Науката каббала казва, че човек може да напълни себе си само като предаде наслаждение на другите. Проблемът е в това, че човек желае да получи наслаждение като го задържи вътре в себе си.

Но ако наслаждението премине към някой друг, а от него към още някой и така се разпространи между всички, то ще се превърне в непрекъснат затворен поток!

И тогава ти ще усещаш живот не само в този кратък миг, когато наслаждението те напълва, и веднага след това изчезва, оставайки пустота.

Така че, ако можем да се съединим между себе си в обща затворена система, когато чрез нас както по клетките на нашето общо «тяло» през цялото време ще преминава потока на наслаждението, то ние ще усетим вечен живот в абсолютно добро, идващо от всички.

А какво е това абсолютно добро? Непрекъснато, безкрайно наслаждение!

Ако по такъв начин ти се съединиш с останалите и през тебе протече наслаждение, светлината, усещането за живот, подобен на клетките на биологичния организъм, който предавайки нужното от един на друг, обезпечава неговото съществуване – ти даваш живот на цялата тази система.

Но покрай животинския живот, който живее нашето тяло, в тази система възниква осъзнаване на нивото «човек». Защото всяка нейна «клетка» предава на другата не само жизнена енергия, но и желания и мисли.

Наслаждението само по себе си е нещо абстрактно, като електричеството, което може да се използва съобразно потребностите: и за нагряване и за охлаждане и за създаване на налягане и за образуване на вакум и т.н. И когато в такава затворена система наслаждението преминава между всички, всеки се напълва именно с това, което той желае, към което се стреми.

Но освен усещането на вечен и съвършен живот, в такава система възниква усещане за живот на цялата система – Твореца, Неговото Ниво и Замисъл. Както нашето тяло, в резултат на биологичното си функциониране създава условие за усещане между нас хората, на ниво по-висше от себе си, животинското.

От лекция на тема „Моят първи конгрес“, 30.10.2010

[28685]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Може ли человек да бъде свободен в нещо?

Отговор: Отначало трябва да изясним какво представлява свободата, която търсим?

Търсим ли свобода от ангела на смъртта, както е било изсечено на скрижалите на завета (т.е. вечен духовен живот) – или се основаваме на това, че можем да бъдем свободни в някакви действия в обичайния, материален живот?

Кабалистите обясняват, че в обичайния живот у нас няма никаква свобода и че всичко е вече предопределено и начертано стъпка по стъпка. А свобдата е възможна само ако се повдигнем над нея, на нивото на вземане на решения – на духовна висота.

Само там съществува свобода на избора, тъй като там вече има две противоположни сили: получаване и отдаване. Докато в нашия свят действа само сила на получаване, по отношение на която в нас има възможност да получаваме повече или по-малко – в зависимост от своето разбиране, къде ще спечеля и къде ще загубя.

Т.е. всичко зависи от моето просто разбиране: къде виждам по-голяма или по-малка изгода за себе си. И затова тук няма никаква свобода. Аз винаги притеглям какво е по-добро за предпочитане.

Но след това, след като узная и разкрия какво колко струва – в мен не остава никаква свобода на избора, за да тръгна напротив. Тъй като цялата ми природа е настроена на това, максимално да получа при минимален разход, минимално отдаване. Така действаме във всичко – осъзнато и неосъзнато.

И макар и да ни се струва, че сме способни понякога да вървим против житейската си логика, това е също илюзия и вътре винаги се крие дълбок егоистичен интерес, който определя всичко.

Но когато се повдигаме на духовно ниво и придобиваме желание да отдаване, наред с желанието да получаваме, то можем вече да балансираме между тези две желания, оставайки по средата, в средната третина на Тиферет без да се накланяме в тази или другата страна.

Ние не избираме това което е за предпочитане за нас – иначе не би било избор и би зависело само от моята оценка. Свобода на избора е възможна, ако се намирам между две сили: положителна и отрицателна, отдаване и получаване и между тях се установявам аз – точно като двигател в мрежа.

И тогава използвам и двете сили, притежавайки свободата да построя себе си, като включвам и двете сили – и това ражда нова реалност. Свободата на избора, който имаме в духовния свят ни позволява да построим Твореца! Творецът – това съм аз, вече поправен… Затова и Той се нарича така – «Бо-Ре» («ела и виж»).

