Въпрос: Може ли 10% от населението, които твърдо се придържат към сходни виждания, да привлекат на своя страна останалата част от обществото? Доколко ефективно общественото мнение, формирано асинхронно, “от ухо на ухо”, чрез слухове и общуване в социалните мрежи, може да противостои на медийната пропаганда, транслираща преднамерена и синхронизирана информация?

Отговор (по резултатите от изследванията на италианските социолози): Информацията “от ухо на ухо” притежава добър стартов имунитет по отношение на пропагандните вируси (преднамерената информация).

Въпрос: Може ли предаването на информация “от ухо на ухо” в народа да противостои на медийните манипулатори, на монополизираната от властващата групировка телевизия?

Отговор (съгласно изследванията на италианските социолози): Колкото по-пасивна е аудиторията (хора, които не се придържат към някакви принципни позиции), толкова повече се разводнява общественото мнение. Толково по-добри шансове имат слуховете да победят „зомбиращата кутия”.

Въпрос: Каква е границата, след която започва неконтролируемото разпространение?

Отговор (съгласно изследванията на италианските социолози): Докато количеството на хората, които се придържат към една идея не надвишава 10%, не се забелязва никакъв видим прогрес в разпространението на техните идеи. Но щом се преодолее 10%-та летва, идеята се разпространява по виртуалната мрежа като пожар.

Като пример за такъв “фазов преход” авторите посочват скорошните събития в Тунис и Египет, където общественият консенсус, в който дълго време не се е забелязвал съществен напредък, се трансформира буквално за седмица.

И няма значение от какви мрежови позиции започва да се разпространява новата идея (обществен авторитет или редови участник с рехави връзки). За успешно въздействие върху социума е достатъчно принципен да бъде всеки десети, независимо от общественото положение. Ако “принципните” са по-малко, “особеното мнение” не напуска пределите на най-близкото обкръжение.

[49972]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →