Въпрос: Бихте ли могъл да ни обясните, какво представляват формите на съединение, за които се говори в „Зоар”, или да посочите някакъв пример? До какво най-много се приближава представата за тях?

Отговор: Всичко, за което се говори в „Зоар”, са форми на съединение между душите: видове (лъв, бик, орел, човек), сфирот (гвура, хесед, тиферет, есод), букви (хаф, заин, тав), цветове (бял, черен, червен, зелен) и т.н.

Когато в теб внезапно възникне определено духовно усещане, то ще ти даде ясно знание – например, че се нарича „дясна вежда”, а друго усещане – „лява вежда”, и т.н. Ти ще почувстваш това.

Да допуснем, че гледам лицето на даден човек. То предизвиква в мен различни впечатления: „Какво чело! Какви очи!”. Но това не е чело, нито са очи, а моите вътрешни впечатления, усещания – явленията вътре в моето желание за наслаждение. Улавям някакво въздействие и то образува в мен образ, който назовавам в съответствие с онова, което той предизвиква в мен, а не, което е самó по себе си в действителност.

Същото е и в духовното, само че без материалната картина, намираща се пред мен в нашия свят. Духовните образи живеят сами по себе си. Аз разкривам тези форми, сили, впечатления и ги назовавам с различни думи – „червено”, „бяло”, „черно”, „горчиво”, „сладко”, „кисело”, „висок”, „нисък” и т.н. Само че, всичко това е без земната картина.

В крайна сметка, картините от нашия свят, също виждаме не отвън, а вътре в нашето желание за наслаждение – както на екрана на компютъра виждаш различни съчетания на електрическите сигнали, които се събират в някаква картина.

Ние, също трябва да съединим всички наши желания в подобни съчетания, и тогава ще видим, че този свят е формата на реалност, която сега възприемаме, – че всъщност е въображаем. Той не съществува сам по себе си, а само по отношение на нас – онези, които го възприемат по този начин!

Всеки от нас е резултат от проекцията на светлината – подобно на формите, създадени във въздуха от лазерен прожекционен апарат. Всички ние представляваме такива форми – образи, нарисувани от светлината, и само усещаме себе си като съществуващи в някаква реалност, обем.

Но всъщност, в тези картини няма нищо реално – това е просто проекция на някакви образи, намиращи се пред мен, тъй като още не съм способен да ги възприема в по-вътрешна форма.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 05.01.2011

[31868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В действителността няма нищо друго освен сили. Но те могат да контактуват с нас по определен начин с нашите органи на възприятие, и затова ние успяваме да си ги представим и почувстваме, да ги разберем и да започнем да ги използваме, установявайки връзка с тях.

Но тази сила е съществувала и преди. Всички тези форми, на нейната проява действат само относително нас, с цел да ни разкрият най-първата, единствената Сила, която не притежава никакво одеяние.

Душата – това е също сила, която е непостижима за нас, ако не е облечена в някакво одеяние, във форма, която ние ще сме способни да усетим.

И в тази мярка, в която ние сме поправени, виждаме, как всички преходни форми, в които сме усетили тези сили: твърдо или втечнено тяло, въздух или въобще пустота – всичко това са били преминати от нас въображаеми етапи по пътя на постижението. Но те съществуват само в нашето въображение!

Поради това, че сме се намирали в нашето егоистично желание, то сме били принудени да усещаме тази единствена висша сила в такава форма, в такова “одеяние“, адаптирано за възприятието на нашия егоизъм.

А когато нашето желание да се насладим се поправи и достигне  до своята истинска форма “заради отдаване“, тогава ние ще видим, че всички предишни форми са били само илюзии, призвани да ни помогнат в постигането на поправеното състояние.

На нас ни е нужен целият този път, всички преминати от нас форми, защото те ни учат на познание на Твореца. За сметка на всички изпълнени от нас действия, ние започваме да разбираме, Неговият замисъл спрямо нас, Неговото желание, Неговата любов.

