Лекция в Рим

Въпрос: В науката Кабала Вие говорите за егото на човека, за съединение на всички, за това, че ние трябва да достигнем равновесие с природата. Обаче какво отношение има това във връзката с Бога (Елоким)?

Отговор: В науката кабала ние говорим за природата. Според гематрията (числовото значение на думите) “Природа“ и “Елоким“ – това е едно и също. Което означава, че ако говорим за Висшата сила, Природата или Бог или Твореца, както искате го назовавайте, то всичко наоколо – е само проява на тази сила.

Ако говорим за Висшата сила, то каква е разликата как точно я назоваваме – “Елоким“ или “Природа“? Съществува Висша сила (действително висша!), която ражда всичко и властва над всички – а ние желаем да разберем как да се съединим с нея, как да Я разкрием, да Я разберем.

И затова, ако аз излизам извън себе си, извън своето его, – това се нарича разбиране, осъзнаване, разкриване на Твореца. Естествено, че това става само в мен и само относително мен.

Подреждайки постепенно своето желание, своя духовен строеж, т.е. свойството отдаване и любов към другите, кетер, хохма, бина, хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут – съгласно този строеж, аз опознавам връзката помежду ни – и така постигам Твореца.

Елоким също така се нарича “Творец“ (Боре) – от думата “Ела“ (Бо) и “Виж“ (Ре), защото ние трябва да Го видим, да достигнем състоянието, в което Го разбираме, все едно Го виждаме пред нас. Затова сме и създадени от Него.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44882]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: За да извърша материално движение, ходя с краката си и се премествам от място на място. А какъв е духовният орган, който ме премества от едно вътрешно състояние в друго?

Отговор: В духовния свят, също се преместваме с помощта на „крака” – десен и ляв. Ти проверяваш какво е дясната линия, какво е лявата, и можеш да различиш едната от другата. А когато стоиш на тези линии, можеш да разбереш какво означава по-близо напред или по-далеч назад. Вървиш по тях, стъпвайки по „земята” (желанието).

Всичко това са външни символи на вътрешните свойства. Ако ги разшифроваш правилно, тогава ще видиш, че вместо твоето физическо тяло и заобикалящия го външен свят, съществува твоята душа в духовно обкръжение. Премини от едната картина към другата и ще видиш, как едното съответства на другото.

В „Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, п.33, Баал а-Сулам пише: „Духовно движение означава, появяване на нови свойства”. Няма никакво друго движение – само за сметка на изменението на свойствата от „заради себе си” на „заради отдаване” – от егоистични на отдаващи! Само това се смята за движение.

А човекът, обикновено предпочита цялата тази – маса от външни действия, но в тях няма дори и намек за духовен напредък.

 „Остана да изясним понятията време и движение, които срещаме почти във всяка дума в нашата наука. И знай, че духовното движение не е подобно на движението, възприемано от нашите сетивни органи, от място на място – не, то означава обновяване на свойствата: всяко обновяване на свойствата наричаме движение”. Никое друго понятие не може да бъде наречено движение в духовното – само обновяването на свойствата.

Тъй като онова обновяване, т.е. изменението на свойствата, което се е появило в духовния обект, за разлика от общите свойства, които са били преди в този духовен обект, означава, че то се е отделило и отдалечило от този духовен обект, получавайки свое собствено име и управление.

Тоест тук се ражда съвършено ново състояние: желание, екран, „авиют”, решимот – всички, които съставят това ново, появило се състояние, в сравнение с предишното.

И двете трябва в чист, ясен вид да присъстват в едно творение –  така, че то да може да ги види и провери, да преброи и измери отношението между тях. И тогава, това ще означава, че то се намира в осъзнато движение.

Ако някой се премества и лети от място на място, без самият той да го знае и чувства, това не се нарича движение. Става дума само за постижението на самото творение.

И по това, то е напълно подобно на материалния обект, от който се отделя някаква част, измества се и се премества на друго място – затова обновяването на свойствата се нарича движение.

