Въпрос: Какво означава – да мислим за съединение в света? Това е съединение на духовните желания, на “точките в сърцата“ или въобще на всички хора?

Отговор: “Човекът – това е един малък свят“. Целият свят, всичко, което виждам и усещам – е една обща реалност, свързана заедно. Неживото, растителното, животинското и хората, които аз виждам – всичко това са мои вътрешни желания и свойства, които аз наблюдавам в себе си.

Необходимо е да се постараеш поне малко да се вглъбиш вътре, и тогава ще започнеш да виждаш, как е устроено това в теб, и че то в крайна сметка наистина е така. Тъй като това е твоята вътрешна система.

Все едно аз гледам екрана на компютъра и виждам просто една демонстрация, отражение на всичко, което става вътре в него. И точно така е устроен човекът.

И затова е нужно да излезем от “този свят“, да се откъснем от този супер-телевизор с огромен триизмерен екран с рекордни “инчове“, стерео изображение, и да проникнем вътре в самата ни система – в “паметта“ и “процесора“, във всички наши програми, във всичко, което е вътре в нас.

И тогава ще достигнеш до духовното, до висшия свят – защото всичко слиза от там.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 27.02.2011

[36509]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Четейки „Зоар” не трябва да се забравя, че става дума само за отношенията между нас.

Грешници и праведници, съботна вечер и делници, нощ и ден, нежива, растителна, животинска природа и човек. Храм, поле и дърво, всички думи говорят само за вида връзки между хората – за връзката на неживото, растително, животинско и човешко ниво.

Освен за това, не се говори за нищо друго. Защото няма нищо повече. Вътре в тази връзка, в нейните видове, ние усещаме живота. Съчетаването на свързващите душите сили ни рисуват на екрана картините на нашия свят. Така усещаме реалността.

В кабалистичните книги е описана само връзката между нас. Защото повече няма за какво да се пише. Нищо друго няма, а всички светове – това са описания на нивата на връзки между душите. Има безформено желание за наслаждение и се описват етапите на неговото поправяне, за да се свържем с другите. Съединявайки се с другите, творението разкрива връзките между всички части на една обща душа – Малхут на Безкрайността. Именно за това става въпрос.

Кабалистите не усещат нищо повече. Творението чувства реалността, откъсната от връзката с другите и я нарича „наш свят” или усеща връзка с другите в силите на отдаване, които му дава светлината – и тогава му се разкрива висшия свят.

Висшият свят е връзката с другите и всичко, което ракривам в тези връзки. Какво разкривам? Свойството отдаване. Това се нарича „отдаване заради получаването”. Връзките от такъв вид се наричат „не прави на другия това, което ти е ненавистно”. После тези връзки се укрепват и в тях усещаме любов, което се нарича „възлюби ближния като самия себе си”.

Връзките, които са само в отдаването, според принципа „не прави на другия това, което ти е ненавистно” се наричат Втори Храм, само нивото на Бина, „мохин-де-нешама”. Връзките в любовта, това вече е Първият Храм, нивото „мохин-де-хая”.

Всичко, за което се говори, са връзките между хората. И всички думи, които можем да използваме, цялата реалност, която можем да разкрием – всичко това е само връзката между хората.

Отсъствието на връзка, в което се намираме днес, ни се представя като този свят. Моето виждане, моето усещане в егоистичната връзка между всички, в нейната минимална степен се нарича „този свят”. А истинската, мощна егоистична връзка между всички нас, аз разкривам впоследствие – като лява линия, клипа.

Но ние нямаме друго усещане, разбиране, друга реалност и съществуване, освен във връзката помежду ни – не е важно дали е лоша или добра. Само за видовете на тази връзка говори книгата „Зоар”.

И за какво още могат да пишат кабалистите? В реалността няма нищо. А всичко, което ми изглежда като нежива, растителна, животинска природа и хора, различните обекти, действия, мисли, решения, къщи, мебели, автомобили – всичко, което можем да си представим, са човешки връзки в техния правилен или неправилен вид.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 27.02.2011

[36483]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Когато, по време на четенето на книгата „Зоар” възнамерявам да привлека светлината, връщаща към източника, чувствам различни вътрешни реакции. Това нещо реално ли е или засега, все още е моето въображение от този свят?

Отговор: Засега, все още усещаме психологическите, а не духовните състояния, предизвикани от промяната на желанията. Все още нямаме сила на екрана, за да можем да работим над нашите желания, обръщайки ги в отдаващи – да извършат действия за отдаване.

Занимаваме се с кабала на най-външния слой на реалността, даден ни в усещанията. Но вътре съществуват много състояния, светове, стъпала, на които също се намираме – включително до нашия корен в света на Безкрайността. Но засега, все още ни е разкрито само повърхностното желание, заедно със случващите се в него явления.

Това е част от истинската реалност, но не в нейния същински вид, а във външната форма на нашия свят – във външната обвивка.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.02.2011

[36418]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Науката кабала ни учи как да преминем от материалния свят в духовния, от сегашното възприемане на реалността към истинското. Необходимо е да обясним на себе си, че възприеманата сега от нас действителност е илюзорна, временна и случайна, че е зависима от нашите вътрешни свойства. Те само ни се струват стабилни, но всъщност се поддават на изменения, поправяния и преобразования.

Да кажем, си получил компютър и ти се струва, че той няма никакви допълнителни функции освен тези, които има. През цялото време гледаш една и съща картина, защото нямаш други. В един момент идва специалист и ти казва: „Виж каква клавиатура съм ти донесъл, опитай се да работиш с нея”. Започваш да натискаш клавишите и неочаквано откриваш много нови неща за себе си.

Пред теб се появяват картини, в които виждаш самия себе си. И ето, че влизаш в тях и започваш да програмираш света, в който живееш. Всъщност даваш команди и всичко около теб се променя.

Тогава започваш да научаваш, че светът функционира съгласно определена програма, наречена Творец. Но в степента, в която се уподобяваш на Него, към теб постепенно преминават Неговите командни функции.

А след това, стигаш до състояние, когато вземаш в свои ръце тази клавиатура – с всички команди и програми, съдържащи се в нея, с всичко случващо се, и всъщност със собствената си съдба.

И така, картина след картина, започваш правилно да подреждаш тези кадри, които постъпват към теб и всяка минута се сменят. Сега вече можеш сам да планираш какви да бъдат, както е казано: „Исраел е по-високо от звездите и знаците на успеха”.

Внезапно виждаш, че предишният живот е останал някъде назад и вече си се придвижил далеч напред от онази първа картина. Осъзнаваш, че не се намираш в нея. Но къде си сега?

Откриваш, че се намираш в някаква реалност и си въвлечен в нея – програмираш я и тя все повече и повече ти се разкрива, а ти се намираш извън времето и пространството, извън предишното възприемане на реалността и твоето животинско тяло вече не съществува.

Намираш се в усещането, че целият свят на материята е изчезнал, защото и по-рано не е съществувал – просто така си го усещал в онзи първи кадър. Именно затова, нашият свят се нарича „измислен свят”. А науката кабала ни учи, как правилно да приемаме реалността – или как да разкрием Твореца.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа”, 04.01.2011

[36375]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Ние трябва да се изменим, за да постигнем Твореца, защото Го постигаме в новите келим/свойства на възприятие, в новите желания. Разбира се, самите тези желания не са нови, но те се съединяват в нас по нов начин.

В нас има желание за наслаждение и желание за отдаване. За да разкрием Твореца, ние трябва да създадем в нас такава връзка между тези желания, че да Го разпознаем.

Творецът има 125 форми за разкриване, следващи една след друга, когато Той ни се разкрива все по-близо и по-близо, все по-ясно и по-ясно. Това са 125 стъпала, издигайки се по които, ние можем да Го видим и усетим все по-добре.

Как разкриваме Твореца? В момента, в който създадем между нашето желание за наслаждение и желанието ни за отдаване такава връзка, че на първото стъпало – желанието  за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му форма, подобна на Твореца, ние на мига виждаме през тези желания, през техните съединения – Твореца.

