Този свят е подобен на отпечатък или сянка – той ни показва (рисува, демонстрира) колко сме различни от онова стъпало на висшия свят, на което трябва да съответстваме (да се уподобим).

Да кажем, аз съм на 10 години и съгласно възрастта и полученото от природата и родителите развитие, трябва да съответствам на определено ниво на знания и поведение. Но аз не съответствам на това ниво и затова виждам света като повреден.

Ако отговарях на всички изисквания на своята възраст, бих виждал света съвършен, защото моето желание, свойствата, светът и моето отношение към него са съгласувани с възрастта ми. И тогава, аз бих усещал себе си в света на Безкрайността, само че през очите на десетгодишно дете. И така – във всяка една възраст.

Всички светове са скрити, т.е. те са проявление на злото, причинено от моето несъответствие на системата. Трябва да се издигна по нейните стъпала, но аз не им съответствам, защото не познавам законите. Затова, светът се отнася към мен в съответствие с моята непоправеност, несъответствие.

Аз съм го повредил с лошото си отношение към него, а сега виждам как в отговор на това, съществуващите в него системи за наказание и възпитание се отнасят към мен. Всички те ми се струват неизправни. Защо?

Защото „всеки отсъжда чрез собствения си недостатък”. Светът ни показва нас самите – това е нашата сянка. Затова, ние няма кого да обвиняваме и няма нищо друго, което да направим, освен вътрешно поправяне.

Аз проверявам себе си по отношение на собственото си правилно обкръжение – групата. Проверявам, дали постигам обединение и поръчителство с нея. Призовавайки Твореца на помощ, аз предизвиквам поправяне на общата система.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24059]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство | Add Comment →