Въпрос: Материалната реалност е описана от известната формула на Айнщайн в теорията на относителността: E=mc² , която съотнася масата със скоростта. Има ли аналогична формула в духовния свят, която да съотнася желанието за получаване с желанието за отдаване?

Отговор: Не мисля, че формулата на Айнщайн може да се приложи в духовната реалност, защото тя говори за ограничената природа на материалния свят, за това, какво максимално можем да извлечем от материята с всичките и проявления (маса, скорост и енергия).

Всяка формула сочи ограничение, а духовното не е ограничено от нищо. В духовното постигаме максималния лимит, описан с формулата „Той и Неговото има са едно”.

Тоест ние свързваме цялото желание за наслаждение с цялата сила на светлината, заедно с всички поправяния, и постигаме такова единство между тях, че всичко се свързва в едно цяло. Резултатът е Безкрайност.

Това е максималната реализация на духовното. Материалната формула на теорията на относителността е за границите на време, движение, място, енергия, маса и скорост, а в духовното тези граници не съществуват! Това е, защото ти се свързваш с висшата сила, с Твореца, и ставаш безкраен като Него, без никакви граници!

В духовното няма формула, защото всяка формула сравнява условия от една страна с условия от друга страна, оценявайки как те могат да бъдат в баланс за сметка едно на друго. Енергията не може да бъде повече от масата, умножена по скоростта на квадрат. Но в духовното това не е така! Като допълваме противоположности, ние постигаме безкрайност. Това е сякаш взимаме интегралната сума на всички сили в света, от нула до безкрайност.

От урока по статията „Тяло и душа”, 24.11.2010

[27574]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да молим светлината да ни измени, ако не я усещаме?

Отговор: Това е вярно – първо трябва да съществува желание и едва след това можем да се обърнем към светлината.

Ако напиша за себе си на хартия: „Трябва да моля светлината!” – и повторя това сто пъти, нищо няма да се случи. Ако ми стане навик, ще повтарям тези думи като магнетофон – и нищо повече.

Но на нас ни е дадена възможност да изменим желанието с помощта на обкръжението. Защото ние не съществуваме в усамотение, а сред други хора.

Ако аз се вслушвам в тях и ги гледам през призмата на завистта, страстта, жаждата за почести – всички тези свойства са заложени в моето желание да се насладя, – на мен ми се иска да получа от тях всичко хубаво, което имат те, и да се издигна по-високо от тях.

Ако те се опитват да станат крадци, аз искам да стана най-главният, силен и удачен крадец, защото те уважават това.

Ако моето обкръжение придава важност на свойството отдаване, то аз естествено ще искам да преуспея в това повече от другите, защото това ще стане важно за мен.

Затова аз мога да изменя желанието на сърцето си за сметка на обкръжението. И затова е написано: „Да направим – и ще чуем!”, защото аз съм способен да върша действия, в резултат на които изведнъж ще пожелая онова, което не е заложено в мен изначално – да отдавам на другия, да придавам важност на това, по някакъв начин егоистично да пожелая да бъда в отдаване.

Защото аз се намирам в егоистично общество и ако това общество започне да ме убеждава, че си струва да се отдава – аз, естествено, както и всичките ми приятели, също ще започна да мисля, че да се отдава наистина си струва.

Но при това, аз мисля кое ще е изгодно за мен – да стана важен за тях, да бъда велик, да получа висшия свят, да получа Твореца. Да отдавам – добре, ще отдавам; главното е да припечелиш. Това се нарича „ло лишма”.

Ако, движен от такива стремежи, аз все пак искам светлината да дойде и да ме промени – тя започва да ме променя и аз изведнъж се заразявам с някакъв „вирус” – получавам това, което не съм имал преди, не съм желал и не съм възнамерявал да получа. Изведнъж аз започвам да мисля, че да отдаваш – това е нещо особено, хубаво, извисено.

Откъде идва това? – То възниква подобно на болест, която изобщо не е желана. Аз започвам сериозно да се замислям за това, че да не мисля за себе си, а за другите, без всякаква изгода и награда за себе си – това е хубаво.