Ти строиш нова реалност от тези две противоположни сили. А до тогава не съществува никаква свобода. Никога не ще има никаква свобода на избора на основата на една сила, а също и избор между две сили – а само, ако правилно съединяваме тези две сили и получаваме от тях трети компонент, който се нарича «Човек» или «Творец».

Нашето желание е създадено като обратен отпечатък на светлината и затова ако то усеща само себе си – е нещо ужасно!

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.10.2010

[27100]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Защо в последно време се случват толкова много сериозни природни катастрофи  като страшния горски пожар в планината Кармел в Хайфа?

Отговор: Общата тенденция на природата  е такава, че природните катастрофи, за съжаление, стават вече обичайни в целия свят. И колкото повече израстваме, толкова по-често чуваме за тях.

Науката кабала объяснява това така: Творецът през цялото време ни развива, от началото на творението и до края, в една посока, по права линия – и Той няма да отстъпи. Тоест съществува много проста формула: природата през цялото време усилва въздействието си върху нас принуждавайки ни да растем.

През целия предшестващ етап на развитие ние сме израствали под въздействието на висшата светлина, на висшата сила, на природата, Твореца, по начин, по който да увеличаваме егоистичното си желание. Това се нарича развитие на човешката цивилизация, което продължило десетки хиляди години.

Развитието се е подчинявало на една проста формула: егоизмът растял от поколение в поколение в продължение на човешкия живот и ние сме го реализирали направо, придобивайки всичко, което желаем и развивайки всички средства за това. Затова, нямало никакъв проблем – трябвало правилно да се използва всичко наоколо: човешкото общество и природните ресурси, за да получим напълване.

Но края на 20 век (времето, за което отдавна говорели кабалистите) беше не само край на хилядолетието, но и край на цялата минала парадигма, на целия този принцип на развитие, когато сме израствали в егоизма си с единствената надежда все повече да го напълним.

Настана време да направим изводи и да разберем, че така не може повече да продължава. Това повече не ни развива и не ни напълва. Това се превърна в гонка в кръг след изкуствен заек – и ние повече не искаме да участваме в нея.

Така не можем да се развиваме безкрайно, цялото развитие преминава по 4 стадии: 1-2-3-4 (алеф-бет-гимел-далет) – и ние сега стигнахме 4-я стадий и напълно завършихме първия етап на развитието. Кабалистите отдавна са изчислили, кога ще се случи това и назовали датата: 1995 год.

И постепенно започваме да преживяваме криза във всички области: в семейството,  възпитанието, културата, промишлеността, държавните отношения и главния проблем –  с климата.

Заради дисбаланса, който създаваме чрез своите неправилни отношения един с друг, като не променяме своя подход към развитието, ние много силно нарушаваме общото равновесие в природата. Ние внасяме дисбаланс на човешките взаимоотношения в цялата природа.

От урока по статията „Свободата на волята“, 03.12.2010

[28618]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Правилно ли е всеки път да предявяваш към приятелите си все по-високи изисквания?

Отговор: Всичко зависи от теб самия. Да повишаваш изискванията към приятелите си е равнозначно на това да повишаваш изискванията си към Твореца, към Висшата светлина, която въздейства на кли. Може да се случи така, че тяхното обратно въздействие да се окаже противоположно на очакванията ти.

Трябва да разберем, че живеем в свят, който непрекъснато се приближава към края на поправянето. Правилно „събирайки” данните за това, ние ще почувстваме сближаване със световете и ще се променяме съобразно с тях. Но ще се променяме „линейно”, а не циклично, минавайки отново и отново през петте стъпала на АВАЯ.

При това аз не знам, как именно трябва да се променям. Но пък постоянно помня, че Творецът ми дава все повече с всеки следващ път. „Добър и Творящ добро”, „Няма никой друг, освен Него” – Той все повече израства пред мен.

И не е важно какво чувствам. Ако всеки миг аз искам да Го намирам и да Го държа в полезрението си, тогава съм устремен във вярната посока.

В крайна сметка аз виждам, че всички етапи и състояния са призвани да разкрият пред мен отдаването на Твореца, за да може Той действително да стане велик в моите очи. Така ще бъде, ако аз, все пак, умея да се променям.

