Въпрос: Все още не усещаме с пълна сила болката на външния свят. Как да поправим ситуацията, работейки в групата?

Отговор: По-добре да почувстваме тази болка, колкото се може по-рано. Тя е като болест, която е желателно да открием в начален стадий. Светът едва започва да се потапя в кризата, но изпитва вече страх, тъй като проблемите засягат всички. Виждаме, че настана времето и си струва да се разпространяват материали, обясняващи причината за кризата и нейното решение.

И Америка, и Европа, и Япония – целият света е в беда. Всички са изплашени от случващото се, като например Германия – и те трябва да се страхуват още повече. Защото този, който се е издигнал най-високо, той пада най-ниско. Не можем да си представим какво е това, ако утре всички изпитани механизми внезапно престанат да работят.

Бихме си казали – как е възможно? Хората стават сутрин, отиват на работа…

Но не, не отиват. Все още не сме разбрали, че сме се оказали в интегрална природна система, a самите ние не сме интегрални. Ние като че ли се опитваме да поставим в кръгло отверстие квадратен детайл. Всъщност нашата форма трябва да съвпада със системната. А тази форма съвсем не е проста, тъй като става дума не за геометрия, а за свойства, които са ни присъщи.

Днес цялото човечество трябва да приеме нови очертания, правилен формат, съответстващ на светлината. И това е много голям проблем. Може да бъде решен само ако предизвикаме светлината, която ще ни поправи. Затова и e казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне, тъй като скритата в нея светлина възвръща човек към Източника“.

Да се надяваме, че ще го проумеем и ще го предадем на другите.

От 1-я урок на конгреса в Германия, 05.08.2011

[50410]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

От първичното състояние, в което всички души са били заедно (Σ), сме преминали в света на разбиването, а след това сме паднали в нашия свят. По-късно, след развитието на егоизма и взаимовключването на частите му, достигнахме до повратния момент (1995), от този момент трябва да поправяме егоизма си, за да се върнем назад, в първоначалното състояние.

Но ако първото състояние е било създадено от светлината, Твореца, то финалното състояние създаваме ние самите. Тук се крие голямата разлика, тъй като ставаме подобни на светлината, на Твореца. В това се състои цялото творение.

Раждаме се без самоусещане, като капка семе в матката, преди да се е превърнала в нещо. След това преминаваме през подготвителен период, придобиваме силата на доброто (+) и силата на злото (-) и благодарение на тези сили можем да се развиваме на духовния път.

Всеки води своя вътрешна война и всички заедно водим война в обществото, в човечеството, докато не проявим истината, напредвайки по средната линия. При това и плюс и минус съставят в нас едно цяло. Минус е силата на егоизма ни, а плюс е силата на светлината в нас. Така напредваме.

Тази трудна работа трябва да водим осъзнато и смислено. Всъщност, главното е какво трябва да правим. Тъй като трябва да се върнем в първоначално състояние, да го разкрием дълбоко в себе си. Затова ставаме по-мъдри, по-възприемчиви, по-развити.

От днешното, текущо състояние започваме да се спускаме дълбоко в себе си: в световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и в крайна сметка постигаме света на Безкрайността (∞). Главното, което постигаме е осъзнаване на собственото зло.

Тъй като всичко постигаме в егоизма си. Превръщайки го в отдаване, ние се потапяме все по-дълбоко и проявяваме в него висшите светове, докато целият егоизъм, цялата Малхут от света на Безкрайността, която е била в нас в изходното състояние, не се преобразува в намерение за отдаване.

Така преминаваме през второто състояние, включващо целият наш път, към третото състояние.

Както пише Баал а-Сулам, кабалистичната методика ни позволява да разкрием в себе си злото – егоизма. Като го поправяме, ние проникваме все по-дълбоко там, в него, разкриваме всички светове, цялата духовна реалност. Защото освен желанието за получаване, Творецът не е създал нищо. Посредством разбиването, това желание е приело егоистична форма и сега трябва да го поправим в отдаване.

Днес се чувстваме в отделена, тъмна, ограничена реалност. Само нея можем да възприемем, бидейки противоположни на светлината. Подобни сме на капка семе, без каквато и да е представа какво ще покълне от нея.

Но като призоваваме светлината, за да ни развива и да измени желанието за получаване в отдаване, ще го опознаем, ще познаем Твореца, съгласно закона за подобието по свойства, докато желанието ни и светлината не станат подобни една на друга.

От 3-я урок от конгреса в Германия, 06.08.2011

[50519]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Мнение (проф. Й. Заир): Събитията от последните дни показаха, че израелското общество се противи на намаляването на правителственото участие в управлението на стопанството на страната, защото искат да живеят в солидарно общество, което не превъзнася конкуренцията на всяка цена, а поддържа взаимно поръчителство, грижа един за друг, много по-човешко общество.

