С развитието на човечеството материалният живот става все по-устроен, но човек чувства себе си все по-празен. И тогава наричаме себе си „грешници”, защото, усещайки страданията, неминуемо обвиняваме за това Твореца.

Само когато Творецът ни носи наслаждение, можем да Го оправдаем, както са казали мъдреците: ”Праведник е този, който оправдава Създателя, т. е. Този, който управлява света справедливо”

Тоест, нужно ни е да поправим себе си, така че да почувстваме, че Висшата сила, която ни управлява, ни носи добро, а не злото, което усещаме днес.

Животът ни се дели на две части: живот на тялото и живот на човека като част от социума, обществото, което ни обкръжава. И можем да поправим себе си, така че във всичките си отношения да почувстваме живота си съвършен.

Човек, поправящ възприятието си, се нарича праведник, защото ще оправдае Твореца, когато вижда правилното Му управление.

Това управление първоначално е било добро и справедливо, но ние сме създадени егоисти и възприемаме отрицателно, със знак минус, всичко от обкръжаващото ни положително поле на отдаване, Твореца, защото сме Му противоположни.

Нашата задача е да поправим себе си и да направим своето възприятие положително. Работейки по този начин, все повече разширяваме своето възприятие от малък „плюс”, до все по-голям, докато не се превърне в такъв безкраен плюс, какъвто е самият Творец.

Тези степени на моето приближаване към Него в усещането за добро управление на света и количествено, и качествено, по размер и сила, са степени на „праведност”.

Баал Сулам  пише в писмо (№ 59), че „праведникът изпитва непрекъсващо наслаждение, благославяйки за това Твореца, който създава за него добър и радостен свят”. Как е възможно да се чувствам зле и при това да оправдавам Твореца! Кабала не призовава към ограничения.

Всичко се определя само в усещанията на човека, в дълбочината на сърцето. Ако се чувства зле, той неизбежно ще ругае Твореца, а ако е добре –  ще го благославя.

Затова ни е нужно да поправим себе си, така че да усетим Неговото отдаване и добрина, и тогава безусловно ще станем  праведници. Праведник не е този, който покорно приема страданията, а този, който поправя себе си, за да усети истината!

От урока по книгата „Шамати (Чуто)”, 13.08.2010 г.

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Как вие, Лайтман, ще коментирате долунаписаното?

Андрей Графов, 2010-06-20 20:50:00

Публично покаяние

Искам да направя официално заявление: сгреших за сметка на Лайтман.

Аз никога не съм бил яростен последовател на Михаел Семьонович, както и никога не съм изпитвал към него уважение.

Когато разговора стигаше до кабала на Лайтман, аз както и много други поддръжници на традиционния юдaизъм, изразявах своето презрително отношение.

За съжаление бях недостатъчно информиран. Рав Категор, нека се продължат дните на грешника, потвърдил, че Лайтман е действително ученик на Ашлаг.

Аз със силата на предубеждението в това не вярвах, считайки подобни разговори или за откровена лъжа, или за полуистина (ученик е разтегливо понятие).

Обаче се оказа, че там всичко е сериозно. Великият кабалист на 20 век – рав Барух Ашлаг, действително е считал Лайтман един от най-добрите си ученици и приближени лица.

По такъв начин разговора за недостатъчната компетентност на Михаел Семьонович няма никакви основания.

Аз както по-рано скептично се отнасям към популяризаторската дейност на Лайтман. Още повече на мен откровено не ми харесват този международен проект с блек-джек и проститутки.

На мен не ми харесва идеята, не ми харесва стила, не ми харесват хората. Съществува теоретическа вероятност, че Лайтман напразно е започнал всичко. Обаче не ние ще го съдим.

Всичко сочи, че Лайтман е майстор. А майсторите трябва да се уважават.

Коментар: Ние всички се раждаме егоисти и само егоизма ни ръководи. Ние цялостно сме управляеми кукли. В никого няма собствено желание, мисли, действие. (статията на Баал Сулам „Свобода на волята”)

Затова, аз приемам, че всичко казано за мен е като спуснато не от вас , а от Твореца, чрез кукли, към мен, кукли във всичко, освен единствено личната свобода на действие в разпространение на Кабала и уподобяване на Твореца (смисъла е в същата статия, че само в това е единствената свобода на човека).

Затова на мен не ми е безразлична вашата реакция на моите действия, не лично, а само заради разпространението на методиката за поправка.

Аз не позирам, както са ми безразлични вашите мнения за мен и затова, че в тези личности се появява възможност, вместо да се занимават с костите ми, да погледнат истинските кабалистични източници.

Ортодоксалният вестник „Амодия”, 15.09.1991 г. за Лайтман: ”Огромна тълпа изпращаше в последния път почитания учител рав Барух Ашлаг, най-големият син на мъдреца на книгата „Зоар”, рав Йехуда Ашлаг, получил името „Баал Сулам”.

Огромна колона съпровождащи излезе от сградата, където преподаваше и живееше мъдрецът. Зад тялото му вървяха публични личности, ученици и жители на града.

Изпращащите се устремиха към „Хълма на Успокоението” в Йерусалим, където се намира могилата на неговият баща.

До своя последен ден, великият мъдрец, от чиято уста излизаха бисери на висшата мъдрост, преподаваше от 3 часа през нощта до 6 сутрин и от 5 до 9 часа вечер ежедневно в своят мидраш.

В края на деня се почувствал зле, бил закаран в болница, а в петък 15 септември в 7 часа сутринта, върнал на Твореца своята душа в присъствието на верния му във всичко ученик Михаел Лайтман”.

Filed under: Без категория, Блог на Рав Михаел Лайтман, Разпространение на методиката - Няма коментари→