“По действията Му ще Го познаем“, чрез всички тези въображаеми форми, които ние преминаваме, изкачвайки се по 125-те степени, чрез всички светове/скрития. Всичко това е илюзия, скриваща Твореца, но точно благодарение на нея, ние накрая ще Го познаем.

Без да вземем предвид всички преминати крачки и да ги съединим всички в една обща картина, не е възможно да получим никакъв образ на Твореца. Защото ние – творенията, сме обратни на Твореца, и неспособни да постигнем самия Него.

От урока по статията „Кабала и философия“, 04.01.2011

[31748]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Аз разбирам, че Зоар говори само за духовния свят. Заедно с това съществува законът за клоните и корените. И освен това, материалният свят – това е отпечатъка на духовния. Така че, в какво все пак е връзката между тях?

Отговор: В природата има само две сили или две свойства – получаване и отдаване. Всички възможни съединения и връзки между тях ни създават тяхната съвместна, обща форма.

Ако в тази обща форма има желание да получаваш за себе си – това е обратния отпечатък на Твореца, а ако в нея има желание за отдаване – това е пряко копие на Твореца. Повече нищо не съществува. Затова ние говорим, че няма никого освен Него, и въобще, че съществува само Той.

А кои сме ние? Ние сме тези, които желаят да разпознаят тези противоположни или подобни на Твореца форми. Тези форми строят в нас, показват ни на нашия вътрешен екран образа на Твореца.

Защото ние не можем да видим силата сама по себе си, доколкото силата – това е форма извън материята, подобна на електричеството. Аз мога да кажа за наличие на електричеството, само ако то привежда в действие някакъв уред, – само по резултата.

Аз не зная, какво е Твореца. Но Неговата форма аз мога да постигна и съгласно това да видя, да осъществя. И самия аз също съществувам в този свят, в който постигам формата на Твореца.

Зоар говори за това, какви форми на Твореца аз постигам – лоши или хубави, по-добри или по-лоши. Нима от Твореца аз постигам лоши форми?! Да, защото аз съм постигащият, а „всеки съди в степента на своята неизправност”.

Аз постигам на своя вътрешен екран общите форми между това, доколко аз мога да бъда в противоположните свойства. – и това, доколко аз съм способен да се уподобя на Твореца. Именно този контраст постигам, и той ми създава образа на Твореца.

В този образ винаги има две различия – за и против, добро и зло, светлина и тъмнина. Аз постигам разликата между тях, а без нея в мен няма усещане, защото съм творение.

Във всевъзможни такива форми, напомнящи ни земни картини, Зоар ни представя съчетаването на силите – Хасадим и Хохма, получаване и отдаване, които ми създават образа на Твореца. Но този образ те ми създават, защото в моето желание, в моите усещания за Твореца ми се представят за сега в такива неизправени форми.

Може да възникне въпроса: но защо Зоар ми рисува това в такъв земен вид? – Доколкото Творецът изначално ни е привел в тази въображаема реалност, където ние също си го представяме като наш свят с неживата природа, растенията, животните и хората, в който ние съществуваме, свързани помежду си.

И целият този сън, който сега виждаме, е предназначен само за това, – от него и по-нататък ние да се издигнем към истинската картина на реалността.

Иначе ние нямаше да имаме такава възможност. Защото на нас ни е необходима мярка за измерване, някаква основа, с която ние можем да започнем. Някакво изходно състояние трябва да има. Такова изходно състояние е този свят.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 04.12.2010

[31731]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: В своята статия „Науката кабала и философията”, Баал аСулам пише, че „докато науката не се развие до своята съвършена форма, ние трябва да се съобразяваме само с конкретната действителност”. Каква е „съвършената форма”, до която е отредено да се развие науката?

Отговор: Отредено е науката да се развива до такова състояние, когато ще се съедини с науката кабала и ще се влее в същото течение.