Ето защо в книгата „Шамати” Баал Сулам започва с „Няма никой друг, освен Него”. По този начин ние сме длъжни да се насочваме, да се ориентираме: светлината ни се разкрива все повече и трябва да намираме златната среда.

От една страна, „Няма никой друг, освен Него”, „Добър и Творящ добро”, от друга страна, моето желание, което е противоположно на Него, а по средата аз изграждам своето отношение към Твореца, за да утвърдя в себе си тази формула.

В този случай, аз постоянно се променям.

Как? Аз не мога да променя своето желание и усещане. Те идват по естествен път и аз не се самозалъгвам относно тях. Принципите „Добър и Творящ добро” и „Няма никой друг, освен Него” също са неизменни.

Но по средата аз мога да изграждам намерение и всеки път да го променям, да го поправям, за да съгласувам своето желание с величието на Твореца.

Този „буфер”, „адаптор”, миротворец между двата полюса, се нарича вяра над знанието. Благодарение на него аз вървя напред.

От урока по статията на Рабаш, 03.12.2010

[28577]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Бина представлява чистото отдаване, хафец хесед. Тя може да се намира и в главата на парцуфа, и извън нея.

Върху Бина не действа съкращението (цимцум) и въпреки това тя се намира отвън, защото това ѝ позволява да приема нисшите си собствени свойства.

Намирайки се над екрана, Бина е преградена, затворена в главата. От друга страна, оказвайки се навън, тя извършва отдаване на нисшите – и всичко, което те имат, го получават от нея.

И все пак това „излизане” не влияе на нея самата. Излизайки навън, тя в същото време като че ли и не напуска главата и свободно поддържа връзка с по-високите парцуфи.

Бина е свободна, тя може да се намира и горе, и долу. Точно в това нейно свойство се крие нашето спасение.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 02.12.2010

[28449]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→

 

Ако ние искахме поне на 1% да използваме влиянието на обкръжението, то вече щяхме да бъдем на духовното стъпало.

Ако аз считах силата на обкръжението по-силна от своята, аз вече щях да се намирам в духовното!

Защото това се нарича влизане във висшия свят – преходът от моето желание в желанието на обкръжението. А къде още мога да го усетя? Колкото по-дълбоко прониквам в желанието на обкръжението, толкова по-високо се издигам в световете: Асия, Ецира, Брия, Ацилут.

В мига, в който преминавам тази граница, отвъд която обкръжението става по-важно от мен – това е именно преходът на махсом.

Сега за всеки е важно неговото собствено желание. Обкръжението му влияе, но само в онази степен, в която той отменя себе си пред него.

Обкръжението не е виновно за това, което се случва с човека – всичко зависи само от него самия! А обкръжението е напълно изправено, то и не може да бъде неизправено, защото е организирано от Твореца!

Той е този, който те е довел тук и е казал: „Искаш да се свържеш с Мен – направи така, че да изчезнеш в това обкръжение, като зародиш в утроба. Влез вътре в това обкръжение – и, ако успееш, значи ще Ме разкриеш”.

Когато отмениш себе си по този начин в минимална степен, се издигаш на първата духовна степен. Това засега са степени на „отдаване заради отдаването”, като зародишът в утробата. Той като че ли не съществува сам за себе си и затова майка му го снабдява с всичко необходимо.

Колкото повече тя му дава, толкова повече той расте и толкова повече отменя себе си. Затова той расте вътре в майка си, но не ѝ пречи, все едно не съществува. А колкото повече се отменя – толкова повече тя може да му дава. Затова тя не го възприема като чуждо тяло – напротив, като най-близкото и най-скъпото!

Когато порасне дотолкова, че вече не може напълно да отмени себе си пред Бина – той се ражда, излиза навън. Сега той ще се отменя пред нея по друг начин, като малък спрямо възрастен.

Но това също е отмяна – за да получи храна, а после образование. Всички степени чак до възрастния индивид получават за сметка на самоотменяне.

Майката това е групата, Шхина, общото събрание на душите. Отмени себе си и ще влезеш там!

А когато аз ставам „възрастен”, това не означава, че повече нямам нужда от тях! Но аз съм способен да взема това общо желание и да започна да работя с него, да привличам напълване към него.