И така, искаш да се придвижиш? Това е възможно само чрез промяната на желанието.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.06.2011

[44970]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS“, Мадрид, урок №2

От науката кабала знаем, че още във Висшия свят, някаква сила – Светлината, е създала желанието. Това е било едно, единствено желание и една светлина. Такова състояние се нарича свят на Безкрайността.

После, светлината преднамерено е „взривила” това желание и то се разбило на множество парчета, които се различават по своите желания, и затова се чувстват отделени, усещат себе си различни, чужди едно на друго. Тези „парчета” се отдалечили вътрешно, не се усещат едно друго, защото всяко от тях бива управлявано от различно желание.

Тези искри падат в нашия свят, където започват да изграждат пространството и материята. Ето защо нашият свят е толкова голям и се състои от много противоположни, отдалечени една от друга части. Сега, ние се намираме в такова състояние.

На всяко от нивата на природата: неживо, растително и животинско, действат две сили – положителна и отрицателна. А на нивото „човек”, ние сме се развивали само под въздействието на отрицателната сила, когато всеки усеща себе си като егоист и се старае колкото може повече да използва своето егоистично желание, за да се напълни – дори това да е за сметка на другите. Така сме се развивали по време на нашата история.

Ако Вселената съществува 15 милиарда години, растенията и животните – примерно 1 милиард години, то човечеството съществува от 200 хиляди години и цялото му развитие се е определяло само от отрицателната сила.

Кабалистите са разкрили това преди много години и са писали, че егоистичното развитие в този си вид, ще продължи до 1995 година, а после ще започнем да се развиваме по друг начин.

В някои от нас ще се появи също и положителна сила. Тези две сили – положителната и отрицателната – ще се съединят помежду си в един човек така, че той ще може да се развива под въздействието и на двете в средната линия.

С други думи, силата на егото и положителната сила на отдаването ще действат в нас, съчетавайки се правилно. Тоест аз ще мога да използвам силата на своето его, за да получавам от другите и силата на отдаването, за да им отдавам. И така всеки, по отношение на всички останали.

Тогава ще станем като клетки на единен организъм, които постоянно участват в процеса на обмен – получават и отдават. Това ще ни даде усещане за вечния поток на живота. Но то ще се случи само в онези хора, които усещат, че в тях се появява положителната сила. Тези хора са привлечени от науката кабала.

От 2-рия урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44899]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Най-тежкото и лошо състояние, усещано от Малхут, това е състоянието на пълното напълване със светлина в света на Безкрайността, тъй като то няма никакво покритие от нейна страна. Всичко това кара Малхут да премине множество изменения, които се наричат движения, действия.

Цялата тази верига от усещания, преживявани вътре в Малхут, се наричат нейни движения. Затова става дума за вътрешни усещания, за вътрешна мъдрост, за вътрешно движение, за това, че всичко се прави само от желанието и от съпровождащото го намерение. Нищо освен това, в действителност, не съществува!

Нашият свят, който ние наблюдаваме около нас – това е въображаем свят. Всичко се случва вътре в Малхут на света на Безкрайността, докато тя не си спомни, че е тя и не се превърне в получаваща заради отдаване – т.е. да се отдели от усещането за получаване заради себе си, което е било в нея до първото съкращаване.

Независимо, че това първо усещане не се е наричало егоистично, понеже тя не го е извършвала преднамерено и не е разбирала състоянието в което е влизала.

И така, духовното движение не се измерва и не се оценява с количеството материални действия – а само с вътрешните състояния, които изминава човек. Затова е толкова трудно да се оцени. Всеки пита: Как да проверя колко съм напреднал? Но това може да се отчете само, ако се намираш вече в духовния свят и можеш точно да преброиш количеството духовни действия, които си създал.

Ние виждаме по малкото дете, че то въобще не знае къде е и как е. Чак когато постепенно израства, то качествено усъвършенства своя разум и започва да пресмята, какво е било вчера, днес, утре. То се научава да усеща времето, а след това и движението. Него го учат: това прави така, а това не прави така. Т.е. то започва да постига някои неща и връзката между тях, да се учи осъзнато да преминава от едно състояние в друго, да слуша и изпълнява съветите на възрастните.