Защото, на нашия свят е съдено да се издигне и облече във висшия свят, ставайки негова неразделна част и включвайки се в него с всичките си действия, с всички наши усилия, положени дори в материята на този свят.

Нищо не изчезва безследно – всичко принадлежи към едно мироздание, към една реалност. Затова, естествените науки също ще се съединят и влеят в науката кабала, като нейна органична част.

Науката кабала обхваща цялото мироздание и там ще влязат всички науки на нашия свят. Те и сега влизат в нея – на нас само ни се струва, че съществуват отделно. Защото, всички закони на този свят са същите закони, съществуващи в духовния свят, само че отпечатани в нашия егоистичен материал. Ако материалът работи с намерение да получава „заради себе си” на стъпалото Малхут де-Малхут на Света Асия, то законите се получават такива.

В духовния свят, намерението „заради себе си” се отнася към клипот, нечистите сили – и там това са духовни закони. А тук, те се получават като материални – не могат да бъдат осъзнати, като намиращи се в намерението „заради себе си”.

Ако постигнем окончателното поправено състояние (Гмар тикун), тогава целият този свят, постепенно, все повече се отменя и изчезва. Ние все по-малко го усещаме и все повече негови части изчезват от нашето възприятие.

Започваме да усещаме, колко всичко е преходно и временно. Както при преобразуването на материала от едно състояние в друго, когато формите се връщат в изходно състояние и от „явни състояния” на твърдото вещество се преобразуват в течност, но след това – в не съвсем явно, в газ, а после в съвсем невидимо, в нула/пустота…

Всичко това става в нашите усещания, в нашето възприятие. И ако нашето възприятие се промени, тогава не остава място за общоприетата физика, която, по същество се занимава само с неживата материя. Биологията, зоологията, медицината се занимават с растителното и животинското ниво.

Цялата наша наука, не се издига по-високо от това ниво – неживото, растителното животинското. На човешкото ниво, вече няма „наука” в строгото разбиране на това понятие – само регистрация на натрупани наблюдения от живота, на факти (психология, психиатрия).

В степента, в която този свят ще изчезва от нашето усещане на нивата неживо – растително – животинско, и тези нива започнат после да се „свиват”, издигайки се и включвайки се в човешкото ниво, ние ще престанем да се занимаваме с тези науки, защото ще престанем да усещаме тези явления и да приемаме тяхното съществуване в този вид, в който ни се представят сега.

Цялата тази реалност съществува само по отношение на нас. Ако всички наши свойства и органи на възприятие се променят, т.е. действителността, възприемана от нашите сетивни органи се промени, то каква наука може да има за несъщестуваща реалност?

Всичко е относително…

От урока по статията „Кабала и философия”, 05.01.2011

[31887]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Струва ми се, че в своите статии Рабаш се опитва да ни опише духовната работа в чувствена форма…

Отговор: Всичко става вътре в желанието, тоест вътре в нашите усещания. Кабалистите не говорят за нищо друго.

Математиката и всички явления, които ни се струват рационални – също са чувствени, но ние не съзнаваме, че в ума си оценяваме съотношенията между усещанията.

Измерваме ги, претегляме ги, определяме някакво числово значение – но това винаги е работа с усещанията. Дори, ако сравнявам цветови нюанси: „Този е по-жълт, а този – по-бял“, аз оценявам усещанията, които те предизвикват в мен. И така е със всяко нещо – дори с най-рационалните, като че ли лишени от всякакви чувства понятия – във всички случаи работим само в усещанията.

Когато започнах да се занимавам с науката кабала, това просто ме порази: „Какви чувства?! Това да не любовен роман?.. Каква наука е това?“ – докато наистина не започнах да разбирам, че човек се състои изцяло от желания, и всичко, което ни заобикаля – също са желания. Неживите обекти, растенията, животните – всичко това са желания, които по този начин се представят в нашето общо желание за наслаждение.