Тоест, аз трябва да създам в себе си общото свойство между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да бъде то тъждествено, равно, подобно на Твореца на първото, най-ниско стъпало на Неговото разкриване. Тогава аз ще видя, ще разбера и ще почувствам Него.

В нашия свят също съществуват различни явления, за възприемането на които аз трябва да поумнея, да придобия допълнително усещане, да се науча на още нещо – и тогава ще започна да усещам, какво става, по какъв начин и какво представлява това явление.

Така и в науката кабала. За да предизвикам съчетаването, взаимното проникване на желанието за наслаждение и желанието за отдаване във всеки от нас, по правилен начин, на първото стъпало и по-нататък на всички 125 стъпала, ми трябва светлината, която би извършила в мен това изменение. Сам, аз не съм способен на това, защото се намирам на най-ниското стъпало и нямам никаква представа за това, какъв трябва да стана на следващото стъпало – подобно на детето, което не знае как трябва да изглежда след година. По-нататък…

Затова ни е дадено ученето. Ние трябва да седим и да учим от първоизточниците, а най-силният първоизточник за привличане на светлината, това е Книгата „Зоар”. Когато ние заедно изучаваме тази книга, и всеки при това мисли как да се съедини с другите, защото в съединяването между нас, ние създаваме формата на Твореца, правилното съчетание между желанието за наслаждение и желанието за отдаване, за да може желанието за отдаване да властва над желанието за наслаждение, придавайки му правилната форма – това се нарича „вяра над знанието”.

Ако по време на учението аз искам да се случи така – това е достатъчно, няма по-големи заповеди, и няма нищо по-важно. Тогава аз привличам светлината, за да може тя правилно да подреди в мен тези желания. А светлината вече върши това. Повече от това не ми трябва да знам. Така малкото дете иска да се развива – и затова бяга, играе и прави всичко. Така и аз, като детето, правя всичко – само за да дойде светлината и да ме върне към източника, към Твореца.

От урок по Книгата „Зоар”. Предисловие, 18.02.2011

[35681]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Изучаване на кабала - Няма коментари→

99,99% от всички изменения в нас стават незабележимо и неосъзнато за самите нас. Въпреки че, ние влияем на тези действия – със своя стремеж към поправяне и ги ускоряваме. Но те преминават така, сякаш са физически процеси в нашето тяло, за които ние не трябва да се замисляме.

Аз не провеждам кръвта по артериите си и не се грижа за това как работи лимфната или нервната ми система, или който и да е друг мой орган. Аз мога да се изключа съвсем и да спя, да не мисля за тях, а моето тяло ще продължава да живее,  да се поддържа или дори да расте.

И в духовното развитие процесът преминава по същия начин. Има множество действия, в които ние не трябва да влагаме от себе си осъзнаване и не трябва да определяме тяхната форма и ред. Има съвсем малък промеждутък, в който ние решаваме сами и където внасяме своето участие. И това е достатъчно, за сметка на това постигаме всичко!

Тъй като ние разкриваме “единството“. И за сметка на това единство, обединението, към което се стремим, ние придобиваме знание за всички останали елементи на системата, над които не сме работили! Аз работя над постигане на сливането с Твореца в това, в което на мен ми е дадена свобода на избора. И ми казват, че ако променя намерението си на отдаващо, то ще достигна разбирането за Твореца.

А ако аз разбирам Твореца, то пред мен ще се разгърне цялата тази система и аз ще разбера всичко!

И затова не ми трябва да работя над цялата система и да я проверявам и познавам цялата в нейно огромно разнообразие и огромно множество от явления, не ми е нужно да изследвам всички тях и да ги разбирам. За сметка на това, че придобивам отдаване – аз разбирам всичко, което се случва в нея.

Ние можем да работим над една малка област, но на нас ни се разкрива целият огромен свят! Както е казано: “покажете Ми отвор като иглено ухо, и Аз ще разтворя пред вас огромните порти на висшия свят“.

