Необходимо е да обединим заедно Исраел, Тора и Твореца (човекът, стремящ се право към Твореца, светлината и Твореца).

Всяка част трябва да се стреми да се съедини с останалите, а всичко това е, за да отдава в крайна сметка светлината – точно, както от самото начало светлината е отдавала, давайки на Малхут усещане за своята любов и подтиквайки я към всички тези действия, които са започнали от Първото съкращаване (цимцум алеф) и са се развивали все по-нататък надолу.

Но когато, след всички тези дълги поправяния Малхут се върне обратно, към същото състояние на съвършенство, на цялостност и единство, в нейното отдаване и любов към светлината на Безкрайността, тогава виждаме, че всичко това е само едно, единствено творение – само че преминало през всякакви „перипети”.

Тези „трудни ситуации” се наричат за него „светове” – от думата „скривания”. Това са скривания на съвършеното състояние на света на Безкрайността, за да се отдели от усещането за напълване и да премине през всевъзможни вътрешни преживявания, впечатления, решения, войни. И във всички тези състояния на отделяне от света на Безкрайността, а после и на приближаване, връщайки се обратно към него да изгради в себе си еднакво отношение към светлината и така да стигне до прегръдката, до пълното сливане с нея.

В целия процес има безброй детайли, всеки от който е свързан с началото и с края на процеса. Защото, ние също участваме във всичкото това объркване на чувствата, което преживява Малхут от сблъскването на светлината със съсъда, на наслаждението и желанието, на силата на Твореца и силата на творението. Преминаваме през всички тези състояния лично – като част от Малхут, за да можем като резултат да почувстваме себе си като единна душа.

Защото, има само едно творение – тази, самата Малхут от света на Безкрайността. И всеки от нас трябва да се съедини с всички останали, като преодолее този страшен сън и привидното разделение между нас, това скриване на съвършеното безкрайно състояние. Тогава ще се разкрие, че се включва във всички останали – и със своите чувства и разум, и със своята любов и отдаване.

Затова, трябва да направим всичко, за да ускорим пробуждането си от този сън. Написано е, че Творецът ще ни върне „от Цион”, тоест от това излизане (еция) от реалността, от този сън и тогава ще разкрием, че сме били като в сън и всички ще се съединим в една душа.

Надявам се, че конгресът, който ни предстои след седмица ще ни помогне да направим голям скок напред, за да успеем да се пробудим и да усетим себе си като единна душа.

От урок на тема „Подготовка за конгреса в Ню Джърси”, 24.03.2011

[38976]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

В крайното състояние ние трябва да се върнем там, където сме били в самото начало, където сме били обединени като един човек с едно сърце. Творецът е създал само едно творение, едно желание.

Когато това желание се разделя на части, разделението се извършва само по отношение на нас: така го чувстваме. Но връщайки се обратно към състоянието на обединение, ние се чувстваме, като че ли сме били в сън. Възприемаме това разделение и целия свят, цялата реалност, с изключение на света на Безкрайността, като сън.

Низхождайки от света на Безкрайността в този свят, въпреки петте свята или скривания („свят” или „Олам” идва от думата „скриване” или „Алам”), ние постепенно губим чувството за реалност подобно на човек, който постепенно се унася в сън, докато заспи напълно. И сега постепенно ние трябва да се събудим от този сън.

Въпреки това, единственото, съвършено състояние съществува дори сега и ние живеем в него. Само трябва да изясним, че разделението ни е само сън, и да го отърсим от себе си. Само ни се струва, че възнамерявайки  да донесем радост и вдъхновение на всеки един, ни е грижа за останалите. В действителност, това е възможност да работим със себе си. Но е доста трудно да се събудим и освен това, в този случай ще бъда движен от дребна егоистична цел от този свят и нищо повече.

Ето защо в основата си, отдаването на другарите, повдигането на настроението им ме връща към същото това състояние на обединение. Загрижен съм за своята собствена душа, стремейки се към обединение с останалите части, с всички други души. Това точно е мисията на всеки човек, чрез изпълнението на която той реализира своята душа.

От урок на тема „Подготовка за Конгреса в Ню Джърси“, 22.03.2011

[38796]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как може да получим от обкръжението важността на намерението за отдаване?

Отговор: Представете си, че освен обкръжението, няма нищо друго. Няма Творец, няма го свойството отдаване, няма нищо освен обкръжението.

Ние мислим, че има нещо друго и това ни умиротворява. Има обкръжение, но има го също и Творецът, моята лична връзка с него. Истината е – няма нищо такова, а само обкръжението. Или възприемате себе си в себе си, или можете да усещате себе си в обкръжението. Това пак ще сте вие, но съвършени, защото ще се включат всички ваши изгубени части.