Аз виждам животни, неживи обекти, хора, небе – в такъв вид усещам явленията в своето желание за наслаждение. Изследвам някакъв нежив материал: с каква сила да му въздействам, за да се нагрее, да се разпадне, да се съедини.

Изследвам животни, растения, самия себе си, отношенията между нас в човешкото общество. Във всички случаи анализирам, преценявам, оценявам, изучавам само съотношения между желанията.

Затова, във всички кабалистични книги е писано само за поправянето на желанието – за да можеш да издигнеш своето желание на такава висота, където ще можеш да бъдеш универсален – Творец, обща сила на природата, най-външният, най-широкият кръг, включващ в себе си всичко. Това трябва да постигнеш в своите желания.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 03.12.2010

[31602]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Необходимо ни е да опознаем своята природа – всички престъпления и необмислени грешки, иначе няма да можем да се издигнем над тях и да достигнем до Фараона в себе си, за да разберем колко ни пречи. Именно чрез него ние искаме да достигнем служене на Твореца.

Какво значи:”Пусни народа ми”? Кой да ме пусне? Казват, че Фараонът дори изпраща народа на Израел при изхода му от Египет. Тоест необходимо е да преминем през всевъзможни изяснявания, за да се подготвим за изхода – и след това излизаме! Фараонът ни задържа само докато не съберем сила и не станем готови.

Когато разкъсваме границата на духовния свят и преминаваме махсом – това значи, че имаме желание за това, имаме сила, а ако нямаме – преминаването ни е забранено. Затова Фараонът със съпротивата си само ни помага!

Така ние се издигаме над всички препятствия и благодарение на това придобиваме силата на отдаване, на съпротивление спрямо егоизма, твърдостта на екрана, на желанието. Ние увеличаваме желанието си и стремежа към духовното. Всичките „анти-сили” – всичките пречки и страдания се разкриват, само за да ни укрепят и научат.

По този начин трябва да разглеждаме всяко свое състояние – всяка естествено възникваща мисъл или усещане, и да знаем, че именно в него е мястото, където трябва да работим. В нас няма абсолютно нищо, което да можем да оставим такова, каквото е – непоправено.

Отначало ние разкриваме стъпалото „хафец-хесед” ( желаещ само отдаване), издигайки се над всичките си егоистични мисли и желания и признавайки ги за престъпления и грешки. Ние откриваме, че всичко произлиза от една висша отдаваща сила. А след това придобиваме връзките на любовта, извършвайки действия на получаване заради отдаване, които ни позволяват да разберем какво е любовта.

В крайна сметка се издигаме до такова състояние, което се нарича – Кетер. Кетер не се отнася към материала и към нищо, което се случва на долните нива – в него е само първопричината на ставащото долу. А всичко, което се намира под Кетер и чак до Малхут, е необходимо, само за да се даде възможност на Малхут да се изкачи обратно и да се уподоби на Кетер.

Затова накрая ние изграждаме същото отношение към Твореца, каквото и Той има към нас, над своя материал и всичко, което се случва в нас. И тогава не остава никаква връзка с всичко, през което сме преминали, което сме преживяли, решили, направили, разкрили – нито от наша страна, нито от Негова.

Всичко това изцяло се отменя и се разкрива само първото и основно отношение – Неговото към нас и нашето към Него. Това означава, че ние разкриваме всичко само в Кетер, в светлината на Любовта, когато въобще не са важни никакви действия или подаръци, да получаваш, за да отдаваш или да отдаваш, за да отдаваш – всички различия изчезват и всичко се слива в постигането на единството.

Материалът и формата на получаването все едно престават да съществуват, защото те изначално са били създадени от Твореца само с цел да можем с тяхна помощ да достигнем онази изходна, първородна точка, от която Творецът е започнал творението.

От урока по статията „Кабала и философия“, 03.01.2011

[31640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако накрая целият изминат път се отменя, какъв е смисълът на всичките ни днешни действия?

