Да приближим Деня на Твореца

каббалист Михаэль ЛайтманКнигата Зоар. Предговор. Статия „Нощта на  невестата”, п.140:

„А всички единения, извършени последователно, едно след друго, разкриващи възходите и отделните, следващи едно след друго стъпала, се събраха сега в едно стъпало на голямото единение-Единство, светещо от края на света и до края.

Затова е казано: ДЕН СЛЕД ДЕН ЩЕ ДОНЕСЕ СНОП, т.е. разкъсването между дните се обръща сега в голямо величие, защото са се превърнали в заслуги. И затова всичко става един велик ден на Твореца!”

Описаните състояния не се появяват с времето, а само в резултат на нашите поправяния. Ние четем, че всеки момент нещо ще се случи. Нищо няма да се случи, ако не го предизвикаме със своите усилия. Винаги има илюзия, че висшите състояния ще дойдат от самосебе си.

Разбирира се, ние ще разкрием всичко  написано тук, но това няма да се случи от самосебе си с времето. Новото състояние ще се разкрие от това, в което се намираме сега и ние ще го видим съвършено и напълнено със светлината на Безкрайността, както го описва Зоар.

Кога ще стане това? Когато поправим своето възприятие и открием, че и преди това сме били в това състояние, но не сме можели да си го представим правилно.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 26.11.2010

[28641]

Кабалистите – за „кабала – днес”, ч.14

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на разпространението на науката кабала

Високите духовни въпроси (относно разкриването на Твореца на човека в този свят), които са се разкривали (след разрушаването на Храма, по време на 2000 годишното изгнание) само на големи и видни личности (особени души), сега трябва да станат разбираеми на различни нива за целия народ (защото сме завършили периода на изгнание и сме навлезли в периода на всеобщото пълно освобождение на човечеството от егоизма и влизането във висшия свят).

Но, за да се спуснат великите и възвишени идеи от тяхната недосегаема висота до нивото на обикновените хора, е необходимо огромно богатство на духа, постоянно обучение и навик. Само тогава ще се разшири знанието и ще се изясни езикът, способен да изрази най-дълбоките висши идеи в прост и разбираем вид, така че да се поправят душите, изнемощели от духовна жажда.

Рав Кук. Стадото на Яков

[28591]

Удар по наслажденията

Въпрос: Как се усеща в нас “зивуг“ (сливането) в духовната работа?

Отговор: “Зивуг“ – това е съединение с помощта на екрана. Ако ти се съпротивляваш на своето его, желанието да се насладиш, за да се съединиш със светлината, с Твореца, заради отдаване, ако в теб има сила за преодоляване, – екран, ти встъпваш в “зивуг“.

Това се нарича “зивуг де-акаа“ – ударно съединение. С удари ти отблъскваш висшата светлина от желанието си да се насладиш, не желаейки да получаваш наслаждението направо, – за самия себе си.

И само, за да се уподобиш на висшата светлина, си готов да получиш това “угощение“, а не заради това , че си гладен, дори и действително да изпитваш истински глад.

Готов си да отблъснеш тези наслаждения и да не ги получиш, за да утолиш глада си, а да пресметнеш и да ги приемеш само в такава степен, в която ще можеш с това да насладиш Домакина. Това се нарича с удари.

С тях ти отблъскваш не Домакина, а наслажденията, които се стремят да нахлуят направо в твоето желание да се насладиш.

Ти си готов да ги получиш, но не направо, а само при условие, че преди това извършиш разчет – дали действително приемането ще бъде заради това да се уподобиш на Домакина и да намериш връзка с Него във взаимното отдаване.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 02.12.2010 г.

[28459]

Кабалистите – за „кабала – днес”, ч.13

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на разпространението на науката кабала

Укрепи се мой другарю, за да излее светлината в света своята скрита мъдрост. Близо е времето, когато всички ще узнаят и познаят, че освобождението на Израел (стремящите се към Твореца) и на целия свят (тези, които все още не са се устремили) зависи само от разкриването на мъдростта на светлината, скрита (от нашия егоизъм) във вътрешните тайни на Тора (кабала), разяснени на ясен език.

Рав Кук, „Писма, том 1“, 92

Стремежът към разкриване на тайните на Тора, се явява идеална цел на живота. Помрачава я това, че духовната същност е скрита в тях (в тези тайни), което принизява човешкия дух, гаси неговия стремеж, и  цялото обществослабее от отслабването на личностите, и народът пада духом от опустошението на духа на неговите синове.