Аз съм отменил себе си по отношение на всички души, цялото това общо желание, получил съм това кли, всички примери и сили от майката – и сега мога да започна да разкривам това огромно желание, Малхут на света на Безкрайността, и да работя с него, да получавам заради отдаване – това вече е степен на „любов”.

Цялата наша работа се извършва с обкръжението, с общата душа – а къде другаде може да се работи? Освен това няма нищо друго. Всичко се случва на едно и също място, и Творецът се нарича така – „мястото”.

От урока по статията на Рабаш, 02.12.2010

[28489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Напоследък разбирам, че вие очевидно изучавате Тания и много от нея давате на вашите знаятия. Така ли е?

Отговор: Тания изучавах навремето в кфар хабад (1976 г) а след това и със своя учител Рабаш наред с други източници (Рамхал, Агра и пр.). Основата на който и да е от източниците е една и съща, разликата е в езика. За пример, от книгата „Тания“ (ч.1, гл. 32):

Тялото (егоизма на човека) са презрени и отвратителни в неговите очи, и негова радост ще бъде само от радостта на (душата) придобиването на свойството отдаване и любов.

Такъв е прекия и лек път, за да достигнем до изпълнение на заповедта за любов към ближния, както себе си – за всяка душа, от великата до малката.

А когато тялото (егоизма) за човека станат отвратителни и мерзки, се познава величието и достойнството на душата (нефеш) – коренът и източника на който е в Твореца.

И ако всички (хора) са съобразни и Отеца (Твореца) е един във всички, то те се наричат синове на Израел и братя, доколкото корена на душите им лежи в единния Творец и само телата/желанията (но не и намеренията им) са разделени.

И затова, ако хората придават на телата/желанията основно значение, а на душата/намерението второстепенно, то не може между тях да има истинска/ безкористна любов, а може би само зависима (от изгодата) любов.

Това имал предвид Хилел, говорейки за изпълнението на заповедта за любовта, представляваща цялата Тора (цялата Тора е дадена, за да се постигне пълна връзка, любов между всички творения).

Коренът на цялата Тора е в това, да възвиси душите над телата, до корена на всички светове (света на безкрайността), а също и да привлече светлината на Безкрайността (Ор Ейн Соф) в събранието на Израел (намерението да постигне, да се уподоби на Твореца) – в източника на душите е целия Израел (малхут), да би бил единен (кли / душа) в единния (Творец).

Но не тогава, когато душите са разбити, тъй като Творецът не пребивава в порочно (егоистично) място (желание). Казано е за това: „Благослови нас, за да станем всички като един в светлината Твоя“.

Но в днешно време кабала в изложенията на Баал Сулам и Рабаш синтезират в себе си всички предишни източници и ни предлага най-подходящата методика за поправяне.

Но както пише Баал Сулам, той нищо не е добавил към Ари, който се явява източник на всички, а само го е изложил в стил, удобен за нашето поколение.

Затова съм уверен, че всички постепенно, според разбирането на нуждата от поправяне, ще достигнат до материалите на Баал Сулам.

[28471]

Filed under: Въпрос-отговор, Изучаване на кабала, Кабалистични източници | Add Comment/Ask Question→

 

Егоистичното ни желание се нарича „гърци“ или „знание“ и това означава, че искаме да се предвижваме след разума и чувствата, които имаме сега.

Всъщност на какво можем да се опрем и обосновем? – Само на това, което имаме. Точно тук и възниква проблем, защото с тези келим не можем да влезем в духовния свят.

Но духовния свят се намира тук и сега и не съществува някакво разстояние, което ни е нужно да преодолеем или изменим, в което сме длъжни да го постигнем.

Ние постигаме духовния свят в допълнителни органи на чувствата, които трябва да развием в себе си над собственото знание и рационалност, т.е. над егоизма, които трябва да подготвим правилно за да можем за първи път заедно да започнем да усещаме духовния свят.

Това се нарича войната на Макавеите, а победата в тази война се нарича Ханука, което означава „спрели се тук“ – „хану ко“, защото правим спирка по пътя. Това състояние се нарича „хафец хесед“ (не желаещ нищо за себе си) или Бина и се явява разкриване на Твореца или първо поправяне на егоизма.

На този етап човек се повдига над егоизма си и започва да придобива допълнително усещане, наричано „отдаване“. С негова помощ той започва да усеща духовния свят.