Отговор: А по какъв друг начин може да се постигне абсолютната любов? Как да се изгради тя, след като всяко следващо стъпало се строи на основата на предишното?

Целият изминат път се отменя – по начинът, по който се разкрива, че целият този свят е въображаем. Когато достигаш до края на поправянето и се включваш в изходната точка на сътворяването, в нея наравно се сливат състояние „1” ( начало на сътворяването) и състояние „3” ( край на поправянето). А състоянието „2” ( процеса на поправяне) все едно престава да съществува. То се включва в състояние „3” заедно със състояние „1”, като че ли нищо не е било и всичко това сме си го въобразявали!

Всички изменения са се случвали само в усещането ни, трябвало е да изживеем всички тези състояния, за да можем да разберем Твореца и да го почувстваме, да се прилепим за Него и да се слеем с Него.

А всичките светове (оламот) – означават „скривания” (аламот) и тези светове, скривания – изчезват! Те са необходими, само за да създадат постепенно нарастващо скриване, проблеми и страдания, които ни пробуждат, за да започнем по малко да постигаме отдолу нагоре онова едно, единствено реално съществуващо състояние. А освен него, нищо не съществува.

Всички състояния, които преминаваме са необходими за да си изясним – това са 125 стъпъла на изясняване на онова съвършенно състояние, в което винаги се намираш. Ти просто не си способен да го постигнеш напълно отведнъж и затова го правиш постепенно, на части: разбираш още малко, чувстваш още нещо.

Все едно „ядеш тази порция” на части, това значи да се издигаш по стъпалата на световете. Но, в действителност, тези светове не съществуват, освен в твоето възприятие. След като постигнеш всичко, вече няма нужда от тях.

Обаче, те като че ли съществуват в мен, тъй като по тях съм се изкачил до края на поправянето, до окончателното сливане? Вярно, но това е само твоето усещане, пътя на твоето постижение. А в реалността има само едно съвършенно състояние, съществуващо и до и след теб – Малхут, напълнена от светлината на Безкрайността, както в самото начало, така и в самия край.

От урока по статията „Кабала и философия“, 03.01.2011

[31637]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 6, „Какво oзначaва „над знанието“: Аз вярвам с вярата на мъдреците, които са казали, че Творецът чува молитвите на всички уста. Това се нарича: с вяра над знанието.

Човек трябва да се старае очевидно да разкрие, че Творецът чува молитвите. А до тогава той върви напред, все едно вече е разкрил това.

Тук всичко зависи от поправянето на неговите келим. Ако той още не вижда нещо, това не значи, че то не съществува и в реалността. Счупените очила още не са признак, че светът е обеднял. Аз си представям, че предметите, които съм виждал преди, продължават да съществуват.

Но какво да направя, ако аз никога не съм ги виждал, а и все още нямам очила? Тогава трябва да следвам съветите на мъдреците. А иначе как ще съумея да различа нещо?

Помня, когато бях на 11 години изведнъж ми казаха: „Необходими са ти очила”. Отначало не разбрах, как и защо, още повече в онези години очилата за децата още не бяха толкова разпространени. Родителите ми трудно ми намериха подходящи очила и след като ги сложих, аз, удивен, видях неща, които не бях виждал по-рано.

Така е и в духовното: трябва да повярвам на специалистите, които казват, че трябва да придобия нов възприемащ  инструмент, духовно кли – и тогава ще прогледна. Той не се придобива веднага, а посредством множество действия. Аз ги извършвам, за да видя новия свят, извършвам ги чрез силата, която се нарича „вярата на мъдреците”.

Те казват: „Трябва да придобиеш духовни очила, нуждаеш се от тях”. А аз не чувствам това, аз никога не съм чувствал духовния свят, за да ми липсва той сега. Но аз, все пак, следвам съвета им.