Освен тези две съставни, няма нищо друго. Вие сте или потопен в сегашното си състояние, или сте свързан с обкръжението, което сега си представяте, че е извън вас: с групата, с общото желание. Но това сте вие!

В действителност, сегашното ми състояние е обусловено от факта, че моят егоизъм ме разделя от истинската ми „същност”, и аз мисля, че съществувам извън нея. Абсолютно обратното! Цялото ми Кли (желание, съсъд) на душата е там, вътре в моята истинска „същност”. То просто е скрито от мен и го приемам като чуждо. Впоследствие, ще ми се разкрие от кого съм откраднал, измамил, навредил. Бил съм самият аз, най-близките ми и скъпи хора!

Въпрос: При какво условие мога да разкрия важността на отдаване от обкръжението?

Отговор: С вяра над знанието! Ти търсиш рационално потвърждение, определена логика, която би обяснила, че се обръщаш към групата и получаваш подкрепа от нея. Такава логика не съществува. Действително, ако ти можеш да докажеш това логически, то би било изгодно за теб да си в този отбор от егоистична гледна точка, както например във футболен отбор. Тук, обаче, ти нямаш рационална подкрепа.

От урок по книгата „Зоар“, 21.03.2011

[38686]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да помолим Твореца за помощ, за да отдаваме, без да получаваме нищо за себе си?

Отговор: Точно за това молим. Аз моля Твореца да ми даде възможност да отдавам, където „да отдавам на Твореца” означава да отдавам на групата, защото е написано „Аз живея сред Моя народ”. Това е същото нещо.

Няма друг Творец. „Аз живея сред Моя народ” означава, че Той се разкрива в групата. Общата сила на групата се нарича „Творец”. Да отдаваш на групата като цяло означава да отдаваш на Твореца.

Ние мислим за това по земен начин и затова ни изглежда като „Какво е толкова особено за групата? Какво мога да им дам? Колко глупаво!”. Но ако ти наистина излезеш от себе си, за да отдаваш на другите, ще разкриеш висшата реалност вместо този свят. Просто ние не постигаме това.

Повдига се въпрос: Но много философски учения са проповядвали отдаване на обществото и са считали гласа на хората за глас на Твореца. И все пак, това е неправилно, защото те не са използвали поправящата светлина, вътрешната сила, която я има в обществото.

В крайна сметка, какво казва науката Кабала? Ти нямаш нищо освен желание. Вътре в това желание има особена сила, наречена „Творец”, която е била скрита там от началото. Ти можеш да пробудиш тази сила в групата, ако наистина искаш да се придвижиш към нея, да отдаваш на групата. Там виждаш крайните резултати – себе си, групата и Твореца. Всичко е вътре в нея, в отдаването, което придобиваш извън себе си.

И няма никаква разлика дали отдаваш на групата или на Твореца. Отдаване в групата означава отдаване на келим или желанията на другите, а отдаване на Твореца означава, че ти включваш себе си повече в общата сила на отдаване, която царства в тези желания.

Трябва да се отделим от религиозните идеи, от нашата наследена вяра в някакъв си Творец, който управлява някъде високо в небето и от там ни влияе. Вижте с колко голяма сила влияе върху нас този стереотип! Но всъщност, няма висша сила извън нас! Тази сила е в групата, във връзката между нас. И няма нищо освен тази реалност, която разкриваш. Няма нищо извън реалността.

Ровейки се все по-надълбоко в тези идеи, започваш да разбираш, че това е много материалистичен подход.

От урок по книгата „Зоар”, 21.03.2011

[38659]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ние наричаме желанието материал на творението. Но как оттук да направим паралел с материята в нашия свят?

Отговор: Струва ти се, че материята в нашия свят е твърда, течна и газообразна. Изпарявайки се тя все едно се изплъзва от твоите усещания, а след това отново се връща, кондензирайки във влага. Този кръговрат на материята изглежда такъв само за теб.

Всъщност става дума не за материя, а за сила. Тази сила въздейства на нашите сетива, разслоява се в тяхната призма и ни се представя като вещество от материалния свят. Такава картина се рисува на екрана на нашето съзнание.

Например, ти не можеш да докоснеш въздуха, различните вълни и много други явления. Материални ли са те или не? Материални са. Що за материя е това? Желанието да се наслаждаваш. „Но нали аз не мога да го докосна”. Да, не можеш. И какво от това? Нали тялото ти е е животно, ограничено от петте сетива и възприемащо в тях много тесен спектър от явления.

Нима можеш по себе си да съдиш за природата? Представи си някое животно, което сортира света само съгласно това, което чувства и разбира. Нима можем да наречем това сериозно обективно изследване, истинска наука?

Например, чувстваш парче лед в ръката си. Но ето той се стопява и се изпарява – в това число и в усещанията ти. Значи, това вече не е материя?

Кабалистите обясняват, че в действителност твоят свят се очертава от сила – само за теб тя представлява, да кажем, парче студен лед. Всъщност, на някои той съвсем няма да се стори студен, а и в техните усещания ще изглежда съвсем друг.

Било е създадено само желанието да се наслаждаваш, силата на получаването. А след това, развивайки се, тя достигнала четвърти стадий – но само благодарение на светлината, която прониквала в нея и я просмуквала все повече и повече. Така маслото попива в тестото, за да може накрая то да се измени и да придобие нова форма. Ето и нашия материал, желанието да се наслаждаваш, се променял под въздействието на светлината, докато не си задало въпроса:”Кой съм аз?”

Откъде идва този въпрос? От съпоставянето със светлината. „Откъде съм? Защо съм? Кой ме управлява? Кой още се намира вътре в мен?” Ето какво, всъщност, пита творението. Всичките ни въпроси, са въпроси за Твореца, който се крие в нас. И те са предизвикани от действието на светлината. Ние нямаме друг избор, длъжни сме да Го разкрием и да се уподобим по свойства с Него.

И така, има само сила и тази сила рисува на нашия екран картината на реалността. Твореца е отдаващата сила, ние-получаващата, а между нас е екрана. Какво е това? Откъде се взе? Силата на отдаването, проникнала в силата на получаването, поражда в нея особено отношение, желанието да се уподоби на отдаването. Това е екрана.

В крайна сметка, цялата реалност – това са само две сили.

От урока на тема „Принципите на единното възпитание“, 18.03.2011

[38459]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес ние достигнахме състояние, когато милиони хора в целия свят започват да си задават въпроси: ”Защо страдаме? Защо живеем? Каква е целта на живота ни? Има ли природата за нас някаква програма?”

Затова сега се разкрива науката кабала, – защото именно тя може да даде отговори на тези въпроси. Като цяло всичките тези отговори се свеждат до едно: кабала ни разкрива друга реалност.

Науката кабала е методика за разкриване на висшата реалност, тоест реалността извън нас, извън това, което усещаме сега. Затова всеки от нас трябва да премине някаква вътрешна бариера, закриваща от нас онази, втората половина от реалността, в която се намираме сега.

Все едно неочаквано се включва светлината и виждаме, че тук има и нещо друго. И това е действително така. Само че се включва не обичайната за нас светлина, а висшата светлина и в нея ние започваме да виждаме още една реалност, която преди това е била тъмна, невидима и неусещана, – реалността на висшия свят.

Ето тогава ще разберем, какво се случва в него и причините за случващото се, тоест каква е същността ни. И вече тук, във висшия свят, ние ще видим, че ние сме души, а не физически тела, не животинската част, която притежаваме. Ние – това е частта от човека в нас, която е вечна, съвършена и е божествена  частица свише.

Ние сме вечни, съвършени творения, живеещи в различна реалност и в друга форма на съществуване. И нашето предназначение е да се издигнем и да живеем във висшия, духовен, вечен свят, извън ограниченията на времето, движението и пространството, а също и нашето възприемане на реалността.

А какво ще се случи с този свят? В продължение на известно време този свят ще продължи да съществува, докато ние постигнем висшата реалност. И в степента на постигане на по-високото стъпало на духовния свят реалността на по-ниското стъпало ще избледнява и ще става по-малко различима, докато не изчезне съвсем.

Кабалистите казват, че ние трябва да достигнем това тук и сега, в този живот, в нашия свят. При това нищо  не трябва да се променя, освен разкриването на висшия свят за нас.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“ 04.01.2011

[38523]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Кабала - Няма коментари→

Кабалистите ни разказват за Твореца, за Неговото съвършенство, и затова в нас възниква въпросът: „Ако Той е велик, вечен и съвършен, как е възможно да ни е създал толкова нищожни?“

Защото ако някой е съвършен, как е възможно да сътвори нещо неизправно, в което да има нещо нередно или дори мисъл и възможност за дефект?

Излиза че, всъщност, ние не сме неизправни, а вечни и съвършени създания, съществуващи в безкрайната реалност. А тук се намира само нашето животинско копие. И всеки от нас трябва само да изяви своята истинска форма.