Разбира се, съществува последователност на измененията, през които преминавам. В началото аз мисля, че ми е достатъчно да се откъсна от егоистичното си желание да се насладя – и тогава ще се чувствам по-добре и по-свободен.

След това си мисля, че си струва да отдавам на другите, защото за сметка на това аз все пак ще спечеля някакво предимство, защото в крайна сметка ще стана близък на Твореца – а това също има някаква стойност…

И така нататък, докато светлината стъпаловидно не ми подейства по такъв начин, че аз ще достигна чистото намерение, наричано „лишма” – изключително „заради отдаване”, без всякаква полза за себе си. И аз чувствам това, проверявам какво е без всякаква полза за себе си.

От урока по статията на Рабаш, 26.11.2010

[27765]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

В нашия свят, всеки от нас има едно много малко желание за духовното – точката в сърцето. А цялото сърце – това е нашият егоизъм.

Разбира се, става дума не за физическото сърце – помпа, а за желанията. И тъй като аз имам само едно мъничко желание за Твореца, не съм способен да получа нещо повече от тънко светене от духовното, напълващо наслажденията на целия наш свят.

За да стана подобен на Твореца е необходимо да се съединя с ближния, защото Творецът може да бъде усетен само в желанието за отдаване, т.е. помежду ни. Опитвайки да се съединя с ближния, започвам да разбирам, че не съм в състояние да  искам това.

Но е необходимо да продължа да полагам усилия в следната последователност:

● действам със цел да се обединя с другарите,

● разкривам ненавистта към другарите,

● постепенно осъзнавам важността на целта – свойството отдаване,

● в мен дори възниква потребност да отдавам,

● обкръжаващата светлина поправя в мен свойството отдаване.

Тогава, какво не ни достига, за да се обединим и наслаждаваме? Както малкото дете не разбира какво искат от него, когато изискват то да се държи добре, така и ние възрастните не разбираме, че ни липсват някакви условия и действия, благодарение на които да разберем какво се иска от нас.

Само затова, Творецът е „разбил“ общата душа (общото желание), разделил я е на безкраен брой – да кажем на седем милиарда души, за да можем да си изясним какво не ни достига, за да се наслаждаваме от Него.

Да предположим, че Той е някакво неизвестно за мен ястие, което няма да взема, докато не ми се прииска да го изям. Но защо да поискам това?

Точно, за да се въоръжа с правилното желание, съществува работата по обединението между нас. И посредством нея, аз разбирам какво трябва да желая.

А след като се опитаме да се обединим, ще се разкрие ненавистта ни към другарите. И тогава, едновременно с това, което влагам в останалите и останалите – в мен, ние ще разкрием важността на целта.

И разбира се, през цялото време ще ни въздейства обкръжаващата светлина. И като следствие от нейното въздействие, в мен започва да се появява потребността от свойството отдаване – иска ми се да го усетя, да го придобия! И вече започвам да чувам, че това си струва, че е нещо голямо, особено и високо.

Казват ми, че с помощта на желанието за отдаване, аз ще премина в друго измерение, където ще се намирам над всички проблеми и над целия този свят – при това, ще изляза в него тук и сега!

Освен това не умирам, а придобивам допълнително свойство – тогава, защо пък не? И моето егоистично желание се съгласява: „Хайде, нека да имаш и свойството отдаване!”

И това се нарича „ло лишма” (да желаеш духовното егоистично, заради себе си). Тоест това се случва постепенно, по естествен начин, защото тези изменения са заложени в нас от природата.

По този начин, аз имам важността на целта, а след това се появява потребността от отдаване и ако постигна пълната степен на своите усилия, то обкръжаващата светлина вече ми въздейства и разкрива в мен свойството отдаване – макар и съвсем малко. Но това е вече достатъчно, за да се докосна до Твореца и да Го усетя.