От урока по статията на Рабаш, 02.01.2011

[31493]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние четем „Зоар“ с коментарите „Сулам”, където текстът на първоизточника – самата книга „Зоар”, написана на езика на Талмуда, и коментарите на Баал а-Сулам, написани на езика на кабала, преплитащи се помежду си като нишките в тъкано платно.

Ние получаваме текста вече в готов вид, където тези два езика са премесени един с друг. Но когато ти го четеш или слушаш, пред теб като че ли стоят две картини, два екрана, като на компютър – външен и вътрешен.

На външния екран ти четеш текста на езика на Талмуда, а на вътрешния – става дума за духовни свойства и действия с терминологията на кабала.  Двата екрана постепенно започват да се съединяват за теб в едно. Това ти помага да започнеш да се приближаваш  съзерцанието на външната картина на света с вътрешно съзерцание.

Ти четеш „Зоар“, и това ти помага да започнеш да възприемаш външната реалност като случваща се вътре в теб. Постепенно това ти въздейства, и изведнъж ти започваш  все повече да се отнасяш към света по този начин. Като че ли през някакъв облак ти преминаваш към истинската реалност, към задълбоченото възприемане на действителността. А „Зоар“ те съпровожда.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 30.12.2010

[31266]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В мига, в който получа намерението „за отдаване“, без никакво получаване за себе си, аз започвам да се наричам „син на бъдещия свят“ – влизам във висшия свят, в усещането за намерението за отдаване и в стремежа да отдавам.

Тогава, в моето отдаване на другите (само вътре в желанието, тъй като нямам още какво да отдавам), в моето отношение към тях, започвам да усещам светлината, която ме напълва – Хасадим. Това напълване ме откъсва от моето егоистично желание.

То  не изчезва, но аз се откъсвам  от него, издигам се над него. За мен вече е ценно не то, а желанията на  другите – също, както за майката е най–скъпо желанието на бебето, и тя изцяло се посвещава на грижата за него. Но при нея, това е заложено в природата й, а ние стигаме до такова отношение към другите посредством висшата светлина.

Така, аз разкривам висшия свят. И, тъй като се изключвам от себе си и живея в желанията на другите, вече без каквато и да е връзка със самия себе си, аз постигам състояние, наречено „свобода от ангела на смъртта“. Тогава вече не усещам като източник  на живот, който ме съживява, желанието, в което преди съм чувствал своя живот. То не ме оживява. Аз усещам живот в напълването на желанията/келим на другите, тъй като те са станали мои.

«Свобода от ангела на смъртта» означава, че моето желание, дори на най–нисшето, първоначално ниво, което ми се представя във вид на мое тяло, може да престане да живее и да получава дори минималното оживяващо го светене „киста де-хаюта“ –  и аз не чувствам, че с това съм загубил нещо. Вече не свързвам себе си с него, тъй като съм придобил друго кли, наречено „душа“.

Чуждите желания, които усещам като свои, се наричат съсъд/кли на моята душа. А напълването в тези желания, е напълване със светлината НАРАНХАЙ на моята душа. Там се срещам с висшата сила, с корена на всичко – и това означава, че постигам сливане с Твореца.

Тогава разбирам, че малкото усещане в моето егоистично желание, с което съм започнал своя път, е било само илюзия, в която е трябвало да живея и съществувам, за да изляза във всеобхватната реалност на отдаването.

А предишната реалност е била просто въображаема, съществуваща само в моята илюзия – като насън. Но в действителност, тя не съществува, тъй като няма място за желанието за наслаждение. Този въображаем, измислен свят изчезва като сън.

Така, ние напредваме към  другото желание. И всеки път, човек постига вътре в чуждите келим, които стават негови собствени. Затова е написано: „Човек се учи там, където желае сърцето му“ –  на това място, в тези желания, той разкрива вечния, съвършения, висшия живот.

От урока по статия на Рабаш, 26.11.2010

[27762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→