И точно така се случва в духовния свят, и ние преминаваме към духовни действия. Но всичките те – са само вътре в човека. Отвън нищо не се случва, и нищо не зависи от външните действия. Но с външните действия ние можем да повлияем на своето вътрешно състояние, защото това е психологически въпрос.

Ние се включваме в заобикалящото ни общество за сметка на нашето външно участие, някакви си материални действия, а благодарение на това се съединяваме с него вътрешно. И тази вътрешна връзка ни влияе и се отброява в нашата духовна работа.

Затова, всичко зависи от нашето осъзнаване на злото – само заради него е необходимо учението и работата. В онзи миг, когато човек усеща своя егоизъм, той е готов да извърши духовно действие – тоест промяна вътре в себе си, за да се отърве от това зло. И после въпросът е в това що за зло е това, от което той желае да се избави – колко е голямо то като количество и като качество, относително отдаването или получаването.

От урока по ” Учение за Десетте Сфирот”, 06.06.2011

[44974]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Говорейки за кабала, вие привеждате много примери от науката. В Италия е живял известният изобретател Маркони. Той е усъвършенствал първия радиоприемник, така че увеличавайки неговата чувствителност, може да се осъществи връзка на много голямо разстояние. И по-същия начин на нас ни е нужно да увеличим чувствителността на своята душа, която развива връзката с останалите? Тази антена, която обезпечава нашата връзка с Твореца –  това е вярата?

Отговор: Маркони е бил голям учен и при него има много тайни. Той ни е разкрил само малка част от това, което всъщност е открил. Открил е такива вълни, за които не сме знаели до този момент и които леко забулват Земното кълбо, и дори го пронизват напряко. Той е бил особен, гениален човек.

Когато ние излизаме от себе си “навън”, то започваме да усещаме общото енергетично поле, запълващо цялото пространство между нас. Това поле, в частност, е и Бог, Творецът. Ако го усещаш, значи си постигнал Твореца – висшата сила, свързваща всичките души помежду им.

Тогава се получава, че ние, всички заедно, и Той, тази висша сила, мисъл, която се нарича “Замисъл на творението”, ставаме като едно цяло. Поради това човек се нарича “Адам” – тоест “подобен” (доме) на Висшия, на Бога.

Ние достигаме такова състояние, когато просто се включваме в Него – пребиваваме в него със собствено осъзнаване и разбиране. Тази сила, в която се включваме, се нарича сила на вярата.

Вяра – това е сфира Бина (от думата “разбиране” – “авана”). Тоест “да вярваш” – това не означава да закриеш очите си и да вървиш като слепец, вярвайки в това, което някой ти е казал. Не! Вярата е основана на силата отдаване. Ако аз умея да сменям настройката на своя вътрешен “приемник”, то включвайки се на тази вълна, и тази информация, която получавам от нея – се нарича вяра.

От лекцията в Рим, 20.05.2011

[44663]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Лекция в Рим

Въпрос: Получава се, че когато човек се издигне над всички свои материални интереси и се свърже с висшата природа, Твореца, физическата смърт повече няма значение за него?

Отговор: Това е вярно. Когато попитах за това учителя си в самото начало на своя път, той каза, че човек, който учи кабала, трябва да достигне до състояние, когато започва да се отнася към живота на своето материално тяло като към риза – сякаш в края на деня той си сваля мръсната риза и я хвърля за пране, а на следващия ден слага нова. Точно така е и с нашето тяло.

Това са реални неща. Те следват от изучаването на „себе си”, когато излизам от възприемането на своя живот вътре в телесните желания. Сега ние живеем за своето материално тяло! Но ако изляза от това усещане и се съединя с висшата сила, аз веднага започвам да чувствам вечното течение на живота.

От лекциите в Рим, 20.05.2011

[44674]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Лекция в Рим

По същество, кабала е методика за поправяне на човека, на човешката природа. И затова, в рамките на обучението, ние осъществяваме широко разпространение.