Първият контакт с Него е най-важният и най-трудният, но затова пък, след това човек вече не се нуждае от по-нататъшни обяснения – той започва да разбира самостоятелно за какво става дума.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа”, 02.11.2010

[27833]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако веднъж избера пътя и се издигна над егоизма, оставам ли си свободен или трябва през цялото време да избирам отново?

Отговор: За да стигнем до целта на творението, ние трябва да постигнем състоянието  „Исраел (стремящ се към Твореца), Тора (поправящата светлина) и Твореца са едно цяло“ – да открием това във всички свои свойства и желания.

И затова, във всеки момент от своето развитие, ние трябва да насочваме себе си към сливане с Твореца – и само в това е нашият свободен избор. А от всички тези точки на сливане, ние изграждаме една линия и постигаме крайната цел.

Тоест не е достатъчно да направиш избор веднъж, за да можеш след това да правиш, каквото си искаш. Ти си направил избор възоснова на условия, които са се разкрили пред теб сега. Следващия път ще бъдеш абсолютно различен – ново творение, нов свят и отвътре, и отвън.

Защото през цялото време, ти разкриваш в себе си ново желание за наслаждение, по–силно и с всички нови свойства. И трябва отново да се справяш с всички условия,  да откриеш точката на свободата на избора, да решиш какво избираш, и по този начин да напредваш.

Тоест във всяка точка от пътя, ти имаш работа, свързвана с изясняването, за да се „отдръпнеш от злото и да избереш доброто“ и окончателната реализация.

От урока по статията „Свобода на волята“, 26.11.2010

[27776]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Творението трябва да се уподоби на Твореца по свойства, да се повдигне на Неговото ниво, за да бъдат на степента на вечността и съвършенството.

За това Творецът дава на творението разбито състояние. Така както даваме на детето разбит конструктор, лего, за да го събере, достигайки нивото на създателя на играта.

Нашата история е започнала в света на безкрайността, където Творецът ни е създал като единна душа, единно желание. След това я е разбил и ние сме длъжни да приведем разбитото желание, егоистично отблъскващо се от своите части, към общото желание, към подобие на Твореца.

Самият Творец е Даващ. От една страна, Той е създал противоположно на Себе си желание да получава, а от друга страна, му е предоставил възможност да придобие свойството отдаване. Тогава то ще стане желание да получава за да отдава, като по този начин творението точно ще се уподоби на Твореца.

Творението само трябва да придобие това поправяне, това намерение за отдаване и тогава ще разбере цялото мироздание. Ето защо от света на Безкрайността, от състоянието на съвършенство и подобие на Твореца ние сме се спуснали в нашия свят.

Това може да бъде сравнено с разделяне на цялостна картина на отделни късчета мозайка, които се смесват и идват до пълен безпорядък, противоположен на изначалното състояние. Така ние се оказваме в най-ниската точка – в този свят.

В Безкрайността желанието е било общо, съгласувано с всички свои части и е действало като едно цяло. Сега тази система се е разбила на огромно множество късчета, които са объркани, потънали в тъмнина, не разбиращи случващото се и са отчуждени едно от друго. Става дума за нас, в този свят.

Оттук ние сме длъжни отново да се повдигнем и да придобием съвършенството на Безкрайността, да съберем свой «конструктор», така че всички души да се съберат в една. Тази работа се нарича «работа на Твореца», тъй като по този начин ние ставаме подобни на Него – глобалната, интегралната сила на природата.

Достигаме поетапно егоистично развитие в нашия свят, докато не се доберем до етапа на развитие на човека в себе си. Тогава природата започва да оказва натиск, за да ни принуди да тръгнем към обединение и да съберем «мозайката». Настъпва период на съзнателно участие в процеса, подготовка към подем назад към Безкрайността.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 08.09.2010

[27094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Четирите изгнания, за които пише Зоар – това са нашите ”вътрешни философи”, заставящи ни да работим ”вътре в знанието”, вътре в желанието за наслаждение и да изпълняваме всичко, което то заповяда.

Да излезем от тях означава да се издигнем над разума, над желанието с помощта на светлината, връщаща към източника.

