Съществува закон: да се следва мнозинството на материално ниво и да се следва личността на духовно ниво.

Да допуснем, че влизам в група. Представлява ли тя мнозинство за мен? Задължен ли съм да слушам другарите? Пред себе си виждам триста мъже – това е вече сила.

Ако ми предявят изисквания на материално ниво – това е едно, но какво ще бъде, ако ми диктуват условията на духовно ниво? Те разбират ли повече от мен? По-умни ли са взети заедно? И как да се държа с тях?

Имам ли право да оказвам въздействие върху групата? Защото, ако я смятам за мнозинство, трябва да склоня глава и да приема мнението на другарите.

А от друга страна, става дума за духовен живот. Означава ли, че трябва да следвам не мнозинството, а личността. И тази личност, аз ли съм?

Сложни въпроси. Отнасят се за всяка група.

В материален смисъл, с мнозинството всичко е повече или по-малко ясно. Макар, че и тук има много фракции и течения, партии, правителства, мафия…. Светът няма единно мнение.

Но на практика за нас това е просто. Установявам за себе си граница между материалния и духовния живот – и тогава материалното съществуване се свежда за мен до насъщно необходимите неща.

Задоволявам се с тях, като си обезпечавам нормален живот: дом, работа, семейство, магазини, банки, социално осигуряване, здравна каса, отпуск, пенсия… Тук всъщност, се вслушвам в мнозинството, постъпвам, както е прието – на нивото на нормалната необходимост. И с това, моите задължения по отношение на обществото приключват. Аз съм устроен в нашия свят.

По този начин осъществявам понятието „следване на мнозинството” – става дума за изпълняване на задължителните общоприети условия.

А покрай това, цялото ми внимание, всичките ми сили са обърнати към духовното развитие. В духовния живот работя с групата, пред която, както пише Рабаш, човек е задължен да се преклони напълно. С други думи, свеждам глава пред духовното общество като пред мнозинство.

Тогава, къде е моята свобода? Защото, в духовния живот трябва да следвам собственото си мнение.

В действителност, точно така постъпвам: сам определям за себе си степента на моето включване в групата. Това никой не може да ми отнеме. Ето какво означава законът за следване на личността: всеки от нас е личност и свободно приема решението да бъде част от групата. За това, над него не тегнат никакви закони и никой не му оказва натиск.

На този принцип разпространяваме науката кабала: който иска – моля, който не иска – е свободен.

И така, твоята свобода се състои в това, че без всякакъв натиск се прекланяш пред обкръжението. В материалния свят, обкръжението те принуждава да го направиш, а в духовния – никой и за нищо не те задължава, в това число и Творецът. Сам трябва да съзрееш и да стигнеш до решението.

От урок по статията „Свободата на волята”, 11.03.2011

[37809]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Ако знаехме точно на какво място от скалата „неживо, растително, животинско, човешко ниво“ се намираме – това ще ни помогне ли в духовното развитие?

От какво зависи по-нататъшният ни напредък? С помощта на какви инструменти бихме могли да определим нашето местоположение? И по какъв начин да изменим себе си?

Отговор: Всичко това се определя в момента, в който човек идва в група. И само по отношение на обкръжението той може да започне да оценява себе си: доколко е устремен към другарите си, към общото желание за отдаване, да усеща всички като едно желание.

Това общо желание е всъщност създадената душа. И ако то бъде достигнато, като едно цяло, то в него ще усетим свойството отдаване – Твореца.

Именно заради възможността да измерим, да постигнем, да управляваме своите състояния, общата душа, общото творение, едно общо желание е било поделено на безкрайно много части, за да може във всяка частичка желание, във всеки човек, да има възможност да си представи останалите части, съединени, в зависимост от своето устремяване към това състояние.

И ако този човек, тази една частичка, започне да работи така, че да се съедини с всички останали частици, виждайки ги съвършени, получавайки от тях правилно устремяване напред, зареждане, важност и ценност за духовното развитие, тогава в човека възникват абсолютно ясни възможности за измерване на състоянието си и за получаване на помощ отвън.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33130]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Кога човек най-после осъзнава, че само Творецът може да му помогне и че тази помощ е само чрез включване в група?

Отговор: Това се случва на последния етап преди изхода от изгнание. Само тогава се издига истинска молитва. Но това състояние също идва поетапно: бягство, преминаване на Червено море, планината от омраза (Синай), молба и отчаяние. Това говори за много неща.

Ние постоянно питаме „Кога ще свърши работата и кога ще се разкрие Творецът?” Това е правилно. Той ще се разкрие, но тогава ще има повече работа. И все пак, човек ще я вижда като приключение, като забавление, тъй като ако обичаш някого, да полагаш усилия заради твоя любим, е удоволствие. Наслаждаваш се от факта, че правиш нещо за него.