Рав Кук. Орот Кодеш 1, стр.142

От всичко казано (в кабала) се ражда изводът, че задачата на целият човешки живот се състои именно в това, да постигне (свойството отдаване) сливане с Твореца, с условието (намерението), да действа единствено в Негова полза. Или да помогне на масите да постигнат сливане с Него.

Баал аСулам. „Последното поколение“. Часть 2. Целта, изисквана от живота.

[28474]

Светлината Ханука в твоето сърце

От писмо на Рабаш:

“Знаем, че свещите не могат да горят, докато нямаме трите условия: 1) свещ – съсъд, в който се налива маслото 2) масло 3) фитил.

И когато тези три условия се съединят заедно – можем да се радваме на родената от тях светлина“.

Трите условия, необходими за светлината, отразяват нашия строеж. Ние се състоим от желание за наслаждение, което действа егоистично. И когато гледаме на света виждаме, че той е пълен със страдания и проблеми.

Никой не постъпва честно, всеки вреди на другия и аз недоумявам защо Творецът (ако той въобще съществува) е създал такъв лош свят – аз бих направил по-добър на Неговото място! Тоест аз гледам през своето зло егоистично желание, и затова виждам наоколо зло.

Но ако аз започна да превъзмогвам заблуждението си и да мисля, че Твореца е добър и прави всичко по добър начин, а аз го чувствам лошо само заради това, че самият аз съм лош, то всички тези мисли и желания се сблъскват в мен в противоречие.

И това се нарича “фитил“ (“птила“), защото аз си разяснявам къде са “отходите“ (“псолет“) на моето желание, и какво е лошото в него.

Желанието е съсъд, а вътре в него има “фитил“, раждащ се от противоположността на желанието. И тези разяснения (“бирурим“) пораждат горивото (“беирут“), тоест маслото – светлината Хохма.

Такива три съставни има и в човешката душа, която желае да се разбере със себе си и да загори като свещ, и в обикновената свещ, символ на тази душа.

Съсъдът – желание по природа е егоистичен, “заради себе си“, защото такъв съм се родил. С помощта на занятията с кабала, в групата, аз създавам “фитилът“, който може да се разгори – защото започвам да се съпротивявам и да си изяснявам, кой е Твореца и кой самия съм аз. А “маслото“ – това е следствието, тъй като това състояние поражда “горивото“.

Аз водя борба: искам да постигна отдаване, но съм неспособен на това. Аз се впускам напред, но моята природа ме дърпа обратно назад, Фараонът не ми дава да изляза изпод властта му. Но така си изяснявам – себе си и Твореца, и системата, чрез която мога да бъда свързан с Него.

“И след това преодоляване, човек се удостоява със светлината на Твореца, осветяваща неговата душа, която се нарича светлината Хануки – тоест разкриването на висшето управление, принасящо добро на творенията.

От урока по писмото на Рабаш, 01.12.2010 г.

[28343]

Кабалистите – за „кабала – днес”, ч.12

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на разпространението на науката Кабала

Не само, че не е забранено да се разкриват тайните на Кабала, но напротив, да ги разкриваме – това е велика заповед. И възнаграждението на всеки от разпространяващите е много голямо. Защото от разкритието на тази светлина много, наистина много зависи явяването на избавителя (изправянето на егоизма на масите) в наши дни.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС, п. 30

Казано е, че (в бъдеще) всеки от народите ще се държи за такъв човек, който ще го поведе в святата земя (към желанието за отдаване). Но откъде ще дойде в народите на света такова знание и желание? Знай, че това ще стане само благодарение на разпространението на истинската мъдрост, за да видят нагледно с очите си истинския Творец (свойството отдаване и любов) и истинската Тора (Кабала).

Разпространението на тази мъдрост в масите се нарича “Шофар“ (ивр., рог), защото то е подобно на шофара – бойният рог, звук, разнасящ се на големи разстояния. Точно така и отзвукът от тази мъдрост ще се разнася по целия свят докато даже народите (всички, които все още не са се устремили към разкритието на Твореца) не чуят и не признаят, че има мъдрост на Твореца сред Израел (устремените към Твореца, кабалистите).

Баал аСулам. Рогът на Месията

Точката от която няма връщане назад

Ние сме длъжни да положим максималните усилия за да постигнем желаната от нас цел и да се убедим, че не сме способни на това.