Всички класи са свързани една с друга. Младежта ни преподава забележителен урок за братски отношения между хората.

В Израел няма нито една партия, прогласяваща равенството като ценност. Възможно е това, което наблюдаваме в Израел да е една от първите лястовици на обща световна тенденция.

Реплика: Остана само да разгледаме как тенденцията ще се превърне в нови обществени взаимоотношения, за да се разкрие в тях новият, висш свят.

[50581]

Filed under: Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

За да заприличаме по строеж на безкрайния съсъд (желанието), в който съществуваме като една душа в света на Безкрайността, всеки от нас трябва да отмени егото си, егоистичното ”аз”, по 125 стъпала.

Падайки от света на Безкрайността, нашето ”Аз” е растяло и растяло, докато не достигнало този свят,  в който всеки се е превърнал в една малка точка. Когато обаче започнем да се повдигаме обратно, егото ни ще расте и расте, докато не стане огромно, но всеки път ще превръщаме егото в отдаване.

Затова работата против ”злото начало” върви постоянно, и да я изпълним можем само със съвместни усилия. Защото всяко стъпало на стълбата – това е определена форма на съединяване между частите на разбитата душа, желаещи да се обединят, независимо от егото си.

Не е възможно да напреднем без стремеж към взаимно обединение, в което всеки влага максимума от способностите си, даже и повече. Всеки трябва да направи своята вътрешна сметка и да прави всичко, което е по силите му.

Нека всичко се събере заедно: неговото желанието, старанието, ценността, която придава на състоянието си, обкръжението си, величието на отдаването, Твореца. Усещането за собствената нищожност и противоположността на всичко това, усещането на собствената пустота – и едновременно с това, очакването за напълване в общото желание, ако ни се удаде да достигнем съединяване.

В това се и състои работата: да обединиш това в себе си мислено, без всякакви думи, да поискаш да го предадеш на друг, усилвайки го, за да се осъществи и в него и той да разбере, че трябва да вдъхнови другите за величието на целта.

Но от друга страна, ние сме другари, и аз не съм по-голям от другите, а напротив – по-малък и искам да получа от тях поддръжка и помощ. Защото без поддръжката на другарите не ще успея да направя и една единствена мъничка стъпка.

В такива безкрайни, непрекъснати изяснения, вътрешна работа и анализ, човек определя всички детайли на съединяването си с групата, над всяко отблъскване, отделяне и получаваните пречки. Всички действия трябва да излизат от него самия, от неговия стремеж и вдъхновение, и разбира се при поддръжката на групата. Но той трябва да разбере, че всички пречки идват към него свише, от този съвършен, безкраен съсъд, към който всички ние трябва да стигнем.

Този безкраен съсъд е нашата цел, където се осъществява принципа: ”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”. Така и трябва през цялото време да си представяме напредването си.

Само ако той постоянно си представя това безгранично, съвършено състояние, където човекът, стремящ се към Твореца (исра-ел), светлината, възвръщаща към източника (Тора) и Творецът се сливат в едно цяло – значи действа правилно.

Светлината, която е създала желанието и го напълва – тя и е разбила това желание, и го поправя. А от страна на човека има само едно единствено действие: да помоли за поправяне. С това той изразява своята способност, цялото действие, цялото желание да наслади Стопанина, Твореца. Защото крайната цел е да достави удоволствие на Твореца, както е казано: ”От любов към ближния, към любов към Твореца”.

Затова всички разяснения, на всички стъпала в крайна сметка се обединяват в един резултат: човек, група, светлина, възвръщаща към източника, се обединяват заедно, за да доставят удоволствие на Твореца и да достигнат същата тази форма, както Малхут в света на Безкрайността.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50139]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е, че „Исраел, Тора и Творецът са едно цяло” – всички тези три съставящи трябва да се обединят. Баал а-Сулам обяснява, че „Исраел” е човек, който желае да се върне към своя корен, където той се намира в сливане, в подобие, тоест във взаимна любов с Твореца.

„Тора” са тези етапи, чрез които той преминава като готви в себе си потребност за съединяване с групата – общото желание, искане. И тогава идва светлината, която се проявява в споения съсъд.

Но спрямо разбития съсъд, който желае да се съедини, тази светлина се нарича обкръжаваща, която връща към източника. И тогава тя поправя желанията колкото е възможно на това стъпало, на което се намират другарите сега, тоест на нивото на връзката между тях. И тогава тяхното действие се нарича „изпълнение на 613-те заповеди”, поправяне на желанията.

Те изпълняват тези поправяния при всички предоставящи им се възможности, когато светлината ги предизвика към следващото състояние. Светлината идва от Безкрайността на тяхното стъпало и всеки път ги повдига още и още мъничко по-високо. Ако работят така, то като резултат достигат крайното състояние – целта на творението.