Имаме примерно два милиона ученици по целия свят, провеждаме обучение на 26 езика, в много страни. И виждаме, че различните хора, представители на различни народи проявяват потребност от това и започват да разбират, че без него светът няма бъдеще.

Освен това, обучаваме деца и виждаме, колко това ги отличава от училищния стандарт, колко повече се разкриват те. Издаваме книги, правим телевизионни предавания, активно работим в интернет. Ние сме за развитието.

Изучаваме науката кабала в групи. Не става въпрос за обособено израстване – човекът се развива индивидуално, но той се намира в група, в обкръжение и постоянно се променя чрез съвместната динамика между него и групата.

По същество, човекът се адаптира към обкръжението, което всеки път трябва да му демонстирира необходимостта от издигането над егоизма, от излизането от самия себе си в любовта към ближния. И човекът се упражнява на това върху групата.

Нагласяйки контакта с обкръжението, човек усеща неговата потребност и се обединява с него. Тогава, между всички се разкрива свързващата мрежа, която се простира над личния егоизъм на всеки и човек усеща общите връзки, общата сила, която цари сред всички. Накрая, всеки сякаш излиза извън самия себе си и започва да се присъединява към тази обща сила.

Благодарение на това установяваме, че над реалността, възприемана лично, има по-висша реалност. Сегашната си действителност получаваме, възприемаме вътре в своя съсъд – и затова сме ограничени. Защото, ние искаме да получаваме наслаждение, а когато наслаждението влиза в желанието, те се неутрализират едно спрямо друго поради взаимната си противоположност.

Излиза, че опит след опит се сдобиваме с нещо, наслаждаваме се миг и веднага след това удоволствието изчезва. Тичаме към следващото удоволствие, докосваме се до него и то също се разсейва. Защото, още преди наслаждението да е навлязло в желанието, то веднага го неутрализира – късото съединение между плюса и минуса води до анихилация.

От друга страна, когато човек излиза от себе си и над своя егоизъм започне да се обединява с групата, с другите хора – по същество, той създава над себе си съсъд, външно желание. Сега и желанието, и наслаждението, той усеща извън себе си – и те не изчезват. Обратно, за него реалността се превръща в поток от вечен живот над времето.

За нас, времето се създава от наслаждението, което влиза и изчезва – отново и отново. Но ако наслаждението не угасва, ако чувстваме как тече без да свършва, тогава се издигаме над чувството за време и започваме да усещаме общата сила на природата, която ни заобикаля и изгражда – всички заедно.

А също така, започваме да различаваме връзките между всички части на реалността, които са подобни на преплетените конци на обратната страна на бродерията. Отвън виждаме „бродерията” на нашия свят, но ако погледнем зад неговата плоскост, отзад – ще видим конците, които свързват частите на тази картина. Ето какво разкриваме с помощта на науката кабала – връзката и взаимното въздействие между нас.

Това оказва голямо влияние върху човека и той се променя. Видял тази реалност, той разбира, че без връзка и разбирателство просто няма къде да се дене – защото вижда резултатите от загубата, която може да нанесе на другите.

И затова, на нас ни е нужна не вяра, а постигане. Така, човекът става свободен: започва ясно да вижда света и тогава, съгласно своето стъпало, определя за себе си правилния начин за действие.

От лекция в Рим, 20.05.2011

[44617]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: След седмица настъпва праздникът Шавуот – великият ден на Даряването на Тора. Всички останали кабалистични източници са всъщност само коментари към Тора, и всички философии, религии и учения също са произлезли от нея. Как  се отнася кабала към Тора – като към книга или като към метод за поправяне?

Отговор: Тора – това е светлината, връщаща към Източника, към Твореца. Това не е книга, а светлина, сила на отдаване, която идва от Твореца – източника на отдаване, и поправя човека, за да стане също отдаващ. Тогава човек става част от Тора и се изпълва със светлината на Тора – светлината Хасадим в светенето на Хохма. Това се нарича разкриване на Тора, разкриване на светлината вътре в човека.