И когато се разкрие новата действителност, висшето измерение, всеки ще види себе си не тук, а в него, и ще се облече в своята душа, в новата действителност. Той като че ли ще се избави от сегашното одеяние, от егоистичната форма, която усещаме върху себе си, и ще премине в нова, висша, духовна форма.

Това ни се струва твърде мъгляво, фантастично и нереално. Ние все още не разбираме, доколко нашето възприемане на действителността е относително.

Известно ни е, че в природата съществуват две сили: положителна и отрицателна, сила на получаване и сила на отдаване. Именно съчетанието на тези две сили и създава цялата материя. Ние също се състоим от тези две сили, които се намират в различни форми на взаимно включване, като два вектора, намиращи се във всевозможни съчетания на състояния.

Ние възприемаме и чувстваме картината, която те ни представят, и виждаме пъстрия свят, пълен с предмети, тела и различни ситуации.

Точно като на телевизионен екран, в нашия свят ние виждаме съчетание на две сили, действащи на екрана. Но за разлика от телевизионния, този екран е разположен около нас, той е триизмерен, и ние живеем вътре в него.

Подобно на поток от лазерни лъчи, които се проектират във въздуха и създават изображение. Ние с вас също чувстваме себе си и всичко наоколо, защото се намираме вътре в триизмерния екран, а всички отрицателни и положителни вектори на силите създават формата на нашата действителност.

Затова, че ни заобикаля действителността, фактически ние чувстваме вътре в себе си, в главата, а извън нас тя не съществува, е казано още в книгата «Зоар» преди повече от 2000 години. Така че науката кабала ни открива правилното възприемане на действителността.

Тя казва, че затова ние тряябва да излезем от тази триизмерна картина и да я видим отвън, т.е. да придобием екран, който се намира между положителните и отрицателни вектори на силите (желанието за получаване и желанието за отдаване). И тогава ние ставаме режисьори на действителността, която, от този момент, ще се разкрие пред нас.

Ето защо „човек“ (адам) означава „подобен“ (едаме) на Твореца. Тъй като сега той започва да създава и строи отдолу нагоре новата действителност и я разкрива на своя екран.

Притежавайки двете сили: положителната и отрицателната, той събира реалността отдолу нагоре, строи светове, докато не дойде до съвършенния свят, наречен свят на Безкрайността. Посредством тази работа човек опознава Твореца, и в това се състои същността на науката кабала.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа“ 04.01.2011

[38498]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистите, които изследват висшата реалност, ни разкриват, че цялата ни еволюция е започнала от света на Безкрайността, Ейн Соф, където всички сме били свързани като един човек с едно сърце, в едно цяло – толкова здрава е била нашата връзка. Тази връзка първоначално е била поддържана от силата на Висшата светлина, която ни е контролирала и напълвала.

Но по-късно сме започнали да се спускаме от света на Безкрайността, тъй като нашата връзка започнала да отслабва. Между нас се формирала дистанция, която продължила да нараства (Световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия, на чертежа по-долу), докато сме паднали на нивото на сегашното си състояние, най-ниската степен на света Асия.

Спускането означава, че под влиянието на Висшия, постепенно сме загубили Светлината, която  запълва пространството между нас. Светлината е продължила да низхожда умишлено, сама, и накрая дистанцията се появила между нас.  Докато в света на Безкрайността всички сме били свързани до момента, в който  достигаме света Асия и започваме да се отделяме един от друг на голямо разстояние. Сега ние усещаме себе си като две отделни реалности: твоята и моята. Нашето его, което ни управлява, е отговорно за разделящото ни разстояние. Така всеки от нас се чувства.

Сега има седем милиарда отчуждени егоисти-индивидуалисти в нашия свят. Но е истина, че в света на Безкрайността ние съществуваме като един човек! И според нашите усещания, реалността също се е променила, тъй като ние я изпитваме като усещане в желанието ни, в нашити свойства.

Но трябва да разберем, че се занимаваме с две големи несъответствия: реалността, която чувстваме, и реалността, в която фактически съществуваме. Чувстваме се много чужди един на друг, далеч от съвършенството, вечността и безкрайното напълване, някъде в покрайнините на вечното творение, в този преходен свят. И все пак, връзката между нас остава, и тя е много силна. Ние все още сме свързани чрез взаимното поръчителство като един човек с едно сърце.

Просто не искаме да следваме тези условия и това е единственият проблем. Но природата ни възлага да сме свързани, въпреки всичко. Просто тази връзка ни се открива не на нивото на закона на света на Безкрайността, но до степента, до която сме отдалечени от нея.