А после трябва да проверим, длъжни ли сме да вървим в това направление и възможно ли е да придобием тази способност в бъдеще, или с помощта на разума, чувствата и анализа да разберем, че никога няма да сме способни на това и поради тази причина се нуждаем от помощта на Твореца?

Възможно е още сега да решим, че само Творецът е способен да изпълни пробива в духовния свят, да реализира нашето духовно раждане – прехода от утробата, в която ние сме отделени един от друг, към състояние на обединение.

Промъквайки се по време на този родови процес през тясното място от единия в другия свят, ние сме длъжни да се обединим на минимална духовна степен, създавайки първоначална връзка. Можем ли да го направим или не?

Ако можем – то хайде да го направим, ако ли не, то нека да поискаме от Твореца, да изпълни едното от двете. Бързо да решим и бързо да го направим, а не безполезно да губим време!

Като правило злото начало ни обещава успех следващия път, нашепвайки, че все още не всичко сме направили, не всичко сме прочели, има още какво да научим, с какво да се занимаваме.

В течение на много години, точно така сме действали, но сега благодарение на силата на груповото въздействие, сме длъжни да признаем, че сме неспособни да пробием сами в духовния свят и се нуждаем от помощта на Твореца.

И тогава заедно, всички ние ще започнем да викаме и да Го молим, а това е и правилната посока, защото в нас няма сила за отдаване, има само сила за получаване.

Въздействието на групата ще обезпечи всекиго с разбирането, че само Творецът може да изгради системата на връзка помежду ни и да ни обедини. Ние изискваме това да се осъществи и сме категорично несъгласни с егоизма, който ни предлага да продължим работата самостоятелно.

Няма смисъл да продължаваме, и обкръжението е способно да ни повлияе по такъв начин, че всеки да може да вземе това решение.

От урока по писмо Баал аСулам, 12.11.2010

[28649]

Безкрайният свят на свободата

Въпрос: Какво означава – „да видиш духовния свят”?

Отговор: Ние не можем да видим духовния свят със своето обикновено зрение – с очите си. Духовният свят се възприема във вътрешните усещания.

И макар, че в тях, той ни се представя като безкраен и безграничен, това се определя не чрез геометричните мерки на нашия свят, а чрез нашите свойства, чрез новите ни сетивни органи – с вътрешното зрение.

И когато придобием тези свойства, всичко ще стане по-просто и лесно. Ние ще видим силите, които стоят зад всяко действие, зад всеки обект.

Всичко е много точно, ясно и определено. Разбираме, че всички ние сме управлявани отгоре, и че човек има право само на едно свободно действие – да поиска да види духовния свят, за да се отъждестви с тези действия.

Самият той не извършва действието – само се отъждествява с него. Но чрез това се чувства свободен, защото се издига над своята егоистична природа и започва да изпълнява всички закони не принудително, както е било преди, а по собствено желание, усещайки ги и виждайки ги. И това, вече е съвсем друго нещо – то дава на човека усещането за свобода.

Постепенно, той се изравнява с Висшата сила до такава степен, че не само Я оправдава, но и изисква Тя да извършва всички действия, които всъщност вече са заложени в Нейната програма – още, когато е възнамерявала да ги изпълни. Човекът е като дете, което бяга пред възрастния, искайки той да направи нещо.

И тогава, в крайна сметка, се случва пълното съединяване на Твореца с творението.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[28703]

Един човек може да предизвика издигането или падането на света

Онези части на създаденото от Твореца желание, които са способни да се пробудят духовно, се наричат Исраел. А тези, които засега не могат да се пробудят, се наричат „народи на света”.

Такива части има вътре във всеки човек – съгласно неговото желание. Науката кабала се занимава не с телата, а само с човешките желания.

И всеки човек, в който се появи желание към духовното, се нарича Исраел. А когато това желание изчезне, изгасне и се скрие между неговите егоистични желания – той незабавно започва да се числи към „народите на света”. Така е с всеки от нас.

А егоистичните желания, така наречените „народи на света”, също се делят на 2 части: „праведници” и „вредители” – тоест, едните искат да навредят на ближния, а другите получават желаното, но не за чужда сметка.

Така всички желания се делят на тези 4 групи:

* Егоистичните желания, наричани „народи на света” са : такива, които вредят и безвредни

* Желанията, склонни към „отдаване”, наречени Исраел са: предани на отдаването или не.