Но макар човек и да усеща духовния свят, той се намира в тази реалност пасивно, като зародиш в околоплодните води.

Това се нарича „спирка“, защото човек в действителност не е готов да има ясни знания и възприятия, наричани „постижения“, когато всичко му е понятно и открито и той става абсолютно такъв, както и Твореца и управлява всички духовни светове.

Ако съпоставим това състояние с гостенина и домакина, то независимо от растящото желание да се наслаждава, на етапа Ханука човек се отказва да получи от домакина. Това вече е духовна работа на човека, т.е. той не иска да получава нищо, не желае да участва в духовния свят, а иска само да присъства в него.

Ето защо на този празник се забранява да се използва светлината на свещите, нея можем само да я съзерцаваме. По тази причина се приема, че на Ханука се извършва чудо, защото става изход от егоизма ни, с други думи, чудо от победата на егоизма, след подема / изхода от него / от Египет: избавление от желанията и мислите, които ни удържат в този свят и не ни посволяват да усетим духовния свят.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 30.11.2010

[28387]

Filed under: Духовна работа | Add Comment/Ask Question→

 

Въпрос: Какво трябва да направим на празника Ханука, за да стане реалност духовният свят?

Отговор: Ние, с цялата си маса, вече се намираме на мястото на пробива, на изхода от Египет (усещаме само нашия свят в егоизма).

И от една страна, чувстваме, как Фараонът/егоизмът ни е хванал за краката и не ни позволява да излезем, а от друга – разбираме, че сме длъжни да излезем навън от нашето его. Тези сили се намират в борба помежду си.

С всеки изминал ден, ние все повече и повече разбираме, че духовният свят и неговото възприемане се намира над егото и това се нарича с вяра над знанието. Но, когато се опитваме да опознаем духовния свят, чувстваме, че все още нямаме достатъчно сили, за да се изтръгнем и да избягаме от Египет.

Затова са ни необходими такива събития, като Деня на единството, който премина успешно във всички групи по света.

А тъй като световната ни група е вече достатъчно голяма и едновременно с това разнообразна (което придава по-голяма мощ на нашето обединяващо се кли), то стигнахме до състояние, когато воюваме през своите „грехове” и искаме да излезем от тях.

Разликата между Фараона и „греховете” е в нивото на борбата: Фараонът, това са страстите на материалния живот: желание за храна, секс, семейство, богатство, слава и т.н., а греховете са борбата между материализма и кабала.

Човек, който е започнал да разбира, че тези неща губят за него своята притегателна сила, независимо, че всички те са в него, че това не е главното в живота, встъпва в противоборство, за да се издигне над този свят, защото не му достига смисъла в живота. Той не знае за какво да живее.

А самата война на Макавеите, е духовна война. Древногръцката философия твърди, че нашият свят е реален, а ние трябва да живеем в него и да го развиваме.

Срещу това стои подходът на кабала, която казва, че трябва да се издигнем над този свят, защото той вече не ни напълва и да постигнем реализацията на замисъла на творението.

Аз бих казал, че ние се намираме на много напреднали, добри нива, въпреки, че винаги искаме да постигнем повече. Но смятам, че всички ние, включително тези, които напредват заедно с нас в групите и самостоятелно по целия света, бързо ще постигнем победа в тази война.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа”, 30.11.2010

[28571]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment/Ask Question→

 

След Първото Съкращаване (Цимцум Алеф) и решението, взето от творението, че може да приема светлина само с помощта на анти-егоистичния екран, ние съществуваме в природата на реалност, където действа не само простият закон за получаване в зависимост от големината на желанието, както е било в Малхут на Безкрайността до Съкращаването.

След Съкращаването, не е възможно да бъде получено нищо в отвореното желание. Тази забрана работи над нас и ако под Малхут на Безкрайността има желание за наслаждаване, светлината не може да свети в него, тъй като трябва да премине през този закон, през това условие, което е заложено в природата.

Освен това, дори ако приемеш съкращаването, това е все още недостатъчно. Въпросът е, какво желаеш от това съкращаване и по-нататък? В степента, в която искаш да се уподобиш в действията си на Твореца, желаейки да станеш отдаващ, ти получаваш светлина, мъничко наслаждение, наречено „светлина Хасадим”, която те напълва.

