Сега, след конгреса (май 2010, Американския конгрес) ние се намираме, като че ли, в началото на нов етап.

Конгресът направи в нас значителни промени. Ние също чувстваме, какви промени се случват в света в светлината на всички последни събития. А по – нататък, светът ще усеща все повече и повече проблеми.

Практически, ние сме задължени да стигнем до финалната цел. Представете си, че човечеството е бегач, когото бият по пътя, и от тези удари той получава сила, за да стигне до финала. Но той е длъжен да бяга и да достигне целта.

На него му е определено време за достигане на целта. Той трябва да дотича – той не може да избира. Единствения избор е да бяга, желаейки целта, или да чака удари и да бяга напред, за да ги избегне.

Но има и трети път: чрез обединяване ние можем да привлечем в нас сила, която ще направи изкачването към целта леко. Тя ще ни вземе на своите крила, както орел малките си, и ще ни издигне на върха!

Но проблема е в това, че ние не можем да изоставим нашия свят и да се издигнем сами на крилата на този орел, Бина. Задължени сме да поддържаме връзка с целия свят.

И ако ние мислим за всички хора и им отдадем себе си – именно тогава ще се издигнем! Ето едно противоречие,на пръв поглед

Светът стои на края на пропастта и ние сме длъжни да му помогнем да се издигне на тези орлови криле…

Откъс от беседата в Торонто, 11.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация | Add Comment →