Ако човек се занимава с кабала, той поставя целия свят на везната, клоняща към добрата страна, защото със своите занимания привлича висшата светлина, от което светът на егоизма става по-добър. Но, ако той се занимава с обичайната (открита) Тора, само с физическото изпълняване на заповедите, той увеличава страданията на света (поставя света на везната, клоняща към страната на вината).

Междинно състояние не съществува. Затова всеки, който е свързан с Тора, е задължен да премине към изучаване на кабала! Иначе, той вреди на света.

За това разказва книгата „Зоар”, а Баал аСулам само ни обяснява нейните думи.

Цялата система е устроена така, че ако хората се занимават единствено с материалното изпълняване на заповедите, без да изучават кабала, всички останали части на душата, които нямат отношение към духовната работа, а само към егоистичното желание, набират по-голяма сила и усещат повече възможности да реализират своето его.

Тоест хората, занимаващи се само с материалното изпълняване, предизвикват цялото зло, което после се разкрива в другите три части на душите.

А душите, отнасящи се към трите долни части, не притежават никаква свобода на волята – да бъдат добри или лоши. Избор имат само онези, които се занимават с Тора – те могат да склонят света към доброто или към злото. И най-горната група, която се занимава с „вътрешната Тора”, тоест с кабала – също няма много голям избор, ако правят всичко, което зависи от тях!

Право на избор имат само занимаващите се изключително и само с „вътрешната Тора” – те са най-проблемната част. Всичко зависи от това, ще започнат ли да се занимават с кабала и в каква степен.

Тези, които могат да се занимават с нея, а не го правят – безусловно нанасят вреда на света. Но онези, които се занимават, макар и не с пълна сила – не вредят, а носят по-голяма или по-малка полза. В това е голямата разлика!

Ако всички хора, които имат някаква връзка с духовното, макар и в малка степен се занимаваха с кабала – в света нямаше да има никакво зло! Нито кризи, нито някакви проблеми. В това е ключа към успеха, повече нищо не е необходимо да се поправя – нито в банковата система, нито в екологията. И нищо друго няма да помогне срещу всички наши беди.

Ще помогне само едно – всички, които са свързани с Тора, трябва да се занимават именно с вътрешната Тора, вместо с външната. Тогава целият свят ще отиде към доброто, всички хора ще чувстват вътре в себе си желание да постъпват добре.

Такъв извод прави книгата „Зоар” и кабалистите за всички следващи поколения.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар””, 05.12.2010

[28799]

Вътрешният и външният Исраел

Има Исраел в неговия вътрешен смисъл (исра-ел/„яшар кел“/„право към Твореца“), тоест човекът с „точка в сърцето”, стремящ се към духовното.

А има и „външен смисъл”, „народът на Израел”. Но и това не са просто хора, а души, които са били избрани в Древния Вавилон от сила, която се нарича Авраам (силата Хесед, отдаването) от всеобщото разбиване, наречено „Вавилонско смесване”.

Това смесване станало тогава, на първото ниво на желанието, и оттам (от Вавилон), от Авраам били избрани тези души, които искали да се поправят – и впоследствие постигнали нивото Мохин де-Хая – Първия Храм. Тоест те се издигнали до нивото А”Б и СА”Г – и се разбили.

Сега, тези келим са включени в общо желание и е ясно, че имат предварителна подготовка, в сравнение с другите, която им помага да започнат да се издигат. В нашия свят, тези келим се наричат „Израел”.

Затова, има разлика между онези, които са се родили евреи и тези, които не са се родили такива, но се отнасят към Исраел, благодарение на своята точка в сърцето. В онзи, който се е родил Исраел, навярно има готовност за издигане, заложена в случилото се предишно разбиване.

Макар че, по отношение на този, който не принадлежи на народа на Израел по рождение – не се знае кой е той.

Защото, ние не знаем къде се намират 10-те Израелски колена, които се разпилели, след разрушаването на Първия Храм.

Те не са участвали в строителството на Втория Храм и затова не са стигнали до „безпричинната ненавист”, заради която той бил разрушен. Те са преминали само през първото разбиване, не съумявайки „да получат заради отдаване”. Но въпреки това, в тях е останало стъпалото „отдаване заради отдаване” – в неразбито състояние!

Тоест, когато сега, издигайки се отдолу на горе постигнем в общата маса стъпалото „отдаване заради отдаване”, ние ще разкрием 10-те изгубени колена! Ще постигнем подобие на свойствата с тях, и тогава те ще се разкрият.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“”, 05.12.2010

[28802]