Иначе и не би било възможно – да изучим тази необятна система от безкрайна сложност и с безчетно множество части, свързани в безкрайни и всевъзможни връзки, която постоянно се изменя, и с всеки свой свободен избор, определя измененията за всички останали.

В математиката от едно уравнение ние можем да определим едно неизвестно. Ако имаме две неизвестни, то ни трябват две уравнения. А тук имаме безкрайно число неизвестни – и се получава, че е необходимо и безкраен брой уравнения, свързани заедно в една система. Тоест това е матрица с безкраен брой уравнения, всяко от които се изменя по свой собствен закон.

Ние не можем да решим такава задача, нашият земен разум не е способен на това. Ние нямаме математическите средства, за да се приближим изобщо някак към нея. А в духовния свят можем да направим това, тъй като там достигаме до желания за отдаване – и в тях получаваме власт над всички неща.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 24.02.2011

[36286]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Ако кабала е основата на всички науки, струва ли си първоначално да дадем на детето нейното знание и едва после да започнем да го учим на всички други науки?

Отговор: Първо, детето трябва да се запознае със своя свят. Но още от ранна възраст, от шест години, ако не и по-рано, може по малко да му се обясняват понятия от науката кабала.

Децата могат да възприемат това знание паралелно с науките на нашия свят толкова естествено, колкото лесно запомнят няколко езика. По същия начин можем да им обясняваме двата езика за възприемане на реалността: вътрешния и външния. Те ще усвоят това много лесно и то ще влезе в основата на тяхното възпитание като навик, заложен в детството.

Трябва да им се обясни, че в света действат две сили. И всичко, което виждаме със своите материални очи са картини, възникващи в нашите сетивни органи, като следствие от взаимодействието на тези две сили. И тогава, детето ще може да разбере вътрешната същност на всяко явление, което наблюдава.

Всеки предмет – маса, стол, човек, автомобил, самолет, в крайна сметка може да се разложи на съчетание между тези две сили – получаване и отдаване – и да се изясни, защо това тяхно особено съчетаване създава в нас именно такъв образ на материалния обект.

И тогава, детето ще разбере, какво може да получи от него и как да го използва така, че с негова помощ да постигне някакви материални или духовни придобивки. Защото, то ще знае мястото на този обект в цялата реалност, а това е много важно.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 21.02.2011

[35957]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние никога не разкриваме истинската реалност; всичко се случва в нашите желания. Творецът е създал желанието, което по своята същност е целият материал на творението. Ние усещаме всичко, което се случва в него.

Усещанията в желание се делят на вътрешни и външни, с други думи, възприемане на себе си и на обкръжението. От своя страна, тези части на възприятието също се делят на множество слоеве, степени, части и форми.

Но всичко това е вътре в желанието, което е било създадено от Твореца. Ние не можем да си представим нищо, което съществува извън това желание, дори хипотетично. Няма никакво друго „място”, което съществува някъде другаде; цялото „пространство” е ограничено вътре в желанието.

И затова всичко, което възприемаме, зависи от промените в желанието. Цялата кабала говори за природата на сътвореното желание, промените, които то може да придобие, и нещата, които ще усети в съответствие с тези промени. Формулата е проста: внасяш определени промени в първоначалното желание и получаваш определено усещане като резултат.

Общият спектър се състои от множество оттенъци. Различни импулси могат да се разкрият по едно и също време в едно желание; възприемаме различни събития, действия във всяко отделно желание. Желанието на човек се дели на 613 части, където той усеща всичките различни впечатления и реакции. И всички те представляват неговата представа за света.

Частите на получаващото желание, което се отнася към неживото, растителното, животинското и човешкото ниво, оформя контурите на реалността за нас. Можем да разширяваме все повече и повече желанието, като непрекъснато разкриваме нови части в него, и тогава нашият общ свят се разширява.

От урок по статия на Рабаш, 17,02,2011

[35587]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е тази сила идваща от разбиването и тласкаща към развитието?