Но тук няма нищо освен изпълняването на закона за любовта към ближния като към самия себе си. На всяко стъпало, където молим светлината, връщаща към източника, тя идва (тоест възниква вътре в нас), поправя ни и ни съединява един с друг. Това се нарича Тора – 613-те нейни светлини, които поправят 613-те егоистични желания, като привежда всички тях в отдаване.

А след това в тях се облича разкриването на Твореца – общата светлина, която се разкрива в светлината Хасадим, в светлината на отдаване.

Тоест цялата наша работа се състои в:

– от една страна, в отмяната на самия себе си;

– от друга страна, в своя растеж, за да имам възможност да влияя на другите;

– в съединяването между нас, осъществено от светлината, която връща към източника.

И тя се намира между нас, трябва само да я проявим! Защото ние не чувстваме силата на поправяне, а само самите себе си, когато ставаме мъничко повече поправени.

Да станем по-поправени означава да станем вътрешно по-близо един до друг и да се съединим (именно вътрешно, а не външно!). И благодарение на това вътрешно сближаване, започваме да усещаме какво означава връзката, силата на отдаване.

А като узнаваме силата на отдаване, ние постигаме Твореца и започваме да разбираме замисъла на творението, неговата програма, причината, целия процес, през който преминаваме, и разкриваме действията на Твореца.

В разкриването действията на Твореца от творението се състои и това удоволствие, което можем да Му доставим – всички творения да Го познаят като Даващ и Донасящ добро.

На този, който иска да напредва и смята това за своя основна цел, няма да помогне нищо друго освен да си представя поправеното състояние и през цялото време да се старае да се приближи към него.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50135]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Какво е „вяра над знанието”? Това може да се разбере само чрез усещане, когато то дойде. А докато още не е дошло, ние дори и не подозираме, че в човека има подобно раздвоение: разделение между какво е вътре в знанието и какво е над него.

Ние си мисли, че „над” знанието означава просто противоположно на него. Но не е така – това е прорез в напълно различно пространство, което не разбираме. Новото измерение, което ни се разкрива, се нарича „духовно пространство” – сякаш в моята реалност се появява един нов свят, за съществуването на който дори не съм подозирал.

Това е като една котка, която не разбира какъв богат свят има човека. Тя си мисли, че живее в същия свят, че има същите пет сетива както и човека и че не се нуждае от нищо друго! В крайна сметка, у човека има същите неща.

Котката не разбира, че човекът има свой свят и много други изчисления. Тя не може да разбере това.

А сега си представете, че тази котка изведнъж получи човешки усещания и разум, всичко, което разбира човекът, всичко, което преди не е подозирала, че съществува. За котката това е „вяра над знанието” – над котешкия разум, който е имала преди.

Но понякога котката пада от това ниво и отново става котка, но по-силна, по-умна и по-хитра. Но тя все още съществува в рамките, които се полагат на една котка. От тук тя отново ще се издигне, за да стане човек!

Тези състояния се наричат духовни възходи и падения, а не психологични състояния, в които настроението ни се влошава или подобрява, и смятаме, че се намираме в „падение”. Духовният подем настъпва, когато се издигнеш до истинското отдаване, до нови желания.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 02.08.2011
[50253]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мнение ( М. Хазин ): Скандалът около медийния магнат Мърдок е показател за неговата криза. Отговорът е в построяването на Западния глобален проект. За разлика от другите глобални проекти (християнския, ”червения” ислямския), той е построен не на справедливостта (?), а на користта.

Главната негова ценност не е построяването на справедливо общество, а стремеж към максимално забогатяване на неговите членове. (А да не би другите проектите да са по-различни?) Общество, в което няма морал, е крайно неустойчиво и мястото на морала се заема от закон.

Западният глобален проект чака дългосрочното спадане на жизнения стандарт. Това разводнява основния тезис на проекта – да печелиш и да харчиш. Съответно под сериозния удар ще се окаже цялата система от доводи на проекта, а това означава легитимността на елита – и народът започва да се обръща към справедливостта, както той я разбира. В тази ситуация е необходимо да се възвръща справедливостта под каквато и да е форма.

Реплика: Всички проекти са изградени върху користта, защото всички изхождат от егоистичната природа на човека. В това всички са еднакви. И затова всички са в криза. Остава само един проект – промяна на човешката природа към обединение, чак до интегрално, както общата природа на света. С това ще излекуваме всичките кризи.

[50450]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Задачата ни се дели на две части: от една страна, трябва да работим над себе си, а от друга, да помагаме на цялото останало човечество. То вече усеща кризисните явления, а на следващия етап ще трябва да се обединяваме с него, за да продължим заедно пътя. При това, разбира се, ние ще оглавим общото движение, защото хората просто не знаят как да вървят към целта. Ние трябва да станем ”движещата сила” – онази част на човечеството, която го тегли напред.