Затова ако аз чувствам, че съм потопен в своя разум и усещане и работя само вътре в тях – аз намирам ли се в изгнание или не? Съгласен ли съм с такова състояние? А може аз дори да обичам своя разум и чувства, да вярвам в тях, да се уча, да разбирам, като с всеки ден натрупвам все повече знания и усещания?

От една страна това е добре. Но ако човек не вижда във всичко това средство да достигне духовното – това е лошо. Нали по този начин той нищо не постига.

Той само придобива лъжливата увереност, че някога това ще го доведе към духовното. Но това никога няма да го доведе – нали духовното не се учи с ума. Колкото и да знаеш – ти нито на мм няма да се приближиш към него.

Какво да се прави? Да се направи равносметка. Това се нарича ”и изплакали те от тази работа”. Човек вижда, че използвайки всички свои сили в течение на ”седемте сити години”, постигайки всичко с разум и чувства, разбирайки написаното във всички статии – в резултат нищо не постига освен това, че напечатаният на хартията текст сега се е отпечатал в клетките на неговия мозък. И това е всичко, което има той…

Тогава той прави друга сметка: ”На мен ми е необходима само светлината, връщаща към източника! А всичко, което има сега в мен , както аз съм и сам – няма никакво отношение към духовното”.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 25.11.2010

[27657]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Ако няма никакъв живот след смъртта, то защо в книгата Зоар пише, че след смъртта душата се издига в небесата и ангели я водят във висшия съд и т.н. …?

Отговор: Зоар въобще нищо не говори за материалното тяло! Тя говори за смъртта на егоизма и тогава на него започват да му въздействат висшите сили, които се наричат ”ангели”.

Те взимат моето желание ”да се насладя” от двете страни: дясната и лявата, и го издигат ”на крилата” (екрани) на 1-то, 2-то, 3-то ”небе”, както се наричат различните нива на Бина, където аз започвам да получавам все повече и повече свойството отдаване.

Така тези ”ангели” ме издигат на ”небето” – към общото свойство Бина и там аз разкривам, че зад него се намира и целият дворец на Твореца. Бина включва вътре в себе си свойствата Малхут, получаващи желания вътре в отдаващите, и благодарение на това, аз разкривам Твореца.

Но нима това е свързано с моя материален свят и физическите органи на чувствата, с живота и смъртта на това животинско тяло? Въобще на мен само ми се струва, че то съществува – на практика него го няма!

Нима нещо съществува реално зад картинката на екрана на компютъра? Просто това са електрически сигнали, сили, вектори, рисуващи на теб такова изображение. И така ти рисуват това триизмерно изображение, което усещаш като този свят.

Вече дори има такива лазерни прибори, които могат да създават триизмерно изображение във въздуха, сякаш ни заобикалят живи хора, разговарящи по между си.

Пълна илюзия на усещането – невъзможно е само да докоснеш това с ръка, защото всичко е ”във въздуха”. Но това ще бъде дори още ”по-истинско”, както е илюзията на нашия свят.

Ето така виждаме този свят – а той не съществува! И какъв тук може да е животът след смъртта? – Изключили са телевизора и всичко …- ако не си имал желание ”в живота” да разкриеш висшия свят. Наистина за това не се е изисквало да умира тялото – няма никаква връзка на едното с другото.

От урок по статията ”Тяло и душа”, 25.11.2010”

[27682]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Как да се откажа от всичко, което зная, и да приема светлината от урока, подобно на бял екран, да се уча като дете?

Отговор: Казано е, че да се учи дете е все едно да се пише на чист лист. Така и ние започваме пътя.

Човек е длъжен винаги да си представя, че неговото желание се намира пред някакво ”поле” от други желания, струващи му се чужди. И всички тези желания е длъжен да събере в едно.

Това не означава, че всички те се разтварят в единна общност. Не, всяко ще съществува само за себе си, но връзките между тях създават цялостност и хармония – такава, каквато е между частите на здравото тяло.

В първоначалното състояние, в Безкрайността, до разбиването ние всички сме били като едно тяло. А после то се е разпаднало на части, защото в него се е развило егото.