С други думи, от нас не се очаква веднага да отговорим на всички условия на поръчителство, което управлява света на Безкрайността, в който сме напълно свързани с всички наши желания като едно цяло и има само една душа в центъра на творението. Ние само трябва да разберем, че оставаме свързани, ти и аз, и че има връзка между нас.

Тази връзка съществува между всички души, които в миналото са били свързани, но днес са разделени. Ние всички трябва да се върнем към центъра от където сме дошли.

От урок на тема „Поръчителството като условие за получаване на Тора”, 14.03.2011

[38052]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Когато се връщаме обратно в света на Безкрайността от мястото на края на мирозданието, където всеки от нас е бил захвърлен, и се приближаваме до центъра, ние ще усещаме много по-голяма близост с другите. Така ще бъде, докато се върнем обратно в Безкрайността. Това означава, че се връщаме към изпълнението на закона на съединение и взаимно поръчителство във все по-голяма и по-голяма степен, по 125-те стъпала на съединение – зависимостта на всеки един от всички.

Човек започва да разкрива тази интегрална и мечтана взаимовръзка и съгласно това той чувства вътре в себе си светлината, която го напълва. В крайна сметка, той става подобен на светлината и сега свойството отдаване го напълва. Тогава той започва да чувства духовния свят.

Цялото това пространство по неговия път към света на Безкрайността се нарича духовен свят, защото той може да бъде усетен само до степента на обединението с другите. Цялата реалност, оставила това усещане, се нарича този свят, тъй като човекът я усеща така, когато той разбива връзките с всички останали.

Тоест съществуват два типа реалност. В едната ние желаем да се откъснем от всички и затова чувстваме този материален свят. Но ако се насочим към противоположната страна, желаейки вместо това да се съединим с тях, тогава чувстваме духовния свят.

Законът за взаимното поръчителство е главният закон на всички творения; той е вечно съществуващ и задължителен за всяка негова част. Цялата нежива, растителна и животинска природа инстинктивно му се подчинява, следвайки вътрешния зов, под въздействието на заложените гени и силите на природата. Същото се отнася и за човека в неговите изначални етапи на развитие, когато следва закона инстинктивно вътре в себе си.

Едва когато той достигне до „човешкото” стъпало на развитие, започва да получава свойства, които не пребивават в този закон слепешката. Човекът трябва по собствено желание да приеме този закон и да започне да го изпълнява.

Преди всичко той трябва да разкрие този закон, да го изучи и да пожелае да го следва, т.е. да поиска да бъде поправен от светлината, възвръщаща към източника. Когато тази светлина се спусне към него, той приема условията на взаимно поръчителство и по собствена воля започва да ги изпълнява и усеща и затова разкрива една единна душа, съединение между всички.

От урока на тема „Поръчителство на какво е условието за получаване на Тора”, 14.03.2011

[38048]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво остава непроменено в човек, който се развива духовно, и какво се променя в него?

Отговор: Единственото нещо, което не се променя, е намерението към правилната цел, което той понякога се опитва да създаде. Освен това, всичко друго се променя и нищо не остава същото. Ти губиш всичко, освен правилното намерение, ако си го създал. Всичко друго само изглежда, че е твое, включително и твоето съществуване, а то ти е дадено само за да създадеш правилното намерение.

Този и духовният свят не се считат. Само намерението остава, което можем да създадем в резултат на нашите усилия. Това е духовният съсъд, душата.

В това намерение ти виждаш вечната реалност, тоест себе си. Каква е истинската реалност? Това е степента на разкриването ти на теб самия във висшата светлина, в подобието с нея, в това да станеш като нея. Всичко това се разкрива само в намерението и нищо не остава освен това.

Няма нищо, освен намерението. Това означава, че нищо друго не съществува в реалността. Всичко друго е въображаемо и само ни изглежда, че сега съществува, за да постигнем намерението. В крайна сметка, ти трябва да живееш в нещо. Кой създава намерението? Създава го човекът, който ти сега възприемаш като себе си, живеещ и съществуващ в този свят. Защо ти е нужно това? Това е за да формираш намерението.

Когато завършиш създаването на намерението от началото на стълбата на духовните стъпала до нейния край, тогава целият този свят, цялата тази реалност изчезва, защото всъщност тя не е съществувала. Само ти се е струвало, че съществува, за да развиеш правилното намерение.

Сега разбери колко важна е дейността, с която се занимаваш – създаването на твоя безкраен образ, човека, който е подобен на Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 17.03.2011

[38348]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Душа и тяло, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→