За да поведем хората, най-напред трябва да се погрижим за себе си. Но е важно да запомним, че не бихме получили духовното пробуждане, ако не трябваше да поправяме света и да го поведем след себе си. И затова днес не бихме постигнали успех, ако мислим само за собствения си напредък. Необходимо е да се грижим за цялото човечество, за целия свят, за да доведем хората до всеобщо обединение в единна душа, каквато сме били изначално. Затова са ни събудили и такова трябва да ни бъде изходното намерение.

Как да се развиваме, едновременно придавайки верен курс на целия свят? Общото правило на нашата работа е в това, че съществува единна Сила, наричаща се ”светлина” или ”Творец”, която властва над света и му влияе. Тя определя и върши всичко. За да се впишем, за да се включим в нейната дейност, трябва да поискаме тя да ускори развитието ни. Без това желание, тя ще ни развива по първоначално заложената ни програма – посредством мощните отрицателни импулси, които движат масите.

И затова цялата работа е в това, да поискаме ускорено предвижване, изпреварващо негативните явления на изходната програма на Природата. Затова трябва да помним винаги, че стоим пред единната Сила, която ни въздейства. И трябва да я задължим на усилено, ускорено развитие и по-ефективно въздействие, буквално ”да я дърпаме” в нужната посока.

Така синът дърпа майка си за ръката. Но ако не я дърпа в нужната посока, няма да се получи нищо, те няма да отидат на кино по негово желание, ако той трябва да отиде на градина. Така трябва да се стремим през цялото време в правилната посока, желаейки да намерим тази единна Сила, извън която няма нищо друго. Аз искам да я изуча, да разбера как действа, на къде е насочена. И затова искам тя да се разкрие – тогава нейните действия ще ми се изяснят.

Знаейки всичко това, аз искам от нея да ускори темпото на моето развитие. Всеки път я ”дърпам” в нужната посока, сякаш тегля мама за ръката към градината с още по-голямо желание, отколкото тя самата го желае.

От урок на конгреса в Германия, 05.08.2011

[50417]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Мнение (Йошка Фишер – министър на външните работи и вице канцлер на Германия за 1998-2005г.): Ръководителите на ЕС водят ЕС към икономическа пропаст. Причината е националният егоизъм.

Необходимо е да се отделя помощ, а не да се прилагат потискащи методи. Всички членове на ЕС са в една лодка и затова отказът за финансова помощ не е вариант. Има личен интерес в главите на държавниците, тяхната загриженост само за собственото политическо бъдеще и оттук нерешителността на действията и нежеланието да се разкрие цялата истина.

Без реално политическо обединяване нито еврото, нито ЕС ще оживеят. От преди половин век, на фона на икономическата интеграция, е започнал да се развива национализмът – днес решението на дадения проблем изисква още по-голямо обединяване, без което интеграцията на евро и ЕС „ще се размине по шевовете”. Двата решаващи играча, Германия и Франция, работейки съвместно, трябва да достигнат до още по-голяма политическа интеграция, като финансират икономическата реконструкция на слабите членове на ЕС.

Реплика: Ах, тази вечна борба между разума и големия интерес, между собственото политическо бъдеще и благото на народа или даже на света… Но без интегралното възпитание ЕС няма да издържи и ще се разруши. Очевидно, на света ще му се наложи да премине през страданията, за да се убеди, че природата ни поставя условие да поправим себе си и да се обединим не в пазар, а в съюз.

[50340]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Мнение: (Я. Яскевич, PhD, проф., дир. НИИ БГЕУ): Кризата е преходен етап от локалното към глобалното, от националното към световното, понеже възниква проблема за радикално преразглеждане на ценностната система, на убежденията. Глобалната финансово-икономическа криза се явява криза на системата от духовни ценности в угода на материалните.

Необходимо е ценностно-революционно преосмисляне на съвременното устройство на света, отказ от егоистичния стремеж и силовото отношение към човека, природата, обществото, за неговото оцеляване е необходимо обновление на нравствените ориентири и духовните ценности. Световната икономическа криза следва да се откаже от откровения егоизъм на развитите страни в името на разрешаването на собствените стратегически проблеми като преразгледа приоритетите на свободния пазар.

Необходим е преход към постнационално общество, в извън националната, всеобща политическа култура, над всички различия и в намирането на национални държави от космополитически характер.

Като особен социален статут, имено науката по най-добър начин обезпечава подобаващото, отговарящо човешко поведение, което се явява предмет на анализ на социалната етика. Науката се явява подобаваща ценност на човешката култура, задаваща хуманистичен вектор на нейното развитие, на съединението на идеалите на доброто, безкомпромисността, сътрудничеството и възвишените помисли.

[50271]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→