В тази светлина Хасадим, има също НАРАНХАЙ, всички нива на Бина, докато не постигнеш такова стъпало, че всички твои желания да започнат да се напълват със светлината Хасадим, тъй като твоето намерение е да бъдеш „хафец хесед”: „Аз не искам нищо за себе си! Наслаждавам се от това, че не получавам, че съм подобен на Твореца”.

Ето такова е нивото на праведника. Той вижда, че Творецът не получава и също не желае да получава. Тоест гледа не Неговото намерение, а действие. Творецът не получава, и аз искам само едно – към мен да дойде такава сила, че и аз да не желая да получавам.

Тогава, при мен идва светлината и ми дава такава способност, която ми позволява да не получавам, независимо колко ми дават.

Но в следващия миг, отгоре ще ми дадат още по-голямо желание за наслаждаване, светлината ще го разгърне в мен – и аз пак ще поискам да получавам. И отново моля: „Дай ми сила да не получавам!” И ми дават тази сила. Тогава, аз се напълвам с наслажденията, наречени „”Хасадим” и съм доволен от това, че като не получавам, съм подобен на Твореца.

И така, всеки път увеличават в мен празното желание за наслаждаване и вместо да моля за неговото напълване, аз го преодолявам и моля за сили да не пожелавам да се напълня, а да бъда подобен на Твореца. Искам да се задоволявам с Хасадим, като ГАР на Бина.

Когато постигна ГАР на Бина, това означава, че съм придобил желанието за отдаване. Сега, аз съм „хафец хесед” – извършил съм „връщане заради трепета”. Какво значи „заради трепета”? Да не получавам нищо за себе си и единствено да бъда подобен на Твореца – по това, че не получавам.

С това, аз не съм изцяло равен на Твореца, но съгласно келим, ние сме подобни. Той няма получаващи желания, а аз имам, но съм ги поправил така, че сега, те не ми пречат. Придобил съм такава сила, че макар да имам безкрайно кли/желание да получа наслаждение, то е изцяло запълнено от светлината Хасадим, и аз не искам нищо, освен това. Защо? Защото ми свети величието на Твореца – искам да съм като Него и да се наслаждавам от подобието си с Него.

След това, по естествен начин, ми се разкрива ново празно желание. А до този момент, не разбирам какво е това, както е в четирите стадия на разпространение на светлината – след като нищо не съм получил в ГАР стадий бет/2, аз започвам да разбирам: „Но Творецът отдава, Той е Даващ. Как мога да отдавам – чрез действие, подобно на Него?”.

Така и сега, развивайки се отдолу нагоре, започвам да разбирам, че ако мога да получавам заради отдаване, тогава ще стана напълно подобен на Него. За мен, това е целта, а средството е да получавам заради отдаване.

Как да го направя? Тогава, аз искам от светлината допълнителни сили, за да ме поправи и да мога да получа в тези келим/желания така, че наслаждението, което усещам да бъде изцяло, за да отдавам на Стопанина.

Аз усещам наслаждението – наслаждавам се на всички негови вкусове, както е казано: „Вкусете и се убедете, колко добър е Творецът”. Извличам от това огромни наслаждения, и всичко, което усещам не ме обърква, защото непрекъснато внимавам, да усещам всички тези наслаждения само при условие, че ги давам на Него.

Тогава чувствам, колко съм Му дал и как се наслаждава Той. От това, моите келим нарастват повече, защото разбирам Кого наслаждавам – сега съм станал като Него и дори повече от Него, защото аз Му давам наслаждение!

Моите келим се разширяват още повече – зад пределите на желанието за наслаждаване, създадено в мен от Твореца. Освен това, съединявайки се с групата, вместо една духовна искра, аз ставам собственик на седем милиарда искри. Така, сега се съединявам с Твореца и ставам притежател на огромно кли/желание – в мащабите на Твореца, на Когото отдавам.

Усещам Неговото кли, в което Той се наслаждава, като свое – защото го напълвам аз. Можете ли да си представите за какво става дума?! Тук, ние излизаме в още едно, следващо измерение. Но за него, вече е невъзможно да се говори…

И всичко това е поетапен процес на развитие, в който всеки път се стига до разбирането, какво трябва да се направи по-нататък.

От урока по книгата „Зоар”, 03.12.2010

[28588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment/Ask Question→