малко, но всичко това е съобразно нашето намерение да се наслаждаваме.

Ние сами строим тази реалност със своите намерения да се наслаждаваме от всичко, което съществува. Но ако сред нас се намери човек, който да каже „Не! Искам да се отнасям към другите с намерение за отдаване, а не на получаване”, той ще усети своето ново отношение към същата тази реалност като духовен свят. Затова е казано:”Видял е противоположния свят”.

Всичко зависи от намерението.Да преминеш от намерение „заради себе си” към намерение за отдаване, означава да преминеш махсом. В това намерение за отдаване има 125 стъпала – докато не достигнем съвършеното намерение за абсолютно отдаване.

Реалността, която възприемаме сега с намерението заради себе си, е въображаема реалност. Тя ни е дадена единствено за това чрез нея и нататък да преминем към истинското възприемане на действителността.

Специално са ни дали такова егоистично отношение към другите, за да можем чрез него и нататък да започнем да работим над себе си, да преминем към свойството на отдаване и по 125-те стъпала все повече да разкриваме връзката между нас, т.е да се издигаме по стъпалата на световете. Дали ще усетим онзи или този свят зависи единствено от нашето намерение.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 28.12.2010

[31030]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако няма правилни определения, то няма и общ език.Като че ли говорим с едни и  същи думи, но зад всяка дума подразбираме съвършено различни понятия.

Да допуснем, че започнем да обучаваме някого на чужд език като му даваме съвършено произволно обяснение на думите. И когато той дойде и започне да разговаря, никой няма да разбере какво иска! По същия начин и обикновените хора, учените и философите не разбират кабалистите.

И това е проблем на всички човешки отношения, защото всеки от нас влага във всяка дума свое специфично разбиране. Обикновено тези разлики не са толкова съществени, но именно поради това ни е толкова трудно да общуваме един с друг.

Когато става дума за разликите в обикновените определения , приети в науката и философията, и науката кабала  –  няма въобще никакво разбиране.Тъй като на хората им се струва ,че те и така знаят какво е духовно и Творец, и поради това не им се налага да се променят  и да Го постигат в своите усещания. Те не разбират, че възприемат целия свят чрез своето егоистическо желание, а за духовното възприятие е необходимо да се достигне подобие с изучавания обект.

И докато не дойдем „до общ знаменател” –е невъзможно  да разговаряме . Защото ние не се разбираме един с друг „ по определение”. Учените са умни хора , но за съжаление  използват неточни определения.

Кабала казва: възприемането на реалността зависи от човека, от неговите свойства – егоистични или алтруистични. Цялата реалност я възприемаме вътре в себе си – навън няма нищо. Всичко е относително.

И с това учените трудно ще се съгласят, те нямат предварителни варианти, преди началото на изследванията – не се нуждаят от тях.Науката изследва всичко вътре в егоистичното желание и не излиза извън неговите предели.Те не са чувствителни към такива тънкости – вътре в желанието, според неговата величина и свойства.

За тях и така всичко е очевидно, те се намират в малка стая и изследват единствено в нея. Аз казвам: „Но аз изследвам в съседната стая! Можете да излезете  от своята стая и да изследвате в друга!” Но те недоумяват, нима има друга? Не съществува никаква потребност , разбиране и усещане, че това може да е истина. Затова наричат кабала философия, отделена от реалността.Единствено тук в нашия свят за тях науката е изследвания, факти.

Т.е.човек в своето развитие още не се е приближил до това да може да усеща, че съществува реалност по-висока от тази, която усещаме със своите ограничени сетива. За това са необходими съответни вътрешни свойства, разкриване в човека на духовния ген /решимо/, за да започне той да се съгласява да приема такива определения и да чувства.

В крайна сметка тук помагат само удари…Светлината удря , удря  желанието, давайки на човек да почувства как го подхвърлят нагоре и надолу и така той постепенно започва да долавя, че това действително може и да е истина.

От урока по статията „Кабала и философия“, 27.12.2010

[30942]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Философията, както и много от хората, смятат, че материалният свят се е родил от духовния.

И действително, кабала говори за същото – станало е разбиване на световете и общата душа, желанията загубили своите екрани, станали егоистични и се спускали все по-ниско, докато не паднали в „този свят”.

И вследствие от това, е нашето съществуване в него и всичките ни сетивни органи.

Излиза, че сме „дошли” тук от духовния свят – няма откъде другаде. Независимо какво е станало, но материалното се явява следствие от духовното. Въпросът е само в това, напълно ли се е отделил материалният свят от духовния или все пак има някаква косвена връзка с него?

Но, нито философията, нито естествените науки на този свят, намирайки се в едно егоистично желание, не са способни да изследват силата на отдаването. Затова, те нямат никакъв контакт с духовния свят и могат само да фантазират за него.

Появяват се „научни” изследвания за това, кое се смята за душа или за уж уловимата връзка с нея, които се основават на неправилни определения за духовното.

Или пък, това са философски разсъждения на хора, които нямат никакви инструменти за изследване и реална връзка с духовния, тоест с научния подход, и те просто предполагат нещо. А всеки може да измисли всичко, каквото си поиска – няма граници за човешката фантазия.

Например, има изследвания за промяната в теглото на тялото преди смъртта и след нея, а разликата между двете стойности определя теглото на душата. Така измерват душата… Или пък, регистрират електрическите импулси в мозъка в момента на смъртта и смятат това за проява на душата, излизаща от тялото.

А всевъзможните халюцинации, ставащи в мозъка в момента на клиничната смърт, чиято природа е сходна със сънищата, се смятат за усещания на духовния свят, в който човекът се „издига”, а след това „се връща” обратно при нас, идвайки в съзнание.

Всички тези измислици са предизвикани от липсата на правилно определение за духовното, и затова хората се заблуждават, че могат да се докоснат до него и да го изследват.

Но духовна се нарича реалността, която е над нашето егоистично желание, над нашата материя. И тук, вече възниква проблемът с възприемането на реалността, защото човекът се обърква – какво е материята? Според известното определение, материята е обективната реалност, дадена ни в усещанията. А какво усещам аз? Своето желание!

И човекът не разбира това – той си мисли, че материята са твърдите тела, течността, четирите основи: „огън, вода, въздух, земя”, или неживото, растителното, животинското, човекът. Но кабалистите казват, че материята е желание – ние изследваме желанието – при това, своето собствено!

И това е напълно непонятно за нас. Аз виждам пред себе си желязна тръба, която не мога да помръдна от мястото й, а ми казват, че тя е моя и се намира вътре в мен… В този момент, човекът изпада в пълно недоумение и е много трудно разговорът да продължи.

Тоест необходимо е да се преодолеят множество препятствия, докато не стигнем до такава гледна точка и определение за всички явления, откъдето ще можем да погледнем реалността съвместно, заедно с учените и философите. А засега, всеки се намира в своята ниша, което води до голяма бъркотия.

И главният проблем е в разликата между определенията, които формулират какво е духовното и какво – материалното. Най-често, под духовен живот се разбира култура и всяка човешка дейност. При такова разбиране – всеки танц също е нещо духовно.

Тези неправилни определения много объркват хората и не позволяват да се проведе сериозен разговор. Затова, преди всичко трябва да дадем на света правилни определения – какво са духовното и материалното, животът и смъртта, висшата реалност. По този начин, ще разрешим всички проблеми. Трябва трайно да вкараш в главата си правилните определения  и само чрез тях да наблюдаваш реалността – тогава навярно няма да сгрешиш.

От урока по статията „Кабала и философията“, 27.12.2010

[30952]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→