Своето его ние сме длъжни да съхраним, но да поправим. Какво означава това?

Всяка част чувства себе си отделена от другите, всяка се дистанцира от другите.

И сега трябва, от една страна, да съхраним своята личност и индивидуалност, а от друга страна, върху това да разкрием такава връзка, като че ли егото не съществува. Все пак аз не го анулирам, а работя заедно с него, за да преодолея несъответствието.

В резултат, пропастта остава долу, а над нея аз изграждам мост към всички останали части. И тогава при нас идва пълната светлина НаРаНХаЙ, заедно с минималната светлина нефеш де-нефеш, която е била при нас в първото състояние.

Творецът ни е създал като капка семе, а след това, поправяйки се и връщайки се при Него, ние използваме целия ”материал” от своето его и растем, за да станем като Твореца.

Наистина егоизмът по своята мощ точно съответства на Него. Това е ”помощ” да стана като Него, обратната страна на Твореца. Ние я превръщаме в лицева страна, поправяме разделящия ни егоизъм.

Всеки чувства себе си единен, единствен и уникален и всеки обръща своята уникалност в служба на другите, във връзка, в отдаване.

Благодарение на това аз получавам връзка 620 пъти по-мощна от моя егоизъм и разкривам светлината НаРаНХаЙ.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 23.11.2010

[27407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" | Add Comment/Ask Question→

 

Всичко, което усещаме и виждаме наоколо – това е само игра на светлината и съсъда (кли), на светлината и желанието. А по средата между тях, тъй като те се различават по свойствата в този свят, тази реалност, която ние усещаме. Това именно е, което още не ни достига до света на Безкрайността.

Затова ”свят” (олам) означава ”скриване” (алама). Всички форми на живота, които наблюдаваме наоколо – неживото, растителното, животинското и човешко ниво, в материалния или в духовния свят – всички те ни показват не наличието на нещо, а какво не ни достига да се допълни до Безкрайността.

Когато всички те изчезнат и вместо тях виждаме само светлината, напълваща изцяло всички желания, цялата сфера – това означава, че сме достигнали поправеното състояние.

А докато усещаме всевъзможни форми – това е знак, че ние още не сме поправили всички желания, за да станат те подобни на светлината по свойството отдаване.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 20.10.2010

[27079]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Нашето желание е създадено с обратния отпечатък от светлината и затова ако то усеща само себе си – това е ужасно усещане, усещане за непопълнена празнота, за бездна.

Просто не ми трябва да чувствам само самия себе си, аз не мога без напълване! Това се нарича Нуква, ”некев” (отвор), празно желание, за което е необходимо напълване.

А Творецът е съвършен и не се нуждае от нищо. Това е пълният покой и неподвижност, Той е абсолютно неизменен, не Му е необходимо да се движи и да прави нещо.

А бедното творение (желанието, потребността от светлина) се чувства нещастно и не може да се успокои, докато не получи напълване и усещане за съвършенство. През цялото време то се намира в страх и трепет, в търсене на липсващото напълване.

Нали светлината (съвършенството, Творецът) се е отпечатала в материала (желанието) в обратна форма, като печат и копието му, и по такъв начин е породила желание за потребност от светлина.

Нашата форма е обратна на Твореца, затова природата на творението е такава нещастна – само да не чувства самото себе си и всички свои желания, стремежи, мисли – само за напълване.

През цялото време гоним Твореца, светлината. Но когато в нас се разкрива желанието в своя малък, нисък слой, ние, вместо светлината, си представяме материални напълвания: пари, власт, слава, секс, храна, семейство.

А ако се пробуди в нас голямо желание, от по-висок слой – ние се устремяваме към знания, към развитие. А ако се разкрие в нас още по-голямо желание – аз започвам да чувствам, че не ми достига духовното.

През цялото време действаме в желание, от желанието на нашия свят – до подобието на Твореца.

От урока по статията ”Свободата на волята”, 08.10.2010

[27098]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→