Когато работиш за самозадоволяване, полагаш усилия, от чиито резултат ще се наслаждаваш после. А ако можеше и да го усетиш, без да се налага да работиш, щеше да е най-добре. Но това не е така, когато правиш неща от любов към някого. В случая самото усилие носи наслаждение. Докато работиш, събираш наградата.

Опитай се да направиш нещо за някого, когото обичаш като, например, сина си. Без значение какво усилие е необходимо, ти дори ще се чувстваш по-добре, когато си положил усилие. Ако просто донесеш подарък на детето си и видиш колко щастливо си го направил, няма да се насладиш от това. Когато обичаш, самото усилие ти се услажда.

От урока по статия на Рабаш, 09.01.2011

[32266]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

От получени писма с впечатления от конгреса:

Обиколката из северен Израел – най-кабалистичните места, където някога са живели велики кабалисти. Приказна земя – маслиновите гори сигурно са били точно такива по времето, когато тук е идвал Раби Шимон със своите другари.

Такава пронизваща реалност, сякаш целият живот преди това е бил декор – по този начин, тук всички чувстваме отпечатъка на вечността.

[Покажи като слайд-шоу]

Гробниците на раби Акива и Рамхал в Тверия на високата планина. Лекият бял камък на гроба, който никак не се асоциира със смъртта – тъй като кабалист и смърт са несъвместими неща. Напротив – всичко тук излъчва жива енергия, а долу лежи езерото Кенерет, символ на Бина в материалния свят – цяло море от светлината Хасадим.

Пещерата Идра Раба, където е била написана книгата «Зоар». Вътре цари тайнствена, кадифена тъмнина, в която блещукат свещи. Толкова много хора влязоха вътре, но стените, като че ли се отместиха. Изведнъж, в тишината, някакъв глас започва да чете „Ейн од милвадо“( «Няма никой, освен Него») и всяка дума се отразява от стените и се усилва така, че изведнъж започваш да вярваш, че действително „Няма никой, освен Него“.

Последната спирка е в Амука – всички автобуси и групата Галил-Голан, дошла специално, се събират заедно на трапеза. Отгоре на планината има верига от мъже, които извикват поред някакви проникващи право в сърцето думи, на всевъзможни езици и дори не се разбира кой вика първи, и кой на кого превежда – иврит, английски, френски, немски, италиански, руски… Вавилонската кула от времената на Гмар Тикун. Срещу тях долу се е строила същата верига – като двата полюса на магнит, свързани с невидими нишки.

А редом с тези места е гробницата на праведника Йонатан бен Узиел. Казват, че неговата душа включвала в себе си толкова много души и неговата молитва била толкова силна, че птиците, които прелитали над главата му – изгаряли. Йонатан обещал, че молитва за бърза и щастлива женитба, издигната на неговия гроб, непременно ще се сбъдне и ще бъде чута от Твореца.

И действително – ние се чувствахме толкова щастливи и се усещахме като едно семейство! Липсваше ни само Той, и ако Йонатан е спазил обещанието и е предал на Твореца – то разбира се, Той ни е чул…

[27643]

Filed under: Без категория, Конгреси и събития - Няма коментари→

Карта на света с адресите на всички наши учебни центрове:

От ляво е списъкът с групите, ако кликнете на името, на картата се показва мястото и как да се свържем.

[4462]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Можем да си представим нашия път във вид на компютърен екран, на който са отворени три прозореца, три документа.

Последният прозорец е скрит, не го виждам – това съм аз в окончателното поправено състояние, в единството и сливането с Твореца, в корена на моята душа.

Средният прозорец – това е моят път, моето напредване по 125-те степени.

Първият прозорец – този, който сега виждам пред себе си, е моето сегашно състояние.

Всичките три – това са състоянията на душата ми, които тя усеща, защото „всичко, което не постигаме, не можем да наречем по име”.

Кабалистите са изминали този път, усетили са всички тези състояния, от началото до края, и ни разказват за този процес, който са преминали.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010

[25013]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Наближава големият международен конгрес, на който ще се съберат повече от 7000 души от целия свят.

Как можем практически да осъществим правилото “възлюби ближния” на този конгрес?

Отговор: Аз смятам, че мощта на обединението, което ни предстои да открием, с помощта на Твореца, действително ще бъде потресаващо огромна и силна.

Ние подготвихме себе си и “разгоряхме” цялото световно кли и всички наши другари, които възнамеряват да присъстват на този конгрес физически или виртуално.

В течение на оставащия месец до конгреса, ние трябва много добре да се запознаем с всичко, което ще се случи тогава, все едно, че вече се намираме в разгара му.

Длъжни сме отрано да научим всички песни, цялата програма на конгреса, разписанието по дни, темата на всяка от лекциите, на семинарите, срещите, приятелските събрания, културните програми, да се запознаем с местата на провеждане на конгреса.