Отговор: Хората не разбират откъде се взема силата за живот. Учените се опитват да намерят източника на жизнената сила, също както древните алхимици, безуспешно опитвали се да превърнат обикновените метали в злато.

Те вземат нежив материал и чрез всякакви въздействия, чрез електрически импулси, се опитват да го оживят, да го превърнат в растение, в нещо развиващо се.

Ако обясним това с понятията на Кабала, то те се опитват да привлекат към неживия материал допълнителна висша светлина, която да повлияе на материала и да го издигне на следващата степен – от неживото ниво към растителното. Но това е невъзможно! Те нямат никаква възможност да направят това, и нищо не се получава.

Нека продължават с опитите си, за да се убедят, че това е невъзможно. Безполезно е да се търсят способи да се вдъхне живот в неживата материя, защото всяка следваща степен, дори и формите на съществуване в нашия свят, това е допълнителна светлина вътре в желанието. И как е възможно с някакви физически действия да се притегли висшата светлина, която да направи от камъка растение? Това е просто смешно!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 16.01.2011

[35522]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има състояние, в което получаващият и даващият желанието се обединяват, изпълват се един с друг и се намират един в друг, чак до такова състояние, в което не могат да се различат. Това състояние се нарича „свят на Безкрайността” и то е първично.

А след това става спускане, „поетапно разваляне”, когато от състояние на единство те започват да се раздалечават и по разширяващ се конус се спускат надолу, отделяйки се един от друг.

На определен етап от това разделение между нас е бил създаден този особен статус и те са открили възможност да се съединят отново. Но, когато са опитали да направят това, те достигнали до разбиване.

Освен това, тези желания се намират на различни страни: едното отдясно, другото от ляво. Сега всяко едно от тях трябва да включи в себе си другото. Затова е станало и разбиване: желаейки да се обединят отново, както в Безкрайността, те не съумели да го направят и се разбили. С други думи, неудачното съединение довело до това, че те се пропили едно в друго.

След това развитието продължило по разширяващ се конус, отделяйки ги един от друг още повече. Но сега силата на отдаване, т.е. първата сила, Твореца, е напълно проникната със свойствата на желанията за получаване, с творението; а творението е напълно проникнато от свойствата на Твореца, даващият желанията.

Но в Твореца господства силата на отдаване, а силата на получаване включена в нея, се намира под нея, докато в творението е обратно – господства силата на получаване, а силата на отдаване ѝ е подчинена вътре в нея, тя е скрита.

А след това следва спускане до нашия свят. Тук творението, силата на получаване започва да се развива. Отначало то изобщо не усеща кое е то и какво представлява. Що за сили са това? Неговата основна сила е желанието за наслаждение и криещата се в него сила, желанието да наслаждава.

Желанието да получава се развива, а даващото желание в него почти не се усеща. То се проявява само според степента на поддържане на желанието за наслаждение, дава му жизнена сила, създава всички видове връзки между формите на неговия материал.

Когато Големият взрив положил началото на процесите в неживата природа, цялото това развитие е произлизало от желанието за отдаване, заложено в материята. Тъй като получаващото желание само по себе си не се е преместило от мястото си, то просто иска да се наслаждава и сякаш отваря уста, оставайки неподвижно. А именно желанието за отдаване, което се крие в него го изменя, придава му сила за живот.

Така се развиват тези две сили: желанието да отдава, независимо че е скрито, движи получаващото желание и го тласка напред. По такъв начин се е развивала цялата наша Вселена, а след това и Земята – чрез взаимодействието на две противоположни сили: топло и студено, привличане и отблъскване и т.н. В природата всяко нещо се състои от противоположности, така или иначе включващи се една в друга.

Всички изменения, случващи се в неживата, растителна, животинска и човешка природа са предизвикани от взаимното включването на тези две сили – получаващото и даващото желание. Те се смесват помежду си в различни съчетания, при това желанието за отдаване все повече проявява себе си над получаващото, все повече преобладава, господства над него. И получаващото желание върви заедно с него, защото развитието му носи изгода.

От урока по статия на Рабаш, 18.02.2011

[35670]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→