Всичко, за което може да се чуе, трябва да се съпостави с две дадености: светлината и желанието, и степента на подобие помежду им, наречена екран. Няма нищо повече в цялата действителност.

В «Учението за Десетте Сфирот» се казва не „Творец“, а „светлина“ и не „творение“, а „желание“, не „поправяне на творението“, а „екран“. Няма нищо повече. Цялото объркване произлиза от това, че хората не могат да концентрират всичко вътре в тези три понятия.

Ако ти е сложно да се оправиш в тези три термина,  върни се към четирите стадия на разпространение на светлината – там има само светлина и желание. Започни оттук.

Всички свойства, усещания, чувство, разум, всички тези объркващи понятия – този свят, бъдещия свят, възприемане на действителността, трябва постоянно да ги свеждаш само до едно: светлина и желание. Тъй като няма нищо, освен това, където и да било, във всички светове.

И така сега, намирайки се в действителността, усещайки огромния свят – заплашителен, добър или лош – ти усещаш всичко това вътре в желанието, намиращо се в определено състояние.

Въпрос: Но в своето днешно състояние аз виждам пред себе си също и книга, която някой някога е писал …

Отговор: Кабалистите са ти описали действията на светлината над желанието и са ги изразили под формата на различни символи, за да можеш някак си да се свържеш с тях и с помощта на тези символи също да предизвикаш действия на светлината над твоето желание.

Тази книга се нарича „Тора“ (от думата „ораа“ – инструкция“ и „ор“ – „светлина“), тъй като в нея се описва последователността на действия на светлините над желанията,  как светлината движи желанието.

Няма нищо повече в тази книга. Тъй като в цялата действителност няма нищо друго, освен светлина и желание.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.05.2011

[44239]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Тора - Няма коментари→

Докато четем кабалистични статии е нужно много да внимаваме, за да не ги свързваме с понятията време и пространство, и да не създаваме за себе си „идоли”.

Всичко написано от кабалисти се отнася само към нашето желание, а не към някакви исторически събития случили се някога.

Историята също се отнася към нашето вътрешно възприятие на реалността. Няма географско място, в което всичко това би произтекло, „място” – това е наше желание. И няма време, „време” – означава смяна на състоянията.

И докато четем такава особена статия, както днес: „И построили нещастни градове”, за робския труд на Фараона – ние трябва да отнасяме всичко описано само към себе си, към това, което произтича в нас по духовния ни път.

Говори за това, което ми предстои да премина в моето желание, в моето отношение към себе си, към групата, към Твореца – за всички тези средства, които са ми дадени, за да достигна сливане с висшата сила. Няма нищо повече от това, освен мен и Него.

А всичко останало са само средства за достигане на сливане между нас.

Всичко, което е написано в статията, длъжно е да премине само в мен, вътре в моята душа, така трябва да я разбирам.

И тогава аз действително ще изучавам вътрешния смисъл на материала.

От урока по статия от книгата “ Шамати”, 11.04.2011

[40360]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Във „Въведение в науката кабала”, Баал а-Сулам пише, че желанието за наслаждение, формирано в своята окончателна форма се намира в „този свят”?

Отговор: Именно това е казано: състоянието на „получаващото желание, формирано в своята окончателна форма”. Защото, реално съществуват две неща: светлина и желание, а всичко останало са само имена на тези две сили.

И така, получаващото желание, променяйки се, стига до най-ниското състояние, което се и нарича „този свят”. Става дума за духовно определение и затова правим разлика между него и „нашия свят”, в който съществуваме – засега на животинското ниво.

Само онзи, който се чувства на последния стадий, в окончателната форма на егоистичното желание, определя местоположението си като „този свят”. По някои признаци, това вече може да се нарече духовно постижение, защото човекът си дава сметка къде се намира, съгласно духовните координати. А „човекът от улицата” , засега не живее в „този свят”, а в своя собствен.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[44523]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовността на жената, Ежедневен урок - Няма коментари→