Длъжни сме да знаем колкото се може повече, за да освободим място за новите впечатления. Човек трябва да знае предварително и то колкото е възможно повече за всичко, което се случва на конгреса.

Не желая никакви изненади в материален смисъл. Точно обратно – нека да има духовни сюрпризи – в съединението между нас! Човек трябва да бъде отворен за тях, а не да търси – какво, къде и кога ще се случи.

Трябва всичко да е ясно, така че на човек да не му се наложи да се безпокои за нищо, и за да бъде възможно най-отворен за влиянието на обкръжението. Тогава той просто ще впива от общото въодушевление – и това ще му въздейства.

Съдейки по моите усещания, ние се намираме на хубав етап от подготовката.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22658]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние не можем да си представим какво е това свобода на волята. В една или друга степен се чувстваме свободни, но в действителност сме напълно управлявани, включително в мислите за свобода. И затова не разбираме какво е това духовен свят.

Там ние усещаме себе си пред Твореца, усещаме Го като сила, която реализира, решава и определя всичко. И в същото време имаме някаква точка на подготовка, в която ние можем да се изключим от Него.

Тогава ни се разкрива възможност за избор, след което повтаряме съкращението и започваме да изграждаме формата на своята свобода.

А засега сме като плод в майчина утроба. Дали той е самостоятелен в нещо? Не – него го развиват. Реалността му е отзвук от бъдещето, неговата свобода е занапред.

В нашия свят човекът представлява набор от зададени свойства, където няма условия за свобода на избора, а ако има, е само нейната илюзия в белтъчна материя.

Изначалното условие за свободата е да бъдем подобни на Твореца, ”без подсказване”, от нулата. Ако нещо предварително се е пробудило в теб, това вече не е свобода.

Ето защо в нас се събужда особената точка на Твореца, която развиваме и противопоставяме на своята егоистична природа.

”Точката на желанието” и срещу него ”точката на света” – двете са се появили в резултат от разбиването и като поправяме връзката между тях, ние достигаме до свободното независимо подобие с Твореца. Без тази ”подготовка”, ние не бихме се появили и не бихме могли да станем творение, равно на Твореца.

Горе: ГЕ – святост, долу: АХАП – мръсотия, а в средата: средната третина Тиферет. Това особено състояние се нарича ”клипат нога”. По-високо е свойството на Твореца, по-ниско е свойството на творението, а по средата е моята ”неутрална територия”.

Тук в мен наравно се сражават светостта и мръсотията, а аз определям изхода от тяхната борба. Именно тук успявам правилно да управлявам тези две сили, които Творецът е създал специално, за да изграждам между тях своята свобода и независимост.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 24.09.2010

[21913]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Какво означават „Четирите символа на празника Суккот” (арба миним)?

Отговор: Четирите символа на празника Суккот – това са лулав (1 палмова клонка, йесод), адасим (3 клонки от мирта, ХАГАТ), аравот (2 клонки от речна върба, НЕХИ), етрог (цитрусов плод от типа на лимон, Малхут).

Цялото поправяне на душите, обединяващи се в Малхут на света Ацилут (Шхина), става чрез спускането в него на светлината на поправянето от Зеир Анпин (ЗА), висшия спрямо Малхут парцуф (система).

ЗА, който за поправянето на душите в Малхут, се групира в три линии, съединявайки своите сфирот Хесед – Гвура – Тиферет и от тях изпраща светлината на поправянето в Малхут, към душите.

За да предизвикаме такова действие от ЗА към Малхут, ние, т.е. душите, готови за поправяне, т.е. готовите да се обединят в Малхут, предявяваме в него своето общо желание за поправяне.

Малхут предава това желание на ЗА. И то предизвиква в ЗА желание да се съедини с Малхут в духовно съвкупление и да излее в него своята светлина на поправянето.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 21.09.2010

[21703]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси на тема тези цитати от велики кабалисти.

Отбелязванията в скобите са от мен.

Да вървим по пътя на кабалистите

Най-ефективният път за стремящите се да изучават тази наука е да намерят истински мъдрец – кабалист, да му се подчинят във всичко, което той ще им възложи, докато не се удостоят с разбиране (в своите поправени желания) на науката (за разкриването на Твореца) с негова помощ, т. е. как от първоизточника (от самия Творец) и след какво да се удостоят с възприятието от уста в уста (в съвместния екран, постижение, сливане), което се явява втората съставяща.

И само след това (вътрешно) разбиране на написаното, явяващо се третата съставяща, той с лекота ще наследи от своя Учител цялата мъдрост и средства, с помощта на които ще му остане само да разширява и развива (своето разкриване на Твореца).

Баал Сулам, „Науката Кабала и нейната същност”

Filed under: Без категория - Няма коментари→